Иван Снѣгаровъ

История на Охридската Архиепископия. Том 1.

II. Византийска епоха. (1018 - 1334).

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Граници и епархии на Охридския диоцезъ отъ 1018 го д. до падането на Охрид подъ турцитѣ.

1. При императора Василия II

Епархии:  7. Морозвиздска;   8. Велбуждска;   9. Срѣдешка;   10. Нишка;   11. Браничевска;   12. Бѣлградска;   13. Срѣмска;   14. Скопска;   15. Призрѣнска;   16. Липенийска;   17. Сервийска;   18. Дръстърска;   19. Видинска;   20. Рашка;   21. Орейска;   22. Чернишка;   23. Химарска;   24. Адрианополска;   25. Вела;   26. Ботротска;   27. Янинска;   28. Козилска;   29. Петрска;   30. Стажка;   31. Верийска

Б.

7) Морозвиздска съ мѣстата Морозвиздъ, Козякъ, Славище, Злетово, Луковица, Пиянецъ и Малешово. Главната ѝ часть се намирала по р. Брѣгалница; затова Иречекъ [2] и Йор. Ивановъ [3] я отъждествяватъ съ Брѣгалнишката епископия отъ врѣмето на князъ Бориса. Брѣгалнишката епископия е сѫществувала още въ дославянско врѣме въ града на Втора Македония (между планинитѣ Осогово и Бѣласица), откѫдѣто е произлязло и славянобългарското име Брѣгалница. [4] Въ Теофилактовото житие за Тивериополскитѣ мъченици се говори, че князъ Борисъ е заповѣдалъ на брѣгалнишкия управитель Таридинъ да построи храмъ въ Брѣгалнишката епископия и да прѣнесе тамъ мощитѣ на Тивериополскитѣ мъченици. Таридинъ е построилъ храмъ и, като събралъ архиереитѣ и свещеницитѣ, воеводитѣ и много народъ, е тръгналъ за Струмица съ пѣснопѣния. Струмичани не сѫ давали мощитѣ, но по увѣщанията на войводата и архиепископа, тѣ сѫ дали мощитѣ само на трима свѣтии. При царь Симеона сѫ били прѣнесени мощитѣ и на другитѣ свѣтии отъ Струмица въ брѣгалнишкия храмъ. [5] Брѣгалнишката епископия е нѣмала постоянно название. То се мѣнявало заедно съ мѣстенето на епископската катедра. Още при Бориса тя се наричала Проватска (Овчеполска) [6], а при Самуила Морозвиздска.

Морозвиздъ сега не сѫществува. Кедринъ говори за тоя градъ наредъ съ Пелагония и Липений [7]. Идрисъ е миналъ прѣзъ Морозвиздъ, когато пѫтувалъ отъ Кратово за Малешево. Той го нарича Формендисъ, разположенъ на планински

2. Периодическо списание, 1898 г., кн. 55-56, стр. 245, заб. 1.

3. Списание на Българ. акад. на наукитѣ 1911 г., кн. I, стр. 110.

4. Йор. Ивановъ, Годишникъ на Софийския универиситетъ, I, год., стр. 74. За Варгала като градъ на втора Македония виждъ и у Иерокла Synecdemus стр. 391.

5. Migne, t. 126, col 201-213.

6. Йор. Ивановъ, Годишникъ I, стр. 76. Голубинскiй, Краткiй очеркъ ист. прав. церквей, стр. 57. На Цариградския съборъ въ 879 г. между българскитѣ епископи е имало двама проватски: Мануилъ и Левъ . Първиятъ е билъ епископъ на гр. Провадия до Варна, а другиятъ на Брѣгалнишката епархия или на овчеполската котловина при р. Брѣгалница.

7. Migne, t. 122, col. 200: .

175

хълмъ и заграденъ съ лозя и изорани ниви. [1] Морозвиздъ се споменува и въ грачанишкия хрисовулъ на сръбския краль Милутинъ отъ началото на XIV вѣкъ като съсѣдно на Злетово и Враня [2]. Споменува се сѫщо въ лѣсновския хрисовулъ на сръбския царь Стефанъ Душанъ отъ 1347 [3] вече като село близо до Лѣсновския монастирь. Въ сѫщия хрисовулъ наредъ съ Морозвиздъ, при опрѣдъляне на границитѣ му, се споменувать Жерновщица, Брѣгалница, Видостиница. Въ Кочанско, на югозападъ отъ Кочани, има село Зърновци, Видовища и между тѣхъ селце Мородвисъ или “Морозда” [4], изопачение на “Морозвиздъ”, гдѣто има развалини на стари църкви [5]. Въ 1898 г. въ с. Мородвисъ е имало 56 кѫщи (40 турски, 12 български и 4 цигански) [6] въ 1905 г. 350 жители, отъ които повече турци [7].

Козякъ сега е село, подъ планината Козякъ, до Мала рѣка, единъ отъ лѣвитѣ притоци на р. Пшиня [8]. Козякъ се нарича и мѣстностьта, обнимаща около 60 села между Крива рѣка и Пшиня [9].

Славище се споменува въ грачанишкия хрисовулъ на Милутина [10] и въ лѣсновския хрисовулъ на Стефана Душана при опрѣдѣляне злетовскитѣ граници [11]. Ипекскиятъ архиепископъ Арсений Черноевичъ въ описанието на пътешествието си въ Иерусалимъ отъ 1682 г. споменува Славишко поле и село Радибуждъ [12]. Славище се намирало нѣгдѣ недалече на югъ отъ гр. Враня. Сега Славище се нарича една покрайнина около Крива рѣка, която започва подъ Крива-Паланка и се простира до тѣснината при Каваклия [13] съ около 30 села [14].

