XXVII. ВИДЕНИЕ ИСАЕВО
Видение, което видѣ свети Исая пророкъ, синъ Амосовъ
I. Въ двадесетата година отъ царуването на юдейския царь Езекия, дойде Исая, синъ Амосовъ, и Иасусъ, синъ Саавовъ, при Езекия въ Иерусалимъ. И като влѣзе, седна на царското легло, и всички иерусалимски князе, царски съветници и евнуси стояха предъ него. Дойдоха и отъ всички селища и отъ планинитѣ пророци и синове пророчески, когато узнаха, че Исая е дошелъ отъ Галгалъ при Езекия и го е поздравилъ, и заедно съ това ще му извести за онѣзи нѣща, които ще се сбѫднатъ.
145
Когато говорѣше слова все истинни, слѣзе на него Духъ Свети, и всички видѣха и слушаха думитѣ на Светия Духъ. Призова царьтъ него и всички пророци, и влѣзоха всички, колкото се намѣриха тамъ заедно: бѣха Михея, и старецътъ Анания, и Иоелъ, и колкото седѣха отдѣсно и отлѣво нему. И когато чуха гласа на Светия Духъ, преклониха колѣне и възпѣха вишния Богъ, Който почива на светиитѣ и дава такава сила на словата на свѣта. Като говорѣше той въ Духа Свети на всеуслишание, внезапно замълча и следъ това не виждаше стоящитѣ предъ него: очитѣ му бѣха отворени, устата затворена, но вдъхновението на Духа бѣ съ него. И подозираха всички, че Исая бѣ въ възвисение. А пророцитѣ разбраха, че той бѣ получилъ откровение. Видението, което видѣ, не бѣ отъ този вѣкъ, но отъ онова, което е скрито за всѣка плъть.
И когато се освободи отъ видението и се възвърна на себе си, разказа на Езекия и на неговия синъ Иасона и на Михея и на останалитѣ пророци, като каза: Когато пророчествувахъ гласно, което вие чухте, видѣхъ славенъ ангелъ, не по славата на ангелитѣ, които винаги съмъ видѣлъ, но който имаше друга по-велика и света слава, които не мога да изкажа. И като ме взе за рѫката, възведе ме нависоко. И азъ казахъ: Кой си ти, какъ ти е името и кѫде ме възнасяшъ ? Защото ми бѣ дадена сила да говори съ него. Тогава, като ми отвърна рече: Когато те възведа нависоко и ти покажа видение, заради което съмъ изпроводенъ, тогава ще проумѣешъ кой съмъ азъ, а моето име не ще узнаешъ, защото пакъ ще се възвърнешъ въ своето тѣло. И когато те възнеса, ще видишъ. — И азъ се зарадвахъ, че ми отговори кротко. — И ми рече : Зарадва ли се, загдето ти отговорихъ кротко? И по-великъ отъ мене ще видишъ, по-кротъкъ и по-внимателенъ, желаящъ да приказва съ тебе, и по-голѣмъ
146
отъ по-голѣмия, по-свѣтълъ и по-миренъ. Затова съмъ изпроводенъ, да ти известя всичко това.
II. И се възкачихме азъ и той на твърдьта и видѣхъ азъ тамъ велика битка на сатаната и неговата сила, противяща се на благочестието, и единъ завиждаше другиму. Както е на земята, така е и на твърдьта, защото образитѣ на твърдьта сѫ тукъ на земята. И рекохъ на ангела: Каква е тази война и зависть и битка ? И той ми отговори и рече: Това е войната на дявола, и не ще престане, докато не дойде [Онзи], Когото ще видишъ, и го убие съ духа на Своята сила.
