Българска диалектология
Ст. Стойков
II.
ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
ГОВОРИ НА ПРЕСЕЛНИЦИ ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Банатски говор
Говори във Влашко
БЪЛГАРСКИ ГОВОРИ В РУМЪНИЯ
В миналото в Румъния е имало значителен брой българи — едни заселени в села само с българско население, други в села с преобладаващо българско население, a трети в села с преобладаващо румънско население. По-голямата част от тия българи са се претопили и изчезнали, но на няколко места все още са се запазили като компактна маса — на първо място в Банат и в околностите на Букурещ.
Р о м а н с к и, Ст. Българите във Влашко и Молдова. С., 1930, 685 с.;
Р о м а н с к и, Ст. Българското население около града Каракал, Румъния. — Македонски преглед, 1935, № 3—4, 77—92.
[ Б о я д ж и е в, Т. Диалектът на Седмоградските българи. — В: Българските народни говори. Знания за езика. Т.6. С.,1986, 72—73;
М и л е т и ч, Л. Седмиградските българи. — В: М и л е т и ч, Л. Изследвания за българите в Седмиградско и Банат. С., 1987, 65—181.] М. Сл. М.
1. Б а н а т с к и г о в о р
Банатският говор, т. е. говорът на българите в областта Банат, наричани обикновено „банатски българи”, днес е добре запазен. Тия българи представят компактно население в няколко села в Банат, по-голямата част от който сега е в границите на Румъния, a една малка част е в границите на Югославия и в границите на Унгария.
В румънски Банат — област в югозападна Румъния, днес има около 17 500 българи, главно в селата Бèшенов, Вѝнга, Брèшкя, Дèнта, Колòниа Булгàра (Бòлгар Тèлеп) и пр. В югославски Банат българите са около 5000 души в селата Ивàново, Гю̀ргево, Мòдош и др., но югославските власти както в миналото, така и сега не дават никакви сведения за тях, не ги признават за малцинство и те са обречени на пълно изчезване.
Банатските българи са дали много изселници в редица села в южен Банат, но смесени с румънци, унгарци, немци и сърби, те са се претопили и са изчезнали.
Известна част от банатските българи след Освобождението са се преселили в България и днес банатчани има в селата Бърдàрски герàн (Белослатинско), Гостѝля (Оряховско), Асèново (Никополско), Драгомирово (Свищовско) и др.
Днешните банатски българи са потомци на ония българи — католици и православни, на брой около 15 000 души, които след неуспеха на Чипровското въстание през 1688 г. са били принудени да се преселят във Влашко, за да избягнат яростта на турските власти. След дълги и мъчителни скитания, които продължили около 40 години, те получили разрешение от австрийското правителство да се установят в опустошената от турците област Банат в Австро-Унгария, където в продължение на три години (1738—1741 г.) основали редица селища. Към тях още във Влашко се присъединили много други българи-католици от Свищовско и Никополско, наричани павликяни, които също така били подложени на гонения от страна на турските власти след Чипровското въстание. По този начин в Банат се събрали българи, преселници от западната диалектна област (Чипровско) и от източната диалектна област (Свищовско и Никополско), т.е. чипровци и павликяни. В говорно отношение обаче като по-многобройни надделели павликяните и постепенно техният източен диалект се наложил, измествайки напълно западния чипровски говор.
Говорът на банатските българи много прилича на павликянския говор, който се отнася към родопските говори, и от него правим извода, че банатските павликяни, павликяните в Свищовско и Никополско и павликяните в Пловдивско имат общ произход, и то от областта на Родопите.
В продължение на повече от два века и половина, т. е. от своето изселване отвъд Дунав до последните години преди Втората световна война, банатските българи, или, както те сами се наричат, „палк’èне”, са живели отделени и откъснати от българския народ и от България, но винаги са пазели своето българско народностно
193
съзнание. Заобиколени от много други народности, като унгарци, румънци, немци и сърби, в многонационалния Банат, те се обособили, затворили се в себе си и се запазили.
В културно отношение до 1866 г. банатските българи са били под хърватско влияние, понеже свещениците им били хървати и в училищата обучението се водело на хърватски език. През шейсетте години на миналия век у банатските българи се започва възраждане, което се изразява в реакция срещу хърватското влияние. У учителите се появява стремеж да се въведе българският език в училищата, т. е да се замести хърватският език с български и да се създаде необходимата книжнина на тоя език. По това време се създава и особен правопис, изграден върху хърватската и унгарската латиница. Ентусиазираните учители — немци и местни българи — превеждат книги, съставят учебници и издават вестник на местния диалект.
