ПредговорЧитателят ще намери тук една жива картина на българския духовен отпор и протест в Македония срещу домогванията на враговете ни. Чрез устата на Отец Паисий прогърмя, преди близо двеста години, този духовен отпор. Той няма да спре, докато има поробени българи.
Тук се вижда колко жизненост и бодрост има в легалните македонски борби и след Възраждането; неговата решителност и яснотата на поставените задачи, продължават неизменно. И когато всички постъпки се движат в рамките на държавните закони, чувствувате динамиката на една народна революция.
Заедно с това изнесените в следващите страници исторически моменти показват колко изобретателни са македонските българи и при така ограничените примитивни средства за обществена проява в турската империя. На места тази изобретателност изненадва.
Но тези моменти не се отнасят само до една отминала история. В голяма степен те са фотография на същия дух, който в други форми се противопоставя и днес на Атина и Белград - двата центъра, тъй жестоко заинтересовани да го сломят, но винаги разочаровани в тази им престъпна, нехуманна надежда.
И след 1912 година имаме безброй подвизи на народа ни в потиснатото отечество. От тая фатална година до сега се записаха и масови рисковани дела - като се почне с юначния протест на македонските новобранци в Крагуевац и се стигне до селските бунтове против колхозите на Тито, до бягствата през границите на Югославия, до всенародните изблици на радост, когато пропадаха Гърция и Югославия. Но, общо взето, всяка наша народна проява в тази епоха се очертава като нелегална, понеже и самото име на българина в Македония е обявено за нелегално от Белград и Атина.
Така че, и съмнение не може да има, че разказаното тук е едно свидетелство в полза на някогашната турска империя, даже като е била управлявана от тиранина Абдул Хамид. Все пак са били тогава възможни на легална почва политически и борчески манифестации от категорията на посочените в книгата, макар те понякога да са - пряко или косвено - отправяни и срещу самата власт. Това е една истина, вън от факта, че бяха на лице тогава и нашите български училища, черкви и други културно - национални сдружения.
Напълно основателно големият руски общественик професор Павел Милюков и американецът Р. Х. Маркъм, най-добрият между своите сънародници познавач на нашия народ, бяха писали, че обществените проявления на славянското население в Македония представляват един непрекъснат плебисцит, който доказва неговата българска принадлежност. Милюков имаше предвид повече образа на нашия народен живот през турския режим, когато той бе обиколил много места в Македония. А Маркъм имаше пред очи и времето след 1918 година, когато отечеството ни бе вече под сръбско - гръцко робство.
И следващите страници показват за всеки, който има капка разум и чест, че българите в Македония са толкова българи, колкото, например французите са французи, колкото русите са руси и пр.
Особено за нашата младеж настоящата книга е поучителна. Тя дава в истинска светлина стремежите на народа ни; дава ги въплътени в дела. А делата са описани с ясност - виждате ги като на филм.
Иван Михайлов