Глава 16. ЗМЕЙОВЕТЕ
ЗМИЯТА В ПРЕДСТАВИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ. Змейовете са толкова популярни в народните представи, колкото и самодивите, а може би дори повече от тях. Те представляват всъщност един фантастичен образ на змията. С това странно и необикновено животно славяните фактически са се сблъскали след напускането на прибалтийската си родина, защото там змиите са рядко животно, което почти не се среща. Народът е гледал на змията преди всичко като на опасен противник. Странното изчезване на змиите и гущерите през есента и изпълзяването им от земните недра през пролетта са създали и за тях, както за самодивите и за прелетните птици, представата, че те си отиват и се връщат. В действителност човек знае отлично, че змиите се скриват в земята, прекарват там летаргичния си сън, а след това изпълзяват от дупките, в които са били скрити, събудени от пролетното слънце. Змиите са животните, които са найчувствителни към пролетта и най-силно реагират на настъпването ѝ. Но въпреки това преданията за тях се предават от поколение на поколение. Има поверие, че змиите през зимата отиват някъде далеч, където имат свое царство и свой цар. Те, както самодивите, напущат нашата земя на Осекновение (29 август) и се връщат на Благовец или 9 март.
Змията с отровата си винаги е била неприятел на човека, но неотровните змии дълго време са били приятели на хората. Те са им помагали да изтребят мишките и да пазят складовете си с житни храни от всички неп-
260
риятели, които се вмъкват в тях. Така постепенно възниква представата, че има два вида змии: едни, които нападат човека и предизвикват с ухапването си смъртта му, и други, които се борят срещу малките, но опасни негови противници: мишките, плъховете, къртиците, лалугерите и всички други пакостници в домакинството му и в земята. В ливадите, горите, нивите, дворовете има змии и те са покровители на имотите на човека. Тези змии постепенно са добили фантастични форми и размери. Те се превръщат в змейове или в това, което се означава с гръцкото име на змията във всички езици — в дракони. Така се появява змеят — фантастично чудовище, което в действителност не съществува. Но змията, без да е схващана като змей, е обект на почит, на каквато никое зловредно животно не се радва.
Ние вече говорихме, че на Благовец се празнува събуждането на змиите. Но на някои места този ден е превърнат в празник и с пб друго значение. На 9 март, известен още с името Младенци, селяните от с. Орман при Скопие извършват един своебразен стар обичай. Събират се само мъже от това и от други близки села в местността, известна под името Змиярникът, наречена така, защото тук се крият винаги много змии. Селяните идват с музикални инструменти и тъпани. Обезпокоени от шума и събудени вече от пролетното слънце, змиите изпълзяват от дупките си и се движат, все още несвикнали с живота по земната повърхност и малко като омаяни. Мъжете ги ловят, вземат ги в калпаците си и ги смъкват в по-ниското, където са донесени дрехи на болни или самите болни и ги пускат да минат през дрехата. Вярват, че ако змията полази дрехата, болният ще оздравее. В същото време майки, които кърмят и нямат достатъчно мляко, донасят мляко и поливат змията. Те вярват, че по този начин змията ще им помогне. Тези обичаи разкриват у змиите две различни функции, които народното въображение им приписва. Те се проявяват като лекарки, от една страна, и като даващи мляко на жената, от друга — неща, които не стоят всъщност в никаква връзка със змията.
Централно място в тези вярвания се пада на смока.
261
Той има в българския език две имена. Смок е производно от старобългарския глагол „смокати” със значение „пълзя”. Но тъй като в новобългарски това значение е видоизменено в „смуча”, народът си обяснява, по народна етимология, че смокът смуче и че оттам е произлязло името му. Другото име на смока — плаз е образувано от корена на глагола „пълзя” със същото значение и плаз се нарича също и санката на шейната. Така се е развила легендата, че смоковете нападат домашните животни и изсмукват млякото им. Когато една змия или смок стане господар на едно животно и почне да бозае от него, животното остава като хипнотизирало и само се оставя, дори само отива при змията, като позволява, щом поиска, да почне да бозае. Единствено магически билки могат да го отделят от нея.
