Българска диалектология
Ст. Стойков

 

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

 

БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ ВЪВ ВАРДАРСКА И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ [*]

 

Северни говори

Тетовски говор

Малашевски говор

Велешки говор

Прилепско-мариовски говор

Битолски говор

Дебърски говор

Охридско-стружки говор (градски охридски, стружки, Радожда и Вевчани)

Преспански говор (горнопреспански, долнопреспански)

Корчански говор

Костурски говор

Дойрански говор

Лерински говор

Кукушко-воденски говор

Западнорупски говори (солунски, драмско-серски)

 

 

Очертаното диалектно членение на българските диалекти в пределите на днешната българска държава има своите сстествени продължения в българските земи, останали извън нея в резултат на политически събития, разиграли се на Балканите в последните стотина години. Тук се представят схематично няколко диалектни формации, които запълват българското диалектно пространство в югозападна посока. Подбрани са характерни техни черти, които позволяват да се съпоставят с останалите български диалекти.

 

СЕВЕРНИ ГОВОРИ

 

В тази диалектна група се включват говорите в Горни Полог, Скопска Църна гора и районите на Куманово, Овче поле, Кратово, Крива Паланка. Te ca непосредствено продължение в западна посока на говорите от районите на Белоградчик, Годеч, Брезник, Трън, Цариброд, Босилеград. Те образуват южната полоса на пограничните говори при прехода към сърбо-хърватския език. Характеризират се със следните особености:

 

1. Гласна ъ е застъпник и на двете ерови гласни (стб. ъ, ь ): въ̀шка, бъ̀чва, дъш, пèтък; дън (ден), лън, котъ̀л, конъ̀ц, оцъ̀т; жèдън.

 

2. Застъпник у < стб. ѫ: грỳди, мỳка, рỳка, òбруч, зỳби, дуп, йỳже (въже), мỳтън, гусенѝца и др.

 

3. Старият префикс въ-, вь- се застъпва от префикс у-: унèсе (внесе), улèзе (влезе), унỳк (внук).

 

4. Гласна у вм. съчетания ъл, лъ: вỳк, вỳна, йàбука, пỳно, жỳто, но също така съчетания лу, лъ след предноезични съгласни: длỳго, слỳза — длъ̀го, слъ̀за, слъ̀нце.

 

5. Липса на съгласна х: лàдна, гра, сиромà, соà, дуунà, леп, рàна, илà’до, снàа, мỳа, йàне (яхне), видòте (видохте), вр̥, вла (влах), орà (орех), гре, ме, глу, кожỳ и др.

 

 

*. Автор на главата е Максим Сл. Младенов. Включването ѝ в книгата е в отговор на нуждите на университетското обучение и цели да се даде по-цялостна историческа представа на студентите за българската езикова територия.

 

170

 

 

6. Съгласни к’, г’ < *tj, *dj: лèк’а, мàк’а, свèк’а, гàк’е, мук’енѝца — вèг’а, мèг’а, прег’а, говèг’и.

 

7. Съществителните и прилагателните образуват форми за мн. ч. с окончание -е: голèме кỳке, бèле кошỳл’е, цр̥̀не слѝве.

 

8. При одушевени от м. р. се различават две форми за ед. ч.: именителна — дòбар човèк — агломеративна — дòброга човèка.

 

9. Кратка винителна местоименна форма за ж. р.: гу (по-рядко га).

 

10. Окончание -мо за 1 л. мн. ч. сег. вр.: сечèмо, нòсимо, ѝмамо.

 

11. Лично местоимение за 1 л. мн. ч. имен. пад.: мѝе, мѝйа, мѝ (ние).

 

12. Окончания -смо (-мо), -сте (-те) за 1 и 2 л.мн. ч. мин. несв. и мин. св. вр.: вѝкасмо (вѝкамо), вѝкасте (вѝкате).

 

13. Бъдеще време се образува с частица ке: ке ѝмам, ке сечèм.

 

14. Една форма за 1,2, 3 л. ед. ч. мин. несв. вр.: йà ѝмаше, тѝ ѝмаше, òн ѝмаше.

 

По някои белези на обширната територия на северните говори се очертават по-ограничени диалектни формации:

 

  Район Куманово-Кратово Район Скопска Црна Гора
Окончания за 3 л. мн. ч. сег. вр. Окончание -т: вѝкат обèсет, сèдат, прàват, пѝйат Окончание -в: нòсив (носят), сèчев (секат), ѝмав (имат)
Бъдеще време в миналото

тèше да пàднем

тèше да пàднеш

тèше да пàдне

кеш да пàд’ну

кеш да пàднеш

кèш да пàдне

 

В и д о е с к и, Б. За вокалната система на кривопаланечкиот говор. — Мак. jазик, 1953, № 5—6, 112—121; № 7, 156—165; № 8, 173—182; № 9, 206—209;

В и д о е с к и, Б. Северните македонски говори. — Мак. jaзик, 1954, № 1, 1—30; № 2, 109—198;

В и д о е с к и, Б. Кон разграничувањето на полошките говори. — Зборник за филологjу и лингвистику (Нови Сад), 1961—1962, № 4—5, 343—356;

В и д о е с к и, Б. Кумановскиот говор. Скопjе, 1962, 349 с.;

В и д о е с к и, Б. Говорът на полошките села Урвич и Jеловjане. — В: Кирил Пеjчиновиќ и неговото време. Тетово, 1973, 21—32;

В и д о е с к и, Б. Кон разграничувањето на говорите во Скопско (Прилог кон македонскиот диjалектен атлас). — Прилози МАНУ. Одделение за лингвистика и литературна наука (Скопjе), 10, 1985, № 1, 7—35;

И в a н o в, Й. Северозападните македонски говори — Тетовско, Скопско и Кратовско. — Минало, 1909, № 1, 61—66;

М а н е в и ќ, Т. Забелешки за овчеполскиот говор. — Мак. jaзил, 1952, № 8—9, 188—199;

С е л и щ е в, А. М. Говоры области Скопья. — Мак. преглед, 1931, № 1, 33—82;

У г р и н o в a, P. Говорите во Скопско, Скопjе, 1951, 40 с.

 

ТЕТОВСКИ ГОВОР

 

Разпространен е в областта Полог, обкръжена отвсякъде с планински вериги. Тя е оформена от Долни Полог с главно селище гр. Гостивар и Горни Полог с център гр. Тетово. В областта размесено живеят българи, албанци и турци. Тетовският говор се отнася към групата на северните говори, но притежава и някои свои белези.

 

171

 

 

1. Главен застъпник на стб. ѫ е гласна у: гòлуп, гỳска, дуп, зуп, йỳже (въжè), йỳток (вътък), се кỳпе, муш, мỳка, òбруч, пỳдар, пỳпка, прỳт, пут, рỳка, стрỳк, сỳбота. Среща се в отделни думи и гласна ъ: гнъс, къ̀са, гъ̀рди, лъ̀чи.

 

2. Стб. ъ се застъпва предимно от гласна o в коренна или суфиксна сричка: бòчва, вòшка, дош, вòсок, мòзок, мòмок, крòток, пèсок, пèток, тèжок, пèкоў (пекъл), рèкоў (рекъл). С гласна ъ се застъпва в коренна сричка: бъ̀дник, лъ̀жа, мъ̀кне, лъ̀йца (лъжица), сън. Вторичен ъ пред съгласна р се застъпва от гласна е: бѝстер, вèтер, ѝтер, йèдер, òстер.

 

3. Двояко застъпване на стб. ь: в коренна сричка от гласна ъ: дън, лън, лъ̀сно, тъ̀мно, цъ̀фти; в крайна затворена сричка от гласна е: глàден, жèден, йàрем, òвес, òстен, òцет.

 

4. Наличие на сричкотворно р̥: бр̥̀го, вр̥̀ба, др̥̀во, гр̥̀ло, зр̥̀но, кр̥ф, кр̥̀па, ср̥п, ср̥̀це, тр̥н, цр̥̀вен.

 

 5. Съчетàние ъл, лъ има разнообразно застъпване: с оў — вòўк, вòўна, гòўта, жòўт, жòўчка, пòўно; с лъ — длъ̀бок, длък, слъ̀бица, слъ̀за, слъ̀нце; с у — бỳа (бълха), йàбука.

