Литература
1. Аграрный строй Османской империи. 15-17 вв.: Документы и материалы. М., 1963.
2. Ангелов Б. Български расказ за покръстването на русите // Известия на Институт за българска литература. София, 1958. Т. 6.
3. Ангелов Б. За авторство на Българската хроника от начало на 15 в. // Литературна мисъл. 1969. № 2.
4. Ангелов Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. София, 1967. Т. 2.
5. Ангелов Б. Летописни съчинения в старобългарска литература // Старобългарска литература. Т. 13, 14. София, 1983; Т. 15. София, 1984.
6. Ангелов Б. Неизвестен ръкопис на Спиридон Рилски // Език и литература. 1964. № 3.
7. Ангелов Б. Съвременици на Паисий. София, 1963. Т. II.
8. Ангелов Д. Богомильство в Болгарии. М., 1954.
9. Ангелов Д. Борбите на българския народ против османската власт през първата половина на 15 в. и походите на Владислав Варненчик // Варна. 1444. София, 1969.
10. Ангелов Д. Образуване на българската народност. София, 1980.
11. Ангелов Д. Съдържание и смисъл на думата «отечество» в средновековната българска книжнина // Старобългаристика. 1977. № 4.
12. Английски пътеписи за Балканите (края на 16-30 години на 19 в.) София, 1987.
13. Апостолидис М., Пеев А. Кондика на пловдивския абаджийски еснаф // Годишник на народната библиотека в Пловдив. София, 1931, Т. 1/2.
14. Аргиров С. Люблянският български ръкопис от 17 в. // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1900. Т. 16-17.
15. Асимилаторската политика на турски завоеватели: Сборник от документи за помохамеданчвания и потурчвания. 15-19 вв. София, 1964.
16. Атанасов П. Българо-руски литературни връзки през XVII-XVIII вв. София, 1986.
17. Атанасов Щ. Селските въстания в България към края на XVIII в. и началото на XIX в. и създаването на българската земска войска. София. 1958.
18. Банков Т. Един български разказ от 18 в. // Литературна мисъл. 1976. № 3.
19. Барский В. Г. Странствия Василия Григорьевича Барского по святым местам Востока с 1723 по 1747 гг. СПб., 1885. Т.З.
20. Бернштейн С. Г. Основные этапы переселения болгар в Россию // Советское славяноведение. 1980. № 1.
21. Богишич В. Разбор сочинения Н. А Попова «Россини Сербия». СПб., 1872.
22. Брокиер де ла Б. Задморско пътешествие. София, 1968.
23. Бромлей Ю. В. Очерки теории этноса. М., 1983.
177
24. Бромлей Ю.В. Современные проблемы этнографии. М., 1981.
25. Бур-Марковска М. Балканские купцы в Венгрии в XVIII в. // Etudes balkaniques. 1972. 3.
26. Бур-Марковска М. Търговски връзки между Балканите и Средна Европа през XVII-XVIII вв. // Из история на търговията в българските земи през XV-ХIX вв. София, 1978.
27. Вакарелски X. Старинни элемента в бита и култура на родопските българи-мохамедани. София, 1965.
28. Василиев К. Родопските българи-мохамедани (исторически очерк). Пловдив, 1961.
29. Велики К. Емигриране на българи във Влахия, Молдова и Трансилвания от края на 14 до средата на 16 вв. // Исторически преглед. 1976. № 5.
30. Вечева Е. Търговия на Дубровник с български земи (16-17 вв.). София, 1982.
31. Братислав В. Приключения чешского дворянина Братислава в Константинополе в тяжкой неволе у турок с австрийским посольством в 1591 г. М., 1904.
32. Гандев Хр. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване. София, 1972.
33. Гандев Хр. Един опит за възстание във Видин и Видинско по време на руско- турската война от 1768-1774 // Исторически преглед. 1954. № 6.
34. Гандев Хр. Загубил ли е българският народ възможността да създава свои институции през 15 и 16 век // България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 2. София, 1982.
35. Гандев Хр. Закономерности в отношенията между българския и гръцкия народ през епохата на Възраждането // Гандев Хр. Проблеми на българското Възраждане. София, 1976.
36. Гандев Хр. Зараждане на капиталистически отношения в чифлишкото стопанство на Северозападна България през XVIII в. София, 1962.
37. Гандев Хр. От народност към нация. София, 1988.
38. Гасратян М. А., Ореикова С. Ф., Петросян Ю. А. Очерки истории Турции. М., 1983.
39. Генов Ц. Българите и русско-турските войни 18-19 вв. София, 1987.
40. Георгиева Ц. Антиосманска съпротива на българите през 15-17 вв. // Исторически преглед. 1980. № 3.
41. Георгиева Ц. Еничарите в българските земи. София, 1988.
42. Георгиева Ц. Етноинтегрираща функция на култове на българските светци в периода на османското владичество // Българска етнография. 1984. № 1.
43. Георгиева Цв. Настаняване и заселване на еничарите в българските земи // Известия на Българското историческо дружество. Т. 28. София, 1972.
44. Георгиева Ц. Содержание и функции этнонима «болгары» в условиях османского владычества // Bulgarian Historical Review. 1983. № 2.
