Българска диалектология
Ст. Стойков
I. УВОД
3. ДИАЛЕКТОЛОГИЯТА И БЛИЗКИТЕ Ѝ НАУЧНИ ДИСЦИПЛИНИ
Като научна дисциплина диалектологията е тясно свързана с някои други научни дисциплини — етнография, топонимия, история, археология, литературна история и пр.
Преди всичко диалектологията е тясно свързана с е т н о г р а ф и я т а — наука за материалната и духовната култура на народа. От една страна, диалектните особености са едни от най-важните естнографски признаци, а, от друга, диалектологът, като извършва наблюдения върху говорите, трябва да има известни сведения за бита и за материалната култура на населението, чийто говор изучава. Изобщо винаги трябва да се има предвид, че съществува тясна връзка между диалектни и етнографски особености. Така например при проучвания се оказва, че източната граница на софийския говор съвпада с етнографската граница между чернодрешковци и белодрешковци.
Диалектоложките и етнографските данни, когато съвпадат, могат да доведат изследвача до важни изводи за миналото на съответния говор и на неговите носители — населението на дадена територия. Дори и в такива случаи, когато диалектоложките и етнографските данни не съвпадат, това несъвпадение дава възможност на изследвача да установи културни и езикови влияния или смесвания в миналото.
Диалектологията е тясно свързана с т о п о н и м и я т а — езиковедска културно-историческа наука, която изучава произхода, значението, образуването и пр. на географските названия. Географските названия се отличават с голямата си устойчивост и често пъти пазят в себе си следи от много стари състояния на езика, особено що се отнася до лексиката и граматиката. Диалектологията е свързана и с о н о м а с т и к а т а — дисциплина, която изучава имената на хора, животни, местности, реки и т. н.
37
Тясно свързана е още и с и с т о р и я т а. Съвременните говори често дават важни данни, които показват как е било групирано известно население в миналото, къде е живяло, какви колонизаторски движения е имало, какви са били връзките със съседните народи през отделните исторически епохи и пр. Понякога дори данните на диалектологията са единствен източник за някои исторически събития, като например придвижвания на население, преселвания и изселвания и пр., за които няма никакви писмени сведения. Например по данните на диалектологията се установява, че всички български павликяни водят началото си от областта на Родопите, че изчезналите вече седмоградски българи са били изселени от областта между Свищов и Велико Търново и пр.
Съществува обаче и обратна зависимост. Не е възможно да се разбере напълно съвременното диалектно разнообразие на езика и териториалното разпределение на диалектните особености, ако не се държи сметка за историческите факти. Затова историческото изучаване на диалектите от най-старите достъпни епохи до най-ново време трябва да става в тясна връзка с данните на историята.
Диалектологията е във връзка и с а р х е о л о г и я т а, която за разлика от историята има за свой обект не писмени източници, а веществени — преди всичко древните селища. Археологическите данни дават възможност доста точно да се очертае територията, която са заемали отделните племена през разните периоди от техния развой, като се започне от епоха, значително по-ранна от епохата, за която се отнасят писмените паметници, ако има такива.
Най-сетне диалектологията има известни връзки и с л и т е р а т у р н а т а н а у к а, с литературознанието. В художествените произведения нерядко с определени стилистични цели се употребяват едни или други особености на диалектите — т. нар. диалектизми. Особено много те са в речта на действуващите лица в драмите, в диалозите, а понякога се срещат и в авторската реч. Диалектни елементи в своите произведения в миналото у нас в по-голяма или по-малка степен са употребявали Мих. Георгиев, Т. Г. Влайков, П. Ю. Тодоров и др.
За да се разберат добре диалектните елементи в езика на художественото произведение и за да се оцени правилно стилистическата им роля, необходимо е да се познава и диалектологията.