ПРИЛОЖЕНИЯ
№ 12-д Възстание въ Охридско-Дебърско (1913 г.)
№ 12-е Четническа борба (1913-1915 г.) въ Македония
№ 12-ж Нападението при Удово-Валандово
№ 12-з Бѣгства на македонскитѣ българи отъ редоветѣ на сръбската apмия
№ 12-и Бунтътъ въ Крагуевацъ на македонскитѣ новобранци българи
Приложение № 12-д
ВЪЗСТАНИЕТО ВЪ ОХРИДСКО-ДЕБЪРСКО ПРЕЗЪ 1913 ГОДИНА
Движението започна отъ Пишкопея (Долни-Дебъръ), когато сръбската власть празднуваше презъ месецъ септемврий 1913 година анексията на Македония. Отъ градъ Дебъръ войската и сръбскитѣ чиновници бидоха прогонени и се създаде временно управление начело съ лицата : Риза-Бей, Христо Атанасовъ, Байрамъ Стразимиръ, Сефединъ Пустина — всички дебърчани.
Избѣгалитѣ къмъ Струга и Охридъ сърби наново се намѣриха въ опасность, защото господари на положението тамъ бѣха мѣстнитѣ революционни чети на Миланъ Матовъ, Антонъ Шибаковъ, Павелъ Христовъ и П. Чаулевъ. Тѣ пропъдили сръбската администрации и гарнизона. За временно управление въ Охридъ бѣха опредѣлени: Левъ Огнѣновъ, свършилъ солунската българска гимназия; Павелъ Христовъ, български учитель отъ миналото и революционенъ организаторъ въ Битолско; Петъръ Филевъ, търговецъ — всички мѣстни хора.
По височинитѣ къмъ планинитѣ Петрино и Буково, на около 15 километра отъ Охридъ по посока на Рѣсенъ, се създаде временно фронтъ срещу сръбскитѣ войски, кѫдето българското население се бори подкрепяно отъ турското и албанското.
Голѣми войскови части бѣха докарани отъ Сърбия. Особено пострада село Велгощи, което бѣ опожарявано 10 години по-рано при Илинденското възстание. Отъ това село бѣ родомъ войводата Антонъ Шибаковъ. Сърбитѣ събраха останалитѣ въ селото мѫже и застрелиха на всѣки петь души по еднаго, — всичко дванадесеть души.
Въ Охридъ бѣха арестувани доста хора. Два месеци останаха въ затвора българскитѣ свещеници Георги Икономовъ, Ахилъ Карадимчевъ, Георги Бъндевъ, Петъръ Рибаровъ, дякoнъ Георги Снѣгаровъ, Антонъ Автовъ, Харалампи Доневъ и Иванъ Савевъ. Има и убити лица, за които споменаваме другаде. Разрушени бѣха нѣкои кѫщи.
Градъ Дебъръ и околията бѣха подложени на истинско опустошение и безчовѣчни убийства.
И въ Битолско мнозина бидоха избити следъ тоя бунтъ, който обхвана до известна степень и Кичевско.
Приложение № 12-е
СВЕДЕНИЯ ЗА ЧЕТНИЧЕСКАТА БОРБА ВЪ ПЕРИОДА 1913–1915 ГОДИНА
Кратки сведения за подетата борба сѫ били въ миналото публикувани въ една брошура ; но тя е вече изчерпана, а установенитѣ въ Македония власти, както подиръ 1918 година, така и подиръ 1944 година, сѫ я унищожавали старателно, както и всички други книги засѣгащи българското население въ Македония. Следващитѣ сведения
525
ще послужатъ на читателя като документъ за визираната епоха, — макаръ даннитѣ да сѫ доста сбити.
Като войводи при първия сръбски режимъ действуватъ : въ Битолско — Кръстьо Льондевъ ; Прилѣпско — Дамянъ Поповъ; Велешко — Владимиръ Сланковъ; Кумановско — Кръстьо Лазаровъ; Тиквешко — Лазаръ Тодоровъ ; Скопско — Лазаръ Велковъ Дивлянски ; Щипско — Иванъ Бърльо и Стоянъ Мишевъ ; Кратовско — Дончо Ангеловъ ; Рѣсенско — Кръсто Трайчевъ ; Гевгелийско — Делю Тушински ; Паланечко — Атанасъ Джамовъ ; Радовишко — Христо Симеоновъ.
Развиха се следнитѣ борби :
а) Кумановската чета на Кръстьо Лазаровъ бѣ открита при село Кетенево на 4 октомврий 1914 г. Въ сражението паднаха четницитѣ : Йосифъ Гелевъ — отъ село Живинье, Кумановско; Иванъ Делчевъ отъ гр. Панагюрище; Василъ Христовъ отъ Солунъ. Сърбитѣ даватъ седемь души убити и нѣколцина ранени. Презъ нощьта четата се изтегля.
