Българска диалектология

Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ

Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

4. Класификация на българските диалекти

К л а с и ф и к а ц и я  п о  я т о в и я  и з г о в о р

К л а с и ф и к а ц и я  п о  з а с т ъ п н и ц и т е  н а  г о л я м а т а  н о с о в к а

Д р у г и  о п и т и  з а  к л а с и ф и к а ц и я  п о  ф о н е т и ч н и  о с о б е н о с т и

К л а с и ф и к а ц и я  п о  м о р ф о л о г и ч н и  и  л е к с и к а л н и  о с о б е н о с т и

К л а с и ф и к а ц и я  п о  т е р и т о р и а л н о  р а з п о л о ж е н и е

Една от задачите на българската диалектология е да класифицира, да разпредели българските диалекти, като изтъкне както техните  р а з л и ч и т е л н и  черти, които ги отделят един от друг, така и техните общи черти, които ги свързват в по-големи диалектни цялости. Разграничението на диалектите е един от най-трудните въпроси в диалектологията, а при днешното състояние на българската диалектология това е извънредно тежка, почти неразрешима задача. Преди всичко нашите говори все още не са проучени системно и всестранно, и то по методите на лингвистичната география, която показва териториалното разпро-

81

Карта 1. Фонетични изоглоси.

а.  ( бàчва, бòчва и др. / бъ̀чва;  жълт, жлът, жът и др. / желт;  пат, пут, пòт / път;  шъ̀па, шàпа, шàка и др. / шèпа)

б.  ( жъ̀ден, жàден и др. / жèден;  цървен, цръвèн и др. / червèн;  ме, те / мъ, тъ; ма, та;  бел / б'ал )

82

странение на отделните езикови явления. Освен това особените исторически съдбини на българския народ в днешните му земи са причина за голямата говорна разпокъсаност и за сложното диалектно деление на българската езикова територия.

   К л а с и ф и к а ц и я  п о  я т о в и я  и з г о в о р

Досега у нас са правени няколко опита за класификация на българските диалекти и за очертаване на основните им граници.

Най-старата диалектна граница, установена преди повече от един век и поддържана и до днес, е т. нар.  я т о в а  граница. По нея българските диалекти според изговора на старобългарската гласна ят, означавана със специална буква ѣ, се делят на две големи групи — източни и западни. В  з а п а д н и т е  д и а л е к т и  вм. стб. ѣ се изговаря само е (бел, бèли), а в  и з т о ч н и т е  е—'а (б'ал, бèли) или само 'а (б'àл, б'àли).

Първи посочиха ятовата граница  Х р и с т о д у л  К.  С и ч а н  Н и к о л о в  в „Болгарска аритметика” (Букурещ, 1845) и руският славист  В. И.  Г р и г о р о в и ч  в „Очерк путешествия по Европейской Турции” (Казань, 1848). След тях на нея се спряха  П. Р. С л а в е й к о в  и  К. И р е ч е к, а точно я определиха по селища в своите диалектоложки трудове проф.  Б.  Ц о н е в  и  проф.  Л.  М и л е т и ч.

Ятовата граница, която дели всички български диалекти на две основни групи — източни и западни, започва от устието на р. Вит и върви на юг по посока Пирдоп — Панагюрище — Разлог — Гоце Делчев (Неврокоп) — Солун, като прави доста голяма извивка на изток при Пазарджик. Тя минава през Никополско, Плевенско, Луковитско, Ловешко, Тетевенско, Пирдопско, Панагюрско, Ихтиманско, Пещерско, Чепино, Разложко, Гоцеделчевско, Мелнишко, Петричко, Демирхисарско, Кукушко, Серско и Солунско. И така разделя на две българските, включ. и македонските, диалекти. Подробни и точни сведения за тази граница по селища дава  Б.  Ц о н е в  (История на бълг. език. Т. 1. С., 1940, 305—306).

