ПРИЛОЖЕНИЯ
№ 30 Писмо относно минали прояви на Яне Сандански
№ 31 Друго писмо по сѫщия въпросъ
№ 34 Оранжева (полицейска) експедиция въ Неврокопско
№ 35 Снимка на бандити, предали се на гръцкитѣ власти
№ 36 Показания на Лака Ивановъ
№ 37 Писмо отъ проф. Ал. Цанковъ до Ив. Михайловъ
№ 38 Писмо на проф. Ал. Цанковъ до Ив. Михайловъ относно убийството на Стамболийски
№ 39 Извадка отъ в-къ „Народно земедѣлско знаме" (ноемврий 1946 г.)
№ 40 Факсимиле на писмо отъ проф. Ал. Цанковъ до Ив. Михайловъ
Приложение № 30.
(Писмо относно минали прояви на Яне Сандански)
789
790
Приложение № 31.
(Друго писмо по сѫщия въпросъ)
791
792
Приложение № 32.
(Писмо по сѫщия въпросъ)
793
794
795
Приложение № 33.
(Писмо по сѫщия въпросъ)
796
Приложение № 34.
ОРАНЖЕВАТА ЕКСПЕДИЦИЯ ВЪ НЕВРОКОПСКО
Показанията на единъ отъ участницитѣ въ Оранжево-федеративния отредъ на Българското Правителство, изпратенъ презъ м. априлъ т. г. въ градъ Неврокопъ, отъ гдето той доброволно се предава въ редоветѣ на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация :
«Следъ Кюстендилскитѣ събития се сформирова въ София, въ помѣщението на казармата на 1-ва дружина една полицейска школа, прѣко подчинена на Вѫтрешното министерство. Въ тази школа можеха да се приематъ лица само по препорѫка на дружбитѣ. Безъ съгласието на дружбитѣ никой не може да се запише тамъ. Предназначението на тази школа бѣше да се обучатъ нѣколко хиляди вѣрни борци, за въ случай на нужда, изходящи отъ срѣдата на дружбитѣ. Тѣзи хора се обучаваха като редовни войници, не се назначаваха на служба или работа нигде, защото нѣмаше нужда отъ тѣхъ, Съ една дума, тѣ бѣха хора повикани да пазятъ интереситѣ само на «Земледѣлския Съмзъ». Отъ тамъ получиха титлата «Оранжева Армил». Заплата получаваха по 1500 лева на месецъ, плюсъ облекло и храна, квартира, освѣтление и отопление. За началникъ на така наречената «гвардия» е подполковникъ Добружански, по убеждение земледѣлецъ, а за неговъ помощникъ Бакърджиевъ, бившъ главенъ инспекторъ на полицията. Презъ тази школа, до колкото знамъ, минаха много хора, едни се уволниха, други сега напослѣдъкъ бѣха изпратени по изборитѣ въ Стара България, а една голѣма часть — не по-малка отъ 1000 души, — се изпрати въ Петричкия окрѫгъ. На мѣстото на заминаващитѣ сѫщия день идваха други отъ дружбитѣ. Въ тази гвардия, чисто «земледѣлска», се допущаха агитатори отъ «Земледѣлския съюзъ» да ѝ говорятъ политически речи. Между ораторитѣ най-често посещаваше казармата Димитъръ Кемаловъ, придруженъ отъ Стоянъ Калѫчевъ. Речитѣ на първия бѣха особено предизвикателни по отношение на македонското движение. Кемаловъ имаше връзки съ оранжевата гвардия чрезъ помощника Бакърджиевъ, съ когото се познаваха отъ Неврокопъ.
Презъ м. февруари с. г. почти всички избѣгали отъ Неврокопско и Петричкия окрѫгъ бѣхме разколебани и искахме да се завърнемъ по домоветѣ. Това настроение даже се изрази и въ нѣколко конфликти доста остри, които обаче биваха потушавани отъ Д. Кемаловъ съ забележка, че това е разколъ и тѣзи, които повдигатъ подобни въпроси, сѫ измѣнници и невѣрни спрѣмо «Земледѣлския Съюзъ». Отъ този месецъ и следъ честитѣ тогазъ конфликти Кемаловъ започна да говори на всички ни, че нѣма защо да се тревожимъ за завръщането ни, защото този въпросъ билъ на дневенъ редъ въ Министерския Съветъ, обаче, не могатъ да се споразумѣятъ относно мѣркитѣ, които трѣбвало да се взематъ, крути или миролюбиви, защото министритѣ не се погаждали. Заговори се за реконструкция на кабинета, следъ което всички мѣрки щѣли да бѫдатъ взети. И така, следъ реконструкцията, Кемаловъ весело говорѣше, че дойде дена. Започна да ни учи да пишеме писма до министритѣ, въ които да очернимъ Автономистическото движение като чисто блокарско. На мене на нѣколко пѫти говори да пиша писма лично до Министъръ-Председателя, обаче, азъ въпрѣки обещанието — никога не писахъ. Презъ този периодъ той е ималъ среща съ министъръ Обовъ, комуто говорилъ (преди да замине Обовъ въ странство). Министъръ Обовъ винаги е билъ въ услугитѣ на Кемаловъ като управялмщъ временно Вѫтрешното Министерство. Утвърдяване списъка на контра-шайкитѣ преди падането на Неврокопъ стана отъ Обовъ.
