Иван Снѣгаровъ

История на Охридската Архиепископия. Том 1.

 

II. Византийска епоха. (1018 - 1334).

 

ДЕВЕТА ГЛАВА

Устройство и управа на Охридската църква

 

2. Управни органи

 

 

Върховни управни органи на Охридската църква сѫ били архиепископътъ и синодътъ. Числото на синоднитѣ членове не е възможно да се установи по липса на свѣдения. Само въ единъ актъ на Хоматиана се посочва, че той е разглеждалъ въ Сланишката епископия брачно дѣло въ съзаседание съ двама епархийски епископи. [2] Изглежда, Охридскиятъ синодъ е нѣмалъ постоянно число членове и, вѣроятно, въ него сѫ участвували онѣзи епархийски епископи, които сѫ можели да пристигнать при архиепископа, и тѣ сѫ оставали за членове безсрочно.

Архиепископътъ, съгласно съ привилегиитѣ на архиепископията, трѣбвало да бѫде избиранъ и рѫкополаганъ отъ Синода, обаче фактически слѣдъ императора Василия II, както видѣхме, той се избиралъ отъ императора, а Синодътъ, по всѣка вѣроятность, начело съ костурския епископъ само го рѫкополагалъ. Архиепископътъ билъ избираиъ отъ императора по сѫщия начинъ, по който и цариградскитѣ патриарси. [3] Обикновено 12 епископи или, когато не било възможно да се събератъ такъвъ брой, само явилитѣ се епископи сѫ избирали трима кандидати, чиито имена се изпращали писмено на императора. Този изборъ билъ само за форма, понеже кандидатитѣ прѣдварително сѫ били посочвани отъ императора. Слѣдъ като императорътъ е избиралъ едного отъ кандидатитѣ, чрѣзъ своитѣ и църковнитѣ архонти е съобщавалъ на избрания кандидатъ за избирането му. Ако избраниятъ не е приемалъ прѣдлагания постъ, билъ избиранъ вториятъ кандидатъ; ако и той се откажелъ – третиятъ. Ако пъкъ и тримата кандидати се откажели, се произвеждалъ новъ изборъ. Новоизбраниятъ се прѣдставлявалъ на императора въ двореца. Императорътъ е излизалъ съ корона и другитѣ царски отличия и е сѣдалъ на прѣстолъ, а задъ прѣградката сѫ стоели всички дворцови сановници въ парадни дрехи. На третото мѣсто на триклина срѣщу императора сѫ поставяли прѣстолъ, покритъ съ златенъ губеръ. На прѣстола е сѣдалъ кандидатътъ. Слѣдъ това се подигала завѣсата на прѣградката и всички, които сѫ присѫтствували, сѫ пѣели многолѣтствие. Най знатниятъ отъ архонтитѣ е взималъ кандидата за рѫката и го привеждалъ прѣдъ анаватрата (дървено възвишение на мѣстото, гдѣто е започвалъ триклинътъ). На императора сѫ поднасяли архиепископския жезълъ, и той заедно съ сина си, ако послѣдниятъ е присѫтствувалъ, е произнасялъ съ високъ гласъ: “Св. Троица чрѣзъ дарувалото отъ Нея на насъ царство тѣ утвърждава архиепископъ на Първа Юстиниана Охридъ и на цѣла България”. Тозчасъ всички-

 

1. ibid. col. 336.

2. , стр. 3.

3. Codinus, De offic., стр. 105.

290

тѣ, които сѫ присѫтствували, сѫ изпѣвали миоголѣтствие. Архиепископътъ се качвалъ на анаватрата, взималъ е жезъла отъ рѫцѣтѣ на императора, когото благославялъ, и тутакси слизалъ. Императорътъ и архиепископътъ сѫ сѣдали, а присѫтствувалитѣ ги акламирали и съ това церемонията се свършвала. Архиепископътъ се връщал ъ въ Охридъ и се отправялъ въ архиепископската църква, гдѣто е приемалъ поздравленията на архиереитѣ и първенцитѣ.

