Иван Снѣгаровъ

История на Охридската Архиепископия. Том 1.

 

II. Византийска епоха. (1018 - 1334).

 

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Граници и епархии на Охридския диоцезъ отъ 1018 го д. до падането на Охрид подъ турцитѣ.

 

2. Слѣдъ смъртьта на Василия II

 

 

При приемницитѣ на Василия II, Охридскиятъ диоцезъ се съкратилъ почти на половина. Сѣверната му граница е започвала отъ Видинската епархия и вървѣла по дѣсния брѣгъ на Дунава прѣзъ Бѣлградъ, прѣминавала р. Сава и се простирала до Дунава на сѣверъ отъ Фрушка гора, гдѣто е свършвала Срѣмската епархия. Западната граница отначало се спускала, както и по-рано, на югъ по течението на р. Дрина и подъ Призрѣнъ тя е завивала на изтокъ, като оставяла Орейската и Чернишката епархии въ диоцеза на драчкия митрополитъ, послѣ близо до Дебъръ тя започвала да се спуска по р. Черни Дримъ и прѣзъ мокренскитѣ планини е достигала до адриатическия брѣгь при Авлона и на югъ е вървѣла по южния брѣгь до Авлонския заливъ. Отъ тукъ границата се движела по права линия къмъ Тепелени, обхващайки както него, тъй и Премети; сетнѣ вървейки по лѣвия брътъ на р. Воюса, е минавала горното течение на р. Воюса и р. Саламврия и достигала тесалийската граница. Отъ тукъ при сегашния гр. Малакаси тя е завивала на сѣвероизтокъ подъ г. Гребена и, като оставяла гр. Сервия, се дигала на сѣверъ по течението на р. Бистрица, обхващала сегашния гр. Сятища и завършвала на изтокъ по Солунското поле подъ Воденъ и Енидже-Вардаръ и надъ Верия, която оставала въ Солунската епархия. Отъ Енидже-Вардаръ тя преминавала Вардаръ, откѫдѣто малко на сѣверъ отъ Дойранъ, който оставалъ подъ властьта на цариградския патриархъ, достигала до р. Струма. Източната граница е вървела на сѣверъ по лѣвия бръгъ на р. Струма, се отклонявала на изтокъ по права линия подъ Мелникъ, който билъ подъ властьта на цариградския патриархъ, обхващала Разлога и прѣзъ Доспатскитѣ планини е отивала на сѣверъ къмъ изворитѣ на р. Искъръ, минавала тѣхъ и, вървейки по сѣверозападна посока, се свършвала на Дунава близо до Видинъ. Въ тѣзи граници сѫ влизали западниятъ край на сегашна България, сръбското кралство (до войната въ 1912 г.) Стара Сърбия, Македония безъ южнитѣ покрайнини, срѣдна и часть отъ южна Албания. Прѣдишнитѣ области на Охридския диоцезъ: Епиръ, южномакедонскитѣ покрайнини, сѣверна Албания и сѣвероизточна България влизали въ Цариградския диоцезъ.

 

Споредъ двата списъка и отъ XI и XII в., целата територия на Охридската архиепископия била раздѣлена на 24 епархии [1]. Отъ тѣхъ 18 сѫ сѫществували и по-

 

1. Нилъ Доксопатъръ (1143 г.) съобщава, че Българската архиепископия е имала повече отъ 30 епархии. (Migne, t. 132, col. 1097), обаче, както твърди и Гелцеръ (Byz. Zeitschr., II, 68), той се основавалъ на хрисовулитѣ на Василия II.

 

189

 

рано, а шесть се образували прѣзъ XI-XII в. чрѣзъ разчленение на прѣдишнитѣ епархии.

 

Отъ прѣдишнитѣ епархии сѫ останали слѣднитѣ:

 

1) Охридска съ Охридъ, Преспа, Мокра и Кичево. Теофилактъ споменува за Мокра [1] и Кичево [2] като за части на Охридската епархия.

 

2) Костурска съ прѣдишнитѣ мѣста безъ Дѣволъ. За тази епархия има сѫщо указание въ писмото на Теофилакта до скопския дукъ [3].

 

3) Главенишка безъ Канина. Споменува я Теофилактъ въ писмото си до Михаила Пантехна [4].

 

4) Мъгленска. Теофилактъ говори за избирането на воденски епископъ [5]. Вѣроятно, въ това врѣме мъгленскиятъ епископъ живѣелъ въ съсѣдния гр. Воденъ.

 

5) Пелагонийска. Отъ Теофилакта има писмо до неговия епископъ [6].

 

6) Струмишка съ прѣдишнитѣ градове.

