ПРЕДГОВОР
За последния български революционер Иван Михайлов е писано не малко, но тепърва предстои да се пише, тъй като доскоро той беше сред живите. Оценките за него досега са противоречиви, както са противоречиви неговата личност и дело. Името му все още е обгърнато в легенди, както и станалия вече също легендарен 5 том от спомените му, за който всички знаят, но никой не е виждал. Същото се отнася и до неговия архив, но когато само разгърнем спомените му, виждаме стотиците факсимилета от ценната документация на ВМРО и от личната кореспонденция на революционера. Това потвърждава съществуването му.
Иван Михайлов е роден на 27 август 1896 г. в Щипската махала Ново село. Учи в родния си град, в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий" и по ирония на съдбата завършва Скопската сръбска гимназия през 1915 г., месеци преди освобождението на града от българските войски. През Първата световна война работи в Щипската община и служи в българската армия, а след това учи право в Софийския университет. Застава начело на създаденото по негова инициатива Македонско студентско дружество „Вардар" и изпълнява секретарска длъжност в Задграничното представителство на ВМРО в София при своя велик съгражданин Тодор Александров. Иван Михайлов е заклет за член на ВМОРО още като ученик в Солунската гимназия, където негови учители „са все революционери от Вътрешната организация и видни български книжовници.
Близостта му с Т. Александров в София и важните задачи, които изпълнява му дават възможност да навлезе дълбоко в тайните, структурата и механизмите за управлението на ВМРО. Ив. Михайлов за известно време е пунктов началник на ВМРО в София, като същевременно поддържа и тесни връзки с български военни и водещи политически дейци. Още като ръководител на Студентското дружество прави първите си опити в областта на публицистиката и в теорията на революционното дело, като статиите му се печатат на страниците на вестниците „Независима Македония", „Илинден", „Свобода или смърт" и др. Още от това време той се оформя и като умел полемист по спорните за организацията въпроси. Наскоро след загубата, която претърпява организацията с убийството на Т. Александров през 1924 г. Ив. Михайлов влиза в Централния й комитет, избран за негов член с огромно болшинство на общия й конгрес в началото на 1925 г. Като такъв той остава до самата си смърт през 1990 г., подписвайки се с „член в ЦК на ВМРО от 1924 г. до днес".
Времето през което Ив. Михайлов стои начело на ВМРО е един от най-тежките периоди в нейното съществуване - борба, както с новите поробители на Македония, така и с фракционното противопоставяне в самата организация и в освободителното движение. До известна степен той променя утвърдилата се десетилетна тактика на организацията, но успява да я върне отново към принципа за вътрешността. Практикуват се широко атентатите и терористичните акции от специално подготвени терористи на ВМРО, с които не само се наказват поробители и отцепници, но и се постига голям пропаганден ефект, впечатляващ с изпълненията и жертвоготовността на терористите света. През този период под ръководството на Ив. Михайлов постепенно се измества и целта на организацията - автономията се заменя с борба за независима Македония, поради променилите се условия и разпокъсването на Македония от мирните договори, въпреки, че и в последния устав на ВМРО от общия конгрес през 1928 г. като цел отново е записана автономията (Чл.1 от Устава на ВМРО гласи: „ВМРО има за цел да обедини разделена Македония в нейните географски граници и да извоюва пълна политическа автономия (самоуправление) за нея."). През декември 1934 г. в Цариград Ив. Михайлов заявява пред кореспондента на Американската агенция „Юнайтед Прес": „Ние искаме да установим една напълно независима Македония, която се простира от албанската граница до река Места на изток, от Шар планина на север до близо 40-тия градус ширина на юг. Това ще включи доста голяма територия не само от Югославия, но също така Гърция ще загуби част от тракийския си бряг, включително Солун и Кавала. Докато за България тя ще трябва да отстъпи част от нейната западна
територия на македонската държава." И сега Ив. Михайлов стои на позицията за запазване и отстояване на българския характер и език на населението в Македония, подложено на насилствено отродяване във Вардарска и Егейска Македония. Делото започнато от Т. Александров за търсене на съдействие и подкрепа всред други националнореволюционни организации се задълбочава при Ив. Михайлов, като един от най-важните му и впечатляващи резултати е Марсилският атентат през 1934 г. Организацията намира подкрепа сред хърватските революционери, в Германия, Италия, Унгария, Турция и др.
