ЧАСТЬ ВТОРА
Удари въ гърба на македонското освободително движение
XIV. САНДАНИСТИТѢ И ПРОЯВИТѢ ИМЪ
Противъ македонското движение правителството си послужи съ Тодоръ Паница и една група около него измежду срѣдата, която презъ турския режимъ бѣ известна подъ името „санданисти”.
За да се получи пълна яснота за положението, полезно е да дадемъ нѣкои разяснения върху миналото. Толкозъ повече, че въ случаи се целѣше възкръсяването на дрязги въ ВМРО които бѣха заглъхнали отъ дълги години.
Какво представляваше санданизмътъ и кой бѣ Тодоръ Паница ?
Санданизмътъ е единъ разколъ въ срѣдата на ВМРО следъ Илинденското възстание. Тоя разколъ на времето бѣ афиширанъ като лѣвичарски, понеже такава фирма искаха да му поставятъ явилитѣ се около Яне Сандански четири-петь души доброволци отъ България съ лѣвичарски схващания ; между тѣхъ имаше и нѣкои отъ Македония, като Д.х. Димовъ. Нито личнитѣ подбуди на Яне, нито цѣлата инспирация на разкола, иматъ нѣщо общо съ каквото и да е лѣвичарство, ако подъ това название разбираме марксизъмъ или даже демократизъмъ.
Санданизмътъ не е носитель на нова политическа идеи, макаръ нѣкои да твърдятъ, че въпросътъ се oтнacялъ до автономията. Въ устава на ВМРО тя бѣ вписана още на 1893 г. Въ нейно име бѣ повдигнато и Илинденското възстание. Сандански и другаритѣ му се оформиха като фракция следъ това възстание. Автономията бѣ, значи, проповѣдвана 10 години преди да бѣ станало известно името на Сандански. Вѣрно е, че той фанатично бѣ подържалъ тази идея като членъ на ВМРО и непоколебимо отблъсвалъ ударитѣ на върховизма. И именно, отблъсвайки тѣзи удари, той се почувствувалъ, както се разправя отъ съвременници, много порасналъ въ собственитѣ си очи. Вестницитѣ разпространиха славата му. Разчулъ се бѣ много изъ Турция като прогонвачъ на четитѣ, водени отъ български офицери. Другаде войводитѣ нѣмаха възможность да се борятъ съ върховизма, тъй като въ районитѣ имъ той не сѫществуваше.
Въ всѣки случай отпорътъ срещу върховизма е дѣло на ВМРО, а не лично на Яне. Ако той не бѣ войвода въ Сѣрски окрѫгъ, другъ щѣше да бѫде и пакъ щѣше да се пpoтивoпocтaвя на върховисткитѣ чети.
Антуражътъ на Яне наричаше българсжата държавна политика империалистическа, служейки си изобщо съ речника на тогавашнитѣ социалисти. ВМРО не одобряваше сѫщо политиката на официална България, но я отхвърляше като погрешна, безъ да я смѣта империалистическа.
На борцитѣ отъ Илинденското възстание санданиститѣ започватъ да прикачватъ епитета „върховисти”, защото не били съгласни
247
съ тѣхъ и защото обявиха възстанието. Естествено, дейцитѣ отъ останалитѣ окрѫзи започнали да гледатъ на Сандански като на човѣкъ, който се престарава и увлича. Явили сѫ се и гласове, че ако той не се подчинява на мнозинството, ще трѣбва да бѫде замѣстенъ съ другиго въ окрѫга му. Съ изключение — за известно време — на Чернопѣевъ и негови близки хора отъ съседнии нему Струмишки окрѫгъ, може да се каже, че всички други деятели сѫ прекѫснали връзкитѣ си съ Сандански, колкото той и да се е стараелъ да ги създава и заякчава, използувайки и неуспѣха на Илинденското възстание, за да напада Груева и другитѣ видни лица на ВМРО.
Подъ влиянието все на неговии лѣвичарски антуражъ, Сандански е осѫждалъ рѫководството на организацията като диктаторско, целейки да вземе на своя страна онѣзи, що сѫ смѣтали за полезно да се сложи ВМРО на по-демократични начала, следъ като тя вече бѣ вкарала въ редоветѣ си широкитѣ народни маси. Приема се по-кѫсно и демократиченъ уставъ, но Сандански пакъ си останалъ съ настроение противъ всички, които не миcлятъ като него, или по-право, които нѣмаха неговитѣ настроения.