 

7) Малешевска или Морозвиздска. За Струмишката и Малешевската епископии споменува Теофилактъ [7]. Сѫщо и Хоматианъ говори за Малешевска епископия въ началото на XIII в. въ писмото си до драчкия митрополитъ Константинъ Кавасила, комуто съобщава, че Теофилактъ е адресиралъ съчиненията си за латинскитѣ различия на дякона канстресия Николая, който по сетне билъ малешевски епископъ [8].

 

1. Migne, t. 126, col. 484, ер. 65.    2. ib. col. 416, ер. 27.    3. ib. col. 525, ер. 13.    4. ib. col. 321, ер. 7.

 

5. ib. col. 321, ep. 8:

 

6. ibid., col. 527, ep. 15.

 

7. ib. col. 432, ep. 33:

 

8. Pitra, VII, col. 626:

Въ списъка епископското седалище се нарича , а въ : . Отъ това, Гелцеръ заключава, че въ края на 11. вѣкъ епископската катедра била прѣмѣстена отъ Морозвиздъ въ Малешево. (Byz. Zeitsch. II, 52). Това, обаче, не ще да е вѣрно: морозвиздскиятъ епископъ се титилу валъ и малешевски, понеже морозвиздската и малешевската покрайнини сѫ съставлявали една провинция (Provincia Malesovi et Morovisdii), както се вижда отъ грамотата на импер. Алексия III отъ 1198 г. (Йор. Ивановъ, Годишникъ I, 78). При това, ако въ края на XI-й вѣкъ била прѣмѣстена катедрата отъ Морозвиздъ въ Малешево, то би трѣбвало въ по-новия списъкъ на епархиитѣ да се чете вм. . Двѣтѣ названия били употрѣ-

 

190

 

8) Велбуждска съ прѣдишнитъ мѣста.

 

9) Срѣдечка се споменува у Теофилакта нѣколко пѫти [1].

 

10) Нишка.

 

11) Браничевска или Моравска. Въ титулътъ на епископа ѝ билъ: [2], което показва, че епископската катедра била прѣнесена отъ Браничево въ Морава. Туй пренасяне ще да е станало още въ края на XI-й в., понеже Теофилактъ говори за моравски епископъ [3], който е управлявалъ и Браничево.

 

12) Бѣлградска се споменува у Теофилакта [4].

 

13) Срѣмска.

 

14) Скопска. Епископията, за която скопскиятъ дукъ Торнотопулъ е искалъ отъ Теофилакта да назначи друго лице, трѣбва да е била Скопската, защото въ писмото се говори за нея, като за епархия въ Скопската тема [5].

 

15) Призрѣнска се споменува въ сѫщото писмо на Торнотопулъ.

 

16) Липенийска се споменува у Теофилакта [6].

 

17) Видинска се споменува у Теофилакта [7].

 

18) Рашка.

 

Новооткрити епархии сѫ били:

 

19) Дѣволска, която била отдѣлена отъ Костурската епархия. Подъ “епископия” въ Прѣспа и Дѣволъ, за която Теофилактъ говори въ писмото си до сина на севастократора [8], трѣбва да се разбира Дѣволската, понеже Прѣспа е влизала въ Охридската епархия. Тази епархия се споменува и въ 1199 г. въ писмото на цариградския патриархъ Иоанъ Каматиръ до драчкия митрополитъ и дяволския епископъ за брачното дѣло на Капандрита Алексия

 

 

бявани отдѣлно за една и сѫща епархия или, защото епископътъ е ималъ двѣ резиденции: въ Морозвиздъ и Малешево или пъкъ, защото Морозвиздъ и Малешево сѫ били съсѣдни и Малешево, като име на область, могло да бѫде употрѣбено намѣсто името на катедралния градъ. Така се обяснява, че въ XIII в. тя се наричала Малешевска, (вижъ по-долѣ стр. 193), а пъкъ въ XIV в. — Морозвиздска (въ лѣсновския хрисовулъ на Стефана Душена и въ една приписка отъ XIV в.: (Йop. Ивановъ, Бълг. старини изъ Македония, 253).

 

1. Migne, t. 126, col. 337, ep. 17; col. 344, ep. 18; col. 349, ep. 19; col. 429, ep. 32.

 

2. Byzant. Zeitschr, I, 257.    3. Migne, t. 126, col. 525, ep. 13.    4. ibid., col. 524.

 

5. ib. col. 525.    6. ib. col. 344, ep. 17.    7. ib. col. 336, ep. 16.    8. ib. col. 529.

 

191

 

и Евдокия, жителка на Драчката тема [1]. Епископътъ, навѣрно, е живѣлъ въ Голѣмъ Дѣволъ [2].

