Иван Снѣгаровъ

История на Охридската Архиепископия. Том 1.

II. Византийска епоха. (1018 - 1334).

ДЕВЕТА ГЛАВА

Устройство и управа на Охридската църква

4. Дисциплина

Охридската църква е считала наказанията не срѣдства за удовлетворение на справедливостьта, а мѣрки за изправа на съгрѣшилия. Тя е налагала епитимии съ вѫтрѣшна скръбь и снизходителность и всѣкога се е стараела да ги приложи така, че да не дразнятъ, а да подбуждатъ съгрѣшилия да се разкае. Тази цѣль се изказва открито въ единъ Хоматиановъ актъ: (Всички тѣзи (съгрѣшили) получаватъ вразумление чрѣзъ опрѣдѣленитѣ отъ канонитѣ епитимии) [19]. Заедно съ епити-

19. Pitra, VII, col. 321.

304

миитѣ, на грѣшника се давали наставления, какъ по-добрѣ да използува епитимийного врѣме за себе си и му се посочвалъ пѫтьтъ, по който той можелъ по-лесно да се издигне нравствено. Лишения отъ санъ иеромонахъ Софроний архиепископъ Хоматианъ е съвѣтвалъ да се прѣдаде всецяло на строгь аскетиченъ животъ по примѣра на пустиницитѣ, безъ да обръща погледъ назадъ. Сѫщо на врѣменно отлѫчения монахъ Нифонъ Гребенитъ той е писалъ:. “Ако искашъ да се спасишъ, ти си длъженъ, слѣдъ като укрѣпишъ сърдцето си и съсрѣдоточишъ ума си, да анализирашъ причинитѣ на твоитѣ прѣгрѣшения и да дойдешъ къмъ прѣдишния обѣтъ, що си далъ прѣдъ Бога и Неговитѣ свѣти ангели въ началото, когато си приелъ монашеския животъ” [1]. Понеже причината на падането му била педерастия, то архиепископътъ го съвѣтвалъ да се отдалечи отъ свѣта въ самотно мѣсто и да живѣе само съ мисъль къмъ Бога. Когато покръстениять турчинъ Алисери се призналъ, че е произнесълъ хула противъ Бога, Охридскиятъ синодъ, прѣдъ видъ слабата му вѣра, съ бащинска люоовь и снизхождение го изслушалъ и му изяснилъ, колко врѣденъ е неговиятъ грѣхъ и че Христовиятъ пѫтъ е свързанъ съ изкушения и страдания, които християнинътъ трѣбва да ги понася съ търпение. [2]

Архиепископията се водѣла отъ принципа на икономия, и въ прилагането на закона къмъ пасомитѣ. Тя прѣдварително добрѣ е изучвала дали условията на живота не прѣчили за изпълнение волята на законодателя. За това имаме нѣколко примѣри. Споменатиятъ по-горѣ разкалугеренъ Левъ Хрисъ е молилъ Синода да му прости и да му позволи да живѣе свѣтски. И Синодътъ му е позволилъ прѣдъ видъ непреклонното му рѣшение и обстоятелството, че той е приелъ монашество въ ненормално умствено състояние, като го задължилъ само да не яде месо, да носи черни дрехи и да прави чести молитви [3]. Единъ билъ въ незаконно съжителство съ нѣкоя жена, когато е изявилъ желание прѣдъ архиепископа да встѫпи въ бракъ съ втората братовчедка на наложницата си. Архиепископътъ му разрѣшилъ, безъ да му наложи нужнитѣ епитимии за прѣлюбодѣяниего, като се ограничилъ само съ увѣщание да се разкае за постѫпката си и да се очисти съ добри дѣла [4]. Очевидно, архиепископътъ е смѣтналъ законния бракъ за достатъчна гаранция за нравствената изправа на прѣлюбодѣеца.

