Глава 11. КОГА СА ПРОНИКНАЛИ ДИОНИСОВИТЕ ПРАЗНИЦИ В БЪЛГАРИЯ
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПРАЗНИЦИТЕ. Преди всичко прави впечатление, че кукерските игри, известни под най-различни имена, са разпространени най-силно и са най-богати в югоизточната част на Балканския полуостров. Това са области с малки градове със селски бит и със села. При това в игрите участва цялото население на областта, което не е мюсюлманско, т.е. гърци и българи. Колкото се отива по на запад и на север, толкова тези игри са по-бедни. Често пъти до началото на XX в. българското население в тази област, обхващаща Странджа и Източните Родопи, дори е съхранило в обичаите повече елементи от древните Дионисови празници, отколкото гръцкото. На пръв поглед при новогодишните празници с оргиастичен характер положението е обратното. Докато в Източна България те липсват, в Западна България са много живи. Това обаче е само външно впечатление. Причината за това е друга. В Източна България поради близостта ѝ с най-големите държавни центрове коледните и новогодишните обичаи са силно видоизменени поради дейността на Църквата, като са добили по-подчертан християнски облик. Тук за изгонването на оргиастичните елементи, които са съпътствали тези празници, е съдействала както Цариградската, така и Преславската църква. Очевидно съвпадането на стария празник на Календите с Рождество Христово в България е главната причина, поради която на този голям
185
християнски празник постепенно се изоставят или видоизменят старите чисто езически елементи. С идването си прабългарите и славяните сигурно са заварили всред селското население във Византия запазени и двата празника. При това славяните са били много по-подготвени да ги приемат, защото те не са били монотеисти като прабългарите, а езичници, които имали много богове. От друга страна, причините да се запазят тези елементи във Византия и дори да преживеят известно възраждане се дължат до голяма степен на икономическите и социалните условия, които се формират в тази голяма източна империя с римски традиции и християнска религия. Знаем, че през VII в. империята търси да се облегне не върху наемната армия, която римляните ѝ завещават, а върху войска, набирана от земеделци-войници, които бранят областта, в която живеят, и дават войска на империята. Императорите са си затваряли очите пред много от обичаите на това население. След като то е изпълнявало задълженията си към Църквата и главно към държавата, административната и военната власт е оставяла на Църквата да действа всред него чрез убеждаване. За властта в някои рлучаи старите езически прояви са били по-безвредни от борбите между иконоборци и иконопочитатели и от много още други борби, които разяждали Църквата в източния свят. Можем ли обаче ние да намерим потвърждение на изказаното тук мнение, че наистина всред българите тези празници са проникнали тъкмо тогава, когато Турланският събор полага грижи да се забранят за християнското население във Византия отново и когато дори духовни лица са се отдавали на тези езически обичаи, заради което са наказвани с лишаването им от сан. Отлъчването от Църквата, което се предвижда в каноните на събора за светските лица, които пазят тези обичаи, макар и чисто църковно наказание, не е било леко. Въпросът може да се формулира така: Имаме ли доказателства, че преди Покръстването българите вече са били възприели някои от тези обичаи?
Отговор на този въпрос дава до известна степен един от отговорите на папа Николай до св. княз Борис.
