Иван Снѣгаровъ

История на Охридската Архиепископия. Том 1.

II. Византийска епоха. (1018 - 1334).

ПЕТА ГЛАВА

Иерарси на Охридската архиепископия (отъ 1018-1334).

2. Епархийски архиереи

Извѣстни сѫ много малко епископи.

Прѣзъ XI в.:

1) софийскиятъ Михаилъ, който е пострадалъ въ врѣме на печенего-българското възстание въ 1078. [6]

6. Вж. стр. 77.

214

2. Велбуждски Накифоръ, съврѣменикъ на софийския епископъ Михаила. Той е заемалъ велбуждската катедра въ 1072 година, както се вижда отъ неговия рѫкописъ отъ тази година. [1]

3. Дѣволски епископъ Теодосий се споменува у Скилица въ 1078 год.) [2]

Прѣзъ XII в.

4. Малешевски Николай е живѣелъ въ първата половина на XII в. [3]

5. Дѣволски Михаилъ се споменува въ 1118 година 24 априлъ, въ единъ записъ на виенския рѫкописъ на Скилица. [4]

Рашки епископи:

6. Леонтий се споменува въ “Родословь свьтыхь ктиторь и господь срьбскихь земль” като кръститель на 30-годишния Нѣманъ:

[5]

1. Вж. въ глава VIII.

2. Migne, t. 122, col. 472.    3. Вж. въ глава VIII.    4. Вж. стр. 30.    5. Starine IX, 74.

215

Ако Нѣманъ се родилъ въ 1123 година, то Леонтий е дѣйствувалъ въ половината на XII в. Обаче паметникътъ е отъ по-късно врѣме и положително не може да се твърди, че това име е дѣйствително лице: въ житието на Стефана Нѣмана Леонтий не се споменува.

7. Евтимий, навѣрно, приемникъ на Леонтия, се споменува въ житието на Стефана Нѣмана I. като участникъ въ събора, свиканъ отъ Нѣмана противъ богомилитѣ. [1]

8. Калиникъ се споменува въ сѫщото житие, че е постригалъ Нѣмана въ монашество. Нѣманъ се отрекълъ отъ прѣстола на 25мартъ 1196 година; [2] слѣдователно, Калиникъ билъ епископъ въ тази година.

9. Кирилъ е поставенъ непосрѣдствено слѣдъ Калиника въ споменика на рашкитѣ епископи, който се намира въ плевалския трѣбникъ. [3]

1. Вж. по-долѣ гл. шеста.

2. Гласник VII, Домаћи извори, стр. 47: Сѫщо и стр. 41.

3. Руварац, Глас Српске Крал. Академиjе, 62, стр. 19.

216

10. Струмишки Мануилъ, основатель на струмишкия монастирь “Богородица Милостива” (1080—1086 г.) [1]

11. Струмишки Климентъ е дѣйствувалъ около 1152 година. [2]

12. Мъгленски Илараонъ е дѣйствувалъ въ половината на XII в. Той се родилъ отъ благочестиви родители, които сѫ го възпитали въ благочестие. [3] Приелъ монашество на 18 години и на мъгленската катедра е останалъ до смъртьта си (около 1160 г) [4].

13. Призрѣнски Иоанъ. Може да се прѣдполага, че е живѣлъ слѣдъ архиепископа Теофилакта, понеже въ своитѣ ко-

1. L. Petit, Извѣстiя Рус. арх. инст. въ К-лѣ 1900 г. VI, вып. 1, стр. 99.

2. ibid., pag. cit.

3. Е. Kaluzniacki, Die Werke des Patr. Euthymius, 29.

4. ibid., стр. 30-31.

217

ментари на Златоустовитѣ бесѣди цитира неговитѣ съчинения. [1] Точно кога въ XII в. е живѣелъ, нѣма данни.

14. Гребенски Иоанъ. Споменува се като рѫкоположенъ отъ архиепископа Левъ (вероятно, Левъ Мунгъ [2]).

Прѣзъ XIII в.

15. Призрѣнски Никифоръ се споменува като умрѣлъ въ Хоматиановия разводенъ актъ за призрѣнцитѣ Георги и Чернокоса [3]. Тоя актъ, несъмнѣно, билъ съставенъ до основаването на Сръбската архиепископия (1219 г.) и слѣдъ 1216 г., когато Хоматианъ билъ вече архиепископъ. Ще рече, епископъ Никифоръ билъ вече умрѣлъ между 1216-1219 г. Въ сѫщия разводенъ актъ се говори още, че Георги се раздѣлилъ съ първата си жена Омбрада по мѣстния народенъ обичай въ присѫтствието на епископъ Никифора и че слѣдъ това Георги се оженилъ за Чернокоса, съ която е живѣлъ 18 години до появата на бракоразводенъ процесъ между тѣхъ. Слѣдва, че Никифоръ е заемалъ призрѣнската катедра още прѣзъ 1200-1201 г.

16. Ненаименованъ призрѣнски епископъ, сваленъ отъ сръбския архиепископъ Сава. [4]

1. Вж. VIII глава.

2. Вж. стр. 191.

