ДЯЛ ПЪРВИ. ДОКУМЕНТИ К СВИДЕТЕЛСТВА КОСВЕНО СВЪРЗАНИ С ГРОБА НА ЛЕВСКИ
1. Най-старото известие за църквата «Света Великомученица Параскева-Самарджийска»
2. Преизграждането на «Св. Петка Самарджийска» през 1802 г.
3. Името на църквата «Св. Петка Самарджийска» според кръщелно свидетелство от 1895 година
4. Такия Теодоров — епитроп на «Света Петка Самарджийска»
5. Куриер на Левски — Минчо Хаджинедев посещава църквата «Св. Петка»
6. Местонаходище на бесилките в София през 80-те години на XIX век
8. Къде и как са се погребвали мъртъвците в София около 1870 г.
9. Съставът на българската Софийска духовна община през 1872—73 г.
10. Режим за погребване на екзекутираните престъпници в турския наказателен закон|
11. Притурка към наказателния закон от 1869 г.
12. Обесването на Димитър Общи
13. Съобщение на Йорданка Филаретова за обесването на Общи
1. НАЙ-СТАРОТО ИЗВЕСТИЕ ЗА ЦЪРКВАТА «СВЕТА ВЕЛИКОМУЧЕНИЦА ПАРАСКЕВА-САМАРДЖИЙСКА»
«. . . На 24-и (юни 1578 г.) почти на разсъмване изминахме 2 мили до София през приятни, хубави ниви и ливади и от двете страни течаха много поточета. Градът е открито селище, твърде голям, къщите покрити със сини шинди. Там живеят много рагузании и над 300 евреи, които си имат свои немски, италиански и гръики синагоги, но повечето говорят немски. Имат много пленени християни, особено жени, които също поеврейчват.
На 20-и (25-и) бях с нашия Йохим, закупчика, при митрополита. Той е фин, любезен човек, по външност прилича на патриарха. Главната му черква е «Св. Марина», засводена и цялата изрисувана, иконите са подновени. При вратата на олтара в един ковчег лежи тялото на Св. Стефан, който е бил български цар и трябвало да стане монах. Ръцете му са открити, но лицето и останалата част от тялото са покрити. На гърдите му е поставена паничка, в която хората, които го гледат, оставят аспри. До нея гори свещ. В тази черква има българско училище. В града има още едно училище, където учат момичетата да четат. Гръцки училища нямат, а от тези две училища излизат повечето български свещеници.
17
Българите и гърците тук ходят в една черква, защото имат еднакво богослужение. Когато присъствуват много българи, литургията се чете на български. До нашата къща стои една висока кръгла кула, която българите преди 40 години са имали още за своя черква, но турците са им я взели и направили от нея джамия, т. е. турска черква. Тук има както 12 свещеници, така и 12 черкви: 1. Споменатата главна или катедрална черква «Св. Марина», три черкви «Св. Никола», две — «Св. Параскева», ... 7. «Кириаки» — на «Господ Христос» или черква на господа, 8. «Св. Архангел», 9. «Възнесение», 10. «Всех светих», 11. «Св. Йоан, предтеча на Христа», 12. «Св. Лука». Към този митрополит спадат над 300 села или черкви. Тук има също малък безистен, където получих 21 езически пфенига.»
«Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград» от Стефан Герлах, подбор и превод М. Киселинчева, София, 1976, с. 263 и 264.
Ст. Герлах извършва пътуването си между 1573—78 г. в качеството му на пастор към посланичеството на немския император до Високата порта. За пръв път част от неговата книга се появява у нас в превод на К. Иречек в кн. 6/1883 г. на Периодично списание. Разликата между неговия превод и този на Киселинчева при изброяването на софийските църкви е само в това, че двете софийски «Параскеви» у Иречек са споменати с употребяваните по същото време наименования: «Света Петка Самарджийска» и «Стара Света Петка». По-подробно за имената на тези две софийски църкви виж «София преди XIX век до освобождението на България» от Петър Динеков, София, 1937 г., а също и «Бележки и приписки по софийските църкви» от Е. Спространов, «Сборник за народни умотворения, наука и книжнина», кн. 22—23, София 1906—907 г.
2. ПРЕИЗГРАЖДАНЕТО НА «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА» ПРЕЗ 1802 Г.