Архиепископътъ, като прѣдстоятель, е прѣдставлявалъ автокефалната си Църква прѣдъ вънкашния свѣтъ. Съ знанието на Синода той се сношавалъ съ императора и другитѣ органи на свѣтската власть по църковнитѣ работи; сѫщо чрѣзъ него Охридската църква била въ общение съ другитѣ православни църкви. Той билъ официалниятъ защитникъ на автокефалията и правата на своята Църква и отговоренъ органъ прѣдъ свѣтската власть. За Cинода той билъ прѣдседатель. И Теофилактъ, и Хоматианъ подчертавать колегиалния характеръ на управата на своята Църква. Теофилактъ въ нѣколко свои писма споменува за събори. На прѣспанския архонтъ Макремволитъ той пише: “Азъ не съмъ се избавилъ още отъ болестьта, мой славенъ въ Господа синъ ! Но гласътъ на канонитѣ, гласътъ на Иисуса Христа ни заповѣдва (да свикаме) свещенъ съборъ и ни подига отъ постелята и ни подбужда да носимъ одъра. Приеми ни съ синовно разположение въ Прѣспа, гдѣто е назначенъ съборътъ” [1]. Хоматианъ пъкъ ясно отбѣлѣзва въ синоднитъ актове прѣдседателското си положение въ Синода, като нарича себе си “наша скромносгь, прѣдседателствуваща синодно”:   [2]. Духовното сѫдилище на архиепископа се нарича синодно: (за да се употрѣби като прибѣжище синодното сѫдилище при наша скромность) [3]. Изобщо почти въ всички актове на Хоматиана архиепископската дѣйность се прѣдставя неразривно свързана съ дѣйностьта на Синода.

Тѫжещитѣ се лица се явявали прѣдъ архиепископа и Синода и се обръщали съ обща молба къмъ тѣхъ. Ботротскиятъ епископъ Димитъръ пише:  (Всесветѣйши ми владико, архиепископе на цѣла България, и вие всесветѣйши архиереи въ неговия диоцезъ) [4]. Сѫщо и пасомитѣ: (Всесветѣйши ми владико, архиепископе на цѣла България и вие съпри-

 

1. Migne, t. 126, col. 469, ер. 53.    2. Ibid col. 565, col. 56, 83, 185, 225, 257, 351, 433, 445, 517, 527.

3. ibid., col. 289.  4. ibid., col. 341.

291

сѫтствуващи всесвещенѣйши архиереи и мои владици, моля да ми се даде отговоръ отъ Ваша свѣтость). [1] Имало случаи, когато просительтъ се обръщалъ само до архиепископа, но неговото заявление се е чело прѣдъ Синода, и самъ просителътъ е давалъ обяснения прѣдъ архиепископа и Синода, [2] които сѫщо заедно сѫ изслушвали тѫжителитѣ: (изслуша се отъ наша скромность и съзасѣдаващето съ нея братство. [3]) Сѫщо заедно тѣ сѫ разглеждали, обсѫждали и давали рѣшение по вишегласие: (наша скромность, като обсади дѣлото заедно съ съприсѫтствуващитѣ свещенѣйши архиереи, гласува разводъ на това дѣло) [4]. Архиепископътъ и Синодътъ заедно сѫ изслѣдвали свидѣтелскитѣ показания. Напр. за свидѣтеля Мануила Стаса по брачното дѣло на пелопонеския деспотъ Хамаретъ четемъ въ акта: (Първенъ той биде заплашенъ съ отлѫчване отъ наша скромность и съзаседаващитѣ съ нея свещенѣйши архиереи, за да каже това, що е видѣлъ и чулъ). [5]

Когато трѣбвало да се даде по-голѣма тежесть на извѣстно дѣло, сѫ излизали за негова защита архиепископътъ и Синодътъ, както било съ протеста противъ сръбския архиепископъ Сава, гдѣто четемъ: . [6] Въ сѫщото писмо архиепископътъ и Синодътъ се прѣдставляватъ като една църковно-управна власть: . [7]

Архиепископътъ е налагалъ забрана на свещенодѣйствие и е лишавалъ отъ санъ само по синодно рѣшение. При Теофилакта на софийския епископъ било наложено епитимия съборно. [8] При Хоматиана синодно билъ лишенъ отъ санъ уличениятъ въ кражба иеромонахъ Софроний и отлѫченъ сръбскиятъ архиепископъ Сава. Архиепископътъ и Синодътъ съвмѣстно сѫ освобождавали

 

1. ibid., col. 165, 267.

2. Въ акта по молбата на вериеца Иоанака Ахирета е отбѣлѣзано: (ib. col. 373); сѫщо col. 351, 521.

3. ibid., col. 225; 80, 85, 137, 257, 521.    4. ibid., col. 518; сѫщо col. 97, 223, 227, 251, 551.

5. ibid., col. 94.    6. ibid., col. 381.    7. ibid., col. 389.

