XXIII. ИЗЪ БЕСЕДАТА НА ПРЕСВИТЕРЪ КОЗМА
За комкането
За вѣрата
За богатитѣ
Всички заповѣди на Господа нашъ Исуса Христа сѫ дивни и скѫпи за онѣзи, които ги почитатъ, защото сѫ казани заради нашето спасение. Ако, прочее, и да се отдалечаваме отъ Неговитѣ заповѣди, но Той всѣкога, като чадолюбивъ отецъ, търпи нашата злина, като не иска никого да погуби, но, като желае възвръщането на всички насъ къмъ Себе си и (нашето) спасение, ни говори и ни учи, едни чрезъ светото Евангелие, други чрезъ светитѣ мѫже, да не попаднемъ въ еретическия ровъ. „Всѣки грѣхъ и хула, рече Господь, ще се прости на човѣцитѣ, а който каже хула противъ Светия Духъ, не ще му се прости нито въ сегашния вѣкъ, нито въ бѫдещия" [1]. Като знае това и изначалниятъ
1. Матей, XII, 31-32.
104
нашъ врагъ дяволътъ, не престава да съблазнява човѣшкия родъ. Като е наченалъ отъ първия, Адама, и досега не престава да търси да откѫсне нѣкого отъ вѣрата, та повече (люде) да бѫдатъ съ него въ мѫкитѣ. И едни прелъсти да се покланятъ на кумири, други да убиватъ братята (си), други (научи) на прелюбодеиствие и на други грѣхове. Но като видѣ, че всички тѣзи грѣхове не сѫ равни на еретичеството, влѣзе първомъ въ Ария, който начена да хули Сина божий, като не Го признаваше равенъ на Отца, но (Го смѣташе) като ангелъ и като подчиненъ Богу, забравяйки за Христа, Който каза: „Азъ и Отецъ сме едно" [1]. Така сѫщо (влѣзе) и въ Савелия, който начена да слива божеството (Му) — като казваше, че съ тѣло Христосъ е страдалъ на кръста, — и божеството на Света Троица. Македоний пъкъ хулѣше Светия Духъ, като го смѣташе по-доленъ отъ Отца и Сина, а не отъ сѫщото божество. Светитѣ отци на никейския съборъ проклеха тѣхнитѣ учения и ги изтрѣбиха изсрѣдъ християнитѣ като плѣвели изъ нива, като се ползуваха отъ помощьта на Константина царя (поставенъ) отъ Бога. Имаше и следъ това различни ереси на други мѣста, обаче не за Света Троица, но за създанията божии — едни така, а други иначе бледословѣха. Но ученията на светитѣ апостоли и отци навсѣкѫде ги прогонватъ, както се случи въ българската земя въ годинитѣ на правовѣрния царь Петра, че се яви попъ на име Богомилъ, а споредъ истината да се каже, Богу не милъ, който пръвъ начена да проповѣдва ересь въ българската земя, за чието бледословие по-нататъкъ ще разкажемъ.
Господь, като знаеше предварително, че всрѣдъ хората ще се явятъ съблазни, предрекълъ ни е
1. Иоанъ, X, 30.
105
всичко и ни е научилъ, като казва: „Съблазни трѣбва да дойдатъ" [1], но за да се явятъ избранитѣ. Но има нѣкои, които не приематъ съ услада тѣзи думи. Тѣмъ никога не ще се прости грѣхътъ, ако не се покаятъ. За тѣхъ сега ми предстои да говоря. Желаехъ и да замълча за тѣхъ, поради многото тѣхни бледословия, но се боя отъ по-голѣмо осѫждане, когато, ако ние мълчимъ, нѣкой се съблазни отъ тѣхното прелъщение и „погине немощниятъ братъ при нашето разумение, за когото е умрѣлъ Христосъ" [2]. Затова се одързостявамъ чрезъ моята творба, съ упование въ богатството на Господа нашъ, че може да разясни нашия езикъ, за изобличение на врага на Христовия кръстъ. За тѣхъ и блажениятъ Павелъ пишеше на филипянитѣ, говорейки: „Пазете се отъ псета, пазете се отъ разколъ, пазете се отъ Злодѣлатели" [3]. „Много пѫти ги назовавахъ, сега и съ плачъ ви казвамъ, че сѫ врагове на кръста Христовъ ; тѣхниятъ край е погибель" [4]. Азъ, като начевамъ да изобличавамъ тѣхнитѣ слова и дѣла, мисля, че и въздухътъ се осквернява отъ тѣхнитѣ дѣла и думи, но заради христолюбивия народъ ще изложа лукавитѣ тѣхни речи, та никой да не попадне въ тѣхнитѣ мрежи, но, като разбератъ тѣхното прелъщение, да се пазятъ отъ тѣхното учение. „Понеже всѣко дърво, рече Господь, отъ неговия плодъ ще се познае" [5].