Въ началото на месецъ мартъ Д. Кемаловъ ходѣше между насъ и на всѣкиго говорѣше да се готвимъ да отидемъ една депутация при министритѣ Стамболийски и Обовъ, Стояновъ и Муравиевъ. Понеже втория се опозори, а четвъртия не бѣше заелъ поста, решихме да отидемъ при Стамболийски и Стояновъ, който току-що постѫпи. Депутацията бѣше начело съ Петъръ Ангеловъ и Хайдуковъ Никола отъ Горна-Джумая, бившъ депутать отъ болшинството. Намѣрихме Стамболийски въ Министерския Съветъ, той ни прие
798
въ присѫтствието на единъ господинъ, по външностьта му личеше, че не бѣше българинъ. На зададения въпросъ какво обичаме, думата взе Хайдуковъ и описа, че всички отъ депутацията сѫ напуснали роднитѣ си огнища, понеже били преследвани отъ автономиститѣ блокари, като носители на земледѣлски идеи. Министъра, следъ като изслуша него, ядоса се и каза защо не си ми обадилъ до сега. Хайдуковъ се смути ; но отъ това безисходно положение го изкара Петъръ Ангеловъ, който взе думата и говори за убийствата, грабежитѣ, безчестията, налаганитѣ данъци и преследванията на земледѣлцитѣ отъ окрѫга. Министъра попита : «е добре, какво искате сега» ? — «Искаме да се завърнемъ и да ни осигурите живота», бѣ отговора. Следъ това министъра каза да си отидемъ, а за останалото ще нареди потрѣбното, като ни облѣче всички въ власть, и по такъвъ начинъ ще можемъ да се завърнемъ.
Забравихъ да кажа, че министъра попита : «по убеждение какви сте : федератисти или автономисти ?», отговора му бе, че сме само земледѣлци и че не принадлежимъ къмъ никоя фракция. Така се свърши разговора.
Още сѫщия день се събрахме въ хотелъ Златица и всѣка околия бѣше длъжна да състави списъкъ на хората си, който списъкъ щѣше да се представи на Стамболийски. До вечерьта списъкътъ бѣше приготвенъ, представенъ и на другия день се съобщи, всички да се яватъ въ казармата при Оранжевата гвардия. Една часть се явиха, тамъ се облѣкоха и въорѫжиха; никаква задача не имъ бѣше възложена, само лдеха, пиеха и се готвѣха за Петричкия окрѫгъ, когато ще се издаде заповѣдьта. Командата се наричаше «разузнавателна часть при полицейската команда» съ началникъ Константинъ попъ Ивановъ и приставъ Атанасъ Драчевъ. Много хора не бѣха отишли въ казармата, останаха вънъ, обаче заплатата си отиваше. Въ последствие Константинъ попъ Ивановъ я получи и не я даде никому, като се оправдаваше, че който е билъ въ казармата, той ще получи заплатата, който не е билъ — нѣма нищо да получи. Недоволство имаше много, защото хората се бѣха разписали въ раздавателнитѣ списъци и по ведомоститѣ, а заплата не имъ се даде. Това ставало по нареждане на Д. Кемаловъ въ когото и отидоха паритѣ ; това положително знамъ. За задържането на тѣзи пари Кемаловъ говорѣше интимно на менъ, че ще се употрѣбятъ за общи нужди, на първо време ще се издава независимъ информационенъ вестникъ, посветенъ изключително противъ автономиститѣ. Чрезъ него щѣлъ да опише биографиитѣ на водителитѣ на това движение. и пр. и пр.
Въ интервала между решението да се отиде въ казармата и до деньтъ на тръгването ставаха почти всѣки день размѣни на мисли между представителитѣ на Д. Кемаловъ и тѣзи на Паница и на Стойче Чочковъ. Заминаването на Паница се пазѣше въ най-голѣма тайна. Стойчо Чочковъ дойде въ казармата съ 21 човѣка, облѣкоха се и искаха, колкото може по-скоро да тръгнатъ, а на насъ се каза да пазимъ дохождането на Чочковъ въ казармата въ най-голѣма тайна. Лично азъ не бѣхъ въ казармата, обаче тѣзи сведения зная положително, защото живѣехъ въ една квартира съ Кост. попъ Ивановъ. Стойчо Чочковъ и Паница не се знаеха и не действуваха заедно до тръгването ни. Чочковъ се познава съ Янe Богатиновъ, и Левковъ отъ Пловдивъ. Въ София тѣ размѣниха нѣколко писма между Чочковъ и Паница. Куриери бѣха Георги Кираловъ и Григоръ Милчиновъ. Тѣзи срещи и преговори продължаваха дълго време между поменатитѣ горе лица и между много други, на които имената не зная, обаче, всички бѣха хора добре охранени и все македонци федератисти. Чочковитѣ хора бѣха всичко до последния моментъ около 30 души, отъ които половината войводи, отцепници и осѫдени отъ В.М.Р.О. Между тѣхъ имаше двама войводи, на които имената не зная и които въ 1920 година на сръбска територия сѫ ходили съ четата на Крумъ Зографовъ, за да унищожаватъ В.М.Р. Организация и лично Тодоръ Александровъ.
1. Цельта на организирането.
