Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ГОВОРИ НА ПРЕСЕЛНИЦИ ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

 

През дългия и променлив исторически живот, който българският народ е водил на Балканския полуостров, много пъти значителни етнически маси доброволно или насила са напущали родните си земи и са се заселвали в далечни области. Едни от тях са се запазили и до днес, a други са се претопили и изчезнали. Компактни групи българи-преселници днес има в пределите на Съветския съюз и в Румъния [*]. Значително българско население е

 

 

*. Названията на териториите извън България, в които има заселени българи, оставяме непроменени в текста.

187

имало още в Мала Азия, преселено в България след 1914 г., и в Седмоградско (Трансилвация), вече изчезнало, защото напълно е порумънчено.

БЪЛГАРСКИ ГОВОРИ В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

Българските говори в пределите на Съветския съюз обхващат редица селища с чисто българско или смесено население в Бесарабия, Приазовието (Таврия) и Одеската и Кировградската област на Украйна. Най-много те са в Бесарабия и в Приазовието, a по-малко в Одеската и Кировградската област.

Днешните българи в пределите на Съветския съюз са потомци на българи, преселили се в Русия в продължение на един век — от средата на XVIII до средата на XIX в. Първите не особено големи преселвания са станали през 1752 г. След това с по-малки или по-големи прекъсвания следват редица масови преселвания. Така през 1773 г. около 400 семейства от Силистренско, a през 1790 г. около 500 семейства от Североизточна България се преселват в Херсонска губерния. Най-силно е преселническото движение около 1801—1812 г., когато големи маси българи от Североизточна и Югоизточна България се заселват в Бесарабия и Русия. Последните големи преселвания стават през 1830—1837 г. Например през април 1830 г. се преселват в Бесарабия 1661 семейства от Ямбол и околните села, 734 семейства от Сливен и 234 семейства от Сливенско и Одринско. След откъсването на Бесарабия от Русия и присъединяването ѝ към Молдова, което става след Кримската война, част от българите в Бесарабия отиват в Бердянски уезд на Таврическа губерния по брега на Азовско море, т. е. Приазовието. През 1861—1862 г. в Мелитополски уезд на Таврическа губерния се преселват българи от Видинско. Така през шестдесетте години на миналия век в трите губернии — Бесарабска, Таврическа и Херсопска — броят на българите става около 100 000. През 1915 г. по сведения на проф. Н. С. Державин в Бесарабия е имало 65 чисто български селища, в Таврия (Приазовието) — 45, a в Херсонска губерния — 7 с общ брой население около 200 000 души, като в тяхното число не влизат ония селища, в които българското население е само една част. Днешният брой на българите в пределите на Съветския съюз не е известен, но се допуща, че те са над 300 000 души.

В диалектно отношение българските говори в пределите на Съветския съюз представят голям интерес, защото българското население живее на групи, колонии, запазило своето етническо и

188

диалектно единство. Тия българи не са случайно обединена маса емигранти из области с разни диалекти, a отделни цялости със свой единен диалект. Това обстоятелство дава право да се говори за отделни български диалекти в Съветския съюз. Тия диалекти обаче не се различават съществено от диалектите в България, a споделят най-съществените им черти.

По езиковите особености на българските говори в Съветския съюз, на първо място по ятовия изговор, по гласните, заместници на стб. ѫ, ъ, ь, по редукцията на неударените гласни, по члена за мъжки род и пр., ясно личи, че грамадното мнозинство от тия колонисти произхожда от областта на източните български говори, и то по-специално от Сливенско, Търновско, Шуменско, Одринско и пр., a само много малка, незначителна част е от областта на западните говори — от Видинско и Ломско.

Българските говори в Съветския съюз са изучени добре. За тях дори излезе специален диалектен (лингвистичен) атлас — „Атлас болгарских говоров в СССР” (М., 1958), съставен от проф. С. Б. Бернщейн, Е. В. Чешко и Е. И. Зеленина. Както изтъкват съставителите на атласа в специална статия — „Групировка болгарских говоров Советского Союза”, поместена в приложението към атласа (Атлас болгарских говоров в СССР. Вступительные статьи, комментарии к картам. М., 1958, 32—41), — съставена въз основа на целия събран материал, a не само въз основа на дадения на картите, в Съветския съюз се срещат всички по-важни източно-български диалекти. Те могат да се разпределят на 6 групи: 1) мизийски говори с о-членна форма за мъжки род един. число (чушмелийски тип), 2) мизийски говори с ъ-членна форма (чийшийски тип), 3) олшански говори, 4) балкански говори, 5) тракийски говори и 6) източнородопски говори. Западните говори са само два. Единият — видински, е добре запазен и се среща в с. Терновка, a другият — шопски — е на изчезване и се среща в с. Шоп Тараклия.