Тоя развой на българската просвета и на българската книжнина на местен диалект продължава до 1894—1899 г., когато унгарските власти въвеждат като общозадължителен в училищата само унгарския език. С това престава и издаването на книжнина на местен диалект. По това време започва и частично поунгарчване на банатските българи, което засяга главно интелигенцията. Унгарското влияние продължава до края на Първата световна война. След това започва румънско и сръбско влияние.
През трийсетте години на тоя век група млади ентусиазирани патриоти направиха нов опит за създаване на банатска книжнина като реакция срещу опитите на румънската администрация да унищожи всички малцинства, в това число и българското. Те издават вестник „Банатски български гласник”, превеждат художествена и научнопопулярна литература, пишат оригинални стихове и разкази, и то все на местен диалект, a не на българския литературен език.
След Втората световна войиа банатските българи за пръв път получиха право свободно да се обучават на свой роден език. След 1947 г. румънските власти дадоха възможност да се основат български училища във всички селища с българско малцинство, в които учители-българи обучават младежите, но не на местен диалект, a на литературен български език.
Говорът на банатските българи, или банатският говор, представя голям интерес. На първо място, това е диалект, който в продължение на повече от два века и половина се е развивал отделно от българския език сред чуждоезично обкръжение и при чуждо господство. На второ място, той е български диалект, на
194
който са правени опити да се създаде книжнина, т. е. да се издигне до отделен, самостоятелен литературен език. На трето място, тоя диалект ясно показва огромната съпротивителна сила на езика срещу всички опити за насилствена асимилация.
Банатският говор има следните по-важни ф о н е т и ч н и особености:
1. Ерова гласна ъ вместо стб. ѫ, ъ, ѧ, ь без оглед на ударението: зъп—зъбъ̀, път—пътèка, лъжъ̀та; дъш—дъждъ̀, къ̀рпа; чъ̀до, тъ̀шка (тежка), чъ̀сту, гл’ъ̀даш, зък’ (зет), жъ̀на (жъна), зъ̀ма, тъ̀нък.
2. Особено широко е вместо стб. ѣ под ударение независимо от характера на следващата сричка: бêл—бềли, желềзу, черềслу, белềшка, мềсец, лềту, челềк, врềме, тềсту. Без ударение обаче има обикновено гласна е, a понякога ерова гласна с предходна мека съгласна или гласна и: пр’ъдàва (предава), пр’ъс, нид’ềле.
3. Редукция на o в у: имàлу, плàтиу.
4. Следи от ы (сы̀н, ры̀за, жины̀ ), преход на и в ы и ъ (пы̀сму, уты̀ва, гудъ̀на, бъ̀л съм) и на ы в у (ву „вие”, мỳйạ „мия”).
5. Меки крайни съгласни (пън’, ден’, гердàн’, сол’, жал’ ) и преход на т’, д’ в к’, г’: глак’ (глад), зък’ (зет), пузнàк’ (познат), прòлек’, смрък’.
По-важните м о р ф о л о г и ч н и особености са следните:
1. Запазена агломеративна падежна форма при имената от мъжки род: зъ убàдъ на ỳйча, седны̀ до чѝча Пèтра, на Ивàна.
2. Окончание -ве за множествено число при едносричните съществителни от мъжки род: чỳкве, врêйве (орехи), нàште дêдве.
3. Членна форма за мъжки род под ударение -ъ, a без ударение -а: зъбъ̀, дъждъ̀, на òдърạ .
4. Пълна липса на минало несвършено и минало свършено време (имперфект и аорист). Преди 50 години, както изтъква Л. Милетич, тези форми още не били изчезнали, но били на път да изчезнат. Днес обаче напълно са изчезнали: съм блà (бях), сте напѝсали всѝчки? сạ блѝ нòгу хòра; тòс кòн съм пурдàл, па съм имàл хазнà (продадох този кон и имах печалба).
5. Употреба на изкуствено, създадено по книжовен път деепричастие на -ич: съм бы̀л съднѝч у òдъра (бях, седейки на одъра), сме блѝ клекнѝч в чъ̀рквата.
