II. ИЗОБРАЖЕНИЯ HA ЕЗИЧЕСКИ ФИЛОСОФИ И ПИСАТЕЛИ ВЪВ ВИЗАНТИЙСКО-СЛАВЯНСКИЯ СВЯТ
Стенописите с изображения на езически мислители и писатели в трапезарията на Бачковския манастир и в арбанашката църква „Рождество Христово” привлякоха вниманието на изследвачите едва преди около половин столетие. Първо по-обстойно упоменнание за тях даде през 1928 г. известният историк на византийското и средновековното славянско изкуство Андрей Грабар (58). Произхождащи обаче от една сравнително късна историческа епоха, тези изображения не бяха удостоени с онова внимание, което те наистина заслужават: за тях бе дадено просто упоменание, без да бъдат подробно анализирани и без да се направи опит за каквото и да е по-задълбочено тълкуване и преценка. Едва в началото на 60-те години тези изображения бяха анализирани накратко в кръга на проблемите относно класическата древност в историята на средновековната българска култура (59). Няколко години по-късно, именно през 1967 и 1971 (60), бяха обнародвани гръцките надписи върху свитъците, поставени в ръцете на изобразените езически философи и писатели. През 1969 г. тези изображения бяха споменати накратко в едно общо изложение върху българската живопис „от началото до XIX столетие” (61).
Всички тези упоменания за нашите изображения обаче бяха напълно недостатъчни за тяхното проучване. Като чели се пренебрегваше обстоятелството, че подобни изображения не представят изолирано явление в българските земи, а са твърде широко разпространени в областите на православния византийско-славянски свят, поради което вече отдавна те бяха станали предмет на многобройни и задълбочени проучвания. Особено плодотворни в това отношение се оказаха годините непосредствено след Първата световна война, когато се явиха първите обстойни изследвания от неколцина отлични специалисти в областта на византологията и на изкуството. Тук на първо място трябва да се посочи обстойната статия на видния гръцки византолог Никос А. Веис, обнародвана през 1923 г. (62) под надслов „Изображения на древноезически мислители и автори в църковната живопис на гърците”. Специален интерес в тази статия представят сведенията за изображения на езически мъдреци в някои гръцки църковни средища. Така например, в нартекса на църквата„Св. Николай Спанос Филантропикон” (в Епир) са изобразени Платон във военни одежди, Аполон (или Аполониос), Солон, Аристотел, Плутарх, Тукидид и Хилон (син на Дамагет, от Лакедемон, смятан за един от „седемте мъдреци” на древността, живял към 590 г. пр. н.е.). Стенописта датира от сравнително късно време (1559—1560 г.).
На второ място H.A. Веис е споменал за стенописите в Бачковския манастир, като съобщава обаче неточно, че там се намира и изображение
27
на древногръцкия трагически поет Еврипид (480—406 г. пр.н.е.), чийто образ действително се намира в някои други църковни сгради. Дават се сведения също за стенописите от манастира Гола в Лакедемон от 1673 г., с изображения на Сократ, Питагор и Тукидид. Измежду многобройните изображения в светогорските обители Н. А. Веис е споменал тези, които се намират в параклиса „Портаитиса” на Ивирския манастир: Тулис, Солон, Хилон, Платон, Аристотел, Софокъл, Тукидид и Плутарх. Особен интерес представя даденото от покойния гръцки учен сведение за образи на Платон и на Филон, открити от него в църковни сгради в областта на Иконион (дн. Коня) в Мала Азия.
Една година по-късно отличният специалист в областта на византологията, румънският учен Василе Греку, обнародва обстойна статия по въпроса за изображения на езически философи и писатели в живописта на източноевропейските страни (63). Най-важният принос на тази много полезна статия съставят сведенията относно изображенията във влашките земи. Изображенията датират от XVI—XVII век и се намират в следните църковни сгради:
Хумор (64), с 14 изображения от 1530 г., с образите на Тукидид, Плутарх, Питагор, Сократ и др.;
Молдовица, с 10 изображения от 1536 г. на Астакое, Плутарх, Платон, Сибила, Аристотел, Омир, вероятно Тукидид и др.;
Воронец, с 12 изображения от 1546 г. на Софокъл, Аристотел, Сибила, Питагор, Сократ, вероятно Тукидид и др.;
Сучевица, с 14 изображения от XVI в. на неоплатоническия философ Порфирий, Астакое, Солон, Софокъл, Платон, Аристотел, Питагор, Сибила и др.;
Св. Георги—Сучава, с 14 изображения от 1579 г. на Омир, Плутарх, Сократ, вероятно Аристотел, Тукидид и др.;
Четацеа-Яши, с изображения от 1672 г. на Сибила, Софокъл, Тукидид, Аристотел Йосиф Юдей, сиреч Йосиф Флавий, Плутарх, Платон и Солон.
