Глава 2. ЗЛОВЕЩАТА ОГРАДА
ДВОРИТЕ НА ДЕВОЙКАТА. В епическите песни дворите на девойката отговарят на дворите на юнака. Самата девойка в една част от песните е царска или кралска дъщеря и живее заедно с баща си и майка си. В други песни обаче тя, макар да не ѝ се дава никаква титла, е представена като че ли сама владее града си и живее в дворите си. При това девойката, за която юнакът се жени, живее винаги далече, в чужда страна и произхожда от друг народ: тя е латинка, маджарка, «арватка» или «немъчка» девойка. И жилището на тази девойка чужденка в песните се означава като двори. То е множествено число от двор и означава не само свободното място около дома с градините, хамбарите, обори и конюшни и други стопански сгради, но и самия дом. Името е общославянско и е образувано от същия корен, от който е и персийското дувар — означаващо ограда или стена, минало през османотурски в български. Средновековното жилище на обикновения човек не е имало двор, защото жилищата са били малки и се намирали близо едно до друго. Само жилището на богатия е имало двор, т. е. оградено място около къщата. Затова и името на оградата е станало име и на цялото жилище заедно с двора му. Тази ограда се е превръщала при домовете на болярите или на владетелите в крепостна стена. Така постепенно понятието двор или разширено — много дворове, двори, се е превърнало в име на богатото жилище.
Най-лесно обаче можем да разберем значението на двори в българските народни песни и особено в епическите, ако вземем от самите тях едно описание на дворите (СбНУ, 44, № 460):
Янко гради двори самотворни,
златни двори с сребърни подпори,
под подпори ситни гълъбета,
гълъбета със златни крилета:
слънце блесне, сами се отварят,
40
слънце зайде, сами се затварят.
А у двори — делия девойка,
на три хорà сама танец води,
на четвърто — сама песен пее.
Проговаря делия девойка:
— Страх не ме е мене ни от царя,
страх не ме е ни па от везиря,
страх не ме е ни от млада бога:
като гърми, да не ме изгърми,
като треска, да не ме удари,
като сева да не ме изгори!
Тази делия девойка е героиня на много песни. В повечето от тях» измислена или действителна личност, носи името Дели Магдалена и се представя като тайнствена владетелка на Будим — Будапеща. Самият Янко, който ѝ строи дворите, е вероятно познатият герой от много епически песни Янкула войвода или просто Янко, известен войвода, т. е. военачалник на войските на унгарския крал и след смъртта му сам той крал — Янош Хуниади.
Макар че в песента Янко строи дворите на девойката, те са наречени самотворни, т. е. които са се сътворили сами. В този случай очевидно певецът на самотворен дава значението «вълшебен, магически». Това се вижда ясно от описанието им. Техните порти не се отварят сутрин от стражите, а сами, когато слънцето изгрее. И пак сами се затварят, когато то залезе. Това става от само себе си по вълшебен начин. Но в описанието на тези омагьосани двори са дадени и действителни елементи от изгледа на един богато украсен дворец с неочаквани подробности, които в други песни липсват. Това са сребърните подпори, т. е. колони, украсени с гълъби, очевидно типичната украса на капителите на колоните. И при това тези гълъби имат и златни крила, т. е. носят позлата. Очевидно певецът тук описва резиденцията на един владетел с цялата ѝ блестяща украса и приказен вид. Следователно двори означава не само двора, но и жилището на девойката.
В песните обикновено певецът прави разлика между дверите и града на девойката. За него те са две различни неща. Така например в началото на една песен, псеветена на Арватка девойка, се говори за нейния град Арвата (ССНУ, 43, № Б):
Събра Марко шестдесе юнаци
да си иде у Арвата града,
да си тъкми Злата от Арвата,
да си тъкми Арватка девойка.
По-нататък в песента няколко жени обясняват на Крали Марко къде се намира жилището на Арватка девойка с тези думи:
41
Златини са яко лични двори;
она седи насред на Арвата.
От това обяснение се вижда съвсем ясно, че певецът различава града на Арватка девойка, по който тя е получила прякора си, от дворите ѝ, които се намират в средата на самия град. Съвсем ясно е, че дворите на девойката представляват нещо като цитадела в едно просторно населено място. В някои песни и самото населено място е заградено с крепостна стена и това е причината певецът да смесва дворите на девойката или юнака с града. Но иначе разликата е прокарана почти винаги.
Когато певецът в коледните песни употребява израза «град градила малка мома», той има предвид не самите двори, а града, в който те се намират, и под разбиване на града той съвсем ясно разбира разбиване на крепостна стена, превземане на един град. Що се отнася до града на девойката, както го описахме, това е онази форма на град, която на средногръцки се означава с «кастрон» и значи крепост, имаща вътре и цитадела — една типична българска форма на селище, която се появява през Първото българско царство и съществува много векове. Двори пък се означава на гръцки с авли.
РАЗБИВАНЕТО НА ГРАДА. В една песен унгарският крал Филип Маджарин е младоженец. Цели три години той търси девойка, за която да се ожени, и най-сетне харесва Латинка девойка, дъщеря на крал Латинин в Латина града. Той се сгодява и се връща в Будим града, събира сватове и се отправя към земята на латинците — име, с което и до днес се означават албанците християни. Но той не поканил Крали Марко и син му Груйо, защото единият бил пияница, а другият — кавгаджия. Двамата, ядосани, дошли на сватбата неканени и се озовали заедно със сватовете пред Латина града (СбНУ, 43, № 69):
Край Латина с кале заградено,
на калето — порти от близница,
на портите диван направено,
на дивано — кралю Латинино,
а при него Латинка кралица.