Отъ актоветѣ на архиепископа Хоматиана и неговия Синодъ по дисциплинарни въпроси вѣе человѣколюбивъ духъ, който проявяванъ въ едно бурно врѣме, издига високо Охридската архиепископия като културенъ институтъ. Най-тежкитѣ наказания можели да бѫдатъ отмѣнени при искрено разкаяние на на-

1. ibid., col. 506.    2. ibid., col. 532-534.     3. ib. col. 527-530.    4. ib. col. 736

305

казания. Отъ всичкитѣ наказани лица при Хоматиана най-прѣстѫпенъ типъ ни се прѣдставлява монахътъ Нифонъ Гребенитъ. Обаче архиепископията и къмъ него се отнесла сравнително снизходително, като го лишила отъ монашество за всѣкога и отъ причащение за една година и му прѣдписала петъ дни въ седмицата да яде сирене и яйца, а въ сѫбота и въ недѣля — риба [1].

Провиненитѣ духовни лица били наказвани съ лишение отъ сана, отлѫчване отъ църквата, врѣменна забрана на свещенодѣйствие, врѫменно лишение отъ причащение, лишение отъ права, свързачи сь чина. Тѣ сѫ били лишавани отъ санъ за неправомислие, незаконороденость [2], неправилно получаване на сана [3], за благославяне на православни, вѣнчани по-рано отъ католически свещеникъ [4], за благославяне на бракъ при живъ законенъ мѫжъ или жива законна жена, благославяне на третобрачни [5], за свѣтотатство, участие въ битка, убийство [6], лъжлива клетва [7], наложничество [8].

Отлъчвани били отъ църквата духовнитѣ лица, които се отцепвали отъ архиепископията (напр. сърбския архиепископъ Сава). Едноврѣменно лишение отъ санъ и църковно отлѫчение не се позволявало. Споменатата по-горѣ двойна епитимия, наложена отъ скопския епископъ въ врѣмето на Хоматиана, била обявена отъ синода неканонична, като противорѣчива на 28, 29 и 30 апостолски правила, 6 и 15 правила на Антиохийския съборъ, 3, 32 и 52 правила на св. Василия Велики [9]. За отказъ отъ участие въ съборъ, епископътъ билъ наказванъ съ 15-дневна забрана на свещенодѣйствие, напр. софийскиятъ епископъ отъ архиепископа Теофилакта: “Ако ти се чини, че лишението отъ твоето архиерейско служение е тежко за твоята църква, то разбери, че и на другитѣ църкви е тежко да се лишаватъ отъ архиереитѣ (си) заради твоето отсѫтствие. Защото добрѣ знай, че ако самъ не се явишъ, нито дѣлото на липенийския епископъ ще получи окончателно рѣшение, нито останалитѣ вдовствуващи църкви ще получатъ епископи” [10]. На свещеникъ, който прѣди рѫкоположението си встѫпилъ въ бракъ, а слѣдъ това приелъ монашество, не се позволявало да бѫде изповѣдникъ.

На мирянитѣ били налагани разнообразни наказания съобразно съ важностьта на прѣстѫпленията. Нѣкои каещи се сѫ минавали четири степени на публично покаяние: 1) степень на плачущитѣ: стоели сѫ при вратитѣ на храма и молили вѣрнитѣ да се молятъ за тѣхъ; 2) степень на слушателитѣ: излизали сѫ отъ църква заедно съ оглашенитѣ; 3) степень на припадащитѣ и

1. ib. col 508.    2. ib. col. 714.    3. ib. col. 716.    4. ib. col. 714.     5. ib. col. 709.

6. ib. col. 323 и 325.    7. ib. col. 391.    8. ib. col. 711.    9. ib. col. 327-328.

10. Migne, t. 125, col. 348, ep. 18.    11. Pitra, VII, col. 714

306

4) степень на стоещитѣ заедно съ вѣрнитѣ, безъ да се причащаватъ.