8. Migne, t. 126 col. 348, ep. 18:  .

292

клирицитѣ отъ епитимия и сѫ връщали сана. На софийския епископъ който е молилъ да бѫде освободенъ отъ забраната, Теофилактъ му е отговорилъ: “Доколкото зависи отъ насъ, бѫди освободенъ чрѣзъ Св. Духъ и можешъ свободно да изпълнявашъ всѣко свѣтителско дѣло. Но тъй като забраната ти е наложена отъ мнозина братя, което можешъ да видишъ отъ изпратеното до тебе съборно опрѣдѣление, то азъ написахъ на струмишкия и малешевския епископи, покрай които твоять слуга (т. е. писмоносецътъ на софийския епископъ) ще мине. Знамъ, че тѣ ще взематъ прѣдъ видъ твоето достойнство и ще тѣ освободятъ отъ веригитѣ, които сѫ наложени по водителството на единия и сѫщъ Духъ. Ще напишемъ и на останалитѣ и отъ тѣхъ самитѣ ще узнаешъ мнѣнието имъ. А ние, както казахме, (те) освободихме”. [1] Въ сѫщия смисълъ е отговорилъ и Хоматианъ на лишения отъ санъ иеромонахъ Софроний, който е молилъ за възстановление на сана: “ А за да встѫпишъ въ свещенодѣйствие, не мога самъ да ти кажа, защото трѣбва синодно да се обмисли и вземе рѣшение, както опрѣдѣлятъ казанитѣ постановления на апостолскитѣ правила и новелата по въпроса за опрощението”. [2]

По нѣкога архиепископътъ и Синодътъ се прѣдставляватъ сѣкашъ слѣти, и управното тѣло се нарича съ единъ терминъ — синедрионъ: [3]; сѫщо и съ термина “сѫдебна зала”: . [4] Самиятъ процесъ на изслушване въ архиепископския сѫдъ се нарича изслушване на синедриона [5]. Висшето управно тѣло се нарича още сѫдилище: — се казва въ акта за “загорскитѣ” епископи. [6]

Обаче трѣбва да се забѣлѣжи, че тази свързаность на архиепископа съ Синода не е отивала до пълно сливане или обезличаване. Въ единъ отъ актоветѣ, гдѣто управното тѣло се нарича синедрионъ, при обсѫдата на дѣлото се разграничаватъ двѣ рѫководни сили: архиепископъ и заседаващи съ него архиереи [7], или прѣбиваваще при него свещено събрание на братята [8], или пъкъ съприсѫствуваще съ него свещено братство [9]. Първенство е ималъ архиепископътъ. На събо-

 

1. Migne, t. col. 432, ер. 32.

2. Pitra VII, col. 394:

3. ibid., col. 47 и 185, сѫщо col. 79, 96, 159, 229.    4. ib. col. 197.    5. col. cit.

 6. ib. col. 567 и 100.    7. ibid., col. 79.    8. ibid., col. 48 и 565.    9. ibid., col. 82.

293

pa за “загорскитѣ” епископи, слѣдъ дългитѣ спорове на двътѣ страни, висшегласие било постигнато съ намѣсата на архиепископа: — казва архиепископътъ въ съборния актъ. [1]

Въ собствената си епархия (Охридската) архиепископътъ е ималъ кириаршески права. Той самолично е рѣшавалъ дѣлата на своитѣ епархиоти. Жителитѣ отъ охридското село Ракита, Иванъ Иеракаръ и Гридо Дражи, се язили на сѫдъ “прѣдъ светѣйшия владика, архиепископа на цѣла България, който се намиралъ въ краиезерския честенъ монастиръ на прѣсветата госпожа наша Богородица”. [2] И архиепископътъ самъ е изслушалъ тѣхъ и свидѣтелитѣ и самъ взелъ рѣшение. Въ такива случаи рѣшението е започвало: (Владическото божествено величество, като обсѫди дѣлото ...) [3], или: (се показа на владическото божествена сѫдилище). [4] Сѫщо той самолично е управлявалъ ставропигиалнитѣ монастири и е назначавалъ игумени за тѣхъ. [5]

Архиепископътъ е ималъ печатъ съ своето име, съ който е подпечатвалъ синоднитѣ актове на олово. Печатътъ на Димитъръ Хоматиана е ималъ слѣдния надписъ: (Изпълни мене, Димитрия, първосвещеникъ на земята на българитѣ, о Дѣво, съ спасителна радость). [6]

Въ Пловдивския музей се пази печатъ на архиеп. Григорий (отъ XIV в.). На едната страна на печата е изобразено благовѣщение Богородично, а на другата страна титулътъ на архиепископа. [7]

Не се знае, дали синоднитѣ членове сѫ подписвали синоднитѣ актове. Нито единъ отъ запазенитѣ Хоматианови актове не носятъ подписи на синоднитѣ членове.

Важнитѣ църковни въпроси се разглеждали отъ архиерейски съборъ подъ прѣдседателството на архиепископа, който е опрѣдѣлялъ мѣстото на събора.