Злетово е голѣмо село (около 1000 жит.) на рѣкичката Злетово, притокъ на р. Брѣгалница. Имало и область Злетово, погранична съ Морозвиздъ, споменувана въ грачанишкия

1. Годишникъ, I, 77.    2. Monumenta Serbica, стр. 565.

3. Гласник XXIV, 282; виждъ за това и първата глава отъ сръбската епоха въ наст. съчинение.

4. Новаковић, Глас, 76. стр. 25, Йор. Ивановъ, Годишникъ I, 77. Шафарикъ безъ основание отъждествява Морозвиздъ съ Гиляни въ Стара Съобия (Слав. древности, II, 1, 356).

5. Е. Карановъ, Сборникъ на Мин. на Нар. прав. IV, 301.    6. Йор. Ивановъ, Годишникъ, I, 77.

7. Иречекъ, Период. Списание кн. 55-56, стр. 245, заб. 1.    8. Новаковичъ, Глас. кн. 76, стр. 25.

9. Йор. Ивановъ, Годишникъ, 1, стр. 78.    10. Monumenta Serbica, 565.    11. Гласник. XXIV, 289.

12. Новаковић, Глас., кн. 75, стр. 25.    13. ibid, стр. 26.    14. Йор. Ивановъ, Годишникъ, 1, 78.

176

хрисовулъ на Милутина наредъ съ Славище и Морозвиздъ [1] и въ лѣсновския хрисовулъ наДушана [2]. Въ единъ надписъ отъ 1342 г. се споменува “хора Злетовска” и въ нея Лѣсновскиять монастиръ [3].

Луковица съ това название има нѣколко мѣста. Въ лѣсновския хрисовулъ на Стефана Душана се споменува Луковица между Злетово и Пиянецъ, въ ѫгъла на планинитѣ, между Морозвиздъ и Злетово, около р. Каменица, дѣсенъ притокъ на р. Бръталница [4]. Луковица се нарича и югозападното подножие на височинитѣ Сива Кобила и Шърби върхъ, които опрѣдъляха границитѣ между България и Сърбия до окт. 1915 г., на юго-западъ отъ Кюстендилъ. Сѫщо има село Луково въ Кратовско и с. Луковица въ Осоговско. Навѣрно, въ Осоговско се намирала старата Луковица. [5]

Пиянецъ е область, която обхваща срѣдното течение на р. Брѣгалница по-горѣ отъ Морозвиздъ и Луковица, по водопада на р. Елешница, вливаща се въ р. Струма. Тя е получила своето название отъ славянското племе пиянци. [6] Областьта Пиянецъ е старата Пеония. [7] До Берлинския конгресъ Пиянецъ е ималъ 42 села и е влизалъ въ Кюстендилския санджакъ. Слѣдъ това тая область била раздѣлена: 12 села били оставени въ България, и 30 въ Турция. Центъръ на Пиянецъ е Царево село.

Малешово или Малешъ е планинска мѣстность при самия изворъ на р. Брѣгалница, съ около 15 села, отъ които главни сѫ Берово и Пехчево.

8) Велбуждска. Тази епархия била разположена около Велбуждъ, отъ двѣтѣ страни на р. Струма, послѣ обхващала лѣвата страна на р. Струма, (по дѣсната ѝ страна се простирало Малешово въ Морозвидската епархия) и се спускала прѣзъ Разлога до изворитѣ на р. Мѣста [8]. Въ нея сѫ влизали Велбуждъ, Сунтяскъ, Германия, Теримеръ, Стобъ, Долни Сунтяскъ и Разлогъ.

Велбуждъ е сегашниятъ Кюстендилъ. Въ римско врѣме е имало гр. , или Ulpia Pautalia, сетнѣ Pautalia Aurelii (въ Срѣдиземна Дакия) [9] организиранъ отъ императора Траяна и повдигнатъ отъ Марка Аврелия [10].

1. Monumenta Serbica, 565.    2. Новаковић, Глас., кн. 76, стр. 26.    3. ibid.

4. Новаковић, Глас., кн. 76, стр. 27.

5. Голубински я отъждествява съ с. Луково (Кр. очеркъ исторiи прав. церквей, стр. 64).

6. Иречекъ, История болгаръ, стр. 42.    7. Йор. Ивановъ. Годишникъ I, стр. 78.    8. Новаковичъ, Глас., кн. 76, стр. 30.

9. Иероклъ, цит. съч. 393.    10. Иречекъ, Княжество България, ч. II, стр. 543.