Змията може да се вмъкне в устата на животното, да се разположи в корема му и да изяжда всичко, което животното яде. Тогава животното почва да слабее и умира. Същото може да стане и с дете. Жените трябва да се пазят от змията, защото тя може да дойде и да бозае от майката. Всички тези предания нямат нищо общо с действителността, но имат за цел да накарат майките да държат себе си и децата си далеч от змиите. Вероятно целият този фолклор, създаден около змията, съдържа старинни елементи, които са проникнали всред новодошлото славянско и българско население. Някои от тях са минали и чрез християнството, какъвто е случаят с разказа от Библията за изгонването на Адам и Ева от рая, в което змията, както е известно, играе активна роля.
ЗМЕЯТ И ЗМЕИЦАТА. Змеят, също както самодивата, е невидимо същество, което има способността да приема различни образи. Неговата обикновена форма, обикновеният му външен вид е на голяма змия, покрита с люспи, но снабдена с големи крака като гущера. Змеят има и големи крила, както самодивата, които му позволяват да лети. Но змеят може да взема и други образи. Между хората той обикновено се явява в човешки образ, а може да се превръща и в животно и дори в неодушевен предмет.
262
Змейовете обаче не живеят като животните, а като хората. Те събират най-хубавото жито от нивите, правят си най-хубавото вино от най-хубавото грозде, живеят в дълбоки планински пещери и пазят огромни съкровища. Някои от тях са покровители на местата, в които живеят. Те пазят нивите, ливадите и синорите им преди всичко от градушка. Когато летят из въздуха, те изпускат искри и затова се наричат огнени змейове, които могат да запалят всичко наоколо. Но и срещу тях се действа със същите билки, с които човек се пази от, самодивата. Змейовете могат да палят нарочно ниви или снопи, за да направят пакост на определен човек. Но те никога не палят сено, защото в него има от тези билки, които пъдят змейовете и самодивите.
Докато при самодивите, както при древните амазонки, няма мъжки пол и малките самодивчета се раждат от връзките на самодивите с хора, при змейовете има и змеици. Въпреки това нито змейовете, нито змеиците се задоволяват от връзките помежду си. Те се влюбват в жени и мъже, не само в моми, но и в омъжени жени и не само в ергени, но и в женени.
ЛЮБОВТА НА ЗМЕЯ И ЗМЕИЦАТА. Често срещан мотив в нашия фолклор е любовта между мома и змей. Залюбената мома страда. Тя започва да отбягва близките си и въобще хората. Змеят се примъква при нея нощем, невидим от другите. Само тя го вижда в образа на красив момък. Тази любов продължава, докато най-после змеят дигне сватба и дойде със сватове да си вземе булката. Никой не вижда сватбарите, макар че те идват с коли, с музика, както е прието на сватбите. Взетата от тях мома също става невидима. По-сложен е животът на влюбената в човек змеица. Тя винаги е женена и изневерява на мъжа си, поради което сама отива скришно при мъжа, когото е обикнала. Ако жената, залюбена от змея, е женена, тя си остава вкъщи и змеят ѝ е любовник. Роденото от змея дете се познава лесно, защото жената не само го носи по-дълго — десет месеца, но то има и крила под мишниците си. Затова майка му го крие и го отглежда тайно. Връзките със змей и змеица тежат
263
на момата или ергена, но те нямат сили да ги скъсат. Подобна връзка се разваля само с помощта на магическите билки: пелин, росен, тинтява, вратика, комунига, перуника и др. Ето как описва тази връзка една мома в народната песен.
Станаха девет години,
как мене змей ме залюби.
Той ми на стана дохожда,
поднозите ми застъпва,
скрипците ми заплита,
ваталата ми заваля.
Току това си издума,
тежки мъгли са паднали,
та са Тодора дигнали...
Мъглата е една от формите, под която се появява змеят и всички змееподобни чудовища.
Ние видяхме вече, когато говорихме за трите орисници, че децата, родени между Коледа и Водици, са заплашени от връзки със змейове и със змеици. Затова на детето се шие през мръсните дни ризичка, която се изприда, изтъкава и ушива на покрива до комина от три жени. Но хората имат и други средства да се борят срещу змейовете. Някои предмети в къщи имат магическо, апотропично въздействие срещу тези демони, особено ако са направени от явор. Това е ведрото, кобилицата, с която се носи вода, и мотовилката.
