ПРИЛОЖЕНИЯ
№ 14 Коментаръ върху Конвенцията за размѣна на населeниятa (изселване) между Гъpция и Бългapия
№ 14-а Нѣкои примѣри за насилническитѣ методи на гръцкитѣ власти
№ 15 Животописни бележки за Тод. Александровъ
№ 16 Окрѫжна наредба на Т. Александровъ отъ 28 юний 1920 г. за изборитѣ въ Югocлaвия
№ 17 Загинали до м. августъ 1924 г. нелегални македонски българи (четници и войводи)
№ 18 Списъкъ на нѣкои нелегални борци до м. августъ 1924 г.
№ 19 Кратъкъ списъкъ на нѣкои сражения и афери
№ 21 По-проявени участници въ Щипъ, презъ турския режимъ, въ ВМРО
№ 22 Пострадали въ Щипъ по аферата Каламатиевъ-хаджи Васковъ
Приложение № 14
КОНВЕНЦИЯТА ЗА РАЗМѢНА НА НАСЕЛЕНИЯТА
Съ всички срѣдства Атина бързаше да обезбългари заетитѣ отъ нея македонски области. Както и открито се пишеше въ гръцката преса, удобното време следъ насилственитѣ парижки договори трѣбваше да се използува за тая цель, тъй като такива моменти „историята рѣдко предлага." Гръцкитѣ правителства използуваха нечовѣшката и противоречаща на всички приети до тогава норми въ международното право „Конвенция за преселване", явилa се като плодъ на военното поражение на България.
Дванадесетиятъ обикновенъ Съборъ на македонската емиграция въ София бѣ натоварилъ специална комисия за основно проучване на тaя конвенция. За духа и тенденцията ѝ въпросната комисии каза следното въ рапорта си до Изпълнителния Комитетъ на емиграцията, публикуванъ въ бр. 47 отъ 26 май 1920 г. на вестникъ „Македония", органъ на сѫщия комитетъ :
„Прѣди всичко ще отбѣлѣжимъ, че още при първитѣ разисквания върху въпроситѣ, съдържащи се въ първата група и по-специално върху въпроса за преследваната отъ конвенцията цель — обезбългаряването на южна Македония — комисията изказва мнението, че Изпълнителниятъ Комитетъ трѣбва отново да излѣзе съ обстоенъ и мотивиранъ протестъ срещу посегателството, което се прави върху жизненитѣ интереси на българското население въ Македония. Аргумeнтaция и мотивировка за тoя протестъ ще се намѣри въ долуизложеното. На всѣки случаи, кoмиcиятa смѣта за нуждно, да подчертае още отъ сега, че главниятъ аргументъ трѣбва да се съдържа въ положението, че македонското българско население не може да бѫде обектъ на една конвенция, въ кoятo то не е страна и че то, бидейки неконсултирано, неговата вoля незачетена, има правото не само да протестира най-енергично, но и да счита конвенцията за несѫществуваща по отношение на него.
Единъ повърхностенъ погледъ, хвърленъ върху съдържанието на конвенцията издава нейната тенденция и на първо мѣсто хвърля свѣтлина върху следнитѣ две политически цели, преследвани отъ нейнитѣ автори и вдъхновители : 1) съ предметната конвенция гръцкото правителство се стреми къмъ едно изкуствено измѣнение въ кѫсо време на етнографския характеръ на южна Maкeдoния чрезъ изселване на българския елементъ и замѣстването му съ гръцки. 2) Като прѣко последствие и пръвъ резултатъ отъ oбeзбългapявaнeтo на тaя часть отъ Македония, цели се ocyeтявaнeтo фактически на прилагането на известната клауза за покровителството на малцинствата. Защото, очевидно е, че не може и дума да става за права на българско население, на български общини тамъ, кѫдето тѣ фактически не сѫществуватъ. Следователно, веднажъ изселването на българския елементъ постигнато, самата клауза става илюзорна, а прилагането ѝ — невъзможно и безпредметно по липса на обектъ.
694
Разгледана отъ чисто юридическа страна, конвенцията съдържа постановления прѣмо противни на сѫществуващитѣ международноправни норми. Въ това отношение и на първо мѣсто заслужава да се отбелѣжи, че авторитѣ на конвенцията, възприемайки началото на „доброволность" при изселването, сѫ искали да ѝ придадатъ известенъ легаленъ обликъ, тъй като терминътъ „доброволно изселване" въ последенъ анализъ не представява друго, освенъ една прикрита опция. Като се знаятъ, обаче, всички неморални и насилнически мѣрки, които гръцкото правителство ще тури въ действие, за да предизвика това изселване, може да се сѫди за стойностьта на термини като горния. Па вънъ отъ това, известно, е, че правото на опция, осветено отъ всички международни договори въ ново време, се отнася само до лица обитаващи една територия, която по-рано е била подъ суверенитета на една държава и по-късно е минала подъ властьта на друга държава по силата на известенъ международенъ актъ. Въ такъвъ случай самиятъ договоръ, чрезъ който се отстѫпва територия, съдържа и клаузата за право на опция. Въ дадения случай, известно е, че южна Maкeдoния и преди свѣтовната война бѣ подъ властьта на Гърция, а международното право не познава случай за право на опция спрѣмо лица, обитаващи една територия, кoятo не е минала отъ една държава въ друга.
Впрочемъ, едно по-близко и по-обстойно разглеждане на отдѣлнитѣ постановления на конвенцвята не може да не изтъкне наяве всички груби отклонения отъ възприетитѣ отъ цѣлъ свѣтъ начала на международното право, отклонения, които не само издаватъ тенденциятa на конвенцията, но ѝ придаватъ и характеръ на единъ насилнически и, следователно, антиюридически актъ. Чл. 1 отъ конвенцията говори за „изселване на етнически малцинства по вѣра или езикъ". Международното право признава като юридически норми за лица обитаващи една известна територия само националностьта и поданството. Горниятъ новъ терминъ, който не може да се вмѣсти въ рамкитѣ на никоя юридическа кaтeгopия, подчертава духа на конвенцията. Очевидно е, че тукъ се визира пропѫждането на нежелателното за гръцката държава българско население. Алинея 1 на чл. 2 обрисува още по-ясно тaя скрита цель, като задължава Гърция да обезсили своитѣ закони и наредби, ограничаващи изселването. Антибългарския характеръ на конвенцията изпъква още по-добре отъ чл. 3, съ който Гърция се отказва отъ едно суверенно свое право, да сѫди и наказва престѫптници за престѫпни деяния, извършени на нейна територия и отъ нейни поданици, стига последнитѣ да сѫ българи и да изяватъ желание да се изceлятъ отъ Македония. Гърцитѣ тypятъ по-високо цельта : oбeзбългapявaнeтo на Maкeдoния, отколкото прилагането на своитѣ закони.
