Българска диалектология
Ст. Стойков
II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
1. Характерни особености на българския език
Общонародният български език, който обхваща литературния език и диалектите, има редица характерни особености. Тия особености го обособяват като относително единна, самостоятелна езикова система и го отделят от останалите славянски езици, на първо място от разположения на запад от него сърбохърватски език.
По-характерните особености на българската езикова система са следните:
Във ф о н е т и к а т а:
1. Наличие на ерова гласна: дъп, сън, гъ̀рло, въ̀лна, мъглà, тъ̀нък, четъ̀, вървъ̀, четъ̀т, вървъ̀т, носъ̀т, ден'ъ̀т.
2. Групи шт, жд: лештà, свèшти, срèшта, нош (нощ), вèжди, прèжди, сàжди, дъш (дъжд).
3. Силно динамично ударение, което е причина за различен изговор на гласните под ударение и без ударение, т. е. наличие на различна по степен качествена (квалитативна) и количествена (квантитативна) редукция.
4. Наличие на голям брой меки съгласни, които водят до различни промени с гласните, намиращи се след тях.
74
В м о р ф о л о г и я т а:
1. Задпоставна членна форма при съществителните и прилагателните, развила се от показателно местоимение (човèк-ът, женà-та, детè-то).
2. Аналитично изразяване на синтактичните отношения между думите в изречението,
т. е. изчезнали падежни форми (разпаднало се склонение) при съществителните и
прилагателните: стб.
— нбълг. Пèтър
извлèче
мрèжа,
пъ̀лна
с рѝба;
стб.
— нбълг. превъ̀рна
горчѝвата
водà
ф слàтка.
3. Аналитично изразяване на инфинитива с да-изречение: стб.
— нбълг. мòга
да дàм;
стб.
— нбълг. не съ̀м
достòен
да се нарекъ̀
сѝн
твòй.
4. Аналитично образуване на степените за сравнение с частиците по и най: пò-добъ̀р, нàй-добъ̀р.
5. Аналитично изразяване на бъдеще време с частица ще и сегашно време на спрегаемия глагол: ште четъ̀.
6. Отделни синтетични форми за означаване на минало несвършено и минало свършено време, чет'àх и чèтох, игрàех и игрàх.
7. Преизказаио наклонение: чет'àл съм и чèл съм.
8. Удвояване на обекта при имената и местоименията, т. е. употребата на кратки дателни и винителни местоименни форми край съществителни и местоимения: кажѝ му на Пèтър; Ивàн го вид'àх; на нèйа и е лèсно; мèне ми дàват.
В л е к с и к а т а — наличие на думи като планинà, дỳма, крàк, гол'àм, той и др.
При разглеждане особеностите на българската езикова система трябва да се изтъкне, че само граматичните особености обхващат абсолютно всички диалекти, а фонетичните и лексикалните се срещат в повечето от тях. Освен това трябва да се подчертае, че когато се говори за характерни черти, за особености на отделните говори, обикновено се има предвид най-архаичният вид на говора, т. е. типът, който е характерен на първо място за представителите на най-старото поколение и който обикновено се нарича т р а д и ц и о н е н д и а л е к т.
През сегашния етап от своето развитие диалектите изпитват извънредно силно влияние от страна на литературния език, който в съвременните условия се разпространява с особена бързина. За това допринасят всеобщата грамотност, печатът, радиото, оживените връзки с културни, политически и икономически цен-
75
трове — отделните градове и пр. Образованата младеж и хората на средна възраст губят в речта си в една или друга степен местните диалектни черти. Следователно вече целият диалект е засегнат от литературния език, но все пак в речта на по-старото поколение той се пази сравнително най-добре. Затова при разглеждане на диалектните особености се излиза на първо място главно от диалекта на по-възрастните, защото той представя най-голям интерес.