Ив. Дуйчевъ, Изъ старата българска книжнина, I

Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

XIV. ЧЕРНОРИЗЕЦЪ ХРАБЪРЪ

- Бележки

За азбуката

Преди, прочее, славянитѣ нѣмаха книги, но бидейки още езичници, съ черти и рѣзки четѣха и гадаеха.

А когато се покръстиха, тѣ бѣха принудени да пишатъ славянската речь съ римски и гръцки

66

букви безъ устроение. Но какъ може да се пише добре съ гръцки букви Богъ, или животъ, или ѕѣло, или цръкѡвь, или чловѣкъ, или широта, или щедрѡты, или юность, или , или ѧзыкъ, или , и други подобни тѣмъ. И така бѣше много години.

Следъ това човѣколюбецътъ Богъ, като нарежда всичко и не остава човѣшкия родъ славянски безъ разумъ, но всички люде привежде до разумъ и спасение [1], смили се надъ славянския родъ и му проводи свети Константина философа, назованъ Кирилъ, мѫжъ праведенъ и истиненъ, и сътвори имъ 38 букви, едни по образецъ на гръцкитѣ букви, други пъкъ споредъ славянската речь. Отъ начало начена по гръцки: тѣ, прочее, казватъ „алфа", а той „азъ". Отъ „азъ" начеватъ и дветѣ (азбуки). И както тѣ (гърцитѣ) създадоха (азбуката) по образецъ на еврейскитѣ букви, така и (той) взе за образецъ гръцкитѣ букви. Първата буква на евреитѣ е „алефъ", което означава „учение": когато се обучава начеваще дете и му се говори: „Учи се!" — това е алефъ. И гърцитѣ, като подражаваха на това, казаха „алфа". И нагоди се този еврейски изразъ къмъ гръцкия езикъ така, че казватъ на детето вмѣсто „учение търсѝ" — „алфа", което значи на гръцки „търсѝ". Подобно на това свети Кирилъ създаде първата буква „азъ". Но като първа буква и дадена отъ Бога на славянския родъ за развръзване на устата на онѣзи, които чрезъ азбуката се учатъ на разумъ, „азъ" се произнася съ широко отваряне на устата, докато другитѣ букви се произнасятъ и казватъ съ малко отваряне на устата.

Тѣзи сѫ славянскитѣ букви и така трѣбва да се пишатъ и произнасятъ: А, Б, В даже до Ѧ, и тѣзи (букви) сѫ двадесеть и четири. Подобни на гръцкитѣ букви сѫ следнитѣ:

А четиринадесеть

1. Ср. 1 Тимот., II, 4.

67

сѫ споредъ славянския езикъ и тѣ сѫ следнитѣ: .

Нѣкои, прочее, говорятъ: „Защо е създалъ тридесеть и осемь букви? Може да се пише и съ по-малко (букви), както (правятъ) гърцитѣ, като пишатъ съ двадесеть и четири". Но тѣ не знаятъ точно съ колко (букви) пишатъ гърцитѣ: има, наистина, 24 букви, но не изпълватъ съ тѣхъ книгитѣ, а сѫ добавили 11 двугласни и три (знака) за числата 6, 90 и 900, та се събиратъ 38. Така подобно на това и по сѫщия начинъ свети Кирилъ създаде тридесеть и осемь (букви).

Има пъкъ нѣкои, които казватъ: „Защо е славянската азбука? Нито Богъ е създалъ (славянскитѣ букви), нито ангелитѣ, нито сѫ изначални, както сѫ изначални и приети отъ Бога еврейскитѣ, римскитѣ и гръцкитѣ?" А други мислятъ, че самъ Богъ е създалъ буквитѣ. И не знаятъ, окаянитѣ, що говорятъ, че на три езика Богъ е повелилъ да се пишатъ книги, както пише въ Евангелието : „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и гръцки" [1]. А славянски тамъ нѣмаше, и заради това славянскитѣ букви не сѫ букви (създадени) отъ Бога. На това що да кажемъ, или що да речемъ на такива безумци ? Да имъ кажемъ, обаче, както сме се научили отъ Светитѣ Писания, и че всичко по редъ идва отъ Бога, а не отъ другиго. Не е сътворилъ Богъ първо еврейския езикъ, нито римския, нито гръцкия, но сирийския, на който е говорилъ Адамъ, и отъ Адама до потопа, и отъ потопа, докато Богъ раздѣли езицитѣ при стълпотворението, както пише: „Размѣсени бѣха езицитѣ" [2]. И както се размѣсиха езицитѣ, така бѣ и съ нравитѣ, и обичаитѣ, и наредбитѣ, и законитѣ, и изкуствата по народитѣ: на египтянитѣ земемѣрението, на перситѣ, халдеитѣ

1. Лука, XXIII, 38.