Отговаря кралю Латинино:
— Ей хвала ви, китени сватове!
Кой че може юнак да се найме,
да си строши порти от близница,
да улезне у Латина града,
— той че земе Латинка девойкя.
Певецът ни представя Латина града като крепост. Пред портите ѝ е издигната естрада, на която стои кралското семейство. Кра-
42
лят обявява пред сватовете облога на дъщеря си: младоженецът трябва да разбие портите от близница, т. е. от стомана. Ясно е, че става дума за обичайното разбиване на вратата на девойката от младоженеца, представено като подвиг. Младоженецът обаче не се наема да извърши този подвиг. Певецът представя Филип Маджарин като неспособен да се справи с този облог и двамата неканени гости знаят тоза и се готвят да го използуват, за да си отмъстят за пренебрежението, което е показал към тях кралят. Те знаят също, че и между сзатозете на Филип няма да се намери юнак, който да го замести и да строши портите вместо него. А онзи, който сполучи да направи това, печели девойката.
И така ето че Груйо е изправен пред една крепост, пред един град, чиято порга трлоза да се разбие и никой не се решава да извърши този подвиг. В песните конете говорят и юнаците се съветват с тях. И Груйо постъпва по същия начин и когато получава съгласието на коня си, той се спуща към портата:
Ка разигра конче шестокрилче
и си везе тежка топузина,
па удари порти от близница,
он с топуза, конче с предни нозе
и порти се веднага строшиа,
строшиа, у двори паднаа.
Улезли са три иляд сватове.
Груйо е представен да действува по същия начин, както лудо-младото пред портите на новите църкви на девойката. Под напора на коня му и под удара на боздугана стоманените порти се разтрошазат. Така Груйо спечелва Латинка девойка за себе си. Кралят обаче не е съгласен да даде дъщеря си само заради разбиването на портите. Гостите сядат на трапезата и кралят обявява, че Груйо трябва да покаже смелостта и храбростта си и по друг начин. Той иска от юнака да отиде отвъд Черно море и да откъсне от златната ябълка, която е на другия бряг, три златни ябълки. След извършването на този подвиг от Груйо се иска да остане три дена в добре опалена пещ. И когато и това препятствие е преодоляно, на изпитание е подложена неговата съобразителност — той бива изправен пред три еднакво облечени и забулени с невестински превес девойки, които при това си приличат, и да разпознае между тях тази, за която ще се жени.
Ето че ние сме изправени всъщност пред разбиването на вратите на града, т. е. разбиването на града, което тук е представено като първото от изпитанията, на които е подложен юнакът в сватбените игри, за да спечели девойката. Но какво щеше да стане, ако не беше сполучил? Този въпрос като че умишлено се избягва и оставя настрана от певеца в една част от песните.
В друга песен ролята на Груйо е поета от дете Голомеше.
43
Както предишната, и тази песен е от Софийско (СбНУ, 43, № 75), но тук градът не е латински, а немъчки. Дете Голомеше е пред вратите на немския крал:
Ка заигра Гьока добра коня,
ка подхвърли тежка топузина,
що е тежка седемстотин ока
ка удари порти от близница,
насред двори портите накара.
Улезнаа крале у дворове.
След това и дете Голомеше е подложено на още други изпитания. При това дете Голомеше не се подлага на тези изпитания, за да вземе жена за себе си, а се състезава като сват на крал Димитър, който се жени за девойката. Навсякъде виждаме дворите на девойката укрепени със стена. Навсякъде те се намират в един град — Арвата, Латина, Немъчка и т. н.
В друга песен, този път от Разложко (СбНУ, 7, с. 113), младоженец е Крали Марко. Той обаче не е поканил на сватбата синовете на сестра си. Тя изпраща един от тях на сватбата, преоблечен като калугер, за да не може да го познае вуйчо му. Сватовете пристигат до Латина града, откъдето е девойката:
Кога беха край Латина града,
латинци са проклети гидии —
направили високи капии,
направили, та па иззапели,
а латинци пред капии стоят,
та на Марко тихо говореха:
— Ой те Марко, ой те, млади Марко,
кат прерипнеш през връх през капии,
да отвориш тия малки порти,
да си влезат китени сватове,
ке ти дадем алатинска мома.
Ако ли я, Марко, не отвориш,
не ке дадем алатинска мома.
Нито Марко, нито някой от сватовете му не се осмелява да изпълни облога. Но певецът и тук не казва защо никой не се опитва. Ясно е, че слушателите му знаят, че опитът носи някакъв риск. Явява се само оня, който е сигурен в себе си. В случая това е сестриникът на Марко. Тук има и друго нещо, което заслужава внимание. Младоженецът не разбива вратите на девойката, а трябва да ги прескочи. И така облогът е представен пред Марко и неговите сватове:
44
Всички се чудом зачудиха.
Не се чуди църна калугера,
но разигра тази враня коня,
та прерипна през връх през капии,
па отвори тия малки порти
и влезнаха китени сватове,
наседаха на китна трапеза.