Цельта на организирането бѣше, Паница и всички останали войводи, на всѣка цена да превзематъ Неврокопската околия, гдето Паница разчиташе
799
на успѣхъ, благодарение връзкитѣ, които ималъ съ старитѣ Санданисти и съ нѣкои отъ настоящитѣ фактори, вмъкнали се въ организацията. Следъ като се превземе околията, набързо, набързо да се сформироватъ чети, изключително съ Санданисти, като по такъвъ начинъ акцията му щѣла да се популяризира най-първо въ Мелнишка околия, гдето ималъ свои хора, които нѣмало да окажатъ съпротива, и следъ това между останалитѣ околии въ окрѫга. По такъвъ начинъ Паница щѣлъ да остане заведущъ Петричкия окрѫгъ на мѣстото на Алеко Василевъ. Най-главната цель, обаче, е да се премахне Тодоръ Александровъ на всѣка цена и съ каквито и да сѫ срѣдства. Агенти въ Мелнишка околия за тази цель имало, а сѫщо и въ Неврокопска. За помагачи въ Неврокопско той считаше свещ. Миланъ Коневъ, Иванъ Коюмджиевъ, Димиъръ Пенковъ, Стефанъ Урдевъ, Ангелъ Тетимовъ и др. санданисти. Щомъ дойде Паница въ Неврокопъ повикалъ последнитѣ лица и порѫчалъ имъ да образуватъ друга организация противъ автономиститѣ.
2. Държане беседи или даване заповѣди, писмено или устно, отъ кого и какви.
За общъ началникъ за нашата команда бѣше Кост. попъ Ивановъ, обаче, фактически бѣ Паница. Паница нареждаше, въ кое село да се влѣзе, да се събере населението и му се обясни, че досегашнитѣ автономисти сѫ престѫпници и т. н., само той е работѣлъ идеално за автономията. Следъ това да се види, какви суми е събирала организацията, и веднага да се изнамѣри сумата и да се прибере. Беседи отъ него имаше въ видъ на другарски разговоръ, а такива въ София имаше отъ н-къ школата и военния министъръ. Присѫтствувахъ на речьта на военния министъръ, предъ войницитѣ и стражаритѣ, произнесена въ казармата, гдето единъ воененъ направи забележка такава : «Господинъ министъре, ние отиваме тамъ да възстановяваме авторитета на държавната власть, обаче, насъ ще ни посрѣщнатъ съ куршумъ... Министъра лаконически отговори : «Който ви пусне единъ куршумъ, вие ще му пуснете 100 по гърба». Такива устни заповѣди се даваха и отъ министъра на вѫтрешнитѣ работи въ кабинета му, гдето на нѣколко пѫти вика Коце попъ Ивановъ, Стоянъ Поповъ и др. лица. Въ сѫщия духъ говори и главниятъ секретарь Саповъ. Писмена заповѣдь имаше Кост. п. Ивановъ само за дохождането му въ Неврокопъ, тя гласѣше така : До н-ка разузнавателна часть Кост. п. Ивановъ. По заповѣдь веднага заминете за частьта си за гр. Неврокопъ. Съ храна ще се снабдявате отъ военнитѣ власти, които сѫ длъжни да ви даватъ такава, а сѫщо и съдействие» и т. н. Друго едно писменно упѫтване имаше за военнитѣ действия, маршрута, произшествията, отношенията съ войската, цивилното население и т. н. И дветѣ бѣха подписани отъ н-ка Добруджански.
3. Имената на хората отъ групата, а тъй сѫщо и разпредѣлението и началници отъ тѣхъ.
Имената на всички не помня, зная само имената на Неврокопчани, а на Чочковитѣ хора много малко, защото съ тѣхъ говорихъ и се запознахъ отъ Батакъ насамъ. На които имената знаехъ, дадохъ ги още вчера. До с. Батакъ началникъ бѣше Кост. п. Ивановъ, а отъ Батакъ насамъ бѣше Паница. Бѣхме разпредѣлени на 5 чети, на едната бѣше Стоянъ Мишевъ, на другата Дерменджията, на третата Пехливана, на четвъртата единъ войвода, името на когото не зная, на петата Тодоръ Мавродиевъ. Чочковъ и др. 5 войводи заедно съ Паница бѣха щаба.
4. Срещитѣ съ разни министри, военни и цивилни съ Кемаловъ, Петъръ Ангеловъ, а така сѫщо и разговоритѣ.
Както въ началото обяснихъ, срещи имаше много между Кемаловъ и Чочковитѣ хора безъ Паница, защото той се криеше въ кѫщи. Други цивилни се срещаха много съ тѣхъ, обаче имената не зная. Разговора, обаче, съ тѣхъ
800
зная ; той се отнасяше изключително до предстоящата акция. Съ военни лица освенъ съ подполковникъ Атанасовъ (сѫщиятъ който бѣше назначенъ за окрѫженъ управитель), майоръ Никифоровъ и въ Доспатъ съ майоръ Сапунджиевъ, съ други военни не съмъ знаялъ да се срещатъ. Отъ министритѣ най-много Кемаловъ се срещаше съ Стояновъ и Стамболийски. Азъ нѣколко пѫти съмъ питалъ Кемаловъ за разговоритѣ, обаче, той винаги криеше и самодоволно говорѣше, всичко е въ редъ, още малко остава, мѣрки ще бѫдатъ взети ; какви мѣрки, обаче, той не обясняваше.
