Българска диалектология

Ст. Стойков

 

 

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ

А. ХАРАКТЕР, ПРОИЗХОД И РАЗВОЙ НА ДИАЛЕКТИТЕ

 

 

5. Диалектите през епохата на капитализма

 

О б р а з у в а н е  н а  н а ц и я т а  и  н а  н а ц и о н а л н и я  е з и к

Н а ц и о н а л е н  е з и к  и  д и а л е к т и

О б р а з у в а н е  н а  б ъ л г а р с к а т а  н а ц и я  и  н а  б ъ л г а р с к и я  н а ц и о н а л е н  е з и к

Б ъ л г а р с к и я т  н а ц и о н а л е н  е з и к  и  б ъ л г а р с к и т е  д и а л е к т и

 

   О б р а з у в а н е  н а  н а ц и я т а  и  н а  н а ц и о н а л н и я  е з и к

 

При преминаване от феодализъм към капитализъм с разрушаване на феодалната затвореност и разпокъсаност се образува нацията — обществена единица, по-висша от народността. Нацията е историческа категория, създадена върху общността на езика, територията, икономиката и психическия облик, който обхваща специфичните особености на националната култура.

 

Икономическа база на нацията образуват капиталистическите производствени отношения. Със създаване на единна икономика, на единен пазар се установяват здрави и постоянни връзки между отделните части на населението на народността и то започва да се обединява в едно. Едновременно с това се създава и оръдието за общуване между членовете на нацията —  н а ц и о н а л н и я т  е з и к.

 

Н а ц и о н а л н и я т  е з и к  обикновено се нарича литературен или книжовен език, защото се оформя и закрепва главно в литературата (книжнината). Някои наричат литературен език и писмения език на народността. Има обаче съществена разлика между литературния, по-право казано, писмения език през докапиталистическите обществено-икономически формации и литературния (националния) език през епохата на капитализма, затова е погрешно те да се поставят на една плоскост. От това гледище не е право да се говори за старобългарски, средно-български и новобългарски литературен (книжовен) език. В развитието на българския език има два периода — старобългарски до XV в. и новобългарски от XVI в. до днес с писмен език през Първата и Втората българска държава и с национален език от началото на XIX в.

 

Националният език се образува въз основа на един от диалектите, т.е. един от териториалните диалекти се развива в национален език. Кой диалект да легне в основата на националния език, зависи от извънезикови причини, от конкретните обществено-политически и икономически условия, при които се оформя нацията. Обикновено това е диалектът на тая област или на тоя център, който играе ръководна роля в икономическия, обществено-политическия и културния живот на страната в момента, когато се създава националният език. А останалите диалекти на езика постепенно губят своите характерни отличителни особености, сближават се с националния език, сливат се с него и изчезват.

 

62

 

По друг начин протича оформянето на националните езици у народи, които през епохата на феодализма са били лишени от политическа независимост и които при образуване на нациите влизат в състава на оформили се големи държави като народи, подчинени на господствуващия народ. Такива многонационални държави през XIX в. на изток са Русия, Австро-Унгария и Турция. В тях господствуващите народности — немци, унгарци, руси, турци, — поели ролята на обединители и пречели на подчинените народности да се развиват, да създават своя национална култура. Затова в образуваните по тоя начин държави рано се проявяват противоречията между господствуващата националност и националностите, изместени на заден план, които се намират в повече или по-малко подчинено положение. И започват национално-освободителните движения, които обхващат Източна Европа в края на XVIII и целия XIX в. Като последица от тия движения се формират в нации поляци, чехи, българи, сърби, гърци, литовци, естонци, украинци, белоруси, арменци, грузинци и пр.

 

Борбата за политическо и икономическо равноправие, за пълна национална и политическа самостоятелност при буржоазните националноосвободителни движения винаги е съпроводена с борба за развиване на собствена национална култура и преди всичко на собствен национален език като оръдие на тая култура, като средство за национално обединение.