186
СВ. КНЯЗ БОРИС ПИТА ПОЗВОЛЕНИ ЛИ СА КУКЕРСКИТЕ ИГРИ. Известно е, че св. княз Борис много скоро след Покръстването, което е станало в 865 г., е изпаднал в съмнения относно действията на някои византийски духовници в България и се обърнал към папа Николай с цяла редица въпроси. Той потърсил съвет от Рим като от незаинтересован християнски център във вътрешните отношения в България. На един от въпросите си св. княз Борис получава следния отговор (47) от папата: „Вие се допитвате дали е позволено в Четиридесетницата да се отдавате на игри. Това не е позволено на християните не само в Четиридесетницата, но и в никое друго време. Но понеже вие сте немощни, та още не можете да възлезете на планината, за да възприемете оттам възвишените заповеди на Бога, а сте настанени като някога синовете на Израил в полетата, за да вземете поне оттам някои достъпни и не тъй значителни наставления, то ние още не можем да ви дадем съвета да се въздържате във всяко време от игри, но поне в Четиридесетница и по време на пост, когато, както много по-горе ви изложихме, още повече и по-настойчиво трябва да се отдавате на молитви, въздържание и всякакво покаяние. Нужно е да се въздържате не само от игри, но и от всякакво пустословие и волнодумство, които не влизат в работа, а също и от всяка празна дума, както Господ казва в Евангелието: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят”. Ако ще отговарят за празна дума, то колко повече за вредна и престъпна? И тъй — продължава папа Николай — никакви суетни удоволствия и игри, и то особено във време на пости, да не са в състояние да ви съблазнят: защото ридания не се схождат с игри и лъжливата и измамна веселба не може да изкара веднага истински сълзи. Освен това има Съдия, Който е казал: „Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.” Ето защо Соломон казва: „Към смеха ще се примеси с печал, а на радостта краят е скръбта.” И затова повторно казва: „Смеха счетох за заблуда и на радостта казах: какво се лъжеш напразно?” Ето защо той казва пак: „Сърцето на мъдрите е там, където има скръб, а сърцето на безумните, дето
187
има веселие”; и то, защото угодна на Бога жертва е съкрушението пред греха по свидетелството на псалмопевеца, който казва: „Жертва на Бога — съкрушен дух.”
В целия си отговор папата доста ясно е определил, че тук не става дума за някакъв друг вид игри, а за игри, извършвани през Великите пости. Според папата те са придружени с пустословие и волнодумство. Той ги нарича направо суетни удоволствия и игри и определя практикуването им като лъжовна и измамническа веселба. За игри, свързани с войната и войската, папата пише в своя 35 отговор: „Вие казвате, че сте свикнали, когато отивате в сражение, да спазвате дни и часове и да извършвате заклинания, игри, пеения и някакви гадания, та искате да ви научим какво трябва да вършите сега в подобни случаи.” Ето защо най-вероятно е да отнесем казаното в отговор 47 на папата към тези нововъведени игри, които са суетни удоволствия, проникнали в България след създаването на българската държава и са още нещо ново. Както ще видим по-нататък, кукерските игри не са единствените, които се извършват през Велики пости. Но те са най-разпространените и най-непристойните .
Затова някои изследвачи обръщат внимание на един български писател от X в. — презвитер Козма, който пише, че много хора, вместо да ходят на църква, се отдават на игри и на мимове (кощуми) и ги предпочитат пред сериозните занимания. Той говори не само срещу еретиците, но и срещу тези християни, „които пият вино с гусли, танци и бесовски песни и вярват в срещи, сънища и във всякакви сатанински учения”.
От друга страна, ние трябва да имаме пред вид, че тук св. княз Борис не говори за стари български или славянски обичаи. Когато говори за такива, той изрично ги определя. Например в отговор 25 папата пише: „Вие заявявате, че по обичая на отечеството ви е всякога пазачи да бдят на границата на отечеството ви и това на другите....” Подобен отговор на папата има и на друго място (40): „Вие заявявате, че има обичай в отечеството ви, щото, преди да пристъпите в сражение, да се прати от господаря ви един проверен и преблагоразумен
188
мъж...” Очевидно в отговор 47 става дума за игри, които не са стар обичай, а проникват сега.
КАРНАВАЛЪТ. Но има и един друг проблем във връзка с разпространението на Дионисовите празници в България. Всъщност Дионисиите са били въведени в целия гръцки и римски свят и с въвеждането на християнството във всички земи около Средиземно море, макар и забранени, продължили да се празнуват. В Западна Европа те са си пробили път под формата на карнавала и се пазят и досега навсякъде и дори обяснението на името на карнавала почива на този основа. Едни в него виждат старото латинско „карус навалис” — корабна кола, понеже Дионисовото шествие се предвождало в крайбрежните градове от кораба, с който идвал Дионис, като го качвали на колела и го превеждали през града. Други виждат в „карнавал” християнския пост, като обясняват първата част от името с латинското „карно” месо, а втората с глаголи, които означават изоставям или напущам, т.е. както у нас Месопусни Заговезни. Но има един факт, на който не се отдава значение. Това е местенето на деня на карнавала и на деня на кукерските игри съобразно с Великден. Ако старият празник на Дионис е бил на една и съща дата и не се е местел, защо тогава той, който е чисто езически и в разрез с християнските пости, трябва да следва ония от църковните празници, които са зависими от Великден, особено като се има пред вид, е Църквата винаги е била във война с него? Очевидно празникът у траките е бил между тези, които са били зависими от измененията на Луната.