б) На 5 октомврий сѫщата година твъ чета е открита наново при село Пезово, Кумановско, но се измъква безъ жертви.
в) На пѫть къмъ Щипско, два дни по-късно, тя е забелѣзана отъ сърбитѣ при село Патетино. Въ краткото сражение загива четника Калъчевъ отъ Кукушъ.
г) На 9 юний 1915 г. въ мѣстностьта Островица до село Габрешъ, сѫщата чета е обсадена отъ значително число сръбски стражари и войници, но сполучливо се изтегля, като избива 9 души сърби безъ никакви жертви отъ нейна страна.
д) Кумановската чета даде знаменити сражения на 27, 28, 29 и 30 августъ 1914 г. въ мѣстностьта Бислимъ, край село Добрешани, на 6 километра отъ Куманово. Общиятъ брой на четницитѣ бѣ 39 души; отъ тѣхъ загинаха 13 души, а именно : Гаврилъ Секулички; Богданъ Божиновъ отъ с. Младо-Нагоричане, Кумановско ; Коле и Томе Трайкови отъ село Горно Койнаре ; Арсенъ Божиновъ отъ село Павлешенци ; Гаце попъ Лазаровъ отъ с. Преодъ ; Несторъ Божиновъ отъ с. Живинье; Трайко Дътковъ и синъ му Доце, както и братъ му Йосифъ Дътковъ отъ с. Добрешани; Величко Кръстевъ отъ с. Шупли-Каменъ; единъ четникъ отъ с. Орешецъ и още единъ, за чието родно мѣсто липсва сведение.
Следъ като сѫ изстреляли всички патрони, заловени бѣха отъ сърбитѣ 14 души четници ; между тѣхъ сѫ : Тодоръ Тошановъ отъ Щипъ, седемь души отъ с. Пчиня, Кумановско, Теодосъ Аневъ отъ Куманово, помощникъ войвода; и други петима.
Останалитѣ 12 души задно съ войводата, който бѣ тежко раненъ на нѣколко мѣста, се спасиха следъ четиридневитѣ непрекъснати сражeния.
е) Кратовската районна чета на Дончо Ангеловъ е водила три сражения — при селата Койково, Ямища и Мужково.
Четникътъ Стефанъ х. Костовъ успѣва да убие сръбския наредникъ Якшичъ, който се бѣ проявилъ като нетърпимъ врагъ на всичко
526
българско въ околията. Костовъ бѣ обграденъ въ кѫщата му въ градъ Кратово, но успѣ да излѣзне невредимъ отъ обсадата.
Сѫщата чета малко по-късно наказва съ смърть сръбския войвода Перо Лешичъ, причаканъ въ мѣстностьта Жгури къмъ Черни връхъ. И отъ този сърбинъ бѣ настръхнала цѣлата Кратовска околия.
ж) Велешката чета на Владимиръ Сланковъ извърши атентатъ при село Скачинци, на желѣзопѫтната линия Солунъ-Скопйе, и води упорито сражение. Тамъ загинаха самия войвода и четницитѣ : Каменъ Лазаровъ отъ с. Дворище, Велешко; Илия Касо; Христо Бондикевъ отъ Велесъ ; Борисъ Йордановъ от с. Ораовецъ, Велешко ; и Георги Табаковъ.
Сланковъ бѣ рѣдко храбъръ човѣкъ. Роденъ въ 1889 година въ Щипско Ново-село; тамъ бѣ свършилъ първи класъ на прогимназията. Членъ на ВМРО още малолѣтенъ; наскоро се проявява като предприемчивъ борецъ. Презъ 1909 г. събира пари всрѣдъ селянитѣ за ВМРО. Заловенъ отъ турцитѣ, измѫчванъ е въ щипския затворъ, a въ Скопйе осѫденъ на шесть години. Сетне е изпратенъ на заточение въ Мала-Азия. Едва амнистиранъ, връща се и влиза въ четата на Тодоръ Александровъ. Обикалилъ е въ Солунско. Презъ балканската война действувалъ въ тила на турцитѣ.
з) Малешевската чета съ войвода Гаве Стоиловъ дава нѣколко сражения : първо при воденицата на Никола Ильовъ отъ с. Негрево; второ — на планината Сливница; трето — въ Симова рѣка при с. Рагово, кѫдето сѫ убити трима селяни и двама ранени; четвърто — край родното село на войводата, Смоймирово, кѫдето падатъ осемь сърби и 7 ранени.