 

6. Съгласни к’, г’ < *tj, *dj: гàке, кỳк’а, лèк’а, мàк’а, нок’, плàк’а, плèки, прàк’а, свèка, кèрка; вèг’а, мèг’а, мèг’у, прèг’а.

 

7. Изпадане на съгласна в предимно в средисловие: бѝол, гòу̀до (говедо), йàор, кòач, пòлойна, тр̥̀гоец, чòек.

 

8. Липсва съгласна х — или изпада (йл’ада, ѝтер, лàден, леп, òди, òро, грèота, снàа), или се преглася в съгласна в, ф — йàвна (яхна), врàтифмо (върнахме), чỳфмо; греф, зàдуф, кòжуф, òраф (орех), праф, сѝромаф, пàднаф, сèднаф.

 

9. Преглас на твърда съгласна л > ў в краесловие или в края на сричка: дòшоў, рàсоў, кòтеў, дèўник, дòўно, сèўце, жòўт, дòўго.

 

10. Ударение върху третата сричка: воденѝца, лубенѝца дори в рамките на синтагмата, срв. киселò‿млеко, вашитè‿деца.

 

11. Окончание -ой за мн. ч. на едносрични съществителни от м. р.: лèбой, дòлой, дъ̀ной, кл’ỳчой, зèтой.

 

12. Окончание -е за ж. р. мн. ч.: глàве, дỳпке, жèне, крàве.

 

13. Тройно членуване: снòпов, жèнава, дèтево; рѝдон, плàнинана, др̥̀воно; òџакот, кỳк’ата, кỳчето.

 

14. Лично местоимение мѝе (ние).

 

15. Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. при трите спрежения: трèсем, нòсим, чèкам.

 

16. Глаголно окончание -мо за 1 л. мн. ч.: трèсемо, нòсимо, чèкамо.

 

17. Липсва т в глаголното окончание за 3 л. мн. ч. сег. вр.: трèса, нòса, чèкаа.

 

П о п о в с к и, Ар. Македонскиот говор во Гостиварскиот краj. Гостивар, 1970, 210 с. + 16 карти;

С е л и щ е в, А. М. Полог и ero болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северозападной Македонии. С., 1929, VIII + 440 с.;

С т а м а т o с к и, Тр. Градскиот тетовски говор. — Мак. јaзик, 1956, № 2, 21—242; 1957, № 1, 91—115;

Т а с е в с к и, J. Зборови од тетовскиот говор (с. Jедоарце). — Мак. јaзик, 1952, № 7, 169—172; № 8—9, 214—220; № 10, 244—246.

 

172

 

 

 

МАЛАШЕВСКИ ГОВОР

 

Разположен е непосредствено на запад от благоевградския и петричкия говор в районите на Делчево, Пехчево, Берово, Радовиш, Струмица, Щип.

 

1. Гласна a < стб. ѫ: вàже, гàска, гàба, дàга, кàшча.

 

2. Гласна o < стб. ъ: бòчва, вòшка, дош, зòлва, зол, мох, сон; свèкор, излегòл, пасòл, пекòл, рекòл. Пред съгласна р в крайна сричка обаче гласна е: бѝстер, вèтер, дòбер, èдер. В слаба позиция гласна а: лàжа.

 

3. Гласна е < стб. ь: ден, лèсно, тèвен, тèнка.

 

4. Гласна ъ < ъл, лъ: бъ̀а (бълха), вък, въ̀на, гъ̀там, жът, жъ̀чка, съ̀за.

 

5. Сричкотворно p̥: врòх, гр̥̀ло, др̥̀во, пр̥̀стен, ср̥п.

 

6. Съчетания шч, жџ < *tj, *dj: гàшчи, кàшча, лèшча, ношчèска, плèшчи; вèжџа, мèжџа, нỳжџа, прèжџа, сàжџи. Срещат се обаче и съчетания шт, жд (кàшти, плàшта, вèжда, прèжда, сàжди, рàжда), а в по-западните райони преобладават случаите със съгласни к’, г’: гàки, врàк’а, мàк’а, нок’, свèк’а; вèги, мèг’а, сàги.

 

7. Членно окончание -о за м. р.: вòло, говедàро, кòно, човèко; мажò .

 

8. Окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. вр., I и II спрежение: вòда, òда, тр̥̀ча; òра, сèча, сèа, пèча.

 

9. Ударение върху окончанието за 1 л. ед. ч. мин. св. вр. при глаголи на -ох: влекòх, дотекòх, пекòх, рекòх.

 

10. Бъдеще в миналото се образува с частица ке и мин. несв. вр.: ке нòсех, ке плетèх (щях да плета).

 

К у ш е в с к и, М. Делчевски градски говор. — Мак. jазик, 1958, № 1—2, 67—108;

П е е в, К. Белешки за лексиката и фразеологиjата од Струмичко. — Мак. jaзик, 1968, № 19, 201—25;

П е е в, К. Топонимискиот систем во Радовишко и неговата диjалектна основа. — Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот — Скопjе. Кн. 15. Скопjе, 1989, 137—156;

П о п о в а, Т. Зборови од Малашево. — Мак. jaзик, 1951, № 3—4, 95—96; № 5. 117 с.;

Ш а н д а р о в, М. А. Бележки по фонетиката на щипския говор. — СбНУ, 11, 1894, 586—590.

 

ВЕЛЕШКИ ГОВОР

 

Обхваща говора в гр. Велес и околните села. Неговите по-характерни особености са:

 

1. Гласна a < стб. ѫ: гàба, дàга, дап, зàби, йàглен (въглен), йàток (вътък), рàка, сàчка; гасèница, òбрач. Гласна a ce среща и на мястото на стб. ѧ в началото на думата: йàзик, йàчмен, йàдер, йàтр̥ва (етърва). В отделни думи се среща и гласна у: гỳска, сут.

 

2. Гласна o < стб. ъ: бòчва, дош, пèток, рèкол, пèкол. Пред съгласна м застъпникът е гласна у: òсум, сèдум.

 

3. Гласна ъ или съчетание ъл: жът, жъ̀чка, съ̀за, съ̀нце; бъ̀лва (бълха), вълк, въ̀лна, гъ̀лта, йàбълко, къ̀лне, мъ̀лчи, мъ̀лзе (дои).

 

4. Липса на съгласна ф: вес (фес), вỳрна, вѝлџан.

 

5. Съгласни к’, г’ < *tj, *dj: свèк’а, плèки, сѝнок’а (снощи), кèрка, ке (ще), носèйки; вèги, мèг’а, прèг’а, сàги, рàг’а (ражда).

 

173

 

 

6. Липсва съгласна х: лàдно, рàна, бъ̀а (бълха), гра, стра, òра, дòйдо и др. Среща се и преглас х > ф: граф, страф, беф, дòйдоф, меф (мях).

 

7. Тройно членуване: дèтето, дèтево, дèтено; жèната, жèнава, жàнана.

 

8. Окончание -м наред с окончание -а при глаголи от I и II спрежение сег. вр. 1 л. ед. ч.: сèдам и сèда, прèдам и прèда, прàвам и права, пийам и пийа.

 

В и д о е с к и, Б. Белешки за говорот на селата Мелница и Горна Врановица во Велешко. — Мак. jазик, 1951, № 9—10, 201—209;

М и л o ш е в, Г. Титов-Велешкиот говор. — Нов ден, 1947, № 3, 3—15;

R e i t e r, N. Der Dialekt von Titov-Vеles. Berlin, 1964, 297 p.

 

ПРИЛЕПСКО-МАРИОВСКИ ГОВОР

 

Обхваща говора в селищата на областта Тиквеш (с главни селища Неготино и Кавадарци), Мариово и района на Прилеп. От битолския и велешкия говор го отделят преди всичко липсата на тройно членуване и липсата на окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр. В него се набелязват следните особености:

 

1. Гласна a < стб. ѫ: гàба, грàди, зàби, йàток (вътък), пат.

 

2. Гласна o < стб. ъ: бòчва, вòшка, дош, сон, пèток, тèжок, рèкол, сèкол, вòсок, мòзок, дòбиток, мòмок, тèжок, вòзрас.

 

3. Гласна ъ на мястото на съчетания ъл, лъ: вък, въ̀на, гъ̀та, дък, жът, йабъ̀ка, мъ̀чи (мълчи). В Прилепско ол: волк, вòлна, гòлтам, дòлга, жòлта, зòлва, сòлзи.