Еретицитѣ сѫ извънъ на видъ като овци: кротки, смирени и мълчаливи бледни изглеждатъ отъ лицемѣрния постъ; такива слова не ще продуматъ, не се смѣятъ громко, не се гордѣятъ, пазятъ се отъ погледъ и външно правятъ всичко, та да не бѫдатъ
1. Матей, XVIII, 7.
2. I Корин., VIII, 11.
3. Ср. Филип., III, 2.
4. Ср. Филип., III, 18-19.
5. Лука, VI, 44.
106
различени отъ правовѣрнитѣ християни. „Извѫтре сѫ вълци и хищници", както рече Господь [1]. Като виждатъ хората това тѣхно смирение и ги мислятъ за правовѣрни и способни да (ги) насочватъ къмъ спасение, приближаватъ се къмъ тѣхъ и ги питатъ за спасението на душата. Тѣ, подобно на вълка, който иска да грабне агнето, отначало се преструватъ, като въздишатъ и съ смирение отговарятъ и се показватъ, че знаятъ онова, което е на небесата, и гдето съзратъ простъ и невежъ човѣкъ, тамъ посѣватъ плѣвелитѣ на своето учение, като хулятъ предаденитѣ на светитѣ църкви наредби, за което ще кажа по-нататъкъ.
Но, о христолюбиви народе, никой отъ васъ да не имъ бѫде другарь: Христови врази ще бѫдете. Усърдствувайте въ четенето на светитѣ книги, за да не влѣзете въ безконечнитѣ мѫки. Защото много прелъщения и много неправда изникна на земята, които не е възможно да избѣгнатъ онѣзи, които живѣятъ въ леность. Зарадъ насъ слѣзе отъ небесата Господь и ни изяви своята воля, та, като живѣемъ споредъ Неговитѣ заповѣди, да се избавимъ отъ лютитѣ мѫки. Затовяда се насочимъ къмъ добри дѣла, та да не се изпълни за насъ казаното отъ Господа: „Ако не бѣхъ дошелъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ не биха имали, но сега нѣматъ оправдание за грѣховетѣ си" [2].
* * *
Но, о търпеливий Боже, докога ще гледашъ човѣшкия родъ, който толкова Те разгнѣвява, защото наистина (еретицитѣ) сѫ по-горчиви и по-мерзски отъ бѣсоветѣ. Защото кой бѣсъ нѣкога се е противилъ на божеството или е дръзналъ да хули божията тварь, както еретицитѣ ? Какво, прочее, говорятъ,
1. Ср. Матей, VII, 15.
2. Иоанъ, XV, 22.
107
че не Богъ е сътворилъ небесата, нито земята, нито всичко видимо? Понеже наистина сѫ, слѣпи и глухи, не разумяватъ онова, което говори Иоанъ Богословъ: „Въ начало бѣ словото и словото бѣ отъ Бога и Богъ бѣ словото; всичко чрезъ него стана и безъ него не стана нищо отъ онова, което е станало" [1]. Павелъ сѫщо разказва, като казва: „Отъ Бога бѣха създадени всички нѣща, които сѫ на небесата и които сѫ на земята, видими и невидими, или престоли, или господства, или началства, или власти; всички сѫ отъ Него и за Него сѫществуватъ" [2]. И отново сѫщиятъ преблаженъ Павелъ заедно съ Давида въззова къмъ Бога съ думитѣ: „И въ началото Ти, Господи, си основалъ земята, и дѣло на Твоята рѫка сѫ небесата" [3]. И много пѫти светитѣ пророци и, апостоли и други проповѣдници разказватъ, че Богъ е творецъ на всичко видимо и невидимо. Що ли говоря за праведницитѣ ? Попитай било варваринъ, било невежа, било и самия този дявола, кой е творецъ на всички видими и невидими нѣща, и ще кажатъ този и този. Защо си толкова простъ, човѣче, що може нѣкѫде да бѫде безъ божия повеля ? А вамъ, еретици, кой ви научи, че Богъ не е сътворилъ всички тѣзи твари ? Но горко на вашето невѣрие, защото огънь събирате на своитѣ глави.
