Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968

Въстанието в спомените на участници в борбата
(Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков)
 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОН:

2. СПОМЕНИ НА ВОЙНО ДИМОВ РОЯНОВ
Задграничен куриер на районния комитет
 

Роден съм в Малко-Търново през 1877 г. Свърших четвърто отделение. В делото ме посвети братовчед ми Райко Петров. Дадох съгласието си да стана куриер. Прати ме при Димо Янков, ръководител на комитета по онова време. Той ме закле и ми обясни в какво ще се състои работата ми като куриер, опасностите и отговорностите на службата, както и дълга ми да пазя всичко в пълна тайна.

Околийският комитет ме снабди с револвер „лебел” и кама с месечна заплата един наполеон. През свободното си време работех зидарство в България, и то край самата граница в българските села Ясна поляна, Българско Богданово, Росеново, Голямо Буково и др. Неделни дни отнасях пощата (писма, вестници и пр.) на ръководителя в М. Търново и пак се връщах в България. Повечето пъти минавах през Калово—Зеберново за Ясна поляна. Когато трябваше да ида в Бургас при братя Минкови, минавах през с. Конак.

Войводи и чети прекарвах от Зеберново или Стоилово. Обикновено ги водех в Мокрушево и Паспалево. От Зеберново отведох най-първо четата на Кондолов в Дражевата колиба.

В делото бе посветена и жена ми Мария Николова (но баща) и майка ми Ерина. Нея често я пращаха на работа като куриерка или да носи тютюн и пр., особено след моето арестуване.

Когато стана убийството на Анегности Дяков, аз се връщах от Бургас. При Чукарката, до М. Търново, видях, че двама души бягат. В града намерих затворен дюкяна на Р. Петров. Той ми каза да скрия всичко, че ще го арестуват. Скрих пощата у нас, гдето криех архивата изобщо. Печата на районния комитет пък държах под керемидите на горната врата на къщата ни. Когато ме затвориха, майката на Райко идва с мъжа си в Одрин. Докато последният приказваше със сина си, тя ме запита где е печатът. Така й открих, та го взеха и днес е у Георги Чепов.

415
 

Срещу новата 1903 г. доведох от Паспалево Кондолов и Камилски в М. Търново. Настаних ги в къщата на Петко Карарусинов, гдето намерихме да седи Лефтер Мечев.

В М. Търново имаше хора, които следяха движението на турците. Щом научеха нещо, посред нощ ме дигаха и пращаха във Велика или другаде да предупредя, че иде войска или комисарят. Така съм ходил пет-шест пъти в Граматиково и съобщих да скрият пушките; втори път ходих във Велика за същото; трети път ходих в Паспалево, четвърти път — в Бабина и пр.

Мешков и Р. Петров от М. Търново приготвили няколко ката турски войнишки дрехи, напълниха ги в два чувала и ми ги дадоха да ги отнеса във Велика. Посред пладне ги натоварих на магарето и ги отнесох в селото, гдето ги предадох.

На Кукеровден 1903 г. бях в Маглавит. Същия ден се върнах и намерих Р. Петров втори туг арестуван. След един ден арестуваха и мене. Баща му ми каза, че ме дири раздавачът Д. Янков ми каза вечерта да ида в Мокрушево и взема Кондолов да го отведа в България. В чаршията ме срещна комисарят Али ефенди, който ме познаваше. Извика ме да го последвам за малко. Комисарят ме покани да предам доброволно револвера и камата си. Казах, че нямам. Единият полицай почна да претърсва къщата ни. У нас бяха тогава и дрехите на Кондолов с една рубашка за пране. Откриха патрони и ми поискаха револвера, взеха оръжието и ме отведоха в участъка, в затвора бе и Р. Петров.

През нощта почна разпит пред комисаря кои са другарите ми, книжата и револвера отгде съм ги взел. Излъгах го. Пита ме защо имам все комитски книги, а нито една за вярата ни и бога. Наброих 80 турски лири пред него и ми обеща свобода — нищо не казах. След това извади едно писмо и ми чете, че преди 15 дни съм бил в Бургас и съм говорил с Тодор Минков за пушки. Лъжа е, казах, а той отвърна: „Ето, пишат ми, че преди 15 дни си бил там.”

В Бургас имаше едно гърче, което по-рано беше кафеджия в М. Търново, отгдето избяга, и комисарят му пазеше вещите. То ме е следило в Бургас, без да го подозра.

Понеже всичко отказах, биха ме много. На главата ми има белези от боя. До Одрин три зъба извадих. В кърви ме обляха и ме миха сами във вода. „Гебереджак, ама сойлемеджек” (ще умре, но няма да каже”) — казаха полицаите. Обискираха ме и намериха едно шифровано писъмце, сметка от Р. Петров — колко пари имам да вземам. Комисарят ме пита какво

416
 

е това писмо и защо не се чете. Казах му, че ми го пратиха от България, но не зная какво пише. . .

В М. Търново ме държаха 9 дни. Вързаха ме, заключиха ръцете ми в две белегчета и ме поведоха в Лозенград 5—6 души стражари и двама конници.

В Лозенград, гдето лежеше в затвора и Р. Петров, десет дни наред не ми даваха хляб и не ме пускаха в двора на затвора. И Р. Петров не пускаха в двора на затвора.

Лежах и в Одринския затвор. След нас доведоха във връзка с аферата с Пано и Равашола кехаята на с.Бръшлян Кустадин Димитров Купанкьов.

От Одрин Райко й мене отведоха в Цариград и ни поставиха в затвора, в „Булгар кауш”. Почнаха да докарват на части и много българи от Македония. От Цариград ни освободиха през октомври 1904 г. Двама души ни отведоха в Одрин. Там ни фотографираха и пред поп ни заклеха, че няма вече да работим против царщината.
 

гр. Малко Търново, 19 и 20 август 1930 г.


[Previous] [Next]
[Back to Index]