Българска диалектология
Ст. Стойков
II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
А. ХАРАКТЕР, ПРОИЗХОД И РАЗВОЙ НА ДИАЛЕКТИТЕ
2. Схващания за произхода на диалектите
Един от основните и извънредно важни въпроси в дналектологията е въпросът за произхода и развитието на диалектите. На тоя въпрос досегашното езикознание не можа да даде задоволителен отговор. Повечето от езиковедите приемат диалектите като нещо дадено, съществуващо един път завинаги и не се спират на причините, които са довели до оформянето на диалектите, не се занимават с въпросите за бъдещото им развитие. А ония езиковеди, които се спират на тия въпроси, обясняват произхода и развитието на диалектите неправилно, ненаучно. Например у нас проф. Ст. Младенов, който е един от най-големите български езиковеди и който има големи заслуги за изучаването на българските диалекти, в специална статия твърди, че българските диалекти „са се появили по силата на... всеобщата езикова антиномия за индивидуалното и социалното начало”, че „различните български народни говори свидетелствуват за многобройните прояви на българския народен дух” (Трябва ли да се запазят диалектите, сп. Златорог, г. XVII, 1936, с. 61). Излизайки от своите схващания, проф. Ст. Младенов смята диалектите за последица от своеобразните прояви на българския народен „езиков дух” и твърди, че те винаги са съществували и винаги ще съществуват, защото винаги ще съществуват условията, които ги създават (пак там, с. 58).
Има учени, които пък смятат, че диалектите са последица от териториалното разширяване на народите. С численото нарастване на даден народ се разширява и заеманата от него територия, но тая причина връзките между отделните части на народа отслабват и това довежда до оформяне на отделни диалекти. Следователно диалектите се появяват винаги при разширяване на територията, т. е. те са последица от влиянието само на географския фактор. Ако това е така, тогава най-големите народи, заемащи най-обширна територия, би трябвало да имат най-много и най-разнообразни диалекти, фактите обаче ясно показват, че образуването иа диалектите във всеки език е
50
свързано преди всичко с конкретната история на обществото, с обществено-икономическото развитие, а не с обширността на заеманата от него територия и с нейното географско разчленение. Затова например английският език в Англия на сравнително малка територия има няколко десетки ясно очертани диалекта, а в Съединените американски щати на огромна територия няма оформени териториални диалекти. Причината за това различие се крие в обстоятелството, че английският език в Англия е преживял епохата на феодализма, през която са се образували и оформили отделните сегашни диалекти, а в Съединените щати той се разпространява по-късно, през епохата на капитализма, която не благоприятствува за образуване на териториални диалекти, когато диалектите постепенно отпадат.
Не трябва обаче да се отрича влиянието и на географския фактор. През определен етап от развитието на обществото той допринася за образуване на диалектни различия, т. е. явява се пречка за разпространение на известни особености и в такъв случай изоглосите вървят по географски обекти —реки, планини, блата и пр.
Броят и големината на диалектите в един език зависят от конкретната истории на народа. Там, където през епохата на феодализма не е имало големи размествания на населението и големи колонизации, където отделните феодални владения са били обширни и са съществували дълго време, териториалните диалекти са малко на брой и са големи по територия. Такъв е например случаят с руските диалекти. А там, където през епохата на феодализма е имало големи размествания на населението, където феодалните владения са били малки и с непостоянни граници, териториалните диалекти са повече на брой и заемат малка територия. Такъв е например случаят с българските диалекти, които са сравнително много на брой.
Историческите съдбини на народа се отразяват и върху самото развитие на диалектите. Руските племена и руският народ са живели при по-благоприятни и по-спокойни исторически условия и затова диалектите на руския език фонетично са доста близки помежду си; в тях например основните праславянски гласни — носовките и еровете, имат, общо взето, еднакъв развой. А българските славянски племена и българският народ са били поставени при доста неблагоприятни исторически условия — вековно подчинение на гърци и турци, голяма разпокъсаност и нетрайност на феодалните владения, чести преселвания на значителни части от населението, — затова диалектите на бъл-
51
гарския език по фонетика значително се различават един от друг и показват доста разнообразен развой на основните праславянски гласни — носовките и еровете.
Съвременното езикознание, както е известно, установи, че диалектът е историческа категория. Това значи, че като разновидност на общия език диалектът не остава постоянно един и същ, че при разните обществено-икономически условия не се изменя еднакво, че закономерностите за неговото появяване, развитие и изчезване са обусловени от развоя на обществото. Диалектът следователно не е постоянно, неизменно явление. Той се мени и има различни форми през отделните етапи от развитието на обществото, защото се намира в тясна връзка с него. Освен това процесите, при които се образуват диалектите, диалектните граници и степента на близост между отделните диалекти във всеки език, са различни и зависят от конкретните исторически условия, при които живее и се развива народът, носител на езика. Затова при изучаване на диалектите трябва най-широко да се прилага основният принцип всеки конкретен език да се изучава в неразривна връзка с историята на обществото, с историята на народа, на който принадлежи изучаваният език.