2. Ср. Битие, XI, 7-9.

68

и асирийцитѣ — звездоброението, гаданието, врачуването, чародейството и всѣко човѣшко изкуство; на евреитѣ пъкъ — светитѣ книги, а въ тѣхъ е писано, че Богъ сътвори небето и земята и всичко на нея и всичко по редъ, както пише; а на елинитѣ — граматиката, риториката и философията.

Но преди това елинитѣ нѣмаха букви на своя езикъ, а пишеха своята речь съ финикийски букви. Така бѣше много години. После се яви Панамидъ, който начена отъ алфа-вита и изнамѣри на елинитѣ само шестнадесеть букви. Къмъ тѣхъ Кадъмъ Милиски прибави три букви. Съ тѣзи деветнадесеть букви писаха много години. И после Симонидъ изнамѣри (и) прибави две букви; писательтъ Епихарий изнамѣри три букви. И събраха се 24 (букви). Следъ много години Дионисий Граматикъ изнамѣри шесть двугласни, после другъ — петь, и другъ — три за числата. И така, мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пъкъ, като преминаха много години, намѣриха се по божия повела 70 мѫже, които преведоха отъ еврейски на гръцки езикъ [Светото Писание]. А свети Константинъ, нарицаемъ Кирилъ, самъ и славянскитѣ букви сътвори, и книгитѣ преведе въ малко години, а онѣзи — мнозина и въ много години: седемь души сътвориха тѣхнитѣ букви, а седемдесеть превода. Затова славянскитѣ букви сѫ по-свети и по-достойни за почить, защото светъ мѫжъ ги е сътворилъ, а гръцкитѣ — гърци езичници.

Ако нѣкой пъкъ рече, че не ги е нагласилъ добре, понеже и сега се нагласяватъ, и на това ще отговоримъ: Сѫщо така и гръцкитѣ много пѫти сѫ били нагласявани — отъ Акила и Симмаха, а следъ това и отъ мнозина други. Защото по-удобно е после да се претворява, отколкото за първи пѫть да се създава.

Ако запиташъ, обаче, гръцкитѣ книжовници, като имъ речешъ: „Кой ви е създалъ буквитѣ, или

69

превелъ книгитѣ, и въ кое време", то малцина отъ тѣхъ рѣдко знаятъ за тѣзи нѣща. Ако пъкъ запиташъ славянскитѣ книжовници, като имъ речешъ: „Кой ви е сътворилъ буквитѣ, или превелъ книгитѣ", то всички знаятъ и въ отговоръ ще рекатъ: „Свети Константинъ философъ, нарицаемъ Кирилъ : той и азбуката сътвори, и книгитѣ преведе, заедно съ брата си Методия. Още сѫ живи ония, които сѫ (ги) видѣли". И ако запиташъ, въ кое време, то знаятъ и ще рекатъ, че това е станало въ времето на гръцкия царь Михаила, на българския князъ Бориса, на моравския Растица и на блатенския князъ Коцела — въ годината отъ създанието на свѣта 6363 [= 855].

Има и други отговори, както другаде ще кажемъ, защото сега нѣма време. Такъвъ разумъ, братя, Богъ е дарилъ на славянитѣ — Нему слава, честь и власть сега, винаги и навѣки вѣковъ, аминъ.