Чл. 5 съдържа едно постановление съвършенно ново, непознато до сега въ междунaродното право. Знайно е, че поданството въ една държава за преселници отъ друга се добива следъ едно по-дълго или по-кѫсо настаняване или пребиваване на тepитopиятa въ тaя държава. Срокътъ за пребиваване варира споредъ законоположенията на
695
отдѣлнитѣ държави, уреждащи тaя материя, обаче, подобенъ срокъ сѫществува навсѣкѫде. Чл. 5 прави едно ново въведение, като задължава договарящитѣ страни да признаятъ поданството на изселницитѣ въ страната, въ която отиватъ, още съ стѫпването имъ въ територията на тая държава.
Най-после конвенцията съ чл. 10 лишава изселницитѣ отъ едно тѣхно неоспоримо и естествено право да разполагатъ съ своя имотъ. Тя ги заставя да отстѫпватъ своитѣ недвижими имоти изключително на правителството на страната, които напущатъ.
Комисията не може да не отбелѣжи, че покрай тия нарушения на международното право, конвенцията, съ своитѣ постановления и съ резултатитѣ, които ще поведать тѣ следъ себе си, е въ разрѣзъ и съ елементарнитѣ правила на хуманностьта и на справедливостьта : тя грубо и насилнически скъсва всички връзки на населението съ страната, съ които то е свързано морално и материално съ вѣкове ; тя го откъсва отъ земята, която го е отхранила и които то е оросявало съ своя потъ презъ десетки поколѣния; тя го отдѣля отъ най-скѫпитѣ за него светини — бащиното огнище и праха на неговитѣ дѣди; тя го обрича на скитане, лишения и мизерия ; тя цели да изкорени на първо мѣсто по-състоятелната и по-събудена часть отъ българското население, които олицетворява съвѣстьта и народното съзнание на масата. Най-после, противно на всѣка справедливость, тя заставя населението въ единъ съвършено кратъкъ срокъ отъ две само години да упражни правото си за изселване, подъ страхъ да изгуби и ония малки преимущества и гаранции, които конвенцията благоволява да му даде. Известно е, че първитѣ нѣколко години следъ всѣка война представляватъ единъ периодъ на неустановеность, на нестабилность: населението е още подъ гнета на преживѣнитѣ ужаси отъ войната. Отъ друга страна економическото положение, създадено отъ войната, е въ пълна пертурбация: търговията е въ застой; недвижимитѣ имоти сѫ обезценени, тѣхната рентабилность е сведена до минимумъ. Прочее, въ случая двегодишния срокъ, предвиденъ отъ чл. 4 на конвeнциятa, цѣли използуването отъ страна на гръцкото правителство на психологическия моментъ на уплаха всрѣдъ населението, както и неулегналостьта на економическото положение. Значи, отъ една страна мораленъ натискъ, за да се поощри изселването, а отъ друга — увреждане еканомическитѣ интереси на изселницитѣ чрезъ придобиване отъ държавата едва ли не за безценъкъ на имота на изселващитѣ се."
* * *
696
Приложение № 14-а
НѢКОИ ПРИМѢРИ ЗА МЕТОДИТѢ, ЧРЕЗЪ КОИТО ГРЪЦКИТѢ ВЛАСТИ ЗАСТАВЯХА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ «ДОБРОВОЛНО» ДА НАПУСКА ВѢКОВНИТѢ СИ ОГНИЩА
1. Българи, намиращи се като бѣжанци въ България, сѫ бивали поставени отъ гръцкитѣ власти въ затворъ, а понѣкога и изгонвани, когато сѫ отивали да ликвидирватъ имотитѣ си, съгласно конвенцията подписана между Гърция и България. За примѣръ, Тръпко Карапалиевъ отъ село Сребрено, Леринско, и Василъ Ланитковъ отъ село Любетино на сѫщата околия, стояха дълго време въ гръцкия затворъ и сетне бидоха изгонени; а бѣха отишли да ликвидиратъ съ имотитѣ си.
2. Имаше случаи на заплашване съ смърть, за да бѫдатъ заставени хората да напуснатъ селата си и се преселятъ въ България. При такова положение заплашенитѣ нѣмаха и време да ликвидиратъ имотитѣ си, даже ако биха желали да сторятъ това. За примѣръ, въ село Лесково (Сѫботско) гръцки андарти и стражари упражниха редица такива заплашвания надъ мѣстни българи.
3. На 21 априлъ 1924 година въ Порой бѣха събрани отъ гръцкия комендантъ селянитѣ, които бѣха отишли на пазаръ въ надвечерието на Великдень. Безъ никакви основания офицерътъ отправи обвинения и закани срещу селянитѣ, че сѫ укривали комити, и че ще си изпaтятъ ако не изоставятъ кѫщитѣ си и емигриратъ. На селянитѣ въ село Долни-Тодоракъ сѫщиятъ гръцки офицеръ е далъ 10-дневенъ срокъ, за да се изceлятъ въ Бългapия.
4. Като принудителна мѣрка за изселване на българитѣ е практикувано нacтaнявaнeтo въ селата имъ и въ собственитѣ имъ кѫщи на гръцки семейства, дошли отъ Мала-Азия. Примѣри : Въ чисто българското село Морарци, Кукушко, състояще се отъ 250 кѫщи, настанени бидоха 120 гръцки семейства.
Въ с. Планица, състо»ще отъ 80 кѫщи българи и турци, бидоха установени сто и десеть гръцки преселници.
Въ с. Раяново, което има 250 български и турски кѫщи, настанили сѫ 150 гръцки бѣжанци.
Въ. с. Лельово, съ 150 турски и български кѫщи, сѫ установени 100 гръцки преселници.
Въ с. Крушево, съ 150 турски и български кѫщи, установени сѫ 120 гръцки семейства.
Въ с. Мутулово, съ българско население, запалено по време на войната, властьта настанява 100 гръцки бѣжанци въ останалитѣ още здрави 25 кѫщи.
Въ с. Горни-Тодоракъ, чисто българско, въ 80-тѣ кѫщи сѫ настанени 30 гръцки семейства.
697
Въ с. Долни-Тодоракъ, пакъ Кукушко, настанени сѫ 100 гръцки семейства въ 210-тѣ български кѫщи; малко по-късно се установяватъ още 60 гръцки семейства.