45. Георгиева Ц. Роля на българските социални институции в условията на османското владичество // България 1300. Институции и държавна традиция. Т.З. София, 1983.
46. Георгова И. Ранният български иконостас. 16-18 вв. София, 1993.
178
47. Георгова И. Пластически проблеми на орнамеnтиката в ранните български иконостаси // Изкуство. 1984. № 9.
48. Георгова И. Типология на българския иконостас в периода 16-18 вв. // Проблеми на изкуство. 1984. № 2.
49. Герлах Стп. Дневник за едно пътуване до Османската порта в Цариград. София, 1976.
50. Гильфердинг А. Болгарское житие Георгия Нового Софийского // Летопись занятий Археографической комиссии 1862-1863 гг. СПб., 1862. Вып. 2.
51. Грачев В. П. Към въпроса за преселението на българи в Русия в началото на 19 в. (1800-1806) // Българското Възраждане и Русия. София, 1981.
52. Грзданова Е. Българската народност през 17 в. Етнографско и демографско изследване. София, 1989.
53. Грозданова Е. Българската селска община през XV-XVIII век. София, 1979.
54. Грозданова Е. Ролята на традиционната селска община за опазване на българската народност и народностно самосъзнание // Българската нация през Възраждане. София, 1980.
55. Гълъбов Г. Народностното ни име българи в старите османо-турски документи // Родина. 1938/1939. № 3.
56. Давидов Г., Данчев Н., Дончева-Панайотова Н. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. София, 1983.
57. Данчев Г. Владислав Грамматик — книжовник и писател. София, 1969.
58. Данчев Г. Димитр Кантакузин. София, 1979.
59. Данчев Г. Непознати документи за Първото Търновско въстание от 1598 г. в секретния архив на Ватикана // България, Италия и Балканите. София, 1988.
60. Державин Н. С. Племенные и культурные связи болгарского и русского народов. М.; Л., 1944.
61. Джурова А. Ислямски влияния върху украсата на българските ръкописи 15-17 в. // Проблеми на изкуство. 1980. № 3.
62. Джурова А. 1000 години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. София, 1981.
63. Дерншвам X. Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуване му до Цариград през 1553-1555. София, 1970.
64. Димитров С. Движението против поголовния данък през 1730-1731 гг. // Векове. 1979. № 2.
65. Димитров С. Демографски отношения и проникване на исляма в западните Родопи и долина на Места през 15-17 вв. // Родопски сборник. Т. 1. София, 1965.
66. Димитров С. За юрушката организация и ролята и в етноасимиляторските процеси // Векове. 1982. № 1/2.
67. Димитров С. Към историята на чифликчийството в Русенско // Исторически преглед. 1958. № 4. ^
68. Димитров С. Към демографската история на Добруджа през 15-17 вв. // Известия на Българското Историческо Дружество. Т. 35. София, 1983.
179
69. Димитров С. Някои проблеми на етнически и ислямизационно-асимиляционните процеси в българските земи през 15-17 вв. // Проблеми на развитието на българската народност и нация. София, 1988.
70. Димитров С. Скрито християнство и ислямизационните процеси в Османска държава // Исторически преглед. 1987. № 3.
71. Димитров С. Фетви за изкореняване на българската християнска мирогледа сред помохамеданчени българи // Векове. 1987. № 2.
72. Димитров С. Стойков Р. Социалната дифференциация сред селячество в Търновско в края на XVII и началото на XVIII вв. // Известия на Института по история. Т. 14/15. София, 1964.
73. Динич М. Писмо унгарског кралья Жигмунда Бургундском войводи Филиппу // Зборник за друштване науке Матице српске. Нови Сад. 1956. Т. 13-14.
74. Дичев М. Градиво за историята на град Елена // Еленски сборник. София, 1931. Кн. 2.
75. Ст. Дойнов. Българите в Първото сръбско въстание // Исторически преглед. 1970. № 5.
76. Дойнов Ст. Българската емиграция от втората половина на 18 и първото десятилетие на 19 в. в земите на север от Дунава // В чест на акад. Д. Косев. София, 1974.
77. Дойнов Ст. Българското национално-освободително движение 1800-1812. .София, 1979.
78. Дойнов Ст. Преселнически движения от българските земи по време на руско-турските войни през първата половина на 19 в. // Българското възраждане и Русия. София, 1981.
79. Дойнов Ст. Русско-турецкие войны второй половины 18 - первой трети 19 вв. в политической судьбе болгарского народа // Россия и освобождение Болгарии. М., 1982.
80. Достян И. С. О некоторых особенностях складывания национального самосознания у балканских народов // Формирование национальных культур в странах Центральной и Юго-Восточной Европы. М., 1977.
81. Дубовик О. А. Религия и церковь в болгарской исторической мысли XVII-XVIII вв. // Церковь в истории славянских народов. М., 1997.
82. Дуйчев И. Софийската католишката архиепископия през 17 в. Изучаване и документа. София, 1939.
83. Еврейски извори за общественно-икономическото развитие на балканските земи през 16-17 вв. Т. 1, 2. С. 1958-1960.
84. Еромеев Д. Е. Этногенез турок (происхождение и основные этапы этнической истории). М., 1971.
85. Ешкенази Е. Заселване на евреите на Балканския полуостров // Годишник на общественно-културно просветна организацията на евреите в НРБ. Т. 1. София, 1966.
