Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968

Въстанието в спомените на участници в борбата
(Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков)
 

ЛОЗЕНГРАДСКИ РАЙОН:

2. ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ИВАН КАИКОВ
Учител и заточеник в Паяс кале
 

Роден съм в Бунархисар на 10 февруари 1874 г. Свърших първоначалното училище в Бунархисар, в Лозенград първи клас през учебната 1888/89 г., в Одринското четвъртокласно училище (1889/1892). След това бях назначен в Лозенград за учител и черковен певец.

Главен учител за учебната 1897/98 г. дойде Лазар Маджаров. Първите дни, докато му се намери квартира, той живя в митрополията, в която живеех и аз. Един ден го поканих в моята стая. Той забеляза на масата вестник „Странджа” и ме запита откъде го получавам. Казах му, че е изпратен от Одрин, но точно от кого, сега не помня. Маджаров се поусмихна доволен, но нищо не ми каза. След два месеца, преди коледа 1897 г., той ми заговори, че тук трябва да има организация за освобождението на този поробен край. Тогава аз му съобщих, че Павел Генадиев постави началото през учебните 1895/96 и 1896/97 г. По коледните празници Маджаров пожела да го отведа в родния ми град Бунархисар. Гостува в бащината ми къща и се срещна с първенеца Киряк Калудов и др. На връщане за Лозенград посетихме село Яна, видяхме се с учителя Димитър Айвазов от с. Чонгара и с някои селяни. В Лозенград Маджаров ме посвети в съществуването на освободителната организация и ме закле на саме в класното училище при св. Спиридон, като ми заяви да пазя станалото в пълна тайна и да не го съобщавам и на йеромонах Дионисий. След това Л. Маджаров никога не поиска нищо повече от мене, освен просветата чрез революционни книги. Това продължи така до уволнението му през есента на 1899 г. от Лозенград, като бе преместен в гр. Пехчево, където не замина и остана нелегален деец в Лозенградско.

През февруари 1898 г. Маджаров ме венча. Шафер ми бе учителят Тодор Попниколов от с. Райково, учител в класното училище. Тази близост с Л. Маджаров се изрази и във водене от мен кореспонденцията му като главен учител с Екзархията. След като приготви рапорта си до Екзархията, повика ме в квартирата си на 20 юли, Илинден, 1899 г. и ми даде за съхранение един голям арнаутски револвер и една голяма кама 50—60 см, на които заклевал посветените членове на

338
 

комитета. След заминаването му аз ги завих в платнище, поставих ги в едно сандъче и ги зарових в градината с надежда, че ще дойде ден да ги поиска. В края на март 1900 г., когато дойде в Лозенград нелегален заедно с Гоце Делчев и Стоян Лазов, споменах за скътаните вещи и той ми каза да стоят там.

Л. Маджаров бе заместен с Атанас Шапарданов, като главен учител. За архиерейски наместник пък дойде архимандрит Кесарий. Учителки бяха Кераца Владева от Лозенград и Васила Вангелова от Свиленград. Шапарданов бе ловец, вземаше и мен на лов, но за революционна организация дума не стана. Той бе арестуван и отведен в Одрин. Там арестуваха и Димитър Бъчваров за заловени писма между Бъчваров, Шапарданов и гимназиален учител Коста Стоянов.

След арестуването на Шапарданов стана Керемидчиоглувата афера. Главен учител нямаше и в края на учебната година работата се водеше от класните учители Яни Читаков, Димитър Груев и Илия Тошев.

През ваканцията 1900 г. отидох на гости в с. Ениджия у Иван Чорбаджи, сближих се с учителя Стоян Андрее и Яне Граматиков, бивш учител и влиятелен селянин. През този ми престой в с. Ениджия стана Керемедчиоглувата афера, за която научих от пътниците. Яни Граматиков ме задържа, докато се уталожи положението и научим подробности. Затова се върнах на 7 юли вечерта. Щом пристигнах в квартирата си, научих, че оставеният в нея да живее учител Илия Тошев бе вече арестуван. Същата вечер на 7 юли. Отведоха ме в затвора. После научих в затвора, че търсейки ятаци на „разбойниците”, заловили най-първо млекаря Димитър Янъков, който посочил шурея ми Ламбо Димитров, а след тях заловили Никола Асланов и после Илия Тошев, когото взели от квартирата ми. След мен докараха в затвора учителите Яни Читаков и Димитър Груев и най-сетне Никола Долапчиев.

На първото следствие заварих при главния комисар прострян Никола Асланов, който бе пребит от бой и залян с вода за свестяване. Щом ме отведоха при прострения Н. Асланов, главният комисар ми каза: „Като търсехме разбойниците, намерихме комитите.” Побоят продължи около 1 час. След това ме изправиха на очна ставка с Ламбов, Н. Асланов, Н. Долапчиев и Д. Груев. Побоите ме заставиха да призная тяхното признание, че и аз съм член на организацията. Н. Асланов каза, че аз не съм ходил при четата, което бе вярно, защото бях в с. Ениджия. С изключение на Д. Груев всички други признаха участието си в революционната организация.


[Previous] [Next]
[Back to Index]