Змейовете, които имат деца от жени, предават на своите деца нещо от качествата си, затова децата на змейовете, останали да живеят всред хората, се проявяват с най-различни способности и дарби. Затова и когато някой човек надвишава по способностите си обикновените хора, в селото се разказва, че той е син на змей. Но откъде се е взела тази цялата сложна представа за съществуването на змейове и създадената под нейно влияние змеица като женски корелат на змея?
ЗМЕЯТ В ДРЕВНА ТРАКИЯ. Всъщност ние вече говорихме за появата змията и змея в тракийската религия. При това видяхме, че тук змията, под формата на която
264
Зевс лежал с Персефона и станал баща на Дионис, е представена като една обикновена змия в ръцете на Персефона. Очевидно легендата за съжителството между жена и змия започва от тракийската религия и е проникнала в целия гръцки свят. Така легендата за произхода на Дионис е била вмъкната и в преданията за Деметра, Коре, Адес и Хермес в Елевзина и Самотраки, където тези божества имат мистичен култ. Но все пак тук става дума за божества, между които човешката фантазия допуска всякакви възможни връзки и чудеса. Не е така обаче с легендата за раждането на Александър Велики. Възникнала вероятно повече от сто години след смъртта на Александър и майка му Олимпиада, тази легенда между другото има за цел да ни обясни способностите на необикновената личност на Александър като завоевател на света. Тя най-добре е разказана у Плутарх.
„Веднъж — пише Плутарх — видели един дракон, проснат до тялото на спящата Олимпиада. Казват, че това намалило любовта и нежността на Филип, така че оттогава не го виждали да се сношава с нея така често било защото го било страх от нейната магия и отрова, било защото мислел, че тя има връзки с висши същества. За същото това има и други обяснения. Всички жени тук (в Македония) са отдадени на бакхически и орфически мистерии. И затова се наричат клодони и мималони. Те имат много еднакви тайнства с епейците и траките при Хемус. От тях, изглежда, че произлиза и думата „трескавеин” (гръцки глагол), с която се означава едно свещенодействие, изпълнено със суеверни обреди. Самата Олимпиада, предадена повече от другите жени на подобни свещенодействия, се явявала на тържествени шествия като варварка и довеждала в бакхически хорове големи питомни змии. Те често изпълзявали от бръшляна и от обредните кошници, увивали се около тирсовете и венците на жените и всявали страх у мъжете. След като Филип видял това (дракона до Олимпиада), пратил мегалополитанеца Харон в Делфи. Казват — продължава не много сигурно Плутарх, — че оттам получил прорицание да принесе жертва на Амон (египетския бог) и да почита този бог повече от другите, и доба-
265
вят, че той, Филип, загубил едното си око, с което гледал през дупката на вратата и видял богът да лежи във вид на змия при жена му. Както разказва Ератостен, Олимпиада придружавала Александър в походите му и му открила насаме тайната на раждането му като му напомнила да бъде достоен за своя произход. Други пък твърдят, че тя отхвърляла подобни слухове и казвала: „Няма ли Александър да спре да ме клевети пред Хера.”
Плутарх казва „пред Хера”, защото под Амон се разбирал египетският Зевс.
Така ние виждаме, че в древна Македония, населена в голямата си част с траки, съществувало не само почитане на змията като баща на Дионис, но и въобще на змии, които участвали в култа на бога на празника му. При това Плутарх недвусмислено казва, че те участвали в религиозните обреди и най-сетне ни дава и легендата за съжителството на змия с жена, именно за Олимпиада и дракона. Освен това той изрично подчертава, че подобни предания и вярвания съществували и у траките при Хемус. С други думи, това е една широко разпространена представа, която стига чак до траките около Стара планина.
Легендата за Олимпиада, широко разпространена в древността и през средновековието, е владеела ума на мнозина, които се занимавали с македонската история, и много антични автори се мъчат да си я обяснят. Един от тях, Лукиан, живял в средата на II в. сл. Р. Хр., който често упражнява хумора си върху древната религия и философия, се е спрял пътьом и на тази легенда. В своя роман „Александър”, посветен не на великия завоевател, а на един мошеник от Пафлагония, носещ това име, той описва как героят му, използвайки непросветеността на сънародниците си, измисля един нов бог. Той отива в столицата на Македония — Пела заедно със своя учител по шарлатанство.