Той почти съвсемъ се откѫсналъ отъ цѣлостьта на организацията и тя получила едно накърнение на своето единство чрезъ откритъ разколъ въ Сѣрския окрѫгъ. Отъ тогава въ цѣла останала Македония думата „санданизъмъ" започва да буди еднакво порицание както думата „върховизъмъ”. Но и въ самия Сѣрски окрѫгъ мнозинството отъ населението е останало вѣрно на ВМРО, т.е. противъ Сандански. Срещу това население той е повелъ борба.
Въ атмосферата на всички тия разпри Сандански и другаритѣ му изпратиха отъ своята срѣда Тодоръ Паница въ София да извърши убийството на задграничнитѣ представители на ВМРО Иванъ Гарвановъ и Борисъ Сарафовъ, презъ 1907 година. Тѣ убиха и драмския войвода Михайлъ Даевъ. Така за първи пѫть се турна начало на взаимни избивания и въ самата срѣда на ВМРО, следъ като преди това бѣ водена борба съ орѫжие противъ върховиститѣ. Отъ този моментъ Яне бѣше скѫсалъ съ 90 на сто отъ районитѣ на Македония. Очерта се напълно като разколникъ, желаещъ да командува надъ ВМРО, безъ да държи смѣтка за мнозинството, макаръ самъ по-рано да искаше тя да се управлява на демократични начала.
Яне е билъ съ слабо образование, но природно буденъ. Преди да дойде въ редоветѣ на ВМРО, билъ е надзиратель или директоръ на затвора въ градъ Дупница. Попадналъ е подъ влияние на окрѫжаващитѣ го по-образовани отъ него. Ималъ е голѣмъ куражъ и енергия. Но отъ мнозина съмъ слушалъ, че се отличавалъ съ крайна жестокость. Върховиститѣ, въ тяхно число и Протогеровъ, увѣряваха, че въ свои районъ Ине е избилъ надъ четиристотинъ и седемдесеть души. Родното му село Влахи, въ Мелнишко, се обявило противъ него и взело страната на върховиститѣ. Сандански се заканилъ на една фамилия въ селото, че ще я избие заедно съ коткитѣ. Таско Стоилковъ отъ Кочариново, който дълго време е билъ въ услуга като граниченъ пунктовъ началникъ на санданиститѣ, и познаваше
248
доста тѣхни помисли и деяния твърдеше, че Яне устоялъ на заканата си ; нападналъ на самъ день Великдень и избилъ цѣлото въпросно семейство, като до човѣшкитѣ тѣла действително се оказала и една убита котка.
Отъ онова време датиратъ и нѣкои твърдения, които тепърва трѣбва да бѫдатъ по-добре освѣтлени отъ живитѣ съвременници. Така, напримѣръ, подържа се, че той е влѣзълъ тайно отъ Ц.К. на ВМРО въ връзка съ младотурцитѣ. Приписва му се и голѣмата грешка, че при обявяването на „Хуриета" отъ страна на турскитѣ военни, презъ 1908 година, той пръвъ съ четитѣ си е напусналъ нелегалния животъ, слѣзналъ въ градоветѣ и се побратимилъ съ турската власть, преди да ѝ сѫ поставени каквито и да е условия относно свободитѣ и правата на македонското население. A Хр. Матовъ, Тод. Александровъ и мнозина други дeятeли сѫ смѣтали, че побратимяването съ шумно обявения отъ турцитѣ конституционенъ режимъ не може да стане, и революционнитѣ чети не трѣбва да сложатъ орѫжие, безъ да сѫ искани и получени правдини за народа. Такава грешка била извършена и отъ Петко Пенчевъ въ Битолския окрѫгъ. Касае се до единъ отъ най-важнитѣ моменти въ живота на Македония. Съпоставена съ становището на Матова и Тодора, постѫпката на Сандански се явява като посегателство върху шансоветѣ на Македония да направи стѫпка къмъ своята свобода. Ако младотурскиятъ комитетъ, наистина, откажеше да даде съответни гаранции за свободитѣ и правата на народноститѣ, естествено е, че по-трудно би могло да бѫде заблудено общественото мнение въ полза на новото управление. Станало би ясно веднага, че за да се осуетятъ реформитѣ въ Турция, е обявенъ „хуриетътъ". И понеже новата власть имаше нужда отъ мораленъ кредитъ въ чужбина, не е изключено да се получеха сѫществени резултати отъ едно по-обмислено поведение на македонскитѣ революционери въ 1908 год.