 

Развитието на националните езици при условията на буржоазно-освободителните движения приема твърде разнообразни форми в зависимост от мястото и времето, от социалното, икономическо и културно равнище на дадена нация, от наличността или отсъствието на свой книжовен език през предходната епоха, създаден въз основа на някой от диалектите.

 

При капитализма се извършва ново езиково явление — голямата икономическа и политическа концентрация изисква ново средство за комуникация — националния език, т.е. силната икономическа и политическа концентрация, характерна за капитализма, пречи за по-нататъшното самостоятелно съществуване на диалектите и те започват да се сближават с националния език. Това сближаване и изравняване на диалектите обаче става бавно и постепенно, като отначало отпадат ония диалектни особености, които най-рязко отличават диалекта от националния език и които се осъзнават от говорещите като „отклонения”, като „неправилности”. Така при капитализма се създава и се разпространява общонационалната езикова норма — националният език, който постепенно стеснява и измества диалектите.

 

63

 

Изместването на диалектите от националния език, т. е. тяхното отпадане и изчезване през епохата на капитализма, става много бавно и неравномерно. Това се дължи преди всичко на неравномерното развитие на капитализма. Понеже всички части на националната територия не се въвличат равномерно в капиталистическия начин на производство и пазарни връзки, по-изостаналите в своето развитие краища със запазено дребно-стоково производство дълго време пазят своите диалекти, които напълно задоволяват нуждите на населението като средство за общуване във всички сфери на живота. Изобщо през епохата на капитализма националният език не успява да обхване всички членове на нацията и в значителна степен продължава да се пази характерната за феодализма диалектна раздробеност.

 

Конкретният път, по който започват да изчезват териториалните диалекти през епохата на капитализма във всеки отделен език, е различен. В страни с напреднал и високо развит капитализъм диалектите до голяма степен са загубили основните си характерни черти  — фонетичните им особености обикновено са лексикализирани. А в страни, изостанали в своето развитие, те се пазят. Добър пример за връзката между обществено-икономическия развой и изчезването на териториалните диалекти дава чешкият език. Докато в силно и отдавна индустриализираните части на Западна и Средна Чехия диалектите почти са изчезнали — фонетичните им особености са напълно лексикализирани, в по-слабо индустриализираните области на Източна Чехия и особено в Моравия те се пазят доста добре. А пък в Словакия (днес вече самостоятелна държава — бел. ред.), най-изостаналата доскоро в икономическо и културно отношение част от Чехословашко, диалектите са напълно жива и продуктивна категория.

 

През епохата на капитализма селячеството и в по-малка степен градското еснафство са носители на диалектите. Средният селянин в ранното капиталистическо общество си остава прикрепен към своя къс земя, зад пределите на който обикновено познава само пазарния център. Ограничен в своя кръгозор поради затвореността на своя живот, той не само се намира настрана от развитието на националната култура, но рядко се издига над равнището на елементарната грамотност. При тия условия обединителните тенденции на националния език не обхващат тая категория членове на нацията.

 

64

 

 

   Н а ц и о н а л е н  е з и к  и  д и а л е к т и

 

Когато един диалект легне в основата на националния език, това не значи, че тоя диалект направо става национален език, че националният език е диалект наред с останалите диалекти, както твърдят някои езиковеди. Диалектът дава само основата на националния език. Това е така, защото формирането на националния език е сложен процес, в който вземат участие обикновено и други диалекти, и може да се каже, че националният език се формира върху цялото богатство на народната разговорна реч. Освен това при формиране на националния език известно по-голямо или по-малко влияние оказва и съществуващата писмена традиция с писмен език, създаден и развит главно за нуждите на църквата и държавата през предишната обществено-икономическа формация.