177

Той се явява епископски градъ още въ VI вѣкъ, когато византийскиятъ императоръ Анастасий е направилъ опитъ въ 516 г. да принуди илирийското духовенство да признае вѣдомството на цариградския патриархъ. Между повиканитѣ въ Цариградъ илирийски епископи билъ и Евангелъ Пауталийски (epicsopus Pautaliensis) [1]. Когато била основана архиепископията на Първа Юстиниана, Пауталийската епископия е влѣзнала въ нейния диоцезъ. Слѣдъ заселването на славянитѣ въ Балканския полуостровъ, гр. Пауталия билъ нареченъ “Велбуждъ”. Томашекъ произвежда това име отъ (камила), поради стръмната гърбица на града; Миклошичъ и Иречекъ — отъ личното име . А коментаторътъ на Константина Порфирогенета твърди, че най-старото име на било [2], отъ което нѣкои се мѫчатъ да изведатъ “Велбуждъ”. Днешното название “Кюстендилъ” било дадено на града отъ турцитѣ и означава Константинова земя, т. е. владѣние на послѣдния велбуждски депотъ Константинъ. Обаче названието “Велбуждъ” не е изчезнало изведнъжъ. До началото на 18-и вѣкъ пѫтешественицитѣ сѫ слушали отъ устата на самото население названията; Велбушка баня, Белбушка баня, Велбушка, Биобушка. [3] Въ XV-XVI в. Кюстендилъ се наричалъ още Колоса (отъ тукъ митрополитъ коласийски, Коласийска епархия). Пръвъ е употрѣбилъ това име бълг. писатель Константинъ Костенечки. Името било прѣнесено отъ малоазийския градъ Колоса (Colossae, ), чрѣзъ легендата за чудото на Св. Архангелъ Михаилъ. [4]

Сунтяскъ ( или ) е славянското или , което означава дефиле. Не е извѣстно точно, гдѣ е билъ тоя градъ. Въ старо врѣме имало двѣ крѣпости или покрайнини Горни и Долни [5]. Сега има планинска покрайнина Сѫтѣска около пролома на р. Струма между Радомирското и Кюстендилското полета. [6], Стѣнско (може би, отъ съ метатеза на ), гдѣто има стари развалини отъ църкви [7].

Германия, . Иероклъ споменува за гр. въ Срѣдиземна Дакия. [8], сѫщо и Константинъ Пор-

1. Лепорскiй, Qесалоникскiй Екзархатъ, 158-159.    2. Const. Porphyr. De Thematibus, 282.

3. Новаковић, Глас., кн. 76, стр. 28.    4. Иречекъ, Княжество България, ч. II, стр. 550-551.

5. Иречекъ (Княжество България, ч. II., 54б) ги търси по р. Струма, а самия горни Сѫтѣскъ на сѣверъ отъ Кюстендилъ.

6. Йор. Ивановъ, Годишникъ, I, 81.    7. Новаковић, Глас, кн. 76, стр. 29.    8. Synecdemus, ed. Bon., 393.

178

фирогенетъ [1]. Въ хрисовула на българския царь Шишманъ отъ 1378 г. се споменува Германщица, (сега с. Джерменъ). [2] Сега има р. Джерманъ (отъ Германъ), лѣвъ притокъ на р. Струма въ Дупнишка околия. По всичко изглежда, че тукъ нѣгдѣ била Германия. [3]

Теримеръ Сега нѣма нито едно географско название, което да напомва Теримеръ, но, навѣрно, се намиралъ между Дупница и пл. Рила. [4]

Стобъ . Иерокълъ споменува въ Втора Македония [5]. Обаче Стобъ въ хрисовула на Василия II се намиралъ недалече отъ Рилския монасгиръ, на югозападъ отъ него, малко по-горѣ отъ сегашното село Рила около р. Рила. [6] Заедно съ градоветѣ Велбуждъ, Земаенъ и Перникъ билъ опустошенъ и Стобъ отъ сръбския великъ жупанъ Стефанъ Нѣманъ. [7]

Долни Сунтяскъ не е извѣстно, гдѣ се намиралъ. Иречекъ го търси при пиянечкото с. Пастухъ, на ю. и. отъ Кюстендилъ [8]; Новаковичъ — въ Струмската клисура [9]; Йор. Ивановъ между селата Четирци и Бобошево, гдѣто има петь стари църкви, старъ монастиръ “Св. Димитъръ”, много оброчища и развалини на градче. [10]

Разлогъ е область на сѣверъ отъ Нѣврокопъ, при изворитѣ на р. Мѣста. Изглежда, че и въ XI в. това име е означавало область, както и сега.

9) Срѣдешка съ Срѣдецъ, Перникъ, и .

Срѣдецъ въ старо врѣме се наричалъ Сардика или Сердика отъ името на тракийското племе серди [11]. При рим.

1. De Thematibus, 56.    2. Иречекъ, Исторiя болгаръ, стр. 40; Йор. Ивановъ, Годишникъ 1, 82.

3. Глас., кн. 76, стр. 29. Иречекъ (Княжество България, т. II. стр. 6) я поставя въ с. Баня при Дупница; сѫщо и Йор. Ивановъ (Годишникъ 1, стр. 82), който намира основание въ факта, че въ това село има римски старини и изобилни горещи води, като произвежда “Германия” отъ тракийската дума “Герма” (горещъ).

4. Новаковичъ прѣдполага, че Теримеръ се намиралъ или на пл. Рила, или на югъ отъ Велбуждъ, на р. Елешница, на западъ отъ Г. Джумая, на дѣсно отъ р. Струма (Глас, кн. 76, стр. 29). Йор. Ивановъ го поставя по сѣвернитѣ склонове на пл. Рила. (Годишникъ, I, 82).

5. Synecdemus, 391.    6. Вж. Иречекъ, Княжество България, ч. II. стр. 546.    7. Гласник, VII, 12-13.

8. Княжество България, ч. II, 608.    9. Глас, кн. 76, стр. 30.    10. Годишникъ, I, 83.