След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г., когато правителството на Политическия кръг „Звено" и Военният съюз забранява и разтуря ВМРО, Ив. Михайлов поема пътя на политическия емигрант, който продължава през целия му понататъшен живот до самата му смърт в Рим на 5 септември 1990 г. Този път започва в Турция, преминава през Полша, Унгария, Германия, Хърватско, Австрия, Испания и Италия. И в емиграция Ив. Михайлов ръководи ВМРО, полага грижи за Македонските патриотически организации в САЩ и Канада, Македонското дружество „Тодор Александров" в Брюксел и поддържа тесни връзки с българската политическа емиграция в Европа и Америка и с българи от трите дяла на Македония. За него през този период на емиграция пропагандата се превръща в една от най-важните задачи в борбата за освобождението на поробените части на Отечеството. Издава и редактира вестниците „Независима Македония" и „Македония", води радиочас на български език и подпомага по всякакъв начин в. „Македонска трибуна". Провежда анкета сред съратниците си в борбата, която му помага при написването на четирите тома със спомени и десетки брошури и статии.
Когато се заговори за творчеството на Ив. Михайлов в съзнанието на всички първо изплуват четирите обемисти тома с неговите спомени, тази „енциклопедия на македонското освободително движение" и книгите му „Македония - Швейцария на Балканите", „ВМРО", „Сталин и македонския въпрос" и „По трънливия път на македонското освободително дело". За нашите съвременници все още остава скрито останалото му творчество, което включва неговият кратък дневник, съхраняван, и доскоро недостъпен, в Архива на МВР, двете му запазени автобиографии и стоти-
ците негови статии и спомени, печатани на страниците на задграничната българска периодика или останали в ръкопис в българските архиви, в архива на МПО и др. Досега е останала неизвестна и брошурата му „Македонската освободителна борба и преврата от 19 май 1934 год.", печатана първоначално като отделни статии на страниците на в. „Македонска трибуна" и през 1936 г. публикувана цялостно от МПО в САЩ. За първи път в България се печати и брошурата му „Как се бранеше народа в Македония", печатана преди също в САЩ от редакцията на в. „Македонска трибуна". След книгата му „Сталин и македонският въпрос" и статията му „Предателството на Българската комунистическа партия към българщината" с брошурата си „Цола Драгойчева пише „история"...", Ив. Михайлов нанася поредния удар по комунистическата доктрина по националния въпрос. Новите идеи, извикани от новите условия на борбата намират място, както в брошурата му за Деветнадесетомайския преврат, така и в статията „За самостойна Македония", която печата в „Македонска трибуна" през 1947 г. Макар и писани по тъжни поводи редица статии на Ив. Михайлов за Тодор Александров, д-р Христо Татарчев, Гоце Делчев, Дамян Груев, Менча Кърничева, Никола Станишев, Христо Матов, Георги Димчев, Любен Димитров, Васил Сеизов, Стефан Веркович извикват спомените му за отишлите си от този свят учители, другари и съратници, които трябва да останат в националния пантеон на българщината. Сред тях са и съратниците в общата борба арменци и хървати. В тези мемоарни статии той казва последно сбогом на довчерашните сподвижници. Когато човек чете тези кратки спомени има чувството, че Ив. Михайлов живя толкова дълго, за да се прости и ги изпрати във вечния им път, като съумя да каже хубава дума за всеки участвувал по някакъв начин в освободителното движение. Включените тук интервюта, изявления й писмени послания на Ив. Михайлов до конгресите на МПО, до Македонските женски организации, Дружество „Тодор Александров" в Брюксел разкриват пред нас един още по-истински, стигащ често пъти до изповед революционер и наставник.
Този сборник е важно продължение на четирите тома със спомени на Ив. Михайлов, допълващо с нови сведения историята на националноосвободителните борби на македонските българи.
Публикуването на тези почти неизвестни мемоарни материали е малък принос към голямата предстояща събирателска работа на творчеството на именития български революционер Иван Михайлов, към който историческата наука още е длъжник. Предстои да се издири и публикува и огромната му кореспонденция, която е не по-малко ценен извор за проучването на революционните борби на останалите извън границите на Отечеството българи.
[Next]
[Back to Index]