УВОД
ГЕРМАНЦИ И ТЮРКИ. Каквото е Троянската война за старогръцкия епос или нахлуването на турците в Европа за епоса на балканските народи, това е Великото преселение на народите за германо-скандинавския епос, възникнал по цялата територия, заселена с германци, от Австрия до Исландия и от Скандинавия до Англия. Небивалото разместване на племена и цели народи, предизвикано от хуните в първата половина на V в. и стигнало кулминацията си при Атила, сложило своя отпечатък не само върху живота, но и върху епоса на германците. Част от тях станали направо поданици на Атила, друга част — негови съюзници, се присъединила към иранските и тюркските племена, които този номадски император водел. Границите между народите и племената изчезнали и дори Дунав и Рейн престанали да бъдат преграда пред враговете на Западната и Източната Римска империя. Европа понесла ударите на едно страшно нашествие, при което иранци, германци, хуни, българи се пръснали навсякъде из нея. В своята История на лангобардите Павел Дякон (с. 402) разказва, че техният крал Албоин «довел със себе си в Италия много хора от разни племена, които били покорени или от други крале, или от самия него, и затова и днес наричаме техните селища, в които живеят: гепиди, българи, сармати, панонци, свени, норици и други. Сведенията се отнасят за 569 г., или повече от сто години след смъртта на Атила. Йоан Малала описва подобно положение в балканските провинции по време на бунта на Виталиан, началника на римските федерати (с. 402): «Той завладял Тракия, Мизия и Скития, като водел със себе си много хуни и българи.» Тези нови обитатели на Балканския полуостров, дошли тук скоро след смъртта на Атила, както твърди Йорданес, се били пръснали навсякъде из европейските провинции на Източната империя: при Кастра Мартис — някои от хуните, чак при Аркадио-пол (Люле Бургаз) и Виза — ругите (германци), сакромонтизиите начело със сина на Атила — Хернак, в Малка Скития (Доб-
125
руджа), а хуните, водени от Улциндур и Елменцур — по долното течение на Вит, Искър и Лом и най-сетне малоготите — в областта на Никополис ад Иструм.
Размесването на старото население с германци, хуни и българи започнало всъщност след средата на V в. навсякъде.
Резултатът от това разбъркване на народите се е отразил върху целия живот на населението по десния бряг на Дунав и далече на юг от Стара планина, да не говорим за положението по левия му бряг. Естествено то не е могло да не се отрази и върху песните на народите и особено върху техния епос. Знаем, че германският епос черпи сюжетите си от събитията през V и VI в. Но същото важи и за епоса на останалите народи, които участвуват активно или пасивно във Великото преселение. То не може да не важи и за самите хуни — лоста, който движел цялата тази гигантска миграция, идваща от сърцето на Азия. За германците знаем, че са създали свой епос, тъй като той е запазен. Имали ли са обаче хуните епос?