А за кръста Господенъ тѣзи, като се подаватъ на съблазънь, говорятъ: Какъ да му се кланяме? Евреитѣ разпнаха на него Сина божий, та (поради това) повече неприятенъ е кръстътъ Богу. И поради това учатъ своитѣ да го ненавиждатъ, а не да му се кланятъ, като казватъ, че ако нѣкой би убилъ царевия синъ съ дърво, може ли това дърво да бѫде приятно за царя ? Така сѫщо билъ
1. Иоанъ, I, 1, 3.
2. Колос., I, 16, 17.
3. Евр., I, 10; Псалми, CI, 26.
108
и кръстътъ Богу. Но, о ненависть на дявола къмъ човѣшкия родъ, въ каква пагубна пропасть този го е въвелъ! Както нѣкога и евреитѣ, като четѣха пророчествата не разбираха онѣзи, които говорѣха за страданията Господни. Ако и всѣкидневно да четѣха пророческитѣ книги, сами станаха убийци на Христа, като мислѣха да погубятъ безсмъртния. Така и еретицитѣ винаги четатъ Господнитѣ и апостолски слова, но не разбиратъ казаното въ тѣхъ. И вѣрно блажениятъ Павелъ ги нарича погинали, като говори: „Словото за кръста е безумство за погиващитѣ, а за насъ, които се спасяваме, е сила божия" [1]. И другаде : „А на мене пъкъ, рече, да не се хваля, освенъ съ кръста на Господа нашъ Исуса Христа" [2]. Бихъ, прочее, показалъ и отъ други книги, че е достоенъ за почить Господниятъ кръстъ, но еретицитѣ нѣматъ вѣра.
. . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . .
Кой християнинъ, прочее, не се просвѣщава чрезъ кръста Господенъ? Кой не се радва, като вижда да стоятъ кръстове по високитѣ мѣста, по които по-рано хората принасяха жертви на бѣсове, като колѣха своитѣ синове и дъщери? Кой, като попадне въ нѣкаква напасть и като направи кръстенъ знакъ на лицето си и на сърдцето, не се избавя отъ злото ?
. . . . . . . . . . . . . . .
За комкането. Що, прочее, говорятъ за светото комкане? Комкането не било извършвано по божие повеление, нито е, както вие говорите, тѣло Христово, но е като всѣка и то проста храна, нито пъкъ, думатъ, Христосъ е създалъ литургията. Поради това и ние не го почитаме. Но колко голѣмо е тѣхното заслѣпение, колко голѣмо е тѣхното окаменение!
1. I Корин., 1, 18.
2. Галат., VI, 14.
109
Кажи ми, о безбожни еретиче, за какво говорѣше Господь на апостолитѣ, като имъ даваше хлѣбъ, съ думитѣ: „Вземете и яжте, това е моето тѣло, разломено за васъ, за опрощение на грѣховетѣ". Така и като държеше чаша въ пречистата Си рѫка и и даваше на ученицитѣ съ тѣзи думи: „Пийте отъ нея всички. Това е моята кръвь, изливана за мнозина" [1]. . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . .
За това вече, еретици, ясно съмъ ви показалъ не съ свои думи, но отъ светото Евангелие и Апостола, че светото комкане не е проста храна, както вие мислите, но самото пречисто тѣло на Господа нашъ Исуса Христа. Както, прочее, (Богъ) и преди каза, когато създаваше тази тварь: „Да бѫде свѣтлина!" И се яви свѣтлина. „Да бѫде небе!" И се създаде небе. „Да бѫде земя и всичко на нея!" И въ сѫщия часъ всичко се създаде, както разказватъ божественитѣ книги. Така сѫщо и сега Светиятъ Духъ, съ своята сила, превръща този хлѣбъ на тѣло Господне и тази чаша на кръвь, както ни предадоха въ Писанията светитѣ мѫже, които сѫ били самовидци на божиитѣ тайни.
. . . . . . . . . . . . . . .