Лошо впечатление е направила и агитацията на Яне да бѫдатъ подчинени на турското министерство на просвѣтата българскитѣ черковно-училищни дѣла въ Македония. Знае се, че цѣлиятъ български народъ бѣ подъ ведомството на Екзархията, които биде създадена съ общитѣ негови усилия, за да бѫде духовенъ центъръ на българщината. Тѣзи отстѫпки сѫ правени отъ Яне, безъ да е дадено срещу това нѣщо конкретно и ценно отъ турското управление.
Отъ тая епоха датиратъ не особено ласкавитѣ тълкувания за проявеното отъ младотурцитѣ внимание къмъ нѣкои отъ виднитѣ санданисти, които се бѣха съгласили да взематъ стипендии за следване въ чужбина, или гори за използуване — какъвто е случаи съ Ал. Буйновъ. Отъ мнозина селяни съмъ слушалъ въ Мелнишко неудобрение за дѣто и самъ Яне Сандански е взелъ за експлоатация марикостенскитѣ бани. Благосклонно внимание къмъ него бѣ показано и чрезъ подарената му отъ Султана арабска кобила.
Санданизмътъ повлече народни сили въ нѣколко околии, като отвори въ тѣхъ междуособна война. Много хора отъ народа, не знаейки друго освенъ туй що имъ казваше Яне, не можейки да чуятъ
249
думата на останала Македония, слѣпо го следваха. И тѣ вѣрваха, че само тоя е билъ за автономията.
Въ с. Жабокрътъ, Кюстендилско, се събра конгресъ на ВМРО, кѫдето голѣмото мнозинство на организацията осѫди на смърть Янe и по-виднитѣ му другари за убийството на Гарвановъ и Сарафовъ и предизвиканото разцепление [*].
Таско Стоилковъ [**] два-три пѫти ми е казвалъ, че Сандански и негови приближени сѫ положили клетва за приятелство съ младотурски офицери въ Цариградъ презъ 1908 година. Тогава Яне бѣ стигналъ съ четници отъ най-близкия по посока на Цариградъ македонски окрѫгъ — Сѣрския — и взе участие при осуетяване на опита за възвръщане режима на Абдулъ Хамидъ. Множеството доброволци отъ цѣла Македония бѣха на пѫть, когато всичко бѣ вече бързо ликвидирано. За въпросната клетва Таско узналъ отъ най-близкитѣ до Сандански другари. Но не можеше точно да изясни въ името на кои идеи е осветено побратимството ; въ всѣки случай този фактъ внесълъ въ Таско разколебаване, макаръ и следъ смъртьта на Яне да не се е отричалъ изцѣло отъ него — споредъ както самъ заявяваше.
Лично установихъ, че срѣдъ турското общество Сандански бѣ гледанъ съ голѣма симпатия. Презъ четиритѣ години, които прекарахъ въ Турция като политически пленникъ (1934–1938 г.) нѣмахъ възможность да влизамъ въ връзки съ много турци, Но все пакъ било полицаи, било други, срещнахъ нѣколцина ; и като попадахме на разговоръ за Македония, по-вечето отъ тѣхъ споменаваха името на Сандански, като да не познаваха другъ нашъ борецъ. Интересното бѣ, че го наричаха „бизимъ Яне" (нашъ Яне). Отъ чувството на тѣзи хора ми ставаше ясно, че го ценятъ като ратникъ на нѣкаква тѣхна кауза, или обща тѣхна и негова политика. Когато бѣхъ премѣстенъ отъ Анкара на островъ Принкипо при обещание, че мога вече да замина въ чужбина, влѣзнахъ нѣколко пѫти въ едно кафене до пристанището. Придружаваха ме винаги полицаи. Тамъ веднажъ се приближи до мене симпатиченъ възрастенъ човѣкъ, атлетично сложенъ, съ засмѣнъ изразъ. Следъ кратъкъ уводъ той ми каза, че е билъ непосредствения воененъ началникъ, подъ чиято команда е действувалъ известния намъ Тефиковъ, съученика на Гоце Дѣлчевъ от софийското военно училище. Тефиковъ е командувалъ потерата, която заобиколи село Баница ; той позна убития Гоце, нѣкогашния си съученикъ. Отъ дума на дума моятъ събеседникъ сѫщо заговори за „бизимъ Яне" и ме запита какъ въ сѫщность се гледа срѣдъ македонското движение на Сандански. Дочувайки на каква тема разговаряме, къмъ насъ се бѣха приближили полицаитѣ, кафеджията и неговиятъ роднина, запасенъ офицеръ отъ авияцията. Предъ всички обяснихъ, че за грамадното мнозинство на македонското дѣло Яне
*. Конгресътъ въ с. Жабокрътъ бѣ свиканъ презъ мартъ 1908 г.