Който е живѣлъ съ наложница, се лишавалъ отъ църковно общение, доклѣ не се откажелъ отъ незаконния браченъ животъ, като оставѣлъ наложницата или встѫпѣлъ въ законенъ бракъ съ нея. Сѫщо и приноситѣ му въ църквата не се приемали. За прѣлюбодѣяние съ вуйна или балдъза, слѣдъ смъртьта на законната жена, се налагало седемгодишно лишение отъ причастие. Епитимията се разпредѣляла на четири степени на покаяние. Прѣзъ първитѣ три години грѣшникътъ е минавалъ степеньта на плачущитѣ; прѣзъ слѣднитѣ двѣ години — степеньта на слушателитѣ; въ останалитѣ пъкъ двѣ години — другитѣ двѣ степени. Освѣнъ това въ първата година той билъ длъженъ да не яде месо, въ срѣда и петъкъ да се храни само съ хлѣбъ и вода и всѣки день да прави по 50 поклони, освѣнъ събота, недѣля и господскитѣ праздници [1]. За прѣлюбодѣяние, по незнаене, съ първа братовчедка на братова жена се налагало шестгодишно лишение отъ причастие. Тази епитимия сѫщо се разпрѣдѣляла на степени: прѣзъ първата година — степень на плачущитѣ, прѣзъ втората година — степень на слушателитѣ, прѣзъ останалитѣ четири години — другитѣ степени. Наказаниятъ билъ длъженъ да държи строгъ постъ (хлѣбъ, бобъ, зеленчуци и вода) и да прави 40 поклони всѣки день, освѣнъ сѫбота, недѣля и господскитѣ праздници. Въ случай на опасна болесть, наказаниятъ не се лишавалъ отъ причащение [2]. На встѫпилитѣ въ трети бракъ се налагала 4 годишна епитимия, ако тѣ сѫ били бездѣтни, а тригодишна, ако сѫ имали дѣца [3]. Сѫщо и встѫпилитѣ въ бракъ съ втора братовчедка се подлагали на подобни епитимии [4]. Явно уличена жена въ прѣлюбодѣяние, слѣдъ развода, била длъжна да встѫпи въ монастиръ и да се постриже, ако само слѣдъ законния срокъ на епитимията мѫжътъ не пожелаелъ отново да живѣе съ нея [5]. За разтлѣние на дѣвица сѫ били налагани наказанията, прѣдвидѣни въ държавнитѣ закони, и епитимиитѣ, опрѣдѣлени отъ канонитѣ. Съгласно съ гражданскитѣ закони, Църквата е опрѣдѣляла отдѣлни наказания за различнитѣ видове на това прѣстѫпление: разтлѣние на дѣвица несгодена, сгодена, малолѣтна, по насилие или по нейно желание. Иванъ Радовъ отъ Дѣволската тема се явилъ прѣдъ архиепископа и го помолилъ да му даде писменъ отговоръ, дали заслужава наказание разтлительтъ на сестра му Стана, несгодена и разтлѣна съ нейно съгласие. Разтлительтъ билъ жененъ. Архиепископътъ е постановилъ: разтлительтъ се подлага на наказанията, прѣдвидени въ гражданския законъ, 73 и 76 глава, 37 титулъ, 7 кн., именно той да плати на Стана, ако е състоятеленъ, единъ литъръ злато; ако не е особено състоятеленъ — половина

1. ibid., col. 537-538.    2. ibid., col. 559-560.    3. ibid., col. 123.    4. ibid., col. 47.    5. ibid., col. 543-544.

307

отъ своето състояние. Освѣнъ това разтлительтъ билъ осѫденъ на седемгодишно лишение отъ причастие, като билъ длъженъ да прѣкара прѣзъ седемьтѣ епитимийни години четиритѣ степени на покаянието. [1]

Ако разтлительтъ на дѣвица не билъ жененъ и не искалъ да се ожени за нея, той билъ длъженъ да плати сѫщата глоба, която и женениятъ. [2]

Многобрачието се считало за невъздържаностъ и се наказвало съ дългогодишна епитимия. Зои отъ Колония, дъщеря на Николая Педжикополу, е признала прѣдъ Охридския синодъ, че до своето пълнолѣтие тя е минала два брака и слѣдъ достигането на пълнолѣтието си — други два брака. Въ този моментъ тя се намирала подъ епитимия — шестгодишно лишение отъ причастие за други грѣхове, и Синодътъ е продължилъ епитимията ѝ още съ една година и я задължилъ да държи строгъ постъ (хлѣбъ, зеленчукъ и вода) въ срѣда и петъкъ и всѣки день, освѣнъ сѫбота, недѣля и господскитѣ праздници, да прави по 40 поклона съ стонове и сълзи. [3]