Пак по ятовия изговор българските диалектолози досега деляха източните диалекти на две части — североизточни и югоизточни. В  с е в е р о и з т о ч н и т е  диалекти вм. стб. ѣ се изговаря я ('а) или е (б'ал, бèли), а в  ю г о и з т о ч н и т е  само я ('а) (б'ал, б'àли) или само е (бел, бèли). Границата между североизточните и югоизточните диалекти започва от Пазарджик и върви по десния бряг на р. Марица или по-точно по северните склонове на Родопите, до с. Скобелево (Първомайско), където пресича р. Марица и с

83

малки извивки отива към Бургас. И тая граница точно по селища, определя Б. Цонев (История на бълг. език. Т. 1, 307—308).

И тъй по застъпниците на стб. гласна ѣ българските говори досега се деляха на три групи:

1.  З а п а д н и  г о в о р и, в които вместо стб. ѣ се изговаря само е (голèм, голèми, лèто, лèтен, млèко, млекàр), т. е. говори с  п р е г л а с е н  ятов изговор. Тия говори заемат Дунавската равнина на запад от ятовата граница, полетата на север и на юг от Стара планина Ботевградско, Софийско, Ихтиманско, Самоковско, Радомирско. Дупнишко, Кюстендилско, западните покрайнини, отвъдграничните македонски райони и се свързват със сръбските диалекти.

2.  С е в е р о и з т о ч н и  г о в о р и, в които вместо стб. ѣ се изговаря 'а или е в зависимост от ударението и характера на следващата сричка (гол'àм, голèми, л'àто, лèтен, мл'àко, млекàр), т.е. говори с  п о л у п р е г л а с е н  ятов изговор. Тия говори заемат цялата Дунавска равнина на изток от ятовата граница, цялата Балканска и Средногорска област и се простират на юг от Балкана и Средна гора в Тракийската равнина до склоновете на Родопите.

3.  Ю г о и з т о ч н и  г о в о р и, в които вместо стб. ѣ се изговаря само 'а (голàм, гол'àми, л'àто, л'àтен) или ê (голềм, голềми, лềто, лềтен), т.е. говори с  н е п р е г л а с е н  ятов изговор, заемащи южната част на Бургаско, Елховско, Тополовградско, Харманлийско, Димитровградско, Хасковско, южната част на Пловдивско, Асеновградско, Пещерско, Смолянско, Девинско, Чепино и пр.

След съставяне на първия том от българския диалектен атлас, който обхваща диалектите в Югоизточна България на изток от 25 меридиан и на юг от билото на Стара планина, обаче се установи, че втората ятова граница Пазарджик — Бургас не съществува. По течението на р. Марица има една сравнително малка група говори с непрегласен ятов изговор (б'ал — б'àли, мл'àку — мл'àчен). А в останалите части от югоизточната българска езикова територия има говори с полупрегласен ятов изговор (б'ал — бềли, мл'àку — млềчен) на изток и с непрегласен ятов изговор (бêл — бềли, млềку — млềчен) на запад. Още не сме в състояние да кажем дали днешното положение с ятовия изговор в югоизточните български земи се дължи на промени, настанали след 1903 г. — времето, когато проф. Б. Цонев е правил своите проучвания, — или пък е старо положение, което той не е установил. По-вероятно е, че

84

Б. Цонев при своята обиколка е определил само част от северната граница на говорите с непрегласен ятов изговор (б'àл — б'àли, мл'àку — мл'àчен) и е обявил неправилно, че всички говори на юг от тая граница са с такъв непрегласен ятов изговор. По тая причина втората ятова граница отпада като делитбен белег между източните български диалекти и остава само първата ятова граница, която дели българските диалекти на две основни групи — източни и западни.

Разпределението и групирането на българските диалекти на източни и западни по ятовия изговор е доста прегледно, но има съществени недостатъци. Преди всичко няма никакви други диалектни граници, които да съвпадат с ятовата граница. От двете ѝ страни има обикновено напълно еднакви говори, различаващи се само по ятовия си изговор. Освен това един езиков белег, бил той фонетичен, граматичен или лексикален, не е достатъчен за характеристиката на известен диалект или на група диалекти.