86. Записки янычара. Написаны Константином Михайловичем из Островици. М., 1978.
87. Златарски В. Български въстания и опити за въстания до средата на XIX в. // България 1000 години. 927-1927. Т. 1. София, 1930.
180
88. Златарски В. История во кратце о болгарском народе словенском. Сочинися и списася в лето 1792 Спиридоном иеросхимонахом. София, 1900.
89. Златарски В. Политическата роля на Софрония Врачански през русско-турската война 1806-1812 //Годишник на Софийския университет. Историко- филологически факултет. Кн. 19, 1923.
90. Иванов Й. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност. София, 1986.
91. Иванов Й. Български старини из Македония (от IX в. до Освобождението — 1878 г.). София, 1970.
92. Иванова Е. Еволюция на собственоетническите названия на българите (15 - началото на 18 вв.) // Българска етнография. 1985. № 4.
93. Иванова Э. А. Формирование и развитие национального самосознания болгар эпохи национального Возрождения (с сер. XVIII в. до 70-х гг. XIX в.): Автореф. дис. ... канд. ист. наук. М., 1985.
94. Иванова Э. А. Этническое самосознание болгар на этапе перехода от народности к нации // Советская этнография. 1987 № 2.
95. История Балкан. Век XVIII. М., 2004.
96. История на България. В 14 т. Т. 4. Българският народ под османско владичество (от 15 до начало на 18 вв.). София, 1983.
97. История на България. В 14 т. Т. 5. Българско възраждане. 18 - средата на 19 вв. София, 1985.
98. Йовков М. Етнорелигиозна характеристика на павликяните от 15-17 вв. // Исторически преглед. 1989. № 9.
99. Йовков М. За статуса на павликяните през 17 в. // България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 2. София, 1982.
100. Йовков М. Павликяни и павликянството в България // Павликяни и Павликянският край. София, 1977.
101. Йовков М. Топонимите като източник за историята на павликянството // Векове. 1986. № 2.
102. Йонов М. Политика на Австрия и политическите движения в България в края на XVI до края на XVII вв. // Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет. София, 1958. Т. 52/2.
103. Кабузан В. М. Заселение Новороссии в 18 - первой половине 19 вв. М., 1976.
104. Калиганов И. И. Особенности на развитието на българската литература през 15 - първата половина на 18 вв. // Старобългаристика. 1982. Мѕ 1;
105. Катперев Н. Ф. Характер отношений России к православному Востоку в 16 и 17 столетиях. М., 1885.
106. Кауфман Н. Песни на казаците некрасовци от България // Българска музика. 1963. № 5.
107. Кацунов В. Народностно съзнание и самосъзнание на българите през 15-17 вв. // Българското общество. 15-18 век. София, 1999.
108. Качановский В. Памятники болгарского народного творчества. Вып. 1: Сборник западноболгарских песен. СПб., 1882.
109. Кирил, патриарх Болгарский. Българомохамедански селища в Южните Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско). Топонимно, етнографско и историческо изследване. София, 1960.
181
110. Кирилл, патриарх Болгарский. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на 19 в. Т. 1. София, 1965.
111. Кожухаров Г. Българската кяща през пет столетия. Края на 14-я на 19 в. София, 1967.
112. Козлов В. И. Некоторые проблемы теории нации // Вопросы истории. 1967. № 1.
113. Козлов В. И. О понятии этнической общности // Советская этнография. 1967. № 3.
114. Козлов В. И. Проблема этнического самосознания и ее место в теории этноса // Советская этнография. 1974. № 2.
115. Козлов В. И. Типы этнических процессов и особенности их исторического развития // Вопросы истории. 1968. № 9.
116. Колева Т. Семья и семейни отношения у родопски българи // Народностна и битова общност на родопски българи. София, 1969.
117. Кондаков Н. Памятники христианского искусства на Афоне. СПб., 1902.
118. Конобеев В. Д. Българското национално-освободително движение. Идеология, програма, развитие. София, 1972.
119. Косев Д. Държавната традиция в историята на българския народ // България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 1. София, 1981.
120. Критска-Иванова Е. Ф. Типология и эволюция свадебного обряда и фольклора в Болгарии (села Татарица и Казашко) // Русские: семейный и общественный быт. М., 1989.
121. Куев К., Петков Г. Събрани съчинения на Константин Костенечски. Изследване и текст. София, 1986.
122. Кузев А. Восстание Константина и Фружина // Bulgarian Historical Review. 1974. № 3.
123. Кънчев И. По някои въпроси на българо-сефарадските езикови контакти // Годишник на общественно-културно просветна организацията на евреите в НРБ. Т. 9. София, 1974.
124. Ламанский В. И. Болгарская словесность 18 века // Журнал Министерства Народного Просвещения. 1879. Ч. 145. № 9-10.
125. Ламанский В. И. Непорешенный вопрос. Болгарское наречие и письменность в 16-17 веках // Журнал Министерства Народного Просвещения. 1869. Ч. 144. № 7-8.
126. Лебедев А. П. История греко-восточной церкви под властью турок. От падения Константинополя до настоящего времени. Т. 1. Сергиев Посад, 1896.
