Иван Снѣгаровъ. История на Охридската Архиепископия
Том 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците

I. Българска епоха (969-1018 г.)

ТРЕТА ГЛAВA

1. Диоцезъ и епархии при царь Самуила

Въ зависимость отъ резултата на войнитѣ на западнитѣ български царе съ Византия и съ славянскитѣ племена, границитѣ на диоцеза на Българската патриаршия ту се разширявали, ту се стеснявали.

До 995 година въ българското царство влизали Македония, Албания съ Драчъ, Епиръ, Етолия, Акарнания, (Никополъ до гр. Превеза на Артския заливъ и Навпактъ), Тесалия (Лариса) (отъ 981 г.), цѣла Дунавска България до Черно море (София, Нишъ, Велики Прѣславъ, Бѣлградъ, Видинъ и Прѣславецъ), сръбскитѣ земи (Раса, Босна, Диоклея) [1] Тъй че въ това врѣме границата на Охридския диоцезъ почвала на сѣверъ отъ устието на р. Върбаса, притокъ на р. Сава, вървѣла по течението на послѣдната, обхващала Срѣмската область и продължавала по Дунава къмъ Черно море. Оттукъ границата се спускала на югъ къмъ Стара-планина прѣзъ Дели-Орманъ и Ихтиманския проходъ къмъ Родопитѣ и, вървейки по тѣхнитѣ западни склонове, близо до гр. Сересъ, който оставалъ подъ гьрцитѣ, завивала на югозападъ до р. Бистрица, като обхващала гр. Верия, откѫдето се спускала въ Тесалия, и, завивайки на западъ, вървѣла до Ионическо море на югъ отъ устието на р. Калама. Отъ тукъ тя вѣрвѣла по брѣговетѣ на Ионическо и Адриатическо морета до устието на р. Цетина въ сегашна Черна гора и на сѣвероизтокъ до р. Върбаса, като обхващала Босна [2]. Охридската патриаршия — архиепископия, и изобщо Българската патриаршия никога вторъ пать не е имала такъвъ грамаденъ диоцезъ нито до Самуила, нито слѣдъ него.

Ние имаме само едно съврѣменно извѣстие за българскитѣ епархии: въ откъслечнитѣ надписи въ построената отъ Самуила “велика църква” на островъ Ахилъ въ Преславското езеро. Въ тѣхъ се изчисляватъ 14 “тронове” или епархии на Българската патриаршия, когато столицата на Самуила била въ Прѣспа. П.

1. Кедринъ у Migne, t. 122, col. 168: Гильфердингъ, Собр. соч. I, 246. Прокичъ е наклоненъ да допусне, че до 996 г. Самуилъ е владѣлъ и Срѣдна Гърция, понеже въ 996 година станала голѣма битка на р. Сперхия при Термопилитѣ между Самуила, който се връщалъ отъ Пелопонесъ, и византийския пълководецъ Никифоръ Уранъ. (Глас ХС, 248).

2. Вж. У Прокича Глас ХС, 245-246.

23

Н. Милюковъ открилъ въ тѣзи надписи 7 епархии — Видинска, Кефалонийска (Главенишка), Верийска, Ираклийска (Пелагонийска), Скопска, Сардикийска (Софийската) и Селасфорска (Дѣволска). [1] XII — Милюковъ прѣдполага, да е епархията на Петра въ втория хрисовулъ на Василия Българоубиецъ. Успенски прочелъ още двѣ епархии: Пелска и Призрѣнска. Милюковъ твърди, че въ тоя списъкъ размѣритѣ на Българската патриаршия се прѣдставлявать такива, каквито тѣ сѫ били въ момента на най-широкото ѝ разпространение при Петра и Самуила — до войната на послѣдния съ Василия Българоубиецъ. [2] Обаче въ него не виждаме всичкитѣ епархии въ югозападна и източна Македония (Костурската, Мъгленската и Струмишката), както и епархиитѣ въ Албания, Епиръ, Тесалия и Сърбия. трѣбва да се прѣдполага, че въ прѣспанската “велика църква” първоначално сѫ били означени всичкитѣ епархии, но не всичкитѣ надписи сѫ уцѣлѣли. Подъ кръстчето II на колонитѣ съ надписи въ снимката [3] № 12, очевидно, имало надписъ на епархия, както и подъ другитѣ колони наредъ съ подъ № 14. Сѫщо и Успенски прѣдполага, че въ олтара на прѣспанската “велика църква” били устроени катедри за всичкитѣ епископи на българското царство: въ центъра три, които били по-високи и по-широки отъ другитѣ; отъ двѣтѣ страни на централнитѣ катедри били наредени въ полукрѫгь по-малкитѣ, отъ които се запазили 9 отъ едната страна и 5 отъ другата. прѣдполагайки, че въ началото е имало симетрия въ разположението на катедритѣ, той допуска, че е имало по 9 катедри отъ едната и другата страна на тритѣ централни катедри. По такъвъ начинъ Успенски наброява 21 епархии. [4] Вѣроятно, тази цифра изразява числото на по-постоянитѣ епархии на Българската църква при Самуила, защото прѣдстоятелитѣ на врѣменнитѣ епархии въ Епиръ, Етолия, Акарнания и Тесалия едва ли сѫ имали прѣстоли въ патриаршеската църква.