С е в е р о и з т о ч н и т е  г о в о р и  са три типа: чушмелийски, чийшийски и олшански. Те се очертават ясно и се характеризират с полупрегласен ятов изговор (б’ал—бèли), с ерова гласна при съществителните от женски род и при глаголното окончание за 1 л. ед. ч. сег. време (удъ̀, перъ̀ ). Чушмелийският и олшанският тип имат общи черти, на първо място, о-членна форма за мъжки род ед. число, и според съставителите на атласа не са коренни североизточни говори. Единствен коренен североизточен говор следователно остава чийшийският с членна форма -ъ за мъжки род ед. число.

189

Б а л к а н с к и т е  говори ca от подбалкански тип с полупрегласен ятов изговор (б’ал—бèли) и с гласна a при съществителните имена от женски род и при глаголите в 1 л. ед. ч. сег. време (главà, читà). Тия говори са два вида: с о-членна форма и с ъ-членна форма. Първите от тях са „необикновено разнородни по своя състав и нямат каквото и да е вътрешно единство”. Te ca нови, смесени говори.

И  т р а к и й с к и т е  говори не представят пълно единство. Те се характеризират с членна форма за мъжки род -o, a по ятовия си изговор се делят на две подгрупи: одеска с прегласен якав ятов изговор (б’ал—б’àли) и с частица за бъдеще време к’e и измаилска с ненапълно прегласен ятов изговор (б’ал—бèли) и с частица за бъдеще време же, ше.

Източнородопският говор е един с член -ъ и с ерова гласна при съществителните от женски род и глаголите в 1 л. ед. ч. сег. време (кузъ̀, спъ̀ ).

Западнобългарските говори не представят особен интерес.

Д е р ж а в и н, Н. С. Болгарские колонии в России. Т. 2. Петроград, 1915, 523 + 94 с.;

Б е р н ш т е й н, С. Б., Е. В. Ч е ш к о, З. И. З е л е н и н а. Атлас болгарских говоров в СССР. М., 1958;

Б е р н ш т е й н, С. Б. Болгарские говоры Южного Буджака. — Статьи и материалы по болгарской диалектологии, вып. 2, 1952, 5—20;

Б у н и н а, И. К. Звуковой состав и грамматический строй говора ольшанских болгар. — Пак там, вып. 4, 1953, 5—123;

Б у н и н а, И. К. Заметки по морфологии глагола ольшанского говора. — Пак там, вып. 7, 1955, 3—17;

Б у н и н а, И. К. Лексический состав говора ольшанских болгар. — Пак там, вып. 3, 1953, 3—84;

Б у н и н a, И. К. Словарь говора ольшанских болгар. — Пак там, вып. 5, 1954, 9—63;

К о т о в а, Н. Говор села Твардицы Молдавской ССР. — Ученые записки Института славяноведения, 2, 1950, 270—308;

Ш в е ц о в а, Т. В. Словарь говора села Твардицы. — Статьи и материалы по болгарской диалектологии, вып. 2, 1952, 84—98;

С т о й к о в, Ст. Говор села Твардицы (Сливенской околии в Болгарии) и села Твардицы (Молдавской ССР). — Пак там, вып. 8, 1958, 3—63;

Б е р н ш т е й н, С. Б., В. К.  Ж у р а в л е в, М. Г. С е н к е в и ч, Н. И. Т о л с т о й. Отчет o диалектологической экспедиции в болгарское село Суворово летом 1951. — Пак там, вып. 3, 1953, 110—149;

Б у н и н а, И. К. Значение и употребление прошедших времен в говоре села Суворово Измаильской области УССР. — Пак там, вып. 6, 1954, 71—135;

Ч е ш к о, Е. В. Предлоги локального и временного значения в болгарском говоре села Суворова. — Пак там, 3—43;

М у х и н а, Д. С. Функции предлога от в суворовском говоре. — Пак там, 44—70;

З е л е н и н а, З. И. Словарный состав суворовского говора. — Пак там, вып. 7, 1955, 63—114; вып. 8, 1958, 86—105;

