Българска диалектология
Ст. Стойков
II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
А. ХАРАКТЕР, ПРОИЗХОД И РАЗВОЙ НА ДИАЛЕКТИТЕ
3. Диалектите през епохата на първобитнообщинния строй
П л е м е н н и д и а л е к т и н а б ъ л г а р с к и т е с л а в я н и
През началния период на първобитнообщинния строй първата обществена единица е р о д ъ т, който е напълно единен по език. От няколко близки по произход родове по-късно се образува по-висша обществена единица — п л е м е. И племето е единно по език: племе и диалект съвпадат, а развоят на племенния диалект се обуславя от историческите съдбини на племето.
Основен процес, характерен за първобитнообщинния строй, е деленето на племената и на племенните диалекти или езици на нови племенни диалекти успоредно с нарастването на племената и с тяхното териториално разселване. Така по пътя на деленето се образуват родствени племена с родствени диалекти. Тези родствени племенни диалекти, когато заемат компактна и ограничена територия, не загубват способността си да преживяват общи езикови процеси, т. е. запазват езиковата си връзка със сродните диалекти.
През последния период от развоя на първобитнообщинния строй с развитието на производителните сили се образуват отначало за временни нужди, а след това за по-дълъг период, повече или по-малко устойчиви обществени обединения — съюзи от родствени племена. При обединяване на родствени племена с близки племенни диалекти вътре в племенния съюз се започва известно сближаване, известно сливане на отделните диалекти.
В съюзите от родствени племена понякога са влизали в неродствени, чуждоезични племена, което е водело до смесване и кръстосване на племената. Но от кръстосването на техните диалекти не се получава нов диалект, който да не прилича на нито един от кръстосаните, т. е. качествено да се различава от тях. Обикновено един от диалектите излиза победител, запазва своите особености в речника и в граматичния строеж и продължава да се развива по своите вътрешни закони, а останалите диалекти постепенно изчезват, като обогатяват отчасти победилия диалект.
55
П л е м е н н и д и а л е к т и н а б ъ л г а р с к и т е с л а в я н и
Ние знаем много малко за старите племена и народи, населявали територията на днешния български език преди идването на славяните. Историята и етнографията съобщават, че в източната половина на Балканския полуостров в началото на нашата ера е имало старо местно население — траки и др., отчасти романизирано и елинизирано. Това население по-късно е било погълнато от племената на южните славяни, които през VI и VII в. заселват целия Балкански полуостров. Сведенията ни за тези славянски племена обаче също са много оскъдни и представата ни за тях е непълна. Знаем само, че в Добруджа са живеели северите или северяните. На запад от тях, в Крайдунавската низина, се настанил големият славянски съюз, известен под името съюз на седемте племена. Още по на запад, в областта на р. Тимок, живеело племето тимочани, а в областта на р. Морава—моравяните; в северозападната част на Тракия, по разклоненията на Родопите и на Стара планина — драговичите; в басейна на р. Струма — стримонците (струмянците или струмяните). Близо до крайбрежието на Егейско море в междуречието на Струма и Места се разположило племето на смоляните; на север от Халкидическия полуостров в междуречието на Вардар и Струма — ринхините. В Македония, в долината на Църна река, живеели березитите. Всяко южнославянско племе е имало свой диалект, близък до диалектите на останалите племена.
Съвременната наука още не е в състояние да посочи характерните особености на старите племенни диалекти на българските славяни, понеже до голяма степен те са покрити от по-сетнешни езикови процеси, от диалектите на по-късната обществено-икономическа формация — феодализма. Може обаче да се допусне, че в много ранна епоха южнославянските племена в източната и в южната част на Балканския полуостров са развили в диалектите си някои особености, които по-късно лягат в основата на българския народностен език.
Между диалектите на българските славяни още в IX в. са съществували известни диалектни различия, но те са били толкова слаби, дори незначителни, че приемаме старобългарския език, така както ни е представен от старобългарските паметници, за обща, единна основа на всички днешни български диалекти.