Отъ тѣзи надписи ние узнаваме положително само за 7 епархии: 1) Видинската, 2) Срѣдешката, 3) Скопската, 4) Пелагонийската, 5) Дѣволската, 6) Главенишката и 7) Верийската. Дирахийската, Лариската и Навпатската митрополии сѫщо влизали въ диоцеза на Българ. патриаршия, понеже се намирали подъ българска власть. [5] За останалитѣ епархии до 995 г. можемъ да сѫдимъ само възъ основа на хрисовулитъ на Василия Българоубиецъ. Обаче не можемъ, съ увѣреность да твърдимъ, че диоцезъть на

1. Извѣстiя Русскаго археологическаго института въ Константинополѣ, 1899 г., IV, стр. 50-51.

2. Ibid.

3. Напечатана отъ Милюковъ въ кн. IV, Изв. Р. арх. инст.

4. Изв. Р. арх. инст. въ К-лѣ. III, 1898 г., стр. 189.

5. Гл. за това у Дриновъ, Съчинения, II, Исторически прѣгледъ на Бълг. църква, стр. 56.

24

Българската патриаршия ималъ такъво епархийско раздѣление, каквото ни се прѣдставя въ тѣзи хрисовули. Въ послѣднитѣ епархийска единица се явява епископията, а при Самуила, когато върховното църковно учрѣждение се наричало патриаршия, такъва единица, несъмнено, била митрополията съ подвѣдомсгвени епископии, по образеца на епархийското устройство на Цариградския патриаршески диоцезъ. Тъй като хрисовулитѣ на Василия Българоубиацъ били съставени възъ основа на охридски епархийски каталози, то слѣдва да се заключи, че всичкитѣ прѣдставени въ тѣхъ епархии сѫ сѫществували и до падането на Самуиловото царство само съ тая разлика, че онѣзи епархии, които въ Самуиловото царство сѫ били съставни части на по-голѣми епархии-митрополии, въ хрисовулитъ сѫ били отдѣлени като самостойни. При това може да се смѣта за вѣроятно мнѣнието на Прокича [1], че хрисовулитѣ на Василия Българоубиецъ не даватъ пълния списъкъ на епархиитѣ на Българската патриаршия около 990 год, както се вижда отъ втория хрисовулъ, съ който императорътъ постановява да бѫдатъ подъ властьта на охридския архиепископъ и всички тия епархии, които по забрава не сѫ споменати въ хрисовулитѣ. Подвѣдомствени на митрополии епископии, навѣрно, сѫ били слѣднитѣ: 1) Орейска, 2) Чернишка, 3) Химарска, 4) Дринополска, 5) Ботротска, 6) Янинска, 7) Козилска, 8) Сервийска, 9) Стажка и 10) Петърска. Въ зависимость отъ своето географско положение, Орейската и Пернишката епископии ще да принадлежали на Дирахийската митрополия, Химарската и Дринополската — на Главенишката. Ботротската и Янинската —на Артско-навпатската; Козилската, Сервийската и Петърската — на Верийската; Стажката — на Лариската.

Освѣнъ туй въ хрисовулитѣ не се споменва Дѣволската епархия, която била една отъ най-древнитѣ български епархии. Въ славянското житие на Св. Наума Охридски има ясно свидѣтелство за сѫществуваието на Дѣволската епископия въ 30-тѣ години на Х в., когато нейнъ прѣдстоятель билъ ученикътъ на Св. Климента Охридски, Марко [2]. Тази епархия сѫществувала и при Самуила, както се удостовѣрява отъ надписитѣ въ прѣспанската “велика църква” поне до пренасянето на патриаршията отъ Прѣспа въ Охридъ, Дѣволъ билъ подчиненъ на костурския епископъ или въ послѣднитѣ години на българското царство, или въ момента, когато билъ издаденъ I. хрисовулъ на императора Василия. По-вѣроятно е, че Дѣволската епархия била закрита отъ императора Василия, защото не може да се допусне, че нѣкой отъ българскитѣ патриарси би

1. Глас Српске Крал. Академиjе XC, 251.