Банатският говор има най-значителни особености в областта на р е ч н и к a и те се дължат не само на общото развитие, но и на опитите да се издигне диалектът до книжовен език. Защото, както вече се подчерта в увода, преминаването на един диалект в книжо-
195
вен език преди всичко е свързано с промени в речника по пътя на неговото обогатяване. Банатските българи са обогатили речника си по два пътя — по пътя на заемането и по пътя на собственото словотворчество. При това повече са заетите думи, и то от различни езици, в зависимост от характера на назовавания предмет и от културните влияния. Например от у н г а р с к и са бѝроф (кмет), фел (вид), мàрва (добитък), мòзи (кино), вѝлан’ (електричество), рèплог’еп (самолет), пèрна (пухена възглавница), дỳн’а (пухена завивка), пàйа (спортно игрище) и пр. От х ъ р в а т с к и са ствар (вещ, предмет), рачỳн (сметка), срèк ’а (щастие), нòсце (пари) и пр. От н е м с к и са дрот (тел), ганк (коридор), фурт (винаги, постоянно), àйзенбан (влак) и пр. От р у м ъ н с к и са шедѝнца (заседание), господарѝе (стопанство), еконòм (домакин), витикòл (лозар), прешдѝн (председател), пèртле (връзки за обувки) и пр. Банатските българи са си създали и много нови свои думи — едни по пътя на променяне значението, a други чрез словотворчество въз основа на наличния езиков материал, но обикновено по чужд образец, т. е. чрез калкиране. Например чрез променяне на значението са създадени думи като сфетѝца (картина, портрет — преди „икона”), зърно (куршум), рабаџѝйа (работник), рабаџѝйска партѝйа (работническа партия) и пр. A по пътя на собственото словотворчество главно чрез калкиране от унгарски и немски език са създадени думи като брòйница (сметало), укачѝло (закачалка), стъпѝло (под), огън’гàсник (пожарникар), огън’бълвàч (вулкан), прèдхурта (предговор), думàн (реч), испревàрван’ (съревнование), удàрен’ (ударение) и пр.
С т o й к o в, Ст. Банатският говор. С., 1967, 490 с.;
С т o й к o в, Ст. Лексиката на банатския говор. С., 1968, 280 с.;
B i d w e l l, Ch. Е. Neke beleške o bugarskom narečju banatskog sela Belo blato. — Зборник за филологиjу и лингвистику (Нови Сад), 4—5, 1961—1962, 29—33;
М и л е т и ч, Л. Книжнината и езикът на банатските българи. — СбНУ, 16—17, 1900, 405—481;
С т о й к о в, Ст. Говорът на с. Бешенов в Банат. — Бълг. ез., 1960, № 2—3, 188—217; № 4, 320—331; № 5, 385—401;
С т о й к о в, Ст. Едно ново явление в българския вокализъм (Изпадане на гласната и в края на думата в говора на с. Бешенов, Банат). — Бълг. ез., 1959, № 1, 12—19;
С т o й к o в, Ст. Палатальные смычные шумные согласные в банатском болгарском говоре. — Cercetǎri de lingvisticǎ, III, 1958, Supliment, 471—476;
С т о й к о в, Ст. Изчезване на имперфект и аорист в банатския говор. — В: Славистичен сборник. Т. 1. С., 1958, 185—207;
С т о й к о в, Ст. Сърбохърватски влияния върху банатския говор. — Бълг. ез., 1958, № 4—5, 357—370;
С т о й к о в, Ст. Румънски влияния върху лексиката на българския банатски говор. — In: Omagiu lui Jorgu Jordan. Bucureşti, 1958, 821—830;
C т o й к o в, Ст. Унгарски заемки в банатския говор. — Ез. и лит., 1959, № 3, 176—190;
С т о й к о в, Ст. Немски заемки в банатския говор. — Ез. и лит., 1961, № 6, 19—29.
[ В а с и л е в, В. Говорът на банатските българи. — В: Българските народни говори. Знания за езика. Т. 6. С., 1986, 69—71;
С т о й к о в, Ст. Банатският езиков съюз. — В: Славянска филология. Т. 10. С., 1968, 97—102.] М. Сл. М.
2. Г о в о р и в ъ в В л а ш к о
От многобройните български говори в Румъния засега има сведения, че са запазени до голяма степен само говорите на няколко села във Влашко, главно около Букурещ. В миналото в околностите на румънската столица Букурещ е имало редица български села, но днес българско население се среща само в Бранèщ, Дудèщ, Кя̀жна, Попèщ-Леордèн, Чòпля, Вàля Дрàгулуй, Въръ̀щ и др. Но и тия българи постепенно губят националния си облик. Старите все още пазят родния си диалект, но младежите слабо знаят български и повечето от тях съзнателно се порумънчват.
Говорите на българските села около Букурещ и на други места във Влашко все още не са проучени напълно. От публикуваните досега изследвания на отделни техни особености се вижда, че те се отнасят към различни източни говори в пределите на България — родопски, мизийски и балкански. Например сравнително по-добре проученият говор на с. Попещ-Леорден може да се отнесе към павликянския говор и донякъде към банатския. Той обаче има и някои свои черти, между които е и напълно проведеният преглас на широките гласни о и е в ударено положение в съответните тесни у и и: бỳп (боб), кỳн (кон), зỳр (зор), усỳк (висок), уфỳту (ухото) и др.; мѝт (мед), сѝлу (село), вѝчер (вечер), пѝпел (пепел), дудѝ (дойде), нѝгу (него) и др.