Цѣлиятъ диоцезъ на архиепископията билъ раздѣленъ на епархии; на чело на всѣка отъ тѣхъ, освѣнъ Охридската, е стоелъ епископъ. Епископитѣ сѫ били избирани обикновенно отъ Синода, но сѫщо и отъ архиерейски съборъ. Напр. въ събора, свиканъ отъ Теофилакта по дѣлото на липенийския епископъ, се разглеждалъ и въпросъть за поставяне епископи на овдовѣлитѣ

 

1. Ibid., col 568.    2. ibid., col. 316.    3. ibid., col. 318-319, 554, 516.    4. ibid., col. 403.    5. ibid., col. 569-572.

6. стр. 6.

7. Йор. Ивановъ, Българитѣ въ Македония, второ издание, стр. 130.

294

катедри. [1] При Хоматиана сервийскиятъ епископъ билъ избранъ съборно. Изборътъ е станалъ съ гласоподаване. Въ акта за избора на сервийския епископъ четемъ: (Като дадохме гласове въ Духа Светаго за казаната свѣтѣйша Сервийска църква и избрахме мѫжъ . . ., възведохме). [2] Епископътъ се рѫкополагалъ отъ архиепископа въ съслужение съ епископи.

Подъ вѣдомството на епископа се намирали всичкитѣ храмове, монастири и други църковни благотворителни учреждения. Епископътъ е ималъ право да надзирава живота на монаситѣ и управлението на монастиритѣ. Безъ знанието и разпоредбата на епископа, монастирскитѣ управи сѫ нѣмали право нито да приематъ монаси, нито да строятъ монастири и да поддържатъ благотворителни заведения, нито изобщо да извършатъ нѣкое прѣдприятие. [3] Епископътъ ималъ право да налага епитимии на монаситѣ и игуменитѣ и билъ длъженъ да се грижи за привличане на монаси въ монастиритѣ и разцвѣта на послѣднитѣ. Ставропигиалното право на архиепископа се простирало само върху манастира, но не и върху съсѣднитѣ на монастира села. Въ синодния актъ, съставенъ по поводъ просбата на ботротския епископъ, надълго се разяснява, че ставропигията не унищожава правата на епархийския архиерей и че да се подчинятъ на ставропиг. храмъ мѣста, подвѣдомствени на мѣстния епископъ, това е “и твърдѣ неумѣстно дѣло и противно на естественото право и на реда и мира, които приличатъ на свѣтитѣ Божии църкви”. Синодътъ сравнява ставропигията съ вѣнчавката. Както послѣднята укрѣпва законнитѣ бракове, но не опрѣдѣля количеството на прикята, сѫщо тъй ставропигията само благославя постройката на храма, за да бѫде този якъ. По тия съображения, Охридскиягь синодъ е разрѣшилъ спора между ботротския епископъ и игумена на Хотѣховския ставропигиаленъ монастиръ въ смисълъ, че игуменътъ има право само върху монастирската църква, а селищата вънъ отъ нея се намиратъ подъ юрисдикцията на ботротсккя епископъ, и жителитѣ на съсѣднитѣ села трѣбва да се черкуватъ въ своитѣ селски храмове, свещеницитѣ имъ трѣбва да се подчиняватъ на епископа, а не на игумена, сѫщо и кандидатитѣ за свещеници сѫ длъжни да получаватъ рѫкоположение отъ епископа. [4]

Епископътъ е нѣмалъ право самъ да лишава отъ санъ подчиненъ нему свещеникъ. За това необходимо било рѣшението на петима съседни архиереи, слѣдъ което той билъ длъженъ да увѣдоми Синода. Труднитѣ и съмнителни дѣла той билъ длъ-

 

1. Migne, t. 126, col. 348, ep. 18.

2. Pitra, VII, col. 336; сѫщо и въ апологията на Хоматиана за сервийския епископъ, гдѣто се прибавя още: (ib., col. 580).

3. ibid., col. 346.    4. ibid., col. 349.

295

женъ да прѣдадена Синода. [1] Изобщо епитимиитѣ, налагани отъ епископитѣ на своитѣ духовни лица, били отмѣнявани отъ архиепископията, щомъ тѣ се окажели неканонични. Тъй е постѫпилъ Теофилактъ съ софийския епископъ, който несправедливо е наказалъ единъ монахъ и игумена на монастира “Св. Иванъ”; сѫщо и Хоматианъ съ скопския епископъ, който е наложилъ двойна епитимия на единъ свещеникъ. [2] На пасомитѣ си миряни, обаче, епископътъ е ималъ право самъ да налага епитимии.

Мѣстенето на епископитѣ отъ една епархия въ друга се смѣтало за неканонично, но на практика, по силата на обстоятелствата, Охридската църква е допускала отклонения: напр. Георгий Вардани отъ Гребенската епископия билъ прѣмѣстенъ въ Керкирската митрополия.