He бидейки въ състояние да направятъ нищо срещу четата, сърбитѣ изгарятъ цѣла махала въ с. Смоймирово; убиватъ едно дете на шурея на войводата; убиватъ неговия дѣдо, а сестра му умира отъ нанесенъ побой.
По-малки схватки тая чета е имала къмъ селата Спиково и Смоймирово, при Занога и при Владимировския мостъ — все въ сѫщата околия.
Забѣгнали младежи отъ с. Владимирово създаватъ друга чета, която е превела въ България мнозина нежелаещи да служатъ въ сръбската армия. Тя е имала сражение въ мѣстностьта Колунъ, на пѫть за Струмишко. Тамъ сѫ убити 20 души сърби, а четата загубва началника си Георги Тодоровъ и нѣколко души четници, между които и Георги Чучевъ, рѫководитель на ВМРО въ с. Владимирово.
и) Щипската чета начело съ Ефремъ Миладиновъ отъ с. Криви-Долъ, Шипско, е имала сражение при с. Богословецъ, кѫдето е раненъ единъ сръбски стражарь.
Въ връзка съ това бидоха установени двадесть души стражари на постоянно квартируване въ селото. Отличиха се съ много жестокости, между които и изнасилването на женитѣ Сава Трайчева, 36 годишна, Лефтерка Саздова, 40 годишна, Петра Митова, 50 годишна.
Сѫщата чета имаше сражение при с. Добришани, кѫдето падна убитъ четникътъ щипянинъ Гано.
527
й) Освенъ четата на Кръстьо Трайковъ, въ Рѣсенско се появиха и по-малки нелегални групи, като тѣзи на Сп. Симеоновъ и Тале Андоновъ.
Въ с. Дърмени бидоха открити, но отказаха да се предадатъ четницитѣ Спиро Гошаревъ, М. Доневъ и Никола Андреевъ. Следъ юнашка борба бидоха живи изгорени. Тѣзи групи подържаха доста сполучливо духа на народа.
к) Четата въ Кривопаланечка околия, начело съ Петко Стефановъ отъ с. Тлъмино, сѫщата околий, се състоеше отъ 23 души. Презъ месецъ май 1915 год. при с. Срадецъ тя води две денонощия сражения, при които сърбитѣ дадоха доста жертви, а отъ четата загинаха Димитъръ Спасевъ — родомъ отъ с. Радибушъ и Спасе Христовъ Пашовъ, отъ с. Кръкли. Съ надежда да повлияятъ на народа сръбскитѣ власти държаха цѣла седмица, на показъ, тѣлата на двамата четници.
л) Четата въ Крушевско води четири сражения срещу жандари и войници. На 17 юний 1913 г. тя даде първата си жертва въ лицето на четника Иванъ Котевъ.
м) Въ Прилѣпско четата на Ангелъ Джановъ имаше сражение при с. Прилѣпецъ.
Друга чета, начело съ Даминъ Поповъ, се е сражавала при Червената-Стена.
Найдо Карабелевъ съ свойта група е ималъ схватка въ Варошкото поле.
Д. Насевъ съ четнишкото си отдѣление е ималъ сражение при Раковски синоръ.
Вранечкото четнишко отдѣление успѣва да накаже съ смърть сръбския войвода Долгачъ, които съ групата си сръбски четници тормозеше българското население въ околията. Убийството му стана при засада край селата Вранча и Срѣдорѣкъ.
Младежи, които бѣха забѣгнали отъ служба въ сръбската армия, водиха бой при Сарикански ридъ.
н) Подъ началството на Илфиядъ Гроздановъ отъ градъ Кавадарци, и Стоянъ Ивановъ отъ село Мързенъ-Ораовецъ, мѣстнитѣ чети въ Тиквешко обикалиха околията, укривани отъ народа, както и всѣкѫде изъ Македония.
о) Въ село Цапари, западна Македония, действуваше четата на Михаилъ Мукевъ.
п) Въ Скопско развиваше успѣшна дейность четата на Лазаръ Велковъ отъ село Дивля.
р) Сражения водиха още : Щипската чета на Иванъ Иневъ Бърльо — при селата Борилчево и Гюгянци; Кумановската чета на Кръстьо Лазаровъ — при село Ранчанци, Свети-Николско; четата на Миланъ Гюрлуковъ отъ Прилѣпъ — при село Липовикъ, Радовишко, на пѫть за Прилѣпско.
528
Приложение № 12-ж
НАПАДЕНИЕТО ПРИ УДОВО И ВАЛАНДОВО.
Между Удово и Демиръ-Капия, при Водосиръ на Вардара, бѣ разрушенъ желѣзопѫтния мостъ, преди Сърбия да влезне въ война съ Австро-Унгария. Акцията бѣ изведена отъ войводата Христо Симеоновъ, който бѣ начело на чета въ Радовишко още при турския режимъ. Той е родомъ отъ стара България ; прояви се като единъ отъ много сполучливо избранитѣ отъ Т. Александровъ войводи.
