Българска диалектология
Ст. Стойков
II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
2. Граници на българския език
Българският език днес заема източната част на Балканския полуостров. На север той граничи с румънския език, който спада към семейството на романските езици, и езиковата граница върви по р. Дунав от устието на р. Тимок до гр. Силистра, а след това минава през Добруджа и свършва до Черно море. В миналото в Румънска (Северна) Добруджа е имало значително българско население, но през 1941 г. по споразумение между българското и румънското правителство то е преселено в Българска (Южна) Добруджа на мястото на изселено румънско население. Северната граница на българския език следователно е ясно очертана, понеже разделя два различни езика — българския и румънския. На изток границата е Черно море. Южната граница на българския език не е достатъчно ясно определена, защото не се знае какво българско население сега има в Турска и Гръцка Тракия. Турските и гръцките власти през последните няколко десетилетия изселиха насилствено по-голямата част от това население и днес не е известен етническият облик на Тракия отвъд днешната българско-турска и българско-гръцка граница.
На запад българският език граничи със сърбохърватския език. Границата между тях обаче не е рязко очертана. Българският и сръбският народ са много близки, братски славянски народи, които имат много общо в езика и бита си. Поради особените исторически съдбини на земите от двете страни по днешната българско-сръбска граница населението им цели векове е живяло задружен икономически, политически и културен живот, затова в диалектно отношение не се различава съществено. До XV в. тия земи са били ту под българска, ту под сръбска власт, а след това в продължение на 5 века са образували цялост, защото днешната държавна граница е установена едва през 1878 г. — дотогава сръбско-турската граница е минавала много пò на запад. Така еднаквият славянски произход и продължителните непрекъснати
76
връзки са причина за голямата диалектна близост на населението от двете страни на днешната наша западна граница, за многото общи езикови черти, едни от които го свързват с българската езикова система, а други със сръбската.
Говорите по западната българска граница, които ние наричаме „преходни”, през последните няколко десетилетия бяха обект на великобългарския и великосръбския шовинизъм. Българските и сръбските политици се стараеха с помощта на диалектологията да доказват, че говорите в пограничните области са чисто български или чисто сръбски. При това българските езиковеди поставяха границите на българския език далеч на запад — от устието на р. Тимок през Зайчар, Болевац, Сталац, Прищина до Призрен. А сръбските езиковеди смятаха за източна граница на сръбски език р. Искър и дори ятовата граница.
А истината е, че не само по нашата западна граница, но и навсякъде, особено между славяните, в пограничните области между близки родствени езици има преходни говори и преминаването от единия родствен език към другия става постепенно. Преходните говори се обясняват с недостатъчната устойчивост на политическите граници между отделните близки народи по време на тяхното оформяне като народности и нации, а тяхната близост се крие в общия им произход. Населението на пограничните области с преходни говори обикновено е било под властта ту на едната, ту на другата феодална държава, живеело е в тесни икономически, културни и други връзки и е образувало за по-дълто или по-кратко време една цялост, та в говорите му има голяма близост и постепенен преход. Такъв преходен характер имат диалектите между чешки и полски, между полски и белоруски, между руски и украински и пр. И тия гранични, преходни говори не разделят отделните славянски народи, а, напротив, свързват ги в едно.
В границите на българския език влизат и македонските говори, които споделят всички характерни черти на българската езикова система. Българските и македонските говори са еднакви по главните особености на граматичния си строеж и на основния си речников фонд. Те образуват една езикова цялост, която съществено се отличава от сърбохърватската езикова система.
Близостта на българските и македонските говори не е случайна. Тя е последица от общия им произход и от еднаквия им развой в продължение на повече от 12 века на Балканския полуостров в рамките на българската народност и българската нация.
77
Ц о н е в, Б. Граници на българската реч и народност. — В: История на българския език. Т. 1. С., 1940, 272—301;
М л а д е н о в, Ст. Граници на българската реч и държава в миналото и днес. — Родна реч, 1927, № 1, 16—23.
[ М л а д е н о в, Ст. Понятието „български език” и границите на българския език. Брой и разпространение на българите. — В: М л а д е н о в, Ст. История на българския език. С, 1979, 21—22.
С е л и щ е в, А. М, Болгарский язык. — В: Се л и щ е в. А. М. Приноси в българската диалектология и етнография. С., 1986.] М. Сл. М.