На 12 мартъ, когато бѣхме депутация и имаше думата Хайдуковъ, Стамболийски го прекѫсна и му каза нервно, «защо ти като депутатъ, не си ми съобщилъ всичко това отъ по-рано», а Хайдуковъ смутено му отговори : «Азъ мисля, че Кемаловъ ви е обяснилъ всичко», обаче министъра съ сѫщата нервность му каза : «нищо не ми е обяснилъ». Следъ това имаше голѣмо роптание противъ Кемаловъ ; всички го обиняваха, че не е описвалъ положението, гдето трѣбва. Отъ тогава насамъ Кемаловъ всѣки день това вършеше, отъ министерство въ министерство. Разговоритѣ не можехъ подробно да науча, защото мизерията ме караше следъ дневната работа въ министерството да ходя и следъ 6 часа въ театъръ «Ренесансъ», гдето играехъ всѣха вечерь до 12-1 часа. Ако имахъ възможность, щѣхъ да науча и най-малкитѣ подробности, защото той имаше безгранично довѣрие въ менъ.
5. Пѫтя презъ кѫдето сѫ минали и що сѫ правили, съ кого сѫ се срещали, ятацитѣ имъ по пѫтя въ предѣлитѣ на стара и нова България.
На минаване отъ София минахме презъ Подуенската гара, качихме се на влака за Т. Пазарджикъ. Презъ Бѣлово щѣхме да вземемъ и Чочковитѣ хора, които бѣха на Юндола съ Атанасъ Драчевъ и други нѣкои Неврокопчани и отъ стара България. Дали не бѣха готови, не зная, но когато минахме Бѣлово, тѣ не можаха да се качатъ съ насъ, а дойдоха на другия день по обѣдъ въ Батакъ. Ние влѣзохме въ Пазарджикъ въ мръкнало, тамъ чакаха каруци ангажирани отъ Георги Кемаловъ, брата на Д. Кемаловъ, съ които веднага потеглихме за Батакъ, кдето стигнахме сутриньта. Настанихме се въ единъ ханъ. Сѫщия день дойде останалата часть въ Бѣлово и се настанихме въ квартира. Спахме тамъ. До тогава не бѣше ясно, дали ще дойде Паница, обаче, съ нетърпение се очакваше. На другия день привечерь съ 2 файтона дойде той, придруженъ отъ Венето и Георги Кемаловъ. Спахме и сутриньта рано тръгнахме. Както споменахъ, въ Батакъ бѣхме по ханица и квартири. Голѣмо гостоприемство намѣрихме въ дружбата. Отъ дружбата познавамъ Янко Джамбазовъ и единъ горски стражарь Петъръ. Отъ Батакъ спахме на чарковетѣ надъ Доспатъ. Забравихъ да спомена, че въ Батакъ Коце п. Ивановъ арестува Аликаната отъ Шабанли и Шакиръ Даутовъ отъ с. Сатовча, живущъ въ Шабанли и ги караха съ насъ, първия до Доспатъ, гдето го предадоха на пол. участъ, а втория го освободиха на чарковетѣ съ условие, да отиде въ Шабанли и донесе въ Доспатъ организационното орѫжие. Спахме въ Доспатъ въ участъка, пощата и кафенето. Азъ бѣхъ назначенъ да пазя пощата, да не се водятъ разговори по телефона или по апарата, защото разбирамъ да манипулирамъ и съ двата уреда. Презъ деня доловихъ следния разговоръ между майоръ Сапунджиевъ и капитанъ Пейчевъ. Първия пита, има ли гости пристигнали въ Неврокопъ, втория отговаря има, две роти ли бѣше не помня точно, обаче, още две сѫ на пѫть и неизвестно е кога ще стигнатъ. Сапунджиевъ пита още други нѣкои части дойдоха ли ? (въпроса бѣше за оранжевитѣ). Пейчевъ отговори, че други нѣма (и не може да се сети за какви пита) и пита : ами въ Доспатъ пристигнаха ли ? He, отговори Сапунджиевъ, следъ това пита тамъ ли е Филиповъ. Пейчевъ отговори — не знамъ. Такъвъ разговоръ се водѣше и съ Слащенъ, обаче Сапунджиевъ и тамъ нищо не каза. Презъ деня и вечерьта Кост. п. Ивановъ бѣше при Сапунджиевъ, отъ когото взе една картечница и около 20 сандъка картечни патрони. Зараньта тръгнахме за Сатовча. Презъ Усине, Курудере влѣзохме въ Сатовча. Въ селото бѣха доста хора
801
избѣгали, но имаше и останали. Отъ мѣстнитѣ хора видѣхъ въорѫжени при насъ на позицията Никола Карталовъ и Лазаръ Карабожиковъ. Въ селото не стоехъ повече, защото се спречкахме съ Чочковъ за нанесения побой отъ него на телеграфиститѣ чиновници — мои познати. Надъ позициитѣ задъ Сатовча стоехме два дни, кѫдето се бѣхме окопали. Презъ деня въ сѫбота или петъка майоръ Сапунджиевъ прати два сандъка съ патрони, които докараха трима стражари отъ сѫщата команда — закѫснѣли въ София.
6. Съ какви суми сѫ разполагали и отъ кѫде.
