Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ЗАПАДНИ ГОВОРИ

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЗАПАДНИТЕ ГОВОРИ

Западните говори обхващат земите на запад от ятовата граница. Както вече се изтъкна, те се обособяват като диалектна цялост по напълно прегласения си ятов изговор, т. е. в тях вместо стб. ѣ във всички положения се изговаря само е. Но те се отличават и с други характерни черти, които като всички диалектни особености не обхващат напълно цялата им територия, a само известна по-голяма или по-малка част от нея. По-важните от тях в областта на  ф о н е т и к а т а  са следните:

1.  Л и п с а  н а  р е д у к ц и я. Гласните под ударение не се различават от гласните без ударение: дàрове, зелèно, баштà. В Белослатинско и Плевенско обаче има слаба редукция на a в слаботъмно a (ạ) и на o в слаботъмно o (ọ) или в у: дàрọве, зелèнọ, бạштà; дàруве, зелèну.

2.  П р е х о д  н а  п а л а т а л н и  т’, д’ в к’, г’: цвèк’е, гòск’е, ливàг’е, грòзг’е.

3.  П р е г л а с  на меко л’ в й: йèйа (леля), йѝйак (лиляк), зèйе (зеле), кàйам (калям), кйуч (ключ), пйỳвам (плювам).

4.  М е к о  н’ в отглаголните съществителни: орàн’е, косèн’е, спан’è, мèсен’е, ỳчен’е.

5.  М е к о  к’ в наставката -к’а, получено от прогресивна асимилация: мàйк’а, девòйк’а, войск’à, зèлк’а, престѝлк’а, точѝлк’а, закачàлк’а.

6.  Т в ъ р д и  съгласни пред глаголните окончания за 1 л. ед. число и 3 л. мн. ч. сег. време: вѝда, мòла, кòла, òда, тъ̀рпа или вѝдим, мòлим, кòлим, òдим, търпѝм — вѝдат, кòлат, мòлат, òдат, търпàт.

В областта на  м о р ф о л о г и я т а  по-съществените особености са:

1.  О к о н ч а н и е  -е за множествено число при многосричните съществителни от мъжки род: другàре, офчàре, мàйсторе, бѝволе, чорàпе.

144

2.  Л и п с a  на зависима падежна форма при личните имена и при родствените названия от мъжки род единствено число: вѝкни Пèтко, срещнàх чѝчо Пèтър, кàжи на Драгàн, при дèдо Ивàн.

3.  Г л а г о л н о  о к о н ч а н и е  -ме за 1 л. мн. ч. сег. време при всички спрежения независимо от формата за 1 л. ед. ч.: йадèме, занесèме, четèме, мòлиме, нòсиме, свѝриме, дàваме, купỳваме.

4.  Л и п с a  на минали несвършени действителни причастия на -л.

Характерна особеност на западните говори са също представката у- вместо в- и предлогът у: улèзне (влезне), унèтре (вътре), у Сòфийа, у горàта, у сèло.

Западните говори се характеризират и с редица лексикални особености, някои от които вече бяха споменати при разглеждане на разликите между източните и западните говори.

Както останалите говорни групи, така и западната мъчно може да се подели на отделни говори с ясно очертани граници. Това ясно личи от опитите на Цв. Т o д o p o в  (Северозападните български говори, Сборник за нар. умотворения, кн. XLI, 1936, с. 8—13) да разграничи говорите по шт—жд, по заместниците на ѫ в корена и по членната форма за мъжки род. Вече се изтъкна, че поради редица исторически причини населението в западните български земи доста се е смесило и говорните отношения са много сложни, особено в Дунавската равнина. Все пак обаче, общо взето, западните говори могат да се поделят на три говорни групи: с е в е р o з а п а д н и  — в Дунавската равнина на север от Стара планина,  ю г о з а п а д н и  — във високите полета на север и юг от Стара планина (Ботевградско, Софийско, Самоковско, Радомирско, Дупнишко, Кюстендилско, Благоевградско и Петричко), и  п р е х о д н и  — надлъж по българско-сръбската граница в Белоградчишко, Брезнишко и Трънско.

Т о д о р о в, Цв. Северозападните български говори. — СбНУ, 41, 1936, 543 с;

Т е о д о р о в – Б а л а н, А. Западните български говори. — ПСп., 19 и 20, 1886, 146— 213;

Ц о н е в, Б. Кратко известие за научното ми пътуване по Западна България през летните ваканции 1903 г. — Известия за командировките на Министерството на народното просвещение, 1, 1904, 138—145 [История на бълг. език. Т. 3. С., 1937, 315—331];

M l a d e n o v, St. Grenzen und Charakteristik des Westbulgarischen. — Rocznik sławistyczny, 5, 1912, 178—209.

 

[ П о п о в а, T. B. Морфонологические чередования глагола в одном из западно-болгарских говоров. — B: Общеславянский лингвистический атлас. Материалы и исследования, 1972. М., 1974, 49—90;

П o п o в, К. Една от характерните особености на западните говори. — Год. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, 19, 1979, № 7, 181—191.] М. Сл. М.

[Previous] [Next]
[Back to Index]