ИВАН ВЕНЕДИКОВ
ЗЛАТНИЯТ СТОЖЕР НА ПРАБЪАГАРИТЕ
ИЗДАТЕЛСТВО НАУКА И ИЗКУСТВО, СОФИЯ 1987
В новата книга на Иван Вeнедиков, която е своеобразно продължение на «Медното гумно на прабългарите», се изследва древното предхристиянско наследство в българската народна духовна култура.
В нея са разгледани античните предания и епос, които имат паралели в български песни и са посветени на сватбените игри. Проследени са и паралелите на българските сватбени игри в германоскандинавския и тюркския епос. Дава се и обяснение за присъствието на някои мотиви с езически произход, свързани със сватбата, в коледарските и лазарските песни в българския фолклор.
Написана живо и увлекателно, книгата ще представлява интерес както за специалисти историци, фолклористи, етнографи, така и за широк кръг читатели.
о ИВАН ЙОРДАНОВ ВЕНЕДИКОВ, 1987 г.
c/o Jusator, Sofia
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР (5)
УВОД (9)
Историята и епосът (9). Сватбата (12).
Част I. ЗЛОВЕЩАТА ОГРАДА И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА (15)
Глава 1. ГРАДЪТ НА ДЕВОЙКАТА (15)
Сватбата в езическо време (15). Хоругвата на девойката и пряпорецът на младоженеца (16). Грабването на девойката (20). Град градила малка мома (23). Градът на самодивата (28). Божият град (31). Мостът на Змеицата (35). Градът (38).
Глава 2. ЗЛОВЕЩАТА ОГРАДА (40)
Дворите. на девойката (40). Разбиването на града (42). Девойката юнак (50). Облогът (48). Състезанието (48). Пленяването (49). Съдбата на пленниците (50). Любовното обяснение (51). Сюжет на песните за девойката-юнак (52). Градът на малката мома (58).
Глава 3. СВАТБАТА НА ПЕНЕЛОПА (60)
Старогръцката сватба и Одисеята (60). Сватбената трапеза (61). Облогът (62). Стрелбата през предмет (63). Игрите на Пенелопа (67). Оградата от трупове (68). Борбата пред вратите (71). Общите мотиви (72). Разбиването на портите у абхазите (73). Разбиването на града (74). Одисеята и българската епическа песен (76).
Глава 4. ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА (78)
Аталанта (78). Ябълката на раздора (81). Златната ябълка в българските песни (82). Хероят, дървото и драконът (84). Легендата за златното руно (85). Ябълките на Хесперидите (89). Откъсването на златната ябълка (90). Бащата, ламята и самодивата (92). Сватбата на Пелопс (96). Недостигиалите златната ябълка (97). Самодивите, които спят (100). Българската легенда за златната ябълка (103).
398
Глава 5. СВАТБАТА НА ИМПЕРАТОР ТЕОФИЛ (107)
Сватбените игри у траките (107). Византийският епос (110). Сватбите в «Дигенис» (112). Максимо (113). Сватбата на император Теофил (117). Банята на императрицата и измиването на невестата (120). Сватбата в Рум у Фирдоуси (121). Старинността на сватбените игри (123).
Част II. ПОД СЯНКАТА НА АВИТОХОЛ (125)
УВОД (125)
Германци и тюрки (125).
Глава 6. БРУНХИЛДА (127)
Появата на един епически герой (127). Германските саги (129). «Песен за нибелунгите» (132). Измамата (134). Двубоят (134). Надхвърля нето и скокът (137). Вдигането и хвърлянето на камък в българските песни (138). Вдигането на камък, даряващо и отнемащо силата (140). Калпакът, перото и китката на девойката (141). Надхвърлянето (147). Скокът (150). Германският и българският епос (151). Отмъщението на Гудрун (154). От чашите на Гудрун до черепа на Никифор (156).
Глава 7. ОЛОВНА КАМДЖИЯ (161)
Атрибутът на девойката юнак (161). Девойката вълк (164). Девойката вълк и Арватка девойка (166). Марко Поло за сватбените игри (168). Степната Одисея (169). Вариантите на поемата (173).