Презъ ноемврий 1914 година четитѣ на Димитъръ Недковъ отъ Щипъ и Никола Левтеровъ отъ Варна устроиха атентати при Карадачкия и Водосирски мостове на Вардара, близо до Демиръ-Капия. Селянитѣ дадоха пълна подкрепа на четата и акцията успѣ безъ жертви отъ страна на нападателитѣ. Умѣло издебнатитѣ сръбски постове и застави дадоха къмъ 40 души убити. Снабдяването на сръбската армия съ материали и орѫжие откъмъ Гърция бѣ затруднено. Войната съ Австро-Унгария бѣ вече започнала.
Мостътъ при Водосиръ бѣ разрушенъ за трети пѫть отъ кукушкия войвода Гоце Междуречки и другаритѣ му.
Голѣмо нападение бѣ извършено при Валандово и Удово презъ априлъ 1915 г. съ участието на нѣколко чети, водени отъ войводитѣ : Петъръ Овчаровъ, Радовишки войвода; Трайко Мечовъ; Мито Паторозлията; Иванъ Пальошовъ — отъ Енидже-Вардарско; Никола Левтеровъ; Димитъръ Недковъ; Ефремъ Миладиновъ; П. Чаулевъ; Христо Чаушътъ отъ Воденско — общо къмъ четиристотинь души.
Малкитѣ сръбски гарнизони въ селата Калково, Калъчково, Кошарка, Удово, Пирава, Валандово и други, бидоха нападнати отъ четници и почти унищожени. Други четници трѣбваше да превзематъ гара Удово; а трети — да заематъ моста при тази гара и го бомбардиратъ.
Къмъ четнишкия отрядъ се присъединяватъ около шестотинь милиционери отъ околнитѣ села. На Велики четвъртъкъ и Велики петъкъ се водиха сериозни сражения съ нападнатитѣ сръбски войници. Загинаха 28 души четници и милиционери, а отъ сръбска страна общо паднаха 470 души, между които седемь офицери.
При гара Удово на сърбитѣ бѣ отнето и единственото орѫдие, съ което стреляха отъ една височина; съ него четницитѣ стреляха срещу гара Мировци. При Удово нападателитѣ изгубиха двама убити и трима ранени между които войводата Овчаровъ. Съ влакове отъ Велесъ и Гевгели сърбитѣ докараха войски и скорострелни орѫдия. Сражението трая едно денонощие. Моста не биде разрушенъ, но впечатлението изъ цѣла Сърбия бѣ силно. Българското и турско населения въ Македония се радваха.
Въ връзка съ нападението презъ априлъ къмъ Валандово и Удово се появиха на времето въ нѣкои западни вестници преценки, които будеха недоумение. Инспираторитѣ на тия писания забравяха, че две години по-рано тѣ осѫждаха турския режимъ и възхваляваха македонската освободителна борба. Вмѣсто да порицаватъ новия
529
поробитель и морално да подкрепятъ сѫщата македонска борба, които до вчера хвалѣха, въпроснитѣ вестници заеха колкото нелогично, толкова и неморално становище. Вънъ отъ туй, че се явиха като подръжници на тиранията, тѣ сега се заеха да осѫждатъ нападателитѣ край Удово, че били навлезнали откъмъ България.
Специално на западната преса бѣ добре познато, че коренитѣ на ВМРО сѫ въ самата Македония, а сѫщо — че македонската борба е плодъ на потисническитѣ режими. На тая преса бѣ отлично познато, че известенъ брой македонски борци прибѣгватъ и на българска държавна територия. He еднажъ илюстрации въ западния свѣтъ сѫ помѣствали снимки на наши четници, презъ турския режимъ, които съвсемъ свободно се разхождаха по улицитѣ на София въ своитѣ живописни униформи. Никога западната преса не нападаше нито тия четници, нито България, която имъ даваше политически азилъ; протестираха само изолирани вестници платени отъ канцеларията на Абдулъ Хамидъ.