 

В общото развитие на езика националният език не е качествено напълно ново явление, което да се отличава по структурните си особености — граматичен строеж и основен речников фонд — от езика на народността, т. е. при образуване на националния език не се извършват съществени промени в структурата на езика. Националният език използува общонародния граматичен строеж и основния речников фонд, които са характерни и общи за всички диалекти на народността. Той се оформя като езиково образувание преди всичко със своя  р е ч н и к  и онова, което го отделя от всички диалекти, в това число и от диалекта, легнал в неговата основа, на първо място е речникът (речниковият състав). С развитието на икономиката, науката и културата речникът на националния език се обогатява извънредно много, в него навлизат хиляди нови думи за означаване на новите предмети, явления и понятия. Освен това в речника се изменя и смисловото съдържание на известен брой думи. Най-сетне в речника на националния език не влизат редица думи, означаващи предмети и понятия, тясно свързани с бита в отделни краища. Известни промени по пътя на обогатяването и усъвършенствуването се извършват и в граматичния строеж на националния език, особено в неговия синтаксис, който се отличава с богатство, но те не стават изведнъж, а по пътя на постепенното натрупване на елементите на новото качество. Изобщо националният език е резултат от цялостното развитие на езика в протежение на много епохи, а не само резултат на капитализма или на въздигащата се буржоазия.

  

65

 

Литературният език генетически е свързан с диалектите, но функционално стои над тях. Той има да изпълнява редица нови, сложни задачи, за които са необходими и някои нови изразни средства.

 

Националният език в сравнение с диалектите е по-обработена, по-висша форма, на която са подчинени диалектите като низши форми. Като по-висша фаза в развоя на езика националният език позволява да се създаде на него национална литература. Това обаче съвсем не значи, че диалектите са „беден език”, че на тях не може да се създава художествено творчество. Напротив, макар и по-елементарни по синтактичен строеж и по-бедни по речник в известни семантични области, главно в областта на науката, техниката, изкуството и обществено-политическия живот, диалектите дават широки възможности за високо художествено творчество, свидетелство за което са прекрасните произведения на народната поезия (фолклорът).

 

И тъй през епохата на капитализма езикът се явява с две свои форми — от една страна, като национален (литературен, книжовен) език, а, от друга — като ред териториални диалекти, общо взето, с еднакъв граматичен строеж и общ основен речников фонд.

 

 

   О б р а з у в а н е  н а  б ъ л г а р с к а т а  н а ц и я  и  н а  б ъ л г а р с к и я  н а ц и о н а л е н  е з и к

 

Българската нация започва да се формира през втората половина на XVIII в. с разлагане на турската феодална система и с появата на парично-стокови отношения. Тя се оформя през първата половина на XIX в., когато българското занаятчийско производство и българската търговия вземат национални размери, когато се създава национален пазар, който свързва българската народност от всички краища на българската територия в едно икономическо цяло.

 

Успоредно с оформянето на българската нация се оформя и българският национален език главно въз основа на североизточните балкански говори.

 

Оформянето на българската нация и на българския национален език се извършва по дълъг и сложен път под влияние на ред конкретни исторически условия, които определят характера и посоката на тяхното развитие, които са причина българският национален език да се изгради по свой собствен път и да има днешния си облик. По-важните от тях са следните:

 

66

 

1. Липса на самостоятелна българска държава. Българската нация се оформя в границите на многонационалната турска държава по пътя на ожесточени борби срещу икономическото, политическото и културното господство не само на турци, но и на гърци.

 

2. Липса на един икономически, политически и културен център, чийто диалект да се издигне и да се наложи като национален език.

 

3. Липса на здрава литературна традиция и на оформен писмен език, който съществено да подпомогне изграждането на единна национална езикова норма.

 

Българският национален език, както се каза, се изгражда върху основата на североизточните балкански говори, но той не е отделен североизточен диалект, например търновският, както неправилно се твърди, или пък габровският, издигнат до национален език. Територията на централния балкански говор, т. е. областта от двете страни на Средна Стара планина и Средна гора, през епохата на формирането на българската нация има ръководна роля в икономическия и културния живот и затова североизточните балкански говори лягат в основата на българския национален език.