He зная отъ кѫде разполагаха съ суми, обаче, положително зная, че ние когато мизерувахме въ София, Кост. п. Ивановъ похарчи 60 хиляди лева за 2-3 месеци, а може и повече. Голѣми суми харчеше Дим. Кемаловъ, но най-много попъ Ивановъ, който за една вечерь е имало случай съ проститутки да харчи 2-3 хиляди лева. Отъ казармата заплата получаваха по 1500 лева. Чухъ веднажъ, че взели отъ Вѫтрешното министерство 100,000 лева. Имаше даже и недоволства. Това ми каза Ат. Драчевъ.
7. Орѫжие, облѣкло и где какво е взето, има ли други материяли, каквито и да са, и мѣстонахождението имъ.
Орѫжие и облѣкло взеха отъ казармитѣ — на всѣкиго пушка, 250 патрони и комплектъ дрехи. Други материяли, орѫжие или каквито и да е, нѣматъ, но все трѣбва да има скрито, защото Чочковитѣ хора сѫ имали орѫжие по-рано, оставили го нѣкѫде, а съ държавно дойдоха и получиха. Безъ орѫжие тѣ не сѫ. Можехъ да науча и това много лесно, но не ме интересуваше, a най-важното, че ми липсваше време. Въ Пловдивъ непремѣнно иматъ орѫжие, защото тамъ се организиратъ и изпращатъ гдето трѣбва.
8. Чести разговори водени отъ войводитѣ съ четницитѣ.
Разговори ставаха често. Винаги се говорѣше противъ В.М.Р.О. — автономиститѣ и водачитѣ имъ. Постоянно се чуваха ругатни, клевети и закани. А п. Ивановъ повече разправяше за лицата, които трѣбвало да се избиятъ, за нивитѣ, които щѣлъ да отнеме и даде на хората си и пр.
9. На военнитѣ ли или на вѫтрешното министерство са били на разположение.
До София бѣхме подчинени на Вѫтрешното министерство, а съ тръгването отъ София — на военнитѣ.
10. Ятаци въ София, Т. Пазарджикъ, Бѣлйово, Пловдивъ, а тъй сѫщо въ Неврокопско и гр. Неврокопъ.
Както споменахъ по-преди, ятаци въ София и на всѣкѫде иматъ, обаче нѣмахъ възможность да ги изуча, а най-право е, че никой не ме натовари съ такава мисия. Въ София най-важното, което трѣбваше, казахъ го на познатия вашъ X. У., обаче за ятацитѣ кои сѫ, това ми бѣше невъзможно да изуча по простата причина, че бѣхъ заетъ съ работа презъ деня и вечерьта. Въ Неврокопъ сѫщо не знал кои сѫ ятацитѣ, но ясно е споредъ думитѣ на Паница, че такива има измежду санданиститѣ.
11. Подробности, разговоритѣ имъ съ Кемаловъ.
Лично на разговоритѣ между Кемаловъ и Паница не съмъ присѫтствувалъ,
802
но зная, че Кемаловъ ходѣше често при него и го информираше по въпроситѣ и решенията на правителството. Кемаловъ е говорилъ на Паница, да не се страхува отъ нищо, защото военнитѣ ще действуватъ строго, и ще унищожатъ всички нелегални автономисти. Това научихъ лично отъ Паница въ Сатовча. Въ София се говорѣше, че съ насъ ще дойде Петъръ Ангеловъ и дѣдо Тошо, но не зная защо и двамата не додоха. Въ последствие научихъ, че Петъръ Ангеловъ билъ назначенъ за секретарь на окрѫжния управитель въ Петричъ. Момчиловъ не дойде съ насъ, защото се обвинява въ убийство въ Бѣлйово и София и злоупотрѣбление на държавни суми, за които престѫпления Кемаловъ знае. Почти всички забѣгнали въ София отъ Неврокопска околия сѫ наклонни да си дойдатъ, но и сега нѣма човѣкъ близъкъ на тѣхъ, който да ги информира правилно за положението. Всички, които отиватъ отъ Неврокопъ въ София, лъжатъ и не казватъ истината. Пакъ повтарямъ, че сѫ наклонни да си дойдатъ, съ изключение на 3-4 души, на които не понася това положение. Най-голѣмото зло за организацията е Кемаловъ, който постоляно съ всички срѣдства я петни. Везъ него окрѫгътъ е омиротворенъ».
28 априлъ 1923 г.
803
Приложение № 35
(Снимка на бандити, предали се на гръцкитѣ власти)
Снимка, направена въ Солунъ, на петима отъ прѣдалитѣ се на гърцитѣ оранжевогвардейци федералисти-разбойници. — Между тѣхъ има гръцки офицеръ и гръцки дедективъ.
Приложение № 36
ДОЗНАНИЕ СНЕТО ОТЪ ЛАКО ИВАНОВЪ, КОИТО СТАНА ПРИЧИНА ЗА ИЗБИВАНЕТО НА ЕДИНЪ НЕВИНЕНЪ БЪЛГАРСКИ ВОЙНИКЪ И НѢКОЛКО ОРАНЖЕВОГВАРДЕЙЦИ ВЪ КАМИОНЕТКАТА ПРИ СВ. ВРАЧЪ.
Днесъ 5 май 1923 година подписаниятъ Лако Ивановъ, 25-годишенъ, грамотенъ, жененъ, родомъ отъ с. Петрово, околия Мелнишка, на зададенитѣ ми въпроси отговарямъ следното :
Бѣхъ полицейски старши стражарь, завеждахъ Петровския пол. участъкъ отъ Мелнишкото околийско управление.