Ако дѣлото на ВМРО е било защищавано до 1912 г. въ името на често издиганитѣ въ запада високи принципи, следваше — еднакво както турскитѣ насилници — да бѫдатъ сега осѫждани нашественицитѣ отъ Сърбия и Гърция, които дойдоха да продължаватъ въ нашето отечество турскитѣ зулуми, и ги надминаха десеторно. Това трѣбваше да бѫде дългътъ на всѣки западенъ вестникъ ; а не да се пишатъ недомислия въ връзка съ посокитѣ, отъ кѫдето се били появили борцитѣ, или на кѫдето се изгубили. Най-важното е, че тия нападатели бѣха всички родомъ отъ Македония — и българи и турци; а бѣха напуснали домашнитѣ си огнища поради сръбския гнетъ. Видѣхме особено презъ втората свѣтовна война и следъ нея какъ бѣха подържани или насърдчавани отъ страна на велики сили партизански денния, и то по мотиви на груби интереси, безъ идейна общность или кръвна връзка между помагани и помагачи. He само собствени територии биваха поставяни на разположение на партизани отъ други държави, но и по въздуха и по море биваха доставяни всѣкакви помощи, като не се водѣше смѣтка чии териториални води или въздушни пространства ще бѫдатъ накърнени съ огледъ на международнитѣ правила.
На кратко, ония вестници въ чужбина, които се сърдѣха на ВМРО за нападението при Удово, показаха, че сѫ се водили само отъ грубъ егоизъмъ, а не отъ възвишени пориви – и когато сѫ хвалили и когато сѫ нападали македонското дѣло.
Приложение № 12-з
НѢКОИ СВЕДЕНИЯ ЗА БѢГСТВАТА НА МАКЕДОНСКИТѢ БЪЛГАРИ ОТЪ РЕДОВЕТѢ НА СРЪБСКАТА АРМИЯ — 1913–1915 ГОД.
1. Въ градъ Рѣсенъ и околията къмъ сто души се укриваха изъ горитѣ, за да не отидатъ войници, a 440 души избѣгаха въ България, минавайки презъ Гърция и Албания.
530
2. Отъ село Смилево, Битолско, се укриха 90 души.
Отъ село Гявато се укриха 80 души; отъ село Цапари — 50 души; а съ стотици избѣгаха презъ Албания и Гърция въ България.
Отъ село Сръбци се укриха 30 души и забѣгнаха въ Америка.
Отъ Битолска околия се укриха или забѣгнаха още : отъ с. Стругово — трима ; отъ с. Загорче — единъ ; отъ с. Боища — двама ; с. Лѣсково — трима ; с. Кръклино — шестима ; с. Гъболахци — двама ; с. Драгарино — двама; с. Църно-Буки — шесть; с. Могила — седемь души, отъ които единъ заловенъ въ Гърция и върнатъ на сърбитѣ ; с. Облаково — 15 души ; с. Кукуречани — 20 души.
3. Забѣгналитѣ отъ Прилѣпъ младежи образуваха чета, която има сражение съ сърбитѣ.
4. Въ градъ Охридъ много младежи се укриха и така дочакаха идването на българскитѣ войски презъ 1915 година.
5. Въ Кичевско : укрити къмъ 300 младежи, а именно— въ градъ Кичево — 20 души; село Добреновецъ — 30 души; Иванчишка община — 62 души; с. Лахчани — 29 души; с. Малковецъ — 13 души; с. Душегубица —16 души; с. Свинища — осемь; с. Бръждани — седемь; с. Юдово — шесть; с. Подрисъ — трима; с. Пополжани — двама; с. Вранещица-десеть; с. Кладникъ — осемь; с. Бѣлица — дванадесеть; с. Мало-Църско — десеть; с. Велмевци — седемь; с. Орланци — десеть; Ращанска община — 35 души.
6. Отъ Галичникъ избѣгаха всички повикани за войници. Укриваха се съ месеци, като мнозина отидоха къмъ Битоля или минаха въ Албания. Въ казармата сѫ откарани само 20 души, но и тѣ сѫ забѣгнали като сѫ били пуснати на отпускъ.
7. Въ Крушевска околия се укриха повече отъ 450 души. Онѣзи, които бѣха хванати и закарани въ казармитѣ, сетне бѣгаха и всички се опѫтваха за България презъ канала Велесъ-Щипъ. Повече отъ 350 души отъ тази околия се предадоха на австрийцитѣ или презъ Гърция отидоха въ България.
8. Отъ Стружка околия забѣгнаха къмъ 270 души, главно презъ Албания и Гърция, за България. Други къмъ 300 души бѣха подкарани въ сръбската армия, но отъ тѣхъ около 240 души се предадоха на австрийскитѣ войски, а други минаха при българската армия, когато тя настѫпи къмъ Моравско и Македония.
9. Ha 1 януарий 1915 година отъ Велешко една група отъ 1,200 души се опѫти къмъ България. Преди да мине границата тя води сражение съ сръбскитѣ войски, съ жертви отъ дветѣ страни. Всички тия велешани постѫпиха въ редоветѣ на българската войска.
10. Отъ Тетово избѣгаха сто души; 30 души се опѫтиха къмъ Албания. Отъ с. Раотинци избѣгаха 15 души; отъ с. Челопекъ — 50 души; отъ с. Седларци — 50 души; отъ с. Жилце — 50 души; отъ с. Селце — 30 души.