III. После ме възведе на онова, което е надъ твърдьта и което е първото небе. И видѣхъ тамъ престолъ посрѣдата, и на него седѣше ангелъ съ велика слава, а ангели седѣха отдѣсно и отлѣво на него. Онѣзи, които седѣха отдѣсно, имаха друга слава и пѣеха съ единъ гласъ, а онѣзи, които бѣха отлѣво, пѣеха следъ тѣхъ и пѣсеньта имъ не бѣше като на дѣснитѣ. Запитахъ ангела, който ме водѣше: Кому е отправена тази пѣсень? И, като ми отговори, рече: За велика слава на Бога, Който е на седмото небе, и на Неговия любимъ Синъ, отгдето азъ съмъ изпроводенъ при тебе.
IV. И пакъ ме възведе на второто небе. Неговата височина бѣ както отъ първото небе до земята. Видѣхъ тамъ, както и на първото небе, дѣсни и лѣви ангели, и пѣсеньта имъ бѣ по-възвишена отъ тази на първитѣ. И, като паднахъ на лицето си, поклонихъ имъ се, и не ме остави ангелътъ, като ме наставяше: Не се покланяй нито на престола, нито на ангела отъ небесата, за това съмъ изпратенъ да те наставя, но само на Оногова, Когото азъ ще ти покажа и Който е надъ всички престоли, и одежди, и вѣнци, и Когото ще видишъ тепърва. И зарадвахъ се много съ голѣма радость, защото такъвъ е краятъ на онѣзи, които познаватъ вишния и вѣчния възлюбенъ Неговъ Синъ, и че
147
като ангели чрезъ Светия Духъ тѣзи възхождатъ [до Него].
V. И възведе ме на третото небе. И тамъ сѫщо така видѣхъ малъкъ престолъ и дѣсни и лѣви ангели. Обаче, поминанието на този свѣтъ тамъ не се именуваше, но се промѣняше славата на моя духъ, когато възхождахъ на небето, и рекохъ: Нищо отъ онзи свѣтъ тукъ не се именува. И ангелътъ ми отговори и ми рече: Нищо не се именува заради неговата немощь, но тукъ нищо не се скрива отъ онова, което тамъ се върши. — А пѣсеньта, която пѣеха, и славословието на седящия и (самиятъ) ангелъ бѣха по-голѣми отъ втория.
VI. И отново ме възведе на четвъртото небе. Височината отъ третото до четвъртото небе бѣше много по-голѣма. И тамъ пакъ видѣхъ престолъ и дѣсни и лѣви ангели. И тѣзи пакъ пѣеха. И славата и пѣенето на [дѣснитѣ] ангели бѣха по-голѣми, отколкото на лѣвитѣ, и славата на седящия бѣше по-голѣма отъ онази [на ангелитѣ], които бѣха отдѣсно; тѣхната слава сѫщо надвишаваше славата на по низкитѣ.
VII. И възкачихъ се на петото небе. И тамъ сѫщо видѣхъ безчислени ангели, а тѣхната слава и пѣсень бѣха по-славни, отколкото на четвъртото небе. Азъ се учудихъ, като видѣхъ толкова голѣмо множество ангели, украсени съ различни доброти и всѣки съ своята слава., И тѣ славѣха живѣящия въ висинитѣ, Чието име не е явено на никоя плъть, защото такава слава е дадена на ангелитѣ на всѣко небе. И отговори ангелътъ, като ми рече: Защо се учудвашъ на това, че не сѫ съ едно лице? Защото не си видѣлъ непреодолимитѣ сили на ангелскитѣ пълчища.