От друга страна, известно е, че Великден се мести, защото е свързан с еврейската Пасха, също един подвижен празник. Той я следва, а самото местене на Пасхата се дължи на нагаждането на лунните дати към един слънчев календар. Свързвайки се с новолунието или пълнолунието, един стар празник ще остане да се мести винаги. Затова колкото и да изглежда невероятно на пръв поглед, ние ще трябва да приемем, че празнуваните в Тракия Дионисии са били свързани с новолунието или пълнолунието, заварени са подвижни, и понеже са
189
се падали 49 дена преди Великден, в първия ден на постите, ние ги свързваме поради местенето им в зависимост от новолунието с християнските пости, на които те първоначално са били чужди. Както у всички народи, така и у траките е имало празници, които се местят според фазите на Луната, поради което остават подвижни в слънчевата година. При това трябва да се добави, че имаме изрично указание, че част от тези празници, забранени от каноните на Турланския събор, са в зависимост от фазите на Луната. Така канон 65 изрично забранява да се палят огньове и да се прескачат при новолуние. Ние видяхме, че този обичай и до днес се пази у нас на Заговезни, които са винаги два дена след новолунието. Същото важи и за кукерските игри. И ако те не се споменават в канон 65, то е само защото са споменати вече преди това в канон 62, където се забранява фактически предрешването, маскирането, празнуването на Кален дите, Вотите, Брумалиите и т.н.
Българите са възприели следователно два различни празника, които били празнувани в чест на Дионис в древността и които се запазили в християнско време. Единият от тях се е празнувал на Календите, другият се е местел, празнувал ре е през пролетта, и то при новолуние. Изследвачите не разбират това и се мъчат да докажат, че пролетният празник е бил изтеглен в началото на зимата. Почти навсякъде обаче, където сега се празнува само единият от тези празници, има сведение, че се е празнувал и другият. Интересно е друго — на много места има остатъци от карнавал не само на Сирница, но и на Нова година.
Има още един въпрос, свързан повече или по-малко с карнавала и нашите кукерски игри. Той е защо така рязко се различават нашите игри от карнавала. Причината е много проста. Първичната форма на тракийските Дионисови празници са кукерските игри, но такива, каквито са се провеждали от траките, в условията на един чисто селски бит, във времето, когато не е имало още в Тракия градове и градски живот. Те са си рожба на тракийското село и са се запазили такива до днес. Вън от Тракия са разнесени от гърците и главно от рим-
190
ляните, но в условията на един чисто градски живот. Римляните са ги предали например на келтите в Западна и Централна Европа, пък и на много други места, но в римските провинции те съществуват като една чисто градска практика, като характерна черта на градския живот. Затова и в Западна Европа, където са били пренесени от римляните, те се появяват преди всичко като градско явление. По този начин карнавалът в Западна Европа е бил освободен от чисто религиозните си страни и се е превърнал просто в един обичай, като е загубил формата си на тайнство. Обратно, във Византия и оттам в България той е останал като проява на селянина и е запазил религиозната си същност. Празникът се устройва, защото представлява една молба за плодородие и благополучие. Той попълва една необходимост, която християнизираният езичник е чувствал — да се обърне към онези сили, които носят развитието, вегетацията, които карат зародиша да поникне и се развие, които покриват напролет дърветата с цвят и зеленина, които през зимата издуват най-напред пъпката на дряна.