„В Пела те видяха — разказва Лукиан — огромни змии, съвсем кротки и толкова безобидни, че жените им даваха да бозаят. Те спяха с децата — продължава иронично Лукиан, — позволяваха да ги пипат и не се сърдеха, когато ги галят с ръка. Хранеха се с мляко и сучеха от гръдта като бебета. Такива
266
змии се въдеха в изобилие в онези места и затова се разказваше старото предание за Олимпиада. Мисля, че тя спала с такава змия, когато забременяла с Александър.”
В древността просветените хора са гледали на тези предания по същия начин, както и ние днес. Но очевидно, че легендата за съжителството на змия с жена е играла значителна роля всред старото тракийско население на земите по долния Вардар, пък и всред самите древни македонци. При това тези вярвания са почти същите, каквито виждаме записани и в края на XIX или началото на XX в. в източната и централната част на Балканския полуостров.
Подвизите на Александър и легендите за неговия произход са занимавали ума на средновековния човек почти толкова, колкото и на античния. Във Византия тези легенди са се разказвали и са се разпространявали в ръкописи, в които те са били описани. Известно е, че такива ръкописи са били превеждани и на старобългарски още от X в.
БИБЛЕЙСКИЯТ РАЗКАЗ ЗА ЗМИЯТА. Без съмнение в оформяването на представите за змията известно влияние е упражнила и библейската легенда за змията и Грехопадението. Всъщност тя започваме израза: „Змията беше най-мъдра от всички зверове, които сътвори Господ Бог.” Именно тя съветва първата жена Ева да опита от плодовете на дървото на познанието и да даде и на Адам от същия плод. Така те откриват голотата си и змията става причина за изгонването им от рая. Те са наказани, след като са нарушили волята на Бога да ядат от всички плодове в рая, освен от тези на дървото на познанието. Но колкото библейските разкази да са се пазели чисти, ние виждаме елементи от античните представи за змията да проникват в тях. Това е най-добре отразено в Тайната книга на богомилите, където змията е оръдие на дявола. „При това създателят на злото намисли в ума си да направи рай и там въведе човеците. След това дяволът посади тръстика в средата на рая и от храчката си направи змия, на която заповяда да влезе в тръстиката. Така дяволът скри своето намерение от човеците, та да
267
не узнаят неговата измама. После той влезе при тях и им рече: „Яжте от всички плодове, които са в рая, но да не ядете от плода на дървото за познание на доброто и лошото.” А в това време той влезе в змията и прелъсти ангела, що имаше женски вид, изля неговият брат греховна похот и изпълни похотта си с Ева при свистенето на змията. Ето защо са наречени рожби на дявола и рожби на змията онези, които вършат сладострастието на своя отец — дявола, дори до свършека на тоя век. И пак дяволът изля в ангела, що беше у Адама, своето сладострастие и отрова, която ще наплоди рожби на змията и рожби на дявола, дори до свършека на тоя век.” Ние виждаме всевластния демон на злото дявола под образа на змията да се събира с ангела, на който той сам е дал вид на жена, т.е. с Ева. Едва ли можем да се съмняваме, че тук са проникнали чисто езически представи от древните мистерии, където змията е очевидно преобразеният в нея Зевс, който се съвъкупява с Персефона. Всъщност ние се натъкваме на едно продължаване на живота на чисто езически представи в съжителство с християнството, разбира се, едно неофициално и непризнато от Църквата съжителство. При това трябва да имаме пред вид, че в древността тази легенда се разказва винаги за змия, а не за змей.
ЗМИЯТА — ПОКРОВИТЕЛКА НА ДОМА. Често пъти в народните поверия змията се появява в действителния си вид като покровителка на дадено място, на дадено жилище или дом. И макар хората да са склонни да убиват змиите и да ги гонят, такава змия се е пазела и върху нея не се е посягало. Поверието е много старо и е добре познато. Известно е, че във време на гръко-персийските войни, според Херодот, имало в Атина една голяма змия, която била пазителка на Акропола и живеела в храма. Като говори за атиняните, които евакуирали града при настъплението на персите, Херодот казва: „Те са така убедени в нейното съществуване, че всеки месец те и носят обичайни приношения. Даровете обхващат един сладкиш с мед.” И този сладкиш, който винаги бил вземан от змията, този път останал непокътнат. Жрицата
268
им съобщила този факт и атиняните побързали да изведат децата и жените от града и да ги прехвърлят на други по-сигурни места.