127. Лекова Т. Сборниците със смесено съдържание от 15-17 вв. като отражение на българския светоглед от първите столетия на османското робство // Старобългаристика. 1987. № 4.
128. Леонид, архим. Надгробное слово Григория Цамблака российскому архиепископу Киприану // Чтения Общества Истории и Древностей Российских. М., 1872. Кн. 1.
129. Литаврин Г. Г. Формирование этнического самосознания болгарской народности (7 - первая четверть 10 вв.) // Развитие этнического самосознания славянских народов в эпоху раннего Средневековья. М., 1982.
182
130. Литаврин Г. Г. Особенности развития самосознания болгарской народности со второй четверти 10 до конца 14 вв. // Развитие этнического самосознания славянских народов в эпоху зрелого феодализма. М., 1989.
131. Литаврин Г. Г., Макарова И. Ф. Этническое самосознание болгар в конце 14 - начале 16 вв. // Этническое самосознание славян в 15 столетии. М., 1995.
132. Маджарски пътеписи за Балканите. 16-19 вв. София, 1976.
133. Макарова И. Ф. Болгары и греки в Османской империи: опыт межэтнического общения в 15-16 вв. // Славяне и их соседи. Греческий и славянский мир в средние века и раннее Новое время. М., 1996.
134. Макарова И. Ф. Болгары и прообразы болгарских субэтносов в Османской империи // Славяне и их соседи. Межславянские взаимоотношения и связи. Средние века - раннее Новое время. М., 200.
135. Макарова И. Ф. Вселенская церковь и проблемы этнической консолидации болгар // Церковь в истории славянских народов. Балканские исследования. Вып. 17. М., 1997.
136. Макарова И. Ф. Идея славянского единства в памятниках болгарской литературы начала 15 в. // Славяне и их соседи. Международные отношения в эпоху феодализма. М., 1989.
137. Макарова И. Ф„ Жила Л. В. Конфессии и формирование болгарской нации // Роль религии в формировании южнославянских народов. М., 1999.
138. Макарова И. Ф. Легендарные представления болгар о России в XV- XVIII вв. // Балканские исследования. Вып. 16. Российское общество и зарубежные славяне. XVIII - начало XX века. М., 1992.
139. Макарова И. Ф. Османы и самосознание болгар в 15-16 вв. // Славяне и их соседи. Османская империя и народы Центральной, Восточной, Юго- Восточной Европы и Кавказа в 15-18 веках. М., 1992.
140. Макарова И. Ф. Проблемы этногенеза евреев в болгарских землях и особенности межэтнического взаимодействия в 15-17 вв. // Славяне и их соседи. Еврейское население в Центральной, Восточной и Юго-Восточной Европе. Средние века - Новое время. М., 1994.
141. Макарова И.Ф. Россия в болгарской книжности XVIII - начала XIX вв. // XVIII век: Славянские и балканские народы и Россия. М., 1998.
142. Макарова И. Ф. Россия в представлениях и отношении к ней болгар // Россия и Балканы. Из истории общественно-политических и культурных связей (XVIII в. - 1878 г.). М., 1995.
143. Макарова И. Ф. Русский царь в народных представлениях болгар // Славяноведение. 2003. № 5. -
144. Макарова И. Ф. Русские подданные турецкого султана // Славяноведение. 2003. № 1.
145. Макарова И. Ф. Стереотип восприятия католиков в болгарском обществе конца 14-16 вв. // Славяне и их соседи. Католицизм и православие в средние века. М., 1991.
146. Макарова И. Ф. Структура автостереотипа болгар в условиях османского владычества (XV-XVI вв.) // Славяне и их соседи. Этнопсихологический стереотип в средние века. М., 1990.
147. Макарова И. Ф. Этнические представления болгарских книжников начала османского владычества // Советская этнография. 1990. № 2.
183
148. Макарова И. Ф. Этническая проблематика в произведениях болгарского патриарха Евфимия // Советское славяноведение. 1990. № 1.
149. Макарова И. Ф. Этническое самосознание болгар в первые века османского владычества: 15-16 вв. Автореф. дис.... канд. ист. наук. М., 1990.
150. Макушев В. Болгария под турецким владычеством преимущественно в XV-XVГ вв. // Журнал Министерства народного просвещения, Ч. 163, № 10.
151. Малышевский И. И. Александрийский патриарх Мелетий Пигас и его участие в делах русской церкви. Киев, 1872.
152. Маркова З. Българското църковно-национално движение до Кримска война. София, 1976.
153. Маркова Л. В. Некоторые аспекты этнического и социально-экономического развития населения Родопското края Болгарии // Сборник в чест на проф. Хр. Гандев. София, 1985.
154. Массэ А. Ислам. М., 1982.
155. Матковски А. Отпорот во Македониьа во време на турското владенье. Скопье, 1983.
156. Мейер М. С. Османская империя в XVIII в. Черты структурного кризиса. М., 1991.
157. Мейер М. С. О соотношении светской и духовной власти в османской политической системе в 16-17 вв. // Ислам в истории народов Востока. М., 1981.
158. Миладиновы Д. и К. Български народни песни. Загреб, 1861.
159. Милев Н. Български лични и семейни имена от 17 в. // Известия на Народния етнографски музей. София, 1921. Т. 3/4.