 

4. Сонантно р: вр̥̀ба, вр̥̀шник, др̥̀во, зр̥̀но, пр̥̀во, пр̥̀стен, четвр̥̀ток.

 

5. Съчетание ца < стб. цѣ: цал, цàдам, прòцап, цадѝло.

 

 6. Липса на смесване на предната и задната носова гласна в началото на думата: èзик, èчмен, èдро.

 

7. Съгласни к’, г’ < *tj, *dj: гàки, мàк’а, нок’, плèки, свèк’а, врàк’ам, плàк’ам, вèг’а, мèг’а, прèг’а, сàги, зàграг’ам, дòсаг’ам.

 

8. Тенденция ударението да се стабилизира върху предпоследната сричка: èзик—езѝци, кàмен—камèне, лебòви, стỳден—студèна.

 

9. Членно окончание -от за м. р.: грàдот, дèнот, жèтварот, пàтот, рàзбоот, чòвекот. В Прилепско — тройно членуване: грàдот, грàдо, двòрот, двòро, пòпот, пòпо, чòекот, чòеко—грàдоф, двòроф, чòекоф — грàдон, двòрон, чòекон. Срв. Крàвата йа прòдадоф. Дèтето си òтиде. Кошỳлава се искѝнала. Кòйнон нè‿паси. Дèтето ке пàдне.

 

10. Смесване в парадигмата на сег. вр. при глаголите от I и II спрежение.

 

11. Окончание -м за 1 л. ед. ч. cer. вр. при глаголи от I и II спрежение: бèрам, брòам, гòрам, йàдам, лèжам, òдам, сèдам, стòам, пèчам, плèтам.

 

12. В Прилепско има глаголно окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр.: бèрит, мèлит, пèчит, плèтит, кòлит, нòсит.

 

13. Предлог у, уф вм. в, во.

 

174

 

 

К о н е с к а, М. Мариовскиот говор. Cкопjе, 1951, 40 с.;

К о н е с к и, Б. Прилепскиот говор. Cкопjе, 1949, 247—301 (Отделен отпечатък);

М и р ч е в, Д. Бележки по прилепския говор. — СбНУ, 20, 1904, 1—40;

Ф и л и п о с к и, Ил. Неготинскиот говор. Скопjе, 1952, 55 с.

 

БИТОЛСКИ ГОВОР

 

Разпространен е в селища от горното течение на р. Црна. Граничи на изток с мариовския говор, на юг — с леринския, на запад с охридско-стружкия и на север с говорите в Кичевско и Прилепско. Характеризира се със следните особености:

 

1. Основен застъпник гласна a < стб. ѫ: гàба, грàди, дàга, зàби, йàже (въже), йàглен (въглен), йàдица (въдица), кàтник, лàчит, мàка, мàжи, пат, рàка, сàбота, скàпо. В някои случаи има гласна у < стб. ѫ: кỳ’а (къща), гỳсто, пỳпка, сут.

 

2. Разнообразие при застъпването на съчетания ъл, лъ в средисловие: ол — бòлва (бълха), волк, сòлѕа, гòлта, жолт; o — бòва (бълха), дòго, йабòко; ъ — бъа (бълха), вък, гъ̀там, жъ̀то, дъ̀го, къ̀ве (кълве), мъ̀члиф (мълчалив); ъл — въ̀лна, пъ̀лно, жъ̀лтница и др.

 

3. Преобладават застъпници к’, г’ < *tj, *dj: плàк’а, фàк’а, срèк’а, нòкеска, кèрка, ке (ще), лèк’а, свèк’а — вѝг’а (вижда), рàг’а, мèг’у, вèг’а, мèг’а, сàги, прèг’а. В южните райони обаче се срещат шт, шч, шк’ — жд, жџ, жг’: гàшти, лèшта, плèшчи, лèш’ка, свèшка — мèжда, прèжда, мèжџа, прèжџа, вèжг’а.

 

4. Говорът не е единен по застъпниците на стб. ѧ: в източните райони застъпник е гласна е — èзик, èдер, èчменоф, зàек, пàек. Гласна а (< ѭ < ѩ ): йàтрва, йàдер, йàзик, йàчмен и др.

 

5. Гласна a < стб. ъ, ь: бàдник, лàжи (лъже), мàгла, тàнко и др., обаче в крайна сричка има разнообразие в представянето на секундарния ъ: гласна у пред съгласна м — òсум, сèдум; гласна е в едни селища и гласна a в други пред съгласна р — вèтер, бѝстер, òстер, дòбер, ѝтер; бѝстар, дòбар и др.

 

6. Съчетания чере-, цере-, цре-: чèреша, цèрево (черво), церèпна, црèво, црèша.

 

7. Постоянно ударение на предпоследната сричка с тенденция да се закрепи в парадигмата: òбрас — обрàзи — òбразо — обрàзите, брадавѝца — брадавѝцата.

 

8. Лично местоимение за 1 л. ед. ч. йа, йас, йàска; той за 3 л. ед. ч. м. р., тѝе, тѝйа (те) за 3 л. мн. ч.

 

9. Тройна показателна система: òвай (òвой, вой), òнай (òной, ной), той.

 

10. Тройно членуване: дèтево, годѝнава, дèтено, годѝнана, дèтето, годѝната.

 

11. Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголи от I и II спрежение: мèтам, сèчам, ѝдам, вòзам, нòсам, чỳйам в северната част на говора, a в южната част — окончание -а: брòйа, нòса, мèса, пèра и т. н.

 

12. Окончание -т за 3 л. ед. ч. cer. вр.: бèрит (бере), сèчит, йàдит, мèтит. To e разпространено в северната част на говора.

 

175

 

 

13. Бъдеще време се образува с частица ке: ке бèрит, ке сèчит.

 

14. Бъдеще време в миналото с частица ке и мин. несв. вр.: ке нòсеф, ке нòсеше, ке нòсевме.

 

15. Деепричастия от типа бèгайки, йàдейки, нòсейки.

 

В и д о е с к и, Б. Битолскиот говор. — Прилози МАНУ. Одделение за лингвистика и литературна наука (Скопjе), 10, 1985, № 2, 11—44;

G r o e n, B. M. A Structural Description of the Macedonian Dialect of Dihovo. The Peter de Ridder Press, 1977, 307 p.

 

ДЕБЪРСКИ ГОВОР

 

Обхваща говора на българите християни и българите мохамедани в областите Пòле, Джỳпа, Голò Брдо, Дрѝмкол, Горнà река, Долнà река. Населението на този район е известно с името мѝйаци (от личното местоимение мѝйе „ние”) или рèканци. Най-известни селища са Гàличник, Лàзарополе, Трèсонче.

 

1. Най-характерна черта на говора е широката дистрибуция на гласна o (в някои случаи със свой вариант уо). Тя е застъпник на старобългарските гласни:

 

а) Стб. ѫ : грòди, доп, зоп, кòдел’а, мòдор, мош, пот, рòка, сòбота, йòглен, йòток (вътък), йòже и др.

 

б) Стб. ѧ: йòзик (език), йòчмен (стб. ).

 

в) Стб. ъ: бòчва, вòшка, дош, лòжеш, пèток, тèжок, дòбиток, тèнок, вòсок, мòзок, пèкол, рèкол, ѝтор, свèкор, òсом и др.

 

г) Стб. ь: звòнец, мòгла, мòска (мъска), сèдом.

 

Гласна o под ударение е разширила дистрибуцията си на мястото на гласна a след назални съгласни: знòет (знае), мòшчеа (мащеха), снòа (снаха), снòга (снага) и др.

 

2. Сонантни р и л: др̥̀во, кр̥ф, пр̥ф, тр̥н, цр̥н, гр̥̀не, ср̥̀на, мр̥̀да; вл̥̀к, вл̥̀на, бл̥̀ва (бълха), жл̥̀то, зл̥̀ва, сл̥̀зи, жл̥̀чка, сл̥̀нце.

 

3. Застъпници шч, к’, жд, г’ < *tj, *dj: лèшча, мòшчеа, гòрешчо, плèшчи, свèшчалник; гàки, кèрка, нòкеска, плèки, свèк’а, врàк’ат, плàк’а, фàк’а; — говеждò, нỳжда, вèг’а, мèг’а, прèг’а, сàги, ѝзваг’ат, рàг’ат.

 

4. Преглас х > ф: вр̥ф, влаф, граф, греф, праф, сѝромаф, страф, òреф, кòжуф, рèкоф, рèкофме.

