ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ. СВЕДЕНИЯ ЗА ПОГРЕБВАНЕТО НА ЛЕВСКИ В «ГРОБИЩАТА ПРИ ОКРЪЖНАТА ПАЛАТА»
1. Левски погребан от два попа в градските гробища (Стоян Маринов, 1937)
2. Гробът на Левски — до църквицата в българските гробища при Окръжната палата (Д. С. Маринов и Вл. Икономов, 1937)
1. ЛЕВСКИ ПОГРЕБАН ОТ ДВА ПОПА В ГРАДСКИТЕ ГРОБИЩА
«Като един от живите съвременници и свидетели, зная много добре, че това място, на което е построен паметника на Апостола, на същото място беше обесен и затова веднага след Освобождението, общината разпореди да се загради това място и се струпаха няколко камъни за основата на паметника.
Що се отнася до мястото на гроба му, спомням си следното:
Бях ученик от 1-и клас на тукашното 5-о класно училище, находяще се в двора на черквата «Св. Неделя» — на мястото, дето е построена новата трамвайна спирка. Това училище турците изгориха през ноемврий месец 1877 година.
Един ден през февруарий месец 1873 година, влезнаха в училището двама полицаи и потърсиха учителя ни поп Тодор. Понеже той отсъствуваше тоя ден, то главния ни учител Расолков ги изпрати с училищния слуга у дома му. На другия ден узнахме от слугата, че полицаите намерили поп Тодор и го завели в затвора да изповяда и пречисти осъдения на смърт дякона Игнатий (Васил Левски) и, че в същия ден рано сутринта последният бил обесен на северо-източния край на града — на пътя за село Подуене.
73
Няколко ученици от класовете, които живееха в махалата, близка до лобното място, в това число и аз, попитахме учителя ни Димитър Манов — ще може ли да отидеме да видим обесения дякон. Той, освен дето ни позволи, но и сам изказа желание да ни придружи.
Към 5 часа след пладне, щом ни разпуснаха от училището, събрахме се 10-тина ученици и заедно с учителя Манов, тръгнахме към Шарения (левския) мост. От там вдясно по вала (хендека) минахме през Кюлуците, стигнахме и се спряхме на около 50 крачки от беси лото,около което имаше и събрани разни хора, мъже и жени, повечето селяни, които си отиваха по селата, понеже беше пазарен ден, а също тълпа циганчета, които полицая разгонваше.
Мислехме, че ще видим Левски, облечен в монашески дрехи; оказа се, обаче, че той беше с дрехи като турчин, с превързана глава, та приличаше на турски ходжа. Краката му бяха обути с навуща и царвули.
Мястото на бесилката беше близо до хендека и на края на оградата на турската казарма, в която след Освобождението беше заета от 1-о артилерийско отделение.
Като постояхме около половин час и беше почнало да се смрачава, видяхме да пристига една конска каруца с двама свещеници и двама слуги от черквите. До колкото помня свещениците бяха поп Тоше и поп Андон, понеже поп Тодор бил задържан, под следствие както и други учители. . .
Слугите снеха Левски от бесилото и го положиха в колата. Свещениците прочетоха кратка молитва и колата потегли към града, последвана от един полицай, от свещениците и няколко любопитни граждани, които следваха издалеч и, към които и ние се присъединихме.
Процесията мина през Банския площад (Баня-баши), по Пиротска улица, към градските ни гробища.
Трима от нашите другари: Георги Мартинов, Тодор Христов и Христо Николов се отделиха от банята и си отидоха, а останалите 5—6 ученика с учителя Манов, продължихме до моста, който минаваше през малката река за самите гробища. Спряхме се на хендека (вала) до моста, понеже полицая никого не пусна да отиде и влезе в гробищата. От високия вал гледахме как замина колата с покойния, последван от двамата свещеници и
74
слугите и се спре на западния край на гробищата, зад параклиса. Тук стана опелото и погребението в приготвения от сутринта гроб. Опелото извършиха двамата свещеници, понеже и починалия е свещено лице. На същото място се извърши и погребението на обесените възстаници от Априлското възстание през лятото 1876 г След погребението на Левски, турските власти започнаха да преследват всички лица, които са имали познанство с Левски. Така пострадаха някои даже невинни хора, в това число и нашите учители, които бяха задържани под следствие, та почти цял месец училището бе затворено. Двама от учителите ни: Христо Ковачев и Иван Чинчов бяха обвинени, че са давали подслон в домовете си на Апостола, за което бяха осъдени и изпратени на заточение. Другите ни учители: Расолков, Малинков, Беловеждов, Д. Манов, поп Тодор и Спас Георгиев бяха поставени под строго наблюдение, макар да бяха освободени. Много съжалявахме за отстранението на първите двама учители, които освен предметите, първия ни учеше пение — на народни юнашки песни като: «Вятър ечи, балкан стене, сам юнак на коня»; «Горо ле зелена, ти водо студена» и пр., а втория ни учеше на пасивна гимнастика в двора на училището.