Всѣка епархия се подраздѣляла на протоиерейства, въ зависимость отъ числото на градоветѣ. Архиепископътъ е утвърждавалъ на тази длъжность свещеници, отличили се съ добродѣтеленъ животъ и църковна дѣйность, съ специални сигилии (грамоти). [3] Протоиереятъ е заемалъ първо мѣсто между свещеницитѣ въ протоиерейството и билъ замѣстникъ на епархийския епископъ. Неговитѣ длъжности сѫ били нравствени и юридически. Като първоизбраникъ между свещеницитѣ, той билъ длъженъ да бѫде първообразъ за подвѣдомственитѣ си пасоми по добродѣтели и по справедливо и честно управление. Като замѣстникъ пъкъ на епархийския епископъ, той билъ длъженъ да съдѣйствува за управлението и благоустройството на протоиерейството, да се грижи за благочестието на народа съ увещания и проповеди, да събира установенитѣ законни църковни приходи за епископа, да награждава ревностнитѣ църковни служители. Свещеницитѣ и паството въ протоиерейството сѫ били длъжни да слушатъ неговитѣ разпоредби като разпоредби на самия епископъ.

Протоирействата се състоели отъ енории. Обикновено всѣка енория трѣбвало да има свещеникъ, дяконъ и четецъ. Но имало енории само съ свещеници. [4] Начело на дяконитѣ при една епископия е стоелъ единъ архидяконъ, който се явявалъ непосрѣденъ служитель на епископа и ималъ прѣдимство прѣдъ всичкитѣ дякони (чиновници и нечиновници) и въ храма, и въ олтаря при причащаването. [5] При входоветѣ на вечернята и литургията редътъ на дяконитъ се опрѣделялъ по старшинството на рѫкоположението имъ, а не по тѣхнитѣ чиновнишки длъжности или

 

1. ibid., col. 327.    2. ibid. col. 327-328; Вж. и по-молу § Дисциплина.    3. ibid., col. 575- 576;Вж. и по-горѣ стр. 246.

4. ibid., col. 692-694, отговорътъ на Хоматиана върху VI. въпросъ на сръбския краль Стефанъ Радославъ.

5. ibid., col. 657.

296

офикии, но изобщо право на архиерея било да опрѣдѣли, кой отъ дяконитѣ да има първо мѣсто въ богослужението. [1]

Клирътъ на Охридската църхва билъ устроенъ по образецъ на цариградския клиръ. При Хоматиана тоя билъ раздѣленъ на два класа. Първиятъ класъ е ималъ шестъ чинове, наричани ; вториятъ класъ — 12. Първиятъ класъ е съотвѣтствувалъ на първата петица въ Цариградската църква, установена слѣдъ патриарха Георгия Ксифилина (1192-1199), който прибавилъ къмъ петьтѣ чина на първата петица и шести чинъ (протекдикъ). И въ Цариградъ тѣзи чинове се наричали [2]. Къмъ първия класъ се отнасяли: 1) великиятъ икономъ [3], 2) великиятъ сакелари [4], 3) великиятъ скевофилаксъ [5], 4) хартофилаксътъ [6], 5) сакелариятъ [7], 6) протекдикътъ. [8]

Въ такъвъ редъ сѫ били и чиноветѣ на първата петица въ Цариградската църква. Въ Цариградъ ексокатакилитѣ сѫ имали голѣма власть; тѣ сѫ заседавали въ Синода. За положението имъ въ Охридската църква нѣма свѣдения, но по всѣка вѣроятность,

 

1. col. cit.

2. Споредъ обяснението на Якова Гретсери. коментаторъ на Кодина, правилно трѣбва да се пише , a не (Codinus, стр. 118). Той извежда тази дума отъ и въ вижда погрешна форма на , което значи “живущи вънъ”. При императора Левъ Арменеиъ и по-рано, дворцовитѣ клирици сѫ живеели не въ палата, а въ частни здания и къмъ 1/3 часть отъ нощьта тѣ се събирали при Елефантскитѣ врати, откѫдъто сѫ отивали въ църква и чели утреннитѣ молитви (ib. 119). По-късно тѣ сѫ живѣели въ двореца. А понеже патриаршескитѣ клирици сѫ живеели вънъ отъ патриаршията, то Гретсери е склоненъ да мисли, че думата посочва на тѣхното нощуване вънъ отъ патриаршията.

3. Великиятъ икономъ е завеждалъ всичкитѣ църковни имоти и приходи. Въ единъ парижки рѫкописъ Regiis тази длъжность се опрѣдѣля тъй: (Codinus, 114).

4. Подъ неговъ надзоръ сѫ били мѫжкитѣ и женскитѣ монастири.

5. Пазачъ на църковнитѣ сѫдове.