 

5. Окончание -ови/-еви за мн. ч.: брѝчови, смòкови, дòбови, лèбови; зèтеви, сòневи, стỳдеви.

 

6. Тройно членуване: чòвекоф шо стòит дò‿мене; жèнава ми йе пòзната; дèтево ми зàспало како йàгне; жѝтото го дôнесоф òт‿Прилеп; пèтелон цр̥̀вен к’а го кòлем; чи йе кòнот шо го вòдиш? пỳшчи йа крàвата да пàсет.

 

7. Лично местоимение за 3 л. имен. пад.: той, тàйа, тèйе.

 

8. Лично местоимение за 1 л. имен. пад. мн. ч.: мѝйе (ние).

 

9. Окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. вр. за глаголите от трите спрежения: лѝжа, мàжа, мèта, стрѝжа, пѝша, сèйа; — вѝйа, пѝйа; — пàг’а (падам), рàг’а (раждам), прàша (питам).

 

10. Глаголно окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр.: вѝйет, мàжет, мèтет, пѝшит.

 

176

 

 

А н д о н о в с к и, А. Зборови од Дебарско. — Мак. jaзик, 1950, № 9—10, 240—241; 1951 № 3—4, 93—95; 1952, № 5, 119—120; 1953, № 3, 71—72; № 4, 94—96; № 5—6, 143—144; № 7, 166—168;

В и д о е с к и, Б. Дебарските говори (Co посебен осврт на нивното разграничување) — Maк. jазик, 1968, № 19, 59—96 + 30 карти;

Г р и г о р о в, М. Говорът на малореканците (мияците) в Дебърско. — Изв. на Семинара no слав. филол., 1907, № 2, 201—304;

Д и м и т р о в, Л. Кратки етнографски бележки за Дебърско с оглед към говора в тоя край. — Изв. на Семинара по слав. филол., 1905, № 1, 263—274;

М и х а j л о в, П. Градскиот дебарски говор. Cкопjе, 1954, 33 с.;

П е т р у ш е в с к и, М. Д. Неколку црти на говорот од Жировница. — Мак. јaзик, 1951, № 3—4, 56—66;

П о п о в с к и, Ар. Реканскиот говор — уводни белешки. — Мак. јaзик, 1959, № 1—2, 107—154.

 

ОХРИДСКО-СТРУЖКИ ГОВОР

 

Разположен е в котловините около Охридското езеро. На югоизток граничи с преспанския, на север — с дебърския, на запад опира до Албания, на изток — с битолския говор. Общи черти свързват говорите в очертания регион в една цялост.

 

1. Установено третосрично ударение.

 

2. Контракция на две съседни гласни в една дълга гласна: снā < снàа, змӣ < змѝи, глā < глàа (глава).

 

3. Протетично й: йъ̀же (въже), йъ̀глен (въглен), йъ̀ток (вътък).

 

4. Съчетание чер-: чèрен, черèша, чèрево.

 

5. Наличие на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна.

 

6. Окончание -ови (-ои) за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови (лèбои), рѝдови (рѝдои).

 

7. Троен член: лèбот, лèбов, лèбон.

 

8. Тройно показателно местоимение: овой, оной, той.

 

9. Окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр.: нòсит, ѝмат.

 

10. Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).

 

11. Конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано, сум дòйден.

 

В този регион се обособяват по-ограничени диалектни формации:

 

 

Г р а д с к и  о х р и д с к и  г о в о р

 

1. Гласна ъ на мястото на стб. ѫ: гъ̀ба, гнъс, дъп, зъ̀би, йъ̀же (въже), крък, къ̀клица и др. Гласна ъ е с разширена дистрибуция и се явява в резултат на смесване на носовите гласни (йъ̀зик, йъ̀чмен, йъ̀търва) и в съседство с назален консонант: мъ̀шчеа (мащеха), снъ̀га (снага).

 

2. Съчетание ол вм. съчетание ъл, лъ: бòлфа (бълха), вòлна, сòлѕа, жолт и др.

 

3. Съчетания шч, жџ на мястото на *tj, *dj: гàшчи, лèшча, плèшчи, снòшчи, прежџа, сàжџи, вѝжџат.

 

4. Третолично местоимение той, то.

 

5. Окончания -ф, -фме, -фте за минало свършено и минало несвършено време: нòсеф, нòсефме, нòсефте, рèкоф, рèкофме, рèкофте; пѝф, пѝфме, пѝфте.

 

177

 

 

В и д о е с к и, Б. Охридско-струшките говори. Обид за класификациjа.— Прилози МАНУ. Одделение за лингвистика и литературна наука (Скопjе), 7, 1982, № 2, 5—10;

М и р ч е в, К. Най-характернитс особености в охридския говор. — Охрид, 8 дек. 1943, с. 5;

С и л я н о в, Н. Редукция на звука a в охридския и тетовския говор. — СбНУ, 9, 1894, 582—585;

С п р о с т р а н о в, Е. По говора на град Охрид. — СбНУ, 18, 1901, 534—544;

Я к и м о в а, М. Охридският говор. — Изв. на Семинара по слав. филология, 3, 1911, 223—256.

 

С т р у ж к и  г о в о р

 

Обхваща града Струга и околните села: Вранища, Октиси, Вишни, Лабунища, Подгорци, Боровец (западно от р. Дрин) и Присовяни, Глобочица, Брчево, Боговица, Ташморунища, Ложани (източно от р. Дрин).

 

1. Гласна ъ на мястото на стб. ѫ: зъ̀би, йъ̀глен (въглен), път, ръ̀ка, скъп, пръ̀чка и др.

 

2. Съчетание ъл: вълк, въ̀лна, гъ̀лтат, дъ̀лгъ, жълт, пъ̀лно.

 

3. Съчетания оа, ое ( < ова, ове) се трансформират в съчетания ва, ве: квач (ковач)  ← кòачкòвач; твàрено (товарено) ← тоàренотовàрено; бỳква (букова); чвек (човек) ← чоèкчòвек; йàзвец, тъ̀ргвец (търговец) и др.

 

4. Съчетания шт, ждшч, жџ): гàшти—гàшчи, сфèшта—сфèшча, вèжòа—вèжџа, сàжди—сàжџи.

 

5. Вмъкване на съгласна т, д в съчетания ср, зр: стрèда, стрàмота, стрèбро, здрел, здрак.

 

6. Глаголно окончание -м е присъщо само на глаголите от III спрежение: ѝмам, тèрам, но бèра, кòл’а, чỳйа, нòса, сèча.

 

7. Бъдеще време се образува с частиците ке и че.

 

8. Третолично местоимение: той, тòйа, то, тèйа.

 

9. Предлог на се употребява и в конструкции за означаване на пряко допълнение при одушевени: Го фàти на Кузèта за ръ̀ка. Го вѝкна на мòмчета.

 

10. Предлог од има посесивно значение: Му рèче на брàт му от Стойàна. Се жèнит от Пèтрета мнук.

 

Т о ш е в, К. Диjалектолошки материjали од Струга од XIX век. — Мак. jaзик, 1960— 1961, № 11—12, 1—11;

Т о ш е в, К. Струшкиот говор. (Според некои материjали од ХIХ век.) Скопjе, 1979, 115 с.

 

Г о в о р ъ т  н а  Р а д о ж д а  и  В е в ч а н и

 

Разпространен е в стружките села Радожда, Вевчани, Мали Влай и намиращото се на албанска територия село Лин.

 

1. Най-характерна черта на говора е наличието на гласна ê и а̊ в коренна сричка, под ударение на мястото на стб. ѫ , ъ и на съчетания лъ, ръ. Гласна ê не се среща след лабиална съгласна: гềжва, гнêс, грềди, внềтре, дềга, йềже (въже), йềдица (въдица), кềтник, рềка, скềпо, дêп, зềби, сềбота; сềнце (слънце), гềлтат; гềрне, кêрф, зềрно, сêрп, сềрце, тêрн и др. Гласна а̊ cе среща предимно след лабиална (по-рядко след нелабиална) съгласна: ма̊ш, па̊т, ла̊ка, да̊п, за̊би, пра̊т, ба̊рго, па̊рво, ва̊рба,

 

178

 

 

ма̊ртоф, ва̊лк, па̊лно, ва̊лна, ма̊лчит, жа̊лчка, га̊лтат и др. Тази черта напомня състоянието в далечните говори в Тетевенско и Поморийско.