11. Иречекъ, Княжество България, ч. II, стр. 3. У Никита Хониата четемъ (ed. Bonnae, 132): . Сѫщо Zonara, ed. Bon., III, 548; Mich. Glycas, ed. Bon., 465.

179

ския императоръ Аврелиана, Сердика е станала главенъ градъ на Dacia Mediterranea [1]. Сардикийски епископъ се явява още на първия вселенски съборъ (325 г.) [2]. Гръцкото название е произлѣзло отъ българското име “Срѣдьцъ”, “Срядець” или “Стрядець” (поради свойството на гръцкия езикъ да притуря къмъ звука “с” още “т”). Сегашното име “София” тоя градъ е получилъ отъ църквата “Св. София”, за което съобщава италянецътъ Джиовани Кларомани, който въ 1659 г. е миналъ прѣзъ тоя градъ, като съпровождалъ Майера или Майерберга, посланика на имаер. Леополда I при турския султанъ Мухамеда IV [3]. Българитѣ сѫ почнали да употрѣбяватъ името “София” още прѣди падането на България подъ турцитѣ [4]. Срѣдецъ билъ за извѣстно врѣме столица на Западно българско царство.

Перникъ се намира на югозападъ отъ София при изворитѣ на Струма. Пръвъ пѫтъ се споменува въ една безименна легенда за Св. Ив. Рилски [5]. Той билъ силна крѣпость въ Западното българско царство съ знаменития войвода Кракра [6]. Василий Българоубиецъ безуспѣшно го обсаждалъ два пѫти (въ 1002 г. и 1016 г.)

, по български Суково, се намиралъ, навѣрно на дѣсния брѣгъ на Нишава, на ю. и. отъ Пиротъ, на ж. п. линия, гдѣто има развалини отъ старъ градъ, който билъ църковенъ центъръ на покрайнината, както сега е Пиротъ. [7]

ще да се намиралъ въ сегашното Знеполе или по-точно при с. Звънци [8] близо до гр. Трънъ. Знеполе е сегашниятъ трънски край. Гр. Трънъ билъ наричалъ отъ турцитѣ Изнеболъ-Касабаси (Знеполски градъ) [9]. Константинъ Костенечки съобщава, че султанъ Мухамедъ I, слѣдъ убийството на брата си Муса Кеседжи въ 1413 г., е по-

1. Иречекъ, цит. съч. стр. 6.    2. Голубинскiй, Кр. оч. ист. прав. церк., 67.

3. Дриновъ, съчин. I, 643; Г. Кацаровъ, Приносъ къмъ старата история на София, стр. 19.

4. Дриновъ отнася това къмъ XIII в. (Съчин. I, 344), а Иречекъ — къмъ края на Xlv в. (Княжество България, II, стр. 14).

5. Иречекъ, цит. съч., стр. 525.

6. Кедринъ у Migne, t. 122, col. 189:

7. Иречекъ (Княжество Българин, ч. II, стр. 512) го поставя при с. Суково (Трънско), а Новаковичъ (Глас., кн. 76, стр. 32) — при Суковския монастиръ (до сръбско-бълг. граница).

8. Иречекъ, Княжество България, ч. II, стр. 512.    9. ibid, 513.

180

дарилъ на сръбския деспогь Стефана Лазаревича [1].

10) Нишка съ градоветѣ Нишъ, Мокръ, , Топлица и Свърлигь.

Нишъ. ( въ старо врѣме ) се намира на р. Нишава, притокъ на р. Българска Морава. Тамъ е имало епископия още въ добългарско врѣме. По съобщението на Константина Порфирогенета, Нишъ билъ роденъ градъ на Константина Велики. [2] Албертъ Аквиенски, като разказва за пристигането на кръстоноснитѣ войски на Валтера въ Нишъ, нарича тоя градъ богатъ и центъръ на българското царство. [3]

Мокръ се намиралъ, вѣроятно, на изтокъ отъ Нишъ при бѣло-паланешкото село Мокро, надъ което има монастиръ “Св. Димитъръ” [4].

се намиралъ на западъ отъ Нишъ, нѣгдѣ между разрушения Курвинъ-градъ (Коприанъ) (на лѣвата страна на Морава) и Прокупле и между Курвинъ-градъ и Мраморъ. При Курвинъ-градъ има развалини на стара църква и развалини на Кулинъ хълмъ [5]. Между названията на тѣзи развалини (Комига или Комигъ за развалинитѣ на църквата, Комнига за развалинитѣ на Кулинъ-хълмъ) и има извѣстно съзвучие, макаръ и неясно.

Топлица се намирала на едноименната рѣка, която тече близо до югоизточната граница на старото сръбско кралство [6]. По-късно тя е станала епископска епархия съ катедра въ монастира “Св. Николай”.

ще да е Свърлигъ, споменуванъ между градоветѣ прѣвзети отъ Стефана Нѣмана [7] и разположенъ на изтокъ отъ Нишъ, на горното течение на р. Тимокъ, гдѣто има развалини на старъ градъ. Въ 1279 год. Константинъ или Войсилъ граматикъ е написалъ евангелие въ гр. Свърлигь при нишкия епископъ Никодимъ за пресвитера Георгия [8].

11) Браничевска, която се простирала по двѣтѣ страни на р. Велика Морава съ градове, Браница, Моровискъ, , и Бродарискъ.