5. За да упражняватъ натискъ властитѣ искаха на много мѣста българското население да плати въ авансъ данъцитѣ, които даже още не сѫ били фиксирани. Примѣри : а) презъ 1922 г. на Дѣлчо Христовъ Кокошевъ увеличиха данъка на 150 драхми, вмѣсто 60-тѣ драхми, които е плащалъ дотогава. А презъ 1923 г. му поискаха данък-авансъ, преди да е изтекла годината, отъ 1615 драхми. Кокошевъ е отъ с. Лесково, Сѫботско.
6. На много мѣста българитѣ биваха малтретирани, за да бѫдатъ застрашени и по-скоро да бѣгатъ къмъ България. На други мѣста, като напримѣръ въ околията Гюмендже, вързани селяни биваха разкарвани изъ разни села, пакъ за да се всѣва страхъ и да се предизвиква изселване. Шестима души измежду най-заможнитѣ жители на с. Мачуково, Енидже-Вардарско, бѣха разкарвани по сѫщия начинъ като мечки.
7. Въ собственитѣ кѫщи на български селяни бидоха поставени бѣжанци, които се отдаваха на всевъзможни беззакония и произволи. Ето още нѣкаи примѣри :
Въ с. Карлуково, въ сто български и турски кѫщи бидоха поставени сто гръцки семейства.
Въ с. Горенци, което имаше 150 български кѫщи, бидоха натрапени 70 гръцки семейства.
Въ с. Волакъ, при 120 български кѫщи сѫ настанени 70 гръцки семейства.
Въ с. Гюреджикъ, отъ 80 български кѫщи, поставени сѫ 30 гръцки семейства.
Въ с. Плевна, Драмско, при 500 български кѫщи, поставени сѫ 200 гръцки семейства.
Въ с. Просоченъ, Драмско, при 1000 български и турски кѫщци, настанени сѫ 700 гръцки семейства.
Въ с. Бойница, Енидже-Вардарско, cъcтoящo отъ 400 кѫщи, установени сѫ 400 гръцки семейства.
Въ с. Тушилово, което има 31 кѫщи, установени сѫ 50 гръцки семеиства.
Насилията отъ този и отъ други сортове сѫ многобройни. Даже при произвеждане на избори за Парламента българитѣ не биваха оставяни на мира, а бѣха обектъ на заплахи и угнетение. Пакъ само за примѣръ посочваме, че атинскиятъ вестникъ „Полития" отъ 10 априлъ 1924 г. писа :
„Съобщава се отъ Гюреджикъ, Драмско, че стариятъ областенъ префектъ, който е избранъ за депутатъ, по време на избирателнитѣ обиколки е заплашвалъ населението — въ съгласие съ военнитѣ власти —, че ако бѫде намѣренъ даже само единъ гласъ нeблaгoпpиятенъ за републиканския режимъ, всичкитѣ жители рискуватъ да бѫдатъ изпъдени отъ огнищата имъ и изпратени въ България". Телеграмата въ вестника е подписана отъ името на конституционния блокъ.
698
Приложение № 15
ТОДОРЪ АЛЕКСАНДРОВЪ ПРЕЗЪ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТѢ
Презъ войната противъ Турция Александровъ — както вече се спомена, е съ четата си въ услуга на българскитѣ войски въ Солунско и Кукушко. Всички сили на ВМРО услужваха на балканскитѣ съюзиици въ тая война.
ВМРО, както и цѣлото българско общество, бѣ поставена предъ свършения фактъ на спора между съюзницитѣ около Македония. Тя не е знаела, че официална Бългapия е уговорила дѣлежа, вмѣсто да стои твърдо въ защита на македонската независимость, което само по себе означава и запазване териториалната цѣлость на Македония. При такова положение, дейцитѣ отъ ВМРО сѫ взели решително становище да се настоява именно за цѣлостьта, даже ако България прибѣгне до орѫжието срещу бившитѣ си съюзници. Другъ изборъ не сѫ имали виждайки какъ Сърбия и Гъpция заграбватъ македонскитѣ околии до Брѣгалница, Гевгели и къмъ Сѣръ. Това е обяснението на всички тогавашни деятели.
Сѫщата неофстѫпчивость отъ страна на Сърбия и Гърция е на лице и въ 1915 г. относно владението на Македония. Затова и тогава македонскитѣ борци се нареждатъ на страната на българската армия, съ надежда да се спаси населението въ Македония отъ денадионализации и осигури цѣлостьта на страната.
Презъ първата свѣтовна война Т. Александровъ е зачисленъ къмъ Щаба на партизанската рота при трета бригада отъ 11-та македонска дивизия. Но въ сѫщность е заетъ съ други иницативи, между които издаване на серия патриотични книги и вестници.
Появяваха се известни критики, както ще стане дума и по-нататъкъ, относно усвоената по време на войнитѣ политика отъ страна на ВМРО и цѣлото македонско общество. Но неоспоримъ фактъ е, че всички македонски дейци отъ онази епоха следватъ еднакво поведение ; никой не е препорѫчалъ при тогавашнитѣ обстоятелства — когато три войни се редуватъ въ течение на три години — нѣкаква друга политическа позиция.
И при военната обстановка Александровъ и други по-видни дейци сѫ се старали да запазватъ самостойность въ решенията си, както това е изтъкнато и въ книги на нѣкои чуждестранни политически писатели.
699
Приложение № 16
Окрѫжна наредба на Т. Александровъ отъ 28 юний 1920 г. за изборитѣ въ Югocлaвия
700
701
702
Приложение № 17
I. ЗАГИНАЛИ ВЪ БОРБА СРЕЩУ ПОРОБИТЕЛИТѢ ДО М. АВГУСТЪ
1924 г. НЕЛЕГАЛНИ БОРЦИ
[[ Име и презиме / Родно мѣсто / Образование / Кога е загиналъ / Общи бележки ]]
. . .
[[ стр. 703–708 ]]
Околии: Царевоселска, Кочанска, Кратовска, Щипска, Кумановска, Криво-Паланечка, Велешка, Струмишка, Малешевска, Дойранско-Поройска, Гевгелийска, Кичевска, Прилѣпска, Костурска, Битолска, Крушевска, Разни
708
II. ПАДНАЛИ ОТЪ СТРАНИЧНИ ВРАГОВЕ (HE ОТЪ ПОРОБИТЕЛЯ)
[[ Име и презиме / Родно мѣсто / Образование / Кога е загиналъ / Общи бележки ]]
. . .
[[ стр. 709–710 ]]
Приложение № 18
ИМЕНА HA НѢКОИ ДЕЙСТВУВАЩИ БОРЦИ ДО СМЪРТЬТА НА ТОДОРЪ АЛЕКСАНДРОВЪ
(Почти всички тѣ действуваха и следъ тая дата).