2. Йор. Ивановъ, Български старини изъ Македония, стр. 54

25

ималь нѣкоя законна и основателна подбуда да лиши гр. Дѣволъ, свързанъ съ свещенитѣ спомени за дѣйностьта на Св. Климента и Наума, отъ честьта на катедраленъ градъ. Въ желанието си да възвиси Костуръ, императоръ Василий е прѣмѣстилъ катедрата на Дѣволската епархия въ Костуръ, който влизалъ до тогава въ тази епархия, и прѣименувалъ послѣдната на Костурска. Тъй че, когато императоръ Василий говори въ своя хрисовулъ за миналото на Костурската епархия именно, че по-рано имала повече клирици и парици, то той собствено има прѣдъ видъ Дѣволската епархия, която като една отъ първостепеннитѣ български епархии била богата. Отъ тукъ трѣбва да се заключи, че Костурската епархия не сѫществувала въ врѣмето на Самуила.

Възъ основа на изложеното, до 995 г. въ диоцеза на Българската патриаршия можемъ да наброимъ 23 епархии заедно съ патриаршеската: 1) Прѣспанска (която обхващала и охридската область), 2) Дѣволска, 3) Главенишка, 4) Пелагонийска, 5) Морозвидска, 6) Мъгленска, 7) Струмишка, 8) Верийска, 9) Лариска, 10) Навпатска, 11) Дирахийска или Драчка, 12) Скопска, 13) Липенийска, 14) Призрѣнска, 15) Рашка, 16) Срѣмска, 17; Бѣлградска, 18) Браничевска, 19) Видинска, 20) Триадишка или Срѣдешка, 21) Нишка, 22) Велбуждска и 23) Прѣславска. Ако изключимъ Лариската, Навпактскта и Дирахийскята епархии, като нови, то прѣдположението на Успенски за 21 тронове въ прѣсианската “велика църква” изглежда вѣроятно.

Отъ 995 г. гърцитѣ постепенно почнали да отниматъ българскитѣ градове и мѣстности и сѫ ги подчинявали въ църковно отношение на цариградския патриархъ. Затова въ тоя промежутъкъ диоцезътъ на българския патриархъ постепенно се намалявалъ. Въ 995 г. сѫ отпаднали отъ неговата духовна юрисдикция Лариса, Навпактъ, Никополъ [1] и Драчъ [2]. Въ 1000 г. сѫ били отнети Велики Прѣславъ, Плиска, Прѣславецъ [3] въ 1001 г. Верия и Сервия [4]: Въ 1002 г. — Видинъ и Скопие [5]; въ 1005 г. маджарскиягь кралъ Стефанъ завладѣлъ срѣмската область [6]; въ 1001 год. Мъгленската епархия се лишила отъ гр. Воденъ [7], а въ 1015 г. отъ катедралния градъ Мъгленъ и крѣпостьта Нотия [8], но за кратко врѣме: сѫщата година, по силата на договора на импер. Василия съ новия български царь Ивана Владислава, тѣзи градове били върнати на България [9]. Въ момента на падането на Самуиловото Царство (1018 г.) Българската патриаршия имала всичко 15 епархии: 1) Охридска (която об-

1. Кедринъ, y Migne, t. 122, col. 181 и 184, Гильфердингъ, Собр. Соч. I, 242.  2. Кедринъ, loc. cit; Гильф. цит. съч. 267.

3. Кедринъ, col. 185: Гильф. цит. съч., 247.  4. Кедринъ, loc. cit; Гильф. loc. cit.

5. Кедринъ. col. 188; Гильф. цит. съч, 249.  6. Гильф., цит. съч., стр. 251.

7. Кедринъ. col. 188; Гильф, цит. съч., 248.  8. Кедринъ. col. 193 и 196; Гильф., цит. съч., 258.

9. Гильф., цит. съч., 260.

26

хващала и Прѣспа). 2) Главенишка, 3) Дѣволска, 4) Мъгленска, 5) Пелагонийска, 6) Струмишка, 7) Морозвидска, 8) Велбуждска. 9) Срѣдешка, 10) Рашка, 11) Нишка, 12) Браничевска, 13) Бѣлградска, 14) Призрѣнска, 15) Липенийска. Голубински изброява 27 епархии, като изпуска Рашката и присъединява Сервийската, Скопската и Срѣмската, които Българската църква е изгубила, както споменахме, още въ началото на XI в.

[Previous] [Next]
[Back to Index]