Миналата година презъ м. августъ, около 22-ия день отъ сѫщия месецъ, дойде баща ми при менъ и ми каза, че В.М.Р. Организация ме осѫдила на смърть за извършени отъ менъ престѫпления.
Азъ, изплашенъ отъ това, вземахъ другаритѣ си стражари, Илия Ангелковъ, Антанасъ Нашковъ и Никола Маджаровъ и избѣгахме още сѫщата вечерь. Отидохме въ Голешевската планина и тамъ се прибрахме при разбойницитѣ : Иванъ Кънчевъ отъ с. Лѫки, Илия Ангеловъ отъ с. Парилъ — Неврокопско, Атанасъ Бунгаловъ отъ с. Голешево и Антонъ Ковачевъ отъ с. Храсна — Мелнишко.
За началникъ на групата ни бѣше Иванъ Кънчевъ. На другия день
804
сутриньта като станахъ, видѣхъ, че Бунгаловчето го нѣма между насъ, обаче не обърнахъ внимание. Къмъ обѣдъ пристигна Бунгаловчето съ четири пушки и каза, че успѣлъ да ги открадне отъ митнишкитѣ стражари въ с. Голешево.
Следъ като се наобѣдвахме, премѣстихме се на друго мѣсто. Сѫщата вечерь отидохме въ с. Бѣлйово и влезохме въ кѫщата на тогавашния Бѣлйовски общински кметъ, името на когото не зная. Вечерахме при кмета и останахме да спимъ въ неговата кѫща. На другия день кмета ни каза, че ще събере селянитѣ, за да ги изплашимъ и да се откажатъ да работятъ за В.М.Р. Организация.
Привечерь сѫщия день дойдоха по-виднитѣ селяни при насъ и забранихме имъ строго въ бѫдеще да работятъ за организацията. Останахме и втората вечерь въ кѫщата на кмета.
Сутриньта около 10 часа предъ пладне дойде кмета при насъ и ни каза, че двама полицейски стражари идатъ отъ къмъ Горно-Спанчево за къмъ Голешево. Понеже нѣмахме всички другари пушки, рѣшихме да имъ вземемъ пушкитѣ. Веднага отидохме при моста на 200-300 крачки отъ селото и турихме имъ засада, избихме стражаритѣ, взехме имъ пушкитѣ и дрехитѣ и оттеглихме се въ корията, а кмета Белйовски го оставихме да ги погребе.
Имената на стражаритѣ сѫ : Илия Велевъ отъ с. Кърчево и Димитъръ Апостоловъ отъ с. Горна-Сушица. На другия день бѣхме подгонени отъ милицията и отъ тамъ избѣгахме къмъ с. Парилъ, Неврокопско.
Като поседѣхме нѣколко дена къмъ с. Парилъ, азъ съ своитѣ другари и Бунгалчето отидохме въ Неврокопъ и се явихме при окол. началникъ К. п. Ивановъ, на когото казахме, че сме прогонени отъ автономиститѣ.
Началника ни каза : останете при менъ на служба. Азъ постѫпихъ пол. старши стражарь заедно съ другаритѣ си. Следъ нѣколко дена Бунгалчето замина пакъ къмъ с. Парилъ при Иванъ Кънчевъ.
По въпроса за откраднатитѣ овце отъ с. Бѣлйово азъ нищо не зная, но предполагамъ овцетѣ да сѫ откраднати отъ Иванъ Кънчевъ и групата му.
Като полиция и по заповѣдь на окол. Н-къ К. п. Ивановъ тръгнахме начело съ Влнето по преследване автономиститѣ въ Неврокопскитѣ села.
При окупацията на Неврокопъ отъ автономиститѣ, азъ и другаритѣ ми бѣхме вѫтре въ града, скрихме се въ една плѣвна въ сламата. Въ плѣвната стояхме четири дена до изтеглянето блокадата отъ автономиститѣ. Следъ като излѣзохме отъ плевната, научихъ, че Паница и окол. Н-къ били къмъ Сингартия. Опѫтихъ се да ги търся, обаче, вмѣсто тѣхъ да ги намѣря, хвана ме селската милиция и ме арестува. Презъ вечерьта сполучихъ да избѣгамъ и отидохъ право при Кънчевъ, но той, изплашенъ отъ положението, каза ми да се махна отъ тамъ.
Следъ това азъ заминахъ за София и отидохъ право въ кѫщата на Петъръ Ангеловъ. Заловихъ се за частна работа, но живѣехъ въ кѫщата на П. Ангеловъ.
Около 20 ноември 1922 год. уговорихме съ П. Ангеловъ да замина и разузная положението въ Мелнишко. Азъ и другаритѣ ми Никола Маджаровъ отъ с. Петрово и Илия Щерковъ отъ с. Хърсово следъ нѣкой день тръгнахме отъ София по желѣзницата. Като стигнахме на гара Левуново слезнахме тамъ и сѫщата вечерь стигнахме до Петровско. Обаче, тукъ бѣхме открити — и подгонени отъ милицията, избѣгахме въ Гърция, кѫдето се предадохме на гръцкитѣ власти въ с. Кърчево, Демиръ-Хисарско.