6. Нему била поверена архиепископската архива. Той билъ дѣсната рѫка на архиепископа, както и на патриарха. Изобщо той е изпълнявалъ ролята на главенъ секретарь.

7. Той е надзиравалъ съборнитѣ храмове и архиепископската съкровищница. Гретсери произвежда думата отъ saccus, sacculus, saccellus, което съответствува на немската дума Saecklein и Seckel, откѫдето Seckelmeister (квесторъ) (Codinus, 12 и 123).

8. Той е воделъ преговори за освобождаване на пленници и билъ сѫдия по всички търговски процеси.

297

тѣ сѫ имали положението на цариградскитѣ ексокатакили. Хартофилаксътъ можелъ да бѫде кандидатъ за епископъ и apxиепископъ: напр. Хоматианъ, както и неговиятъ хартофилаксъ Мануилъ Макросъ, избранъ за епископъ на Вела. [1]

Въ втория класъ сѫ влизали чиноветѣ: 1) протонаторий [2], 2) ипомниматографъ (notarius memoralium) [3], 3) логотетъ [4], 4) канстрисий [5], 5) иеромнимонъ [6], 6) рефереднарий [7], 7) [8], 8) [9], 9) ипомимнисконъ [10], 10) [11], 11) [12], 12) [13].

 

1. , стр. 11-12.

2. Споредъ Кодина, протонотариятъ билъ посрѣдникъ между първата и другитѣ петица въ цариградската църква или . Въ олтаря той е прислужвалъ на архиерея и при подигане на св. дарове, той е държелъ дикирий и поднасялъ на архиерея омивалникъ . Той сѫщо е пишелъ разпоредбитѣ на архиерея. (Codinus, 137).

3. Имало и политическа длъжность съ тоза име. Ипомнимотографътъ е водѣлъ протоколитѣ на синоднитѣ заседания. Единъ охридски синоденъ актъ отъ врѣмето на Хоматиана е подписанъ отъ миомнимотографа на архиепископията Михаилъ Глика (Керемевсъ, цит. съч., 6). За сѫщата му ролъ въ Цариградската църква вж. у Кодина, 137. Ако хартофикаксътъ е отсѫтствувалъ, ипомнимотографътъ го замествалъ (Pitra, VII, col. 659).

4. Логотетътъ билъ дѣловодитель. Той е пазѣлъ печата на архиерея и е подпечатвалъ съ него архиерейскитѣ писма; участвувалъ е въ сѫдебнитѣ процеси, а въ богослужението е държелъ дискоса съ антидора (Codinus, 137).

5. Канстрисиятъ билъ началникъ на канстриона и е помагалъ на архиерея при обличането му въ църква. (Codinus, 4; Хоматианъ, Pitra, VII 658). се наричалъ сѫдътъ съ църковни благовонни вещества, както и мѣстото за благославяне на хлѣбъ и за обличане на архиерея (vestiarium). Въ императорския дворецъ това длъжностно лице се наричало vestiarius (Codinus, 137).

6. Иеромнинонъ се прѣвежда на латински отъ Гретсери sacrorum memorialis, sacri memorials (Codinus, 137). Въ Цариградската църква иеромнимонътъ е пазѣлъ кодекса на църквата. Той е участвувалъ и въ обличането на архиерея, върху когото е хвърлялъ емвалатиона. Когато архиереятъ е отсѫтствувалъ, той а назначавалъ анагиости. Както въ Цариградската, тъй и въ Охридската църква тази длъжность била заемана отъ дякони (Codinus, 137). Споредъ обяснението на Хоматиана, тази длъжност не можела да се заеме отъ свещеникъ, защото не е съотвѣтствувало на свещеникъ да изпълнява длъжность на дяконъ при обличането на архиерея (Pitra, VII, 658). Освѣнъ това иеромнимонътъ, при богослужение, е държалъ и прѣлиствалъ молитвенитѣ книги, когато е челъ архиереятъ. Той завеждалъ новорѣкоположения при прѣстола и е пѣелъ кондака на рѫкоположението. (Codinus, сто. 5). Въ Охридската църква иеромнимонътъ е съставлявалъ и завещанията на рѫккоположенитѣ, което въ Цариград. църква е извършвалъ хартофилахсъть.

7. Названието произлиза отъ думата referenda. Референдариятъ е прѣдаваль на държавния глава и изобщо на свѣтската влзсть заявленияа на духовната власть (Codinus, стр. 4 и 137). Той е изпълнявалъ ролята на сегашния капу-кехая при патриаршиитѣ въ Турция и Българската екзархия.

8. Това длъжностно лице е държало епигонатия на архиерея въ врѣме на богослужение ( (Codinus, стр. 5). Епигонатиятъ билъ архиерейска дреха, която е висѣла надъ коленете.