**. Стоилковъ години подъ редъ е довѣренъ човѣкъ на Сандански. Отъ пунктътъ въ с. Кочериново, съвсемъ близо до тогавашната турска граница, е изпращалъ материали и книги къмъ Сѣрския револ. окрѫгъ. За кратко време е бивалъ и четникъ.
250
е единъ разколникъ ; че това мнозинство му приписва като минусъ интимното му приятелство съ младотурцитѣ, които сбъркаха като не дадоха очакванитѣ правдини въ Македония ; и че тѣ сами могатъ да преценятъ колко би имъ било приятно, ако ние наричаме „бизимъ" (нашъ) нѣкой тѣхенъ общественикъ или борецъ. He смѣтамъ, че моитѣ обяснения имъ бѣха твърде приятни, но лицето, което бѣ изпратило потерата срещу Дѣлчевъ, ми поблагодари за обясненията.
Това малко отклонение направихъ, за да допълня и съ моето впечатление онова, което отъ много други бѣхъ чулъ и прочелъ, a именно — че Яне доста бѣ прекалилъ въ приятелството си съ младотурския Комитетъ, безъ да доглежда неговата политика, неблагоприятна не само за нашата народность въ Македония, но и за всички нетурски националности въ Империята.
Смѣтамъ, че е умѣстно да направи още едно отклонение, което въ известенъ смисъль допъляя картината за санданизма. Привърженицитѣ на Янe още на времето, а по-късно и всички други, които за нѣкакви цели сѫ пожелавали да си послужватъ съ неговото име, настойчиво сѫ подържали, че той и близкитѣ му другари фанатично сѫ били за независимо македонско движение, и че били всѣкога решителни врагове на царь Фердинандъ. Въ връзка съ това привеждамъ тукъ каквото узнахъ отъ г-нъ Иванъ Балабановъ, много известенъ въ България индустриалецъ. Дълги години той имаше фабрика до село Кочериново, Дупнишко, може да се каже на нѣколко крачки до нѣкогашната турска граница, кѫдето свършваше и района на войводата Сандански. Отъ тогава, т.е. още отъ преди „Хуриета”, Балабановъ се е сближилъ съ Янe . Въ своята история върху македонската освободителна борба Хр. Силяновъ споменава за тази близость, както и за приятелството на друга една заможна и позната българска фамилия съ санданиститѣ, — фамилията Чапрашикови.
Балабановъ е правилъ много услуги на четитѣ отъ Сѣрски окрѫгъ, които сѫ били съ Янe. Ho по убеждение той — Балабановъ — е монархистъ, добре познатъ на царь Фердинандъ, а още по-добъръ приятель на царь Борисъ. Който е ималъ случай да разговаря съ него, веднага е схващалъ, че г. Балабановъ е твърде сериозенъ човѣкъ. Съ огледъ на това неговото свидетелство за Сандански смѣтамъ повече отъ достовѣрно. На 28 мартъ 1957 г. моятъ приятель Асенъ Аврамовъ ми писа :
«Драги Радко [*], при престоя ми въ Милано видѣхъ г-нъ Иванъ Балабановъ. Въ разговора ни той понадна на една тема, която ми се виде много интересна и смѣтамъ специално ще интересува и тебе. Въ връзка съ македонското дѣло и връзкитѣ си съ македонски дейци той ми обясняваше, че билъ много близъкъ съ Янe Сандански. Той даже прибави, че безъ да знае, лично, съ собствения си автомобилъ извелъ тайно вънъ отъ София Тодоръ Паница следъ убийството на Гарвановъ и Сарафовъ. Въ разговора ни той категорично каза, че Сандански подържалъ връзки съ софийския дворецъ и съ царь Фердинандъ.