Проучванията през последните години обаче посочиха, че ятовата граница не е така усамотена и изолирана, както се смяташе. Наистина няма други езикови граници, които да съвпадат напълно с нея. Успоредно с нея обаче, особено в частта й на север от Пазарджик, има редица други езикови граници, които вървят, общо взето, успоредно с нея, и то предимно от западната й страна. Такива са някои фонетични, акцентни, морфологични и лексикални граници, като прегласът 'а/е (пол'àни — полèни, пийàни — пиèни), ударението в глаголни форми (чèта — четъ̀, бèри — берѝ, бèрете — берèте), глаголното окончание за 1 л. мн. ч. сег. време (берèме — берèм, нòсиме —нòсим), отделни думи (йа — ас, он — той, жèжок — горèшт, крап — къс, разбòй — стан) и др. (вж. карти № 1 — № 5).

По тези причини двудялбата на българските говори по ятовия изговор и досега не е загубила своето значение. Освен това трябва да се има предвид, че ятовият изговор е много характерен за нашите диалекти — по него много лесно се познават колонистите от отделните области на българската езикова територия, — а също така няма друга езикова особеност, която така прегледно и сравнително равномерно да разпределя на групи българските диалекти. Това ясно се вижда от опитите на проф. Б. Цонев да класифицира българските диалекти и по други белези, като застъпниците на голямата носовка, изговор на групите шт—жд, застъпници на еровата гласна, ударение и пр.

85

Карта 2. Фонетични изоглоси.

а.  ( пол'ани / полèни;  пийàни / пийèни;  чàши / чèши;  шàпки / шèпки )

б.  ( жàби / жèби,  чèкам / чàкам,  бел / б'ал )

86

Ц о н е в, Б. Разпределение на българските говори според ѣ. — В: История на българския език. Т. 1. С., 1940, 303—334;

M l a d e n o v, St. Geschichte der bulgarischen Sprache. Berlin und Leipzig, 1929, 13, 92—96, 317—318;

В а с и л е в, Ст. П. Граници между източните и западните български говори. — Родна Реч, 1934, №3, 179—181;

Г е о р г и е в, Вл. Предславянският произход на ятовата граница. — В: Въпроси на българската етимология. С., 1959, 114—119;

С т о й к о в, Ст. Ятовият преглас в български език. — Бълг. ез., 1963, №4—5, 326—332.

 

[Г е н ч е в, Ст. Към проучването на различията между обичаите при погребение от страни на ятовата граница в Северна България. — Изв. на Етнографския институт с музей, 11, 1968, 169—200;

Г е н ч е в, Ст. Етнографски аспекти на ятовата граница. — В: Първи конгрес на Бълг. историческо дружество, 27—30 януари 1970 г. Т. 2. С, 1972, 145—148;

К о ч е в, Ив. Фонетични и фонологични промени на ê < ѣ в говори около ятовата граница. — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 437—445;

М л а д е н о в, М. Сл. Ятовата граница в светлината на нови данни. (Към въпроса за диалектното разчленение на българския език.) — В: Славистичен сборник. С., 1973, 241—256;

М л а д е н о в, М. Сл. Ятов изоглосен пояс!? — Съпост. езикознание, 1990. № 4—5, 223—227;

Ш а у р, Вл. За произхода на ятовата граница в българския език. — В: Исторически развой на българския език. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. С., 1983, 255—271.] М. Сл. М.

   К л а с и ф и к а ц и я  п о  з а с т ъ п н и ц и т е  н а  г о л я м а т а  н о с о в к а

От останалите опити за класификация на българските диалекти сравнително по-прегледна е класификацията по застъпнищите на голямата носовка.

Според гласната, която е застъпник на старобългарската голяма носовка, в българската езикова територия се различават 5 говорни групи:

1.  ъ - г о в о р и  (ръкà, зъп, стб. рѫкa, зѫбъ). Това сa най-широко разпространените говори. Те обхващат Североизточна и Северозападна България и източната част на Югоизточна България.

2.  а - г о в о р и  (рàка, зап). И тия говори са доста разпространени. Те обхващат предимно Западна България — Врачанско, Ботевградско, Софийско (източната му част), Ихтиманско, Самоковско, Дупнишко и Кюстендилско. В тази група влизат говорите в Пирдопско, които спадат към източните говори. Проф. Б. Цонев нарича тия говори  ц е н т р а л н и, защото, като се включат македонските говори в пределите на българския език, географски те заемат централно положение.

3.  о, ô - г о в о р и  (рòка, зоп; рồка, зôп). Те обхващат Родопската област.