160. Милев Н. Един неиздаден документ за българската история // Известия на Българското Историческо Дружество. София, 1915. Т. 4.
161. Милев Н. Католишката пропаганда в България през XVII в. Историческо изследване. София, 1914.
162. Милетич Л. Заселване на католишките българи в Седмоградско и Банат // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1897. Т. 14.
163. Милетич Л. Из историята на българската католишката пропаганда в 17 в. // Български преглед. 1893/1894. № 10, 11, 12.
164. Милетич Л. Нашите павликиани // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1903. Т. 19.
165. Миллер А. Ф. Мустафа паша Байрактар. Оттоманская империя в начале XIX в. М.; Л., 1947.
166. Миноски М. Ослободителните движенија и востанија во Македонија (1564-1615). Скопье, 1972.
167. Мирчев К. За съдбата на турцизмите в българския език // Известия на Институт за български език. София, 1952. Т. 2.
168. Мирчев К. За някои лексикални особенности на българския Физиолог от 16 в. // Сборник в чест на А. Т. Балан. София, 1956.
169. Мирчев К. Съпротива на българския език срещу насилствената турска ассимиляция // Български език. 1953. № 3.
184
170. Миятев П. Потомки крымских Гиреев и их господство в некоторых частях Болгарии в 17-19 вв. // Ученые записки Института славяноведения АН СССР. 1958. № 16.
171. Москона И. Влияние на българската култура на българските евреи // Проучвания за история на еврейското население в българските земи. София, 1980.
172. Москона И. Джудезмо — разговорен език на българското еврейство // Годишник на общественно-културно просветна организация на евреите в НРБ. Т. 3. София, 1968.
173. Муравьев А. Н. Сношения России с Востоком по делам церквы. Т. 1, СПб, 1885.
174. Муртузалиев С. И. Из истории болгарского народа под османским господством: Константинопольская патриархия в системе османского управления XV-XVI вв. // Советское славяноведение. 1982. № 3.
175. Мутафчиева В. Аграрните отношения в Османската империя през XV- XVI вв. София, 1962.
176. Мутафчиева В. Българските земи и османската държава (15-18 вв.) // История на България през погледа на историците И. Божилов, В. Мутафчиева и др. София, 1993.
177. Мутафчиева В. Категориите на феодално зависимо население в нашите земи под турска власт през XV-XVI вв. // Известия на Института за история при БАН. Т. IX. София, 1960.
178. Мутафчиева В. Към въпроса за състава и облика на османската феодална класа през XV-XVI вв. // Исторически преглед. 1961. № 6.
179. Мутафчиева В. Кърджалийско време. София, 1977.
180. Мутафчиева В. Османска социално-икономическа история: Изследвания. София, 1993.
181. Мутафчиева В. «Предсказанията» за края на Османската империя (към въпроса за руско-балканските културни връзки през XIX в.) // Studia balkanica. Балкански културни и литературни връзки. София, 1974. Вып. 8.
182. Мутафчиева В. Феодалната рента, присвоявана от ленния държател в Османската империя // Известия на Института за Българска история. Т.УН. София, 1957.
183. Наумов Е. П. Анонимная болгарская хроника и проблемы балканской общественно-политической мысли 14-15 вв. // Балканские исследования. Вып.З. М., 1978.
184. Наумов Е. П. Об авторстве Анонимной болгарской хроники 15 века // Советское славяноведение. 1969. № 3.
185. Немски и австрийски пътеписи за Балканите. 15-16 вв. София, 1976.
186. Негиев Г. Български довъзрожденски културно-народностни средища. София, 1977.
187. Нешев Г. К вопросу о состоянии болгарских церквей и монастырей в первые столетия османского владычества // ЕСиЈеѕ 1иѕ1оп1јиеѕ. 1970. № 5.
188. Нешев Г. Православни институции през XV-XVIII вв. // Православието в България (теоретико-историческо осветление). София, 1974.
185
189. Ников П. Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци // Известия на Българското Историческо Дружество. София, 1928. Т. 7/8. Ј
190. Новакович С. Служба и живот светаго Гурга Кратовца // Гласник Српског ученог друштва. Београд, 1867. Т. 19.
191. Новичев А. Д. Крестьянское восстание в Турции в начале 15 в. // Проблемы востоковедения. 1960. № 3.
192. Новичев А. Д. Рабство в Османской империи в средние века // Проблемы социальной структуры и идеологии средневекового общества. Вып. 2. Л., 1978.
193. Орешков П. Няколко документа за Пазвантоглу и Софрония Врачански (1800-1812) // Сборник на Българската академия на науките. София, 1914. Т. 3.
194. Орешкова С. Ф. Османская империя в первой половине XVII в. Социально- экономическое положение, внутренняя и внешняя политика // Османская империя и страны Центральной, Восточной и Юго-Восточной Европы в XVII в. Ч. 1. М., 1998.
195. Орешкова С. Ф. Османская империя во второй половине XVII в. Внутренние проблемы и внешнеполитические трудности // Османская империя и страны Центральной, Восточной и Юго-восточной Европы в XVII в. 4.2. М., 2001.
196. Орешкова С. Ф. Османский феодализм: типологические наблюдения // Государство в докапиталистических обществах Азии. М., 1987.
197. Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Под ред. П. Динеков. София, 1963.