Еретицитѣ, като слушатъ онова, което апостолъ Павелъ е казалъ за кумиритѣ: „Не ни подобава да се повинуваме на злато или сребро, сътворено отъ човѣшко изкуство" [2], мислятъ, окаянитѣ, че е речено за иконитѣ. И като си намиратъ причина въ това слово, не се кланятъ самоволно на иконитѣ, но поради страхъ людски и въ църква ходятъ, и кръстъ и икона цѣлуватъ, както ни разказватъ онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ се обърнали къмъ нашата истинска вѣра, и признаватъ: „Всичко това вършимъ заради човѣцитѣ, но не отъ сърдце, а въ тайна криемъ своята вѣра".
1. Ср. Матей, XXVI, 26-28; I Корин., XI, 24-25.
2. Ср. Деяния, XVII, 29.
110
А ние, правовѣрнитѣ люде, като виждаме образа Господенъ, изписанъ на икона, въздаваме рѫце къмъ него и въздъхваме издълбоко, и очитѣ на ума като насочимъ въ небесата до единосѫщния съ Отца и съ Светия Духъ, въззоваваме съ думитѣ:
Господи Исусе Христе, Който въ този образъ си се явилъ на земята зарадъ нашето спасение и пожела по Своя воля да се пригвоздятъ на кръста Твоитѣ рѫце, и ни даде Своя кръстъ за прогонване на всѣки врагъ, помилуй насъ, които се уповаваме на Тебе. Когато пъкъ видимъ икона на света Богородица Мария, то сѫщо и къмъ Нея изъ дълбинитѣ на сърдцето въззоваваме съ думитѣ: Пречиста Богородице, не забравяй насъ, Твоитѣ люде, защото Тебе имаме застѫпница и помощь на грѣшния и чрезъ Тебе се надѣваме да получимъ опрощение на грѣховетѣ, и прочее. Когато видимъ образа на който и да е светия, сѫщото говоримъ: Божий светецо (като кажемъ името), който си пострадалъ за Господа, имашъ дръзновение предъ Владиката (небесенъ), моли се за мене, да се спася чрезъ твоитѣ молитви.
Видишъ ли, еретико, че лъжливи и измамни сѫ твоитѣ слова, които говоришъ, като казвашъ, че подобни сѫ на елинитѣ онѣзи, които се кланятъ на икони ? Когато се кланяме на иконата, не на шара, нито на дъската се кланяме, но на оногова, който е ималъ този образъ; той тамъ ще бѫде изобразенъ съобразно съ това, какъвто е билъ на видъ, или старъ, или младъ. Сѫщо както жена доброумна и която обича своя мѫжъ, когато този замине на дълъгъ пѫть, като вижда въ своята кѫща одеждата мѫжова или пояса, взима я въ рѫка, цѣлува я и я слага къмъ очитѣ си, не защото обича пъстротата на одеждата, но защото ще се каже, че е отъ нейния любимъ. Така и ние, христолюбивитѣ християни, ако намѣримъ нѣкакъвъ платецъ отъ
111
одежда, въ която божий угодникъ е страдалъ, или кость отъ неговото тѣло, или пръсть отъ гроба му, то къмъ всичко това се отнасяме съ почить, и, като го вземеме съ страхъ, цѣлуваме го съ обичь. Но не пръстьта, нито плата почитаме, а онзи светия, по-скоро Христа, Комуто той е угодилъ, както говори божествениятъ Давидъ: „За мене много почетни бѣха Твоитѣ другари, Боже" [1].
* * *
Виждате ли, братя, колко ги е поразилъ дяволътъ, та отхвърлятъ светото кръщение и се гнусятъ отъ кръщаванитѣ младенци. Ако пъкъ имъ се случи да видятъ младо детенце, то като отъ зълъ смрадъ се гнусятъ, отвръщатъ се, плюятъ, като се извръщатъ, бидейки сами смрадъ за ангелитѣ и човѣцитѣ. Но даже и да искатъ да (ви) излъжатъ, казвайки, по свои обичай: „Християни сме", не имъ вѣрвайте. Лъжливци сѫ, както и тѣхниятъ отецъ дяволътъ. И какъ искатъ да се назоваватъ християни, безъ да иматъ попове, които да ги кръщаватъ, нито зачитатъ самото кръстно знамение, нито пѣкъ попскитѣ молитви, нито почитатъ поповетѣ. Но ако има нѣкѫде попъ, попадналъ въ тѣхната вѣра, то всичко наше е отхвърлилъ. Ако нѣкой пъкъ се придържа, то е поради страхъ отъ земнитѣ властели, но умътъ и любовьта му далече отъ предадения ни отъ светитѣ църкви законъ блуждаятъ. Защото малкитѣ деца сѫ чисти и безпогрѣшни. Слушаме, какво самъ Господь говори за тѣхъ на апостолитѣ: „Оставете децата и не имъ прѣчете да дойдатъ при мене, защото на такива е царството небесно" [2]. И пакъ: „Ако не се обърнете и не бѫдете като деца, не можете да влѣзете въ царството божие" [3]. Еретицитѣ толкова се възнесоха
1. Псалми, CXXXVIII, 17.