Браница , навѣрно, погрѣшно прѣдадено, намѣсто [9], за какъвто градъ говори Никита Хониатъ въ свързка съ Бѣлградъ [10], или по български Браничево, намиращъ се

1. Гласник, XLII, 306.    2. De Thematibus, 56.     3. Rad кн. 42, стр. 76.    4. Новаковић, Глас., кн. 76, стр. 33.

5. Новаковић, ibid., стр. 34 и 35.    6. Голубинскiй, Кр. оч. ист. прав. церк., стр. 67.    7. Гласник, VII, 12-13.

8. Новаковић, Глас., кн. 76, стр. 36.    9. Голубинскiй, Краткiй очеркъ исторiи прав. церк., стр. 67.    10. Ed Bonnae, 133, 134, 178.

181

при вливането на р. Млава въ Дунава. Тоя градъ е получилъ названието си отъ славянското племе браничевци, които сѫ живeели въ тъй нареченото по-късно браничевско войводство. [1] Въ римско врѣме той се наричалъ Viminacium, главенъ градъ на Мизия. [2]

Моровискъ, ( Моравьскъ) ще да е единъ и сѫщъ съ Морава (Моравище), която се намирала недалече на западъ отъ Браничево, при вливането на р. Морава въ Дунавъ [3]. За градъ Морава говорятъ Кедринъ [4] и арх. Теофилактъ [5].

се намиралъ до дунавския градъ Смедерово или Семендрия. Думата “Смедерово” е произлѣзла отъ израза Monte Aureo, както турското название на Цариградъ — Стамбулъ отъ гръцкия изразъ . Mons Aureus билъ станция на 24 римски мили отъ Бѣлградъ и се намиралъ до устието на Удовичка рѣка, вливаща се въ Дунава, тамъ, гдѣто се намирала Орашачка механа [6]. Сегашното Смедерово било построено въ 1430 г. отъ деспота Гюргь, малко на страна отъ старото, именно въ развалинитѣ на мѣстностьта Югово [7].

се намиралъ, навѣрно, въ Гроцка (Исарджикъ) на Дунава, на западъ отъ Смедерово [8].

, по славянски Дивишищь или Дивишиште, Дьвьсишть, Дивьсишть. Сега нѣма никакви слѣди отъ него, Новаковичъ го дири въ развалинитѣ на южната покрайнина Юхоръ, при мѣстото Дѣвоячка стѣна [9].

не е извѣстно, гдѣ се намиралъ. Името на тоя градъ не ще да е вѣрно прѣдадено. Новаковичъ го отъждествява съ Сталачъ (въ Сърбия) [10], но не привежда основания.

(Бродарьскъ). Сѫщо не е извѣстно мѣстонахождението му. Въ загребското родословие на сръбскитѣ крале се споменува Бродарево въ Босна при р. Лима, [11] съ което обаче не

1. Шафарикъ, Слав. Древности, II, кн. I, стр. 346 и 347.    2. Иероклъ, Synecdemus, 393.

3. Голубинскiй, Кратиiй очеркъ ист. пр. ц, стр. 68. Съ него се съгласява и проф. Ив. Шишмановъ (Сборникъ на Мин. Нар. Просв., IV, стр. 346 и 355).

4. Migne, t. 122, col. 260:

5. Migne, t. 126, col. 525.    6. Новаковић, Глас., кн. 76, стр. 38.    7. ibid., стр. 39.

8. Йор. Ивановъ, Списание на Бълг. Бкад. на наукитѣ, 1911, кн. I, стр. 111. Новаковић я поставя въ покрайнината на Сърбия Гружа (Глас., кн. 76, 39), но тя е 100 клм. далече отъ Смедерово и не можела да влиаа въ Браничевската епархия.

9. Глас., кн. 76, стр. 40.    10. Pag cit.    11. Гласник, кн. 53, стр. 39.

182

може да се отъждестви Бродарьскъ, защото Браничевската епископия не е могла да има подъ свое вѣдомство такива далечни селища, раздѣляни отъ нея чрѣзъ Белградската епархия. Новаковичъ го поставя при с. Мощеница, на с. отъ Кюприя, недалече отъ ягодинското пристанище [1].

12) Бѣлградска, която е граничела съ р. Сава, Колубаръ и притоцитѣ му, като обхващала планинския край на югъ отъ тѣхнитѣ водопади и нѣкои мѣстности по течението на р. Дрина. Тя била основана още при българския князъ Бориса. Ней принадлежали: Бѣлградъ, Градецъ, , и Бѣла Църква.

Бѣлградъ е сегашната сръбска столица [2]. Бѣлградъ е стариятъ Singidunum [3]. Прѣзъ врѣме на византийското владичество въ Бѣлградъ е имало дукъ, който управлявалъ и Браничево [4]. Албертъ Аквински говори за бѣлградския дукъ Никита като за principe Bulgarorum [5]. Сѫщо и Вилхелмъ Тирски го нарича дукъ на българитѣ: Continuantes igitur iter Bellegraviam pervenerunt, ut praemissimus, ubi gulterus a duce Bulgarorum [6]. На друго мѣсто той нарича Бѣлградъ български градъ: Veniens que ad Bellegravam, Bulgariae oppidum [7].

Градецъ , навѣрно, се намиралъ въ Валевска околия. [8]

(старобългарски или ) ще да е сегашниятъ гр. Ужица въ Сърбия. [9]

Мястото на и Бѣла Църква не се знае.