VIII. И пакъ ме възведе на въздуха, на шестото небе. И видѣхъ тамъ слава по-голѣма отколкото онази, която видѣхъ на петото небе: видѣхъ ангели въ голѣма слава, дѣлата на тѣхнитѣ сили почетни
148
и възвишени, пѣсеньта имъ бѣше света и чудна. И рекохъ на ангела, които ме водѣше: Що е това, което виждамъ, господарю мой? И каза ми: Не съмъ ти азъ господарь, но съветникъ. И пакъ рече: Отъ шестото небе [нѣма] нито престоли, нито лѣви ангели, но отъ силитѣ на седмото небе сѫ устроени, гдето е именитиятъ и единороденъ Неговъ Синъ, и всичкитѣ небеса и ангели Го слушатъ. И азъ съмъ изпратенъ да те възнеса тебе тамъ, та да видишъ тази слава и Господа на всички небеса и ангели и сили. Казвамъ ти, Исае, никой човѣкъ, който ще се върне въ плътьта на онзи свѣтъ, не [е видѣлъ] видението, което ти виждашъ, нито може да се види, което ти ще видишъ, защото по божий жребий ти е опредѣлено да дойдешъ тукъ. — Азъ възвеличихъ моя Господь, пѣейки, защото въ Негово жребие отивамъ. И каза ми: Когато по волята на Отца ще се завърнешъ тукъ отъ плътьта, тогава ще приемешъ одеждата [си] и тогава ти ще бѫдешъ равенъ на ангелитѣ, които сѫ на седмото небе.
IX. И възведе ме на шестото небе. И тамъ вече нѣмаше престоли, нито дѣсни, нито лѣви ангели, но всички имаха единъ обликъ и пѣсеньта имъ бѣше еднаква. И даде ми се и азъ да пѣя съ тѣхъ, и [азъ и] ангелътъ, който бѣше съ мене, бѣхме съ слава като тѣхната. И славѣха Отца на всички и възлюбения Синъ и Светия Духъ, всички пѣеха съ една уста, но не съ такъвъ, какъвто имаха на петото небе, но съ другъ гласъ, и свѣтлината бѣ много голѣма. И когато бѣхъ на шестото небе мислѣхъ свѣтлината, която бѣ на петото небе, че е тъмнина, и се възрадвахъ много и възпѣхъ Оногова, Който даряваше, такава |радость| на ония, които приемаха Неговото милосърдие, и помолихъ ангела, който ме наставляваше, да не се завръщамъ отъ тука въ този плътски свѣтъ; защото казвамъ ви, много тъмнина има тукъ. А ангелътъ, който ме наставляваше, ми каза: Ако си се възрадвалъ за тази свѣтлина,
149
колко повече ще се възрадвашъ и ще се възвеселишъ, когато съзрешъ свѣтлината на (седмото) небе, гдето седи небесниятъ Отецъ и единородниятъ Неговъ Синъ, гдето лежатъ одеждитѣ и престолитѣ и вѣнцитѣ за праведнитѣ; а за това — да не се възвърнешъ въ своята плъть, — още не е дошло време да дойдешъ тукъ. Като чухъ това, много се наскърбихъ. И каза ми: Не скърби, нито бѫди печаленъ.
X. И възнесе ме на въздуха на седмото небе. И чухъ гласъ, който ми каза: Защо, като ще живѣешъ въ плъть, идвашъ тукъ? И азъ много се убояхъ и се разтреперахъ. И пакъ другъ гласъ чухъ, който казваше: Недейте, нека влѣзе достойникътъ божи, защото тукъ е одеждата. И попитахъ ангела, който бѣше съ мене: Кой е този, които ми забранява, и кой е, който пъкъ ми позволява да възлѣза? И рече ми: Забраняващиятъ е онзи ангелъ, който стои надъ пѣещитѣ изъ небесата [ангели], и повеляващиятъ ти, това е Синътъ божий, а името Му не можешъ да чуешъ, догдето не напуснешъ своята плъть.
