В Скопие
Скопската епархия беше една от най-големите македонски епархии и нейният епархийски център гр. Скопие винаги играеше господствуваща роля в живота на тамошното християнско население. Но Скопие има и друго значение: той пръв дигна знамето за освобождение от църковното иго на гръцката патриаршия и пръв от всички български градове поиска български църковен водител. В първата част на 19-ия век на Скопския митрополитски трон е светителствувал владиката Захарий, българин от Скопие; той е бил много добър пастир и служил на славянски език. След неговата смърт Цариградската патриаршия е изпратила за Скопски владика Анания, чист грък. Тогава скопяни се подигнали против гърка владика, изгонили нежелания си пастир и настоявали да им се изпрати българин. Това събитие е станало около 1829 година или в началото на 1830 година. Патриаршията вдигнала от Скопие Анания, но продължавала да изпраща все от тоя тип владици, които гледали на паството си като на овче стадо: скубели го и гнетели и нехаели за неговото желание - да се служи на езика му. Изредили се владици гърци: Гедеон, Генадий, Неофит, но никой не можел да се задържи, защото народът ги отбягвал. Като свой кандидат за владика скопяни енергично посочвали Иконом Димитри, българин от същия град, овдовял свещеник и дълги години протосингел в митрополията. Най-сетне патриаршията склонила да изпрати друго лице, а именно митрополит Гавраил, по майка българин. Той светителствувал от 1833 до 1842 година, когато се поминал. Бил е много умен и кротък пастир и народните интереси ценял високо. През негово време е съградена градската черква „Св. Богородица", осветена от него на 1 май 1835 година. През същото време скопяни довели за учител един калугер от Дебърския монастир „Св. Иван Бигор"; тоя учител се казвал монах Павел Хорват и бил условен от църковното настоятелство с годишна заплата 800 гроша. Училището вече се помещавало в общинска къща и учението е ставало безплатно. В 1837 година в него се преподавало освен четене по църковни книги и нещо от аритметика, география и история. След смъртта на владиката Гавраил, скопяни, сега начело с Хаджи Георги Попович, който е напуснал търговията си и всецяло се е предал на народните работи, отварят нова борба против патриаршията, като настоятелно искат да им се назначи владика от български род. Но патриаршията не дала ухо на това народно желание и изпратила пак грък, а именно митрополит Йоаким. Новият владика е бил тип фанариот - византиец. Той на всяка цена гледал да угажда на българските първенци: грижливо изучавал български, чел молитви на славянски и давал изглед, че ще върви с народа. Ала хитро пускал интриги и тайно, много изкусно, сеел семето на вражда между челните хора на Скопие. Той сполучил да образува своя партия и вече явно разтворил картите си. Обаче, българите родолюбци не стояли със скръстени ръце. Около мастития вожд Г. Попович се наредили млади сили: Зафир Малев, Гйоре Трайчов, Хаджи Кочо, Георги Карайовов и др. Когато владиката се опитал да тури ръка на народното училище и да въведе в него гръцки език, поменатата плеяда борци, пламенни патриоти, неустрашими, енергични и щедри се опълчват и решават да издигнат българско училище на голяма висота. Съграждат удобна училищна сграда в двора на черквата „Св. Богородица" и образуват училищен фонд - първа проява в Македония. За тоя фонд са внесли по 5000 гроша братя Поповичи, Б. Хаджикочови и Зафир Малев, а Константин Икономов вложил сам 15000 гроша. Той подарил на училището своята библиотека от 500 книги и турил началото на първата българска училищна градска библиотека в Македония. От своя страна еснафите и църковното настоятелство са внесли значителни суми и фонда надминал 50000 гроша. След образуването на тоя училищен капитал, първенците се погрижили да намерят достоен учител.
Такъв намерили в лицето на знаменития извънреден родолюбец Йордан Х[аджи]константинов - Джинот. През 1884 година Джинот е бил условен за български учител в Скопие с 5000 гроша годишна заплата. Новият учител най-напред се заловил да уреди училището и го издигнал на висота, която била образец за македонските градове. В него имало 200 ученици, много от които са били от Тетово, Куманово, Река, Призрен и др.
Владиката Йоаким намерил достоен противник, който на мазните подмилквания е отговарял с правдиво и огнено слово и на гръцките интриги противопоставял високо морален живот.