Именно подобни предания за змии, покровителки на дома, съществуват и у нас. Тези предания са свързани с един обред, известен под името „стопанин”. Самото название на обреда е всъщност добре познатата дума стопанин, както обикновено у нас се нарича домакинът, собственикът на един или на много имоти. Думата не е славянска и освен в български съществува още в албански и румънски език. Това дава основание да се мисли, че тя е тракийска. Къщната змия, която пази имота, също така се нарича стопанин, както е стопанин и всяко лице, което в даден момент е помогнало на собствениците да излязат от някое тежко положение или да разширят имота си и да го обогатят. За да се признаят те за стопанин, се извършва обредът, приет за лица, които вече не са живи. Те с явяването си насън например или чрез някаква друга намеса и помощ към домакините биват обявени за „стопани” на имота.
Обредът се извършва така. Най-младата жена вкъщи донася от извора „мълчана” или „неначената” вода. Тя се използва за месене на хляб и готвене на ядене за обреда. Освен това всичко, което се прави за обреда, се извършва трикратно. Житото се плеви три пъти. Брашното се сее през три сита. Тестото за хляба се меси от три жени в три различни къщи. Трите жени застават пред огнището на къщата, в която се прави обредът и където е издълбана малка трапчинка. Те заколват черна кокошка, кръвта на която се събира в трапчинката и после трапчинката се замазва с кал. За гощавката се приготвят ядене, баница и погача. Всичко това заедно с един съд с вино се поставя на трапезата, покрито с кърпа. Тогава най-старата жена прекадява дома с тамян — един типичен църковен обред, който, както е известно, е изпълняван в древното езичество в огромни размери. (За извършването на прекадяване и очистения древните владетели, особено македонските, са горели големи количества тамян и други благовония.) След това същата жена отделя от всичко част за „стопанина”. Тогава взе-
269
ма виното, излива половината от него в огъня и като прави това излияние в чест на покойника, който ще се обявява за стопанин, изговаря формулата: „Радвай се, стопане. Весели се къщо.” После вдига погачата и я счупва на четири, като оставя четвъртинката за стопанина. Намазва неговия дял с мед и масло, взема част от кокошката, от баницата и три чаши с вино, качва се на тавана и разделя тези неща на четирите ъгли, произнасяйки същата формула. После всички сядат на трапезата. Тогава най-старата жена излива половин чаша вино в огъня на огнището, а другата половина в пепелта около него с думите: „Цъфти, къщо. Весели се, стопане. Където да идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш. Ако идеш от полето, да се върнеш тук, да донесеш жито.” По този начин по време на обреда се изричат найразлични благословии, пожелаващи богатство и изобилие от всичко.
Не само името на този обред е по всяка вероятност тракийско, но и самият обред. Някои елементи от него са общи за целия древен свят. Такъв е случаят с черната кокошка — кръвна жертва, поднасяна на прадедите. Но много по-интересно е излиянието с виното, което се прави винаги при жертвоприношението. То ни напомня възлиянието, направено върху олтара на Дионис от Александър Велики или за Август в светилището в Родопите. Там по направеното излияние се гадае. И ние видяхме, че у нас на Бъдни вечер домашното огнище е превърнато също в олтар на Бога. Сега то става култово място и за „стопанина”.
Най-често стопанинът се явява на обитателите на дома като змия. Тук трябва да приведем един паралел от тракийската религия, засвидетелстван в оброчните плочки на тракийския конник. Този странен бог-херой очевидно между другите си функции е покровител и на дадено място, град, село, жилище, дом, светилище и т.н. В десния край на релефите на божеството обикновено се представя олтар, на който гори огън — култово място в чест на божеството. До него винаги стои права жена, която прави излияние върху олтара с фиала в ръката. Сцената обикновено се разиграва под клоните на
270
дърво и около него много често се вие голяма змия — пазителят на олтара на бога. В древността са вярвали, че умрелите след смъртта стават херои. Затова и в надгробните плочи често умрелият е представен като бога-херой: има олтар, дърво, змия, жена пред олтара. В няколко релефи от Варна вместо излияние е представено жертвоприношение, извършвано от жрец. Той държи в ръката си нож и пред него е жертвено животно.