 

При оформянето на българския национален език значително влияние оказва и съществуващата от по-рано писменост на църковнославянски език, който първите наши книжовници, като Неофит Рилски, Неофит Бозвели и др., смятат за стар и истински български език и който се опитват да застъпват в една или друга степен в книжовната си дейност. През тридесетте и четиридесетте години на миналия век у нас се разгарят оживени спорове за характера на литературния ни език, които завършват с пълна победа на народната разговорна реч с нейните най-характерни особености в граматичния строеж: членна форма, липса на падежи и пр. — и тия особености през петдесетте и шестдесетте години се възприемат като единни норми на литературния език. Националният език, за да може успешно да изпълнява своята роля като оръдие за общуване между всички членове на нацията, трябва да бъде понятен и достъпен за цялата нация. Затова при формиране на българската нация народноразговорният език започва да приема върху себе си функцията на средство за общуване между всички членове на обществото във всички сфери на тяхната дейност и да измества църковнославянския писмен език или изкуствения книжовен език, изграден върху църковнославянски елементи, на първо място върху падежната му система.

 

67

 

Така практиката, нуждите на обществото налагат народноразговорния език, а конкретните културио-исторически условия издигат до национален език народноразговорната реч областта на североизточните балкански говори,

 

В изграждането на българския национален език особет голямо влияние оказва и руският национален език и може да се каже, че българският национален език се изгражда под благотворното пряко влияние на руския език.

 

Важна характерна особеност на българския национален език е, че той се изгражда и оформя главно като език  п и с а н, т. е. писмената си форма, а не в говоримата. До Освобождението, а и дълго след него, само писмената форма на националния език се възприема като общозадължителна и стремежът е еднакво да се пише. Много по-късно, едва през последните няколко десетилетия, се поставя и въпросът за еднаквия изговор, т. е. за правоговора. Затова писмото (писането) е оказало значително влияние върху звуковото оформяне на българския национален език и във фонетично отношение той значително се отличава от североизточните балкански говори. Например той не притежава една от най-характерните фонетични особености на североизточните говори — пълната  р е д у к ц и я, т.е. изговора на широките гласни а, о, е като съответните тесни ъ, у, и или в неударено положение (зилèну вм. „зелено", дърувè вм. „дарове", глàд'ън вм. „гладен" и пр.). В българския национален език не са застъпени редица други фонетични особености на североизточните балкански говори, като  п р е г л а с  на т.нар. палатално а () в е пред мека сричка (пулèни вм. „поляни", йèсли вм. „ясли", шèпки вм. „шапки" и пр.),  м е к и  с ъ г л а с н и  в краесловието (сол', кон', път' и пр.) и пр. Дори якането, което е заето направо от североизточните балкански говори, има свой собствен облик в българския национален език поради продължителното му отбелязване с особена буква ѣ, която позволява двояк – якав и екав – изговор (м л ѣ к о = мл'ако и млèко).

 

 

   Б ъ л г а р с к и я т  н а ц и о н а л е н  е з и к  и  б ъ л г а р с к и т е  д и а л е к т и

 

Когато се говори за българския национален език като за явление, оформило се през първата половина на миналия век когато той се съпоставя с българските диалекти, трябва да се имат предвид няколко важни положения. А те са:

 

68

 

1. Българският национален език не е съвсем ново явление, нов език, а е само по-висша фаза в развоя на общонародния български език. Той се отличава от отделните български диалекти, в това число и от централния балкански говор, на първо място по своя  р е ч н и к о в  с ъ с т а в, след това и по своя  ф о н е т и ч е н  о б л и к, но е еднакъв с тях по граматичен строеж и основен речников фонд. Затова отношението между литературния език и териториалните диалекти не е отношение между две езикови системи, а отношение на една по-обработена форма към една по-необработена. В историята на българския език българският национален език не е нов, отделен период, а заедно с диалектите влиза в т. нар. новобългарски период, който започва от XVI в. и който по отношение на старобългарски език има доста нови специфични особености в граматичния строеж, на първо място аналитично изразяване на граматичните отношения между имената.