В най-голямата част от споменатите църковни сгради надписите при изображенията са писани с кирилица, а само в църквата в Четацеа-Яши са с гръцка азбука. Някои от надписите са написани очевидно погрешно и поради това отъждествяването на съответните лица е трудно. Може да се предполага, че някои от тези изображения са заимствувани заедно с надписите от „ръководството” за живопис на Дионисий Фурна (65), гдето са дадени десетина такива изображения, а именно на Аполоний, Солон, Тукидид, Плутарх, Платон, Аристотел, Филон (или Хилон), Софокъл, египетския цар Тулис, Валаам (Варлаам?), Сибила. Няколко години след обнародването на двете проучвания на Н. А. Веис и В. Греку се яви една обширна и много богата по своето съдържание статия на виенския учен Адолф фон Премерщайн (66).
28
Проучването на изображения на езическите философи и писатели тук е поставено на много по-широка основа, като са анализирани не само познатите изображения, но са привлечени и някои важни писмени паметници. Тази статия на видния австрийски учен остава и до днес най-ценния принос за изясняването на въпроса. Непосредствено след нейното обнародване големият белгийски византинист Анри Грегоар даде за нея обстойна рецензия, с много полезни бележки (67). Шест години по-късно, през 1932 г., А. фон Премерщайн обнародва нова интересна статия върху апокрифните пророчества на езическите философи и писатели за Христа (68). Интерес представлява също и една нова негова статия, излязла през 1935 г., в която той обръща внимание на един текст, съдържащ предсказания на езически „мъдреци”, приписани обаче на големия патристически автор, архиепископа на Александрия Атанасий (295—373 г.) Ново в тази статия бе и това, че се посочваха изображения в гръцки ръкопис (69).
Едва в годините след Втората световна война изследвачите отново се върнаха към проучването на този интересен проблем. Познатият френски византолог Луи Брейе в кратка статия, обнародвана през 1951 г. (70), разгледа накратко легендите за езическите „мъдреци” във Византия. Дълго време обаче не бяха познати (освен в България) никакви образи на езически мислители и писатели в изображения по други църковни сгради в земите на южните славяни. Десетина години по-късно — в 1960 г., известният югославски историк на изкуството Деян Медакович привлече вниманието на изследвачите на такива изображения в югославските земи (71). В църквата „Богородица Левишка”, на западната страна на ексонартекса, се намират останки от живопис от XIV столетие с изображения на двама езически „мъдреци”. Изображенията са твърде повредени, но имената на представените личности се четат достатъчно отчетливо. Тук се вижда изображението на философа Платон със славянски надпис, който гласи: Елинь Платон. Фигурата е обърната наляво, с развят на гърба плащ. Дясната ръка е протегната напред в жест на проповядващ оратор, а в лявата държи разгънат свитък, върху който се чете славянски надпис: В нѣкое врѣме хощеть сNIти на землю слово пльт жити. Всред познатите „пророчества” на гръцки език може да се посочат близки по смисъл текстове (72). Непосредствено отдолу се вижда писателят и философ Плутарх, с надпис: Елинь Плоута(р)хь. Той е изобразен фронтално, с леко извърната вляво глава. Лявата ръка е вдигната нагоре с протегнат показалец. В дясната ръка държи разгънат свитък с надпис: Прѣжде отець, потомь же слово и д(у)хь с нIми (73). Плутарх е облечен в къса одежда, която е препасана
29
през кръста. Най-отдолу личи фигурата на Сибила, доста разрушена. Тя е застанала фронтално, с висока правоъгълна корона на главата, облечена е с дълга долна одежда и по-къса горна. Дясната ѝ ръка е вдигната нагоре, а в лявата държи свитък. От двете страни на главата има надпис: СIвила царIца (ети)опска. Надписът върху свитъка в лявата ѝ ръка не се чете. В стенописната украса тук личат следи от изображението на Йесеевото дърво. Трябва да се предполага, че са били изобразени също и други езически философи и писатели, чиито ликове обаче сега са заличени. Югославският историк на изкуството смята, че появата на античните философи и на Сибила в живописта на ексонартексана „Богородица Левишка” свидетелствува за очевидна зависимост от Византия (74). Проучването на трите изображения на лица от античната древност в живописта на църквата „Богородица Левишка” видният изкуствовед е опитал да постави върху широката основа на класическото образование във Византия. Сега ние разполагаме с едно ново, много по-обстойно изследване на църквата и на нейните стенописи, частно и на трите изображения на езическите „прорицатели” на християнството, обнародвано неотдавна от отличната познавачка на византийското и средновековното сръбско изкуство д-р Гордана Бабич (75).