Джинот скоро спечелил народното сърце и Йоаким просто се топял от злоба, ала не могъл да действува, защото народния Дух закрепнал в скопяни и тамошния българин вече слабо се подавал на интригите. Така продължавали работите до Кримската война (1854). Когато се обявила войната, турското правителство е арестувало братя Поповичи, защото те са били руски поданици и Хаджи Георги сполучил да стане руски консул в Скопие около 1850 или 1851 година. Братята били заточени в Сяр. Владиката сега дочакал благоприятен за себе си момент и наклеветил своя несъкрушим враг - Джинот. Мютесарифът повикал българските първенци и строго им заповядал да махнат от училището даскал Йордан. Джинот се прибрал в къщата на Божидар Ботуш и там отворил частно училище, в което учил по-богати деца и по тоя начин се прехранвал. Джинот престанал да стои начело на създаденото от него училище само официално. Но сега той всецяло се отдал на открита борба с гръцкия владика. И в черква, и в училище, и в къщи той проповядвал безпощадна борба и си служил с най-енергични изрази за да охарактеризира фанариотските домогвания, разбулвайки плановете на противника си Йоаким, Последният, слаб да се бори срещу бедния даскал, тайно го клеветил пред правителството. През нощта на 20 януари 1857 год. ст. ст. бил арестуван Джинот. По молбите на първенците било оказано снизхождение към учителя и властта му позволила да напусне сам доброволно града. На 23 с. м. целият град тържествено е изпроводил мастития ратник за народни правдини. Великият родолюбец напуснал Скопие, дето 9 години е служил безкористно на своя народ. Обаче неговото дело не заглъхнало. Напротив, неговият заместник, Стоян Костов се оказал тъкмо човек за поста си на времето. Той опонирал на владиката много изкусно, на такта отговарял с такт и вещо подел борбата. Скопяни скоро се превързали към новия си учител и разбрали, че той е не по-малко родолюбив и самоотвержен деец. Насилственото вдигане на любимеца Джинот вляло нова струя в борбата против Иоакима, понеже народът разбрал, че първият е жертва на интригите на гърка. Настава вече нов момент в църковната борба в Скопие: не борба за пастир от своя род, но вече за родна самостоятелна българска черква. Щом от Скопие бил отстранен най-енергичният и безстрашен враг - Йордан Джинот, гръцкия владика Йоаким почнал да разиграва коня си.
Тъкмо по това време (1858 - 1860 г.) начело на скопяни застанал Георги Карайовов. Времето изисквало енергичен човек, а такъв е бил той: умен, опитен и смел. Карайовов повел борбата срещу владиката едновременно в цялата епархия и се опълчил против ограбването на селските маси от фанариота.
В 1860 година владиковите хора тръгнали да събират владичина. Навсякъде населението отказвало да дава. В село Кучевища, родното място на великия народен пастир митрополит Натанаил, селяните отказали да плащат, като заявили, че не признават гръцкия владика за свой духовен глава. Малко след тоя инцидент в Скопие се събрали най-видните първенци от цялата епархия. Решено било на това събрание да се иска само изгонването на гръцките псалтове от църквите. Йоаким се оплакал на мютесарифа, който от своя страна заплашил българските първенци със затвор. Обаче последните не се убояли и в началото на 1861 год. в един неделен ден, се събрало в Скопие, в църковния двор, едно голямо множество граждани и селяни от околията. Множеството се отправило демонстративно към конака и заявило, че народа иска да не се пее по църквите на гръцки език. Мютесарифът успокоил демонстрантите и обещал да пренесе въпроса в Цариград. В 1868 год. владиката Йоаким се поминал в Цариград. Скопяни изявили желание пред патриаршията, щото новият митрополит да бъде българин и преди да бъде ръкоположен, да се одобри от населението. Патриаршията назначила управляващ Скопската епархия вранския епископ Паисий, родолюбив българин от Кукушко. Той дошъл в Скопие и сполучил да увери първенците, че и той е добър патриот и не ще се дели от паството си. На 11 май 1869 година служил тържествена служба с цялото духовенство. Ала в душата си криел коварни планове. На 14 септември същата година станало голямо събрание, което решило да се откаже епархията от патриаршията и, ако Паисий не я последва, да се изпъди. Тогава последният проявил боята си. Под предлог, че има работа, заминал из епархията и тръгнал да организира своя партия. Разяреният народ, чрез една комисия от първенци, поднесъл на правителството заявление, с което