[[ Име и презиме / Родно мѣсто / Образование / Кога е загиналъ / Общи бележки ]]
. . .
[[ стр. 710–717 ]]
ЗАБЕЛЕЖКА : Тукъ е даденъ броя съ имената само на малка часть отъ действувалитѣ нелегално лица — войводи и четници. Другитѣ имена авторътъ не е могълъ да си спомни, а сѫ му липсвали необходимитѣ бележки, когато е писалъ книгата въ емиграция.
717
Приложение № 19
НѢКОИ ДАННИ ЗА СРАЖЕНИЯ И НАКАЗАТЕЛНИ АКЦИИ ДО МЕСЕЦЪ АВГУСТЪ 1924 ГОДИНА
I. Царевоселска околия.
1. На 14 декемврий 1923 г. група революционери отъ 8 души, водени отъ войводата Герасимъ отъ с. Блатецъ, е имала сражение при с. Стамеръ близо до Царево-село, съ група отъ 25 сръбски жандари. Трима стражари сѫ били убити и други мнозина ранени. Единъ отъ революционеритѣ е билъ леко раненъ въ лѣвия кракъ.
2. Презъ 1923 година сражение на чета съ сръбска войска при с. Пеклено.
3. Презъ 1924 година при село Бигла сражение между чета, на чело съ войводата Дончо Христовъ и сръбска потера. Сражението трае цѣлъ день.
4. Презъ юлий 1924 година при село Ильово и Калиманци става сражението, за което разказва четникътъ Медаровъ. На чело на четата е билъ Панчо Михайловъ. Сражението продължава около 9 часа.
II. Кочанска околия
1. Презъ 1923 година сражение на кочанската революционна чета, при което падатъ нѣколко души сърби убити, а отъ четата не е пострадалъ никой. Сражението се води при село Райчино.
2. Презъ ноемврий 1923 година македонски четници убиватъ единъ сръбски майоръ.
3. Презъ ноемврий 1923 година четата на Трифунъ Саевъ, нелегаленъ борецъ отъ Кочанско, води престрелка съ сръбски войници близо до село Спанчево. He успѣвайки нищо да стори на четницитѣ, сръбската потера изгаря доста селски кѫщи въ тая околность.
4. Ha 1 декемврий 1923 година революционна група отъ десеть души си почивала на единъ хълмъ не далече отъ Спанчево. 4 сръбски жандари, които минавали отъ тамъ, забелѣзали единъ отъ революционеритѣ и отворили огънь срещу него. Революционеритѣ отговорили. Трима жандари сѫ били убити и единъ раненъ.
5. На 12 юлий 1924 година една чета на ВМРО се натъква на сръбска потера въ околностьта на градъ Кочани. Макаръ заобиколена, четата си пробива пѫть като загубва единъ свой другарь.
III. Щипска околия
1. Презъ 1921 година щипската чета на Иванъ Бърльо и кочанската на Панчо Михайловъ се сражаватъ съ сръбска войска въ Кочанско къмъ с. Спанчево. Паднали сѫ осемь души сърби.
2. Въ село Спанчево, Кочаноко, е открита четата на Хаджи Григоръ
718
хаджи Кимовъ. Четницитѣ се измъкватъ отъ селото безъ загуба. Това е презъ 1922 година.
3. На 22 май 1922 година къмъ село Судикъ сѫ убити единъ сръбски капитанъ и 11 души стражари при засада, устроена отъ щипската чета.
4. Презъ 1923 година става сражение между чета на ВМРО и сръбска войска при село Гюрище, Овчеполско.
5. Въ връзка съ нападението надъ сръбския капитанъ и стражари при с. Судикъ, сърбитѣ сѫ осѫдили невинния селянинъ Диме Митревъ.
6. Презъ 1923 година става нападението надъ сръбскитѣ колонисти въ село Кадрафаково, за което се говори на друго мѣсто.
7. Презъ 1923 година става сражение на чета отъ ВМРО съ сръбска войска при село Танатарци. Сърбитѣ иматъ жертви, а отъ четата не е пострадалъ никой. Въ сражението участвуватъ и четници отъ кочанската чета, между които и Димитъръ Паликрушевъ.
8. Презъ 1923 година става нападението надъ една сръбска рота войници при село Люботенъ, за коета се говори другаде.
9. Презъ февруарий 1922 година става сражение между сръбски войски и съединенитѣ чети на кратовския войвода Мите Опилски, кочанския П. Михайловъ и щипския Иванъ Бърльо, въ Кочанско.
IV. Кратовска околия
1. Презъ ноемврий 1922 година е хвърлена бомба въ дома на единъ сърбинъ-пришлецъ при Злетово, отличилъ се като гонитель на българитѣ.
Друга бомба е хвърлена въ домътъ на сърбинъ-пришлецъ въ с. Рудари, сѫщо българомразецъ и зулумджии.
2. Въ село Крилатица ВМРО наказва нѣкои лица, които сѫ услужвали на ренегатитѣ. Тия ренегати, заедно съ сръбски стражари и бандитски чети бѣха изтезавали селянитѣ въ редица села : Талишманци, Одрано, Куклица, Пендакъ и пр.
3. Презъ 1923 година сражение при Плавица.
4. Презъ 1924 година сражение при с. Дренокъ.
5. Презъ мартъ 1924 година при село Нежилово попада на засада отъ сръбски войници и бандити кумановската чета съ войвода Цвѣтанъ Спасовъ. Води се бой цѣлъ день. Загива единъ четникъ.
V. Струмишка околия
1. Презъ 1923 година струмишката чета съ войвода Георги Въндевъ се сражава презъ цѣлъ день въ мѣстностьта „Мариевска". Сърбитѣ употрѣбляватъ и артилерия.
2. Презъ августъ 1923 година сражение при с. Куклишъ, безъ жертви за четницитѣ.
3. Презъ ноемврий 1923 година струмишката чета се сражава близо до село Амзалия, въ мѣстностьта Кукавица.
719
4. Презъ 1923 година въ Струмишко се сражава гевгелийскиятъ войвода Стоянъ Мандаловъ.
5. Презъ 1924 година сражение при село Смоларе.
6. Презъ пролѣтьта на 1924 година десеть души отъ струмишката чета, заедно съ четници отъ Радовишко, се сражаватъ при село Липовикъ, а малко по-късно при село Дукатино. Излизатъ безъ жертви. Начело на струмишката група е Илия Трайковъ отъ с. Барбарево, а на радовишани — Ставрушъ.
VI. Дойранска околия
1. Презъ 1923 година сражение въ мѣстностьта Собра.