Първоначално хероите са били отделни лица, които, също както нашия стопанин, са принесли някаква полза на селището или семейството. Поради това те са били хероизирани.
ЗМЕЯТ — ТЪМНА СИЛА. Змията, която пази имота и е негов стопанин, в полските имоти се явява като змея. Всяко място си има свой змей, който го пази от пакостите, които могат да направят в него змейовете на съседните места. Те могат да предизвикват пожари, да унищожават посеви, плодни дръвчета и да водят със себе си най-различни бедствия. Така престават да бъдат само добри духове, които помагат на човека, и стават тъмни сили, които му пречат и го дебнат. Човек не може да разбере дали наистина зад определено бедствие се крият змейовете, защото те са невидими и някога не се ограничават само да вредят в полето и в земите вън от селото, но се скриват и в селото и правят различни пакости. В такъв случай присъствието на змей може да се открие само от опитни хора, които познават тези демони. Тогава селяните организират хайка против змея. Това става така.
Селският глашатай съобщава на селяните, че се готви дружина от гонци. Тъй като самото гонене се извършва нощно време, мерките се вземат с настъпването на вечерта. Всеки селянин връзва кучетата си, за да не би да се нахвърлят върху гонците. Вън от участниците в хайката никой в селото не бива да знае кои участват в гонитбата на змея. Те не бива и да ги видят през нощта. Гонците се събират и се събличат голи. Те държат в ръцете си само здрави и дълги тояги. Движат се безмълвно и безшумно. Ако някой проговори, змеят може да го
271
удари, а това носи болест или смърт, също както удара или пръскането от самодивите. Поради всичко това жителите на селото усещат преминаването на дружината от гонците само по лая на вързаните кучета. Голите мъже пребродват цялото село, като се пъхат в изби, зимници, кошари, хамбари, плевници и навсякъде удрят по въображаемия враг, който си остава невидим за всички. След приключването на нощното гонене бедствието, причинено от змея, който е вече изгонен, трябва да спре. Ако то продължи, това значи, че хайката не е намерила змея.
ХАЛАТА И ЛАМЯТА. Змейовете, които са добре разположени към хората и пазят полските имоти, са в постоянна борба с други митологически същества, подобни на тях. Това са халите и ламите. И двете имена са гръцки. Ламята е чудовище с огромна кучешка глава и с грамадно тяло. Тя има четири крака, подобни на тези на змейовете, т.е. като краката на гущерите. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи, а понякога народното въображение рисува ламята с три, шест или девет глави. Тя има и опашка и големи крила, които ѝ позволяват да лети във въздуха и да увлича като вихрушка всичко около себе си. Народът смесва ламята с халата; името ѝ е образувано от гръцкото „халаза”, означаващо градушка. Всъщност в българските представи и двете са персонификация на облаци, мъгли и бури, които носят различни бедствия. Това са студените мъгли, които лягат по полето, и облаците, носещи опустошителни дъждове, наводнения и градушки. Когато змейовете не могат да запазят хората от тези бедствия, хората сами трябва да се погрижат за това.
Това са обикновено различни магически действия, които се извършват, за да се предпази имотът на хората от тези напасти. Градоносният облак се предвожда от глух старец, който не чува молбите на хората и върви, без да се интересува за пораженията, които ще нанесе. Според други облакът се предвожда от орел. Всичко това напомня древните представи за един езически бог на гръмотевицата, който се носи по небето. Той по външ-
272
ния си вид прилича на гръцкия Зевс, на римския Юпитер, пък и на славянския Перун и на тракийския Сбелсурд, които в едната си ръка държат мълнията и имат като своя птица орела.
Наистина някои от сведенията на старите писатели могат да се тълкуват в смисъл, че траките не са почитали това божество първоначално. Така например Херодот пише: „Същите тези траки хвърлят стрели нагоре към небето, срещу гърма и светкавицата и заплашват бога (Зевс, който ги хвърля), вярвайки, че няма друг бог освен техния” (става дума за Залмоксис). Едва ли можем да се съмняваме, че глухият старец е именно Зевс и орелът — неговата птица. И непризнаването на Зевс при част от траките добре съвпада с почитането на Залмоксис като Кронос.