4.  ê - г о в о р и  (рềка, зêп). Те обхващат само Тетевенско и две села в Източна България — Козичино (Еркеч), Поморийско, и Гулица, Варненско.

5.  у - г о в о р и  (рỳка, зỳб). Тия говори обхващат западните български земи край българско-сръбската граница — западно

87

Белоградчишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко и Босилеградско.

И тая класификация на българските диалекти има съществени недостатъци, защото с нея не съвпада никоя друга диалектна граница. Освен това тя не разпределя равномерно българските диалекти.

Ц о н е в, Б. Разпределение на българските говори според изговора на ѫ. — В: История на българский език. Т. 1. С., 1940,408—419;

M l a d e n o v, St. Geschichte der bulgarischen Sprache. Berlin, 1929, 119—121.

   Д р у г и  о п и т и  з а  к л а с и ф и к а ц и я  п о  ф о н е т и ч н и  о с о б е н о с т и

Проф. Б. Цонев се опита, както вече се спомена, да разпредели българските диалекти и по други особености, като изговор на групите шт—жд, ерове, ударение и пр., но те съвсем нямат прегледността на класификацията по ятовия изговор и относителната прегледност на класификацията по заместниците на голямата носовка.

Например според изговора на групите шт—жд той различава три диалектни групи: шт—жд-говори, ч—џ-говори и к'—г'-говори.

1.  шт—жд-говори (нош, лèшта, срèшта; прèжда, вèжди, междà) заемат по-голямата част от българската езикова област и обхващат цяла Източна и Северозападна България с изключение на областта покрай границата.

2.  ч—џ-говори (ноч, лèча, срèча; прèџа, вèџи, меџà) заемат западните краища на българската езикова област надлъж по българско-сръбската държавна граница и обхващат западно Белоградчишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Босилеград-ско и земите оттатък границата.

3.  к'—г'-говори (нок', лèка, cpèк'a; прèг'a, вèг'и, мег'à) обхващат само част от Кюстендилското Краище и Каменица — области, които се намират на северозапад и запад от Кюстендил.

Съществен недостатък на тая класификация е, че отделните говорни групи са различни по големина: шт—жд-говори обхващат почти цялото българско езиково землище, ч—џ-говори обхващат само преходните говори покрай българско-сръбската граница, а к'—г'- говори се срещат само в няколко села в Кюстендилско.

88

Холандският славист Ван Вейк пък предложи българските диалекти да се класифицират на две по прогласа на стб. ъ в о, т. е. по изоглосата ъ — о; сън, дъш — сон, дош вм. стб. съъ, дъждь. Тоя преглас се отличава със своята старинност и още в старобългарско време е разделял българската езикова област на две основни диалектни групи — източна и западна. Изоглосата о—ъ вместо стб. ъ обаче сега не е много ясно очертана и не обхваща всички случаи. Така случаите с о вместо стб. ъ се срещат в западните говори и в пирдопския говор, но в едни говори те са само в предлози и представки (воф, воздàхна, сос, собỳе), в други в представки и наставки (воф, сос, пèток, песòк), а в трети в затворени срички изобщо (вос, сос, пèток, бòчва, дош), но няма български диалект, в който вместо стб. ъ във всички случаи да се среща само гласна о, както това е в някои македонски говори. Гласна о вместо стб. ъ се среща в някои родопски говори, но в тях тя е последица от особен по-късен процес, който е засегнал един вторичен ер, получен при съвпадеж на двата ера и на двете носовки (дош, мòгла, зоп, кл'òтва). А в мизийските говори в Североизточна България има преглас (вокализация) на стб. ъ в о в членната форма за мъжки род (гърбò, нусò) и в суфикса -ък (добѝтọк, пèтọк). Следователно и по тая особеност българските диалекти не могат да се класифицират ясно и прегледно.

Проф.  Б.  Ц о н е в  предлага българските диалекти да се класифицират още по застъпниците и на двете старобългарски ерови гласни — задната ъ и предната ь. В предговора към издаденото от него „Добрейшово четвероевангелие” (С., 1906, 30—31) той посочва следните четири диалектни групи: 

1. Рупско-родопска със стб. ъ > о  и стб. ь > 'ъ.