2. Презъ 1924 година войводата Христо Андоновъ отъ село Гърчища, на нѣколко пѫти влиза въ въорѫжени схватки, въ Дойранско.
VII. Малешевска околия
1. Презъ 1919 година сѫ убити двама сръбски войници отъ нелегална група, съставена отъ избѣгали малешевци.
2. Презъ августъ 1921 година при засада е убитъ сръбския околийски началникъ въ Берово, който е потискалъ населението. При засадата падатъ и шестьтѣ придружаващи го стражари. Нападението е станало близо къмъ „Джами тепе". Въ засадата участвуватъ осемь души, между които Гале Джингаровъ отъ Русияово, Василъ Ролевъ, Ефремъ попъ Траяновъ, Миланъ Паръовъ, Тимо Гердовъ.
3. Сражение къмъ границата на нелегални. Начело на групата е Ефтимъ Цековъ, съ четници Ефтимъ Чифлишки, Наке отъ Кукушко, единъ турчинъ отъ Радовишко, Василъ Ролевъ и други.
4. Сражение при Готенъ презъ 1923 година.
5. Презъ януарий 1924 година бандитътъ на сръбска служба Илия Пандурски, начело на 35 души, напада село Русиново. Трима души отъ ВМРО го нападатъ въ кѫщата, кѫдето се е установилъ, като единъ отъ тѣхъ се изкачва на покрива незабелѣзанъ, за да хвърли бомба. Двамата други убиватъ едного отъ бандата въ двора, като по погрешка го взели за Пандурски.
6. Презъ декемврий 1923 година четата на Борисъ Тиковъ, състояща се отъ около 30 души, бива открита край Брѣгалница. Между преследвачитѣ е и бандата на Пандурски, отъ която падатъ двама души убити. Въ тая чета съ Тиковъ сѫ още и Асѣнъ Даскаловъ, Мите Босото, Петре Шумановъ, Антимъ Ковачевъ отъ Умлено, — всички отлични борци по онова време, добре познати на Александравъ.
7. Презъ юлий 1923 година една чета отъ около 30 души среща сръбска група. Залавени сѫ двама сърби и единъ хърватинъ, който по каналъ е билъ преведенъ въ България. Отъ четницитѣ пада убитъ Никола Тагаровъ отъ село Смоймирово, a е раненъ Бръндевъ.
Оказва се предателка една жена. Тя е била наказана по-сетне отъ една нелегална група начело съ Димитрушъ Бероевъ отъ Пехчево.
8. Презъ октомврий 1923 година групата на Цековъ е открита и води сражение, като единъ сърбинъ пада убитъ.
720
9. Презъ май 1924 година къмъ село Русиново групата на Ефтимъ Цековъ се среща съ потераджийтѣ на Пандурски. Става малка престрелка.
10. Презъ юний 1924 година група отъ седемь души нелегални, начело съ Панте Сиковъ и Василъ Ролевъ наказватъ кмета на село Владимирово — Мите Кацаря. Но въ сѫщность виновникътъ е билъ само раненъ ; четницитѣ сѫ го смѣтнали за убитъ.
VIII. Радовишка околия
1. Къмъ края на 1922 г. четници и селска милиция отъ село Шаинъ Ташъ устройватъ засада на бандита Пандурски, като убиватъ единъ отъ хората му.
2. Презъ май 1923 г. радовишки четници се сражаватъ съ сръбска потера въ планината Конче, мѣстностьта Кръгъ Джами, и близо до село Лубница. Отъ сърбитѣ пада единъ убитъ и единъ тежко раненъ, а отъ четницитѣ сѫ ранени двама души.
Съ радовишкитѣ четници се намиратъ групата на Алексо Стефановъ, войвода на Демиръ-Хисарско (Битолско), групата на прилѣпския войвода Петъръ Пашата и една тиквешка група на чело съ Атанасъ Калчевъ.
3. Презъ есеньта на 1923 г. става сражение въ мѣстностьта „Смърдешникъ", не далече отъ селата Войславци и Велюса. Съ радовишката чета е войводата Никола Василевъ, радовишанецъ. Въ четата има и двама турци, както и двама албанци. Убити сѫ двама души отъ контрачетницитѣ, които сѫ излѣзнали като потера. Завързва се сражение. Раненъ е четника Христо Филевъ.
IX. Гевгелийска околия
1. Презъ 1923 г. гевгелийската чета има сражение при село Собра, Дойранско.
2. Презъ 1923 г. при село Милетково, Гевгелийско, става сражение, въ което участвува и Стоянъ Мандаловъ.
3. Презъ 1923 г. сражение на гевгелийската група при село Радна, Тиквешко, кѫдето сѫщо участвува Стоянъ Мандаловъ.
4. Презъ 1923 г. сражение при село Смоквица, Гевгелийско. И тамъ участвува Стоянъ Мандаловъ.
X. Околиитѣ на Сѣрски окрѫгъ
1. Въ Драмско, Сѣрско и другитѣ области на източна Македония, презъ времето до августъ 1924 година се случиха седемь-осемь схватки на чети съ гръцки войници и полиция.
XI. Околиитѣ на Солунски окрѫгъ
1. Презъ сѫщия периодъ станаха схватки и въ околиитѣ на Солунски окрѫгъ-Кукушко, Солунско, Енидже-Вардароко.
721
XII. Околиитѣ на западна Македония
1. Чети, на пѫть за западна Македония, се сражаваха въ течение на три часа въ планината Огражденъ, мѣстностьта Върла Чука. Тамъ е раненъ Илия Пандурски, намиращъ се въ състава на сръбската потера.
Тукъ сѫ четитѣ на Илия Лерински — за Леринско, Мито Джуздановъ — за Гевгелийска, Борисъ Изворски — за Енидже-Вардарско, Иванъ Илиевъ и Атанасъ Калчевъ — за Тиквешко, Джинджифиловъ — за Гюмендженско и Воденско, Куюнджиевъ — за Солунско.
Следъ като групитѣ сѫ се откѫснали отъ обръча на пристигналата откъмъ село Амзалия войска, настигнати сѫ били отъ нови сръбски части. Завързва се сражение, при което загиватъ тринадесеть души сърби, а четницитѣ сѫ продължили своя пѫть.
Тия групи сѫ придружавани отъ струмишката чета. Това е презъ 1923 г.
2. Презъ лѣтото на 1923 г. прилѣпски и тиквешки четници, съ които се намиратъ тѣхни радовишки другари начело съ Никола Василевъ и Ставрушъ иматъ престрелка при село Варварица, Струмишко,; а подиръ това при с. Липовикъ, Радовишко. Нова престрелка става при с. Кошарка, Тиквешко. При минаване на Вардара загива единъ четникъ.