След това юнакът бива подложен на други изпитания, на които вместо него се явява пак сестриникът му. Така виждаме, че всъщност юнакът или заместникът му трябва да влезе чрез насилие, както това става в сватбата в Родопите, било като счупи вратата, било като прескочи поставени на пътя му препятствия. Тука сестриникът на Крали Марко сам прескача капиите и след това отвътре отваря малката врата в тях, за да влязат сватовете му. Домакините стоят настрана и очакват дали той ще може да направи това.
Никой от сватовете на Марко, нито самият Марко, не смее да се заеме с този подвиг. Но певецът и тук не ни казва защо. Какво заплашва онези, които се опитат и не сполучат било да строшат портите, било да ги прескочат? Истинската причина, поради която юнаците не смеят да се явят на състезанията за девойката, са изяснени в една група от песни, в които няколко юнаци се състезават за една девойка. В тях градът, който в досега разгледаните песни е една обикновена крепост, е получил малко по-своеобразен и фантастичен вид. Трябва да добавим обаче, че всички песни от този вид са посветени на женитба на юнак за девойка юнак и съдържат същите мотиви, които имаме в песните за града на малката мома, но развити с много епизоди и подробности в тях. Както това ще се види по-нататък, имаме основание да смятаме тези песни за много по-старинни.
ДЕВОЙКАТА ЮНАК. Народният певец не смята девойката юнак за нещо различно от останалите девойки, както я отделяме ние. Обикновено той я представя като владетелка на град, но никога с някаква титла, която да я отличи от останалите девойки. Напротив, той я нарича обикновено просто девойка: Арватка девойка, Войнка, Русанта и т. н. И само в редките случаи, когато иска да изтъкне силата им, той им дава оня епитет, който се дава на най-големите юнаци — «юнак над юнаци», защото те са по-силни от най-големите юнаци мъже. Те са направо непобедими.
По войнствеността си девойките юнаци напомнят древните амазонки, но се различават от тях по това, че те не са един отделен народ, съставен само от жени, а принадлежат на една аристократична прослойка, отчуждена от простия народ, който певецът нарича клети сиромаси. Произходът на тези девойки е обвит в тайна. Никога певецът не споменава баща им, рядко майка им, те нямат братя и сестри или други роднини. Не се говори и за детинството на тези девойки, не ги представят като герои на
45
двубои или на ловни подвизи. Единственият повод, по който те се възпяват, е желанието им да си намерят мъж. Девойката юнак си търси прилика. Тя живее и умира в това непрекъснато търсене, без да може да постигне целта си. Целият ѝ живот е представен само във възрастта на една зряла девойка, очакваща предопределения ѝ мъж, който е по-силен от нея, за да се ожени за него. Действията на девойката юнак се явяват поради тази причина като най-благодарния материал за проучване на сватбата в нашия епос. Търсейки мъж, който я превъзхожда по сила, тя е единственият съдия, който може да определи кой ѝ е прилика.
Общото във всички песни за девойката юнак е следното. Винаги няколко юнаци, шест или друго четно число, но поня кога и трима, виждат, разхождайки се в гората или планината, сияние. Пред тях се появява девойката юнак на кон, с камшик в ръка. Тя им хвърля перото си или китката, или калпака си — леки неща, които носи всеки ден, и им предлага да се състезават. Който може да вдигне хвърления предмет, той ще ѝ стане мъж. Всички други ще загинат. Тя е толкова силна, че никой от юна ците не смее да се откаже да изпълни волята ѝ. Те се опитват да вдигнат перото един по един и никой не успява. То се оказва необикновено тежко. Тогава тя набива с камшика си всички участници в състезанието, завежда ги у дома си и ги затваря в тъмница, където те очакват смъртта си. Но те успяват да избягат и един от тях изостава назад, дочаква преследващата ги девойка предрешен и без тя да го познае, я измамва да му даде оръжието си и коня си и я убива с нейното оръжие. Този сюжет се повтаря по един и същ начин в няколко десетки песни или варианти. Мно го рядко песента свършва без смъртта на девойката и никога тя не се оженва за един от юнаците. Но въпреки това трябва да до пуснем, че е имало песни, които са завършвали с женитба. За доказателство можем да вземем някои от песните за Русанта девойка. й
Русанта девойка в няколко песни (БНТ, 4, с. 154; СбНУ, 2, с. 107; СбНУ, 43, с. 32, и др.) бива убита по този начин. Но в една песен у Миладинови (№ 193) се разказва, че се оженила за един крал и след като девет години нямала дете, най-после родила момче. Детето плачело и тя го люлеела в люлка с крак, като в същото време го кълняла. Кралят, възмутен от постъпката ѝ, я изгорил жива. В други песни, посветени пък на друга подобна девойка юнак, Дели Магдалена, се разказват по-стари епизоди от живота ѝ (Миладинови, № 69 и 659), в които тя се преструва на умряла, за да не се ожени за младоженеца, който идва със сватове и се връща назад. Всичко това показва ясно, че по-рано, в по-старо време, песните не са се ограничавали само с разгледания сюжет, а са описвали живота на девойката с различни епизоди. Другите епизоди или цели песни са изчезнали и са останали тези, които я представят в най-отрицателна светлина.