 

2. Съчетания шт, жд < *tj, *dj: гàшти, лèшта, прàшта, вèжди, сàжди.

 

3. Деепричастия от типа: носèешти, игрèешти.

 

4. Частица за бъдеще време к’а.

 

5. Липса на глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. cer. вр. и при глаголи от III спрежение: ѝма, вѝка, както и при останалите спрежения — бèра, сèча, нòса, йàда.

 

М и л е т и ч, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. — СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;

H e n d r i k s, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

 

 

ПРЕСПАНСКИ ГОВОР

 

Разположен е в селища от долините около Преспанското езеро, отграничен е от съседните говори с планински възвишения.

 

По застъпването на стб. ѫ и на съчетания ръ, лъ не е единен.

 

Най-обширен е  г о р н о п р е с п а н с к и я т  подговор, към който се отнася говорът на селищата около гр. Ресен и от крайбрежието на Преспанското езеро.

 

Характеризира се със следните черти:

1. Гласна ъ < стб. ѫ и в съчетание ър: гъ̀ска, зъ̀би, йъ̀же (въже), йъ̀глен (въглен), лъ̀чит, мъ̀жи, мъ̀тно, ръ̀ка, пърт; бъ̀ргу, въ̀рба, гъ̀рло, дъ̀рво, сърп, пъ̀рсти и др.; йъ̀зик, йъ̀чмен (чрез смесване на носовите гласни: ѭ < ѩ).

 

2. Липсват съгласните ф и х: вàбрика, вàнела, въ̀ртуна, вỳрна, кàве, Стèво, сòвра; мỳва (муха), ỳво, сỳво, чèвли, тỳла, чèли; глуф, суф.

 

3. Преобладават съчетания шт, жд < *tj, *dj: гàшти, лèшта, плèшти, снòшти, врàшташ; вèжда, мèжда, прèжда, рòждат, но също така — кèрка, срèк’а, ке (ще), мèг’у, ориг’àнец (охридчанин).

 

4. Тройно членуване: лèбоф, лèбот, лèбон; дèтево, дèтето, дèтено.

 

5. Основите на глаголите от I спрежение са се изравнили с основите на глаголите от II спрежение: сèча—сèчиш, сèчит, сèчиме, сèчите, както нòса—нòсиш, нòсит, нòсиме, нòсите.

 

6. Окончание -т за 3 л. ед. ч. cer. вр.: пèат, пѝшит, вèрват.

 

Пò на юг се намира  д о л н о п р е с п а н с к и я т  подговор, присъщ на десетина села от западния бряг на Преспанското езеро, които се намират на албанска територия, и десетина села около Малкото Преспанско езеро, разположени на гръцка територия. Характерни негови особености са:

 

1. Гласна ъ на мястото на стб. ѫ и в съчетания ръ, лъ: път, ръ̀ка; вълк, въ̀лна, гъ̀лта, мъ̀лчи, жълт, пъ̀рсти, но в най-югоизточните райони съчетание ъл > ъ: гъ̀тат, дъ̀го, жът, жъ̀чка, съ̀за.

 

2. Значителен е броят на случаите с ън, ъм < стб. ѫ: гръ̀нди, кръ̀нго (кръгът), пъ̀ндар, йъ̀ндица (въдица), зъ̀мби, тръ̀мба.

 

179

 

 

3. В някои случаи се среща ен < стб. ѧ: грèнда, пèнда, пèндесе.

 

4. Преобладават случаите с шт, жд < *tj, *dj: гàшти, лèшта, свèшта — вèжда, сàжди, прèжда, но в някои селища се срещат съчетания шч, жџ: лèшча, свèшча, вèжџа, мèжџа.

 

5. В южните селища вм. съгласна х в краесловие се среща съгласна к: бек (бях), ѝмак (имах), нòсек (носех).

 

6. Наличие на съгласна ф: фỳрка, фỳрна, Стèфо, сòфра.

 

7. Тройно членуване, но в м. р. се губи -т от членното окончание -от: кòно, кръ̀нго, въ̀лко, чòйако. Отслабена е употребата на членни окончания ов, -он в южните райони.

 

8. В някои селища се отбелязва тенденция ударението да се стабилизира на началната сричка (включ. и при думи с повече от три срички): мòзоци—мòзоците, лèндина—лèндината, йàрамбица, йъ̀чмениште.

 

9. Липсва окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр.: пèе, пѝши, вèрва.

 

В и д о е с к и, Б. Преспанските говори. (Класификациjа и основна характеристика.) — Прилози МАНУ. Одделение за лингвистика и литературна наука (Cкопjе), 9, 1984, № 1, 5—38;

К и т а н ч е в, Тр. 3а ударението върху думите в ресенския говор от западномакедонския говор. — B: Съчинения на Трайко Китанчев. С., 1898, 163— 217;

Ш к л и ф о в, Б Долнопреспанският говор в системата на крайните западни говори. — Бълг. ез., 1973, № 1—2, 103—105;

Ш к л и ф о в, Б. Долнопреспанският говор (Трудове по българска диалектология. Т. 11). С., 1979, 239 с.;

V a i l l a n t, A. Les pariere de Nivica et de Turija. — Revue des études slaves (Paris), 4, 1924, 53 — 66.

 

КОРЧАНСКИ ГОВОР

 

Обхваща говора на няколко селища в района на гр. Корча (Южна Албания) и главно в селата Бобощица, Дреновяне. Характеризира се със следните черти:

 

1. Гласна a и съчетания ам, ан < стб. ѫ: кàшча, мàка, маш, рàка, вàглен; гàмба, дàмбо, зàмби, самбòта, голàмби; грàнди, кандèла, мàндар, пàнда, сàнди, крàнго.

 

2. Широка гласна ê (отбелязвана с ä ) под ударение и предходна мека съгласна на мястото на стб. ъ и стб. ѧ (заедно с назална съгласна): б’äл, вра, л’то, н’шчо, р’ка, дв’ä, вид’йте, дв’сте, им’ше; гр’нда, з’äнт, йндро, п’нда, р’нт.

 

3. Гласна ä след мека съгласна и след съгласна ж: йгне, ййце, йäс, ж’ба, ж’лба, ж’äр.

 

4. Съчетания шч, жџ < *tj, *dj: кàшча, машчèйа, плàшча, плèшчи, св’шча, шчèрка; в’жџа, мèжџа, сàжџа, дòжџо и др.

 

 5. Членно окончание -о за м. р. (което често се употребява и склонявано): вѝро, глàсо, двòро, мàжо, л’äбо, остèно, тòваро, тòпо и др. Срв. Помина прет порти царотому. Царо го чу и му арекса много. Дет’ато токо шчо отиде у царатого.

 

6. За 3 л. като лични местоимения се употребяват показателните местоимения той; тас, тàзи; този, тос; тѝйа, т’зи.

 

7. С частица за се образуват формите за бъдеще време: за бàнди, и за òда да и вида; за дòй.

 

180

 

 

8. Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголи от I и II спрежение: брàна, гàза, дрòба, кỳпа, мàча, нòса; бèра, грèба, грѝза, пèра, пèча и др.

 

C o u r t h i a d e, M. Les derniers vestiges du parler slave de Boboščica et Drenovene (Albania). — In: X-e Congrès international des slavistes. Sofia, 14—22 septembre 1988. Communications de la delegation française. Paris, 1988, 139—157;

D j a m o – D i a c o n i t a, L. Contribution à l’étude du lexique d’un patois slave d’Albanie (Boboščica et Drenovjäne). — Romanoslavica (Bucureşti), 16, 1968, 175—192;

M a z o n, A. Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du sud. Paris, 1936, 462 p.;

M a z o n, A., M. F i l i p o v a – B a j r o v a. Documents slaves de l’Albanie du sud. II. Pièces complementaires. Paris, 1965, 181 p.

 

КОСТУРСКИ ГОВОР

 

Разположен е в най-югозападните краища на българското езиково землище в краищата Корешчата, Пополе, Нестрамско и Костенария, в които има около стотина селища с българско население. Целият район сега се намира в Гърция. Говорът се характеризира със следните по-особени черти:

 

1. Наличие на множество случаи с разложен назализъм, т. с. съчетания -ън, -ъм, -ен, -ем на мястото на стб. ѫ, ѧ: пъ̀нда, бъ̀нда, кръ̀нго, сънт, гръ̀нди, гъ̀мба, гъ̀лъмп, съмбòта, зъмп, ръмп; èндар, говèндо, грèнда, глèндам, пèнда, прèнда, èнзик, свèнтец, чèндо, ерембѝца. Срещат се и случаи без назален компонент и с разнообразие на гласната: мъ̀ка, къ̀па, път, ръ̀ка, мầка, пâт, мồка, пôт, рồка, мàка, пат, рàка и др.