Г-нъ Балабановъ каза следното : «Сандански имаше винаги приемъ въ двореца при Фердинандъ. Той отиваше тамъ презъ задната врата, когато искаше. Дворцови хора се срещаха съ Янe сѫщо така.
*. Радко е псевдонимъ на Иванъ Михайловъ.
251
«Единъ день Янe дойде въ София при мене и порѫча веднага да стана и да го закарамъ съ автомобила си за къмъ Самоковъ. Станахъ, защото трѣбваше да стана, и да го откарамъ. Така мислѣхъ, че трѣбва да бѫде. Като дойдохме въ гаража и шофьора ми изкара автомобила, Янe грубо го избута и му каза, че той нѣма да кара и че азъ лично ще трѣбва да шофирамъ. Шофьора протестира, не искаше да остави колата азъ да шофирамъ, защото имаше голѣмъ снѣгъ. Но Янe наново го избута. Въ това време влезоха двама непознати на мене, които Янe воделъ съ себе си. Така трѣбваше азъ да карамъ колата.
Това бѣше два месеци следъ убийството на Гарвановъ и Сарафовъ въ София. Сетне разбрахъ, че единиятъ отъ непознатитѣ, които Янe доведе, билъ самиятъ Тодоръ Паница.
По това време имаше доста голѣмо търсене изъ София на Паница. Крили сѫ го изъ София. Но отъ двореца е билъ предупреденъ Янe, или самиятъ Паница, на всѣка цена да бѫде изкаранъ отъ София. Така и стана, като азъ съмъ го изкаралъ безъ да го познавамъ [30].
«Балабановъ твърди съ положителность, че предупреждението за изкарването отъ София на Паница е било направено отъ двореца...»
Когато се срещнахъ съ Аврамова подиръ това му писмо, стана дума, че би било интересно ако може да се узнаятъ повече подробности. Ето защо Аврамовъ, използувайки свое пѫтуване до Белгия, наново се бѣ срещналъ съ Балабанова и по тоя поводъ ми писа на 5 ноемврий сѫщата година :
«На връщане отъ Белгия се отбихъ въ Милано. Използувахъ престоя си да видя и г. Иванъ Балабановъ. Той се зарадва, че му се обадихъ и вечеряхме заедно по негова покана. Самъ повдигнахъ въпроса за Янe Сандански и отношенията му съ Фердинанда. Отъ разговора изваждамъ заключение, че Балабановъ не само трѣбва да е билъ близъкъ, но и интименъ съ Сандански. Той е повѣрявалъ своята сигурность въ рѫцетѣ на Балабановъ въ момента следъ убийството на Гарвановъ и Сарафовъ».
Аврамовъ пояснилъ, че убийството на Гарвановъ и Сарафовъ не е било точно презъ зимата. А Балабановъ е казалъ :
«Убийството не бѣ презъ зимата ; въ сѫщность то бѣ вече въ зима [*], но бѣгството стана доста време следъ това, имаше дълбокъ снѣгъ. Властьта отначало не взе сериозни мѣрки за издирване на Сандански и Паница. Допускамъ, че не взе мѣрки подъ влиянието на двореца. Но сетне бѣ принудена да вземе по-сериозни мѣрки. Това двойно убийство бѣ потресло не само София, но и цѣла България. Съ взимане на тия мѣрки азъ смѣтамъ, че Сандански е билъ предупреденъ отъ Фердинандъ заедно съ Паница да напусне София. Допускамъ че Митовичъ лично е предупредилъ Сандански отъ името на Фердинандъ. Митовичъ, който бѣ началникъ на полицейския участъкъ около двореца, бѣ довѣрено лице лично на Фердинандъ. Затова имамъ основание».
«Ще знаете, че Сандански бѣ подъ влиянието на двореца, на Фердинанда. Всичко, което той е извършилъ отъ значение, е извършено подъ влиянието на Фердинандъ. Ако той е напакостилъ на македонската организация, това е направилъ само подъ личното влияние на Фердинанда. Сандански бѣ много често при Фердинандъ. А за какво би разговарялъ така често съ него ?