XI. И когато възлѣзохме на седмото небе и видѣхъ тамъ чудна и неизречима свѣтлина и безчислени ангели и праведници, видѣхъ други, излѣзли отъ плътскитѣ одежди и облѣчени въ възвишени одежди, и бѣха въ велика слава, стояха, но не седѣха на своитѣ престоли; вѣнцитѣ на тѣхната слава не бѣха на тѣхъ. И попитахъ ангела и рекохъ : Защо приеха одежди, а престоли на славата и вѣнци не приематъ ? И каза ми: Не ги приематъ сега, догдето слѣзе и Синъ божий; Той отнапредъ, обаче, знае, чии сѫ тѣхнитѣ престоли и вѣнци. Когато слѣзе и бѫде въ вашия обликъ и князътъ на този свѣтъ, заради Неговиятъ Синъ, ще простре своитѣ рѫце на Него и ще Го обесятъ на дърво и ще Го убиятъ, безъ да знаятъ, кой е. И ще слѣзе въ ада и ще направи голи и пусти тѣзи видения, ще вземе пленникъ и княза на смъртьта, и ще погуби цѣлата негова сила, и ще възкръсне на третия
150
день, имайки други праведници съ Себе си и ще изпрати Свои проповѣдници по цѣлата вселена и ще възлѣзе пакъ на небесата; тогава тѣзи ще приематъ своитѣ престоли и вѣнци.
И следъ тия слова му казахъ: За онова, за което те запитахъ на третото небе, кажи ми, защото ми обеща тукъ да ми кажешъ, какъ онова, което става на другия свѣтъ, тукъ се знае. Още докато азъ говорѣхъ съ него, ето другъ ангелъ отъ стоящитѣ, много по-славенъ отъ онзи, който ме възведе, и отъ всичкитѣ ангели, и показа ми книга, и, като я разгърна, ми даде, и видѣхъ, че имаше писмена не както отъ този свѣтъ, и ги прочетохъ, и ето деянията иерусалимски бѣха тамъ написани, и на други човѣци видѣхъ дѣлата, които азъ не знаехъ; и тъй узнахъ, наистина, че нищо не се скрива на седмото небе отъ онова, което става по свѣта. И попитахъ ангела: Кой е този, който надвишава ангелитѣ въ своята слава ? И като ми отговори, рече ми: Този, който надвишава ангелитѣ, той е великиятъ архангелъ Михаилъ, който винаги моли за човѣчеството. Видѣхъ много одежди и престоли и вѣнци лежащи за ангелитѣ. Тѣзи одежди и престоли и вѣнци за тѣхъ се пазятъ. И каза ми: Мнозина отъ онзи свѣтъ се лишаватъ отъ тѣзи одежди, като вѣрватъ словата на оногова, за когото ти се говори.
XII. И като се обърнахъ, видѣхъ Господа въ велика слава, и бѣхъ много ужасенъ. И престѫпиха къмъ Него всички праведници, които видѣхъ, и Му се поклониха, като пѣеха въ единъ гласъ. И Той бѣше подобенъ тѣмъ. И славата имъ бѣ както на онѣзи. И тогава пристѫпи Михаилъ и се поклони и съ него всички ангели се поклониха и Го възпѣха. И пакъ се преобрази и бѣ като ангелъ. Тогава рече ми ангелътъ, който ме водѣше: На Тогова се поклони и Го възпѣй ! И поклонихъ се и Го възпѣхъ. И каза ми ангелътъ: Това е Господь на цѣлата слава, които видѣ. И още докато той говорѣше,
151
видѣхъ другъ много преславенъ, подобенъ Нему по всичко. И праведницитѣ пристѫпиха и се поклониха и възпѣха и Тогова. И той възпѣ съ тѣхъ и не се преобрази по тѣхния видъ. И съ Него дойдоха ангели и Му се поклониха. И рече ми ангелътъ: Поклони се и Го възпѣй ! И се поклонихъ и Го възпѣхъ. И пакъ видѣхъ другъ, че идва въ велика слава, и попитахъ ангела : Кой е този ? И каза ми: Поклони му се, защото това е ангелътъ на Светия Духъ, Който говори въ тебе и въ всички праведници. И следъ това се яви друга неизречима слава, която азъ съ отворенитѣ очи на моя духъ не можахъ да видя, нито ангелътъ, които ме доведе, нито всички ангели, които видѣхъ, че се покланатъ на Господа, освенъ само праведницитѣ, (които) видѣхъ, че въ велика сила се взираха въ неговата слава. И пристѫпи къмъ тѣхъ най-напредъ монтъ господарь и ангелътъ духовенъ и се поклониха и Го възпѣха само двамата. И тогава всички праведници се поклониха и съ тѣхъ Михаилъ и всички ангели се поклониха и възпѣха.