За неволно убийство на синъ епитимията била: четири години безъ причастие: отъ тѣхъ двѣ години съгрѣшилиятъ билъ длъженъ да прѣкара степеньта на плачущитѣ, на третата година той е минавалъ степеньта на слушателитѣ и на четвъртата — степеньта на стоещитѣ съ вѣрнитѣ безъ причастие. При това той билъ длъженъ да не яде месо, сирене и яйца, въ срѣда и петъкъ да употрѣбява само хлѣбъ и вода и всѣки день да прави по 50 поклона, освѣнъ сѫбота, недѣля и господскитѣ праздници. Въ случай на смъртоносно разболѣване, разрѣшавало му се да се причасти. За отравяне и нанасяне пакость съ магии [4], освѣнъ наказанията на углавнитѣ закони, се налагали и епитимии за съзнателно убийство. Освѣнъ това Църквата е признавала и правото на държавата да наказва умишленитѣ убийци [5]. Сѫщо и за посегване на своя животъ били налагани епитимиитѣ за убийцитѣ [6]. За смъртоносно осакатяване, слѣдъ искрено разкаяние, архиепископията е опрѣдѣляла: 1) тригодишно лишение отъ причастие, 2) въ понедѣлникъ, срѣда и петъкъ употрѣба само на хлѣбъ и

1. ibid., col. 321-324.    2. col. cit.    3. ib. col. 47-50.    4. ib. col. 119-124. вж. случая стр. 258.

5. Виантийскитѣ закони (7 кн. на базиликитѣ, 39 титулъ, 3 и 21 гл.) сѫ считали отравянето за нѣщо повече отъ убийство съ мечъ. Тѣзи, които сѫ приготовлявали, продавали и имали отрова за умъртвяване на хора, държавата е наказвала по закона за убийствата и екстериирвала, като имъ конфискувала имота. Въ 26 гл. на сѫщата книга на базиликитѣ се прѣдвижда обезглавяване съ мечъ за този, който е напакостилъ нѣкому чрѣзъ извикване на демони.

6. ib. col. 511-514.

308

вода, въ вторникъ, четвъртъкъ — на риба, а въ сѫбота и недѣля — и на месо, 3) всъки день по 50 поклона, освѣнъ сѫбота, нед-ѣля и господскитѣ праздници, 4) пълно държане на христианскитѣ пости прѣзъ годината, 5) благодѣяния и молитви. Въ случай на смъртоносно заболѣване, разрѣшавало му се да се причасти. [1]

За участие въ праздници и обреди, останали отъ езическо врѣме, епитимията била тригодишно лишение отъ причастие, при което прѣзъ първата година въздържание отъ месо, въ срѣда и петъкъ строгъ постъ (хлѣбъ, зеленчукъ, вода), всѣки день по 40 поклона, освѣнъ сѫбота, недѣля и господскитѣ праздници. При смъртоносно заболѣване на каещия се, разрѣшавало му се да се причасти. [2]

За хула противъ Бога въ моментъ на отчаяние се налагала епитимия: 1) лишаване отъ причастие. 2) строгъ постъ (хлѣбъ и вода) въ срѣда и петъкъ, 3) всѣки день по 50 поклона, 4) държане на всички православни пости прѣзъ годината по монашески. Такъва епитимия била наложена на покръстения турчинъ Алисери. [3]

Православни, които сѫ влизали въ общение съ арменци и съ отлѫчени отъ Църквата, били отлъчвани, до когато не се откажели отъ общение [4]. Ако православна е живѣела съ арменецъ, и послѣдниятъ не искалъ да се вѣнчае по православенъ обредъ, тя трѣбвало да го напусне, въ противенъ случай подлежела на епитимия. Отлъчвани били отъ църквата и православни, вѣнчани отъ католишки свещеници. [5]

Родилка, която отъ религиозна ревность се причастявала прѣди да изпълни 40 дни, е подлежела на епитимия, която се усилвала въ случай на неизправа. [6]

Въ Охридския диоцезъ обичай е билъ да кръщаватъ дѣцата скоро слѣдъ раждането имъ. Тоя обичай и сега е въ сила въ Македония. За отлагане на кръщението на новороденото дѣте се налагала епитимия, понеже съ това се увеличавала възможностьта младенецътъ да умрѣ некръстенъ. Тъй дѣтето на Теодоръ Алиатъ е умрѣло некръстено на 3 и половина години. Тоя постѫпъкъ билъ осѫденъ отъ архиепископа, който на бащата наложилъ епитимия: годишно лишение отъ причастие; строгь постъ (сухо ядене) въ понедѣлникъ, срѣда и петъкъ; всѣки день по 40 поклона и изпълнение на великия постъ по монашески. Архиепископътъ обяснява, че новородениятъ младенецъ не трѣбва да се държи дълго врѣме “непросвѣтенъ” и привежда като основание правилото на Григория Богословъ: “имашъ ли дѣте, не давай врѣме на бѣдствието, нека младенецътъ се освети, нека се очисти чрѣзъ Духа и по-добрѣ да се освети безчувствено, от-

1. ib. col. 531-532.    2. ib. col. 509-510.    3. ib. col. 531-534.    4. ib. col. 712, въпр. 205.