46
Между девойките юнаци има една — Арватка девойка, в песните за която е създаден един цял увод. Той очевидно трябва да засили черните краски, в които певецът я представя. Юнакът получава писмо от «арватска земя» и го чете на приятелите си. Ето един пример, в който Крали Марко разказва:
Писмо пишат от арватска земя,
писмо пишат и на мен се молят
да отидем у арватска земя,
да погубим Арватка девойка,
що се, братя, тамо посилила
и не дава млади да се женят,
дор за себе либе не намери.
Крали Марко тръгва с приятелите си да търси девойката, за да я убие. По пътя те разпитват къде живее тя и получават отговор:
Нейните са двори много лични,
она седи насред у Арвата:
все дувари от юнашки глави,
а портите — от юнашки ръце.
Дувари са в кърви омазани,
до две порти — две млади девойки.
Тази злокобна украса на дворите на девойката е пренесена от песни за мъже юнаци. Такъв е например Акшибан Никола, който владее Пирот (СбНУ, 53, с. 142):
Негови са двори много лични: все са двори с глави оперени, все са двори с кърви омазани, подклепът им — ръце от юнаци, прагове му — от нозе юнашки.
Песни с подобни страшни описания на оградите или крепостите на юнаците са много. Един от обикнатите герои, представени в такива краски, е Курун гидия, или Курун кеседжия, който се представя като владеещ Будим (Будапеща) (СбНУ, 53, № 201 и 100):
Ще намериш двори заградени,
заградени с юнашки глави,
портите им гиздави девойки,
подпорите — два млади юнака.
или
Дувари са с глави обкичени,
а портите — чоха покриени
и чардаци с кърви омазани.
47
Но ние се откъсваме от девойката юнак. След един дълъг увод певецът довежда слушателите си пак в планината или гората, където се явява сиянието на Арватка девойка и пред юнаците тя се спуска от небето с крилатия си кон, размахва страшния си камшик, за да ги събере, защото те се уплашват и разбягват, и хвърляйки калпака си, ги подлага на изпитание.
Оттук нататък песните за Арватка девойка се развиват по същия начин, както песните за останалите девойки юнаци. Ясно е следователно, че този увод е прибавен. Ако не държим сметка за него, ние ще получим една песен за Арватка девойка, която почти по нищо не се отличава от песните за другите девойки юнаци.
В така ограничените песни прави впечатление, че се следва един строго установен план. И той е същият, който имаме в песните за града на малката мома.
ОБЛОГЪТ. Арватка девойка се спуска на земята (СбНУ, 53, № 111):
Сплашиха се шест добри юнаци,
побегнали през поле широко,
побегнали, кой на къде види!
Бог да бие Арватка девойка!
Съгледала шест добри юнаци,
па си пущи коня лястовица
и си нищна оловна камчия,
па си сьбра шест добри юнаци
и ги пита кой и от къде е,
кой отдек е и с какво е име.
Па си свали калпак самурлия
и го хвърли у трева зелена.
На юнаци Арватка говори:
— Кой ми вдигне калпак самурлия
и го тури на негова глава,
той ще да е мое пръвно либе.
Всички други тука ще погубя.
И така в полето, сред природата, девойката, след като е събрала шестима юнаци с камшика си, ги накарва насила да се състезават и никой не смее да ѝ се противопостави. Всъщност девойката тук обявява облога си, нарича си, също както малката мома, но вместо да иска да разбият града ѝ, иска да вдигнат калпака ѝ.
СЪСТЕЗАНИЕТО. Песните за града на малката мома след това ни описват как идвали всякакви да разбият нейния град, но никой не можал. Шестте юнака са представени в същото положение. Те веднага започват да се опитват да вдигнат калпака ѝ:
48
Пръв посегна Милош, сърбин юнак,
да повдигне калпак самурлия
и едвам го от земя поклати.
Втори дигна Янкула войвода
и го само от земя подигна.
Трети дигна Шекерли Илия
и го вдигна само до колене.
Четвърт дигна Секула детенце
и го дигна до пояса свилни.
Пети дига Релю Шестокрили
и го вдигна до юнашки гърди.
Шести дига млади Крали Марко
и го вдигна висше над себе си,
но и той го на глава не тури,
а го хвърли у трева зелена
и проклева девойкини калпак:
— Тежък калпак! Пуст да ѝ остане
— как го носи Арватка девойка!
Слушателите са разочаровани. Никой от най-големите юнаци не може да вдигне калпака на девойката, който тя носи всеки ден, поставя си го на главата и го сваля. Докато в коледните песни за девойката, която строи град, лудо-младото разбива цяла крепост, тук нито един от юнаците не може да направи това, което девойката прави. Сега вече юнаците са заплашени от съдбата на всички, които не са сполучили в състезанието. Нека допуснем, че състезанието беше свършило с успех на един от юнаците, както е в песните за малката мома. Лудо-младото разбива града ѝ или вратите му и влиза вътре.
ПЛЕНЯВАНЕТО. Но щом то влиза в града, изведнъж се явяват деветте братя на момата, които го хващат. И сестра им казва да не го бият или връзват, а да го доведат при нея. Тя ще го върже с косите си, ще го стреля с очите си, ще го окове с гривните си. С несполучилите шест юнаци девойката юнак постъпва по същия начин.
Разсърди се Арватка девойка.
