Българска диалектология
Ст. Стойков
I. УВОД
1. ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ДИАЛЕКТОЛОГИЯТА
Териториални и социални диалекти
Език и диалекти
Диалект, говор, наречие
Диалектологията (от гр. diàlektos — разговор, говор, и lógos - дума, наука) е дял от езикознанието. Тя има за предмет д и а л е к т и т е, т.е. всички езикови прояви, всички езикови форми като средство за общуване на определен колектив, които не влизат в обсега на литературния език.
За да стане по-ясен предметът на диалектологията, ще трябва да кажем няколко думи за разчленението на всеки език.
Когато говорим днес за езика на някой културен народ, например български, руски, френски и пр., ние обикновено разбираме съответния л и т е р а т у р е н (книжовен, национален) език. А литературен език, това е езикът, който се използува в художествената и научната литература, езикът, на който се списват вестниците и списанията, на който се осъществяват всички обществени прояви, на който се води обучението в училищата и пр. Тоя език обединява членовете на нацията и е една от характерните ѝ черти. Литературният език обаче е само една от формите на общонародния език, защото покрай него съществуват и редица д и а л е к т и (наречия, говори). Диалектът е езикова единица — разновидност на общонародния език, — която е средство за непосредно взаимно общуване на известен по-голям или по-малък колектив, ограничен териториално или социално, и която се характеризира с единство на езиковата си система.
И тъй с названията български, руски, френски или друг някой език днес се означава обикновено съответният литературен език — това е български, руски или френски в т е с е н смисъл на думата. Понятието български, руски или френски език обаче покрай литературния език обхваща и всички диалекти, защото литературният език и диалектите имат еднакви основни характерни черти (основен речников фонд и граматичен строеж) и образуват единна
23
езикова система. Това е български, руски или френски език в ш и р о к смисъл на думата.
Отношението между литературния език и диалектите е доста сложно и както ще се види по-нататък, то не остава постоянно едно и също, а се мени.
Диалектологията като езиковедска дисциплина по своя предмет е историческа и описателна. И с т о р и ч е с к а т а диалектология се занимава с диалектите през различните етапи от историческия развой на даден език. Тя установява закономерностите в това развитие, и то в тясна връзка с историята на общонародния език, та затова представя част от историята на езика. А о п и с а т е л н а т а диалектология се занимава със съвременното състояние на диалектите, т. е. с тяхната фонетична система, с техния граматичен строеж и с техния речников състав. Между историческа и описателна диалектология обаче не може да се прокара рязка граница. Пълното проучване и описание на днешното състояние на диалектите на даден език не е възможно без поглед върху историческото им развитие, както и историческото проучване на диалектите е невъзможно, без да се знае днешното им състояние. При историческата диалектология обаче вниманието е насочено главно към развоя и промените в диалектите, а при описателната — към днешното им състояние.
По обсег диалектологията е обща и частна. О б щ а т а диалектология изучава най-общите особености на диалектите като езикови прояви и установява основните закономерности в техния развой. Освен това тя се занимава с методите за проучване на диалектите, с принципите за тяхната класификация, със системите за фонетично записване и пр. Ч а с т н а т а диалектология изучава всестранно конкретните диалекти на даден език. Между частна и обща диалектология също не може да се прокара рязка граница. Общата диалектология обикновено има за изходна точка диалектите на един или няколко езика, а в частната диалектология винаги се засягат повече или по-малко въпроси от общата диалектология, защото развитието на диалектите в отделен език става по основни закономерности, присъщи на всички диалекти.
Българската диалектология като дял от българското езикознание се занимава с българските диалекти. Тя си поставя за задача да даде пълна, ясна и вярна представа за съвременното териториално и социално разчленение на българския език, да изтъкне ония черти на българските диалекти във фонетиката, граматиката и речника, които са характерни за българската езикова система, да посочи
24
характерните особености на отделните диалекти и да очертае границите на тяхното разпространение.
Задачата на българската диалектология не е само описателна — да установи сегашното състояние на днешните български говори, но и да обясни тяхното историческо развитие, опирайки се на старобългарската, среднобългарската и новобългарската писменост, доколкото в тях е отразена живата българска реч.
ТЕРИТОРИАЛНИ И СОЦИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В зависимост от своя характер и от своята функция (служба) диалектите са два основни вида: териториални и социални.
Т е р и т о р и а л н и (местни, локални, географски) диалекти са тия езикови разновидности, които са ограничени териториално и заемат отделни части от езиковото землище. Те еа пълноценно средство за общуване, което задоволява напълно всички нужди на колектива. Като езикови единици териториалните диалекти се характеризират с особености, които засягат всички страни на езика — на първо място фонетиката и речника, а след това морфологията и синтаксиса. Местните диалекти обслужват народните маси и имат свой граматичен строеж и основен речников фонд. Затова някои от тях в процеса на образуването на нациите могат да се развият като самостоятелни национални езици.
Териториалното диалектно разчленение на всеки език е много сложно и разнообразно. То се обуславя от реалните конкретно-исторически условия, при които е живял народът — творец и носител на езика. Българският език, както ще се види по-нататък, в диалектно отношение е много разчленен, а руският език не е така разчленен. Териториални диалекти у нас са например шуменският говор, странджанският, софийският, разложкият и др.