Сведенията за изображения на езически философи и писатели, които се намират в църковните сгради на Гърция и специално на Света гора, бяха много сполучливо допълнени от професор К. Специерис в статия, обнародвана през 1964 г. (76). Авторът си е поставил за цел да обнародва запазените в храмове и манастири на Гърция изображения на философи, да анализира това явление от философска страна и, най-сетне, да изясни появата на тези изображения и насоките на тяхното развитие. След като споменава за наличието на такива изображения в лежащи извън гръцките земи църковни сгради: в цариградската църква Солу-манастир (държана от арменска религиозна група), в България, в области на Средния изток (Палестина и Мала Азия), в Западна Европа (ФРГ и Италия), авторът се спира най-обстойно на изображенията в гръцките области.
Особен интерес представят дадените от него вести за изображенията в църковните сгради на Света гора. На първо място са описани накратко изображенията в трапезарията на атонския манастир „Св. Атанасий Велики” (Лаврата) (77). Тук през 1512 г. е нарисувано изображението на Йесеевото дърво, в близост с което са дадени образите на следните езически философи и писатели: Сократ, Питагор, Елия, Солон, Клеант ( всред образите на Бачково — Клеомиан), Филон, Омир, Аристотел, Гален, Сибила, Платон и Плутарх —
30
общо 12 личности от древността. След едно твърде общо описание на външния вид на представените лица, гръцкият учен дава сведения за надписите по свитъците, които всеки от тях държи в ръка, като добавя и съответна фотографска снимка. За съжаление не всички надписи са разчетени пълно и правилно. На второ място са описани изображенията в параклиса „Богородица Портаитиса” рисувани през 1683 г.: Солон, Фил(он), Платон, Аристотел, Софокъл, Тукидид и Плутарх.
В манастира „Животворен извор” (или Голас, наименование от славянски произход — „гол”, без растителност) в Лакедемон се намира друга поредица от подобни изображения: Солон, Тукидид, Плутарх, Сибила, Аристотел, Платон, Хилон, Омир. Според предположението на автора (78) тези стенописи би трябвало да се датират към XIV столетие, което не изглежда правдоподобно. Ако приемем обаче тази датировка, в такъв случай тук бихме имали едни от най-древните изображения от този род. В манастира, наречен Филантропини, разположен в областта на Янина, се намират други изображения, рисувани през 1560 г. Тук са представени седем езически философи, като пред името на всеки един е посочено, че това е изображение на „елин”, ще рече „езичник”: Платон, нарисуван като млад човек без брада, после Аполоний, Солон, Аристотел, Плутарх, „езичникът Тукидид Философ”, най-сетне Хилон. К. Специерис е успял да разчете само два от надписите, които се намират върху държаните от тези лица свитъци, и то непълно. Историкът на древна Гърция Тукидид (471—ок. 401 г. пр. н. е.), представен тук като философ, държи в дясната си ръка дълъг разгънат свитък, върху който е написан обстоен текст, съставен като обръщение към философите (79). Добавената към изложението на гръцкия учен снимка е неясна, а самият той е разчел и обнародвал само част от този интересен, очевидно апокрифен текст.К. Специерис описва по-нататък изображенията, които се намират в църквата на манастира „Велас” в Епир, построена през XI столетие, но украсена със стенопис много по-късно (80). Тук, в долния пояс на апсидата, се намират изображения на четирима езически философи: Плутарх, Аристотел, Платон и законодателя Солон. Надписите по държаните от тях свитъци са предадени само частично. Интерес представя надписът върху свитъка на Плутарх; той принадлежи, както личи, към особена редакция и трябва да се съжалява, че не е обнародван цялостно.