П о л т о р а д н е в а – З е л е н и н а, З. И. Словарь говора болгарского села Суворово Одесской области. — Пак там, вып. 5, 1955, 64—134;

Ж у р а в л е в, В. К. Говор села Криничное (Чешма-Варуита). — Пак там, вып. 7, 1955, 18—62; вып. 8, 1958, 64—84;

Ж у р а в л е в, В. К. Говор села Криничное. Автореф. канд. дис. М., 1957, 19 с.;

Ж у р а в л е в, В. К. Фонетика говора села Криничное (бывш. Чешма-Варуита). — Статьи и материалы по болгарской диалектологии, вып. 10, 1962, 3—44;

Ж у р а в л е в, В. К. Ташбунарский говор. — Пак там, вып. 4, 1953, 124—166;

Б е р н ш т е й н, С. Б. O языке города Болграда. — Ученые записки Института славяноведения, 2, 1950, 225—231;

190

П о л т о р а д н е в а  [З е л е н и н а], З. И. Заметки o языке болгарского села Кирсова Комратского района МССР. — Статьи и материалы по болгарской диалектологии, вып. 3, 1953, 85—109;

П о л о т н и к о в а, Л. С. O некоторых особенностях говора села Кирютня Конгазского района Молдавской ССР. — Ученые записки Института славяноведения, 2, 1950, 260—269;

З е л е н и н а, З. И. Отчет o диалектологической поездке в болгарское село Терновку Николаевской области в июне 1954 г. — Статьи и материалы по болгарской диалектологии, вып. 7, 1957, 115—131;

Ч е ш к о, E. B. Из истории кайраклийского говора (Болгарский говор села Лощиновки Болградского района Измаильской области УССР). — Пак там, вып. 2, 1952, 21—75;

Б у н и н а, И. К. Из истории вайсальских говоров. — Ученые записки Института славяноведения, 2, 1950, 242—259;

Б у н и н а, И. К. К истории говора с. Дермендере. — Вопросы славянского языкознания, 7,1963, 119—147;

Б е р н ш т е й н, С. Б. Из истории конъюнктных местоимений в болгарских говорах. — Вестник Московского университета, 4, 1949, 84—87;

Б е р н ш т е й н, С. Б. Заметки по болгарской диалектологии. — Славянская филология, 2, 1954, 68—75;

М у з ы ч е н к о, A. T. История поселения и фонетические особенности говора крымских болгар. СПб., 1907, 63 с.;

Б у л а х о в с к и й, Л. А. Ударение старокрымского болгарского говора. — В: Сборник в чест на А. Теодоров-Балан. С., 1955, 131—143;

С т о й к о в, Ст. Нови проучвания на българските говори в Съветския съюз. — Изв. Инст. бълг. ез., 4, 1955, 430—452.

 

[ Б а р а н н и к, Л. Ф. К вопросу o русско-болгарских языковых взаимосвязях (на материале лексики русских переселенческих говоров Одесской области УССР). — B: Совещание по Общеславянскому лиигвистическому атласу (Ленинград, 26—30 сентября 1972). М., 1972, 47—49;

Б а р а н н и к, Л. Ф. Болгаризмы в русских говорах Одесской областм, Украинской ССР. — Съпост. езикознание, 1984, № 6, 10—20;

В а с и л е в, В. Говорите на българските преселници в Съветския съюз. — В: Българските народни говори. Знания за езика. Т. 6. С., 1986, 66—69;

В а щ е н к о, В. С. O русско-украинско-болгарских языковых контактах (По материалам переселенческих говоров.) — В: Всесоюзная конференция по славянской филологии. Л., 1962, 61—63;

В а щ е н к о, B. C. Про вивченния міжслов’янських мовних контаків. — В: Велика Жовтнева соціалістична революція i культура слов’янськсих народів. Тези доповідей сьомой украïнськоï славістічноï конференцïï 30 вер. — 3 жовт. Дніпропетровськ, 1966, 7—11;

Д р i н о в, Д. Про мову болгарських колгоспників УССР. — Мовознавство, 1936, № 8;

Д р о з д о в с ь к и й, В. П. Болгаризми в украïнських говірках південно-бесарабського Примор’я. — В: IV Міжвузівська республіканська славістична конференція. Тези доповідей. Одесса, 1961, 59—62;