11. Въ Радовишко презъ месецъ май 1914 година сърбитѣ потърсиха за войската си 725 души, но закараха едва 200 души въ Крагуевацъ. Мнозина отъ тѣхъ сетне избѣгаха, а останалитѣ къмъ 80 души се предадоха на австрийската войска или на българската.
531
12. Отъ Кратовско забѣгнаха 1,174 души и повечето отидоха въ България.
13. Отъ Дебърско масово забѣгнаха въ Албания.
14. Отъ Щипско : повече отъ 900 души избѣгаха. Едни се укриваха по селата, други отиваха при нелегалнитѣ чети, а трети заминаха за България. Първата група, която мина българската граница наброяваше 400 души; сетне минаха 360 души; а една трета група се състоеше отъ 160 души.
Ония щипяни, които бидоха подкарани да служатъ въ сръбската армия, устроиха бунта въ Крагуевацъ при даване на клетва, заедно съ младежи отъ други македонски околии.
15. Въ Скопйе и околията мнозина се укриватъ — въ града и по селата. Едни отъ укрититѣ въ града дочакаха идването на българскитѣ войски презъ есеньта на 1915 година ; между тѣхъ бѣха : Трайко Китинчевъ, Найде Билбиловъ, Мануилъ Джиковъ, Василъ Черваровъ, Блаже Димитровъ, Миле Ивановъ, Ване Ковалаковъ и други.
Нѣкои отъ укрититѣ бѣха намѣрени отъ сърбитѣ и избити — напримѣръ Иванъ Атанасовъ Гавазовъ, заловенъ въ с. Дивле, убитъ изъ улицитѣ на Скопйе; Теофилъ Стойковъ — заловенъ въ с. Ращакъ и тамъ убитъ; Сандо Димчевъ Вощинаровъ. По това време бѣ убитъ при желѣзопѫтнии мостъ на Скопйе и Лазаръ Давидковъ.
16. Отъ Свети-Николска околия сѫ забѣгнали : с. Ранчанци — 20 души; с. Преодъ — 12; с. Павлишенци — 4; с. Нѣманици — 100; с. Гайранци — 18; с. Трооло — 18; с. Судикъ — 22; с. Долно-Църнилище — 10; с. Горно-Църнилище — 17; с. Лезово — 10; с. Пестришино — трима; с. Пуздерци — 4; с. Сарамзалино — 5 души.
17. Въ Паланечка околия : отъ града избѣгаха 250 души младежи, а отъ селата къмъ 2,500 души.
Приложение № 12-и
БУНТЪТЪ ВЪ КРАГУЕВАЦЪ НА МЛАДИТѢ МАКЕДОНСКИ НОВОБРАНЦИ
(По разказа на Панчо Тодоровъ, родомъ отъ Щипъ, убитъ отъ предатели на 26 мартъ 1933 г. въ Хасково).
Презъ 1914 г. сърбитѣ ме взеха новобранецъ. Това бѣше презъ пролѣтьта. Отъ Щипъ бѣха взети около 40 души. Споредъ наредбата, въ Щипъ се събраха всички новобранци отъ Радовишко, Кочанско, Кратовско, Щипско и други мѣста и се образува така наречениятъ Брѣгалнишки полкъ. Отъ Щипъ потеглихме за Велесъ. На тръгване щипското гражданство бѣше излѣзнало да ни изпрати. Въ Велесъ ни качиха на трена. Бѣхме около 1000 души. Изъ пѫтя прекарахме доста весело. Стигнахме въ Крагуевацъ, кѫдето ни настаниха въ казармитѣ. На населението въ Крагуевацъ било предварително съобщено да излѣзе на гарата, за да посрещне първитѣ македонски новобранци. И, действително, на гарата бѣше излѣзълъ множество народъ, който се мѫчеше да даде изразъ на нѣкакви радостни чувства.