та потегли оловна камджия
и си всички по веднъж шибнала,
само Марко и дваж, и триж шибна,
па ги кара на нейни дворове
и ги хвърли у зандани тъмни
Само че пленът, който очаква юнаците тук, съвсем не е любовният плен, който предлага малката мома на лудо-младото. Тя ги туря в истински затвор, държи ги в него на хляб и вода и само на големите празници им носи по някаква понудица.
49
СЪДБАТА НА ПЛЕННИЦИТЕ. В песните за града на малката мома не се казва нищо за съдбата на несполучилите, а още при обявяването на облога си девойката юнак заявява, че всички, които не могат да вдигнат калпака ѝ, ще бъдат убити веднага. В повечето песни този момент, който следва, се прескача, но в няколко той е вмъкнат; Арватка девойка води пленниците си в затвора, вижда робинята си — Косата, и ѝ казва (СбНУ, 43, № 5):
Хвала тебе, Косата робиньо,
да си пазиш шейсетте юнаци,
да ги пазиш да си не избегат.
Аз ще легна малко да поспя,
па ще стана да си ги погубя.
Така пленниците са в затвора и очакват Арватка девойка да ги избие. Става ясно как стените на девойкините двори получават зловещата си украса. Също както юнаците избиват противниците си в двубои и поставят главите им, ръцете и краката им по стените на градовете или дворите си, и девойката юнак украсява дуварите на дворите си или самите си двори с главите на юнаците, които не са сполучили да я спечелят за либе. Така тя излага на показ любовните си успехи.
Още по зловещо е описана Дели Магдалена, чиято китка се опитвали да вдигнат Крали Марко с една цяла дружина и никой не могъл да я вдигне. Епизодът в песента се разказва от самия Крали Марко, след като избягал с приятелите си от затвора в Будим (СбНУ, 43, № 29):
Бог да бие Дели Магдалена,
на три хора сама танец води.
Ка ни виде Дели Магдалена,
ка се пущи, мале, низ хорото,
кога яхна Влахина кобила,
и ниека, мале, побегнахме.
Пристигна ни у поле широко,
сви ни, мале, като сокол пилци,
повърна ни назад по друмове,
закара ни у Будина града.
Конете ни у яхър извеза,
затвори ни у тевни тевници,
та па си ни по тихо говори:
— Лежте тука, педесе дружина!
Кога стане нощи половина,
ще ви сека глави на прагове,
че съм се малко уморила,
че везден съм, бре, хоро играла!
50
Тази Дели Магдалена е собственица на самотворни двори и не се бои нито от царя, нито от везира, нито от млада бога. Уморена от танците, тя ляга да си почине, за да избие неуспелите в състезанията юнаци в полунощ. Певецът се е постарал да ни я представи в най-черните краски.
Разбира се, народният певец знае чудесно, че във всички тези песни се представят сватбени игри. Оградата, построена или украсена с човешки глави, ръце, крака и цели трупове, която превръща девойката юнак в страшилище, е един символ на любовните успехи на девойката юнак, пък и на храбростта и силата ѝ. Мотивът естествено е упражнявал много силно въздействие върху слушателите на тези песни. Той се е промъкнал дълбоко в народната душа, упражнявал е силно въздействие върху нея и е проникнал и в любовните песни. Една група от любовни песни го дават в най-различни варианти. Между тях заслужава да спомена една, в която този мотив отразява най-пълно епическата ограда от трупове на почитателите на девойката. Песента не е публикувана и съм я слушал като дете. Тя представлява един разговор, пълен със закани, между девойка и ерген, които не се разбират помежду си:
Милкано, ситна йодано,
тебе ще Черньо причака
във горна-долна махала,
очите ще ти избоде,
на шиш ще да ги набоде,
през село ще ги пренесе,
та да се чудят селяни
де са се взели през зима,
през зима черни череши!
Черньо ле, чер циганино,
да би ги Милка любила
все таквиз, Черньо, като теб,
свиняри и говедари
и турски черни ратаи,
тя би ги много събрала,
от тях би дувар дигнала,
тебе би, Черньо, турнала
на мала врата долен праг.
Та кога мина, замина,
телците да си изкарам,
чехлите да си изтрия
от тебе, Черньо, от твоите,
от твоите сини шалвари.
ЛЮБОВНОТО ОБЯСНЕНИЕ. Песните за девойката юнак завършват с бягството на юнаците от затвора на девойката. Обикновено
51
при песните за Арватка девойка това става през комина. Той е висок и широк и през него може да излети, понеже има крила, Релю Шестокрили. Дори в една от песните тези крила му ги направил дърводелецът Петко в затвора (СбНУ, 53, № 112). Релю пренася един по един петимата си другари и всички тръгват да бягат пеша и без оръжие. Това става обикновено на Великден, когато Арватка девойка като добра християнка е отишла на черква. Когато се връща, тя ляга да поспи и сънува сън. Шест змии се явяват и една от тях я ухапва. Девойката разговаря с майка си за съня и се сеща, че трябва да занесе на затворниците по-добра храна по случай Великден. Тя отива в затвора, но не ги намира. Връща се назад, взема оръжието си, възсяда коня си и тръгва да ги търси.