2. Югозападна със стб. ъ > о  и стб. ь > е.

3. Североизточна със стб. ъ > ъ  и стб. ь > ъ, е.

4. Северозападна със стб. ъ > ъ  и стб. ь > ъ.

И тая класификация обаче има съществени недостатъци. Тя не разпределя равномерно българската езикова територия и отделните групи не обхващат всички случаи. Например в мизийските говори от североизточната група се среща преглас стб. ъ > о, в източните рупски говори от рупско-родопската група се среща преглас стб. ь > е и пр. Както посочва Ив. Кочев в статията си „Застъпници на меката ерова гласна в български език” (Статьи и материалы по болгарской диалектологии. М., 1959, вып. 9, 70—82), по рефлексите на стб. ь българските говори могат да се класифицират на три групи:

89

1. Говори с меки рефлекси на ь. Към тях се отнасят рупско-родопските, представени от меките заместници е или 'ъ.

2. Говори с твърди рефлекси на ь. Представени са от преходните диалекти: ь > ъ.

3. Говори с меки и твърди рефлекси. Тук са североизточните, югозападните и източната половина на северозападните говори: ь > ъ (а) и е.

Но и тая класификация не се отличава с особена прегледност, не очертава приблизително равни по големина части от българската езикова територия.

Ц о н е в, Б. Разпределение на българските говори tj, dj. — В: История на българский език. Т. 1. С., 1940, 344—350;

V a n  W i j k, N. Zur Grenze zwischen dem Ost- und Westbulgarischen. — Archiv für slav. philologie,  39, 1925, 3—4, 212—216 (вж. рец.  Р о м а н с к и, Ст. — Македонски преглед, 1925, № 5—6, 169—172).

   К л а с и ф и к а ц и я  п о  м о р ф о л о г и ч н и  и  л е к с и к а л н и  о с о б е н о с т и

Разгледаните досега опити за класификация на българските диалекти се изграждат въз основа по на един белег, и то фонетичен. В българската езикова област обаче могат да се прокарат и няколко морфологични и лексикални граници, които приблизително съвпадат и образуват пояс изоглоси. Такива изоглоси са например:

1. Окончанието за мн. число при многосрични имена от мъжки род, завършващи на съгласна. В Североизточна България (с изключение на част от мизийските говори) то е -и, а в Западна и Югоизточна България е -е:  пръ̀стени, ръкàви, гъ̀лъби — пръ̀стене, ръкàве, гъ̀лъбе (вж. карта 3).

2. Окончанието за 1 л. мн. ч. сег. време при глаголите от I и II спрежение. В Североизточна България то е -м, а в Западна и Югоизточна България е -ме:  берèм, четèм, вървѝм — берèме, четèме, вървѝме (вж. карта 3).

3. Думите ас / йа, недей / немòй, крак / ногà, рѝза / кошỳл'а, стан / разбòй, горèшт / жèжък, къс / крап и др. Първата от тях се среща в Североизточна България, а втората — в Западна и Югоизточна България (вж. карта 4).

Към тези изоглоси могат да се отнесат и морфонологичните изоглоси на ударението в двусрични съществителни имена от среден род ед. число и във формата за повелително наклонение 2 л. ед. число при глаголите от I и II спрежение. В Североизточна България ударението е върху окончанието, а в Западна и Юго-

90

Карта 3. Морфологични изоглоси.

( пръ̀стене, пръ̀стен'ъ / пръ̀стени;  четèм / четъ̀;  четèме, четемо / четèм;  бел / б'ал )

91

Карта 4. Лексикални изоглоси.

а.  ( нога / крак;  разбòй / стан;  кошул'а / риза;   жежък / горешт)

б.  ( немой / недей;  ѝа, ѝас, ѝе / ас;  он / той;  бел / б'ал )

92

източна — върху корена:  месò, кроснò — мèсо, крòсно; берѝ, носѝ, метѝ — бèри, нòси, мèти (вж. карта 5).

Морфологичните и лексикалните изоглоси очертават една централна (средищна) област в българската езикова територия, която обхваща Североизточна и Средна България, и една латерална (странична), периферийна област, която обхваща Северозападна, Югозападна и Югоизточна България и обгръща отстрани централната.