Глава 8. ДЕТЕТО ЮНАК (175)
Най-старият герой в българския епос (175). Хероят в древността (176). Раждането на детето юнак (177). Раждането на богатира (184). Детето от камък (188). Детето юнак (190). Конят на богатира (191). Конят на юнака (194). Изборът на кон (198). Детето юнак и конят му (202).
Глава 9. СВАТБЕНИТЕ ИГРИ В ТЮРКСКИЯ ЕПОС (205)
Облогът (205). Шатрата на девойката и избиването на несполучилите (207). Девойката, която трябва да загине (211). Заместникът на младоженеца (214). Сватбените игри (216). Сънят на Одисей (220). Сънят на Алпамъш (222). Сънят в българския епос (226). Вълшебният кладенец (226). Девойката спасява юнака (230). Облог на кон срещу либе (233).
Част III ЗЛАТНИТЕ КЛЮЧОВЕ (238)
Глава 10. КОЛЕДАРСКИ ВИДЕНИЯ (238)
Коледарските песни (238). Странните гости (242). Езическото семейство на господ (246). Службата (247). Отиването при мъртвите (248). Слънцето и месецът като божества (250). Слънцето и отиването при мъртвите у гърците (253). Слънцето в апокрифите (255). Слънцето у източните славяни (258). Слънцето и месецът у българите (263).
Глава 11. СВАТБАТА НА СЛЪНЦЕТО (266)
Любовните приключения на слънцето на земята (266). Надгряването (272). Сватбата на слънцето (273). Семейството на слънцето (276) Господ и сватбата на слънцето (278). Слънцето в новогръцките приказки (279). Появата на мотиви за сватбата на слънцето (281). Сестрите на слънцето (282). Образът на слънцето (287). Слънцето в българската митология (290).
Глава 12. ЗЛАТНИТЕ КЛЮЧОВЕ (295)
Райко (295). Ключовете на черната земя (297). Златната ябълка в рая (299). Тъмницата на господ (300). Ключовете на изобилието (302). Ключовете на вселената и Орфей (308). Ключовете в орфическите химни (311).
Глава 13. БЛАГОСЛОВИЯТА НА СТАНЕНИКА (314)
Благословията (314). Добруджанската благословия (314). Шопският вариант (320). Смисълът на благословията (324).
Глава 14. БЪЛГАРСКИТЕ МОТИВИ И СРЪБСКИТЕ ПЕСНИ (331)
Сръбските и българските песни (331). Сватбата (332). Детето юнак (338). Златният стожер (340). Датирането на мотивите (353).
Глава 15. СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ И ГЕРМАНО-СКАНДИНАВСКИТЕ САГИ (355)
«Думите на Регин», «Думите на Фафнир» и «Думите на Сигрдрива» (355). Змеят (357). Борбата със змея (361). Метаморфозата на змея (363). Змеят магьосник (364). Змеят ковач (364). Сърцето на змея (365). Езикът на животните (366). Змеят в «Дигенис» (368). Възмездяването (370).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ (375)
Сватбените игри — практика и песенен мотив (375). Сватбеният подвиг (378). Раждането на старобългарския епос (384). Песните за слънцето (387). Слънчевград (388). Рожденият ден на слънцето (390). Девойката и годишните времена (391). Началото (392)
ПО-ВАЖНА ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА (396)
Иван Йорданов Венедиков.
ЗЛАТНИЯТ СТОЖЕР НА ПРАБЪЛГАРИТЕ.
Първо издание.
Рецензенти Александър Фол, Божидар Димитров.
Редактор Бистра Маркова.
Художник Развигор Колев.
Художествен редактор Виктор Паунов.
Технически редактор Правда Глогинска.
Коректор Милка Белчева.
Дадена за набор на 30. VII. 1986 г.
Подписана за печат на 15.XII.1986 г.
Излязла от печат през януари 1987 г.
Формат 60/90/16.
Печатни коли 26,50
Издателски коли 26,94.
Условно издателски коли 30,44.
Издателски № 29280.
Тираж 4120.
Цена 4,70 лв.
КОД 02/9531473411/0638—1—87.
Държавно издателство «Наука и изкуство» — София.
Държавна печатница «Димитър Благоев» — София