532
Още отъ първитѣ дни офицеритѣ въ казармата се мѫчеха да бѫдатъ много внимателни съ насъ и се стараеха изобщо да ни угаждатъ. Нито веднажъ нѣкой отъ нашитѣ хора не бѣше натоваренъ съ хамалска работа. He ни караха даже да чистимъ казармата, нѣщо което е въ реда на нѣщата, а тази работа се вършеше отъ старитѣ сръбски войници. Ние веднага разбрахме, че съ това тѣхно необикновено внимание се цели нѣщо. Тѣ гледаха по този начинъ да ни предразположатъ, та постепенно да пристѫпятъ къмъ притѫпяването на националното ни съзнание и ни асимилиратъ. За тая цель тѣ — офицеритѣ — прибѣгнаха и до друго едно срѣдство. Раздадоха плочи на всички новобранци, както това правѣха нашитѣ учители въ първо отдѣление, и почнаха да ни учатъ на сръбски, като ни караха да пишемъ : „Азъ съмъ сърбинъ, сръбски синъ", „Име ми е Радивой". Сѫщо така ни караха да научимъ и да пишемъ клетвата. Разбрахме, какво целятъ съ тѣзи си маневри сърбитѣ, та рекохме да се противопоставимъ. Първи ние, щипяни, подкрепени отъ гражданитѣ между насъ, и ония селяни, които бѣха грамотни, заявихме на дежурния офицеръ че не желаемъ да учимъ онова, което още въ първо отдѣление сме учили. Офицерътъ се мѫчеше да ни убеди, че тогава сме учили другъ езикъ и че сега трѣбва да научимъ сръбския езикъ. Това той ни говорѣше съ спокоенъ, наставнически тонъ. Недоволството отъ това се изрази най-ярко, като счупихме плочитѣ. Инициаторитѣ за тая ни постѫпка бѣхме азъ и Панчо Яневъ, който сега е въ Кърджали. За тази ни постѫпка не последва никакво наказание.
По едно време почнаха да ни даватъ само чорба, които се приготвяше отъ оризъ. Това бѣше яденето, което се даваше на цѣлата армия. Ние заявихме, че тая помия не можемъ да ядемъ. И единъ день се съгласихме всички да не приемаме храната, като казахме, че такава храна у насъ даватъ на свинетѣ, а ние сме хора; искаме сносна храна да ни се дава. Тогава мене ме арестуваха като инициаторъ. Викаха ме на следствие при генералъ Калафатовичъ. Той бѣше много внимателенъ и кротко ме запита, защо правимъ това. Заявихъ му, че подобна храна не можемъ да ядемъ. Тогава той ме запита, колко души сме и ми обеща да ни даватъ на насъ друга храна. Така и стана. По сѫщия поводъ и евреитѣ, които служеха при Бѣлградския гарнизонъ, бѣха отказали да получаватъ храната. И тѣхъ удовлетвориха.
Изобщо до клетвата гледаха ни много добре.
Обученията правѣхме безъ пушки. Всички македонци бѣхме настанени на едно мѣсто — въ едно помѣщение. Въ нашата казарма сърби бѣха само началницитѣ отъ капрала до офицера. Може би затова, че войскитѣ имъ бѣха ангажирани на фронта съ австрийцитѣ и другитѣ граници. Така че войската въ казармата ни се състоеше само отъ македонци.
Незаклети стояхме въ казармата около единъ месецъ. Когато се съобщи датата, когато трѣбваше да дадемъ клетва, каза се, че и кральтъ щѣлъ да присѫствува.
Въ надвечерието на клетвата азъ съобщихъ на най-близкитѣ си другари : Панчо Яневъ, Панчо Кръстевъ, Стойчо Нашковъ (щипяни),
53
и на нѣколцина още, че въ Бѣлградъ нашитѣ македонци не сѫ приели клетва (това азъ си го измислихъ). А бѣхме разбрали още по-рано, че сърбитѣ предъ чужденцитѣ сѫ ни представили като доброволци. Като съобщихъ това на другаритѣ си — тѣ още повече се възбудиха и всички единодушно решихме да отхвърлимъ клетвата, та каквото ще да стане съ насъ. Нито единъ измѣнникъ нѣмаше. Всички бѣхме готови на всички жертви, на клетва за вѣрность на сръбския краль и държава решихме да не даваме.
Въ деня когато щѣхме да полагаме клетвата, на опредѣленото мѣсто — въ казармата, бѣше дошло цѣлото гражданство. Кральтъ не дойде — не знамъ защо. Бѣхме построени въ каре. Генералъ Калафатовичъ ни държа речь, въ която изтъкна, че ние, македонцитѣ, още отъ преди много вѣкове сме били сърби. Всички слушахме мълчаливо, безъ нѣкой да му възрази. Следъ него говори владиката и направи водосветъ. Но тъкмо почна да изрича думитѣ : „заклевамъ се въ името на краля, че ще служа честно и вѣрно на Отачбину" и пр., още не произнесли никаква дума, следъ единъ мигъ мълчание, щипяни, както бѣхме наредени въ единъ взводъ, единодушно извикахме, че не приемаме клетва. Нашитѣ думи се подеха отъ останалитѣ взводове и така непрекѫснато всички новобранци, 1000 души на брой, викахме, че не приемаме клетва. По едно време отъ срещната страна се чу отъ стотици гърла гърмогласно „ура", а следъ това всички въ едно гърло викахме „ура „да живѣе Фердинандъ", „да живѣе българския народъ", „Да живѣе Македония". Сръбскитѣ офицери, които бѣха въ срѣдата на карето, дето се отслужваше молебенътъ и гдето бѣше народътъ, който бѣше се натълпилъ, силно се смутиха и не знаеха какво да правятъ. По едно време единъ майоръ измъкна шашката си и се спусна къмъ насъ съ цинични думи. При тия ругатни на майора отъ насъ никой не мръдна, а всички спокойно наблюдавахме какво ще прави той и останалитѣ сърби. Народътъ се изплаши и се разбѣга.
