Българска диалектология

Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ

Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

3. Диалектно разчленение на българския език

Както вече се изтъкна, днешните български териториални диалекти са се оформили чрез сложни езикови процеси на приближаване и отдалечаване, на интеграция и диференциация. Не само у нас, но и навсякъде днешните диалекти пазят следи от старото дофеодално племенно деление и от феодалната териториална разчлененост.

В увода вече се посочи, че ние много малко знаем за славянските племена, образували българската народност. Още по-малко знаем за езиковите особености на техните диалекти. Но от паметниците на създадената през IX в. българска писменост съдим, че са съществували известни диалектни различия. Тия различия се проявяват като различия между езика на глаголическите паметници, писани на диалекта на солунските славяни, и езика на кирилските паметници, писани на диалект на североизточно българо-славянско племе. Така например в глаголическите паметници има един писмен знак вместо два ѣ и , в кирилските. Тоя един писмен знак свидетелствува, че в диалекта на глаголическите паметници широкото е и йотуваното а са звучали еднакво, както днес звучат в родопските говори. А писането на отделните букви ѣ и в кирилските паметници показва, че широкото е и йотуваното а са звучали различно.

Между глаголическите и кирилските паметници има известни различия и при еровите гласни. Така, докато в глаголическите паметници доста широко е прокарана вокализацията на еровете в силно положение, при която големият ер е заменен с гласна о, а малкият ер — с гласна е ( ), то в кирилските паметници почти няма такава вокализация, особено на ъ в о ( ).

Между глаголическите и кирилските паметници има известни речникови разлики. Ето някои от тях, дадени от А. М. Селишчев (Старославянский язык. Часть первая. М., 1951, с. 32):

78

A специално в езика на Супрасълския сборник — паметник, писан в източнобългарската област, се срешат и думи от езика на Аспаруховите българи, които липсват в другите старобългарски паметници. Такива са например (идол), , , (велможа) и пр.

За българските диалекти няма сведения и през по-сетнешните периоди от развоя на българския език, та може да се каже, че единствените сигурни данни, с които разполагаме, са от най-ново време.

Днешните български диалекти, както вече се изтъкна, пазят остатъци от старото племенно деление на българските славяни и от феодалната териториална разпокъсаност на българската народност през отделните периоди на нейното историческо съществуване от времето на Първата българска държава до края на турското робство.

За днешното оформяне на българските териториални диалекти и за географското им разположение обаче съществено значение имат и много други конкретни културно-исторически условия, при които е живяло населението на отделните области. От тях на първо място трябва да се изтъкнат големите преселнически движения, които у нас са били особено силни. Може да се каже, че от Х в. до наше време големи български етнически маси често са се придвижвали в една или друга посока, менели са територията си, а това е оказвало огромно влияние върху формирането, развоя и териториалното разпределение на днешните български диалекти.

Ще припомним само някои от по-важните факти на нашата история.

Има сведения, че още през Х в. наши богомили масово са се преселвали във Византия, а през XIII в. големи групи българи от Дунавската равнина са били преселени в Седмиградско насила от маджари и продадени в робство.

79

Особено зле се е отразило върху българската народност нашествието на турците, започнало към средата на XIV в. и завършило с тяхното пълно настаняване към края на същия век. Турското владичество е причинило неописуеми страдания на българския народ и е допринесло за съществени промени в етнографския облик на българските земи. Още през първите десетилетия на турското владичество някои области загубили напълно българския си облик. В Североизточна България такива са Лудогорието (Делиорман), Тузлукът и ниските части на Източна Стара планина, а в Югоизточна България — едва ли не цялата Тракийска низина и Източните Родопи. Една част от населението на тия области е била унищожена — избита или отвлечена и продадена в робство. Друга част избягала в непристъпните и далечни планински области на Балкана и Средните Родопи. А трета част била изселена насила в други краища, за да се освободи място за турски колонизатори. Например, както посочва В. Миков (Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. С., 1943, с. 64), едни от малкото останали живи жители на столицата Търново след нейното падане през 1393 г. били преселени в Малкотърновско, а други в Средните Родопи, където основали доста селища, между които и Устово. По това време значителен брой българи били преселени и в Мала Азия. Изобщо през XIV и XV в. българското население в големите равнини — Дунавската и Тракийската, било унищожено почти напълно. От XVI и особено от XVII в. обаче българите започнали да се спускат в тия низини от планинските области на Стара планина и Родопите и постепенно да ги заселват, отначало като временни, а след това като постоянни работници в турските чифлици и като самостоятелни жители.

Големи промени в българските земи са станали през XVI в., когато започнали масови насилствени потурчвания в Родопите, Ловешко, Тетевенско и Герлово. Едни от българите в тия области били потурчени, а други, за да се спасят, се изселили в далечни краища. Особено големи промени са станали в Северна България след злополучното Търновско въстание през 1598 г.

През XVII в. след несполучливия край на Чипровското въстание през 1688 г. значителни части от Северозападна България били почти напълно обезбългарени. Една част от населението била избита, а друга, за да се спаси от турските зверства, била принудена да се изсели във Влашко и Банат.

Големи размествания на българско население се извършили през XVIII и през XIX в. до Освобождението. По време на войните

80

между Русия и Турция големи маси българско население, главно от Източна България, се преселили отвъд Дунав в Румъния, Бесарабия, Приазовието, Крим и пр.

Особено големи размествания на населението са станали след Освобождението. Сега турското население масово се изселвало и неговите земи заели българи от балканските области. Полетата и равнините бързо се побългарявали. Върнали се дори и част от банатските българи.

Разместванията на българското население и преселническите движения продължават и през XX в., като се почне от големите масови преселвания от Тракия и Македония преди и след Балканската война и се мине през „доброволното” изселване на българите от Гръцка Тракия през 1925—1926 г. и се стигне до преселването на българите от Северна Добруджа през 1941 г.

Изобщо в българската езикова област е имало големи и чести преселнически движения, които са причина днешните диалекти да не пазят старите си племенни и феодални територии, а да са размесени в значителна степен. Затова сега е извънредно трудно да се даде системна и прегледна класификация на българските диалекти. Особено трудно е да се класифицират българските диалекти и да се очертаят техните граници в големите равнини — Мизия, Тракия и Добруджа, — където е имало най-големи придвижвания на населението. Сравнително по-лесно това може да се направи в планинските области, главно в Балкана и Югозападна България, където не е имало толкова значителни колонизаторски движения.

Българският език изобщо се е развивал при исторически условия, които много са допринесли за неговото голямо диалектно разпокъсване и кръстосване, и затова днес той е един от най-разчленените в диалектно отношение славянски езици.

[Previous] [Next]

[Back to Index]