2. Матей, XIX, 14.
3. Матей, XVIII. 3.
112
въ своето високоумие, повече отъ онзи фарисеи, та смѣтатъ недостойни да бѫдатъ принасяни при тѣхъ и младенцитѣ, които Господь нарече чисти, но, като се гнусятъ отъ тѣхъ, отвръщатъ се и имъ даватъ все нови имена. Отъ голѣмата своя простота ги назоваватъ и мамончета, като мислятъ, че (ги) наричатъ дяволчета; богаташчета ги наричатъ: защото Мамонъ е богатство. „Създайте си, рече Господь, приятели отъ неправедния Мамонъ", — което значи : дайте на беднитѣ отъ вашитѣ домове, „за да ви приематъ въ вѣчнитѣ селения" [1].
* * *
Слушаме, прочее, че и нѣкои отъ нашитѣ вѣрни се мамятъ относно законната женитба и не вършатъ дѣла, достойни за спасението на онѣзи, които живѣятъ въ това творение, сиречь въ свѣта. Други пъкъ странствуватъ и не по закона се подстригватъ, отиватъ въ Иерусалимъ, други въ Римъ и въ останалитѣ градове, и така, като поскитатъ, възвръщатъ се въ своитѣ домове, разкайвайки се за безумния трудъ. И едни отъ тѣхъ взиматъ (отново) своитѣ жени, ставайки за смѣхъ на човѣцитѣ; други не хвърлятъ отъ рамене черното расо, бидейки въ ума си далече отъ него. Други пъкъ прехождатъ отъ дома (си) въ чуждитѣ домове и не затварятъ своитѣ уста отъ многоглаголствуване, като разказватъ и правятъ сравнения съ онова, което е по другитѣ земи; съ това желаятъ да бѫдатъ прославени отъ човѣцитѣ. Други пъкъ извършватъ и по-горчиви нѣща.
Казвамъ това, не за да хуля иночеството, да не даде Богъ! Защото всичко узаконено отъ Бога е свето. Искашъ ли да бѫдешъ инокъ и да вземешъ кръста, нареченъ на Исуса Христа, вземи и стои въ своята кѫща, което значи крепко да търпишъ
1. Лука, XVI, 9.
113
напаститѣ, идещи отъ Бога и човѣцитѣ, безъ да роптаешъ, безъ да похулвашъ онзи, който причинява напастьта, да не завиждашъ, да не ревнувашъ, да не лукавствувашъ, като се пазишъ отъ всѣко зло дѣло и слово и мисъль, — това значи да вземешъ кръста Господенъ, това значи да се отречешъ отъ себе си, това значи да ходишъ по следитѣ на Господа. „Който иска, рече, да върви следъ Мене въ царството небесно, нека се отрече отъ себе си и да вземе свои кръстъ и да върви следъ Мене" [1].