Но ако траките са стреляли срещу гърма и облаците, българите в XIX в. също продължават да стрелят, но не с лъкове и стрели, а с огнестрелно оръжие, като вярват, че по този начин ще отпъдят стареца или птицата, които водят градушката. Стрелбата представлява една религиозна практика, която едва ли има толкова рационално обяснение, както се вижда от други мерки, които простите хора в миналото са вземали, когато заплашва градушка. Обикновено в такъв случай народът препоръчва да се изнесат на двора и да се поставят с острията нагоре различни режещи инструменти като брадви, коси и ножове. И че това е чисто поверие без някакъв истински ефект върху електричеството, с което е наситен облакът, заплашващ да се изсипе, се вижда от факта, че една от първите мерки, които се вземат, е да се махне от двора подницата, в която се пече хляб. Известно е, че подницата или дори части от нея отблъскват змиите и змейовете, понеже са опалвани при всяко използване с огън, който е най-големият враг на змията. Подницата трябва да се отстрани, защото змеят-покровител, който се бори срещу халата, може да избяга от нейното въздействие.
Понякога е просто невероятно до каква степен всичко това е свързано с древни представи. У нашия народ съществува представата, че гръмотевицата се праща от
273
Бога върху хората, които са извършили тежки престъпления. Дори ако те са били добри, върху тях е тегнело проклятие от техни близки и то ги е постигнало. Затова убитите от мълния не се погребват при останалите мъртъвци. При погребението близките им не се осмеляват да ги донесат и в домовете им. Съществува страхът, че ако се внесат в населеното място, то ще бъде постигнато от друга беда. Същите тези представи съществуват и в древността и у римляните, и у гърците и сигурно са били общи поверия за целия древен свят. Достатъчно е да хвърлим поглед върху „Облаци” на Аристофан, за да се натъкнем на тях всред едно културно общество, каквото е древната Атина. Стрепсиад пита там известния гръцки философ Сократ: „Сега откъде може да излиза светкавицата със своя огън, който ще опърли само едни, а ще изгори живи други? Не е ли ясно, че Зевс хвърля светкавиците върху клетвопрестъпниците?” На това Сократ отговаря според Аристофан: „Тогава как така, щом светкавицата удря клетвопрестъпниците, досега не е изгорила нито Симон, нито Клитоним, нито Теор? Че те малки клетвопрестъпници ли са?” Виждаме, че това поверие намира място и в произведенията на Аристофан. Всеизвестен факт е, че убитите от мълнията в Рим не са били погребвани в некрополите и че мястото, където паднела мълния, било обграждано и почитано като свято.
Всъщност в древността у гърците Зевс е бил свързан винаги с облаците и мъглите, с дъждовете, носещи плодородие на земята, и с бурите и градушките и преди всичко с мълнията, която той запращал, когато е сърдит на хората. При това още от V в. пр. Р. Хр. върху много оброчни паметници вместо изображение на Зевс се намира може би под влияние на орфическите представи изображение на една змия. Всичко това е улеснило разширяването на представата, че Зевс се явява като змия или като змей.
Преди приемането на християнството някои от боговете са били представяни като змия и това е допринесло функциите на тези богове да се прехвърлят върху един от техните образи — змията или змея. По общия начин и змеицата, която народното въображение е създало ка-
274
то женски корелат на змея, е могла да бъде и богиня. Впрочем в народните песни змеицата, юдата, самодивата, халата и ламята често се смесват. Народният певец не винаги прави разлика между тях, макар понякога да ги различава едни от други много точно.
КРИЛАТИТЕ СЪЩЕСТВА. Когато говорим за змейовете, не трябва да забравяме, че и в човешки, и в змейски образ те притежават крила също както самодивите. И това отличава нашите змейове като демони от змея в древността. Защото у старите гърци също има змей — покровител на дадено място, за който споменахме вече. Не бива да забравяме обаче, че безбройни различни крилати демони: мъже, жени, грифони (фантастични животни с крила и птича глава, но с четириного тяло), крилати лъвове и бикове, крилати коне (пегаси), водят началото си от източните народи, с които както траките, така и прабългарите, преди да дойдат на Балканите, са били в контакт. Въпреки това вероятността те да са намерили тук предания за крилати чудовища е много голяма. В Тракия майсторите в торевтичните произведения представят змиевидни чудовища с крила. Такъв е случаят с наколенника от Враца от IV в. пр. Р. Хр. Там има змии с глави на лъв и грифон, но и една от тях е представена с крила. Че такива представи е имало в Тракия, се вижда и по изображенията на крилатите елени върху матрицата от Гърчиново от V в. пр. Р. Хр. и от чаши в Аджигьол в Северна Добруджа. Интересно е при това, че всички подобни изображения у траките са намерени в земите на север от Балкана. Прабългарите са били винаги в контакт с народи, сродни с траките или с ирански племена, всред които също се срещат крилати елени. Такива са и скитите, и сарматите, пък и въобще всички номадски народи, живели в контакт с културата на Предна Азия — Асирия, Вавилон, Урарту, Фригия и Персия.