му се съобщавало, че цялата Скопска епархия отхвърля патриаршията и признава за духовен началник Иларион Макариополски; също било казано, че за напред Паисий не се признава за духовен началник. Приятелите на последния в Скопие наклеветили българите, че са давали заявления и да някои европейски консули срещу правителството. Заловени били мнозина български водители и били подложени на изследване. Чашата на българското огорчение преляла. На 21 ноември ст. ст. 1860 г. в деня на празника „Въведение", в Скопие станало едноцърквие и свещениците за пръв път изхвърлили името на владиката Паисий и споменали името на Илариона Макариополски. Тогава скопяни съставили нова Българска църковна община, като избрали за председател Архимандрита Харалампия. Владиката се върнал ужасен, правил опити за помирение, но напразно. И понеже вече самото правителство не обръщало никакво внимание на интригите му, той се затворил в митрополията. След скопяни цялата епархия последвала примера им. На 1 март 1870 година, пристигнало известие, че на 28 февруари ст. ст. излязъл Султански ферман за учредяване на Екзархията. Тоя ден както и другия чаршията се затворила. Велик празник. На 10 с. м. в Скопие се получил самия текст на фермана. Скопяни с ужас забелязали, че тяхната епархия не била вписана в него. На 31 с. м. Мютесарифът повикал първенците в конака. Той прочел фермана и заявил, че Скопската епархия остава под ведомството на патриаршията. На 1 април се е свикало грамадно събрание в черковния двор, което протестирало против фермана. Избрана била 40 членна комисия да работи за признаването на Скопската епархия за българска. Правителството искало да задуши народната воля, затова употребило всички заплашителни мерки, но напусто. Валията сам лично се явил в Скопие, изпратил жандарми да счупят ключа на митрополията и я предал на Паисий. Между това Паисий, насърчен от успеха, поискал да служи. Мютесарифът издал заповед никой да не му пречи. Жени, деца, мъже в един миг изпълнили църковните дворове и въоръжени с камъни и дървета, очаквали да се яви владиката. Той не посмеял да се покаже даже от прозореца на митрополията. Цял кордон стражари пазел последната. Тогава правителството решило да употреби насилие. Били арестувани всички български учители и училищата се затворили.
Цялата 1871 год. минала в очакване, понеже под влиянието на това вълнение било съобщено, че ще се произведе „истилям", т.е. преброяване на населението и ако се окаже, че две трети от него желаят да са под Екзархията, веднага ще влезе в областта на последната.
През месец април 1872 година се произвел истиляма и се оказало че 9 десети от населението желае да мине под ведомството на Българската екзархия. Не могло турското правителство да се противи повече на народната воля и то причислило Скопската епархия към Екзархията. Веднага се събрал епархийски събор в Скопие и избрал за пастироначалник на своята епархия Доситей, който на 5 октомври същата година тържествено заел скопския митрополитски трон.
Когато борбата на скопските българи достигна своя решителен връх и стана явно, че фанариотското иго отива към своя край, скопският патриаршески митрополит Паисий, един лукав и политичен фанариот, употреби нов път, за да разцепи българското единодушие. Той постоянно обикаляше епархията си и работете да се създаде сръбска партия, която да му послужи като щит и опора в борбата му против българите, защото неговите изкуствено създадени гърци в Скопие бяха едно нищожно и безсилно малцинство.
Пък и самата сръбска пропаганда, която се появи в 1865 година по инициативата на сръбския писател Милош Милоевич и която по-късно намери силен подкрепител в лицето на сръбския историк Панта Сречкович, търсеше съюзници в самата Македония. Такъв неин съюзник стана митрополит Паисий. До Руско-турската война, сръбската пропаганда нямаше успех нито в Скопие, нито другаде в Македония. От тая война обаче сръбската пропаганда влезе в нова фаза. Сръбското правителство започна да изпраща агитатори в Македония, които събираха ученици и ги изпращаха на стипендия в Сърбия.
Изпърво пропагандата се устреми към Скопие, гдето още живееше старият сръбски приятел митрополит Паисий. На гръцката митрополия в този град се отпуснаха богати средства, с които съюзникът Паисий трябваше да склони гръцките общини в Скопие, Куманово и Тетово да приемат сърбизма и да се нарекат сръбски общини. Скоро обаче в Скопие се осуетиха тези домогвания на пропагандата.