198. Панова С. Еврейската община в българските земи през 16-18 вв. // Проучвания за историята на еврейското население в българските земи. 15-19 вв. София, 1980.
199. Панова С. Търговска и финансова дейност на евреите на Балканите през 16-17 вв. // Исторически преглед. 1967. № 3.
200. Парушев П. Шейх Бедреддин Еретика. София, 1982.
201. Паскалева В. Развитие на градското стопанство и генезис на българската буржоазия през XVIII в. // Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, 1962.
202. Паскалева-Кабадаиева К. Ислямски влияния върху българското изкуство през XV-XVIII вв. // Проблеми на изкуство. 1980. № 3.
203. Петканова Д. «Латини» и «немци» в старобългарската народна песен // Български фолклор. 1984. Ха 4.
204. Петров П. Съдбоносни векове за българската народност. Края на XIV в. 1912 година. София, 1975.
205. Пляков 3. За демографски облик на българския град през 15 - средата на 17 в. // Исторически преглед. 1968. № 5.
206. Пляков 3. За регламентацията на градското занаятчийското производство в българските земи през 15 - средата на 17 вв. // Известия на Института за история. Т. 21. София, 1970.
207. Попов Л. Принос към изучаване миналото на българското отечество // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1909. Т. 24.
186
208. Попруженко М.Г. Синодик царя Борила. Одесса, 1899.
209. Примовски А. Общност на някои обичаи у родопски българи // Народностна и битова общност на родопски българи. София, 1569.
210. Протич А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 гг. // България. 1000 години. 927-1927. София, 1930. Т. 1.
211. Протич А. Света гора и българското изкуство // Български преглед. 1929. № 2.
212. Радкова Р. Националното самосъзнание на българите през XVIII и началото на XIX вв. // Българската нация през Възраждането. София, 1980.
213. Радонич Й. Епистолар манастира Продром // Споменик. Т. 49. Београд, 1902.
214. Радушев Е. Аграрните институции в Османската империя през XVII- XVIII вв. София, 1995.
215. Развитие этнического самосознания славянских народов в эпоху зрелого феодализма. М., 1989.
216. Райков Б. Орнамент и миниатюра в българските ръкописи 15-18 вв. София, 1979.
217. Романска Ц. Въпроси на българското народно творчество. София, 1976.
218. Романска Ц. Фолклор на русите некрасовци от с. Казашко, Варненско. София, 1959.
219. Руски пътеписи за българските земи 17-19 вв. София, 1986.
220. Сакъзов И. Новооткрити документа от края на 14 в. за българи от Македония, продавани като роби // Македонски преглед. 1932. № 2/3.
221. Самашич Р. Мехмед Соколович. Београд, 1975.
222. Сантова М. Взаимодействия между фолклорна и специална култура в периода 16-17 вв. // Проблеми на изкуство. 1984. № 2.
223. Семенова И. В. Участие болгар в русско-турецких войнах XVIII в. // Балканский исторический сборник. Кишинев, 1970. Т. 2.
224. Скальковский А. А. Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Одесса, 1848.
225. Славейков П. Р. Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1890. Т. 2.
226. Славянские народы Юго-Восточной Европы и Россия в XVIII в. М., 2003.
227. Снегаров И. История на Охридската архиепископия-патриаршия от падането и под турците до нейното уничтожаване (1394-1767). Т. 2. София, 1931.
228. Снегаров И. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI-XVIII вв. София, 1953.
229. Снегаров И. Турско владичество пречка за културното развитие на българския народ и други балкански народи София, 1958.
230. Снегаров И. Търновски митрополити в турско време // Списание на Българската Академия на науките. Т. 52. София, 1935.
231. Сокольский В. О характере и значении Эпанагоги // Византийский временник. Т. 1. СПб., 1894.
232. Соловьев П. Христианские мученики, пострадавшие на Востоке со времени завоевания Константинополя турками. СПб., 1862.
233. Софроний Врачанский. Жизнеописание / Изд. подг. Н. М. Дылевский, А. И. Робинсон. Л., 1976.
187
234. Списаревска Й. За правния режим на дубровнишките колонии в българските земи под османското владичество (15-16 вв.) // Исторически преглед. 1973. № 2.
235. Списаревска Й. Чипровското въстание и европейският свят. София, 1988.
236. Спространов Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София, 1902.
237. Спространов Е. Опис на ръкописите в библиотеката при св. Синод на българската църква. София, 1900.
238. Станимиров С. Политическа дейност на българите-католици през 30-70-е години на XVII век: към история на българска съпротива. София, 1988.
239. Станчева М. Художествени качества от българската керамика от епоха 15-17 вв. // Традиции и нови черти в българското изкуство. София, 1976.
240. Стойкова С. Към проучването на една обща тема в българския и гръцкия фолклор (Песната за падането на Цариград) // Български фолклор. 1985. № 3.
241. Стойкова С. Общи черти и различия между българските и сръбските хайдушки и гръцки клефтически песни // Славянска филология. Т. 14. София, 1973.
242. Стойкова С. Песеният и прозаичният фолклор на родопските българи-мохамедани // Народностна и битова общност на родопски българи. София, 1969.
243. Стоянов М., Кодов X. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т.З. София, 1964.