«Сандански бѣше много често при мене, било въ София, било въ Бараково. Азъ имахъ много писма отъ него, отнасящи се главно до пренасяне на орѫжие и разни материали. Но всички писма изгорѣха при бомбардировкитѣ
*. Сарафовъ и Гарвановъ бѣха убити на 10 Декемврий 1907 г.
252
на София презъ последната война. Кѫщата ми бѣ разрушена отъ бомба и отъ запалителни бомби. Така че и архивитѣ ми, ведно съ библиотеката ми, изгорѣха.
«Наскоро следъ смъртьта на Сандански азъ получихъ едно конче родено отъ чисто арабската кобила, подарена на Сандански отъ турския султанъ. Той говорѣше, че като роди кобилата, ще ми подари конче именно отъ нея. Сѫщото говорилъ на приятелитѣ си докато е билъ живъ. Наскоро следъ неговото убийство ми донесоха въ София кончето. Донесе ми го Таско Стоилковъ. Кончето бѣ много умно ; качваше се по стѫлбата всѣка сутринь въ кухнята, за да яде захарь и хлѣбъ. Така, че, изпълнили волята на Сандански следъ смъртьта му [31]».
Тия съобщения на Аврамовъ ми изглеждаха повече отъ странни защото азъ бѣхъ свикналъ да вѣрвамъ, че Сандански презъ цѣлия си животъ, до смърьта си, е билъ само такъвъ, какъвто се е представлявалъ винаги, т.е. заклетъ противникъ на царь Фердинандъ. Затова рекохъ и лично да запитамъ наново г. Балабанова за доизяснение по въпроса. Неговиятъ отговоръ предавамъ въ приложението, фотографиранъ. Ето какво ми отговори тоя съ писмо отъ 27 декемврий 1957 г. :
«Уважаеми и драги приятелю, благодаря за вашитѣ любезни поздравления, които най-сърдечно отвръщамъ и Ви моля да предадете на г-жа Михайлова заедно съ моитѣ почитания и искрени благопожелания за щастлива Нова Година.
Що се касае за зададения ми отъ Васъ въпросъ за Сандански, трѣбва да Ви кажа, че минаха много години отъ тогава и може би известни впечатления и спомени да сѫ вече заличени у менъ. Мисля, обаче, че ако съ две думи Ви кажа това, що е още прѣсно въ паметьта ми, и сравнено съ Вашитѣ спомени и бележки, ще додете до едно безспорно заключение.
«He бѣше за менъ тайна, че Сандански влизаше, много често, въ двореца презъ северната врата, и менъ тогава ми правѣше впечатление, че влизаше тамъ съ револвера въ джоба си...
«Отъ странични и по-късни сведения, които не си спомнямъ отъ кѫде и какъ съмъ ималъ, остава у менъ впечатление, че Сандански е билъ предупреденъ, че ще бѫде арестуванъ (мисля чрезъ Митовичъ [*]) и възмутенъ и огорченъ, че трѣбва да бѣга, е далъ изразъ на своето възмущение.
«Дали той се е считалъ зле отплатенъ за това, което е вършилъ, и е станалъ неприятель на Фердинанда (следъ като е билъ приятель), ще можете Вие по-правилно отъ мене да прецените.
«Мѫчно се решавамъ сега вече да пѫтувамъ. Ако, обаче, дода кѫде Васъ, ще се радвамъ много да Ви видя и да Ви стисна рѫката, пъкъ отъ дума на дума може да си спомниме работи, които биха Ви интересували.
«Сърдечно Ви поздравлявамъ, Вашъ, И. Балабановъ [32]».
Следъ това наново писахъ, за да ми бѫде изяcнeнo дали последнитѣ срещи на Санданоки съ царь Фердинандъ — доколкото си спомня г. Балабановъ — сѫ ставали наскоро преди убийството на Сарафовъ и Гарвановъ, или пъкъ сѫ ставали години преди това. Добавяхъ въ писмото си : „Това уточняване, или поне приблизително опpeдѣлянe на епохата на срещитѣ, ме особено интересува въ
*. Полицейскиятъ участъкъ на Митовичъ се намираше на около двесте метра отъ царския дворецъ въ София. При всички смѣни на правителствата, когато обикновено ставаха и много промѣни въ полицията, Митовичъ оставаше неизмѣнно на своята служба, въ сѫщия участъкъ, бидейки основно запознатъ съ условията въ тоя централенъ кварталъ. Въ очитѣ на всички той минаваше като дворцовъ приставъ.