9. Той се е грижелъ за благочинието въ олтара и, при приема на архонтитѣ въ архиерейския домъ, е ооределялъ тѣхното мѣсто (Codinus, стр. 5 и 145).

10. Както самата дума показва, ипсмимнисконътъ е напомнялъ тайно на архиерея четенитѣ наизустъ молитви (Codinus, pag. cit.)

11. Длъжностьта му била да успокоява народа въ врѣме на сѫдопроизводството (Codinus, pag. cit).

12. Той е ходатайствувалъ предъ свѣтската власть за онеправдани (Cod., pag. cit). Гретсери го нарича magister libellorum supplicum. (Codinus, 145).

13. Назначението му било да държи на литиитѣ евангелието и да чете ектениитѣ. Когато архиепископътъ е отсѫтствувалъ, той е давалъ свѣщи на дякона, който се намиралъ на амвона (Pitra, VII, 654). Въ Цариградската църква тази длъжность е изпълнявалъ (Codinus, 5). Обаче възмножно е това различие да се появило въ Цариградската църква по-късно, чакъ въ врѣмето на Кодина: патриарситѣ, както отбѣлязва Хоматианъ, често сѫ измѣнявали чиноветѣ, както намѣрѣли за добрѣ. билъ вторъ само относно архидякона, сѫщо така, както (въ Цариградъ) — къмъ протоиерея, но пръвъ между другитѣ дякони и е рѫководѣлъ дяконитѣ (Codinus, 5-6).

298

Въ Цариградската църква I, II, III, IV и V длъжности сѫ съставявали втората петица, въ която логотетътъ е заемалъ II мѣсто, канстрисиятъ — III, референдариятъ — IV, ипомимнисконътъ — V (Codinus, 4). V, VII, VIII, Х и XI длъжности сѫ съставлявали третата петица въ слѣдния редъ: 1) иеромнимонъ, 2) , 3) , 4) , 5) (Codinus, 5). Ипомимнисконътъ е заемалъ първо мѣсто въ IV-та петица, а — пето мѣсто въ VI петица) (ib. 6).

OcBfcub изброенитѣ длъжности, свещеницитѣ на Охридската църква сѫ получавали и слѣднитѣ офикии [1]; 1) катихиза-

 

1. Pitra, VII, col. 655.

299

торъ [1], 2) орфанотрофъ [2], 3) екдикий [3], 4) (началникъ на свѣтлинитѣ) [4], 5) номиодотъ, 6) периодевтъ, 7) иерологъ. Къмъ тѣзи офикии трѣбва да се прибави и протоиерейската длъжность. За Цариградската църква Кодинъ указва отъ тѣзи длъжности само (IV мѣсто въ V-та петица) и протоиерея (въ VI петица, III мѣсто) (стр. 5). Длъжностьта на катихизатора напомва длъжноститѣ въ IV петица: учительтъ на евангелието (II мѣсто), учителътъ на апостола (III мѣсто), учительтъ на псалтиря (IV м.), риторътъ (V м.) (стр. 5). Не се вижда да cѫ сѫществували въ Охридската църква цариградскитѣ длъжности въ V петица: 1) началникъ на монастиритѣ (помощникъ на великия сакеларий), 2) началникъ на църквитѣ, 3) началникъ на евангелието, 4) началникъ на антиминситѣ (се грижелъ за благочинието при причащаването на вѣрващитѣ и за антиминситѣ) (Codinus, 5,145 и 143); въ VI петица: 1) пръвъ остиарий (държалъ е жезъла на архиерея и се грижелъ за законното произвеждане на изборитѣ на длъжност. църк. лица), 2) вторъ остиарий (раководѣлъ е тайното гласуване, , 3) (Codinus, 5 и 6).

Въ Охридската църква офикии на анагноститѣ сѫ били: [5] 1) доместикъ на дѣсния хоръ, 2) доместикъ на лѣвия хоръ [6], 3) лаосинакти [7], 4) доместикъ на пѣвцитѣ или протопсалтъ [8], 5) примикирий на анагоститѣ [9], 6) [10], 7) протоканонархъ [11], 8) хартуларий на великата сакелия и скевовилакса. [12]

 

1. Наставникъ на вярващитѣ. Може би, той е замѣнялъ учителя на евангелието и ритора въ цариградската църква.

2. Подъ неговъ надзоръ сѫ били благотворителнитѣ заведения.

3. Помощници на протекдика (обикновенно четирма).

4. Той се грижелъ за новопокръстенитѣ. За характера на останалитѣ длъжности не знаемъ.

5. Pitra, VII, col. 655. За примикирия и col. 100; за хартулария col. 363.

6. Доместицитѣ сѫ били регенти на църковнитѣ хорове.