През 1890 година се уреди консулският въпрос между Сърбия и Турция и в трите главни македонски града се настаниха сръбски генерални консули. Тия последните взеха в ръцете си агитацията. Много селски деца от Скопско, Поречие и другаде бяха прибрани от тези официални агенти и изпратени на учение в Белград. Цели товари учебници, разни прочитни книги бяха разпръснати по селата на западна Македония. Най-силна агитация, обаче, се водеше в самия град Скопие. На 30 август 1892 год. се отвори в Скопие първото сръбско училище в Македония. Българската община в града протестира против отварянето на училището и въз основа на отоманския закон поиска да бъде закрито, понеже в целия град нямаше махала с 30 къщи сърбомански, които да искат училище. Мухтарите отправиха до правителството заявление, че няма никакви сърби в града и последното се виде принудено да затвори училището.
През 1893 год. поради застъпничеството на гръцкия Скопски митрополит, на руския и сръбския консули, сърбите успяха да отворят наново училището си, но не вече като община, а като частно и под прекия надзор на турската власт. С това заобикаляне на закона за просветата, се отваряше широко поле за работа на пропагандата. В скопското консулство бяха прибрани сума агитатори и щом нейде се отвореше училище, макар и по желание само на 2 - 3 къщи, веднага агитатора ставаше учител на училище без ученици.
По силата на това заобикаляне на закона през 1894 година се отвори в Скопие и сръбско девическо училище с пансион и стипендии. Върхът на тоя успех сръбската пропаганда достигна през 1896 година. В Скопие беше изпратен нов протосингел Никифор с обещание от патриаршията да бъде ръкоположен за Скопски сръбски митрополит. Дотогавашният протосингел Дионисий беше ръкоположен за кириарх на призренския трон. В Скопие се отвориха четири сръбски хотели; доведоха се двама лекари и се нареди аптека с безплатно лекуване; отпуснаха се кредити на сърби преселници, за да отварят магазини и продават с намалени цени.
Скопските българи не стояха със скръстени ръце. Еснафите и енориите се сплотиха; лица, към които имаше съмнение, че съчувствуват на сърбите бяха изолирани и прекратени с тях всякакви роднински и обществени връзки.
Настъпи 1897 година. Турското правителство направи официално преброяване на гъркомани и сърбомани. На страната на сръбската пропаганда се обявиха 18 къщи. Сръбският протосингел Никифор трябваше да се махне.
Тогава сръбското правителство изпрати в Цариград архимандрита Фирмилиян Дражич и поиска да бъде ръкоположен за Скопски митрополит. Патриаршията най-после склони да проводи Фирмилияна като протосингел в Скопие и да го остави да управлява епархията.
Силни и енергични бяха протестите на скопските българи начело с митрополита им. Но сърбите имаха зад себе си волята на върховното турско управление в Цариград, подкрепата на руското посолство и самата патриаршия. От българска страна само екзархията правеше силна опозиция, слабо подкрепена от българското правителство, което тогава се водеше по диктовката на царска Русия. Фирмилиян се настани в Скопие. Но това не трая дълго. Гръцката патриаршия му нареди да иде в Солун, за да бъде ръкоположен в епископски чин от тамошния гръцки митрополит Атанасий. Солунските гърци, обаче, устроиха бурни манифестации срещу Фирмилияна и той трябваше да напусне Солун, като отиде далече в един затънтен манастир „Скалоти" до Деде-Агач и там се ръкоположи на 15 юни 1902 год. ст. ст. Той не се радва на митрополитски жезъл, защото почина през 1903 година. На опразненото място от Фирмилияна бе ръкоположен на 31 януари 1904 година Севастиян Дебелкович ала след една година и той се помина без дори да види епархията си.
И така надеждите на сръбските пропагандисти да видят възкресена Ипекската патриаршия се провалиха. Благодарение сплотеността на македонските българи всички усилия на сърбите се обърнаха в прах. Македония запази честта и достойнството си и Скопие, който води най-усилено борба срещу фанариотите и сърбите, записа светли и незаличими страници в своята история, които никой не може да махне. Това минало трябва да бъде не само поука за днешното поколение, но и светлина, която озарява пътя на бъдещите народни борби, докато Македония стане свободна и независима.