В това време бегълците, които знаят, че девойката ще ги гони, обмислят какво да направят. Марко или най-силният между юнаците, ако Марко не участвува, се предрешава в едни песни като калугер, в други като просяк и остава на пътя. Останалите продължават бягството си. Арватка девойка е тръгнала по следите им и стига до Марко, когото не познава, и затова го запитва дали е видял петимата бегълци. Той ѝ отговаря, че са минали оттук, но че тя не може да ги догони, защото язди и върти сабята си по женски. Тя му ги дава, за да ѝ покаже как правят тези неща мъжете и той, като се качва на коня ѝ, я съсича със сабята ѝ. Умирайки, девойката го укорява:
— Хвала тебе, незнайни юначе!
Ази тебе за либе избирах,
а ти мене със хитрост измами,
та ме, Марко, премлада погуби!
От менека тука гроб да има,
а от тебе нигде гроб да нема!
Много малко от песните за девойката юнак завършват с победа на един от юнаците. Така е в една песен за Косевка девойка (СбНУ, 53, № 311). Косила цяла сутрин, Косевка девойка ляга да си почине под погледа на скритите близо Крали Марко, Муса и Релю, като оставя китката си до себе си. Юнаците правят облог, че тя ще стане либе на този от тях, който вдигне китката ѝ. Но от тримата само Крали Марко успява. Китката е много тежка. В това време девойката се събужда и съсича със сабята си двамата несполучили, а на Марко, който хуква да бяга, му вика напразно, че си го е избрала за либе. Сватба пак не става.
СЮЖЕТ НА ПЕСНИТЕ ЗА ДЕВОЙКАТА ЮНАК, в почти всички песни е построен ясно върху сватбата и сватбените игри. Той ни представя героиня, нещо като средновековна фатална жена, която не е родена за брак, а иска да се омъжи. И
52
мъжете, юнаците, не я търсят, за да се сватосват за нея или за да я направят свое либе, а за да я убият. Кулминационната точка в развитието на този сюжет е самото състезание. Девойката накарва юнаците да се състезават насила за нея. И под угрозата на нейната оловна камджия и на нейната необикновена сила те се подчиняват: опитват се да вдигнат калпака ѝ, за да спечелят живота си.
Певецът обаче се опитва да представи състезанието като направено между юнаци, които оспорват помежду си първото място. Така той видоизменя действителния характер на игрите. А за девойката е безразлично кой е по-силен между тях. Тя търси онзи между тях, който е по-силен от нея. Тя не иска да има мъж юнак, който не може да вдигне перото ѝ или китката ѝ. Следователно състезанието не е между шестте юнаци, а между всеки от тях и девойката. Певецът избира за състезанието калпака, китката или перото на девойката, които тя носи постоянно и няма нужда да показва, че може да ги вдигне. По този начин певецът я изважда поне формално от самото състезание, което е вдигане на тежест. Очевидно той смята за нередно да постави жена да мери сили с мъже в това или в друго някакво състезание. Това значи, че някога, когато сюжетът се е появил, девойката се е състезавала с един или с няколко юнаци поотделно.
Сватбените игри от този вид, който се описва в песента, естествено са откривали пред юнака две възможности. Едната е той да победи девойката. Другата е да бъде победен, както видяхме, че става винаги в нашите песни. Сюжетът трябва да се е развивал, както това става в песните за града на малката мома. Юнаците са тръгвали да сватосват за девойката юнак един от тях. Те я срещат в полето или в планината и тя им обявява облога си. Те започват да се състезават с нея и който я победи, я взема за свое либе. Ако в България са съществували наистина сватбени игри, това е начинът, по който игрите са се развивали, и затова те са отразени по същия начин и в песните за девойката юнак.
Не може да има съмнение, че една от причините девойката да бъде изключена от сватбените игри е средновековното отношение на певеца към жената. Тя не трябва да се представя в борба или в състезания с мъже. Това не отговаря на християнския морал. За да ѝ намери все пак място в игрите, певецът е въвел в някои песни девойката в състезание, което му се вижда подобаващо за жени. В една песен Русанта, след като затваря женихите си, отива на църква (БНТ, 4, с. 156):
Кога си от църква излезла,
Русанти се хоро доиграло —
нема юнак хоро да ѝ води.
Она ойде, юнаци изведе
53
да си водат хоро, ситно хоро.
Не умеят хоро да си водат.
Посрами се Русанта девойка,
посрами се, та па се разлюти,
накара ги у кале алатско,
накарала и затворила ги.
Докато в тази песен Русанта е изключена от вдигането на перото, нейното място в надиграването е запазено при хорото. Тя не само се надиграва едновременно с всички, но и не оставя юнаците да се надиграват помежду си, а се надиграват с нея.
Облогът с надиграване е запазен до най-късно у нас. Елин Пелин в един свой разказ «Облог», или «Вятърната мелница», описва надиграването на девойка с ерген, който залага връв с жълтици. Девойката няма какво да заложи и залага себе си. Когато ергенът спечелва облога, тя му става жена. Но в надиграването има нещо интересно, което заслужава внимание. Когато «Повесть временных лет» описва сватбените обичаи у източните славяни, за браковете у радимичите, вятичите и северяните се казва: «И тук нямало бракове и се устройвали игри (игрища) между селата. И на тях се събирали на танци и на всякакви бесовски песни. И оттам по съгласие с тях отвличали жени със себе си. И имали по две и три жени.» Трябва да се замислим дали под тази форма не са ставали сватбени игри у някои славяни. Към подобна мисъл ни насочва съществуването на надиграването у траките, които дълго време са съседи на славяните. У тях е разпространена легендата за Тамирис, който се надигравал с музите — легенда, към която ще се върнем по-нататък. Така на север от Гърция се явява голяма област, в която сватбените игри се провеждат като облог в песни или в надиграване.