7. Tѣ cѫ свиквали дяконитѣ, архонтитѣ и народа въ църква (Гретсери, у Codinus 154.)

8. Протопсалтътъ е стоелъ между двата хора и почвалъ пеенето и слѣдъ него сѫ запевали всичкитѣ певци (Гретсери, pag. cit); У Кодина той се нарича просто протопсалтъ (стр. 6).

9. Началникъ на четците.

10. Той билъ длъженъ да се грижи за пеенето на кондацитѣ. (Гретсери, pag. cit.)

11. Началникъ на канонарситѣ или на четцитѣ на канонитѣ.

12. Писмоводецъ на великия сакеларий и на скевофилакса. Въ. Цариградската църква хартулариятъ изобщо се грижелъ за регистритѣ, книжата, кодекситѣ, т. е. билъ архиваръ (Гретсери, 160). Между дворцовитѣ чиновници е имало , който се грижелъ за царскитѣ яхъри (pag. cit).

300

Въ единъ другь документъ се споменува и тавуларий. [1] Когато билъ съставенъ тоя документъ, тавулариятъ Георги Калавра билъ и протонотарий.

Охридски длъжности безъ офикии сѫ били: 1) теори [2], 2) депотати [3] и 3) камисати. [4]

Хоматианъ не опрѣдѣля, въ кои петици сѫ влизали всички тѣзи длъжности. Не се вижда да сѫ били подразделени и на категории. Изглежда, че тѣ сѫ съставлявали категория на низшитѣ длъжности. Въ Цариградската църква обаче тѣзи длъжности сѫ били разпрѣдѣлени между VII, VIII и IX петици (Соdinus, 6). У Кодина не сѫ указани само охридскитѣ длъжности теори и камисати. У Хоматиана пъкъ отсѫтствуватъ отъ тѣзи петици длъжноститѣ: 1) примикирии на табуларитѣ въ VII петица, 2) иомикъ, 3) екзархъ и 4) еклисиархъ — въ VIII петица, 5) доместикъ на вратитѣ и 6) началникъ на пода (се грижелъ за църkовнитѣ мобили) въ IX петица, длъжноститѣ екзархъ и еклисиархъ сѫ сѫществували въ турско врѣме въ Охридската църква. По всѣка вѣроятность, тѣ сѫ сѫществували и при Хоматиана.

Изобщо, числото на охридскитѣ църковни длъжности било доста внушително, което несъмнено, свидѣтелствува, че Охридската църква е имала многочисленъ клиръ, сѣкашъ и въ това отношение тя се стремѣла да съперничи на Цариградската църква.

За срѣдствата на издръжката на клира нѣма достатъчно сведения. Въ хрисовулитѣ на Василия II, както видѣхме, се посочватъ два извора за издръжка на архиепископията: чифлици и канониченъ данъкъ на паството. Не се знае каноничниятъ данъкъ дали въ натура или въ пари се събиралъ и какъвъ размѣръ е ималъ. Може да се твърди, че годишни епархиални парични вноски въ полза на архиепископията е нѣмало поне до това врѣме, когато такива сѫ били въведени въ Цариградската църква за митрополититѣ ѝ (въ 1324 г.). [5] Епископитѣ се издържали отъ чифлицитѣ си и отъ налозитѣ, плащани отъ подвѣдомственитѣ имъ свещеници. Приходитѣ пъкъ на свещеницитѣ отъ паството сѫ били въ натура. Една часть отъ тѣхъ тѣ сѫ задържали за себе си, а останалата сѫ давали на епископитѣ. Освѣнъ това

 

1. Byzant. Zeitschrif, V, 117. Споредъ обяснението на Гретсери, (tabularium) значи архива или сѫщо това, що значи . Тъй че тавулариятъ билъ помощникъ на хартофилакса (Соdinus, 154)

2. Тѣ сѫ пазели сѫдоветѣ и покровитѣ имъ (Pitra VII, 656).

3. Наричали се още мандиофори и сѫ вървѣли прѣдъ евангелието съ лампади, когато то се четѣло на амвона, и прѣдъ св. даpове на великия входъ и възношението имъ (pag. cit.)

4. Приготовлявали сѫ огънъ за кадилницата, гореща вода за причастието и за други подобни нѣща (pag. cit.)

5. Acta Patr. Constant I, 127.

301

часть отъ енорийскитѣ свещеници сѫ имали недвижими и движими имоти. Сетнѣ, като се знае влиянието на византийското право върху Душановия законникъ. трѣбва да се прѣдполага, че и въ византийско врѣме безземленитѣ свещеници сѫ имали опрѣдѣленитѣ за тѣхъ отъ Душана поминъчни извори. [1]

 

1. Вж. сръбска епоха, I гл.

 

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]