13) Срѣмска .  е произлѣзло отъ славянското Срѣмъ чрѣзъ вмѣтане на “т” между “с” и “р” и произнасяне на “ѣ” като “я” и се получило “Стрямъ”, “Страмъ”, което гъркътъ по-лесно произнасялъ като [10]. Може би, въ оригинала на хрисовула е било [11], както е въ други документи [12]. Тая епархия, като най-сѣверна, била малко извѣстна, поради което отъ подвѣдомственитѣ ѝ градове е отбѣлѣзанъ само катедралниятъ ѝ градъ Срѣмъ. Въ добългарската

1. Глас., кн. 76, стр. 41.

2. Голубинскiй (Кр.  оч. ист. прав. церк., стр. 68) погрѣшно вижда въ него албанския Бѣлградъ (Бератъ), гдѣто много по-късно се открила епископия.

3. Проф. Ив. Шишмановъ, Сборникъ на М-ството на Нар. Просвѣщение, IV, стр. 346.

4. Никита Хониатъ, ed. Воппае, 133:

5. Rad, кн. 42, стр. 77.    6. Migne, t. 201, латинска серия col. 254.    7. ib., col. 238.

8. Новаковић, Глас, кн. 76, стр. 43.    9. Новаковић, pag. cit.    10. Вж. Новаковић, Глас., кн. 76, стр. 45.

11. Л. Ковачевић, Глас., кн. 60, стр. 54, заб. I.    12. Byzant. Zeitcsh., II, 53.

183

епоха гр. Срѣмъ, подъ името Сирмия, е влизалъ въ Панонската епархия [1].

14) Скопска съ мѣстата Скопие, Винецъ, Прѣморъ, Луково, Принипъ.

Скопие се намира на горното течение на р. Вардаръ. Въ добългарската епоха до него имало градъ (при р. Лепенецъ), който билъ митрополия на Дардания [2].

Винецъ . Сега има село Биначъ или Бинче въ сѣвернитѣ склонове на скопската Черна Гора, Виниче въ Скопско, Винци въ Кумановско [3]. Вѣроятно, въ нѣкое отъ тѣзи мѣста билъ тоя градъ.

Прѣморъ. не е извѣстно мѣстонахождението му. Новаковичъ го търси на сѣверъ отъ Скопие; около сегашното Бояновци [4].

, по български Луково. На югоизтокъ отъ Враня има Луковска рѣка, гдѣто се срѣщатъ старини [5]. Село Луково има въ Кратовско и Луковица въ Тетовско. [6] Основавайки се на географския редъ на прѣдишнитѣ градове, може да се прѣдполага, че ще да е билъ въ кратовското Луково.

не се знае мѣстото му, но, по всѣка вѣроятность, се намиралъ на сѣверъ отъ Скопие, къмъ Враня.

15) Призрѣнска съ градове Призрѣнъ, и .

е сегашниятъ Призрѣнъ. Гръцката транскрипция е произлѣзла отъ българското название чрѣзъ разлагане на “ѣ” въ дифтонгъ еа, както “ѣ” се произнасяло отъ българитѣ, и чрѣзъ вмѣтане на буквата “d” въ съчетанието sr, както това станало съ Срѣдецъ и Срѣмъ. Въ доклада на скопския католически архиепископъ отъ 1685 г. до папата се казва, че старото име на Призрѣнъ било Пиренеполъ и че отъ врѣмето на папа Урбана VIII той билъ удостоенъ съ почетното име Втора Юстиниана [7].

е старото , область между Дечанския монастиръ и Ипекъ. При сръбския краль Милутина то е станало Центъръ на отдѣлна епископия [8].

е съзвученъ съ Лѣсковецъ на Бълг. Морава, [9] но не е тъждественъ съ него, понеже се намира много

1. Иерокълъ, Synecdemus, 393.    2. Иерокълъ, pag. cit.

3. Вж. Голубинскiй, Кр. оч. ист. прав. церк., стр. 70; Новаковић, Глас., кн, 76, стр. 46; Йор. Ивановъ, Списание на Бълг. ак. кн. I, 111.

4. Глас., кн. 76, стр. 47.    5. Глас., кн. 76, стр. 47.

6. Йор. Ивановъ, Списание на Бъл. акад., кн. I, стр. 111. Голубински го отъждествява съ с. Луковица, на югъ отъ Скопие (Кр. оч. ист. пр. ц. стр. 70), но то е съвсѣмъ друго село.

7. Theiner, II, 220.    8. Miklosich, Monum. Serbica, стр. 60.    9. Голубинскiй Кр. оч. ист. прав. церквей, стр. 71.

184

далече отъ Призрѣнъ и старото му име било Глубочица. е било нътдѣ въ Косово поле [1].

. Сега има мѣсто Брути на ю. з. отъ Призрѣнъ, при сливането на Бѣлия съ Черния Дримъ, а на с. и. отъ тѣхъ къмъ Призрѣнъ Връбничка долина и с. Върмица [2]. Въ едно тѣзи мѣста ще да се намиралъ .

16) Липенийска съ гр. Липений.

Липений , стариять гр. Улпиана въ Дардания [3], се намиралъ на границата между Далмация и Византия [4], т. е. България, и е сегашния гр. Липлянъ, който се намира въ Косово поле около 16 клм. на югъ отъ Прищина, на самата митровичка желѣзница.

17) Сервийска.