 

2. Преобладават съчетание шч и съгласна ж (по-рядко жџ) на мястото на *tj, *dj: лèшча, свèшча, вèжа, мèжа, вèжџа, мèжџа. В отделни думи се среща съгласна к’, г’: кỳк’а (къща), кèрка, ке (ще), гàки, мѝг’у.

 

3. Гласна o < стб. ъ: вòшка, дош, соп; мòзок, вòсок, пèток, слàдок, четвъ̀рток и др.

 

4. Съчетания цър, чер, чàр, чôр на мястото на стб. чрѣ-, чрь-: цъ̀рно, чèрно, чъ̀рно, чầрно, чôрно.

 

5. Преобладава ударение върху предпоследната сричка: нàрот—нарòди, чòвек—човèци, говèндар—говендàри, калèсник—калеснѝци. Членуването не влияе върху ударението: човèци—човèците, говендàри—говендàрите.

 

6. Членно окончание за м. р. -о: грàдо, крàйо, òфчаро, пъ̀то, чòвеко и др.

 

7. Третоличното местоимение е той, тàйа, то, тѝйа.

 

8. Окончание -нишча за образуване на форма за мн. ч. при съществителни от среден род, завършващи на -е: кỳче—кученѝшча, бѝше (прасе) — бишенѝшча, пòлйе—полйенѝшча.

 

9. Глаголни конструкции на глагол ѝмам и страдателно причастие: Тòй ѝма пѝсано. Йàс ѝм прàвено. Гу ѝме нъпѝсано пѝсмото.

 

10. Териториално разнообразие при частиците за образуване на бъдеще време: в северните части ке, в южните — за.

 

181

 

 

11. Окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголи от I и II спрежение: мѝйа, сèйа, нòса, прèнда, крèпа, плèта, мèта, òда.

 

В и д о е с к и, Б. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). — Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот (Скопjе), 1977, № 3, 23—31;

В и д о е с к и, Б. Фонолошки опис на говорот на селото Тиолишта (Костурско). — Прилози MAНУ, 4, 1979, № 2, 5—16;

В и д о е с к и, Б. Фонолошкиот систем на говорот на селото Езерец (Костурско). — Мак. јaзик, 1984, № 35, 79—98;

Д р в о ш а н о в, В. Кон разграничувањето на каjларско-костурските говори. — В: Jазичните пojави во Битола и Битолско денеска и во минатото. Скопjе, 1988, 253—259;

К о л е в а, Кр. Балканские заимствования в нескольких костурских говорах. — Балканско езикознание, 1989, № 3—4, 233—235;

К у з о в, А. Костурският говор. — Изв. на Семинара по слав. филология, 4, 1921, 86—125;

М а т о в, Д. Остатъци от звуковете ън, ъм, ен, ем в Костурския говор. — Книжици, 1889, № 1, 17—26;

Н и ч е в, А. Костурският българо-гръцки речник ог XVI век. С., 1987, 82 с.;

Ш к л и ф о в, Б. Глаголната система на костурския говор. — Ез. и лит., 1967, № 3, 82—91;

Ш к л и ф о в, Б. Някои фонетични промени в костурския говор. — Ез. и лит., 1968, № 3, 92—93;

Ш к л и ф о в, Б. Костурският говор. С., 1968, 20 с.;

Ш к л и ф o в, Б. Общността на говора на село Бобощица с костурския говор. Принос към проучването на югозападните българскиговори (Трудове по българска диалектология. Т. 8). С., 1973, 170 с.;

Ш к л и ф о в, Б. Речник на костурския говор. — Българска диалектология, 8, 1977, 201—327;

M a ł e c k i, M. Drobiazgi z Macedonji. 4. O rozwoju samoglosek nosowych w Kosturskiem. 5. O „polskim” przycisku w gwarach kostursko-lerinskich. — Lud Słowiański, 3, 1934, No 2, 66—287;

M a ł e c k i, M. Tekst gwarowy Kosturskiego (Macedonja). — Пак там, 323—325.

 

ДОЙРАНСКИ ГОВОР

 

Разпространен е в района на Дойранското езеро с център гр. Дойран и околните селища. Граничи на запад с гевгелийския говор, на юг с кукушкия и на север с говорите в Струмишко. Характеризира се със следните черти:

 

1. Гласна ъ на мястото на стб. ѫ : гъ̀̀ба, мъш, мъ̀ка, път, ръ̀ка, съ̀бота, скъп и др.

 

2. Гласна o < стб. ъ: бòчва, вòнка, вòшка, дош (дъжд), зòлва, сон. В суфиксна сричка (в неударена позиция с редукция o > у): къкòф, тъкòф, четвъртòк; дубѝтук, вòсук, плѝтук, сèкъкуф. В слаба позиция в отделни думи се среща гласна ъ <стб. ъ: дъ̀ска, къ̀сно, съ̀не (съхне), измъ̀кне.

 

3. Средисловна редукция на широките гласни: бòчвъта, òблък, ръзбòй, глъвѝна; думузèт, вуйнѝк, крòснуто, пътèл, пърдỳх, съднàл, свътèц; дибèл, нидèл’а, нивèста, питèла, тимèл’ .

 

4. Съчетание ъл: бъ̀лха, въ̀лк, въ̀лна, гъ̀лта, жълт, пъ̀лна, жъ̀лчка, гъ̀лтка.

 

5. Запазена съгласна х: грех, зàдих, мех, урèх, страх, сухàр, ỳхо, мỳхла, тахтàба, вѝкъха, ѝмъха. В началото на думата често съгласна х изпада: абèр, àлва, àпе, ѝтър, леп, лàдно, òро, ỳбуф.

 

6. Съчетания шч, йџ < *tj, *dj: къ̀шча, лèшча, нòшчуви, плàшче, вèйџа (вежда), мèйџа, сàйџи. Среща се и съгласна к’ < *tj: ки (ще), викàйки, нусèйки.

 

7. Членно окончание -о: вòло, кòйно (конят), чувèко.

 

8. Членно окончание -то за мн. ч.: кàмънто, вулòвито, кòйнто.

 

9. Лични местоимения он, òна, òни за 3 л.

 

182

 

 

10. Глаголите от всички спрежения в 1 л. ед. ч. сег. вр. имат основна гласна -у- и глаголно окончание -м: пèчум, сèчум, нòсум, кòсум, вѝкум, сàкум.

 

11. Заповедни форми за 2 л. мн. ч. при глаголи от всички спрежения се образуват с окончание -йте: пръдèйте, мътèйте, кусèйте, нусèйте, стрижèйте, бъгàйте, чъкàйте.

 

12. Деепричастия: кусèйки, нусèйки, пръвèйки, съйàйки, имàйки.

 

13. С частица ки и сег. вр. или мин. несв. вр. се образуват форми за бъдеще или бъдеще в миналото: ки кàжум, ки нòсум; дъ путрайше ки нъвѝкнише; дъ сàкише ки си нàйше ръбòта.

 

А н д о н о в с к и, Хр. Зборови од Доjран. — Мак. jaзик, 1953, № 2, 47—48; № 3, 70— 71;

П е е в, К. Дojpaнcкиoт говор. — Македонистика, 1970, № 2, 3—191;

Х р и с т о в, Г. По-забележителни особености на кукушко-дойранския говор. — Мак. преглед, 1936, № 1—2, 103—118;

X р и с т о в, Г. Народописни материали по говора в Кукушко и Дойранско. — Мак. преглед, 1935, № 3—4, 167—176.

 

ЛЕРИНСКИ ГОВОР

 

Разположен е между костурския, кукушко-воденския и битолския говор. Това може да го определи като преходен между кукушко-воденския и битолския говор.

 

1. Говорът не е единен по застъпването на стб. ѫ. В северния дял се срсща гласна а: гàба, дап, зàби, кàтник, пат, рàка, сàбота. В южния дял има гласна ъ: въ̀глен, гъ̀ска, гъ̀сто, зъ̀би, къ̀тник, мъш, път, ръ̀ка, скъ̀по.