3. Pitra VII, 437-442.

4. ibid., col. 390. Въ житието на св. Симеона и св. Сава отъ Доментиана се споменува рашки епископъ Методий като пратеникъ на архиеп. Сава до папата да иска кралска корона за Стефана Нѣмана II въ 1220 г. (датата се вижда отъ писмото изпратено отъ Стефана Нѣмана II до папата чрѣзъ еп. Методия — Starine, VII, 55). Понеже Методий билъ на рашката катедра скоро слѣдъ отцѣпването на Сърбия отъ Охридската църква и въ писмото на архиеп. Хоматиана до сръбския архиеп. Сава не се вижда да е билъ сваленъ и рашкиятъ епископъ заедно съ призрѣнския, то може да се допусне, че Методий билъ рашки епископъ още до учрѣдяваието на Сръбската архиепископия и билъ оставенъ отъ Сава, вероятно, защото билъ славянинъ, образованъ, дѣятеленъ (за способноститѣ му свидѣтелствува самата мисия, която сръбскиятъ великъ жупенъ му възложилъ до папата) и съчувственикъ на дѣлото на Сава. Руварац (Глас Српске Крал Академиjе, 62, стр. 19) се съмнѣва, че е сѫществувалъ рашки епископъ Методий, понеже въ плевалския требникъ този не се споменува между другитѣ рашки епископи. Обаче той не е взелъ прѣдъ видь, че въ тоя требникъ не сѫ споменати и други рашки епископи, напр. Евтимий. Послѣ не може да се вѣрва повече на требника, съставенъ между 1235-1290 г. (при краля Милутина Урошъ II и сръбския архиеп. Яковъ), отколкото на житието на св. Симоена и св. Саза, написано въ 1243 г.

218

17. Скопски Иоанъ се споменува като носитель на писмото на охридския архиепископъ и Синода до Сава Сръбски.

18. Дебърски Евдоксий се споменува въ единъ актъ на Хоматиана съ неизвѣстна дата. [1]

19. Ненаименованъ дебърски епископъ, който, по съобщението на Никифора Григора, около 1282 г. билъ въ Цариградъ [2] и е участвувалъ въ рѫкоположението на нѣкой си монахъ Германъ за ираклийски митрополитъ и, заедно съ послѣдния и козилсккя епископъ, и въ рѫкоположението на Григория отъ Кипъръ за анагность, дяконъ, свещеникъ и цариградски патриархъ (православенъ) [3].

20. Струмишки Константинъ Кавасила. Нему Хоматианъ е писалъ писмо, което нѣма дата. [4]

21. Гребенски Георги Вардани. Избранъ билъ за гребенски епископъ до 1220 год., въ която година е станалъ керкирски митрополитъ, [5] а до рѫкоположението си за гребенски епископъ билъ хартофилаксъ на Атинската митрополия. [6] Той билъ възпитаникъ на атинския митрополитъ Михаилъ Акоминатъ, който въ едно писмо до навпатския митрополитъ Иоанъ Апокавкъ го нарича свой духовенъ синъ и е далъ своето съгласие да бѫде избранъ за керкирски митрополитъ. [7]

22. Гребенски Теодоръ се споменува въ два акта на Хоматиана [8]. Отъ тѣхъ само единъ (издаденъ отъ Пападопуло-Керамевсъ) има дата 7 юлий, петъкъ, III индиктъ, който съотвѣтстува на 1230 г., понеже VIII индиктъ слѣдъ архиепископството на Хоматиана е падналъ въ 1220 година. Въ тоя документъ епископъ Теодоръ е споменатъ като синоденъ членъ. Въ сѫщия актъ се споменува като синоденъ членъ.

23. Сланишки Михаилъ.

24. Костурски Константинъ. Навпактскиятъ митрополитъ Иоанъ Апокавкъ му написалъ приятелско писмо (недатирано), съ което го молилъ да подържа съ него старото приятелство. Понеже Апокавкъ се оплаква, че страдалъ отъ различни болести и злополуки , той трѣбва да е вече билъ въ прѣклонна възрасть. Въ началото на писмото си той се оплаква отъ своя ар-

1. ibid., col. VII, 435.    2. Ed. Bonnae, I, 164.    3. Ibid., 165.

4. Pitra, VII. 435, Споредъ L. Petit (Изв. Рус. археол. инст. 1900, VI. стр. 99), вероятно, той заелъ струмишката катедра малко слѣдъ 1220 г.

5. Визант. врѣменикъ, III, 261.    6. Ibid., стр. 248, 252.    7. Ibid., стр. 254-255.  

8. Pitra VII, col. 435;

219

хонтъ [1], подъ когото трѣбва да се разбира солунскиятъ деспотъ Мануилъ. Писмото, слѣдователно, било написано слѣдъ пристигането на патриаршеския екзархъ Христофора въ деспотството (1232) и прѣди да стане Апокавкъ схимникъ. Трѣбва да допуснемъ, че костурскиятъ прототронъ Константинъ е дѣйствувалъ около 1232 г. Апокавкъ напомва на Константина за онова врѣме, когатр, “стѫпвайки по мраморния патриаршески подъ въ седмичнитѣ периоди”, е подържалъ съ него сърдечни приятелски отношения. [2] Ясно е, че Константинъ до падането на Цариградъ билъ дяконъ на Цариградската църква. Той ще да билъ отъ числото на избѣгалитѣ цариградски клирици въ Епирското деспотство. Невъзможно е да се установи, кога той е получилъ костурската катедра.

XIV Вѣкъ.

25. Мъгленски Нифонъ въ царуването на Андроника Палеолога Старши, при охридския архиепископъ Григория. [3]

1. , стр. 23-24.

2. Ibid., стр. 23.

3. Кантакузинъ у Migne, t. 153, col. 313.

[Previous] [Next]
[Back to Index]