Трябва да подчертаем, от друга страна, че в очите на певеца девойката юнак се явява почти като митологическа героиня. Юнаците са излезли да се разхождат и забелязват далечно сияние. Те се питат какво може да бъде то (БНТ, 4, с. 32):
Не са леди, нито са лебеди,
ни е слънце, зидом зазидано,
нело си е Русанта девойка.
Същото сияние излъчва и перото ѝ, което тя сваля от косата си и хвърля пред юнаците, за да ги накара да го вдигнат (СбНУ, 43, № 32):
Не е било слънце, ни ясен месец,
ни е звезда, ни е ясен огън,
нал е било перо войново!
Хвърлила го Войнка девойка.
54
Това скъпоценно перо в песните ѝ приказките притежава вълшебна мощ. То е част от прекрасните накити на тази войнствуваща девойка, характерните черти на която са отразени и в името ѝ. Тя се описва пак като хороводка и с някои от накитите си:
Хоро води Войнка девойка,
Затъкнала перо войново,
затнала го зад златна заушка.
Заушки са големите обеци, които жените носят зад ушите си, на краищата на забрадката или на булото, с което покриват главата си. Мястото на перото е на едната страна, на косата ѝ зад заушката.
По любовта си към танците девойката прилича много на самодивата. Не само Русанта се състезава с тримата юнаци в споменатата песен и не само Войнка води хоро. Дели Магдалена, както видяхме, че разказва Марко, «на три хора сама танец води, на четвъртото — сама песен пее». Нали точно Русанта поръчва на робинята си Косата, когато затваря юнаците, да ги пази да не избягат, защото тя е уморена. Тя цял ден е играла хоро и затова малко ще си почине — до среднощ, и после ще стане да им сече главите на праговете си.
Въпреки зловещите избивания, на които са подложени женихите ѝ, девойката юнак е добра християнка. Тя ходи на църква, пости и се причестява и празнува големите празници. Тя държи в затвора юнаците на вода и хляб, но на Гергьовден ги гощава с агне, на Петровден им носи ябълка, на Великден — червено яйце, а на Никулден — риба. Макар да е представена в най-отрицателна светлина, такава е и Арватка девойка. С всяко нещо, свързано с нея, певецът се стреми да вдъхне обаче страх на слушателя си. Юнаците, които търсят Арватка девойка, се натъкват по пътя на борика, на която е надянат воденичен камък. Шестимата юнаци питат един овчар какво е това и получават от него следния отговор (СбНУ, 43, № 5):
Тука има юначна девойка!
Тука седи Злата от Арвата!
Тука седи и беглеме прави.
Това ѝ е най леко вретено:
свила преде и беглеме чува.
Турското «беглеме» означава нещо като наблюдателен пункт. Оттук девойката наблюдава дали някой юнак не нарушава границите ѝ. Но за да не стои в това време без работа и да скучае, тя преде коприна на гигантско вретено — цяла борика, обтежено вместо с глинен прешлен с огромен воденичен камък. Певецът е запазил спомен за тази мирна страна от живота на девойката юнак.
55
Но когато девойката юнак е разтревожена от присъствието на някой юнак в земите ѝ или от друго нещо, тези мирни занимания остават на заден план. Когато научава, че пленниците и са избягали от затвора и решава да ги гони, девойката се обръща към майка си и иска да ѝ приготвят оръжието (СбНУ, 10, с. 62):
Послуша я нейна стара майка,
стара майка — хала халетина,
та и справи коня ластовица,
изнесе и този свилен байрак,
та го поби насред на дворове.
Изнесе и лека боздугана,
изнесе и сабя на сглобове,
изнесе и оловна камджия,
изнесе и самура калпака.
Виждаме, че девойката притежава пълно въоръжение, каквото носят мъжете юнаци. В други песни е дадено и копието. Но всичко това показва, че певецът има предвид не само една мъжествена героиня, но направо една войнствуваща девойка, която често в песните за Арватка девойка носи и калпак, а не е забрадена с кърпа, както се представят обикновено момиче и въобще жените. Все представена като войнствуваща, докато чака майка си да ѝ изнесе въоръжението, тя, също както би направил някой воин, изтичва на кулите да види дали някъде не се забелязват бегълците, но не ги открива. След това тя се връща у дома си:
Па си слезе от високи кули,
съблече си рухо девойчинско,
облече си рухо баш юнашко.
Девойката обикновено носи женско облекло, и то моминско. Но когато трябва да предприеме преследването на пленниците си, тя се облича в дрехите на юнак. За съжаление никъде в песните това облекло не е дадено в подробности. Все пак и от сумарните описания се вижда, че във всички тези песни не става дума за една обикновена девойка, която по каприз се облича като мъж, а за един типичен образ на девойка, която е воин. Най-ясно тези данни личат в епизода, когато тя, преследвайки бегълците, среща предрешения Крали Марко, който ѝ казва, че се държи не като юнак, а като жена, със следните думи (СбНУ, 53, № 109 и 111):
И те гледам много силен юнак,
а все носиш нещо ти по женски.