Сервия (тур. Серфидже) се намира въ южна Македония, почти на самата ѝ граница съ Тесалия, недалече отъ дѣсния брѣгъ на р. Бистрица (стариятъ Алиакмонъ [5]. По обяснението на Константина Порфирогенета, тоя градъ е получилъ названието си отъ единъ сръбски архонтъ, който е прибѣгналъ при императора Ираклия и получилъ отъ послѣдния мѣсто въ Солунската тема. [6] При царь Самуила, Сервия била важна българска крѣпость съ храбрия войвода Николица [7].

18) Дръстърска съ Дръстръ и други градове.

Дръстръ [8] е сегашна Силистра на Дунава. Слѣдъ прѣвземането на Прѣславъ отъ руситѣ Дръстръ, малко врѣме билъ столица на българския царь и патриархъ, а въ 971 година, когато Източното българско царство е паднало, е станалъ митрополийски и въ 1020 г. епископски градъ.

За другитѣ градове, подвѣдомствени на дръстърския епископъ въ хрисовула е казано общо: . Въ половината на XII в., споредъ съобщението на Нилъ Доксопатъръ, Дръстърската митрополия, подвѣдомствена вече на цариградския патриархъ, се състояла отъ петь епископии [9], чиито имена не се указватъ. Ако допуснемъ, че всѣка епископия е имала най-малко по единъ градъ, то трѣбва да се мисли, че Дръстърската епископия въ XI в. е имала не по-малко отъ петь града.

19) Видинска.

Видинь (, у старитѣ българи и Бъдинъ, Бдинъ) се намира на Дунава. Той е старата [10].

1. Новаковић, Глас., кн. 76, стр. 47.    2. Новаковић, pag. cit. Голубински прѣдполага, че името погрѣшно е преписано.

3. Иероклъ, Synecdemus, 393, К. Иречекъ, Период, спис., кн. III, стр. 78, заб. 3.

4. Ана Комнина, у Migne, t. 131, col. 665.    5. Шафарикъ, Слав. древности, II, I, 395.

6. De Thematibus, стр. 152.    7. Migne, t. 122, col 185.    8. Иерокълъ, Synecdemus, стр. 391.

9. Migne, t. 132, col 1109.    10. Иерокълъ, Synecdemus, 393.

185

20) Рашка, която е обхващала бившия Новопазарски сандъкъ, между Бѣлградската и Липенийската епархии.

Раса се намирала при гр. Нови Пазаръ, на р. Рашка, притокъ на р. Ибъръ [1]. Тя е била старата сръбска столица и по нейното име западнитѣ народи сѫ наричали сръбската държава Расия.

Рашката епископия била главна епархия въ сръбското велико жупанство.

21) Орейска била откъсната отъ Драчката епархия и се намирала на западъ отъ Призрѣнъ, може би, въ страната на сѣверноалбанското племе мирдити, гдѣто главното мѣсто се нарича Орошъ, а централното племе — Ороши [2]. Л. Ковачевичъ поставя Орея въ Кроя, като чете въ хрисовула намѣсто . А Йор. Ивановъ допуска, че Орея може да се търси и на мѣстото на старото (Horreum), сегашното Палиури (т. е. старъ Орионъ), на западъ отъ Янина. Най-вѣроятно е прѣдположението на Новаковича, защото въ хрисовула за Орейската епископия се говори непосрѣдно слѣдъ Рашката, а слѣдъ Орейската — за по-южнитѣ епархии Чернишка и Химарска.

22) Чернишка

Черникъ се намиралъ нѣгдѣ въ срѣдна или сѣверна Албания, изобщо въ Драчката епархия, защото въ диатипосиса на Лева Мѫдри тая епископия е причислена къмъ епископиитѣ на драчкия митрополитъ [3].

1. Голубинскiй, Кр. оч. ист. прав. ц., стр. 77.

2. Новаковић, Глас., кн. 76, стр. 58. Голубински (Кр. оч. ист. прав. церкви, 73) погрѣшно поставя въ стария гр. Margo (у Иерокла — Synecdemus, 393), който се намиралъ при сръбския гр. Кюприя. Сѫщо и Л. Ковачевичъ, безъ основание отъждествява съ Кроя (Глас. кн. 60, стр. 54, заб. 1., понеже е plur. tantum (genit. ), a — sing. tantum. Кроя като съсѣдна на Охридъ била добрѣ извѣстна на архиеп. канцелария и не можело да се прѣдаде невѣрно. Още помалко основателно е мнѣнието на Йор. Ивановъ, че е старото (Horreum) (сега Палиури) на западъ отъ Янина, защото хрисовулътъ, като изброява епархиитѣ въ Албания и Епиръ, се придържа строго за тѣхния географски редъ и веднага слѣдъ изреждането на Орейската, Чернишката и Химарската епархии, говори за отношенията на драчкия митрополитъ къмъ охридския архиепископъ и за това, че тѣзи епархии сѫ били откѫснати отъ Драчката митрополия и слѣдов., сѫ били близко до Драчъ.

3. , V стр. 484. Новаковичъ поставя Черникъ въ мѣстностьта Черменикъ на с. и. отъ Елбасанъ (Глас., кн. 76, стр. 58); Ковачевичъ пъкъ — на югъ отъ р. Шкумба, въ крайморската мѣстность Каратопракъ (Черноземъ) (Глас., кн. 60, стр. 54, заб. 1).

186

23) Химарска.