253
връзка съ голѣмото ми желание да си съставя едно мнение върху въпросната епоха на домашни разпри срѣдъ ВМРО".
На 14 ннуарий 1958 г. Балабановъ ми отговори по следния начинъ :
«Уважаеми и драги приятелю, съмъ въ притежание на любезното Ви писмо отъ 9 т.м. на което, ако отговоря категорично се страхувамъ, че мога да Ви подведа да направите едно неправилно заключение по въпроса, който Ви интересува ; защото не мога да си дамъ смѣтка кога сѫ почнали спороветѣ ; обаче, не може да става дума за години преди убийството на Сарафовъ и Гарвановъ. Посещенията, за които говоримъ, и които не сѫ били рѣдки, могатъ да бѫдатъ само месеци преди произшествието прекѫснати, ако сѫ били прекѫснати въобще. Факта, че се е наложило, въ опредѣлено време, да се напуска столицата, чини ми се, указва, че нѣкаква връзка е останала. Тая връзка азъ подозирамъ — безъ да знамъ положително — че е билъ Митовичъ ...». Снимка и отъ това писмо е приложена [33].
He може, значи, да има съмнение, че Сандански е влизалъ въ двореца при царь Фердинандъ тайно, презъ времето когато тоя — Сандански — бѣ създалъ разколъ въ срѣдата на ВМРО и чрезъ перата на приближени около него водѣше спорове, отправяше нападки срещу рѫководството на освободителното дѣло. Връзката съ двореца въ София е останала и до времето когато Сарафовъ и Гарвановъ паднаха убити отъ лице, изпратено отъ Сандански.
Христо Силяновъ въ своята книга „Освободителнитѣ борби на Македония" [*] споменава, че по-късно — следъ убийството на Гарвановъ и Сарафовъ — се установило какъ Паница напусналъ София; а именно — че вечерьта следъ покушението билъ спалъ въ Борисовата градина, а на другия день напусналъ столицата съ влака. He е казано отъ кѫде сѫ тѣзи сведения. Невѣроятно изглежда Паница да е билъ така лишенъ отъ приятели и познати, при които да се укрие още сѫщата вечерь, та да е принуденъ да отива въ шубрацитѣ на Борисовата градина. Сигурно е обратното — че той е ималъ приятели, които биха му дали приемъ, така както и дотогава. Въ случая имаме на лице меродавно признание на самия Балабановъ относно излизането на Паница отъ София.
Ако версията, изнесена отъ Силяновъ, е изхождала отъ самия Паница и неговитѣ другари, основателно може да се допуска, че тѣ сѫ се старали да прикриятъ истината.
Казаното отъ Иванъ Балабановъ съпоставямъ съ туй, което бѣхъ чулъ отъ Гьошо Гочевъ, мой съгражданинъ и учитель. Той бѣ винаги близъкъ на най-виднитѣ хора въ македонското движение. Нѣкога въ Солунъ е водилъ шифрованата кореспонденции на Централния Комитетъ съ разни околии ; организирвалъ е пренасяне на гръцки пушки по море, за да се въорѫжаватъ районитѣ, които по-късно участвуваха въ Илинденското възстание ; бивалъ е помощникъ при задграничнитѣ представители Сарафовъ и Гарвановъ ; бѣше близъкъ на Матовъ и Александровъ. Гочевъ и до смъртьта си бѣ довѣрено лице на Централния Комитетъ на ВМРО. Той ми е казвалъ нѣколко пѫти, че Иванъ Гарвановъ е билъ много подозрителенъ къмъ политиката
*. Т. II. стр. 505, подъ линия.
254
на царь Фердинандъ и заявявалъ, че „злото е у Фердинанда". Запитвайки Гочева да ми обясни какво подразбира въ тия думи, отговарялъ ми е че, споредъ Гарванова, отговорнитѣ фактори на България не гледатъ искрено на ВМРО, не желаятъ да я виждатъ много силна, нито самостоятелна.
Чудни сѫ — за да употрѣбимъ най-мекъ изразъ — тия срещи на Сандански съ цари — тоя Сандански, който се самопосочваше като заклетъ врагъ на върховизма.