 

20) Сланишка. Сѫществувала още въ врѣмето на Теофилакта [3]. Сланица се споменува у Ана Комннна като градъ на западъ отъ Цариградъ, т. е. Македония [4]. Въ втория епархийски списъкъ четемъ [5]. Тоя титулъ свидѣтелствува, че Сланица се намирала около старата столица на Македонското царство Пела. Сега до Пела се намира Енидже-Вардаръ , отстоящъ отъ Воденъ шесть часа на изтокъ близо до р. Вардаръ. Въ тъждественостьта на Сланица и Енидже Вардаръ се увѣряваме отъ слѣднитѣ факти. Въ атинския списъкъ на епархиитѣ на Охридската архиепископия воденскиятъ епископъ се нарича   [6]. Въ синодния охридски актъ отъ 1714 воденскиятъ митрополитъ се подписалъ: [7], гдѣто прѣписвачътъ на документа Бодлевъ е поставилъ въ скоби думата слѣдъ думата [8]. Сланишката епархия била отдѣлена отъ Мъгленската. По-сетнѣ седалището на епископа било прѣнесено въ Воденъ.

 

21) Гребенска. Гр. Гребена се намира въ южна Македония на притока на р. Бистрица, недалече отъ Сервия, три дни далече отъ Солунъ [9]. Не се знае, кога точно слѣдъ 1019 г. тя е била открита. За нея се споменува въ една схолия въ рѫкописа, написанъ по разпоредбата на иерусалимския пстриархъ Доситей за Московската патриаршеска библиотека [10]. Ако се допусне, че споменатиятъ тукъ Левъ е Левъ Мунгъ, както мисли Le Quien, то Гребенската епархия била открита не по-късно отъ управлението на тоя архиепископъ (XII в ), като била откъсната отъ Костурската епархия [11].

 

22) Канинска, отдѣлена отъ Главенишката [12].

 

 

1. , V, стр. 103.

 

2. Голубинскiй, Кр. оч. ист. прав. церкв., стр 77.

 

3. Migne, t. 126, col. 321, ep. 7.

 

4. Migne, t. 131, col. 484:

 

5. Byz. Zeits. I, 257.

 

6. Gelzer, Der Patr. Achrida, s. 20.    7. ibid., s. 77, Urk. 27.    8. ibid., заб. 37.

 

9. Голубинскiй, цит. съч., стр. 77.

 

10. Записки Новороссiйскаго университета т. XIII. 172-173:

 

11. У Gelzer, Der Patr. v. Achrida, s. 11.    12. pag. cit.

 

192

 

23) Дебърска, открита не по-късно отъ последното десетилѣтие на XI в. Има писмо отъ Теофилакта до епископа ѝ [1]. По всѣка вѣроятносгь, тя била отделена отъ Охр. епархия. Дебърската область се дѣли на Горни и Долни Дебъръ. Тя лежи на сѣверъ отъ Охридъ по двата брѣга на р. Черни Дримъ. Въ Долни Дебъръ се намира гр. Дебъръ , гдѣто била епископската катедра. Въ хрисовулитѣ на Василия II не се споменува този градъ, навѣрно, той по-късно се образувалъ. Дебъръ често се споменува отъ писателитѣ на XIII в. (Хоматианъ, Г. Акрополитъ, Никифоръ Григора).

 

24) Бренотска или влашка . Тази епископия е обхващала всичкитѣ власи на Охридския диоцезъ и вардариотитѣ-турци, които при Василия II били подъ прѣката власть на охридския архиепископъ. Влашката епископия се споменува въ една пергаментна тетрадка отъ XI в., намѣрена въ библиотеката на охридската църква “Св. Климентъ”. Тамъ се чете: [2]. He се знае, гдѣ е била катедрата на влашкия епископъ. Първото му название , несъмнѣно, е произлизало отъ названието на селището, гдѣто била епископската катедра. Обаче мѣстностьта Врѣнотъ или Брѣнотъ остава неизвѣстна [3]. По-послѣ вардарскитѣ турци сѫ минали подъ властьта на солунския митрополитъ.

 

1. Migne, t. 126, col. 488, ер. 67.

2. Извѣстiя Русскаго археолог, инст. въ К-лѣ, 1899, IV, вып. 3.

3. Gelzer, Byzant Zeitschr. II, s. 60. Голубински не разграничава числото на епархиитѣ на Охридската архиепископия при Василия II и при приемницитѣ му и къмъ списъка на българскитѣ епархии слѣдъ падането на България въ 1018 г. той присъединява и епархиитѣ, които сѫ принадлежали на Бълг. църква само при българскитѣ царе Бориса, Симеона и Петра, като Преславската, Дебелтската, Проватската. Затова у него излизатъ 39 български епархии.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]