С т о й к о в, Ст. Основното диалектно деление на български език. — В: Славянска филология. Т. 3. С., 1963, 105—120;

Б е р н ш т е й н, С. Б., Е. В.  Ч е ш к о. Классификация юго-восточных говоров Болгарии. — Изв. АН СССР. Сер. лит. и ез., 1963, вып. 4, 289-299;

П о п о в а, Т. В. К вопросу о типологической характеристика болгарских диалектов. Вопросы языкознания, 1961. № 5, 78—86.

 

[ Б е р н ш т е й н, С. Б. К вопросу о членении болгарских диалектов. — Вопросы языкознания, 1983, №4, 10—18 (Отговор на тази статия:  К о ч е в, Ив. За основните проблеми на българската диалектология. — Бълг. ез., 1984, № 2, 97 109);

Б о я д ж и е в, Т. Диалектите на българския език. — В: Българският език — език на 13-вековна държава. С , 1981, 52—70;

Б о я д ж и е в,Т. За единството на българските диалекти. — В: Българистични изследвания. Първи българо-скандинавски симпозиум С , 1981, 20—28;

Б о я д ж и е в, Т. Принципи и методи за класификация на българските говори. — В: Исторически извори па българския език. Доклади. Т. 1. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод С., 1983, 205—215;

Б о я д ж и е в, Т. Българските диалекти и тяхната класификация. В: Българските народни говори. Знания за езика. Т. 6. С., 1986, 14—22;

Б о я д ж и е в, Т. Принципи и методи за класификацията на диалектите в славянските езици. — В: Славянска филология. Т. 19. С., 1988, 208—215;

Б ъ л г а р с к и я т  е з и к  и  общността на неговите диалекти. — Бълг. ез , 1983, № 1, 7—4;

Е д и н с т в о т о  на българския език в миналото и днес. — Бълг. ез., 1978, № 1, 3—43;

К л е п и к о в а, Г. П., Т. В.  П о п о в а. О значении данных лингвистической географии для решения некоторых вопросов истории болгарского языка. — Вопросы языкознания, 1968, № 6, 98—108;

К о ч е в, Ив. Основното диалектно деление на българския език. — Бълг. ез., 1980, № 4, 295—304;

М и л е т и ч, Л. Единството на българския език в неговите наречия. В: Помагало по българска диалектология. С., 1984. 20—30;

Ц ъ р н у ш а н о в, К. Българските народни говори и единството на българския език. С., 1968, 18 с.;

П о п о в а, Т. В. К вопросу о значении морфонологических признаков для диалектното членения болгарского языка. — В: Общеславянский лингвистический атлас. Материалы и исследования, 1977, М., 1979, 108—124;

I v a n o v, J. N. Zur Frage der Klassifizierung der bulgarischen Dialekte in Mazedonien. — Linguistique balkanique. 1982, No 4, 43—51;

P o m i a n o w s k a, W. Ugrupowanie gwar południowoslowiańskich w śwеtlе faktów Iеksykalnych i słowotwоrzczych. — Z polskich studiów sławistycznych (Warszawa), 1978, z. I, 95—100;

S a u r, V. Jak klasifikovat bulharská nářeči? — In: Sborník prací filoz. fak. Brněnské univ. Ř. Jazykovědná, 1982. roč. 31, č. 30, 155—167;

V a k a r e l s k i, Hr. Bemerkungen zum Verhältnis von Sprach- und Kulturgrenze auf Grund bulgarischen Materials. — In: Festschrift Mathias Zender. Bonn; 1972, 99—105.] М. Сл. M.

   К л а с и ф и к а ц и я  п о  т е р и т о р и а л н о  р а з п о л о ж е н и е

Всички предложени досега класификации па българските диалекти и всички очертани диалектни граници имат съществени недостатъци. Преди всичко нито една от тях не съвпада или поне не се приближава към друга, а обикновено разделя единни по всичките останали особености диалекти. Както се изтъкна, диалектното разчленение на българската езикова област е доста сложно, ди-

93

Карта 5. Акцентни изоглоси.

