ПРЕДГОВОР
Когато се пише за всекидневието на един народ през средновековието, възможностите са най-общо две: или да се тръгне към прецизирането на всеки детайл с необходимите, но, уви, банални обяснения, или да се предпочете синтезът, при който фактите и явленията, са вплетени на фона на една система. Предпочетохме втората възможност, ръководени от убеждението, че така книгата ще стане по-четивна, без това да се отрази на научната ѝ достоверност.
Трудностите при разработването на темата са от различно естество — най-вече заради пословичната бедност на изворовите свидетелства. Те са най-малоречиви, когато става дума за делниците и празниците на обикновените хора. Стилът на повествование на средновековните хронисти е известен: те се вдъхновяват предимно от героиката на епохата и горделиво спестяват подробностите, които касаят ежедневието на хората. А тъкмо в делниците пулсира истинската история, там се проявява най-вече характерът на един народ, от тях наднича неговата душевност и там трябва да търсим истинските стойности на човешкия живот. И още нещо. Върховете на всяка история, включително и на българската, имат като фундамент тъкмо онова, което се създава във всекидневието: къс по къс и частица по частица. Сивата верига на делниците има още едно забележително достойнство: в нея прозират очертанията на бъдещото величие и се долавят сетнините на очаквания погром.
5
Предпочетохме да не претрупваме изложението с излишен справочен материал, затова възприехме „плуващите" цитати. Откриването им от специалистите не е никак трудно, но иначе биха затруднили обикновения читател. А в библиографията сме посочили само онези заглавия, които имат пряко отношение към темата.
Навремето проф. П. Мутафчиев беше отбелязал с известна, горчивина печалния факт, че средновековната ни история, такава каквато е написана, представлява един поменик от имена и събития, едно тържествено шествие на царе, папи и патриарси. Справедлива е и констатацията му, че написана по този начин, това е история, доста незадоволителна, на българската държава, но не и история на българския народ. За съжаление нещата не са се променили съществено и в последно време. Надяваме се тази книга да прибави един важен и необходим щрих към съдбата на нашия народ през средновековието.