XIII. Следъ това чухъ гласъ тамъ, и чухъ пѣсни по небето, възхождащи на седмото небе, и всички славѣха Тогова, Чиято слава азъ не можахъ да видя. Пѣсеньта на всичкитѣ седемь небеса не само се чуваше, но и се виждаше. И каза ми ангелътъ: Това е Единниятъ Вѣченъ живъ въ вишния вѣкъ и почиващъ на светиитѣ, нито името на Когото може да се понася, Който и е възпѣванъ отъ Светия Духъ въ устата на праведницитѣ. И следъ това чухъ гласа на Вѣчния, говорящъ на Господа: Сине, излѣзъ и слѣзъ отъ всички небеса и бѫди въ свѣта и (иди) даже и до ангела, който е въ ада, като се преобразишъ по тѣхния образъ, и не ще Те познаятъ нито ангелитѣ, нито князетѣ на този свѣтъ, и ще сѫдишъ княза и неговитѣ ангели и свѣта, владѣнъ отъ тѣхъ, защото се отвърнаха отъ Мене и казаха: Ние сме и освенъ насъ не
152
сѫществува никои другъ. И когато се възнесешъ отъ земата, при това не ще се преобразишъ по небесата, но ще възлѣзешъ въ велика слава и ще седнешъ отдѣсно Ми; и тогава ще Ти се поклонятъ князетѣ и силитѣ и ангелитѣ и всѣко начало небесно и земно и отъ преизподнята. И чухъ, че велика слава заповѣдваше това на моя Господъ. Тогава слѣзе Господъ отъ седмото небе и низлѣзе на шестото небе. И ангелътъ, които ме наставяше, ми каза: Разбери, Исае, и вижъ бѫдещето Му преображение и слизане. Като видѣха ангелитѣ, възпѣха Го и Го възхвалиха, защото не се преобрази по тѣхния видъ. И азъ възпѣхъ съ тѣхъ. И като слѣзе на петото небе и се преобрази по образа на ангелитѣ тамъ, и не го възпѣха, нито се поклониха, защото Неговиятъ образъ бѣше като тѣхния. Слѣзе и на четвъртото небе, и имъ се яви по тѣхния образъ, и не Го възпѣха, защото бѣше по тѣхния образъ. Дойде и на третото небе, и на второто, и на първото, като се преобразяваше на всѣко отъ тѣхъ; затова нито пѣеха, нито Му се покланяха, защото се явяваше подобенъ тѣмъ, показваше знамения на онѣзи, които пазѣха вратитѣ на всѣко небе. Слѣзе на твърдьта, гдето седи князътъ на този свѣтъ; и тамъ даде знамение, и Неговиятъ образъ бѣ както и на тѣхъ, и не [Го] прославиха и не Го възпѣха. Слѣзе и къмъ ангелитѣ на този въздухъ, и бѣше като единъ отъ тѣхъ, и не имъ даде знамение, нито го запитаха.