БЕЛЕЖКИ

XIV. Черноризецъ Храбъръ

За това съчинение, между другитѣ издания, вж. сѫщо изданието на P. J. Šafařik, Okázky občanského písemnictví (V Praze 1870), pp. 90—92. Cp. сѫщо П. Лавров, Кирило та Методій, сс. 137—160. Разнитѣ мнения относно личностьта на автора сѫ събрани y проф. Ив. Гошевъ, Монашеско храбро „воюване" и „черноризецъ храбъръ" (вж. Сборникъ Милетичъ, сс. 639-644); изказаното, обаче, отъ автора обяснение на името не е напълно убедително и изглежда, че пакъ ще трѣбва да се върнемъ къмъ мненията на И. В. Ягича и др.

Въпроситѣ, които сѫ свързани съ отдѣлни мѣста изъ съчинението на Черноризеца Храбъръ сѫ извънредно занимливи и заслужаватъ нарочно и задълбочено проучване.

204

Важното изследване на И. В. Ягичъ, Разсужденія южнославянской и русской старины о церковно-славянскомъ языкѣ (= Изслѣдованія по русскому языку, I, 1885/95), сс. 310-319, може да бѫде допълнено благодарение на новото градиво, съ което разполагаме днесъ; вж. п. с., сс. 297 сл., 951 сл. текстоветѣ.

Черноризецъ Храбъръ съобщава, че когато славянитѣ се покръстили, тѣ наченали да пишатъ славянски думи съ гръцки и латински букви „безъ устроение". Любопитно е, обаче, че той се занимава само съ невъзможностьта да се пишатъ съ гръцки букви думи, които сѫ отъ чисто славянски произходъ. He е спомената нито една дума отъ езика на първобългаритѣ, a това би могло да подскаже, че за него новата азбука е изглеждала необходима само за нуждитѣ на славянското или вече пославянчено население. — Доводитѣ на Черноризеца Храбъръ сѫ главно отъ историческо естество. По-особено той се спира на първата буква — гр. алфа" и стб. „азъ". Доказано е, че въ тази часть той се е ползувалъ отъ гръцки източници. Ягичъ, п. с., сс. 311-312, показа, че това мѣсто е букваленъ преводъ изъ граматиката на Псевдо-Теодосия. Може да се добави още едно указание къмъ тия сведения. Гръцкиятъ глаголъ ἀλφάνω означава „спечелвамъ, получавамъ", както и „търся да придобия", „желая". За ἅλφα... ἀπὸ τοῦ ἄλεφ ἑβραίου τὴν ἐπίκλησιν ἔλαβεν вж. Suidas, Lex., ed. Adler, I, p. 129, 15—16; тамъ e обозначено, че ἀλφάνει значи εὑρίσκει.

Сведенинта на Черноризеца Храбъръ за гръцката азбука сѫ вѣрни. За тази азбука cp. Ε. Θόμψων — Σ. Λάμπρος, Ἐγχειρίδιον ἑλληνικῆς καὶ λατινικῆς παλαιογραφίας, I (Атина 1903), pp. 13-28; Б. Цоневъ, История на българский езикъ, I (София 1919), с. 114 сл. ; проф. В. Бешевлиевъ, Историческа граматика на гръцкия езикъ, I (София 1939), с. 18 сл., съ библиографски указания.

На привърженицитѣ на триезичието Черноризецъ Храбъръ отговаря, че тѣ грѣшатъ, като смѣтатъ за първи

205

езици еврейския, гръцкия и латинския. Доводътъ е взетъ отъ Писанието. Споредъ разпространеното въ срѣдновѣковието мнение, първиятъ езикъ, на който е говорилъ Адамъ, е билъ сирийскиятъ. Това мнение, обаче, не е било възприемано отъ нѣкои, които поддържали, че най-старъ езикъ билъ еврейскиятъ. Така напр., въ хрониката на Георгия Амартолъ се съобщава, че людетѣ отъ Адама още сѫ говорѣли еврейски езикъ ; авторътъ се противопоставя на онѣзи, „които невежо твърдятъ, че първиятъ езикъ не е еврейскиятъ, но сирийскиятъ", и привежда единъ доказъ противъ това изъ съчинениляа на Оригена, споредъ когото „старитѣ" (οἱ παλαιοί) назовавали Сирия Юдея и сирийци палестинцитѣ (вж. G. Hamart., p. 38,. 7 sqq.; cp. още p. 12, 3-5). Още Ягичъ, п. с., с. 313, писа, че Храбъръ ще да се е ползувалъ тукъ отъ нѣкакви гръцки извори, като признаваше, обаче, че не е въ състояние да посочи „най-близкия" и непосрѣденъ неговъ изворъ. Той приведе едно мѣсто изъ Теодорита, Questiones in genesim, и заключи : „подобнаго рода извѣстіе въ какой-нибудь византійской компиляціи послужило источникомъ Храбру". Твърде вѣроятно е, прочее, че Храбъръ ще да се е ползувалъ отъ нѣкоя византийска хроника.