Струмишката група, които придружава споменатитѣ чети, се опитва да спре влака при Вардара. Но машинистътъ успѣва да върне назадъ влака, предупреденъ отъ ракетитѣ на сръбски засади, които сѫ се намирали не далече. При минаването на Вардара отстрана на западнитѣ групи добра услуга сѫ правели мѣстни турци. Съ групитѣ къмъ западна Македсжия отива и явилия се доброволецъ отъ България запасенъ капитанъ Молловъ. Следъ нѣколко седмици той се прехвърли въ Албания.
3. Презъ 1923 г. къмъ Воденско замина и групата на Мицо Чегански. Тя попада на засада, при която, обаче, загиватъ четирима души отъ нападателитѣ. Въ групата на Чегански е и малешевеца Василъ Ролевъ.
Забележка : Както и другаде е споменато, посоченитѣ тукъ данни не изчерпватъ всички сражения и схватки въ периода до месецъ августъ 1924 година ; нито пъкъ сѫ посочени имената на всички нелегални борци отъ това време. Повечето нѣща сѫ писани по паметь, безъ да се разполага съ необходимитѣ бележки. При другъ случай сведенията трѣбва да бѫдатъ допълнени.
Приложение № 20
МАКЕДОНСКИЯТЪ БЪЛГАРИНЪ ВЪ БОРБАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СВОБОДА.
За да се получи представа за масовото народно участие въ освободителната борба, както и за българскитѣ чувства на народа ни
722
въ Македония, тукъ давамъ нѣкои сведения за семействата само отъ нашата улица въ Ново-село и нѣколко близки до нея кѫщи. Тя е централната улица въ тоя щипски кварталъ и по нея нѣма повече отъ шестдесеть или седемдесеть кѫщи. Вѣрвамъ да съмъ пропустналъ доста факти, но и това, което тукъ е дадено, е характеристично.
1. Семейство Кльонкови : трима брати избѣгаха въ България. Единиятъ отъ тѣхъ е бивалъ войвода.
2. Попъ Яневи : цѣлото семейство въ България. Единъ членъ отъ него е билъ четникъ и районенъ войвода.
3. Лепиполови : единъ членъ отъ фамилията избѣгалъ въ България, а другиятъ е бивалъ войвода.
4. Александрови : цѣлото семейство въ България ; кѫщата имъ изгорѣна отъ турската власть. Единъ членъ отъ фамилията е бивалъ войвода и познатъ водачъ на ВМРО.
5. Друго семейство Александрови : братовчеди на първитѣ : единъ отъ тѣхъ избѣгалъ въ България.
6. Семейство Мише Трендови : двама синове въ България.
7. Скандалиеви : всички въ България ; бащата познатъ мѣстенъ дeятeль, измежду първитѣ посветени отъ Дѣлчева. Синътъ боенъ членъ на ВМРО ; участвувалъ въ наказателна акция презъ турския режимъ и избѣгалъ въ България, кѫдето се прибира и баща му.
8. Ефремчеви : единъ членъ отъ семейството въ България.
9. Карагьозови : бащата убитъ отъ турцитѣ ; единъ отъ фамилияа билъ четникъ и избѣгалъ въ България.
10. Хаджи Тошеви : единъ членъ отъ семейството избѣгалъ въ България и убитъ отъ враговетѣ.
11. Хаджи Янкови : тѣ сѫ две семейства и всички избѣгаха въ Българи. Кѫщата на едното семейство бѣ изгорѣна при сражението на Сандо Малинковъ. Нѣкои отъ фамилията сѫ попадали въ затвора. Единъ отъ тѣхъ е билъ четникъ.
12. Ушинови : две семейства. Единъ членъ отъ едното семейство избѣгалъ въ България. Отъ другото единъ членъ е билъ офицеръ въ България и загиналъ при края на първата свѣтовна война.
13. Северови : всички заминали за България. Единъ отъ фамилията е билъ добъръ работникъ въ ВМРО.
14. Огнянови : всички въ България.
15. Гюркови : единиятъ избѣгалъ въ България и станалъ четникъ. Тѣ сѫ братовчеди на другитѣ Гюркови отъ града, чийто синъ бѣ Йорданъ Гкзрковъ.
16. Муфтисци : двама сина въ България.
17. Хаджи Томаови : единъ въ България.
18. Гаджеви : единъ въ България.
19. Гушлеви : единъ въ България; преданъ борецъ на ВМРО.
20. Врасаковци : единъ четникъ.
21. Едеклерци : единъ въ България.
723
22. Попъ Спирови : единъ въ България.
23. Икономови, две семейства : почти всички въ България. Единъ отъ тѣхъ е изтезаванъ по време на Винишката афера и има голѣми заслуги за организиране на щипскитѣ села при създаването на ВМРО.
24. Гаврилови (Михайлови) : двама убити отъ сърбитѣ; единъ деятель въ ВМРО ; накрая почти цѣлото семейство избѣгало въ България.
25. Момчеджикови : семейството на единия синъ въ България.
26. Ечменкови : единъ лежалъ дълги години въ сръбски затворъ.
27. Докторъ Голеви : цѣлото семейство на доктора въ България. Той е билъ вѣренъ служитель на ВМРО.
28. Шекеринови : единъ убитъ отъ сърбитѣ ; другъ членъ на семейството загиналъ въ битката при Тутраканъ.
29. Сланкови : единъ войвода, загиналъ въ борба срещу сърбитѣ въ Велешко.
30. Пешови : две семейства заминали въ България.
31. Чепреганови : единъ въ България.
32. Попъ Захариеви : всички въ България. Дѣдото бѣ авторитетенъ български архиерейски намѣстникъ (икономъ) ; синътъ твърде зачитанъ и дългогодишенъ български учитель въ родното си мѣсто и изъ други градове на Македония. Семейството е дало и една българска учителка.
33. Свещ. Илия Архимандритови : всички въ България ; бащата български свещеникъ въ родното си мѣсто и сетне изъ други мѣста.
34. Караджови : единъ бивалъ въ България, запасенъ български офицеръ.
35. Станчеви : членове отъ фамилията въ България. Единъ загиналъ като български офицеръ на Криволакъ. Двама български учители.
36. Начеви : единъ бивалъ четникъ и загиналъ като български фелдфебелъ при Тутраканъ. Другъ преселенъ въ България. Трети доведенъ до самоубийство отъ сръбския режимъ.
37. Аневи : цѣлото семейство въ България.
38. Братя Коцеви : цѣлото семейство въ България.
39. Авукатови : единъ убитъ отъ сърбитѣ.