Срещу насъ се спуснаха нѣколцината сръбски подофицери и офицери и съ прикладитѣ на пушкитѣ си и шашкитѣ си почнаха да ни бияъ. Тогава ние се пръснахме, извадихме поясоцитѣ си и почнахме да се самоотбраняваме, като нанасяхме удари на офицери и подофицери. Мнозина отъ насъ извадиха и ножоветѣ си. Тогава сърбитѣ се изплашиха и побѣгнаха. Когато народътъ бѣгаше въ панически страхъ — викаше :
— Бежите, македонски комити идатъ !
Всичко това стана много набързо. Нѣмаше никаква стрелба. Може би сърбитѣ нѣмаха време да обмислятъ дали да ни стрелятъ, изобщо, тѣ не знаеха какво поведение да държатъ. Следъ бѣгащото население хукнаха да бѣгатъ и офицери и подофицери. Нашиятъ полкъ стана господарь на казармата. После ние тръгнахме на групи изъ улицитѣ на града, пѣейки български патриотични пѣсни, като „Живъ е той, живъ е", „Тихъ бѣлъ Дунавъ" и други. Понеже бѣше праздникъ, всички дюкяни бѣха затворени. Изпозатвориха се и кѫщитѣ. Едни отъ насъ искаха да разбиемъ склада и да вземемъ
534
пушкитѣ, но други отъ другаритѣ се противопоставиха, за да не се даватъ излишни жертви отъ насъ, понеже складътъ се пазѣше отъ сръбски войници. Преди тaя гюрултия, складътъ се пазѣше отъ едно наше момче безъ пушка (дневаленъ); сърбитѣ се изплашиха и поставиха въорѫжени свои хора да пазятъ склада. Тѣ изхвърлиха това наше момче презъ прозореца, вследствие на което то бѣше тежко ранено.
Разхождахме се изъ града до късно вечерьта, безъ да знаемъ какво да правимъ. И не се събрахме да обмислимъ, като какво да правимъ понататъкъ. Ако имахме пушки, можехме да държимъ града въ обсадно положение, понеже нѣмаше никаква сръбска войска, а, ако искахме, можехме вкупомъ, цѣлиятъ полкъ, да се отправимъ презъ границата за България.
Вечерьта всички се прибраха въ казармата, но азъ, Стойчо, трима отъ Радовишъ и двама отъ Кочани решихме да избѣгаме отъ Крагуевацъ. Отидохме на гарата, качихме се на трена и слѣзнахме на една гара близо до Куманово. Оттамъ тръгнахме пеша по направление къмъ Куманово. Презъ нощьта ни откриха сръбски патраули. Опитаха се да ни задържатъ. Като не се спрѣхме — тѣ почнаха да стрелятъ. Тукъ нашата група се пръсна. Панчо Янeвъ се отдѣли съ другата група, а азъ съ Стойчо тръгнахме сами. На сутриньта тѣ бѣха хванати и повърнати въ Крагуевацъ, а ние продължихме за Щипъ. Преди още да пристигна въ Щипъ, сърбитѣ сѫ ме търсили вече у дома. Отидохме въ Ново-село. Тамъ престояхме три дена. Следъ това тръгнахме за Виница. Тамъ ни дадоха единъ селянинъ куриеръ, който при „Сива Кобила" ни преведе презъ границата въ с. Раково — България.
Останалитѣ въ Крагуевацъ македонци, наши другари, вечерьта се прибрали въ казармата за спане. Сърбитѣ чакъ на следния день се явили при тѣхъ и почнали да издирватъ инициаторитѣ на бунта. Голѣма часть отъ тѣхъ сѫ били арестувани, другата часть сѫ били пръснати изъ разнитѣ сръбски полкове, като въ всѣка рота не сѫ оставили повече отъ 5–6 души. Открититѣ инициатори бѣха сѫдени и осѫдени. Тѣ лежаха известно време въ затвора, следъ което сърбитѣ ги освободиха и пръснаха по разнитѣ полкове.
При тоя бунтъ имаше повече ранени отъ сърбитѣ, а отъ насъ само нѣколцина.