С о ц и а л н и диалекти пък са ония езикови разновидности, които са присъщи на отделни повече или по-малко обособени групи (колективи), изградени върху общи производствени или други интереси. Те не са пълноценно средство за общуване. Като езикови единици тоя вид диалекти се характеризират с особености само в речника и фразеологията. Социалните диалекти нямат свой собствен граматичен строеж и основен речников фонд, а използуват граматичния строеж и основния речников фонд на местен говор или на литературния език. Затова те и никога не могат да се развият в самостоятелни езици.
25
Местните диалекти в сравнение със социалните са много по-характерни за езика и имат много по-голямо значение, затова на тях се обръща по-голямо внимание и обикновено под диалект (говор) се разбира териториален диалект. Социалните диалекти не са толкова съществени за езика. Те се използуват само от тесен, ограничен кръг лица, и то в особени случаи. По тая причина повечето от тях са незабележими и мъчно достъпни за външни лица.
ЕЗИК И ДИАЛЕКТИ
Термините е з и к и д и а л е к т са основните понятия в диалектологията и затова е необходимо да бъдат изяснени.
Трябва да се има предвид, че понятията език и диалект са относителни и че е трудно да се прокара между тях ясно очертана граница. Всъщност няма точен лингвистичен критерий, който дава възможност във всички случаи ясно да се разграничат диалектите на един език от родствените му езици или диалектите между съседни родствени езици. Теоретически би могло да се приеме за разграничителен белег между език и диалекти възможността за взаимно разбиране. Ако представителите на две родствени езикови системи, без да се гледа на съществуващите между тия системи различия, могат да се разбират взаимно, когато всеки говори своя диалект, тия две системи могат да се определят като два диалекта на един и същ език. А ако не могат да се разбират при наличие на редица еднакви, общи езикови черти, има два родствени езика. На практика обаче се оказва, че тоя разграничителен белег е ненадежден. Например между отделните славянски езици, особено между славянските езици от една и съща група — източната, западната или южната, има относително малки разлики в граматичния строеж и в основния речников фонд и взаимното разбиране е по-достъпно, отколкото между диалектите на немски или италиански език, между които има значителни разлики, и въпреки това се говори за отделни славянски езици (руски, украински, белоруски; чешки, полски, словашки; сърбохърватски, словенски, български), но за един немски или за един италиански език. Има случаи, когато много близки диалекти, дори един и същ диалект, се причисляват към два различни езика. Например т. нар. преходни говори от двете страни на сегашната българско-сръбска граница са напълно еднакви, но се смята, че преходните говори в България се отнасят към български език и че носителите им
26
принадлежат към българската нация, а преходните говори в Сърбия — към сърбохърватски език и носителите им принадлежат към сръбската нация. Още по-сложен е въпросът с македонските говори, които по своите особености образуват една цялост с българските говори. Преди 1917 г. украинският (малоруският) и белоруският език се разглеждаха като диалекти (наречия) на руския (великоруския) език, и то като се излизаше не само от езикови, но и от политически схващания.
Изобщо, за да се реши дали дадени езикови системи са самостоятелни езици или диалекти на един и същ език, не се излиза само от по-голямата — или по-малката — близост в граматичната система, от по-голямата или по-малката им еднаквост в основния речников фонд, а от историческите условия, от конкретните политически, социално-икономически и културни причини, които са обединили или разединили съответното население — носител на езика.
Понятията език и диалект са исторически категории и във всеки език и диалект те трябва да се разглеждат конкретно. Те нямат еднакво съдържание както по отношение на отделните епохи от развитието на един език, така и по отношение на отделните езици и групи родствени езици. Понякога дори е трудно да се отличи диалектът от самостоятелния език. Често известен диалект или група диалекти от даден език, обособявайки се все повече и повече, в края на краищата в своя развой отиват така далече, че стават самостоятелни езици. При това езиковите процеси са свързани с конкретните културно-исторически и икономически условия. Английският език в Съединените щати вече е станал особен диалект по отношение на английския език в Англия. Емигрантите от Англия при условията на своята държавна и географска особеност са се отделили и по диалект. Руски, украински и белоруски език, които сега са три самостоятелни родствени езика, в далечното минало са били само три диалекта на един и същ език.
ДИАЛЕКТ, ГОВОР, НАРЕЧИЕ
Във връзка със сложното диалектно разчленение на езика за означаване на отделните диалектни цялости в диалектологията се употребяват няколко термина — д и а л е к т, г о в о р, н а р е ч и е, а понякога и п о д г о в о р. Тия термини са доста условни и често се употребяват като синоними. В българската диалектоложка литература в последно време се срещат само термините д и а л е к т и г о в о р, без да се разграничават по значение, а терминът
27
п о д г о в о р се употребява за означаване на част от говор. Терминът н а р е ч и е вече не се среща. В миналото обаче той се е използувал доста широко. В руската диалектоложка литература се употребяват и трите термина — диалект, говор и наречие, но съществува известен стремеж да се разграничават по значение два от тях — говор и наречие. С г о в о р обикновено се означава най-малката местна (териториална) или социална езикова единица, т. е. речта на неголям колектив, между членовете на който няма други различия освен чисто индивидуалните. А с н а р е ч и е се означава по-голяма езикова единица, съставена от няколко близки говора, които имат еднакви основни и различни второстепенни черти. Две или повече наречия образуват даден език. Д и а л е к т обаче се употребява както с по-широкото значение на наречие, така и с по-тясното на говор.