Ако пъкъ и на тѣзи слова нѣкакъ прекословишъ и казвашъ: Не е възможно на тѣзи, които живѣятъ въ този свѣтъ, да се спасятъ, понеже трѣбва да се грижатъ насила за жена и деца, да се отдаватъ и на работа на земнитѣ властители, а и (да търпятъ) всѣкаква пакость отъ дружината и насилие отъ старейшинитѣ. Но и това да знаешъ, брате, че много простота има въ тебе, та затова така говоришъ. Но послушай да ти кажа, не отъ себе си, но отъ светото Писание, че нѣщо нестройно вършишъ, като не напускашъ онѣзи, които се уповаватъ на тебе и се прехранватъ отъ тебе . . . Ако ли имашъ денемъ да работишъ на земни властели, както го казвашъ, или друго те възспира отъ божиитѣ молитви, или нищета, или наредби човѣшки, не се оплаквай отъ това, но по-скоро изпълнявай добре порѫчаното ти, като очаквашъ отъ Бога да получишъ награда за това споредъ твоя трудъ, както и по-горе ти показахме отъ светитѣ книги. И ако имашъ време презъ нощьта, колкото и презъ деня, раздѣли го споредъ силитѣ (си): отдѣли една часть за покой на тѣлото, а друга за служба Богу. Не на едно мѣсто се ограничава Богъ, но както рече божествениятъ Давидъ: „На всѣко мѣсто на Неговото владичество благославяй, душо моя, Господа" [2]. И ако бѫдешъ възневидѣнъ отъ
1. Ср. Матей, XVI, 24.
2. Псалми, CII, 22.
114
нѣкого, пакъ не се оплаквай. Защото ако нашиятъ Господь прие разпятие, и Неговитѣ светии пострадаха отъ жестока смърть, бидейки безгрѣшни, колко повече ние, грѣшнитѣ, трѣбва да страдаме, да понасяме люти мѫки. Още Господь е казалъ: „Блажени сте, когато ви възневидятъ, изгонятъ ви и лъжовно кажатъ противъ васъ всѣкаква лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голѣма е вашата награда на небето" [1]. „Чрезъ много скърби, рече апостолътъ [2], трѣбва да влѣземъ въ царството небесно". Но азъ, каза, съмъ богатъ, искамъ да страдамъ въ монастиръ и да спася своята душа, като живѣя въ нищета, а тукъ, въ свѣта, не може човѣкъ да се спаси : защото апостолътъ казва: „Не обичайте този свѣтъ и онова, което е въ него". Но ако не знаешъ, човѣче, за какво е речено това, то послушай Иоана Богослова, да ти покаже, какво повелява да не се обича: „Ако нѣкой, казва, обича този свѣтъ, нѣма въ него божия любовь, защото всичко, което е въ този свѣтъ, е похоть плътска, и похоть на очитѣ, и житейска гордость, не е отъ небесния Отецъ, но е отъ този свѣтъ" [3].
* * *
За вѣрата. Не казваме свои слова, но проповѣдваме Христовото учение. Тъй като въ Христа сме кръстени, нека се вслушаме въ Христовото учение. За да не бѫдемъ осѫдени заедно съ еретици и евреи, трѣбва да следваме светитѣ слова на великия и преславния въ учението нашъ учитель и апостолъ Павла. Заедно съ него да въззовемъ, казвайки: „Проклетъ да бѫде всѣки, който не пребѫдва въ всички законни книги на Писанието, за да ги изпълнява. Ако, рече, и ангелъ да ви възвести не така, както ние ви благовестихме, проклетъ
1. Матей, V, 11-12.
2. Деяния, XIV, 22.
3. I Иоанов., II, 15-16.
115
да бѫде" [1]. Така и ние сме длъжни съ него да викнемъ велегласно: Който не обича Господа нашъ Исуса Христа, да бѫде проклетъ. Който не вѣрва въ светата и неразлѫчна Троица, да бѫде проклетъ. Който не смѣта, че светата комка е самото тѣло и кръвь Христова, да бѫде проклетъ. Който не се моли съ упование на светата Богородица Мария, да бѫде проклетъ. Който не се кланя съ упование на честния кръстъ Господенъ, да бѫде проклетъ. Който не цѣлува съ страхъ и любовь иконитѣ на Господа и на Богородица и на всички светии, да бѫде проклетъ. Който не почита евангелскитѣ и апостолскитѣ слова, да бѫде проклетъ. Който твърди, че светитѣ пророци сѫ пророчествували не по Духъ Свети, а отъ свои умъ, да бѫде проклетъ. Който не почита всички светии, нито се кланя съ любовь надъ мощитѣ имъ, да бѫде проклетъ. Който хули светата литургия и всички молитви, предадени на христиинитѣ отъ апостоли и свети отци, да бѫде проклетъ. Който не вѣрва, че всички видими и невидими твари сѫ сътворени отъ Бога, да бѫде проклетъ. Който своеволно извращава евангелскитѣ и апостолскитѣ слова, а не се придържа, както сѫ установили светитѣ мѫже, да бѫде проклетъ. Който не изпълнява богодадения на Мойсея законъ, но отъ себе си нѣкакъ бледослови, да бѫде проклетъ. Който не вѣрва, че църковнитѣ санове сѫ наредени отъ Господа и апостолитѣ, да бѫде проклетъ. Който приема лукаво, а не съ цѣла мисъль това правило, да бѫде проклетъ. Който хули честната женитба и богатитѣ, които носятъ съ благоговение брачнитѣ одежди, да бѫде проклетъ. Който хули онѣзи, които ядатъ месо и пиятъ вино по закона и казва, че сѫ недостойни поради това да влѣзатъ въ царството божие, да бѫде проклетъ.
