Българска диалектология
Ст. Стойков
II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
А. ХАРАКТЕР, ПРОИЗХОД И РАЗВОЙ НА ДИАЛЕКТИТЕ
6. Общи и различителни черти на диалектите
Диалектът, взет сам за себе си като нещо самостойно, представя единна езикова система, чиито структурни елементи са напълно равноправни. Взет обаче като част от по-голяма езикова единица, той не представя единна система и структурните ѝ елементи не са равноправни едни от тях са общи с по-голямата система и чрез тях той се свързва с нея, а други са р а з л и ч н и от общата система и чрез тях той се отделя, обособява в нея.
Близките диалекти се обединяват в групи. Тия диалектни групи от своя страна се обединяват в още по-големи групи, докато се стигне до такава съвкупност от различаващи се помежду си, но все пак близки езикови разновидности (диалекти), която съответствува на известна народност или нация и която представя езика на тая народност или нация. От това е ясно, че езикът при народността и езикът при нацията по своя строеж представят сложна цялост, която съдържа и общи, и частни черти, т. е. черти, които обединяват всички диалекти на даден език в едно, и черти, които отделят и обособяват отделните диалекти на тоя език.
По тези причини в диалектите се различават два вида черти: о б щ и, които свързват два или няколко диалекта в по-голяма цялост, и р а з л и ч и т е л н и, които отделят диалектите един от друг. Трябва да се има предвид обаче, че понятията „общи черти” и „различителни черти” на диалектите са относителни. Особеностите на даден диалект, с които той се отделя от другите диалекти и им се противопоставя, т. е. различителните му черти, същевременно са общи черти на по-малките говори, влизащи в неговия състав, и, обратното, общите черти на група диалекти могат да се окажат различните черти в пределите на по-голям диалект. Така например членната форма за мъжки род. на -о (носò, столò) и местоимението он са о б щ и черти на софийския говор. Те обаче са различителни черти по отношение на ботевградския говор, в който членната форма за мъжки р. е -а (носà, стòла), а местоимението е той. Обща черта на двата говора е изговорът на е вм. стб. ѣ (бел, млèко), която ги отделя в голямата група говори, известни под името з а п а д н и г о в о р и.
От казаното дотук е ясно, че покрай различията в езиковата система на отделните български диалекти има и общи черти. Затова можем да говорим не само за системи на отделните български диалекти, но и за обща система на българския език като цялост с
73
всичките му диалекти. Тая система включва в себе си, от една страна, черти, общи за целия български език, които са, така да се каже, у с т о й ч и в и ( с т а б и л н и ), а от друга — черти, в по-голяма или по-малка степен н е у с т о й ч и в и (променливи, нестабилни), в които се проявяват диалектните различия. Такива устойчиви, постоянни черти на българската езикова система, взета като цялост, са особеностите в граматичния строеж, като задпоставния член, разпадналото се склонение, липсата на инфинитив, аналитичното изразяване на степените за сравнение и np. A неустойчиви черти са главно особеностите във фонетиката, като заместниците на старобългарските звукове ѣ, ѫ, ъ и др. (б'ал, бêл, бел; мл'àко, млèко, млềко ; път, пат, пот, пôт, пêт, пут ; сън, сан, сан, сôн, сêн).