Сведенията за разпредѣлението на „изкуствата" сѫ дадени y византийскитѣ автори и Черноризецъ Храбъръ е могълъ да ги почерпи отъ тамъ. У Георги Амартола, напр., четемъ, че земемѣренето (γεωμετρία) било изнамѣрено отъ египтянитѣ ; по-нататъкъ се разказва, че звездоброенето (ἀστρολογία) било открито отъ халдеитѣ, астрономията — отъ вавилонцитѣ, магията, чародейството и врачуването — отъ мидитѣ и перситѣ, а пъкъ елинитѣ казвали, че финикийцитѣ били изнамѣрили писмената (τὰ μὲν γράμματα Φοίνικας εὑρηκέναι φασὶν Ἕλληνες) (вж. G. Hamart., pp. 52, 20—53, 25 ; ibid., p. 44, 21 sqq. 3a другитѣ изкуства на елинитѣ ; Goergii monachi chronicon, ed. De Boor, pp. 73, 22—75, 17). Всички тѣзи сведения, както изрично е изтъкнато въ хроникитѣ, сѫ заети отъ Теодорита (Θεοδώρητος τοιάδε φησίν : G. Hamart.,

206

p. 52, 19 = Georg. mon., p. 73, 22), именно въ неговото съчинение Graecarum affectionum curatio (y Migne, P. Gr., LXXXIII, coll. 793 D и 796 AB ; вж. новото издание Teodoreto, Terapia dei morbi pagani, a cura di N. Festa, vol. I, Firenze 1931, p. 66, 19 sqq ). Ha зависимостьта на Черноризеца Храбъръ отъ Теодорита бѣ обърналъ внимание още Я. Ягичъ, Разсужденія, сс. 313314. Трѣбва да се мисли, обаче, че Черноризецъ Храбъръ не ще да е черпилъ направо отъ писанията на този ранно-византийски авторъ, a по-скоро отъ съвременнитѣ нему хроники, особено отъ тази на Георги Монахъ.

По-нататъкъ Черноризецъ Храбъръ припомня, че

(cp. И. Ивановъ, п. с., с. 445). У Georg, mon., p. 62, 17-18 четемъ : γράμματα μέν γὰρ Φοίνικες ἐφεῦρον ; G. Hamart., p. 45, 1-2; това сведение y тѣхъ e заето отъ Athanasius, Contra gentes (Migne, P. Gr., XXV, col. 37 C); cp. сѫщо y Teodoreto, op. c., p. 66. Ягичъ, п. с., c. 314, бѣ намѣрилъ подобенъ изразъ на този на Черноризеца Храбъръ y Псевдо Теодосия.

Едно сведение за Паламидъ (у Храбра: Панамидъ) се чете y Geоrgii mon., dp. 62, 22 — 63, 1 : τῶν δὲ γραμμάτων τὴν σύνταξιν... Παλαμήδης ἐφεῦρεν; cp. p. 542, 10-11 ; G. Hamart., p. 45, 6-7 ; p. 446, 9. На Паламида наистина се приписва откриването на 16 или 17 букви (вж. Szanto въ PWRE, I, col. 1612).

На второ мѣсто е упоменатъ . За Кадма сведенията за византийскитѣ автори сѫ сравнително по-многобройни. За него четемъ y Georg. mon., p. 75, 16-18, че „елинитѣ разказвали, че финикийцитѣ открили буквитѣ, и Кадъмъ пръвъ ги пренесълъ въ Елада" (cp. G. Ham., p. 53, 24 26), което сведение е заето отъ Теодорита (P. Gr., LXXXIIL col. 796 A; Teodoreto, op. c., p. 66). За Кадма съобщава и Suidas, Lexic., ed. Adler, III, p. 2, подъ името Κάδμος Μιλήσιος. Kaдъмъ e смѣтанъ отъ нѣкои за най-древния гръцки историкъ

207

и нему се приписва въвеждането въ Гърция на открититѣ първомъ отъ финикийцитѣ писмена. За него вж. и F. Jacoby, Kadmos въ PWRE, X, 2, coll. 1473 76. Славянската форма на името произхожда отъ гр. Μιλήσιος и би трѣбвало на български да се преведе „милетски".