1. Ср. Галат., I, 8; III, 10.
116
* * *
За богатитѣ. Ти си богатъ, всичко напълно имашъ — Стария и Новия Заветъ и други книги, изпълнени съ обяснителни слова и всѣкакви речи, и самъ всички знаешъ, само едно още не си научилъ: да положишъ душата си за своитѣ братя. Защо затваряшъ спасителния пѫть предъ очитѣ на човѣцитѣ, като криешъ божественитѣ слова отъ своитѣ братя? За това тѣ сѫ написани, та и тѣ да се спасятъ чрезъ тѣхъ, а не (тѣзи книги) да бѫдатъ разяждани отъ плесень и да сѫ храна на червеи. Ако въ нѣкои книги си прочелъ, че божественитѣ слова трѣбва да се криятъ отъ братята (ти), то тѣзи книги наистина сѫ достойни не само да бѫдатъ разяждани отъ плесень и червеи, но и да бѫдатъ изгорени въ огънь, понеже учатъ въ несъгласие съ Господа и съ Неговитѣ светии, и ще те изгорятъ въ вѣченъ огънь. Не крий, човѣче, божиитѣ слова отъ онѣзи, които желаятъ да ги прочетатъ и препишатъ, но се радвай, да се спасятъ чрезъ тѣхъ твоитѣ братя. Не затова сѫ писани тѣ, да ги криемъ въ сърдце или въ дома. Не затваряй царството божие за онѣзи, които искатъ да влѣзатъ. Не погребвай божия бисеръ въ своето скѫперничество и алчность. Не полагай запалена свѣщь подъ одъръ и крина, защото ни повели Господь [1] да я притъкнемъ на свѣщникъ, та всички да видятъ божията свѣтлина.
* * *
Въ Господа, свети отци и пастири и всѣки човѣкъ, които прочете тази книга, ви моля и за това: Никой да не обръща внимание на моята простота и на моето безумие: „Защото Духъ (Свети) диша, гдето иска". Но повече прославете и хвалете предивния Богъ, Който и въ мене, както и въ Валаамовия
1. Матей, V, 15.
117
оселъ, вложи човѣшко слово, и чрезъ песъ говори на соломянитѣ, обличавайки тѣхното безсрамие. Знаете, прочее, знаете, братя и отци, които ме познавате, че азъ съмъ простъ и неукъ. Затова, ако тѣзи нѣща би казалъ философъ или нѣкой художникъ, то нѣкой безумно би казалъ, че не е отъ Бога това учение, но отъ ума на художника. Нито пъкъ нѣкой да се поблазни по мене, като помисли, че нѣщо голѣмо съмъ извършилъ и съмъ получилъ този даръ да поучавамъ, но всички да славимъ всѣкога Светия Духъ, покланяемъ въ. Троица, Който не презира своитѣ роби, но всѣкога всичко тукъ казва, вдъхва въ когото желае, не само въ вѣрнитѣ, но и въ езичницитѣ, като привлича всички къмъ Себе си за слава, както е писано за влъхва Валаама: „Духъ божий, рече, бѣше върху Валаама" [1], който предсказа всрѣдъ злитѣ и невѣрни люде за рождеството на Господа, казвайки: „Ще изгрѣе звезда отъ Якова и ще се издигне човѣкъ отъ Израиля", човѣкъ по плъть, Богъ по божество, Исусъ Христосъ Господь нашъ, Комуто слава съ Отца и съ Светия Духъ сега и винаги и въ непроходность и навѣки вѣковъ. Аминъ.
1. Числа, XXIV, 2, 17.