П е т р о в и ч, Е., П. В р а б и е. Българският говор в с. Попещ-Леорден (Букурещка област) [Увод и фонетика]. — Бълг. ез., 1963, № 2, 110—122;
П е т р о в и ч, Е., П. В р а б и е. Бележки върху граматичния строй и лексиката на българския говор в с. Попещ-Леорден (Букурещка област). — Бълг. ез., 1965, № 2, 110— 126;
I u f f u, Z. In legǎtura cu sistemul al graiului bulgar din comuna Chiajna (Regiunea Bucureşti). — Romanoslavica Bucureşti), 7, 1963, 147—158;
Г у ц у, О. Болгарский говор села Чопля. — Revue roumaine de linguistique, 10, 1965, № 5, 527—536; 11, 1966, № 5, 491—520;
B o l o c a n, Gh. Cu privire la corelaţia de sonoritate în graiul bulgar din comuna Brǎneşti. — Studii şi cercetǎri lingvistice, 9, 1958, № 1, 491—495;
B o l o c a n, Gh. Observaţii asupra grupurilor consonantice în graiul bulgar din comuna Brǎneşti—In: Foneticǎ şi dialectologie. Vol. 2,1960, 105—120.
[ Б о л о к а н, Г. Явление румыно-болгарского двуязычия. — В: Actes du premier congrès international des études balkaniques et sud-est européennes. VI. Sofia, 1968, 473—479;
Б о л о к а н, Г. Болгарский говор села Брэнешть. Вокализм. — Revue roumaine de linguistique, 13, 1968, No 2, 147—164;
B o l o c a n, Gh. Graiul bulgarilor din Brǎneşti (jud. Ilfov). (Consonantismul). — Studii de slavisticǎ (Bucureşti), 2, 1969, 163—223;
Б о л о к а н, Г. Одна морфологическая калька в некоторых болгарских говорах. — В: Actes du Хе congres international des linguistes. IV, Bucurest, 1970, 783—786;
B o l o c a n, Gh. Observaţii cu privire la viitor în limba romînǎ şi în bulgarǎ. — Romanoslavica, 14, 1967, 199—207;
G u ţ u, Ol. Graiul bulgar din comuna Cioplea. Observaţii asupra sistemului vocalic. — Studii şi cercetǎri lingvistice, 17, 1966, No 2, 225—234;
G u ţ u, Ol. Obsevaţii asupra sistemului vocalic în cîteva graiuri bulgare din România. — Studii de slavisticǎ (Bucureşti), 1, 1969, 225—235;
G u ţ u, Ol. Elemente romaneşti intr-un grai bulgaresc din România. — In: Actele celui de-al ХII-lea congres international de lingvisticǎ şi filologiǎ romanicǎ. t. 2. Bucureşti, 1971, 1003—1007;
197
Г у ц у, Ол. Болгарский говор сeла Чопля (Бухарест). III. Краткоe описание морфологической системы. — Revue roumaine de linguistique, 13, 1968, No 4, 313—330;
Д и м ч е в, К. Двуфонемни консонантни съчетания в начален сегмент. (Върху материал от говора на с. Валя Драгулуй). — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 451—458;
Д и м ч е в, К. Възможности за проява на езиковата интерференция на морфологично равнище. — Пак там, 19, 1970, 751—755;
Д и м ч ев, К. Говорът на българите от с. Валя Драгулуй, СР Румъния. Фонемна система. — Год. СУ. Фак. слав. филол., 63, 1969, № 1, 183—288;
Д и м ч е в, К. Морфологично-синтактични модели, установени под румънско влияние в българския говор на с. Валя Драгулуй (Румъния). — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 255—259;
Ж е ч е в, Н. Към историята на изучаването на българските емигрантски заселища в Румъния през Възраждансто. (По случай 100 години от рождението на акад. Стоян Романски.) — Бълг. етнография, 1983, № 3, 51—60;
М л a д е н о в, М. Сл. Българските говори в СР Румъния. — Съпост. езикознание, 1981, № 3—5, 228—236;
М л a д е нo в, М. Сл. За етнонима сърби (sîrbi) ‘българи’ в румънския език и румънската топонимия. — Бълг. етнография, 1985, № 3, 3—10;
М л a д е н o в, М. Сл. Българските говори в СР Румъния. Автореферат на докторска дисертация. С., 1988, 42 с.;
С т o й к o в, Ст. Българският говор в с. Бълен-Сърб (СР Румъния). — Бълг. ез., 1970, № 2—3, 138—146;
Ю ф у, Зл. Български народни песни от селата Кяжна и Валя Драгулуй — Румъния. С., 1991, 352 с.] М. Сл. М.
[Previous] [Next]
[Back to Index]