244. Стоянов М., Кодов X. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 4. София, 1971.
245. Сырку П. А. Очерки из истории литературных сношений болгар и сербов в XIV и XVII вв. Житие святого Николая Нового Софийского по единственной рукописи XVI в. СПб., 1901.
246. Тверитинова А. С. К вопросу об изучении первого антифеодального восстания в средневековой Турции // Византийский временник. Т. 11. М., 1956.
247. Тодоров Н. Балканският град. XV-ХIX век. Социално-икономическо и демографско развитие. София, 1972.
248. Тодоров Н. Еврейското население в балканските провинции на Османската империя през 15-19 вв. // Проучвания за историята на еврейското население в българските земи. 15-19 вв. София, 1980.
249. Тодоров Н. За демографското състояние на Балканския полуостров през XV-XVI вв. // Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет. София, 1960. Т. 53/2.
250. Тодорова О. Православната църква и българите. София, 1997.
251. Тихомиров М. Н. Исторические связи России со славянскими странами и Византией. М., 1969.
252. Трайков В., Жечев Н. Българската емиграция в Румъния XIV в. - 1878 г. и участието и в стопанския, обществено-политическия и културния живот на румънския народ. София, 1986.
253. Трифонов Ю. Историческо обяснение на вярата в «Дядо Ивана» (Русия) у българския народ // Библиотека на Славянска беседа. София, 1908. Т. 1.
188
254. Трифонов Ю. Унищожаването на Търновската патриаршия и заместването ѝ с митрополитство-архиепископство // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Т. 22/23. София, 1906-1907.
255. Тъпкова-Заимова В., Милтенова А. «Пророчества» във византийската и старобългарската книжнина // Старобългаристика. 1984. № 3.
256. Флоринский Т. Воззрения южных славян на Русь (по историческим свидетельствам и народным песням) // Славянское обозрение. Т.З. М., 1892.
257. Фрейденберг М. М. Дубровник и Османская империя. М., 1989.
258. Френски пътеписи за Балканите. XV-XVIII вв. София, 1975.
259. Хаджиниколов В. Българо-руски стопански отношения и връзки до Освобождението ни от турско иго // Трудове на Висшия икономически институт «Карл Маркс». Т. 1. София, 1957.
260. Халанский М. Г. Южнославянские песни о смерти Марка Кралевича. СПб., 1904.
261. Хинкова X. Пътеписни извори от 15 и 16 вв. за бита и култура на българския народ // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Т. 55. София, 1976.
262. Христов X. Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на XX вв. София, 1964.
263. Христов X. За самоуправлението на българите в османската държава през 15—18 вв. // Исторически преглед. 1973. № 1.
264. Христов X. Лични имена и имена на местности в Родопите // Родопски сборник. Т. 1. София, 1965.
265. Христов X. Манастирите от Великотърновския край като общественно-културна институция през 15-19 вв. // България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 2. София, 1982.
266. Христов X. Християнски елементи в родопската топонимика // Родопски сборник. Т. 1. София, 1965.
267. Христова Е., Караджова Д., Икономова А. Български ръкописи от 9 до 18 век, запазени в България. Своден каталог. София, 1982.
268. Цанева Е. Етнополитически елементи на българското народно самосъзнание // Старобългаристика. 1987. № 2.
269. Цветкова Б. Българската народност и изяви на народностно съзнание през 15-18 вв. // 1300 година на Българската държава. София, 1978.
270. Цветкова Б. За някои форми на съпротива срещу турския феодален строй през XVIII в. // Паисий Хилендарски и неговата эпоха. София, 1962.
271. Цветкова Б. Новые документы о спахийском землевладении в Османской империи в конце 16 в. // Восточные источники по истории народов Юго- Восточной и Центральной Европы. Т. 1. М., 1964.
272. Цветкова Б. Новые данные о христианах-спахиях на Балканском полуострове в период турецкого господства // Византийский временник. Т. 13. М., 1957.
273. Цветкова Б. О религиозно-национальной дискриминации в Болгарии во время турецкого владычества // Советское славяноведение. 1957. № 2.
274. Цветкова Б. Опазване на българската народност и изяви на народностното съзнание през 15-18 вв. София, 1972.
189
275. Цветкова Б. Памятна битка на народите: Европейския югоизток н османското завоевание края на XIV и първата половина на XV в. Варна, 1979.
276. Цветкова Б. Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи. Ч. II. Зависимото население и неговата борба против турския феодален гнет // Известия на Института за българска история при БАН. T. V. София, 1954.
277. Цветкова Б. Проучвания на градското стопанство през 15-16 вв. София, 1972.
278. Цветкова Б. Робството в Османската империя и по-специално в българските земи под турска власт // Исторически преглед. 1954. № 2.
279. Цветкова Б. Хайдутството в българските земи през XV-XVIII вв. София, 1971.
280. Цонев Б. Опис на ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в София. София, 1910. T. 1.
281. Цонев Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 2. София, 1923.
282. Цонев Б. Славянски ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в Пловдив. Софня, 1920.
283. Челеби Евлия. Пътепис. София, 1972.
284. Шептунов И. М. Хайдуцкое движение в фольклоре южных славян и болгарской литературе. М., 1982.
285. Шилтбергер X. Пътепис. София, 1971.