 

2. Същото се отнася и за застъпниците на съчетание лъ, ъл: в северния дял гласна ъ — бъ̀а (бълха), вък, гъ̀та, жъ̀то, мъ̀чи, съ̀за, a в южния дял има съчетание ъл — вълк, въ̀лна, гъ̀лтаме.

 

3. И по застъпването на *tj, *dj говорът не е единен. Срещат се съчетания шт, шч, к’, йк’: гàшти, мàштеа, плèшти — гàшчи, лèшча, мàшчеа, плèшчи — кỳк’а, кèрка, кỳйк’а; жд, жџ, ж — вèжда, мèжда, сàжди—вèжџа—вèжа, сàжи.

 

4. Ударението е свободно с ясно изразена тенденция да се задържи върху предпоследната или третата сричка: чòвек, òфчар, воденѝчар, девèри, лебòви; девèдесе, седỳмдесе, сèдете, рèчите. Срещат се редица отклонения, регулирани от множество правила.

 

5. Членно окончание -о за м. р.: брèго, нòжо, чòвеко.

 

6. Лично местоимение за 3 л. имен. пад.: той и он, тàа и òна, тѝйе и они.

 

7. Говорът не е единен и по окончанието за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголи от I и II спрежение. Срещат се окончания -а и -ам: бèра—бèрам, сèйа—сèйам, нòса—нòсам.

 

8. Конструкции на ѝмам / нèмам и сум със страдателно причастие: ѝмам одèно, ѝмам орàно; сум дòйден, бèше дòйден.

 

В и д о е с к и, Б. Леринскиот говор. — Мак. јaзик, 1983, № 34, 23—49;

X и л, П. Говорът на Каленик [Леринско]. — Die slavischen Sprachen (Salzburg), 1982, No 1, 33—38;

 

183

 

 

Х и л, П. Фонологични проблеми на описанието на леринския диалект. — Ез. и лит., 1986, № 4, 34—41;

H i l l, Р. Phonological Problems in the Description of the Lerin Dialect — B: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. С. 1988, 36—46;

Н i l l, Р. The Dialect of Gorno Kalenik. Slavica Publishers. Columbus, Ohio, 1991, 255 p.

 

КУКУШКО-ВОДЕНСКИ ГОВОР

 

Разпространен е в източната и западната част на долното течение на р. Вардар и южно от Беласица. Обхваща селищата с българско население около гр. Кукуш (обезбългарен и опожарен през 1913 г.), Енидже Вардар и Воден.

 

1.Гласна ъ < стб. ѫ: въ̀жа, въ̀тук, гъ̀ска, дъ̀га, зъ̀би, мъ̀ка, мъш, пърт, път, пръ̀чки, съ̀бута, гъсòк, гъсенѝца, мътенѝца. В отделни думи се среща гласна у: кỳк’а, кỳса (къса), пỳпка.

 

2. Гласна o < стб. ъ: бòчва, вòпка, вòшка, дош, зòлва, сон, такòф, въ̀ток, вòсок (въ̀тук, вòсук).

 

3. Извънредно важна и характерна черта е редукцията на широките гласни: най-често в средисловие и в началото на думата: удинѝца, мутувѝлка, тучѝло, уснòва, уфчàр, устèн, уцèт; зилèн, питèл, нèбито, дèвир, жèнин, мòлиц; пъзàрчин, пъспàл, кòмър, кòкъл, чъ̀ргъта, мàндръта. В определени морфологически категории редукцията води до изпадане на неударените широки гласни: òкто (окото), лѝцто (лицето), дувѝцта (вдовицата), гръдѝнта, тувàрме (товариме), тувàрте (товарите), кàчме (качиме).

 

4. Общо взето, съгласна х се пази: влах, грах, урèх, страх, сух, върнàх, къжàх, нусѝх; мухлèсину, тъхтъбѝта, бòхча, сèдеха, бѝха, търчàха. В началото на думата често изпада: àрно, армàн, ил’àда, ич, òро, леп.

 

5. Преобладават застъпници к’, йк’, г’, йг’ < *tj, *dj: нок’ (нощ), кèрка, прифàк’ум, нèйк’ум (не ща), лèйк’а, сфèйк’а, плàйк’аше; вèги, мèг’а, сàг’а, миг’у, мèйг’а, сàйги. Срещат се обаче и случаи с шт, жд: гàшти, лèшта, гувèждо, прèжда.

 

6. Членно окончание -ут, -у за м. р.: врàтут, дèпут, зèтут, сòнут, сѝнут, крумѝдут, нърòдут, убрàзут; òгину, гỳштъру, вèтеру.

 

7. Членно окончание -то за мн. ч.: бỳгърето, кàмънето, цѝгайнето, вулòвето, кòйнето.

 

8. При глаголите от трите спрежения се е обобщила една основа за сег. вр. на -у-: òрум, цèпум, пàсум, вѝкум, глèдум, брòйум.

 

9. Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. cer. вр.: пѝйум, стòйум, йàдум, òдум.

 

10. Енклитика в начало на изречение: Му го клàва печàтут. Си йа гòреше фỳрната.

 

11. Кратка местоименна форма му за м., ср., ж. р. и мн. ч.: На бàба ке му нòсум да йъдè. На стàрите му е мъ̀чно. На нѝх му дàвум йадèйне.

 

В и д о е с к и, Б. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган, Воденско. — Мак. jaзик, 1978, № 29, 61—73;

Д у м е в, В. Водсеският говор. — Мак. преглед, 1943, № 3, 8—42; № 4, 26—88; Към българския диалектен речник. Думи от говора на с. Лесково, Воденско. — Ез. и лит., 1985, № 3, 103—111;

М и р ч е в, Д. Бележки по кукушко-воденския говор. — СбНУ, 18, 1901, 426—470;

 

184

 

 

М л а д е н о в, К. Важна фонетична особеност в българския говор по Долния Вардар. — Бълг. ез., 1970, № 2—3, 204—206;

М л а д е н о в, М. Сл. Бележки по говора на с. Куфалово, Солунско. (По данни от преселници в с. Равда, Поморийско.) — Бълг. ез., 1977, № 6, 471—485;

П е е в, К. Кукушкиот говор. Кн. I, 1987, 351 с.; кн. II, 1988, 363 с.;

Р о м а н с к и, Ст. Долновардарският говор. — Мак. преглед, 1932, № 1, 99—140;

C a к ъ о в, Д. Н. Прииос към речника на кукушкия говор. — Българска диалектология, 3, 1967, 317—341;

Х р и с т о в, Г. Народописни материали по говора в Кукушко и Дойранско. — Мак. преглед, 1935, № 3—4, 167—176;

Х р и с т о в, Г. П. По-забележителни особености на кукушко-донранския говор. — Мак. преглед, 1936, № 1—2, 103—118;

V a i l l a n t, A., A. M a z o n. L’evangeliaire de Kulakia. Un parler slave du Bas-Vardar. Paris, 1938, 359 p.

 

ЗАПАДНОРУПСКИ ГОВОРИ

 

Ha юг от българско-гръцката граница между долните течения на Струма и Места и на изток от ятовата граница се оформя югозападната част на големия рупски диалектен масив. В него се очертават по-ограничени диалектни формации.

 

С о л у н с к и  г о в о р

 

Несъмнено най-голям интерес представя говорът в околностите на Солун, представен най-добре в селата Висòка и Сухò, разположени в Лъгадинско, северно от Солун. Освен тези селища с подобен говор са селата Неговàн, Градобòр, Айвàтово, Ново село, Бàлевиц, Кирèчкьой, Клиселѝ. Общоприето е схващането, че солунският говор е запазил най-добре чертите на Кирило-Методиевия език. Всъщност тъкмо данните от солунския говор, системно разкрити първоначално от В. Облак, отхвърлят окончателно и по безспорен начин панонската теория за старобългарския език и утвърждават неговия български генезис.

 

1. Многобройни следи от стария назализъм на носовите гласни: гъ̀мба, дъмп, ръмп, скъмп, съ̀мбута; въ̀нзил, въ̀нжи, кàнду, кънт, мънч (мъж), мъ̀ндру, мъ̀нка, съ мъ̀нчиш, прънт, пръ̀нчка, ръ̀нка; грèнда, клèнтфа, пент’, пèнтук, èндру, жèнтфа, чèнду.