40. Хаджи Мите Аневи : единъ убитъ отъ турцитѣ.
41. Хаджи Смилеви : единъ убитъ отъ турцитѣ.
42. Кикиридкови (Арсови) : единъ войвода въ Рѣсенско, загиналъ при турския режимъ. Другъ четникъ.
43. Санде Миндизови : единъ убитъ отъ сърбитѣ, бившъ четникъ.
44. Санде Джамбазови : единъ убитъ отъ сърбитѣ, бившъ четникъ.
45. Патриклиеви : единъ четникъ.
46. Хаджи Яневи : всички въ Бългapия.
47. Хаджи Кимови : половината отъ семейството сѫ преселени въ България; единъ лежалъ въ сръбскитѣ затвори; другъ много битъ отъ сърбитѣ; трети — войвода на чета.
724
48. Лилинкови : единъ борецъ, убитъ отъ сърбитѣ. Майката лежала въ сръбски затворъ. Бащата убитъ отъ сърбитѣ.
49. Попъ Паневи : единъ въ България.
50. Недкови : трима въ България съ семействата си. Единъ войвода.
51. Гьоре и Доне Долянчани : и двамата четници, единиятъ останалъ въ България.
52. Тръпкови : единъ убитъ отъ сърбитѣ.
53. Османкови : двама бpaтя съ семействата си въ Бългapия. Единиятъ добъръ български учитель; дpyгиятъ убитъ отъ комуниститѣ.
54. Мише Рамбабови : кѫщата имъ изгорѣна отъ турцитѣ.
55. Димко Яневи : единъ съ семейството си въ България ; български учитель.
56. Суруджиеви : единъ убитъ въ Солунъ отъ гърцитѣ, твърде познатъ и голѣмъ търговецъ. Почти всички преселени въ Българад.
57. Витларови : четирма въ България. Единъ борецъ на ВМРО, загиналъ отъ врагоее.
58. Деведжиеви : единъ въ България.
59. Кукубаеви : единъ въ България, четникъ.
60. Пано Пищолови : единъ битъ при Винишката афера.
61. Попъ Анастасови : двама въ България.
62. Петре Траянкинъ : преселенъ въ България.
63. Гарванови : всички въ България.
64. Мите хаджи Мишеви : цѣлата фамилия избѣга въ България. Единъ членъ е бивалъ рѫководитель на ВМРО въ Ново-село.
Забележка: Нѣмаше нито единъ домъ въ Ново-село, броещо къмъ шестотинъ кѫщи, който да бѣ вънъ отъ революционната opгaнизaция. И не е имало нито единъ човѣкъ, който да се чувствува друго освенъ горещъ българинъ.
Смѣло може да се каже, че тaя картина за главната улица на Ново-село е образецъ за повсемѣстно явлeние въ Македония, кѫдето всички cлaвяни сѫ се чувствували българи и сѫ подържали борбата.
Приложение № 21
СПИСЪКЪ НА НѢКОИ ИЗМЕЖДУ ПО-ПРОЯВЕНИТѢ УЧАСТНИЦИ ВЪ ВМРО ОТЪ ГР. ЩИПЪ ПРЕЗЪ ТУРСКИЯ РЕЖИМЪ
1. Тодоръ Лазаровъ, главниятъ сътрудникъ въ Щипско на Даме Груевъ и Гоце Дѣлчевъ при първиятъ опитъ за създавание на масова народна организация. По-късно задграниченъ представитель на ВМРО.
725
Миналъ презъ много турски затвори. Самоубилъ се въ 1912 г. — бидейки тежко боленъ отъ туберкулоза, добита въ турскитѣ зандани —, вѣрващъ, че започналата война срещу Турция ще донесе свободата на Македония.
2. Гражданитѣ Коце Гочевъ, Ване Панайотовъ и Мише Бачовъ, заедно съ Тодоръ Лазаровъ, сѫ влизали въ първото революционно рѫководно тѣло за Щипъ и околията.
3. Вѣрни сътрудници на Тодоръ Лазаровъ сѫ Мише Развигоровъ и Гьошо Гочевъ. Първиятъ стана най-легендарниятъ и незабравимъ войвода на Щипско, и на Скопския революционенъ окрѫгъ презъ турския режимъ. А вториятъ презъ цѣлиятъ си животъ бѣ близъкъ сътрудникъ ту на Централния Комитетъ въ Солунъ, ту на Задграничното представителство въ София ; бивалъ е и нелегаленъ въ четата на Развигоровъ. Помина се въ София презъ втората свѣтовна война. A Развигоровъ загина въ сражение съ турцитѣ презъ мартъ 1907 год. въ центъра на гр. Щипъ, заедно съ Миланъ Кръстевъ, членъ отъ рѫководното тѣло въ Щипъ и Петре Жабата, четникъ на Развигоровъ.
4. Славейко Арсовъ, войвода въ Рѣсенко ; Христо Настевъ, бивалъ нелегаленъ въ западна Македония.
5. Взели голѣмо участие при организиране на града и селата при турския режимъ : Коле Йосковъ, ханджия ; Пане хаджи Манасиевъ, ханджия; Сандо Самарджин; Йосе Самарджия; Коде Мировъ; Гьошо Икономски ; Мите Милевъ ; Димко Чешляровъ. Мите хаджи Мишевъ.
6. Спиро Зафировъ Келемановъ — началникъ на една отъ дветѣ бойни групи въ града. Въ началото още не е имало нелегална чета и нелегалнитѣ акции сѫ вършени отъ тия легализирани терористи. Келемановъ бѣ рѣдъкъ борецъ, хладнокръвенъ и преданъ до крайность на ВМРО. Въ първитѣ години на движението е билъ тайно изпращанъ за наказване на народни мѫчители и въ други околии, за да покаже на млади членове въ съзаклятието какъ трѣбва да се действува. Помина се въ Щипъ около Хуриета, следъ като бѣ пуснатъ отъ затвора. Бѣ още младъ човѣкъ; но го подяде добитата въ затвора туберколоза. Въ групата на Келемановъ сѫ влизали и следнитѣ лица : Сандо Малинковъ, Самониката, Доне Ерджеличанецъ, Гьошо Зивритѣ, Мите Ставревъ, Мите Судеклия, Доне Таринцалия, Тодоръ Заковъ Ерджеличанецъ, Братя Кангалови, Ильо Масинъ, Гьоре Масинъ, Герасимъ Велинъ, Коце Велинъ, Моне Вратесьо, Пане Катильо.