«. . . От един осмогласник, печатан през царуването на ц-ца Елисавета Петровна, под текста на първите листа четем:
«Сия книга приложи хаджи Димитрий приложи у ста Петка Семерджиска за негову душу и за родители негови Драгул и Милка и подружие, негова и Цвета и чеда его Петро, Никулица, Стоянка. Лето господен 1761, месе1 юни 20.»
18
На последния лист на края: «Знати се кога се загради църквата ста Парашкева на лето от сътворение мира 7310 от рождение Христа 1802 месец юни 24 ден. Беше настоятел хаджи Мато питроп Тончо Терзи и при поп Маноте Грънчар. 7310 от Адама. От Христа 1802».
«Това лето биха се арнаутее у София запалиха. . . изгореха 16 къщи, умреха неколку. . . (горело) от 3 сахато до 11 сахато.»
«Поп Христоте бог да го прости.»
Е. Спространов, «Бележки и приписки по Софийските черкви», Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, том XXII и XXIII, София, 1906—1907 г.
3. ИМЕТО НА ЦЪРКВАТА «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА» СПОРЕД КРЪЩЕЛНО СВИДЕТЕЛСТВО ОТ 1895 ГОДИНА
БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СВЕТО КРЪЩЕНИЕ
Регистър № 50-ий ВР. 96
В седмий ден на Юлий месеца от хилядо и осемстотин и деветдесет и пета година роди се в София у Софийската Епархия от православни родители: Димитър Марков и законната му съпруга Мария Д. Маркова отроче ог женский пол, което се кръсти днес от долеподписаний свещеник Христо Николов в прихода на църквата Св. М-ца Парашкева и се именува в светото кръщение Златка и въсприя от свещената купел от Рада Саръ Илиева.
За уверение се дава настоящето свидетелство.
Кр. на 30-ий Юлий 1895 г. свещ. Христо Николов
ПЕЧАТ:
СОФ. ЦЪР. НАСТОЯТЕЛСТВО НА ЦЪРКВАТА СВ. МУЧЕНИЦА-ПАРАШКЕВА САМАРДЖИЙСКА
Архив — Фондация «Васил Левски»
19
4. ТАКИЯ ТЕОДОРОВ — ЕПИТРОП НА «СВЕТА ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА»
«... В 1871 месец априлия ден 23-ий ПОКАЗУВАМЕ НИЕ НУРИННИЦИ КАКВО ПОСТАВИХМЕ ТАКИЯ ТЕОДОРОВ ЕПИТРОП ДА ПРЕСТОИ НА СТА ПЕТКА ЗА ЕДНА ГОДИНА И ПРЕДАВАМЕ МУ СЕРМИЯ ЧЕРКОВНА СИЧКО СУМА. . . »
«. . . Показуваме ние нуринници що има бакър и сребро що се сабират на СТА ПЕТКА в 1871 ЩО ПРЕДАВАТ НА ТАКИЯ ЕПИТРОП. . . »
«... В 1873 месец априлия ден 23-ий показувам ас ТАКИЯ ТЕОДОРОВ що даваме пари църковни на Димитър Кърстов като първо ги собрахме. . . »
Приходо-разходна книга на църквата «Св. Петка Самарджийска», ф. 1096 а. е. 1, ЦДИА.
5. КУРИЕР НА ЛЕВСКИ — МИНЧО ХАДЖИНЕДЕВ ПОСЕЩАВА ЦЪРКВАТА «СВ. ПЕТКА»
«Лето 1872, месец януариа ден 7-ий на св. Йоан кръстител — у София по нашата си работа. Отидох с Теле при Кръсто у Св. Петка, ама го немаше Христо у църквето. Броих парите и Кръсто ги скри под джамо, да му са под ръка. На кончето ми са е подбила ногата та криви и Теле ми даде неговото си та да си стигна.»
В. «Поглед», 18. И. 1991 г. — «Една записка проговаря» от Георги Тахов. Извлечение от Дневника на Минчо Хаджинедев.
В същата статия авторът идентифицира епитропа на «Св. Петка Самарджийска» Такия Теодоров със свещ. Христо Николов, известен като поп Такия и дава сведения за самоличността на Минчо Хаджинедев и придружилия го при посещенията му в църквата «Св. Петка Самарджийска» Геле Китов.
