Титулитѣ на управнитѣ органи сѫ интересни съ това, че въ тѣхъ се е изразявало самосъзнанието на Охридската църква, именно съзнанието за нейния произходъ и нравствената мощь. Прѣзъ византийската и сръбската епохи прѣдстоятелитѣ на охридския прѣстолъ се наричали само архиепископи. Тъй се наричалъ Теофилактъ въ писмото си до царския лѣкарь Михаилъ Пантехнъ [2]: . Сѫщо и Иоанъ Комнинъ: [3]; Димитъръ Хоматианъ: [4]; Григорий пакъ тъй: . [5]

Въ текста на синодиитѣ актове архиепископитѣ сами себе си наричали: .

Отъ страна на другитѣ архиепископитѣ сѫ били наричани блаженѣйши и свѣтѣйши. Въ 1143 г. за Иоана Комнина: [6]. Императоритѣ Василий II, Михаилъ и Андроникъ Палеологовци сѫ наричали охридския архиепископъ светѣйши . Алексий I Комнинъ го нарекъль почтенѣйши: [7]. Никейскиятъ патриархъ Германъ е нарекълъ Хоматиана блаженѣйши: [8]. Сѫщо и цариградскиятъ патриархъ Филотей (въ 1367 г.): [9]. Патриархъ Нилъ (въ 1387 г.) пакъ тъй: [10].

2. Migne, t. 126, col. 500, ер. 73.

3. Migne, t. 140, кн. 24. стр. 180; сѫщо и въ съборния актъ отъ 1156 г. (Migne, t. 140, стр. 198); сѫ стр. 66 и 87.

4. Pitra, VII, col 329, 382.

5. Йор. Ивановъ, Българитѣ въ Македония, второ изд., стр. 130.

6. , V, 85.

7. Изв. Рус. археол. инст. въ К-лѣ, 1900 г., VI, стр. 27.

8. Pitra, VII, col. 483.

9. Gelzer, Der Patr. v. Achrida, s. 15. Тукъ прѣписвачътъ е изпусналъ .

10. , V, 498.

302

Трѣбва да се отбѣлѣжи, че къмъ търновския патриархъ цариградскиятъ патриархъ се обръщалъ  и къмъ ипекския архиепископъ , a къмъ иверийския, както къмъ охридския: . Епископитѣ сѫ наричали архиепископа всесветѣйши и свѣти.: [1], [2].

Сѫщо и архиепископската канцелария: [3]. Тя го титулувала още и (величество), (божествено величество) [4]. Така и пасомитѣ (къмъ Дим. Хоматиана): [5]; или [6]; [7]. Сѫщо и въ библиотечния инвентаръ на струмишкия монастирь “Св. Богородица Милостива”: [8]. И въ надписа на охридската църква св. Климентъ отъ 1295 г. архиепископътъ е нареченъ всесветѣйши [9], а въ надписа на охридската църква “св. Григорий” отъ 1365 г. — блаженѣйши [10], обаче въ надписа на охридската църквичка “Св. Климентъ” отъ 1378 г. — пакъ всесветѣйши [11]. Употрѣбата на епитета за охридскитѣ архиепископи отъ страна на подвѣдомственитѣ имъ лица ясно показва, че архиепископитѣ сѫ имали патриаршески претенции, особено Хоматианъ, който считалъ своя прѣстолъ величественъ: . [12]

Архиепископътъ нарича Синода свещенъ: [13], [14]. Охридската църква той нарича Божия и свѣтѣйша: [15]. Теофилактъ е наричалъ епископитѣ честнѣйши, всесвещени, свещенѣйши братя, съслужители, съепископи: [16], [17], [18], [19], [20], [21] и само [22]. Неизвѣстно отъ кое врѣме, но при Хоматиана костурскиятъ епископъ се наричалъ прототронъ:

1. Pitra VII, col. 341.    2. col. cit.    3. ib. col. 441.    4. вж. по-горѣ стр. 293.    5. ib. col. 427.

6. ib. col. 429.    7. ib col. 274.    8. Изв. Рус. apx. инст. въ К-лѣ, 1900 г., VI, стр. 123.    9. Вж. цитата стр. 160.

10. Вж. цитата по-долѣ.    11. Вж. цитата по-долѣ.

12. Pitra, VII, col. 489.    13. ibid., col. 340.    14. ib. col. 48 и 47, вж. по-горѣ стр.291.

15. ib. col. 533.    16. Migne, t. 126, col. 528, ep. 15.    17. ibid, col 545, ep. 28.    18. ibid., col. 488, ep. 67.

19. ib. col. 485, ep. 66.    20. ib. col. 416, ep. 27.    21. ib. col. 337, ep. 17.    22. ib. col. 520, ep. 10.

303

[1]. Членоветѣ на синода Хоматианъ нарича свещенѣйши възлюблени братя и съслужители или свещени епископи: [2] или само: [3] или пъкъ . Отдѣлно епископитѣ той нарича свещенѣйши, свещенство, всесвещенѣйши. Тъй, къмъ пелагонийския: [4], и [5]; къмъ струмишкия: [6], [7], сѫщо: [8]; за скопския, мъгленския, верийския: [9]. Сѫщия титулъ Хоматианъ употрѣбявалъ и за епископитѣ, които сѫ били подвѣдомствени по-рано на цариградския патриархъ: [10], [11]. Кройския пъкъ епископъ нарича [12], [13], а починалитѣ гребенски и дебърски епископи — [14]. Въ надписа на охридската църквичка “Заумъ” дѣволскиятъ епископъ е нареченъ всесвещенѣйши [15]. Употрѣбяваниятъ въ Цариградъ (боголюбезнѣйши) не се употрѣбявалъ въ Охридъ, сѫщо и (прѣчестенъ) — до турското владичество.

Хартофилаксътъ се титулувалъ отъ пасомитѣ честнѣйши, напр., Хоматианъ отъ единъ албански архонтъ: [16].

Тѣзи и други изрази показватъ, че постоянниятъ епитетъ на архиепископията билъ (светѣйша) [17].

Сѫщиятъ епископъ се употрѣбявалъ и за епископията: [18].

1. Pitra, VII, col. 565.    2. ib. col. 80.    3. ib. col. 551.    4. ib. col. 71.

5. ib. col. 532.    6. ib. col. 64.    7. ib. col. 536.    8. ib. col. 63.    9. ib. col. 261 и 325, ib. col. 568; ib. col 566, ib. col. 525.

10. ib. col. 329.    11. ib. col. 67, 301, 310; сѫщо и за янинския епископъ: ib. col. 119.

12. ib. col. 21.    13. ib. col. 22 и 28.    14. ib. col. 435.    15. Вж. цитата по-долѣ, Сръбска епоха.

16. Pitra, VII, col. 1.    17. Byz. Zeitschr. V, 114 и 117.    18. , 3.