При тия строги мерки от турското правителство, кой смееше да посети гроба на Левски, камо ли да го загради и постави знаци, от които да се запази мястото на гроба. При това, кой би помислил тогава, че наскоро ще настъпят такива събития, чрез които апостола Левски ще възкръсне в душите на целокупния наш народ, за своето самопожертвуване за свободата на отечеството ни, та макар скрито да обозначи гроба му.
Поне, ако не бяха преместени гробищата наскоро след освобождението ни на сегашното място до селото Орландовци, можеше да се намери някой, който да знае, или да е чул и запомнил макар по предание мястото на гроба му.
Щом, обаче, преместиха гробището, всички ония, които нямаха възможност да пренесат останките на своите близки в новите гробища, в това число и останките на Апостола, се изгубиха гробовете им, понеже на техните места се построиха къщи, градини и др.
Що се отнася до казването на някои, че тялото на Левски било оставено да виси на бесилото три дена, и че
75
било погребано до сегашния му паметник, а после извадено, неизвестно кога и от кого, това са легенди.
Стоян Маринов — зап. офицер
В. «Мир», бр. 11001 от 23 март 1937 г. — «Още някои спомени за Васил Левски» — Ст. Маринов, зап. офицер.
«Градските гробища», за които пише Маринов, ако се съди по маршрута на процесията («през Банския площад — Баня Баши по Пиротска улица) съвпадат с гробищата «при Окръжната палата между улиците «Хр. Ботев», «Позитано» и «Владайска» — до новите тогава еврейски гробища — според описанието им от Д. Пенев в обнародвани през 1935 г. негови «Спомени», с. 51. По-късно на мястото на Сметната палата е била построена сградата на Министерство на земеделието.
В статията си «Нови данни за Левски», поместена във «Вестник на вестниците» от 25 април 1937 г. художника Г. Черкезов оспорва истинността на твърдението на Ст. Маринов за погребването на Левски в «гробищата при Сметната палата», «тъй като там е имало християнско гробище след 1874 година, а до 1870 година гробището е било на кокона Кир Ташовица».
Статията на Маринов в «Мир» предизвиква и възражението на Спас Клисаров, който пише във в. «Зора» бр. 5596/1938 г.: «смътно си спомням, че Левски е заровен без опело».
В крайната оценка на статията на Ст. Маринов следва да се имат предвид и някои явни противоречия в нея с вече установени факти. Такъв е случаят с твърдението на автора, че председателят на Софийската духовна община иконом поп Тодор е бил «задържан» и затова не е могъл да присъствува на погребението на Левски, извършено от свещениците поп Тоше и Андон. В действителност, в София във връзка с процеса срещу Д. Общи са били арестувани «само двама» души: единият по-късно е освободен, а другият — учителят по турски език Хр. Ковачев е осъден и пратен на заточение. (Виж писмото на Н. Геров до граф Игнатиев от 4 декември 1872 г., както и писмото на Йорданка Филаретова до Н. Геров ог 24 ноември 1872 г. в «София през Възраждането», 1988 г., с 130 и 131.)
Няма каквито и да било други данни за макар и временното задържане на поп Тодор, който извършва изповедта на Левски пред бесилото, според собствения му разказ пред Захари Стоянов. Нито за задържането на учителите по пеене и гимнастика на Ст. Маринов и особено на учителя Беловеждов (Никола Беловеждов), който идва в София след Освобождението.
Освен това, според Османския наказателен закон, раздел II, чл. 17, тялото на екзекутирания Левски е могло да бъде погребано в редовното гробище само ако българската духовна община в София би го поискала, а за подобна постъпка няма никакви данни, като изключим твърдението на самия Ст. Маринов.