 

2. Гласна ê на мястото на стб. ѣ вместо гласна a след шушкава съгласна и в някои случаи на мястото на стб. ѧ, което е несъмнена архаична черта на говора, срв. бр’êк, в*êк, д’ềду, д’ềта, зв’ềзда, л’êп, л’ềту, с’ềнка, чув’ềк; чềша, чềйут (чаят), шềрка, шềйка; куч’ềнта (кучета), м’ềсу, съ ус’ềкнувам.

 

3. Застъпник ъ < стб. ы: бъл (бил), въм’а (виме), къ̀тка, мъ̀шка (мишка), пъ̀тъм, плъ̀тку, сън (син).

 

4. Меки съгласни в краесловие: сол’, ден’, кàмен’, зент’, пент’, пънт’, дèсит’ .

 

5. Съчетания шт, жд < *tj, *dj: къ̀шта, плàштъм, нуштà, в’èжди, миждỳ, сàжди.

 

6. Двойно ударение: цàрицàта, кòшницàта, лòбудàта, нèгувъ̀йут, глàсувèту, бàран’èту, брѝчин’èту, кàжувàха.

 

7. Членно окончание -о (-у) в говора на Сухо и -от (-ут) в говора на Висока: м’ềсницу, кръ̀сту, чардàку, кòн’у, канàп’у, казàн’у, капàйк’у,

 

185

 

 

т’ут’ун’у, дин’ò, курин’ò; врахòт, вит’арòт, казан’ут, òгнут, самàp’ут, л’ềбут, каѝшут.

 

8. Членно окончание -ту за м. р. мн. ч.: бр’ềгувèту, бỳтувèт̂у, глàсувèту, д’èвир’èту, кòжувèту, кòкалèту, òблац’èту, пòйасèту, сфàтувèту.

 

9. Лично местоимение за 3 л., имен. пад.: той, т’а, тузѝ, тус, т’е.

 

10. Въпросително местоимение кутрѝ, кутрà, кутрò, кутрè (Сухо); кутръ̀й (Висока).

 

11. С частица за се образуват форми за бъдеще време: за кàжа, за стàни, за ти дам òште парѝ; за йàм и йàс л’ềп.

 

12. Окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголи от I и II спрежение: бàйам, кфàс’ам, п’èрам, п’èчам и п’èкам, хòд’ам, хрàн’ам, ц’ềп’ам и др. Среща се обаче и употреба на окончание -а: гòст’а, дèр’а, къ̀лн’а, кòс’а, крòйа, м’èт’а, пр’èнд’а, с’èча, хòд’а.

 

Г о л о м б, Зб. Два македонски говора (на Cуxo и Висока во Солунско). Jазична обработка. — Мак. jазик, 1960—1961, № 1—2, 113—182; 1962—1963, № 1—2, 173—276;

К о ч е в, Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор. — Бълг. ез., 1987, № 3, 167—178;

М и л е т и ч, Л. Една особено забележителна форма в македонските говори около Солун. — Мак. преглед, 1936, № 1 и 2, 1—8;

М и л е т и ч, Л. Към речника на говора в селата Сухо и Висока (Солунско). — Мак. преглед, 1936, № 3 и 4, 133—140;

М и н ч е в а, Анг. Диалектът на Кирил и Методий и балканизмите в старобългарския език. — Бълг. ез., 1987, № 1—2, 23—30;

М л а д е н о в, Ст. Българската реч в Солун и Солунско. — B: Сборник Солун. С., 1934, 44—63;

П о п с т о и л о в, А. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване. С., 1979, 152 с.;

Р о м а н с к и, Ст. Две приказки от Солунско из неиздадената сбирка на Ст. Веркович. — Мак. преглед, 1928, № 1, 139—148;

С т о и л о в, А. П. Остатъци от назализъм в солунските села Зарово и Висока.— ПСп., 1901, № 61, 703—712;

С т о и л о в, А. П. Изговор на ѣ в Заровско-висошкия говор (Лъгадинско). — СпБАН, 1914, № 8, 159—164;

Т е о д о р о в, А. Един принос към висошкия говор. — ПСп., 1885, № 15, 401—410;

I v a n o v, J. Un parler bulgare archaique. — Revue des études slaves, 2, 1922, 86—103;

M a ł e c k i, M. Drobjazgi z Macedonji. — Lud Słowiański. 2, 1933, 106—109;

M a ł e c k i, M. Oroznicowaniu gwar Bogdanskia w pd.-wschodnijej Macedonji. — Пак там, 5, 1936, № 1, 90—106;

M a ł e c k i, M. Dwie gwary macedońskie. Sucho i Wysoka w Solùnskiem. Częśé I: Texty. Krakow. 1934, 90 p.; Część II. Słownik. Kraków, 1936, 135 p.;

O b l ak, V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des südlicnen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896, 156 p.;

U r b a ń c z y k, St. Uwagi o słowntstwie Suchego i Wysokiej. (Na podstawie Słownika M. Małeckiego). — Studia linguistica Polono-Jugoslavica (Скопjе), 2, 1982, 87—94.

 

Д р а м с к о – с е р с к и  г о в о р

 

Ha север от солунския говор са разположени говорите в Драмско, Валовищко и Сярско, които са преход към гоцеделчевския (неврокопския) говор.

 

1. Най-съществената черта, която го отнася към рупската група, е гласна ъ < стб. ъ, ѫ: бъ̀чва, дъш, мъх, сън, гъ̀ба, гъ̀ска, къ̀шта, пръ̀чка.

 

2. Полупрегласен ятов изговор: р’àка, п’àсък, зв’àзда, м’àсто, с’àно, пл’àва; излèзе, слèзе, рекàта, песъклѝва. В някои селища пред мека сричка се среща и гласна ê: бềше, врềме, мрềжа, срềштам.

 

3. Наличие на редукция: гул’àм, д’àду, дèнуви, зилèн, житвàр, ѝзвур, сèлу, пундèлник.

 

4. Меки краесловни съгласни: зет’, пет’, път’, цар’, ден’, кàмен’, рèмен’, изѝк’, сол’ .

 

186

 

 

5. Съчетания шт, жд < *tj, *dj: къ̀шта, плèшти, в’àжда, мèжда, грàждъне.

 

6. Членно окончание -ъ (а в някои райони и -ът) за м. р.: брегъ̀, градъ̀, синъ̀; брегъ̀т, градъ̀т, синъ̀т. След мека съгласна -е, -ет: кòн’е, пъ̀т’е, кòн’ет, пъ̀т’ет.

 

7. Лично местоимение за 3 л. имен. пад.: той, т’а.

 

8. Кратки форми на личното местоимение за дат. пад. 3 л. мн. ч.: хми, хни, хим.

 

9. Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. вр., I и II спрежение: бèра, сèд’а, мèта, пèра, нòс’а.

 

10. Повторителни глаголи от типа испѝцам, насѝцам.

 

11. Повторителни глаголи от типа купòвам, пладнòвам.

 

12. Относителни прилагателни от названия на животни с наставка -шти: кỳчешти, кòзешти, йàгнешти.

 

А н т о н о в а, Л. Някои поправки на данните за говора на с. Волак, Драмско. Според т. I на Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. — Бълг. ез., 1982, № 5, 436—439;

А н т о н о в а, Л. Форми за минало несвършено време в говора на с. Волак, Драмско — Бълг.ез., 1985, № 5, 485—490;

А н т о н о в а, Л. Форми за 1 лице сегашно време в говора на с. Волак, Драмско. — Бълг. ез., 1985, № 2, 110—114;

В и д о е с к и, Б. Фонолошки опис на говорот на селото Плевна (Серско). — Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот — Скопjе, 4, 1978, 37—46;

И в а н о в, Й. Н. Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. Т. 1. Сярско, Драмско, Валовишко и Зиляховско. С., 1972;

И в а н о в, Й. Н. Едно интересно явление в българския диалектен вокализъм. (Редукция на гласна е в ạ в говора на с. Лехоно, Димирхисарско). — Бълг. ез., 1969, № 2, 138—142;

И в а н о в, Й. Н. Български преселнически говори. Говорите от Драмско и Сярско. Част първа. Типологическа характеристика и описание на говорите. (Трудове по българска диалектология. Т. 9). С., 1977, 253 с.;

Ф р е н г о в, А. Речникови материали от с. Плевня, Драмско. — Ез. и лит., 1957, № 4, 297—298.

 

М. Сл. Младенов

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]