7. Въ другата група, наричана Новоселока, сѫ влизали : Доне Звѣздинъ, Мите хаджи Мишевъ, Тодоръ х. Костадиновъ, дѣдо Трайчо Скандалия, Колю попъ Спировъ, Петре Гушлевъ, Глигоръ Фикиинъ, Христо Скандалия, Ладе Сланковъ, Миланъ Уланцалия, Димко Гушлевъ, Трайчо Бахчованджията, синъ му Тодоръ.
Началникъ на новоселската група е Пане Прошовъ.
8. Измежду нелегалнитѣ щипяни, работили съ пушка на рамо сѫ и следнитѣ : Тодоръ Александровъ, Ефремъ Чучковъ, Мите Недковъ, Гьошо Гочевъ, Иванъ Джамовъ, Сандо Малинковъ, Пане Пударо, Мите Судеклия, Славко Гърличковъ, Славко Ковачевъ, Калеи, Миланъ
726
Туджаро, Ладе Сланковъ, Лазаръ Кльонковъ, Црънъ Киро, Сане Чаушовъ, Сандо Джамбазовъ, Коце Арсовъ х. Димитровъ, Василъ Арсовъ х. Димитровъ, Ильо Убевъ; Сане Циклевъ; Василъ х. Янковъ.
9. Отъ селата нелегални работници сѫ били и следнитѣ (вънъ отъ всички ония, чиито имена не си спомнямъ, но които сѫщо единъ день трѣбва да бѫдатъ записани) : Иванъ Бърльо, Ефремъ Миладиновъ отъ с. Криви-Долъ, Гьоро отъ с. Люботенъ, Фене отъ с. Доляни, Дамбе отъ с. Карбинци, Величко отъ с. Горни-Балванъ, Сандо отъ с. Судикъ, Пано Патриклия.
10. Ето нѣкои отъ гражданитѣ, които сѫ били всячески въ услуга на ВМРО, като нейни членове : Арсо Лазароовъ, Миялъ Ефенди (бащата на проф. Александъръ Балабановъ), попъ Ладе Живковъ, Христо Гюрковъ, Пане Яневъ, попъ Христо Червенелековъ, Наумъ Османковъ, Блаже Пуздерлиевъ, Доне Чанджия (Прилѣпчански), синъ му Гьошо, Коле Пиперевски, Йорданъ Миразчиевъ, Ване Кантарджиевъ, Ката Лалева, Миланъ Лалевъ, Д-ръ Иванъ Голевъ, Ване Каменаровъ, Миланъ Овцовъ. Миялъ Марковъ, Доне Тошевъ (прочутиятъ кираджия, който отъ Гьорче Петровъ бѣ нареченъ „баща на македонската твърдость", защото нищо не издаде като му заловиха бомби въ Битoля, въпрѣки ужаснитѣ изтeзaния), Доне Терански, Доне Чемковъ, Ефремъ Кадрафачки, Мите баба Агнийнъ, Моне Протогеровъ, Пане Гочевъ, Пане Пищоло, Кара Тасо, Димко хаджи Кимовъ, Христо Влахчевъ, Лазаръ Кльонковъ и бpaтятa му, баба Агния.
* * *
Въ Щипъ — освенъ въ Банско — е правенъ опитъ за фалшифициране на турскитѣ монети въ полза на ВМРО. Идeятa е далъ Коце Гроздановъ, щипянецъ, който въ София научилъ отъ лицето Ефтимъ Рушевъ какъ става фабрикуването на монетитѣ.
Пане Прошовъ и Тодоръ х. Костадиновъ, заедно съ Коце Гроздановъ, занимали рѫководството въ Щипъ съ въпроса, a то се отнесло до Централния комитетъ въ Солунъ. Идeятa била удобрена и въ Солунъ били изработени тайно нѣкои отъ необходимитѣ инструменти.
Въ избата подъ домътъ на Ладе Пуздерлиевъ е организирана работата, а персоналътъ сѫ cъcтaвлявaли : Ване Манчовъ, Мите Дачевъ, Иванъ Kyкyвaлия, като моделчикъ, заедно съ гореспоменатитѣ трима. Главенъ рѫководитель е билъ Коце Гроздановъ. Едва следъ една година успѣли да изкаратъ нѣколко фалшифи монети, тъй като работили само нощно време, липсвали имъ удобства. Изпратили монетитѣ въ Солунъ, но Централния Комитетъ ги намѣрилъ недостатъчно усъвършенствувани.
Наредено било на Коце Гроздановъ да замине за Разлогъ, кѫдето намѣрилъ Гоце Дѣлчева. Тамъ съ още едно друго лице обмислили наново всичко и решили да пpaтятъ Грозданова въ Coфия, за да уреди спокойно и отначало работата. Дѣлчевъ му далъ препорѫчително писмо до задграничното представителство. Тогава сѫ били въ разгара си борбитѣ между върховисти и централисти. Представителството
727
е било доста заето съ други грижи. Гроздановъ чакалъ нѣколко дни, сетне нѣколко седмици, а подиръ два месеци изгубилъ търпение и се завърналъ въ Щипъ, кѫдето разказвалъ на другаритѣ си съ особено презрение пакоститѣ, които правѣли върховиститѣ. Когато Дѣлчевъ научилъ по-късно, че Гроздановъ не е успѣлъ, сѫщо се ядocвaлъ и нападалъ върховиститѣ, чиито пречки Гроздановъ считалъ за главна причина по осуетяване на проекта му.
Приложение № 22
ПОСТРАДАЛИТѢ ВЪ ГРАДЪ ЩИПЪ ВЪ ВРЪЗКА СЪ НАКАЗАНИЕТО НА ХАДЖИ ВАСКОВЪ И КАЛАМАТИЕВЪ
Осѫдени бѣха отъ сръбскитѣ власти и лежали въ разни югославянски затвори следнитѣ лица :
1. Мише Муфтиевъ — излѣжалъ две години.
2. Блажо Пилатовъ — излѣжалъ две години. Осѫденъ на 15 години.
3. Панче Пилатовъ — излѣжалъ две години. Осѫденъ на 15 години.
4. Таша Келешова — излѣжала две години.
5. Сова Тесличкова — излѣжала две години.
6. Сава Кукушева — лѣжала нѣколко месеци.
7. Христина Дзипева — лежала две години.
8. Ангелина Дзипева — лежала три години.
9. Димко хаджи Кимовъ — излѣжалъ две години.
10. Христо Шекериновъ — излѣжалъ две години. Осѫденъ на 15 години.
11. Мане Трендафиловъ — лежалъ седемь месеци.
12. Христо Кусакатовъ — лежалъ три години. Осѫденъ на 15 години.
13. Тодоръ Джоновъ — излѣжалъ две години.
14. Христо Биковъ — излѣжалъ три години. Осѫденъ на 15 години.