76
2. ГРОБЪТ НА ЛЕВСКИ — ДО ЦЪРКВИЦАТА В БЪЛГАРСКИТЕ ГРОБИЩА ПРИ ОКРЪЖНАТА ПАЛАТА
«Напоследък във всекидневния печат за гроба на апостола В. Левски се изнесоха такива чудновати небивалици, че става наложително да се запитаме, в епохата на легендите ли живеем или в настоящия просветен XX век.
За да се тури край на този не желателен в печата спор относително местопогребението на апостола В. Левски, ние, подписаните по-долу, излагаме самата истина и с неоспорима положителност твърдиме следното:
1) Д. С. Маринов, полковник о.з.: През 1886 г. бях Юнкер. Военното училище тогава беше на лагер при село Княжево. В праздничен ден, за да отида в отпуска за гр. София, за по-пряко, често съм минавал през българските гробища, находящи се тогава при Окръжната Палата. В гробищата, които тогава бяха вън от града, имаше една малка църквица — параклисче доста запуснато. При едно мое преминаване през гробищата съгледах, че при църквицата бяха застанали няколко стари жени баби, от ония, които срещу възнаграждение обслужват за уреждане на гробовете. Аз като знаех от по-рано, че местата в гробищата близо до църквата са почетни и там са гробовете на по-заслужили граждани, запитах бабите на кои са тия гробове?
Една от бабите, като показа с ръка един гроб до самата църквица, каза: «Този гроб е на комитата Левски, когото турците обесиха на пазарището». Посоченият гроб, прегледан от мене, беше съвършено изравнен с повърхността на земята, на него имаше обикновен каменен кръст, каквито ги има по гробовете на селските гробища и без никакъв надпис или друг някакъв знак.
ъщата баба ми показа друг гроб, съседен до гроба На Левски, и каза: «В тоя са заровени червата, стомаха и пр. на капитан Маринов, командир на Бдинския полк, убит през Сръбско-българската война в 1885 г.» Болничните лекари са били извадили на убития офицер вътрешните органи, които са заровени в г. София, а тялото е било балсамирано, за да може да се пренесе веднага в родния му град, гдето действително е било пренесено и погребано.
77
След това същата баба, показа и трети гроб, през един от гроба на Левски, като каза, че «в него е погребано детето на поп Петър».
Понастоящем цялата местност на въпросните гробища е застроена с къщи и е п р е с е ч е н а с улици и никакви следи не са останали от въпросните гробове.
2) Вл. Икономов, полковник о.з.:
Изложеното по-горе за въпросните гробове потвърждавам напълно.
Като ученик в София с десетки пъти съм придружавал моите родители, когато са отивали на гроба на моето братче за отслужване на църковни служби.
Лично от покойния поп Тодор, както и от покойния ми баща — поп Петър съм чувал и зная, че гроба на апостола В. Левски е бил до самата стена на църквицата в българските гробища при Окръжната палата. Освен това, съм присъствувал няколко пъти, когато свещениците са отслужвали на гроба на Апостола парастас или са чели молитва.
Д. С. Маринов
Вл. Икономов»
В. «Мир» от 25 март 1937 г. — «Де е гробът на Васил Левски» — писмо до редакцията на Д. С. Маринов и Вл. Икономов.
За отбелязване е в тази статия противоречието в становищата на посочените двама съавтори с версията на Ст. Маринов. Според Ст. Маринов на гроба на Левски не са били поставени «знаци», които да го запазят. Тъкмо обратното пишат Д. С. Маринов и Вл. Икономов, че върху гроба на Левски имало «каменен кръст».
Второ, по-съществено противоречие в статията на Маринов е позоваването им на поп Тодор, че Левски е погребан «До самата стена на църквицата в българските гробища при Сметната палата», с разказа на самия поп Тодор, документиран от Захари Стоянов.
Сходни със становищата на Ст. Маринов, Д. С. Маринов и Вл. Икономов е и писаното от Ал. Тилев в «Мир» от 9 март 1937 г. . . Той твърди, че Левски е бил погребан в района около бул. «Хр. Ботев» — бул «Бъкстон» — площад «Възраждане», София, т. е. гробището при Окръжната палата. Това поддържа и Йосиф Ходновски в статията си «Спомени на баба Ласка. . . » — София, 9, № 540 от 20 септември 1937 г.