ГОЛЕМИТЕ СВЕТИЛИЩА НА ДИОНИС. Както е известно, Тракия е притежавала няколко от най-големите култови средища на Дионис. Едно от тях се е намирало при днешната планина Ганос до Галиполския полуостров, която в древността се е наричала Свещена планина или Света планина. Макар и толкова близо до гръцкия свят, за нея сведенията са най-малко. Друго подобно светилище, което е играло много по-голяма роля, се намира в Либетра, на границата между Македония и Тесалия, в подножието на Олимп. Това светилище е било свързано с Орфей, докато първото пък се свързва с преминаването на Дионис в Тракия и с борбата му с цар Ликург. Но безспорно най-голямото светилище на Дионис, тракийският Делфи, е било всред високите върхове на Родопите, покрити според Херодот със сняг и с разнообразни гори. Всред тях живеел и неговият жрец, който, изглежда, че управлявал многобройните и разнообразни племена, населяващи планината, като сатри, диобеси, беси и т.н., доколкото, разбира се, те имали силна цент-
191
рална власт. Когато Вологес стоял начело на бесите и на това светилище, което римляните им отнели и го дали на техните съседи — одрисите, бесите въстанали под водачеството на жреца на Дионис, разбили римляните, убили одриския цар и прогонили неговия вуйчо чак в Галиполския полуостров.
Изглежда, че култът към Дионис е бил най-популярен всред това население. Тук, в тази област, са сечени група сребърни монети, които единствени между всички монети, сечени от траките, са свързани съвсем ясно с култа на Дионис. Върху едната страна на тези монети, които някои приписват на остров Тасос, а други на анонимно тракийско племе, е представена една интересна сцена. Това е един силен, който гони една менада или бакханка. Сюжетът много напомня стареца и невестата или бабата в нашите празници. Напоследък се доказа, че една част от тези монети, най-късните, се срещат само на север от Родопите, докато по-старите са разпространени и на юг от тази планина и достигат до остров Тасос. Между монетите, които са се секли на юг от Родопите, безспорно тези са най-широко употребявани.
Самата сцена, представена върху тях, е доста свободна и по сюжета си напомня сцената, представяна в кукерските игри.
Няма нищо чудно, че тъкмо тази област е съхранила и в християнско време много по-жив спомена за култа на Дионис. При идването на славяните в нея, изглежда, старото население е било много по-добре запазено. Отсъствието на големи градове в планините, особено в Родопите, е поставило новодошлите със своя селски бит в контакт с някогашните почитатели на Дионис, които също са били в голямата си част селяни. Това е една област, която е останала по-дълго време в ръцете на Византия и която при най-голямото разширение на България се поделя между двете държави. Така части от нея минават от едни в други ръце. Именно тук контактът между новодошли и заварени е бил най-силен, понеже и в българската държава оставало част от завареното население, а и Византия винаги е имала поданици славяни в тази област. Това е бил и мостът, по който старите пред-
192
стави, старите приказки минавали от някогашните траки у българите.
Разположени близо до византийската столица, тези големи светилища, а сигурно и много други, по-малки, са били векове огнища на култа на Дионис. Винаги, когато изследвачите се занимават с този въпрос обаче, те се обръщат към култа на Дионис в Гърция и в Италия и търсят паралели за кукерските обичаи в паметниците и в сведенията от тези страни. Те забравят, че култът на Дионис в древна Тракия е бил домашен култ. Византийската столица не е била в земя, населена от гърци, а в Тракия, и макар тя да е била един древен гръцки град, една гръцка колония, винаги е имала в хинтерланда си и в Тракия, и във Витиния в Мала Азия тракийско население.
Всичко казано дотук обаче ни навежда на мисълта, че всъщност колкото по-силни са връзките между нашите кукерски игри и празнуването на Календите, от една страна, и древните Дионисии, от друга, толкова по-рано трябва да поставим тяхното преминаване в България, а това става очевидно във време, когато в самата Византия култът към Дионис е бил още жив. И ако наистина въпросите на св. княз Борис до папа Николай засягат тъкмо кукерските игри, не може да има съмнение, че през VIII и първата половина на IX в. тези игри са били вече проникнали всред българското население.