286. Шишков Ст. Избрани произведения. Пловдив, 1965.
287. Шигимарев В. Ф. Романские поселения на юге России. Л., 1975.
288. Шопова Д. Македонија во 16-17 век: Документи од цариградските архиви (1557-1645). Скопье, 1955.
289. Ягич И. В. Рассуждения южнославянской и русской старины о церковнославянском языке // Исследования по русскому языку. Т. 1. СПб., 1885-1895.
290. Яцимирский А. И. Григорий Цамблак, очерк его жизни, административной и книжной деятельности. СПб., 1904.
291. Яцимирский А.И. Из истории славянской письменности в Молдавии и Валахии в 15-17 вв. СПб., 1906.
292. Яцимирский А. И. Из истории славянской проповеди в Молдавии. Неизвестные произведения Григория Цамблака, подражания ему и переводы монаха Гавриила. СПб., 1906.
293. Acta Bulgariae ecclesiastica aba. 1565 usque ad a. 1799. Zagrabiac, 1887.
294. Bogdan I. Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtschreibugg // Archiv für Slavische Philologie. Berlin, 1891, bd. 13.
295. Braude B. Foundation Myths of the Millet System // Christians and Jews in the Ottoman Empire. The Functioning of a Plural Society. N. Y., 1982. VI.
296. Callimachus Ph. Philippi Callimachi Historia de regne Vladislao. Varsowiae, 1961.
297. Cvetkova B. Le service des celep et ravitaillement en bétal dans l'Empire ottoman (XV-XVIII-e s.) // Etudes historiques. 1966. № 2.
298. Gianelli G., Vaillant A. Un lexique macédonien du XVI siècle. Paris, 1958.
299. Grabar A. Influences musulmanes sur la décoration des manuscrits slaves balkaniques // Revue des Etudes Slaves. V. 27. Paris, 1951.
190
300. Grabar A. Recherches sur les influences orientales dans l'art balkanique. Paris, 1928.
301. Hasluck F. Christianity and Islam under the Sultans. Oxford, 1929.
302. Holthuzen J. Neues zur Erklärung des Nadgrobnoe slovo von Grigoriy Camblak auf den Moskauer Metropoliten Kiprian // Sonderdruck aus Slavistischen Studien zum VI Internationalen Slavistenkongress in Prag, 1968. München, 1968.
303. Forberger R. Die Manifaktur in Sachsen. Berlin, 1958.
304. Franko M. Essai sur l'histoire des Israilites d'Empire Ottoman. Paris, 1897.
305. Inalcik H. Military and Fiscal Transformation in the Ottoman Empire, 1600-1700 // Inalcik H. Studies in Ottoman Social and Economic History. London, 1985.
306. Inalcik H. Od Stefana Dusana do Osmanskog carstva. Hrisčanske spahije u XV vijeku i njihovo porijeklo // Prilozi za orientalnu filologiju u istoriji jugoslovenskih naroda pod turskom vladivinom. 1952/1953. 3/4.
307. Inalcik H. Ottoman method of conquest // Studia Islavica. 1954. Xs 2.
308. Inalcik H. The Ottoman Empire. The Classical Age 1300-1600. London, 1975.
309. Iorga N. Byzance après Byzance: Continuation de l'histoire de la vie byzantine. Bucarest, 1971.
310. Kabrda J. Le systeme fiscal de l'eglise orthodoxe dance l'Empire Ottoman. Brno, 1969.
311. Kaluzniacki E. Aus der panegyrichen der Südslaven. Wien, 1901.
312. Kaltizniacki E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius. Wen, 1901.
313. Karpat K. An Inquiery into Social Foundations of Nationalism in the Ottoman State: From Social Estate to Classes, From Millet to Nations. Princeton, 1973.
313a. Kraelitz-Greifenhorst F. Kanunname Sultan Mehmed des Eroberers // Milleilungen zur osmanischen Geschichte. 1921. № 1.
314. Mantra R. The Tranformation of Trade in the Ottoman Empire in the XVIII century // Studies in Eighteenth century Islamic History. Amsterdam, 1977.
315. McGowan B. Economic Life in Ottoman Empire. Taxation, Trade and the Struggle for Land, 1600-1800. Cambridge, 1981.
316. Mutafcieva V., Dimitrov Str. Sur l'etat du system des timars des XVII-XVIII ss. Sofia, 1968.
317. Obolensky D. The bogomils. A study in Balkan neomanichaeism. 1948.
318. Pantazopoulos N. Church and Low in the Balkan Peninsula during the Ottoman Rula. Thessaloniki, 1967.
319. Papadopoulos S. Les privilèges du Patriarcat Oecuménique dans l'Empire Ottoman. Paris, 1924.
320. Petrovich M. The russian image in Renescence Bulgaria (1760-1878) // East European quarterly. 1967. № 2.
321. Shaw St., Shaw E. History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. V. 1-2. Cambridge, 1976-1977.
322. Scharenkoff V. A study of manycheism in Bulgaria. 1927.
323. Skendi S. Crypto-Christianity in the Balkan area under the ottomans // Slavic Review. 1967. № 2.
324. Tachiaos A.E. Die Aufhebung des bulgarischen Patriarchate von Tirnovo // Balcan studies. 1963. № 1.