От протокол № 5 с дата 29. I. 1890 г. на Епархийския духовен съвет в София (СГОДА Ф 1156-К ок. I, а.е. I, е. 18) се установява, че по това време свещ. Христо Николов е бил все още на служба в църквата «Св. Петка Самарджийска»: обсъждал се е в протокола неговият рапорт за резултата от изборите на църковни настоятели. Поп Такия е свещено действувал там дори до смъртта
20
си на 1 март 1896 година. Както се вижда от друг протокол на Софийския епархийски духовен ствет от 26 юни 1906 г. той е бил погребан «при» църквата «Св. Петка Самарджийска», а след изваждането на костите му (същата (одина), те са се пазели в нейния олтар. (СГОДА Ф 1156 к. ОП 1 а.е. 5, с. 210).
За свещ. Хр. Николов виж статията «Поп Такия — изповедник на Левски», в. «София», бр. 537/1937 г.
6. МЕСТОНАХОДИЩЕ НА БЕСИЛКИТЕ В СОФИЯ ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК
«. . . На сегашния говежди пазар бе издигната бесилка, приличаща на буквата П — лост за игра. И долу, на «Капана», дето се слиза сега по стълбището от към двореца за бул. Дондуков, имаше бесилка. Такава имаше и на «Чукура» при Османската (Вайсова) воденица и на подуенската капия.»
Димитър Пенев «Спомени», С., 1935 г., с. 56
7. ОКОЛОВРЪСТНИЯТ ЕНДЕК (РОВ)
«София беше обиколена от ендек. От сиропиталището «Принц Борис» — х. Мановия мост и салхана той вървеше по бул. Фердинанд, сега до Солунска, а от там — още по-надясно до Народното събрание. Към Княжево ендекът минаваше там, където е сега II участък. Там имаше и големи порти, които вечер се затваряха. След освобождението от тях не остана ни помен. Ендекът минаваше и през площад Възраждане — сега на ул. Клементина. Като се вървеше по него, стигаше се до чорбаджи Османовата воденица, покръстена после Вайсова до училището «Екз. Йосиф». От там ендекът завиваше и стигаше до днешния Лъвов мост. Лъвовият мост се прави през 1891 от г. Тодор Велян и сие. На негово място беше т. н. Шарен мост — дървен с множество резби и рисунки мост. Цялата днешна ул. Козлодуй лежи в ендека. Той беше горе широк 12—15 метра, с 5—6 метра широко дъно и 5—6 метра дълбок. Във време на опасност за града в този ендек се пускало вода.»
21
Д. Пенев, «Спомени», С. 1935, с. 49.
Според една приписка, публикувана от Хр. П. Константинов в «Паметни бележки». Периодично списание, кн. 10/1884 г. «ендеко» около София е направен (или подновен) през 1829 г. по време на Руско-Турската война. Приписката гласи: «В лето от Христа 1829 майа стана паша Саид бег и хендеко правиха сос капия от страх — московецо дойде до Дунав — и скъпо стана — паница жито гроша 10.»
Бесилката до «подуенската капия» се е намирала до Крепостния ров, където е бил заровен според очевидци Левски след обесването му:
8. КЪДЕ И КАК СА СЕ ПОГРЕБВАЛИ МЪРТЪВЦИТЕ В СОФИЯ ОКОЛО 1870 Г.
«. . .Мъртавците в началото се погребваха в дворовете на черквите — един гроб за цялото семейство. Погребението ставаше в ковчези, носени на гръб за по-бедните, или на тарги с 4 крака — за по-богатите, от къщи до черквата.
През времето на Митхат паша (около 1870 год.) дойдоха инжинери да прокарат регулация в София. Тогава излезе и заповед, с която се забраняваше погребването на мъртавците в черковните дворове и се определя вън от града място за гробище. За тази цел кокона Марица Кирташова подари собствения си бостан, мястото, дето е сегашната окръжна палата, между улиците бул. Христо Ботев, Позитано и Владайска за гробища — до новите тогава еврейски гробища. [1] В тях беше погребано почти цялото семейство на Кирташовите. Имаше направен и параклис. В тях е погребана и главата на Бенковски. . .»
Димитър Пенев «Спомени», С. 1935 г., с. 51,
9. СЪСТАВЪТ НА БЪЛГАРСКАТА СОФИЙСКА ДУХОВНА ОБЩИНА ПРЕЗ 1872—73 Г.