Химара или Химера е градче въ южна Албания на адриатическия брѣгъ, на сѣверъ отъ о. Корфу. Въ диатипосиса на Лева Мѫдри Химарската епископия се споменува на IX-o мѣсто между епископиитѣ, подведомствени на навпактския митрополитъ [1].

24) Адрианополска или дринополска.

или (Дринополъ) се намира въ южна Албания при р. Дрина, юженъ притокъ на р. Воюса, недалече отъ гр. Аргирокастро. Областьта и епархията на Аргирокастро и сега се наричатъ дринолски. Иерокълъ поставя въ епархията на Стария Епиръ [2]. Въ диатипосиса на Лева Мѫдри Дринополската епископия заема VII-мѣсто между подвѣдомственитѣ на навпактския митрополитъ епископии [3]. Идрисъ го нарича “Adernabol”. По неговото описание, Дринополъ се намиралъ въ срѣдата на пѫтя отъ Авлона за Костуръ и на разстояние два дни пѫтъ отъ единия и другия градъ [4]. Въ писмото си до гребенския епископъ Георги Вардани Иоанъ Апокавкъ съобщава, че тоя градъ се намиралъ на пѫтя отъ Гребена за Арта [5].

25) . Село Вела сега има на югоизтокъ отъ Дринополската епархия. У Хоматиана тази епископия се явява съсѣдна съ Дринополската: [6]. Сѫщо въ едно писмо на Иоана Апокавка до Хоматиана се съобщава, че хартофилаксътъ на Охридската архиепископия Мануилъ билъ избранъ за вакантната епископска катедра на Вела, [7] която тогава влизала въ Навпактската епархия. Като съсѣдна съ Дринополската, тя се споменува и въ писмото на никейския патриархъ Германа до навпактския митрополитъ Иоана: [8].

26) Ботротска. е сегашното Вутринто въ южна Албания на адриатическия брѣгъ, срѣщу сѣвероизточния брѣгъ на о. Корфу, малко по-долѣ отъ порта Санти Каранта [9]. се срѣща и у Иерокла [10].

1. , V, стр. 483.

2. Synecdemus, 392-393.

3. , V 483.

4. Rad, кн. 42, стр. 87.

5. Византiйскiй Врем. III, 257:

6. Pitra, VII, col. 162.

7. , стp. 11.

8. , V. стр. 107.

9. Голубинскiй, Кр. оч. ист. прав. церкв., 73.

10. Synecdemus, 392-393.

187

27) Янинска. Янина е главенъ градъ на Епиръ и е разположенъ на западния брѣгь на едноименното езеро.

Въ първата половина на Х в. епископиитѣ на Янина, Вела и Ботротъ сѫ влизали въ Навпактската епархия [1].

28) Козилска . съотвѣтствува на славянското Козьлъ или Козьль (adj. poss). У Никифора Григора се срѣща [2]. Възъ основа на титула на единъ католически епископъ , нѣкои търсятъ това мѣсто около Химара [3].Но това е невѣроятно, тъй като въ такъвъ случай въ хрисовула щѣлъ да бѫде споменатъ тутакси слѣдъ Химарската при туй къмъ Адриатическото море около Химара нѣма име, което да наумѣва Козиль. Сѫщо и гр. Кожани [4] (на сѣверъ отъ Сервия), по гръцки , не отговаря на . Имайки прѣдъ видъ, че съставительтъ на хрисовула се е придържалъ за географския редъ на епископиитѣ, то трѣбва да се търси около Янина. Аравантиносъ го поставя въ мѣстностьта Залонко въ южния Епиръ на сѣверъ отъ стария Никополъ.

29) Петрска.

Петра, сега село съ монастиръ, се намиралъ въ сѣвероизточна Тесалия между Сервия и Солунския заливъ, на югозападъ отъ пристанището Катерина, на сѣверъ отъ Олимпъ [5].

Тази епархия сѫществува и сега подъ вѣдомството на Солунската митрополия. Епископътъ ѝ прѣбивава въ Влахоливадо [6].

30) Стажка.

Стагосъ или Стаги , сега Стагъ-Калабакъ, се намира въ срѣдна Тесалия, на р. Саламврия (стария Пеней) на сѣверъ отъ Трикала, при подножието на Метеорскитѣ планини [7].

31) Верийска.

Верия (, бълг. Беръ, тур. Караферия) е сѫщата, за която се говори въ апостолскитѣ дѣяния (XVII, 10). Тя се намира въ южна Македония на Солунското поле, на западъ отъ Солунъ и на желѣзнопѫтната линия Солунъ-Битоля. У Иерокла тоя градъ е поставенъ въ епархията на Първа Македония [8].

Владѣенето на тази епархия, както и на Сервийската, е било прѣдметъ на чести спорове между охридскитѣ архиепископи и цариградскитѣ патриарси.

1. Gelzer, Byzant. Zeitschr., II, 56.

2. Ed. Bonnae, стр. 164.

3. Голубинскiй, Краткiй очеркъ ист. прав. церквей, стр. 78; Йop. Ивановъ, Спис. на Българ. академ на наукитѣ, кн. I, 112.

4. Новаковић. Глас., 76, стр. 61.

5. Голубинскiй, цит. съч., стр. 74.

6. Голубинскiй. pag. cit.

7. Голубинскiй, цит. съч., 75, Новаковић, Глас., 76, стр. 62.

8. Synecdemus, 391.

[Previous] [Next]
[Back to Index]