Голѣмо недоумение и подозрителни запитвания е предизвикалъ у мнозина съвременници фактътъ, че царь Фердинандъ е изпратилъ вѣнецъ, за да бѫде положенъ върху гроба на Сандански, наскоро следъ като той бѣ убитъ. Вѣнецътъ е занесенъ отъ Иванъ Вапцаровъ, родомъ отъ Банско. Самиятъ Вапцаровъ повтаряше, че тази работа никакъ не може да я разбере — царь Фердинандъ изпраща вѣнецъ за Сандански ...
Следъ казаното отъ г. Балабановъ всѣки ще се запита : какво изобщо означаватъ тия посещения на Сандански въ Двореца въ София ? При това знае се, че Яне не бѣ нито членъ въ Централния Комитетъ на ВМРО, нито нейнъ задграниченъ представитель, тоестъ нѣмаше никаква отговорна роля за цѣлото македонско движение. И особено знаменателни се явяватъ тѣзи негови посещения въ едно време, когато се бѣ заелъ стремглаво да създава разцепление въ редоветѣ на ВМРО, макаръ и ограничено само въ Сѣрския революционенъ окрѫгъ.
* * *
Ако нѣкогашнитѣ санданисти желаеха да бѫдатъ полезни на Македония ; ако държеха за самостоятелно македонско движение — по отношение на българското правителство ; но сѫщо така за самостоятелность ѝ спрѣмо всички останали фактори въ свѣта — за тѣхъ имаше само единъ пѫть подиръ 1918 година : да станатъ членове на възродилото се македонско дѣло, да продължатъ борбата за освобождението на Македония. Сѫщото, впрочемъ, важеше и за нѣкогашнитѣ върховисти, както и за всички течения и групи отъ миналото, върху които следвоенното положение на Македония хвърляше една дебела обезличителна сѣнка и решително имъ диктуваше сливане въ една всенародна самостоятелна борба, подъ старото знаме на обособена Македония. Ето защо членоветѣ на ВМРО следъ войната сѫщо не се нарекоха централисти, както се наричаха едно време за различие отъ върховиститѣ.
Имаше вече една ВМРО обща за всички, въ чийто редове влезнаха и много нѣкогашни санданисти отъ районитѣ на Струмишкия и Сѣрския революционни окрѫзи.
Около Тодоръ Паница подиръ 1918 г. се групираха известенъ брой лица, които не се интересуваха отъ борбата за освобождението на Македония ; не се интересуваха и отъ никаква лична или групова независимость по отношение на българската власть и други външни фактори. Ако чрезъ дѣлата на тѣзи хора поискаме да узнаемъ какво
255
съдържание влагаха въ термина санданизъмъ, открили бихме нѣщо жалко. Тѣ мислѣха само за партизанство, за обогатяване, достигане до високи постове въ държавната машина на България. Може би смѣтаха, че въпросътъ за освобождението на Македония е приключенъ, следъ като къмъ България се присъединиха петь македонски околии, въ които тѣ ще могатъ да се разпореждатъ като въ свой домъ : толкозъ повече, че Стамболийски обещаваше четиридесетгодишно властвуване на земедѣлската партия. Следъ 1908 г. тѣ бѣха престанали да действуватъ срещу турската власть. А и подиръ идването на гръцкото робство въ нѣкои отъ околиитѣ на окрѫга — за чиито представители тѣ винаги искаха, съвсемъ неоснователно, да минаватъ — никой отъ тѣхъ не се мѣрна за борба. По-интересно и изгодно имъ се видѣ да се занимаватъ съ депутатски избори въ освободенитѣ петь околии около Пирина.
Още едно обстоятелство се прибавяше, за да направи по-неузнаваема обществената имъ физиономии ; това бѣ комунистическата, а и анархистическа принадлежность на мнозина измежду тѣхъ.
Безъ съмнение, санданизмътъ бѣше сега една закрѫглена отживѣлость. Тая дума се употрѣбяваше като безцвѣтно наметало върху партизанството на Паница и антуража му, за да бѫде употрѣбена малко по-късно, пакъ тъй несполучливо, за прикритие на неговитѣ лудории, а на край, на неговото открито предателство.
На младини Паница бѣ дошелъ отъ България въ редоветѣ на македонскитѣ чети, прояви се като смѣлъ борецъ и по-късно бѣ назначенъ отъ Сандански за войвода на Драмската околия. Споменахме другаде, че при обявения отъ Сандански разколъ, извърши убийството на Сарафовъ и Гарвановъ.