Поетътъ Симонидъ отъ Кеосъ (род. 558/52 — † 468) се смѣта наистина за откриватель на нѣколко букви (η, φ, ξ и др.); вж. P. Mааs—Geffcken, въ PWRE, II R., III 1, coll. 186-197; особено col. 192. За тази дейность на Симонида споменува и Suidas, Lex., IV, p. 361, 7-8.

Името на „писателя Епихарий" трѣбва да се чете Епихармъ (Ἐπίχαρμος). Споредъ Suidas, Lex., ed. Adler, II, p. 393, 27-28, той се смѣта за откриватель на буквитѣ η и ω. За него вж. и Kaibel, PWRE, VI, 1, coll. 34 41.

Черноризецъ Храбъръ приписва на Дионисия Граматикъ откриването на шесть двугласни (diphtongoi), на другъ — на петь нови двугласни. — Сръбскиятъ ученъ П. Срећковић, Неколико српских споменика (= Споменик Cp. Кр. Ак., XV. 1892), е обнародвалъ два кратки разказа за създаването на гръцката азбука: Ѡ елинской грамоти (с. 24) и, вториятъ, съ надсловъ: О сложеніи грамоты слово (с. 31). Вториятъ откѫслекъ наподобява твърде много разказа на Черноризеца Храбъръ, но не е завършенъ. Двата тѣзи текста заслужаватъ да бѫдатъ проучени по-внимателно и привлѣчени при изучването на творението на Черноризеца Храбъръ, поне като варианти.

Доводитѣ на Черноризеца Храбъръ за светостьта на славянскитѣ букви сѫ отъ историческо и богословско естество. Той изтъква, че гръцкитѣ букви сѫ били създадени и устроени отъ седмина мѫже (Паламидъ, Кадъмъ, Симонидъ, Епихармъ, Дионисий, и двама неназвани), a преводътъ на Св. Писание е извършенъ отъ седемдесеть души (Septuaginta) и всичко това въ много години. Напротивъ, славянскитѣ букви и преводътъ сѫ извършени само отъ единъ човѣкъ — именно отъ св. Кирила,

208

и то въ малко време, значи, неговата заслуга е много по-голѣма. Отъ друга страна, гръцкитѣ букви сѫ създадени и самиятъ преводъ е направенъ отъ гърци езичници, a славянскитѣ сѫ творба на християнинъ, светъ мѫжъ. Всичко това показва, заключава Храбъръ, че славянското писмо е по-свето и по-достойно за почить.

Храбъръ предполага, че нѣкой може да му противопостави, че славянскитѣ писмена не сѫ нагласени и уредени добре, та затова още и въ негово време се нагласяватъ. На това той отговаря, че и самитѣ гръцки писмена „много пѫти" сѫ били нагласявани и устроявани. Въ свръзка съ това той посочва имената на Акила и Симаха. Свързването на Акила и Симаха съ устрояването на гръцката азбука е погрѣшно. Очевидно, Храбъръ е искалъ да укаже тѣхната дейность относно превода и изправянето на Библията. Въ цѣлата тази часть отъ съчинението на Храбра, както изтъкна още Ягичъ, п. с., с. 316, става дума не за азбуката, a за превода на Св. Писание (по-горе, въ израза, с. 68, „сѫщо така и гръцкитѣ [букви]..." да се чете писмена, сиречь светото Писание). За Акила (Ἀκύλας), който е живѣлъ презъ II в. сл. Хр. и превелъ отъ еврейски на гръцки Библията вж. Jülicher, въ: PWRE, II, col. 314 ; U. C(assuto), Aquila, въ: Encycl. judaica, III, coll. 27-35. Неговиятъ преводъ на Библията е билъ използуванъ и поправенъ отъ Symmachos (вж. Cassuto, ib., col. 30), който живѣлъ по времето на имп. Септимия Северъ ; за Симаха вж. V. Campenhausen, въ PWRE, II R., IV. 1, coll. 1140-1141. Името на Акила е добре познато на срѣдновѣковнитѣ автори. Самъ Константинъ въ препирнята си съ юдеитѣ споменува веднажъ името му (ЖК, гл. IX: ; Баланъ, п. с., с. 45, 16-17); за това вж. сѫщо Fr. Grivec, Žitja Konstantina in Metodija, pp. 130, 137. За Акила вж. G. Hamart., p. 340, 23; M. Glyca, p. 448, 16 sqq.; MGN, Epist. Kar. aevi III, p. 214, 42: illi famosissimi interpretes iudaizantes et heretici, Aquila scilicet et... Simachus. Вж. още Suidas, Lex., I, p. 96, 3, Chr. Pasch., I, p. 476, 10 sqq.; p. 496, 6 sqq.

