Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ЕДИНСТВО НА ГРАМАТИЧНИЯ СТРОЕЖ И НА ОСНОВНИЯ РЕЧНИКОВ ФОНД НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Характер на диалектните различия 

 

Както вече се изтъкна, диалектите са разновидности на общонародния език. Te ca резултат от историческия развой на езика и обществото. Диалектите се оформят като езикови единици и се отделят един от друг на първо място по фонетични и речникови особености, a след това по морфологични и синтактични особености, но винаги имат в общи черти еднакъв граматичен строеж и основен речников фонд. Следователно диалектите на един език са именно диалекти на тоя език поради еднаквия си граматичен строеж и основния си речников фонд.

Всички български диалекти притежават най-характерните особености в  г р а м а т и ч н и я  с т р о е ж  на общонародния български език, развили се по вътрешните му закони, като задпоставна членна форма, изчезнало склонение, аналитично изразяване на бъдеще време, аналитично образуване на формите за сравнителна и превъзходна степен, изчезнал инфинитив, удвояване на обекта и пр.

198

Всички български диалекти имат, общо взето, и еднакъв  о с н о в е н  р е ч н и к о в  ф о н д, характерен за български език. В него влизат общонародни, жизненоважни названия, свързани с човека и родствените отношения (мъж, женà, детè, син, брат, сестрà, главà, ръкà, окò, ухò ), с обработването на земята и земеделието (косà, сърп, нѝва, полè, жѝто, ечемѝк), с лова и скотовъдството (лес, вълк, мèчка, кон, вол, овцà, прасè ), с някои процеси и действия (рабòтя, ям, спя, пèя, пѝя, хòдя), с разни качества (добъ̀р, бял, зелèн, висòк, мàлък) и пр. Покрай тия названия в основния речников фонд влизат още служебните думи — предлозите (от, до, на, към, за), съюзите (а, и, да, но) и частиците (по, най, ще, ли).

И тъй единството на българските диалекти се пази и се проявява в граматичния строеж и в основния им речников фонд.

М и л е т и ч, Л. Единството на българския език в неговите наречия. — Български преглед, 1929, № 1, 3—22;

М л а д е н о в, Ст. Единството на българските говори. — Златорог, 23, 1942, 153—162.

 

[ Б о я д ж и е в, Т. Диалектите на българския език. — B: Българският език — език на 13-вековна държава. С., 1981, 52—70;

Б o я д ж и е в, Т. За единството на българските диалекти. — В: Българистични изследвания. Първи българо-скандинавски симпозиум. С., 1981, 20—28;

Е д и н с т в о т о  на българския език в миналото и днес. — Бълг. ез., 1978, № 1, 3—43;

К o ч е в, Ив. Основното диалектно деление на българския език. — Бълг. ез., 1980, № 4, 295—304;

М и р ч е в, К. Единството на българските диалекти в миналото и днес. — В: Свобода и Отечество. Статии, документи, очерци и литературни материали за Пиринския край. С., 1972, 75—91;

Ц ъ р н у ш а н о в, К. Българските народни говори и единството на българския език. С., 1968, 18 с.;

М I a d e n o v, St. La langue bulgare et ses dialectes. — In: La Bulgarie devant le IV-e congrès des geographes et ethnographes slaves. Sofia, 1936, 174—182] M. Cл. M.

XAPAKTEP HA ДИАЛЕКТНИТЕ РАЗЛИЧИЯ

Поради особените исторически съдбини на българския народ в продължение на многовековното му съществуване на Балканския полуостров диалектното деление на българския език е доста голямо.Като се вземе предвид сравнително не особено големият брой на българите и неголямата им територия, може да се каже, че българският език в диалектно отношение е един от най-разчленените славянски езици.

Диалектната разчлененост на българския език най-ярко се проявява в областта на  ф о н е т и к а т а. Във фонетичната система на отделните български диалекти се срещат такива различия, каквито обикновено не съществуват в останалите славянски езици. Например, докато останалите славянски езици са сравнително единни, що се отнася до развоя на типичните общославянски гласни — носовките, еровете и ята, то в диалектите на български език тия гласни имат различни застъпници. Задната (твърдата) носова

199

гласна има 6 застъпника (ъ, а, о, ô, ê у: ръкà, рàка, рòка, рồка, рềка, рỳка — стб. ). Твърдата ерова гласна има 5 застъпника (ъ, а, о, ô, ê: сън, сан, сон, сôн, сêн — стб. ). A ятовата гласна има 3 застъпника (бел, б’ал, б’êл — стб. ).

Доста значителни са диалектните различия и в областта на  р е ч н и к а, и то по-специално в областта на речниковия състав. Както ще видим по-нататък, тия различия обхващат думи, свързани с различни страни на живота.

Поради затвореността и откъснатостта на диалектите много от постоянно извършващите се промени в речника по едни или други причини не са могли да се разпространят по цялата територия на езика, a ca останали ограничени в пределите на отделен диалект или на група диалекти. С течение на времето тия случаи са се увеличили и диалектите са се отдалечили значително помежду си. Така се е дошло до днешните доста значителни различия в областта на речника. Например срещу книжовната дума  к л а д е н е ц  в отделните диалекти се срещат думи като герàн, бунàр, въ̀бел, ѝзлак, студèнец, срещу  с е к и р a  — брàдва, топòр, манàра, наџàк, балтѝйа, срещу  к а р т о ф и  — барабòй, кòмпир, патàти, срещу  в а л и  — летѝ, ѝде, дъждѝ, срещу  п р и  — въс, кот и др.

Най-малки са диалектните различия в областта на граматичния строеж, т.е. в  м о р ф о л о г и я т а,  с и н т а к с и с а  и словообразуването. Те обхващат само второстепенни особености, като например окончанието за множествено число при многосричните имена от мъжки род (другàри и другàре, чорàпи и чорàпе), окончанието за 1 л. ед. ч. сег. време (четъ̀, четà и четèм; върв’ъ̀, вървà и вървѝм), окончанието за 1 л. мн. ч. cer. време (вървѝм, вървѝме и вървѝмо; четèм, четèме и четèмо), употребата на стари агломеративни форми при личните имена (вид’ах Ивàна и вид’àх Ивàн, дàдох на Пèнча и дàдох на Пèнчо) и пр. И това е напълно естествено, защото, както е известно, промените в граматичниия строеж се извършват много бавно.

[Previous] [Next]
[Back to Index]