«. . . По това време заместник на владиката Милети бе иконом поп Тодор от Пирдоп. После екзархията го премести във Велес, а за владишки наместник в София стана Зиновии и калугерът хаджи Авксенти, който до това време беше в монастиря св. Георги Кремиковски.
22
От тези лица се управляваше духовната община в София. В това управление влизаше и хаджи Мито Стоянов, който в 1871 г., при прочитане устава за даване на българска екзархия, беше български представител. Влизаше още: Димитър хаджи Коцев, Димитър Трайкович, който дойде в България, когато баща ми беше жив, и живееше в нашия хай във Волуяк, Тошо Имаретлпйски, Мито Каймакчията, Кир Паша, Димитър Митовнч, хаджи Янковите и др. Тук влизаше и учителският персонал, а също и сестрата на Дим. х. Коцев — Йорданка Филаретова.»
Димитър Пенев, «Спомени», С. 1935 г., с. 19.
Ръководният състав на българската духовна община в София през 1869 г. е документиран в една разписка, предназначена за Н. Геров в Пловдив, удостоверяваща получаването на 131.89 рубли, под която са подписани като настоятели на българската община иконом поп Теодор, Д. Трайкович, А. Филипов, Манол Митов и Пяйдо Гогев. Датата на разписката е 20 ноември 1869 г. (Виж «София през Възраждането», К. Възвъзова и КДраголова, С. 1988, с. 51.) Иконом поп Тодор остава председател на общината и през следващите години, включително 1873-а , когато Левски с бил обесен: В неговите правомощия е било да поиска тленните останки на Левски за редовно погребение в християнските гробища.
10. РЕЖИМ ЗА ПОГРЕБВАНЕ НА ЕКЗЕКУТИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ В ТУРСКИЯ НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН
«Тялото на наказания със смърт, когато не би имал той свои наследници, предава се за погребение на народа, на който той принадлежи.»
«Царский наказателен законник», раздел II, чл. 17 от 27 юли 1858 г., преведен на български през 1867 г. от Иванчо Чорапчиев.
11. ПРИТУРКА КЪМ НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН ОТ 1869 Г.
«Който би закопал сам, или накарал, или позволил другиму да закопае мъртвец в място забранено от Закона, осъжда се на затвор от 1 месец до 1 година време и на глоба от 1 до 10 лири турски. . . »
23
Пълно събрание на държавните закони, устави, наставления и високи заповеди на Османската империя, преведени от Христа Ст. Арнаудов, Цариград 1871 г.
12. ОБЕСВАНЕТО НА ДИМИТЪР ОБЩИ
«. . . На 6-ий того обесиха на Подуенската капия Димитрия (Общий) и като стоя два-три часа на бесилката, заровиха го на кърът. Преди неговото бесение докараха някой си Лъвский, [2] ранен, и сега затворен в къшлата; говори се, че и него ще го обесат. На 19-ий того отиде си комисията, коя/то/ беше дошла нарочно за тая работа през Русчук за Ц-град.
Съм твой като брат: К. М. Нешов»
Из писмото на Кръстю Нешов от 27. 1. 1873 г. до Спас Вацов. «София през възраждането» от К. Възвъзова и К. Драголова, София 1988 г:
Интересни в цитираното писмо на Нешов (в паралел с обесването на Левски) са данните, свързани с местозаравянето на Общи — «на кърът», т. е. вън от гробищата, както и престоят на трупа му на бесилото.
13. СЪОБЩЕНИЕ НА ЙОРДАНКА ФИЛАРЕТОВА ЗА ОБЕСВАНЕТО НА ОБЩИ
«. . . На 10 того, у сряда, 2 часа преди съмнувание обесиха Димитра Общий накрай градо, дето го и заровиха — часът на 7 през същийт ден. . . »
«...А с Левски какво ли щат сторат не се знае; той не е запрян при другите виновници у конакът, но държат го у къшлата под каракол от доста аскер.
Ваша сродница и почитателка: Йорд. Филаретова»
«София през Възраждането» — К. Възвъзова и К. Драголова. София 1988 г. — писмо на Йорданка Филаретова до Николай Чалики в Пловдив от 13 януари 1873 г.