Е з и к о в о и о б щ е с т в е н о р а з в и т и е
Езикът е най-важното средство за общуване между хората. Той им дава възможност да се обединят в общество и да организират своята трудова дейност. За да може да изпълнява своите задачи, езикът трябва да бъде общ и единен за обществото и той винаги е общ и единен.
Обществото обаче не остава постоянно едно и също. С развитието на производителните сили, културата и пр. то се изменя и образува редица свързани едно с друго и развиващи се едно от друго обществени обединения, обществени единици — род, племе, народност (народ), нация. Всяка една от тия обществени единици има свои характерни особености, които между другото се отразяват и върху нейния език, и затова се говори за родови, племенни, народностни и национални езици. Тия родови, племенни, народностни и национални езици обаче не са отделни моменти, отделни качествени състояния в развитието на езиковата система, защото езикът не е надстройка, а са езикови цялости с различен обхват в зависимост от структурата на обществото. Всяка обществена единица — род, племе, народност,
52
нация—е единна по език, но това единство приема различни форми, защото отразява характерните особености на обществената единица, здравината на връзките между отделните й съставни части. Изобщо езикът се определя като родов, племенен, народностен или национален в зависимост от обществената единица, която той обслужва като пълноценно средство за общуване, т. е. от обема на неговите функции.
Езикът като система никога не остава постоянно един и същ, а се мени. Той се намира в състояние на непрестанно движение и развитие успоредно с промените в производството, техниката, търговията, науката и пр. Като отразява непосредно промените във всички области на живота, той постоянно се обогатява с нови думи и усъвършенствува граматичния си строеж.
Най-бавно в езика се мени граматичният строеж, по-бърже основният речников фонд, а най-бърже речниковият състав и фонетичният облик. При това промените във фонетичния облик и граматичния строеж се извършват по вътрешните закони на езика и не зависят от външни причини — от структурата на обществото и от състоянието на езика като родов, племенен, народностен или национален. А промените в речниковия състав и до голяма степен промените в основния речников фонд са в пряка връзка с промените в обществото, и то както с развитието на производството, така и със смяната на обществено-икономическите формации.
Както вече се изтъкна, езикът винаги е бил и си остава общ и единен за обществото, но езиковото единство не е абсолютно и не трябва да се схваща механически. В езика постоянно се извършват промени. При това промените в него не стават изведнъж, а бавно, чрез постепенно натрупване на елементите на новото качество и чрез постепенно отмиране на елементите на старото качество. Така в езика обикновено съществуват едни край други стари и нови форми. Езикът следователно се развива бавно и постепенно, и то по вътрешните закони на своето развитие, по пътя на постепенното усъвършенствуване на основните елементи, като в него постоянно се създават нови форми и постоянно отпадат стари.
Появата на новите форми във фонетиката и граматиката, както се каза, се обуславя от вътрешните закони на езика, но тяхното разпространение зависи от структурата на обществената единица, от функцията на езика. Ако обществената единица е напълно единна, новите форми се разпространяват навсякъде и постепенно изместват старите. Ако не е напълно единна, в
53
зависимост от връзките, които съществуват между отделните части на обществената единица, членовете на която обшуват помежду си в една или друга степен и имат съзнание за принадлежност към тая общност, новите форми, главно фонетични и лексикални, се разпространяват в повече или по-малко ограничена територия. Тая особеност на езика да бъде общ и единен по граматичен строеж и основен речников фонд и да допуска известни отклонения във фонетичния облик и речниковия състав, дължащи се на оформянето на известни по-малки единици вътре в общата цялост — племе или народност, — дава възможност да се образуват диалекти. А понеже езикът не се променя като надстройка заедно с промените в базата, а бавно и постепенно, диалектите, образувани при едни обществени единици, които благоприятствуват за тяхното оформяне и развитие, се запазват и при следващте обществени единици, които може да не благоприятствуват за тяхното съществуване. Така например териториалните диалекти, образувани при народността, се запазват и при нацията, която не само не подпомага тяхното развитие, но и му се противопоставя.
За да стане напълно ясно как се появяват и оформят отделните диалекти, трябва да се има предвид и друго едно основно положение, а именно положението за неравномерното развитие на езика в отделните негови структурни елементи. Езикът като система се мени постоянно, но промените в него не засягат еднакво всички страни на езиковата структура във фонетиката, граматиката и лексиката, а отделни страни, и то в различна степен. Затова с течение на времето в езиците се развиват различни черти. т. е. промените стават по различен начин и в различен обем. Когато например една и съща езикова система се раздели на две части поради разделяне на нейните носители и между тия носители няма никакви връзки или връзките са много слаби, във всяка част се появяват и разпространяват различни промени в езиковата структура или промените в една и съща структурна страна се извършват с различна скорост, а това довежда до отдалечаване на двете първоначално напълно еднакви езикови системи, т. е. до появата на два различни диалекта. С течение на годините и вековете това отдалечаване може да отиде много далече и да доведе до оформяне на два родствени езика.
В развоя на езика и диалектите езикознанието можа да установи редица общи закономерности, свързани с развоя на обществото, с отделните обществено-икономически формации.
54
Тия общи закономерности обаче приемат различна конкретна форма при отделните езици в зависимост от различните специфични културно-исторически и социално-икономически условия.