Българска диалектология
Ст. Стойков
I. УВОД
СИСТЕМА ЗА ФОНЕТИЧНО ЗАПИСВАНЕ
При събиране на диалектни материали и при изучаване на диалектите особено внимание се обръща на звуковата (фонетичната) страна. За да може сравнително най-точно да се отбелязват всички нейни особености, в диалектологията широко е
41
застъпена особена писмена система, която има за цел да предаде всички особености на живата реч.
В българската диалектология са употребявани и се употребяват разни системи за фонетично записване, които използуват кирилицата, допълнена с разни знаци за означаване на някои звукови особености. В миналото у нас нямаше единна и общоприета система за фонетично записване, затова всеки записвач си служеше до известна степен със своя система. През последните няколко години обаче бе възприета следната система, изградена въз основа на кирилицата и допълнена с някои букви от църковнославянската и латинската или гръцката азбука и с някои надбуквени (диакритични) знаци, като се спазва строго правилото всеки отделен звук постоянно да се отбелязва само с една и съща буква.
а. Г л а с н и
1. Основните, обикновените гласни, които се срещат и в българския литературен език, се означават с буквите: и, е, а, ъ, о, у.
2. Полуредукцията, т. е. промененият изговор на неударените широки гласни, се отбелязва с точка под съответната буква: ạ, ẹ, ọ. С точка под съответната буква се отбелязват и тесните гласни, когато са редуцирани по посока на съответните широки гласни: и̣, ъ̣, у ̣.
3. По-особените гласни, които не се срещат в българския литературен език, се отбелязват по следния начин:
а) широките (силно отворените) гласни с ъгълче над буквата: ô, ê, ъ̂.
б) тесните (затворените) гласни с точка над буквата: ė, о̇ ;
в) силно веларното ъ с
;
г) гласната ери с ы;
д) лабиализуваното u c ü ;
е) палаталната ерова гласна с ь.
4. Слаботъмното е, което се приближава до ъ, с е̥ .
5. Консонантното и и консонантното у с ŭ и ў .
6. Дължината на гласните се отбелязва с хоризонтална чертица, поставена над съответната буква: ā, ē, ū. Двойните гласни обаче се отбелязват с две букви: аа, ее, уу, оо.
б. С ъ г л а с н и
1. Основните съгласни, които се срещат и в българския литературен език, се отбелязват със следните букви: б, в, г, д, ж, з, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш, й.
42
2. Звучните африкати, означавани в книжовния език с две букви — дз и дж, се означават с буквите ѕ за дз и џ за дж.
3. Меките (палаталните) съгласни се означават с буквата на съответната твърда съгласна, като на горния десен край се поставя апостроф или запетая: б’, в’, г’, д’, ж’, з’, k’, л’, м’, н’, п’, p’, c’, т’, ф’, ц’.
Слабата мекост (полумекостта) се означава с ъгълче, поставено на горния десен край на буквата: б ̚, в ̚, г ̚, д ̚, з ̚, к ̚, л ̚, м ̚, н ̚, и пр.
4. Сричкотворните р и л се отбелязват чрез съответните букви с колелце под тях: р ̥, л ̥.
5. По-особените съгласни, които не се срещат в българския литературен език, се отбелязват по следния начин:
а) твърдото (веларното) л с
;
б) средното, т. нар. европейско, л с I ;
в) звучното х с γ ;
г) фарингалното х с χ :
д) ларингалното х с h ;
е) билабиалното в с w ;
ж) билабиалното ф с φ .
в. Д р у г и з н а ц и
1. Ударението се отбелязва с чертица, наклонена от ляво на дясно, поставена над ударената гласна: водà, горà, човèк, нòси.
2. Вторичното ударение се отбелязва с две черти: бȅлокàменен.
3. Неударените думи се свързват с ударената посредством дъгица: около‿селòто, дàй‿ми, не‿мòга, сѝн‿ми.
4. Във всички случаи, когато се срещне звук, за който не е предвиден специален знак в тая система, може да се въведе нова буква, взета от латинската или гръцката писмена система, или нов диакритичен знак. Всеки по-особен звук, за който се въвежда нов знак, трябва да бъде описан най-подробно, като се посочат неговите учленителни и слухови особености и като се приведат много примери за неговата употреба в различни положения.
ОПРОСТЕНО ФОНЕТИЧНО ЗАПИСВАНЕ
Когато бърже се записва цял свързан текст, използуван главно за синтактични проучвания или за фолклористични цели, дадената тук система за фонетично записване може отчасти да се опрости по следния начин:
43
1. Да се пише щ вместо шт: нèщо, усèщам.
2. Меките съгласни пред а и у да се означават с буквите я и ю: вòля вм. вòл’а, ся̀дам вм. с’àдам.
3. Съчетанията на й с а, у в началото на думата или след гласна да се означават с буквите я и ю: я̀ма вм. йàма, ю̀тро вм. йу̀тро, мòя вм. мòйа, коюнџѝя вм. койунџѝйа.
С т о й к о в, С т. Правила за фонетично записване на български диалектни текстове. — Бълг. ез., 1953, № 1, 72—74.