Като престояхме нѣколко дена въ с. Кърчево изплашихме се да не би да бѫдемъ убити и тукъ отъ автономиститѣ, помолихме гръцкитѣ власти да ни изпратятъ въ Солунъ.
Обаче, вмѣсто въ Солунъ, гръцкитѣ власти ни изпратиха въ Патра (Стара-Гърция). Като поседохме нѣколко дена въ Патра, сполучихме да избѣгаме и дойдохме въ Атина. Въ Атина се явихме при българския консулъ, който, като го помолихме, издаде ни открити листове да заминемъ за България.
Качихме се на българския параходъ «Фердинандъ» и стигнахме въ Варна.
Отъ Варна отидохъ въ София право въ кѫщата на П. Ангеловъ. Понеже нѣмахъ пари, намѣрихъ нашия тютюнотърговецъ х. Манчевъ, отъ когото
805
взехъ 2000 лева за смѣтка на тютюна ми, съ които пари преживѣхъ нѣколко дена въ София.
Ha 1 мартъ т.г. постѫпихъ съ всичкитѣ си другари въ Оранжевата гвардия.
Тамъ — отдѣлиха ни всички избѣгали отъ Петричкия и Скопския окрѫзи на брой около 80 человѣка и отдѣлно ни обучаваха.
Презъ месецъ априлъ т.г., на 2 или 3 — не помня добре — нашата рота подъ начальството на К. п. Ивановъ слѣзохме на гара Бѣлйово. Следъ като престояхме тамъ нѣколко дена отидохме въ Пазарджикъ, Пещера и стигнахме въ Батакъ.
Въ Батакъ ни стигна върховния ни Н-къ Тодоръ Паница.
Начело съ Паница потеглихме за Сатовча. По пѫтя за Сатовча бѣхме ударени отъ нѣколко души милиционери (помаци), разпръснахме ги и продължихме пѫтя, вечертьта стигнахме въ Сатовча.
Следъ като си отпочинахме първия день, на втория день бѣхме съ намѣрение да тръгнемъ за Неврокопъ. Ho по едно време предъ пладне повикаха насъ началницитѣ на групитѣ при Паница.
Паница ни каза, че сме били обсадени отъ автономиститѣ. Тогава Паница нареди да се приготвимъ за пѫть.
Презъ това време пристигна единъ офицеръ съ около 30 войника. Веднага Паница и К. п. Ивановъ отидоха при офицера. Какво сѫ говорили, не знамъ.
Следъ като се завърнаха отъ срѣщата съ офицера, даде се заповѣдь, да се приготвиме по-рано вечерьта. Вечерахме и къмъ 8 часа вечерьта потеглихме отъ Сатовча. По пѫтя нищо не забелѣзахме. На зараньта стигнахме въ Неврокопъ, кѫдѣто се настанихме въ казармата.
Всички, които бѣха отъ града, отидоха си по домоветѣ, а ние останахме въ казармата. Следъ обѣдъ азъ излѣзохъ, за да направя нѣкои покупки и да се видя съ нѣкои приятели отъ градътъ. Следъ два-три часа, завръщайки се въ казармата, научихъ, че другаритѣ ми сѫ обезорѫжени.
Азъ избѣгахъ къмъ с. Парилъ, безъ да се обадя на никого. Отъ тамъ презъ Калиманско стигнахъ въ с. Цалемъ, отидохъ при единъ мой приятель на име Димо Велевъ, когото излъгахъ, че съмъ изпратенъ по служба, нахранихъ се добре и тръгнахъ за Св. Врачъ, кѫдето се прибрахъ при другаритѣ жандармеристи (оранжевисти), останахъ три-четири дена при тѣхъ, отъ кѫдето бѣхъ изпратенъ съ четири души стражари въ покритъ камионъ за София.
Въ камиона имаше още двама войника, единъ фелдфебелъ, единъ старши подофицеръ и единъ цивиленъ. По пѫтя излѣзоха хора въорѫжени непознати, дадоха заповѣдь да се спре камиона, обаче стражаритѣ вмѣсто да спратъ камиона, откриха огънь. На огъна се отговори съ огънь. Въ това време азъ припнахъ да бѣгамъ. Стрелящитѣ на камиона спрѣха стрелбата, пуснаха се подиръ менъ, настигнаха ме и ме уловиха.
За всички досегашни престѫпления, извършени отъ менъ, признавамъ се за виновенъ. Обаче, по-виновни сѫ отъ менъ тѣзи, които ме заблуждаваха.
Подписъ на обвиняемия : Л. Ив. Лазаровъ.
Снелъ дознанието : Побѣда.
Свидетели : Полски, Таяръ.
Приложение № 37
(Писмо отъ проф. Ал. Цанковъ до Ив. Михайловъ )
Това приложение съдържа :
1. Писмо отъ проф. Александъръ Цанковъ до Иванъ Михайловъ, отъ 11 юлий 1956 г., отъ което се вижда, че самъ той — проф. Цанковъ — има намѣрение да направи публично достояние размѣнената помежду него и Михайлова кореспонденция. Следователно, съ пълно основание тукъ сѫ използувани пасажи отъ писмата на г. проф. Цанковъ.
806
2. Писмо отъ проф. Ал. Цанковъ до Ив. Михайловъ, отъ 14 януарий 1956 г., съ което иска отъ последния да каже мнението си върху ония мѣста отъ единъ неговъ (на Цанкова) трудъ, кѫдето става дума по македонскитѣ работи.
