Иван Снѣгаровъ

История на Охридската Архиепископия. Том 1.

II. Византийска епоха. (1018 - 1334).

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Граници и епархии на Охридския диоцезъ отъ 1018 го д. до падането на Охрид подъ турцитѣ.

3. При архиеп. Хоматиана и слѣдъ него

Въ XIII и XIV в. Охридскиятъ диоцезъ е търпѣлъ чести промѣни. До 1207 г. на сѣверъ границата започвала отъ р. Ибъръ и обхващала гр. Раса, спускала се на югозападъ въ Албания по течението на Черни Дримъ, минавала е Мокренскитѣ планини и свършвала при Авлонския заливъ. Отъ тукъ по р. Воюса тя е минавала по старата си насока подъ гр. Гребена. Южната граница е оставала сѫщата, каквато е била и по-рано. На изтокъ отъ срѣдното течение на р. Струма тя завивала къмъ западъ, минавала е р. Брѣгалница и средното течение на р. Вардаръ надъ Велесъ и се издигала на сѣверозападъ, послѣ на сѣверъ

193

къмъ р. Ибъръ, като оставяла Призрѣнъ. Въ това пространство сѫ влизали сѣвероизточната часть на стара Сърбия, югозападната часть на сръбското кралство (до войната въ 1912 г.), срѣдна и часть отъ южна Албания и Македония (безъ сѣвернитѣ, източнитѣ и южнитѣ покрайнини). Архиепископията е имала 15 епархии: 1) Охридска, 2) Дѣволска, 3) Главенишка, 4) Канинска, 5) Костурска, 6) Мъгленска, 7) Сланишка, 8) Гребенска, 9) Малешевска, [1] 10) Струмишка, 11) Пелагонийска, 12) Дебърска, 13) Рашка, 14) Липенийска и 15) Влашка.

Отъ 1207 до 1218 г. сѣверната граница е вървѣла прѣзъ Овче поле и се издигала по границата между Сръбското велико жупаиство и царството на Борила до р. Сръбска Морава и Ибъръ, а отъ 1218 г. до 1230 — прѣзъ Овче поле къмъ Шаръ-планина, надъ Скопие. Въ тоя промежутъкъ южната граница се разширила, като обхванала Верийската и Сервийската епархии. Въ 1218 г. Охридскиятъ диоцезъ се е състоялъ само отъ македонскитѣ и албанскитѣ си епархии. Отъ тѣхъ въ писмата на Хоматиана се споменуватъ: 1) Костурска, [2] 2) Илирийска или Канинска, [3] 3) Пелагонийска, [4] 4) Скопска, [5] 5) Малешевска, [6] 6) Струмишка [7], 7) Мъгленска [8], 8) Гребенска [9], 9) Дебърска [10], 10) Дѣволска [11], 11) Сланишка [12]. Заедно съ Охридската, Влашката и Главенишката Охридскиятъ архиепископъ ималъ 14 епархии. Отъ 1223 г. тѣ се увеличили на 16 съ Верийската и Сервийската. За влизането на Верийската епархия въ Охридския диоцезъ свидѣтелствува обстоятелството, че верийскиятъ епископъ билъ членъ на Охридския синодъ:

[13]. За подвѣдомственностьта на Сервийската епископия подъ Охридската архиепископия свидѣтелствува самото рѫкоположение на епископа ѝ отъ архиепископа Хоматиана. Въ писмата си по епархийски въпроси сервийскиятъ епископъ се обръщалъ къмъ охридския архиепископъ като къмъ свой началникъ, и Хоматиянъ му отговарялъ като на свой подчиненъ.

Въ писмата на Хоматиана се споменуватъ още епископиитѣ Янинска и Ботротска, подведомствени на навпактския митрополитъ, Драчката и Керкирската митрополии, Кройската и Анакторополската. Прѣдстоятелитѣ на тѣзи епархии се обръщали къмъ

1. Гелцеръ твърди, че тази епархия е минала подъ властьта на търновския архиепископъ, обаче за това ние не намѣрихме указания въ паметницитѣ на епархиитѣ на Търновската архиепископия.