 

2. Разликите между отделните български диалекти съвсем не са така значителни, както обикновено се мисли и както може да се заключи от някои диалектоложки проучвания. Както вече се посочи, диалектолозите се интересуват предимно от това, което отделя, което отличава диалекта от останалите диалекти и от литературния език, и затова в диалектоложките описания се изтъкват само различията. Фактите обаче ясно показват, че териториалните диалекти на един език образуват здраво единство, оформена цялост, защото имат еднакъв граматичен строеж, общ основен речник и до голяма степен еднакъв речников състав, а се отличават един от друг главно по фонетичните си особености. Затова наличието на диалекти не нарушава единството на общонародния език, единството на неговия граматичен строеж и основен речник.

 

Освен това особеностите на отделните диалекти са така преплетени, че образуват сложна, но плътна цялост.

 

3. Изграждането на българския литературен език като средство за общуване на нацията, като средство, на което се твори по-висока култура, литература и наука, е станало бавно и постепенно с усилията на редица поколения, и то главно чрез обогатяване на речника. Като орган за по-висша и по-разнообразна дейност националният език се обогатява с хиляди нови думи, свързани с науката, изкуството, техниката, обществено-политическия живот, културата и пр. До създаването на българската нация и на българския национален език българският народ е бил потискан и спъван в своето развитие от феодалната

 

69

 

турска власт и затова езикът му е бил беден откъм думи, свързани с науката, техниката, изкуството, обществено-политическия живот и пр. Едва с оформянето на българската нация и на българския национален език в речниковия състав на българския език навлизат много нови думи, които дават възможност за изразяване на такива понятия. И така главно чрез обогатяване на речника народният език се превръща в национален език.

 

При изграждане лексиката на българския национален език се проявява друга една особеност. Първите наши просветни и книжовни дейци започват да гонят системно турските думи и да ги заместват с домашни или чужди. При това гонене на турски думи те не започват безогледно да коват нови думи въз основа на съществуващия български речников материал — основни думи и продуктивни словообразувателни елементи, — както това правят например чехи и унгарци, а в повечето случаи заемат думи направо от най-близкия и най-богатия славянски език — руския език. Освен това от руски език те заемат и необходимите им нови думи за означаване на новите понятия. Посредством руски в български език навлиза също така и по-голямата част от международната европейска лексика.

 

При оформяне на българския национален език се извършват и други промени в речника. От речниковия състав отпадат голям брой остарели думи. Освен това се изменя и смисловото значение на известен брой думи.

 

При оформяване на българския национален език се извършват известни промени н в граматичния строеж на общонародния език по пътя на неговото подобряване и усъвършенствуване. В него например се развиват някои нови глаголни форми, като деепричастията на -ейки, -айки (хòдейки, знàейки, имàйки и пр.), заети от западните и македонските говори, въвежда се сегашното действително причастие на -ещ, -ащ (хòдещ, знàещ, ѝмащ и пр.), сегашното страдателно причастие на -м (вùдим, носѝм, уважàем и пр.) и др. Тия подобрения и усъвършенствувания в националния език стават много бавно и са, сравнително взето, малко, затова с пълно право може да се каже, че не се отразяват съществено върху структурата на езика. Това ясно личи, когато се съпоставят образци от българския национален език през отделните епохи от неговото съществуване. Например дори и езикът на Рибния буквар на Петър Берон, издаден в Брашов през 1824 г., който се смята за първата книга, написана на говорим български език, много слабо се отличава от българския литературен език в днешния му вид, що се отнася до граматичния му строеж.

  

70

 

разликите, доколкото ги има, са главно в областта на речника и в областта на фонетиката.