5. ib. col. 714, въпр. 210.    6. ib col. 712, въпр. 206.

309

колкото да умрѣ незапечатано и непосветено [1]. За дѣте умрѣло некръстено, Охридската църква не прѣпорѫчвала никакви очистителни срѣдства, понеже го считала безотговорно прѣдъ Божия сѫдъ, съгласно правилото на Григория Богословъ, че безотговорни cѫ тѣзи, които сѫ извършили грѣхове по незнание. [2]

Кражбата се наказвала съ двѣгодишно лишение отъ причастие, а лъжливата клевета съ десетгодишно, съгласно 65 и 69 правила на св. Василия Велики. [3]

Охридскиятъ синодъ, по примѣра на св. Василия Велики, е оцѣнявалъ клетвата по думитѣ на заклевания, а не по настроението или скрититѣ му подбуди [4]. Изобщо прѣдвидъ слабостьта и непостоянсгвото на човѣка пасомитѣ, били съвѣтвани да не даватъ обѣти необмислено и по-добрѣ да се въздържатъ отъ мѫчно-изпълними обѣти. Ако нѣкой не е можелъ да изпълни въ опрѣдѣления срокъ обѣта, даденъ при нужда или болестъ и не по собствено желание, а по внушение на другитѣ, то обѣтътъ билъ замѣняванъ съ тежки епитимии. Напримѣръ Комнинъ Георги, който не е изпълнилъ обѣта си да приеме монашество, както и жена му Теодора Комнина, която дала сѫщо такъвъ обѣтъ въ врѣме на неговото боледуване, били подложени на слѣдната епитимия: 1) въ първата година да раздадатъ 1/6 часть отъ цѣлото си състояние на мон1стиритѣ, храмоветѣ и бѣднитѣ и прѣзъ цѣлия си животъ всѣка година да даватъ 1/10 часть отъ имуществото си на богоугодни заведения; 2) всѣки день да правятъ по 30 поклона; въ срѣда и пегъкъ да държатъ строгъ постъ (хлѣбъ, зеленчукъ) — на Комнина Георги се разрѣшавало въ тия дни вино поради военнитѣ му занятия; 4) монашеско изпълнение на всичкитѣ годишни пости. [5] Ако нѣкой не е изпълнѣлъ обѣтъ за въздържание отъ месо въ понедѣлницитѣ, той билъ наказванъ съ епитимията: да раздаде на бѣднитѣ паричната сума, равна на цѣната на месото, употрѣбявано отъ него въ понедѣлницитѣ. [6] Който е нарушавалъ обѣта си да не се жени за друга, ако не встѫпи въ бракъ съ любимата си, той се лишавалъ отъ причастие за цѣла година и длъженъ билъ да повика свещеницитѣ да му извършватъ специални молебни и, ако билъ състоятеленъ, да ожени двѣ или три осиротели и бѣдни моми съ зестра. [7] Охридскиятъ архиепископъ е прѣдписалъ на сервийския епископъ да наложи съотвѣтна епитимия на сервиеца Василий Коромила за неизпълнение на обѣта, че не ще ожени дъщеря си, доклѣ тя не свърши 12 години и не се поклони на св. Димитъръ Солунски [8]. Въ охридския актъ не е опрѣдѣлена епитимията, но въ нея безъ друго е влизало лишение на Василия Коромила отъ причастие за извѣстно врѣме.

1. ib. col. 479-480.    2. ib col. cit.    3. ib col. 391-394.

4. ib. col 548: .

5. ib. 543-548.    6. ib. col. 498.    7. col. cit.    8. ib. col. 67-68

[Previous] [Next]
[Back to Index]