( мèсо / месò;  чèта / четъ̀, четèм;  бèри / берѝ;  бел / б'ал )

94

алектите не са рязко отделени един от друг, a обикновено преминават, преливат се един в друг, та е невъзможно да се определят по-точно границите им, особено при днешното състояние на българската диалектология.

Освен това трябва да се има предвид и една друга характерна особеност на отделните диалектни групи, които не са географски затворени напълно обособени езикови единици. Диалектните групи обикновено имат една  с р е д и щ н а  част, в която говорните особености се пазят в най-чистия си вид, и  п е р и ф е р и й н и  части, в които говорите имат повече или по-малко преходен характер. Покрай особеностите, характерни за групата, към която принадлежат, периферийните говори имат и особености от съседната им група. Например подбалканският говор в Сливенско, Ямболско, Старозагорско и Чирпанско покрай основните си черти като балкански говор (полупрегласен ятов изговор, член за мъжки род -ъ и пр.) има и ред особености, които го свързват с югоизточните рупски говори (глаголно окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -а, окончание за същ. имена от женски род -а, запазена съгласна х и пр.). Такъв преходен характер имат и говорите в Плевенско, Белослатинско, Ихтиманско, Разложко и пр.

В българската диалектология най-широко е разпространена двудялбата на българските диалекти на източни и западни, научно обоснована от проф. Б. Цонев и проф. Л. Милетич. Проф. А. Теодоров-Балан в статията си „Родопското наречие’“ (Сборник статий по славяноведению, посвященных проф. М. С. Дринову. Харьков, 1904, 111—127) направи опит да проведе тридялба на българските диалекти, като между източните и западните предлага една трета група — родопски говори, „южно или родопско наречие”. А проф. Ст. Младенов в своята статия „Луи Леже и въпросът за македонските говори” (Сборник Луи Леже. С., 1925, 159—169) предлага западните говори да се разделят на две — на югозападни „македонски” и на северозападни „шопски”. Подобна разпредялба е предлагал и френският учен Луи Леже. Тая разпредялба у нас е възприета от Цв. Тодоров, чийто труд „Северозападните български говори” (Сборник за нар. умотворения, кн. XLI, 1936) обхваща диалектите в Западна България на юг до Кюстендилско и Дупнишко.

При днешното състояние на българската диалектология ние не можем да дадем пълна и ясна представа за всички съвременни български териториални диалекти, не можем да посочим пътя на историческия им развой, a сме принудени да се задоволим само с

95

географското им разпределение и най-общото им разглеждане, като се излезе от общоприетото и традиционно деление на българските диалекти на две основни групи: източни и западни. При всяка група ще посочим по-характерните общи черти, a при отделните и диалекти ще изтъкнем само някои от типичните им отличителни черти. Трябва да се има предвид, че тук не се дава пълно и всестранно описание на отделните диалекти, a само се набелязват по няколко техни важни характерни черти, главно във фонетиката и в морфологията. За пълното и системно разглеждане на българските диалекти все още няма достатъчно материали, a то не може да бъде и задача на един университетски курс по българска диалектология. Особеностите, с които се характеризира всеки говор, не са абсолютно негови, т. е. известна част от тях се срещат и в други говори, но в различно съчетание с други черти.

При разглеждане на отделните български говори като относително обособени езикови единици прави впечатление неравномерният им териториален обхват. В големите равнини като мизийската и тракийската има по-малко на брой говори, които заемат големи пространства. A в полупланинските и планинските райони говорите са много на брой и заемат сравнително по-малки територии. При това при никой говор не се посочват точни или приблизителни граници, a само се набелязват по няколко особености, които имат различно разпространение. Едва след като бъде съставен българският диалектен (лингвистичен) атлас, ще може точно да се установи какви диалекти съществуват в български език и кои територии заемат.

Ц о н е в, Б. Преглед върху българските говори. — В: История на българский език. Т. 1. С., 1940, 302—419;

M l a d e n o v, St. Geschichte der bulgarischen Sprache. Berlin, 1929, 318—341;

В а к а р е л с к и, Хр. Няколко културни и езикови граници в България. — Изв. Бълг. географско дружество, 2, 1934, 67—98;

В a к a р е л с к и, Хр. Проект за български фолклорен атлас. — Пак там, 1, 1933, 127—138.

[Previous] [Next]

[Back to Index]