Ти не знаеш коня да си яздиш,
нито знаеш сабя да въртиш.
Видиш ми се юнак над юнаци,
56
ала що се нещо женски носиш?
Женски носиш коня изпод себе,
женски носиш кръстати байраци,
Певецът не си представя Арватка девойка възседнала коня като мъж, а по женски, с двата крака спуснати от едната страна на седлото. Ясно е, че и част от облеклото ѝ е женско. В друга песен Релю се представя като жених на Русанта, която е склонна да го приеме, защото той е излязъл най-силен в състезанието. Релю обаче не иска да се ожени за нея, но не смее да ѝ каже (БНТ, 4, с. 154):
Любил бих те, Русано девойко,
любил бих те, ама па не смеем,
оти ти си мома джубелийка,
па не знаем дека ти се,
дека ти се джубе раздвоява.
Преведи си през добрата коня,
добра коня пребели рамене.
Не сети се, бог да я убие,
че ще да е върла измама,
преведе си през добрата коня,
добра коня, пребели рамене,
ней и се джубе раздвоило,
раздвоило в тънка половина.
Той извади златните махмузи,
удари я в тънка половина,
у оная слаба половина.
Джубе на турски означава ризница, а джубелии са тежко въоръжените войници с ризници и шлемове, Следователно певецът си представя Русанта облечена в броня, която на кръста има пояс от метални плочки, наредени като рибени люспи. Релю накарва девойката да се наведе, при което люспите се разтварят и понеже няма оражие, мушва я в кръста със златните си шпори.
Не само ризницата е взета от юнашкото облекло. Девойката се явява понякога и с ботуши. Така е представена сестрата на Момчил Ефросия. Момчил иска да я ожени за един турски паша, но тя не желае. За да му покаже, че той не е мъж за кея, тя му предлага доста своеобразно състезание — да изпълни с крака си нейния ботуш. Пашата взема ботуша ѝ (СбНУ, 32 с. 518):
Кат я обу паша Влаанлия,
па не межа чизми да изпълни,
па си пуши и левата нога —
тогаз се е чизма изпълнила.
57
Не можем да кажем, че певецът си представя краката на девойката като много привлекателни. Тази склонност към гигантизъм е характерна за епоса. Подобни похвати са добре познати и при описанието на юнака.
Тука трябва обаче да обърнем внимание на друго. Също както юнакът и девойката юнак постепенно е изведена от средата, която я е обкръжавала. Тя явно е някаква фантастична владетелка на своя град и като мъжете владетели ходи с пълно въоръжение и на кон. И както при мъжете юнаци, тя не е придружена от войска, а сама се справя благодарение на огромната си сила с всеки противник. Тя, също както юнак, е била идеализирана и при нея, както ири юнака, всички други действуващи лица са изчезнали. Останали са само толкова, колкото е необходимо, за да се развие действието. Но тази странна героиня никъде ие се бие. Където и да се мерне, тя прави сватбени игри и участвува в тях.
ГРАДЪТ НА МАЛКАТА МОМА. Девойката юнак украсява стените на своя град или на своите двори с труповете на женихите си. И понеже нейният град никога не приема младоженец, който я е победил, той остава винаги недовършен. Господ, самодивата, змеицата Яна са създатели на подобни градове, които винаги остават недовършени. С тези градове, които ие се украсяват, а вече се строят от трупове, народният певец иска да предаде техните функции на владетели над смъртта и над мъртвите, функции, които са вечни и никога не свършват. Техният строеж никога няма да спре. Същото е и с града на малката мома. Той е издигнат също от главите или от труповете на тези, които са се явили като кандидати за ръката ѝ на сватбени игри. Те са загинали от нейната ръка. Тя е отнела живота на всеки от тях не защото между тях няма най-силен — това трябва да се подчертае дебело, а защото никой не е по-силен от нея самата. С всяко състезание, което тази непобедима девойка предлага на юнаците, които среща, украсата от юнашки глави, ръце и крака на нейната стена се увеличава, строежите на нейните дувари непрекъснато се извишават с тези зловещи трофеи на любовта по същия начин, както градовете на самодивата или на господ.
Страшният барок от ръце, крака и глави по дуварите на девойката, характерен за епическите песни, не е привлякъл вниманието на изследвачите. Никой не се запитва измислил ли го е народният певец у нас, или този мотив съществува и в епоса на други народи и кога всъщност се е появил той. Изследвачите като че ли се плашат от жестоката кръвожадност на българската девойка юнак и гледат да заобиколят тази ѝ отличителна черта по същия начин, по който и народният певец избягва да се спира на този мотив и винаги го представя като нещо, което се е случвало, но никога не представя героите на песента да загинат. Загинали
58
са други, които са идвали по-рано да се борят за нея, и техните глави украсяват дуварите на девойката. А при града на малката мома се говори само, че кандидатите не са сполучили, без да се казва нито дума за съдбата им.
Кога всъщност са се явили първите огради с тази зловеща украса? Измислил ли е българският певец тази войнствуваща девойка, която реже главите на женихите си, или тя се среща и в епоса на други народи и представлява един интересен своеобразен тип героиня, разпространена и в епосите на други народи?