XIV. И следъ това ангелътъ ми каза: Разбери, Исае, сине Амосовъ, защото за това съмъ изпроводенъ отъ Господа, всичко да ти покажа, което нито нѣкой преди тебе е видѣлъ, нито следъ тебе може да види, както ти видѣ и чу. И това видѣхъ сѫщо, какъ Синътъ човѣчески, дори като поживѣ всрѣдъ човѣцитѣ въ свѣта, пакъ не го познаха. И видѣхъ, че възлизаше на твърдьта и вече не се преобразяваше споредъ тѣхния обликъ. Видѣха Го всички
153
ангели, ужасиха се и се поклониха, като казваха: Какъ се укри всрѣдъ насъ Господъ и не познахме царя на славата ? И отъ първото небе възхождаше по-славенъ, и не се преобразяваше, но всички ангели, и дѣсни, и лѣви, и седищи на срѣдния престолъ Му се преклониха и Го възпѣха, като казваха: Какъ премина покрай насъ Господъ и не узнахме и не се поклонихме Нему ? И така възлѣзе на второто, и на третото, и на четвъртото, и на петото, и на шестото небе, обаче на всички небеса Неговата слава се увеличаваше. И когато възлѣзе на седмото небе, възпѣха Го всички праведници, и всички ангели, и всички сили. И тогава Го видѣхъ, че седна отдѣсно на великата слава, която не можахъ да видя. И видѣхъ духовния ангелъ, че седѣше отлѣво. И каза ми: Достатъчно ти, Исае, узна отъ това, което не узна никой отъ плътскитѣ синове, нито око видѣ, нито ухо чу, нито влѣзе въ човѣшко сърдце, — това, което Богъ приготви на ония, които Го обичатъ. И рече ми: Върни се въ твоята [плътска] одежда, докато се изпълни времето на твоитѣ дни, и тогава ще дойдешъ тукъ.
XV. Това видѣхъ, рече Исая на онѣзи, които стояха около него. И като чуха тѣзи чудеса, прославиха и възпѣха Бога, Който дава такава благодать на човѣцитѣ. И рече на царь Езекия: Краятъ на този свѣтъ и цѣлото това видение ще се изпълни въ последния родъ. И ги закле да не известяватъ на синоветѣ Израелеви, нито тѣзи слова да даватъ за писание на нѣкой човѣкъ, но колкото разберете отъ царя [и отъ] казаното въ пророцитѣ, тѣзи нѣща разберете всички. Вие бдете за Светия Духъ, та да приемете вашата одежда и престолитѣ и вѣнцитѣ на славата, лежащи на небесата. И престана да говори и излѣзе отъ при царь Езекия. Томува нашия Богъ слава и сега и винаги и навѣки вѣковъ.
(ср. Й. Ивановъ, п. с., с. 134 и бел. 8 и сс. 156—157)
,
които въ лат. преводъ сѫ предадени неточно: veneruntque ex
; съответниятъ лат. текстъ exinde videbant stantem... (п. т.,
c. 135) трѣбва да се поправи non videbat...
(п. т.,
с. 134), което въ лат. преводъ е предадено: et non extimabant... Това мѣсто може
да бѫде добавено къмъ онѣзи „криви разбирания на славянски граматични форми,
чиито следи личатъ въ латинския преводъ" и които, споредъ проф. Й. Ивaновъ (п.
т., с. 156 сл.) доказватъ зависимостьта на латинския преводъ отъ славянския. Въ
този случай е ясно, че преводачътъ е схваналъ
като
и го е превелъ съ non
extimabant, когато гл.
означава existimare и не съдържа никакво отрицание. На
слав. 
(п. т., с. 134) отговаря лат. quem vos vidistis. 
сѫщо е
преведено неточно на латински, като преводачътъ съвсемъ не е разбралъ слав.
текстъ: et unus erat prestantior alio in videndo (п. т., с. 137).
(п. т., гл. XII, c. 144) е по-точенъ отъ латинския (п. т., с. 145): et tranfiguravi (вм. tranfiguravit) me
(вм. se) ... et fui (вм. fuit) sicut angeli...
трѣбва да се поправи, възъ основа на лат. преводъ (п. т., с. 145: iste
enim est angelus Sancti Spiritus...) : 
(п. т., гл. XII, с. 144) сѫ
били разбрани и преведени погрѣшно: secundo insimul (п. т., с. 145) вм. tantum
ambo. Лат. текстъ: in ore sanctorum justorum (п. т., гл. XIII, c. 145) трѣбва да
се поправи: in ore justorum,
(п. т., с. 144).