Именно под влияние на старите източни представи за подобни фантастични чудовища, в това число и на тракийските представи във Византия се срещат извънредно често подобни изображения. Във всеки случай не
275
може да има и най-малко съмнение, че в християнска среда те са останали наследени от народите, които са живели в допир със славяните, и че една от страните, която е разпространила тези изображения на фантастични крилати чудовища и митологически същества всред славянския свят, е България.
ЗМЕЯТ У ПРАБЪЛГАРИТЕ. Ние нямаме никакви сведения за змията у прабългарите и не бихме могли да кажем нищо за нея, ако не беше ключът на безбройните тайни на този странен народ — Именникът. Българите са дошли от Централна Азия, в която змеят и змията винаги са играли много важна роля. Ние знаем, че един от техните месеци е носел името на това животно — дилом, а също така не знаем прабългарското име на следния месец, който във всички останали календари се нарича дракон, т.е. змей. Това ни навежда на мисълта, че в техния живот, а вероятно и в религията им змията и змеят са имали значителна роля. Вероятно у тях е достигнало влиянието на Китай, където драконите са персонификация на реките и моретата. Но за съжаление ние не знаем тяхната религия и митология.
ЗМИЯТА И ЗМЕЯТ У НАС. Представите за змията и змея в България са с тракийска основа. Почти всички поверия за змията стоят във връзка със старите тракийски представи за нея — покровител на домашното огнище и на култовите места, за змията, съжителстваща с жената и за змията, представляваща божество или митологическо същество. Една част от поверията за змията, които току-що изброихме, са общи впрочем за целия древен свят и гръцката и римската култура ги е разпространила навсякъде. Въпреки това може спокойно да се твърди, че в тракийската митология змията е заемала много по-значително място, отколкото в гръцката и че до голяма степен култът на Дионис, свързан със змията, е характерен преди всичко за траките, където тази връзка е била създадена и разпространена чрез проникването на орфическите представи в целия древен свят.
276
На второ място в нашите представи за змията идва библейската змия. Старите антични легенди са получили съответни преработки и в различните еретически учения като например в Тайната книга на богомилите. Легендата за змея, който ту се превръща на човек, ту взема формата на голяма крилата змия, а и в антропоморфната си форма има крила, е разработена по старите тракийски, гръцки и римски вярвания, които са съществували у нас. И към тях трябва да прибавим легендите за триглави и многоглави змии, за халите и ламите, които също са усвоени от по-старото население. Змеиците са образ, който е създаден тук на Балканския полуостров у българските славяни, като змеицата се смесва със самодивата, която взема форма на мечка, на вълк и на други животни, но която може да се явява и като жена. Така поверията за змейове и змеици са се сближили с тези за самодивите, без да се слеят обаче напълно.
Естествено при това положение гнездата на змейовете са друго място, в което се крият изгонените богове, а също и богини. Пещерите на змейовете, в които те завеждат обикнатите от тях моми, остават свърталище на най-различни мито логически същества. Ние видяхме, от друга страна, че у другите славяни легендите за медното гумно са преработили поверията за змейовете като обитатели на този своеобразен символ на езическата религия. Тук и българските царе от езическия период, а както видяхме и сам св. княз Борис под името Михаилкаган постепенно се е превърнал в тайнствено митологическо същество. Интересно е обаче дали български приказки, разказвани някога, не са станали причина за свързването на медните гумна с дворци и змейове, които ги обитават.
Не бива да се забравя още, че змеят е играел много голяма роля у повечето европейски народи, а да не говорим за източните, през всички времена, и че в поверията за тях са кръстосани представи, които идват от всички страни и се разпространяват всред всички народи.