209

(по Епифания). Храбъръ ще се е ползувалъ отъ подобенъ византийски изворъ за Акила и Симаха, a не отъ Епифания или Евсевия, които привежда Ягичъ, п. с., сс. 318-319.

Твърдението на Храбра за постепенния развой на гръцката азбука и за превода на Библията е напълно вѣрно исторически. To, обаче, е важно и само по себе си, защото изразява една нова и рѣдка за срѣдновѣковието мисъль — именно мисъльта за постепенното усъвършенствуване. За срѣдновѣковния човѣкъ много нѣща — особено онѣзи, които сѫ свързани съ Бога и вѣрата — сѫ се представяли въ напълно статична, замръзнала форма. Тъкмо затова срѣдновѣковниятъ човѣкъ вѣрвалъ въ вѣчностьта и непромѣнливостьта на известни нѣща. Той, напр., приемалъ, че имената на животнитѣ сѫ дадени още отъ Адама, че раздѣлението на езицитѣ е станало още при стълпотворението... Тѣзи схващания сѫ господствуващи въ писанията на мнозина византийски автори. У Храбра се долавя една нова мисъль и тя лежи въ основата на цѣлия му отговоръ. Неговото писание е насочено тъкмо противъ „консерваторитѣ" — онѣзи, които искатъ да се поддържа установения изначало редъ. Храбъръ показва, че гръцката азбука не е създадена изведнажъ, a въ течение на много време, че тя не е създадена отъ самото начало въ съвършенъ видъ, но е била усъвършенствувана по-късно. Като плодъ на подобенъ развой се явява и създаването на славянската писменость — нѣщо напълно ново и въ разрѣзъ съ цѣлата тогавашна мисъль. Въ защита на славянското писмо Храбъръ изтъква именно схващането за развой и усъвършенствуване — и въ това се крие една отъ най-занимливитѣ страни на неговото писание.

Признанието на Храбра, че по негово време още е имало живи люде, които били видѣли Кирила и Методия, е извънредно важно, защото то показва, че самъ той е писалъ въ време, не много отдалечено отъ тѣхъ (ср. Й. Ивановъ, п. с., с. 442; Лaвров, п. с., с. 137). Ягичъ, Разсужденія, с. 311, обаче, изказа известни съмнения относно

210

достовѣрностьта на това мѣсто, което той бѣ склоненъ да приеме повече като „по-късна вставка" въ текста. Любопитно е и самото датиране на Храбра ; на първо мѣсто той споменава, по единъ установенъ и на Западъ въ пораншно време обичай, името на „гръцкия царь" (βασιλεύς) Михаила III, на второ мѣсто името на „българския князъ" Бориса, а после Ростислава и Коцела, въ годината отъ Сътворението на свѣта 6363 (= 855). За края ср. още и Ягичъ, п. с., с. 319.

Писанието на Храбра има полемиченъ характеръ. Накрая той съобщава и за други „ѡтвѣты", отъ което може да се мисли, че ще да е писалъ по въпроса за славянската азбука и триезичието и нѣщо друго, което, за жалость, е загубено. — Писанието на Храбра завършва, въ съгласие съ установения срѣдновѣковенъ обичай, съ възхвала къмъ Бога.

[Previous] [Next]

[Back to Index]