2. Pitra VII, col. 379 и 565.    3. ib. col. 566.    4. ib. col. 568.    5. ib. col. 337 и 575.    6. ib. col. 325 и 390.

7. ib. col. 626.    8. ib. col. 63.    9. ib. col. 435.    10. col. cit.    11. ib. col. 319.    12. стp. 3.

13. ib. col. 525.

194

Хоматнана по свои епархийски въпроси. Керкирскиятъ митрополитъ Василий Педиадитъ запиталъ Хоматиана по единъ браченъ въпросъ [1]. Неговиятъ приемникъ Георгий Вардани е засѣдавалъ въ Охридския синодъ при разглеждането на наслѣдственъ споръ между трима негови пасоми [2]. Както се спомена по-горѣ, керкирци — мѫже и жени — сѫ отивали въ Охридъ на сѫдъ прѣдъ архиепископа, като прѣдъ върховенъ духовенъ началникъ на тѣхната страна. Янинскиятъ епископъ се обърналъ не къмъ навпактския митрополитъ, а къмъ охридския архиепископъ за разрѣшение на възникналитѣ въ неговата епископия въпроси [3]. Сѫщо и ботротскиятъ епископъ Димитъръ е молилъ охридския архиепископъ и синодъ да му разрѣши спора съ ставропигиалния патриаршески монастиръ въ с. Хотѣхово. Даже той искалъ самъ да иде въ Охридъ по това дѣло, но поради тѣлесната си, немощь не е прѣдприелъ тоя дълъгъ пѫтъ. Въ началото на прошението си той се изразява тъй, че сѣкашъ счита Навпактския (митрополитски) и Охридския синоди за часги на едно църковно управно тѣло и че неговото обръщане къмъ охридския архиепископъ и неговия Синодъ не е антиканонично [4].

Зависимостьта на епирскитѣ и източномакедонскитъ епископи и митрополити, които по-рано се намирали подъ властьта на цариградския патриархъ, отъ охридския архиепископъ — фактическия духовенъ глава на епирската държава, била повече нравствена, отколкото юридическа. Намирайки се въ пълно общение съ охридския архиепископъ, въ сѫщото врѣме тѣ сѫ можели свободно да управляватъ епархиитѣ си, безъ да сѫ били задължени да даватъ смѣтка за това на охридския архиепископъ. Синодитѣ при Навпактската, Керкирската и Драчката митрополии сѫ били равноцѣнни управни тѣла за диоцезитѣ си, но приемали църковното единство на цѣлата държава да се изразява отъ Охридската архиепископия. Ако царството на Теодора Комнина било по-дълговрѣменно, то нравственото единство на всичкитѣ епархии въ Епирската държава, може би, щѣло да получи и канонична форма, и Охридската архиепископия щѣла да стане de jure висше църковно управно учрѣждение на тая държава.

Въ 1232-33 г. се измѣнила южната граница на Охридския диоцезъ, като заела онази посока, която е имала до 1223 г. Всичкитѣ епархии на архиепископията сѫ били 13 (заедно съ Охридската), именно ония, които е имала отъ 1218 г. до 1223 г.

1. ib. col. 46.    2. ib. col. 139.    3. ib. col. 119-124 и 389-392.

4. ib. col. 341:

195

Въ края на XIII в. Охридскиятъ диоцезъ много билъ стѣсненъ отъ къмъ сѣверъ. Границата, тръгвайки отъ Струмишко, е минавала р. Брѣгалница и р. Вардаръ малко надъ Велесъ, отъ кѫдѣто е завивала на югозападъ подъ Кичево и Дебъръ и допирала на р. Черни Дримъ въ Стружкото поле. Диоцезътъ е заемалъ само 11-тѣ прѣдишни епархии: Охридска, Костурска, Дѣволска, Главенишка, Канинска, Пелагонийска, Мъгленска, Сланишка, Гребенска, Струмишка и Влашка.

[Previous] [Next]
[Back to Index]