 

И тъй българският литературен (национален) език е реално езиково явление, което образува единство, цялост с българските диалекти. Българският литературен език и българските диалекти представят две страни на общонародния български език, два етапа в неговия развой. Те обаче не са две езикови системи, които се противопоставят една на друга и водят борба помежду си. Напротив, те си сътрудничат, като диалектите постепенно се сближават и сливат в единния национален (литературен) език. Българският литературен език не се противопоставя на диалектите и като втори език, защото е само по-висша, по-напреднала фаза в развоя на общонародния език. Затова усвояването му не представя особени трудности. Широките народни слоеве усвояват националния език бавно и незабелязано, успоредно с промените в бита, с приобщаването им към националната култура. При буржоазната нация националният език не може да обхване напълно всички членове на нацията, защото капитализмът поради своята същност запазва различието между града и селото, между физическия и умствения труд. Затова през тая епоха диалектите се запазват в една или друга степен, продължават да съществуват, като общата им тенденция е да се сближат с единната национална норма. Това обаче не изключва възможността те да развиват в себе си понякога и особености, главно фонетични, които не само не ги сближават, но ги и отдалечават от националния език.

 

 

А в а н е с о в, Р. И., В. Г.  О р л о в а. Вопросы изучения диалектов языков народов СССР. — Вопросы языкознания. 1953, № 5, 30—47; 

С т о й к о в, Ст. Език и общество. — В: Въпроси на езикознанието в сталинско осветление. С., 1951, 5—12; 

С т о й к о в, Ст. Произход и същина на диалектите и на литературния език. — Изв. Инст. бълг. ез., 2, 1953, 130—149; 

Т о д о р о в, Л. Към въпроса за народностния език. — Изв. Инст. бълг. ез., 2, 1953, 228—231; 

А н д р е й ч и н, Л. Някои въпроси около възникването и изграждането на българския книжовен език във връзка с историческите условия на нашето Възраждане. — Бълг. ез., 1955, № 4, 308—315; 

А н д р е й ч и н, Л. Характер и произход на някои структурни особености на новобългарския книжовен език. — В: Славистичен сборник С., 1963. 155168; 

А н д р е й ч и н, Л. Взаимодействие между народен език и книжовни влияния при формирането на новобългарския книжовен език. Бълг. ез., 1963, № 4—5, 345—353.

 

[ А н д р е й ч и н, Л. Българският книжовен език и западните говори. — Отечествен зов (Враца). № 74, 26 септ. 1975; 

А н д р е й ч и н, Л. Говорът на Севлиево и българският книжовен език. — Росица (Севлиево), № 22, 30 май 1970; 

А н д р е й ч и н, Л. За говорната основа и особеностите на нашия книжовен език. — Борба (В. Търново), № 46, 16 април 1970; 

А н д р е й ч и н, Л. Народни говори и книжовен език. — Учил. преглед, 41, 1942, 571—577.

71

 

А н д р е й ч и н, Л. Взаимодействие между народен език и книжовна традиция. — В:  А н д р е й ч и н, Л. Из историята на нашето езиково строителство. С., 1986, 35—43;

А н д р е й ч и н, Л. Роля на народната диалектна основа. — Пак там, 24—25;

Б о с и л к о в, К. За „основата” на новобългарския книжовен език. — Ез. и лит., 1984, № 6, 77 — 79;

Б о я д ж и е в, Т., В.  Р а д е в а, М. Сл.  М л а д е н о в. Между диалектното и книжовното. С., 1987. 146 с.;

В а ч к о в а, К. По въпроса за опозицията „книжовно—диалектно” в българската книжнина от третата четвърт на XIX в. — Бълг. ез., 1984, № 5, 440—445;

В е н е д и к т о в, Г. Българският книжовен език и българските народни говори. — В: Съвременен български книжовен език. Основни развойни моменти и видни езикови строители. Знания за езика. Т. 4. С., 1983, 43—45;

В е н е д и к т о в, Г. К. Диалектная основа болгарского литературвого языка и болгарское книгопечатание в эпоху Возрождения. — Вопросы языкознания, 1971, № 4, 73—79;

В е н е д и к т о в, Г. К. За критериите на възрожденските книжовници при избора на конкретна диалектна основа за българския книжовен език. — В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. С., 1979, 13—21;

В е н е д и к т о в, Г. Болгарский литературный язык эпохи Возрождения. М., 1990. 205 с.;