Това писмо е дадено цѣлостно, за да се види и самия подписъ на проф. Ал. Цанковъ, което не е безъ значение съ огледъ на евентуално оспорване отъ страна на заинтересовани.
3. Часть отъ писмо на проф. Ал. Цанковъ отъ 15 юний 1956 г., въ което той уведомява Михайлова, че изцѣло приема направенитѣ бележки по изпратения за прочитъ рѫкописъ.
Отъ сѫщото писмо е дадена и извадка, въ която се описва отсѫтствието на генералъ Иванъ Вълковъ въ деня и вечерьта на преврата отъ 9 юний 1923 г., до късно, и се изказва мнение, че Вълковъ е билъ при Царь Борисъ.
* * *
Преписъ
Буеносъ-Айресъ, 11 .VII. 56.
Уважаемий г. Ив. М-въ,
Най-сетне вчера привършихъ предългото си изложение. Постарахъ се да бѫда изчерпателенъ и да отбѣгна грешки или неправилни констатации. Дали съмъ успѣлъ ? — Ще чакамъ Вашата дума и преценка. Предметъ на следващитѣ редове сѫ две молби, които отправамъ къмъ Васъ : Единъ отъ моитѣ внуци, когато разучвахъ Вашето изложение по невнимателность разсипа кафето, което трѣбваше да ми поднесе, на манускрита. Много отъ страницитѣ сѫ негодни и дори не могатъ да се четатъ. Кореспонденцията ми съ Васъ е подредена и пазена отъ самия менъ. Но размѣненитѣ между Васъ и менъ писма сѫ важни както отъ политическо тъй и отъ историческо значение и азъ я прилагамъ къмъ моитѣ архивни материали, които единъ день, ако не отъ менъ, то отъ други мои близки, може да бѫдатъ публично достояние и отъ политически и общественъ интересъ. Много ще Ви бѫда благодаренъ, ако — въ течение на времето и колкото Ви е възможно — ми изпратите дубликатъ ...".
* * *
Преписъ
Буеносъ Айресъ 14.1.56 г.
Уважаемий г. Иванъ Михайловъ
Най-сетне се намѣри по когото изпращамъ моята работа. Той пѫтува съ параходъ и ще пристигне следъ 2-3 седмици въ ... Той ще има грижата по нѣкакъвъ начинъ да я изпрати на надлежния адресъ. Моли Ви, щомъ получите пратката съ 2-3 реда само да ме уведомите и то по възможность по-бързо за приемането и. Разбирате ме защо си позволявамъ да настоявамъ — да съмъ спокоенъ, че наистина тя е достигнала до Васъ. Ако прочетете книгата ми, моля Ви съ специално писмо да ме уведомите относително въпроситѣ и текстоветѣ, които засѣгатъ Вашитѣ работи, т. е. македонскиятъ въпросъ и македонскитѣ работи. Ако има грѣшки, отбележете и тѣхъ. Ако прочетете цѣлата работа пишете ми Вашето мнение и преценка. Да Ви кажа правото —
807
не знамъ дали защото съмъ много измъченъ, поради много тежкото ми положение, и имамъ и други бели и трагедии — не ми се вѣрва, че въобще тая моя книга ще види нѣкога бѣлъ свѣтъ. Дано да се лъжа !
Поздравлявамъ Ви най-сърдечно
Вашъ
Ал. Цанковъ
Новия ми адресъ :
Преписъ
Буеносъ-Айресъ, 15.VI.1956.
Уважаеми г. Ив. М-въ,
Четохъ съ голѣмъ интересъ и съ голѣма благодарность изложението Ви. И азъ нямамъ намѣрение да полемизирамъ; бележкитѣ, които правите приемамъ изцѣло, но и азъ ще трѣбва да се изясня по много отъ въпроситѣ, които третирате.
Второ. Генералъ Ив. Вълковъ билъ ли е наистина въ Кричимъ при царь Борисъ на 8 юний 1923 г., или това е мое предположение. Когато лигаритѣ — кабинета Пенчо Златевъ — Крумъ Колевъ ме интернираха на островъ света Анастасия, съ мене заедно бѣше и Кимонъ Георгиевъ ; по онова време, 1923-25-26 г., единъ отъ най-близкитѣ и довѣрени хора на Вълковъ. Той ми разказваше и ме увѣри, че Вълковъ, като началникъ на кapтoгpaфичecкия институтъ, е билъ връзката между царь Борисъ и лигаритѣ. Той — Вълковъ, който бѣше муденъ и съ тѣсни хоризонти, не предприемаше нищо, не взимаше никакво решете безъ да уведоми цapя и безъ да иска неговото съгласие. По тая причина той именно бѣ, който по внушение на двореца замедляваше, за да не кажа саботираше преврата, който се отлага на нѣколко пѫти. Затова и азъ твърдя, макаръ и съ известна предпазливость, че на 8 юний той е билъ въ Кричимъ за окончателното решение.
Приложение № 37-а
Приложение № 38
(Писмо на проф. Ал. Цанковъ до Ив. Михайловъ относно убийството на Стамболийски)
Приложение № 39
(Извадка отъ в-къ „Народно земедѣлско знаме" (ноемврий 1946 г.))
Приложение № 40
(Факсимиле на писмо отъ проф. Ал. Цанковъ до Ив. Михайловъ)