З е л е н и н а, Э. И. Шелководческая терминология в трех болгарских говорах Бессарабии. — В: Исследования по славянскому языкознанию. М., 1971, 321—331;

З е л е н и н а, Э. И. Термины пчеловодства бессарабских болгар. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 279—283;

З е л е н и н а, Э. И. Термины ткачества в балканских болгарских говорах Молдавии. — Советское славяноведение,1976, № 4, 76—87;

З е л е н и н а, Э. И. Болгарская ткаческая терминология. Автореф. дис. М., 1978, 21 с.;

З е л е н и н а, Э. И. Болгарская ткаческая терминология. — Балканско езикознание, 1979, № 4, 29—51;

З е л е н и н а, Э. И. Сравнительный тематический словарь трех болгарских сел Молдавии [Кирютня, Твардица, Кирсово]. — Българска диалектология, 10, 1981, 179 с.;

З е л е н и н а, Э. И. Из болгарской пчеловодческой терминологии. I. — В: Славянское и балканское языкознание. Язык в этнокультурном аспекте. М., 1984, 98—109;

К о л е с н и к, В. О. Форми іменувания чоловіків у болгарських roвіpкax Півдня Украïни. — Проблеми Слов’янознавства (Львів), 1984, вип. 23, 122—127;

К о л е с н и к, В. А. Говорите по болгарски правильно. Болгарско-русско-украинский диалектный словарь. Одесса, 1991, 173 с.;

К о с е к, Н. Лексикалната интерференция в българските говори върху територията на Украинската ССР. — Ез. и лит., 1973, № 1, 67—72;

К о с е к, Н. В., Т. А. Т у л и н а. Изменения в структуре семантических микрополей в результате лексической интерференции (на материале болгарских говоров на территории УССР). — В: Совещание по общим вопросам диалектологии, истории, языка. Тезисы докладов и сообщений. М., 1973, 103—105;

Н е д я л к о в а, Л. С. Названия дома и приусадебных построек в болгарском говоре с. Ровное, Одесской области. — В: Тезисы докладов студенческой межреспубликанской научной конференции „Сравнительно-сопоставительное изучение славянских языков и литератур”, 26—28 октября 1982 года. Л., 1982;

191

Н и к о л а е в с к а я, Т. В. O русско-болгарских и украинско-болгарских языковых контактах (на материале лексики восточнофракийских говоров болгарского языка, расположенных на территории УССР). — В: Вопросы лексикологии. Днепропетровск, 1969, 192—196;

Н и к о л а е в с к а я, Т. В. Система прошедших времен в болгарском говоре села Свердлово, Одесской области УССР. (К вопросу o взаимовлиянии близкородственных языков и их говоров.) — В: Исследования по русскому языку. Днепропетровск, 1970, 145—148;

Н и к о л а е в с к а я, Т. В. Формообразование имен существительных в говоре села Свердлово, Одесской области УССР. — Пак там, вып. 3, 1973, 152—157;

С т o я н o в, I. А. Назви сортів винограду у болгарських говірках Одещини. — Мовознавство (Киев), 1979, № 6, 40—48;

С т о я н о в, Ив. Българските говори на територията на Съветския съюз. — Съпост. езикознание, 1981, № 3—5, 237—247;

С т о я н о в, Ив. Лексическое взаимодействие болгарских говоров с русскими, украинскими и молдавскими говорами. — В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Исторически развой на българския език. Т. 3. С., 1983, 249— 254;

С т о я н о в, I. А. Із спостержень над системою числівника в болгарських говірках півдня Украïни. — Мовознавство (Киев), 1983, № 4, 27—33;

С т о я н о в, I. А. Діалекти як джерело розвитку сучасноï болгарськоï мови. — Пак там, 1986, № 5, 27—32;

Т е р е ш к о, Л. С. Лексика говоров Южной Подолии и межъязыковые контакты [между украински и български говори в района на Олшанк]. — В: Совещание по Общеславянскому лингвистическому атласу. Тезисы докладов. М., 1972, 40—43;

Т и м о н и н а, Е. В. Болгарские говоры в Молдавии. — Вестник Московского университета. Филология, 1977, № 4, 69—72;

Т о д о р о в, Н. Езикът на буджакските българи. — Родна реч, 1989, № 5, 12—14;

Ч е ш к о, Е. В. Функции предлога за в суворовском говоре. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 235—241.] М. Сл. М.

[Previous] [Next]
[Back to Index]