В и д е н о в, М. Опит за типология на българската езикова ситуация през Възраждането. — Ез. и лит., 1982 № 6, 82—88;

Г у т ш м и д т, К. Диалект и литературный язык в рукописных болгарско-новогреческих разговорниках первой половины XIX века. — В: Исследования по славянскому языкознанию. М., 1971, 45—54;

Г е о р г и е в а, Ел. Отдалечава ли се книжовният език от народните говори. — В: Българските народни говори. Знания за езика. Т. 6. С, 1986, 86—91;

Г е о р г и е в а, Ел. Опит за интерпретация на книжовните прояви при изграждането на новобългарския книжовен език през периода на Българското възраждане. — Бълг. ез., 1980, № 1, 16—24;

Д е м и н а, Е. И. Проблема определения диалектной основы памятников болгарской письменности. — Palaeobulgarica, 1984, № 3, 3—8;

Д е м и н а, Е. И. Диалектная база книжовното болгарского языка XVII в. на народной основе. — В:  Д е м и н а, Е. И. Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII в. Исследование и текст. С., 1985, 75—260;

Ж е р е в, Ст. Проблемът за народната основа на българския книжовен език през третата четвърт на ХIХ в. — Ез. и лит., 1987, № 2, 56—68;

К е р е м и д ч и е в а, Сл. Диалектната лексика — източник за обогатяване на речника на книжовния език. — В: Българските народни говори. Знания за езика. Т. 6. С., 1986, 91—94;

К о ж у х а р о в а, В. Взаимодействие между диалект и книжовен език в съвременното българско село. — Социологически проблеми, 1987, № 1, 96—104;

К о с т а д и н о в а, П. Съотношение между диалект и книжовен език в развоя на българския книжовен език. — В: Съвременна България. Т. 5. Развитие на българския език и българската литература. С., 1984, 179—184;

К о ч е в, Ив. Многоаспектност на проблема за диалектното. — Ез. и лит., 1979, № 1, 55—60;

К о ч е в, Ив. Българската диалектология през Възраждането и въпросът за книжовното и диалектното при изграждането на книжовния език. — Бълг. ез., 1980, 1, 25—31;

Л и л о в, М. Към характеристиката на нормативността в съвременния български книжовен език. — В: Славистичен сборник. С., 1973, 157—163;

М л а д е н о в, М. Сл. Диалектно и книжовно в българския език. — В: Въпроси на езиковата култура. С., 1972, 65—83;

М л а д е н о в, М. Сл. За отношенията между книжовната и диалектната лексика на българския език. (Предварителни наблюдения). — Zeszyty naukowe Uniwersytetu Jagiellońskiego, CCCXL. Prace językoznawcze, z. 41,1974, 7—l5;

М л а д е н о в, М. Сл. Някои въпроси на съвременните отношения между българския книжовен език и диалектите. — Сп. БАН, 1972, 5, 14—19;

М у р д а р о в, Вл. Диалектната основа на езика на Неофит Рилски, отразена в „Болгарска граматика” (1835). — Бълг. ез., 1972, № 1—2, 14—21;

П е н ч е в, Й. Книжовни езикови явления от гледище на носителя на диалект. — В: Славянска филология. Т. 17. С, 1983, 115—118;

Р а д е в а, В. За някои различия между книжовната и диалектната лексика. — В: Помагало по българска лексикология. С., 1979, 280—285;

С т а н к о в, В. За диалектната основа на новобългарския книжовен език. — Бълг. ез., 1987, № 5, 355—365;

Ф ь о й е, Ж. Книжовно и диалектно в съвременния български език. — Ез. и лит., 1979, № 1, 88—89;

H o l i o l t s c h e v, Сh. Standartsprache Interdialekte — Dialekte Bulgariens. (Probleme ihrer weschelseitigen Beziehung). In: Dialekt und Dialektologie. Ergebnisse des internationalen Symposions „Zur Theorie des Dialekts”. Marburg/Lahn, 5.—10. Sept. 1977. Wiesbaden, 1980, 214—220.] M. Сл. M.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]