В нартекса на църквата „Св. Илия” в Сятища през 1744 г. са нарисувани други изображения на езичници, предвестници на Христа: „мъдрият” Солон, Плутарх, Платон, Аристотел, Тукидид и Сибила. Всеки един от тях държи в ръка свитък с надпис, отчасти в редакция,
31
която се отличава от познатите от другаде текстове. Така например тук Сибила е изобразена като млада жена, облечена в царско одеяние, като държи в ръка свитък с надпис, който представя обръщение към „философите”: „И аз ви казвам вам, философи. . .”. За съжаление, надписът е обнародван непълно и неточно. Обичаят да бъдат изобразявани езически философи и писатели в църковната живопис се запазил до твърде късно време, както това личи от стенописите на църквата „Св. Георги”, в която през 1792 г. били нарисувани образите на „мъдрия Аристотел” и на „мъдрия Плутарх”. Измежду другите приведени от гръцкия учен сведения за изображения на езически предвестници на Христа заслужават да се припомнят няколко подробности. Така според запазени вести в Солу-манастир в Цариград са се намирали такива изображения, които обаче са били унищожени при пожар, избухнал през миналия век. В църкви в малоазийските области също е имало подобни изображения, за които са запазени само писмени вести и то с твърде общ характер. До средата на XIX столетие подобни изображения се намирали в манастира „Св. Кръст” в Ерусалим, за които са познати някои общи сведения (81). Според тези сведения, грузинският поет Руставели посетил манастира през 1192 г. и описал твърде общо стенописите, които видял там. Той споменува, че там се намирали — както в светогорския манастир „Ивирон” — образите на езически „мъдреци”, нарисувани редом с образите на християнските светци: Сократ, Платон, Аристотел, Хилон, Солон, Тукидид и Плутарх. Бившият атински митрополит Хризостом Пападопулос, който някога бил „божигробски” инок, потвърждава тези известия на грузинския поет, като съобщава, че при своето посещение на ерусалимския манастир през 1893 г. той бил видял тези изображения „ на църковната двер”, като през XVII столетие първичните стенописи били прерисувани и възобновени. Тези изображения са се намирали вътре в самото църковно помещение. Доколкото може да се установи, всички тези изображения днес са изчезнали. В допълнение К. Специерис дава кратки сведения за изображения на езически философи и писатели в западноевропейски страни (Италия — Пиза и Месина; ФРГ — катедралата на Улм), обаче тези изображения спадат извън кръга на византийско-славянския свят и носят свои специфични особености.
Вторият дял от изследването на К. Специерис съдържа опит за общо тълкуване на тези изображения от историческо и богословско-философско гледище. Като изходна точка гръцкият учен е взел обясненията на А. Премерщайн в статията от 1926 г. (82) и на румънския изкуствовед И. Д. Щефанеску в книгата му от 1928 г. (83). Така на няколко страници той излага (84) еволюцията на схващанията на
32
ранните представители на християнството за езическата философия и утвърждаването на схващането за предхристиянската езическа философия като „откровение”, което схващане позволява да бъде изразено едно положително отношение към езическите мислители. След няколко слова относно разбиранията на апостол Павел, тук са изложени някои общи вести за отношението на неколцина от най-видните представители на патриотическата епоха върху гръцката езическа образованост : Юстин, Хераклит Ефески, Климент Александрийски, Василий Кесарийски, Григорий Низски, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Съвършено общо и — нека бъде казано — недостатъчно е проследена класическата образованост на отделни византийски книжовници през IX—X в. Като си поставя за цел да проследи развоя на самата иконография на езическите философи и писатели, К. Специерис се спира поотделно на изобразените личности и опитва да обясни тяхното отношение към християнството, поради което те са били включени повече или по-малко в редицата предвестници на Христа. Тук са изредени със занимливи подробности: стоическият философ Клеант, Сибила, жената-философ Елия или Ипатия, лекарят Гален, философът платоник Филон. Гръцкият учен специално се е спрял на надписите върху свитъците (85), за съжаление без някакъв съществен принос за тяхното разяснение. По негови наблюдения, обичаят да се изобразяват в църковната живопис езически мислители и писатели като предвестници на християнството се запазил само до XVIII в. Като свързва възникването на схващането за езическите философи и писатели като предвестници на Христа с разцвета на хуманизма във Византия през X столетие, К. Специерис сочи, че такива изображения се срещат главно в църковна сгради, по-точно в манастири, които са били средища на църковна и светска образованост Упадъкът на образоваността поради турското завоевание сложило край на тази практика. Проучването на гръцкия учен прочее заслужава внимание и похвала не толкова с оглед на изказаните в него тълкувания на явлението, колкото поради изнесените нови текстове и изображения.
През 1970 г., като посмъртно издание, бе обнародвана обемистата книга на румънския славист, преподавател в Лондонския университет, Григоре Нандриш, в която много място е отделено на описанието и анализа на нашите изображения (86). Проблемата е разгледана в рамките на неовизантийската стенопис, като особено внимание е отдадено на изображенията, които се намират в църковните сгради в румънските земи, преди всичко в Буковина (87). Авторът изтъква, че темата за езическите философи е една характерна особеност на живописта в тези области и представя израз на „религиозния
33
хуманизъм”. Тя обаче е била проучвана единствено от богословско гледище. По този път, по негово мнение, се е стигнало до едно погрешно тълкуване на представите за Страшния съд, които — настоява покойният румънски учен — са тясно свързани с изображенията на езическите философи и писатели. След някои твърде общи сведения за живописта във влашките области, черпени единствено от втора ръка — ще рече по публикациите на В. Греку и И. Щефанеску — Гр. Нандриш сочи предполагаемия „извор на вдъхновение”, между другото Цариград и Мистра (88), за да премине към упоменание за подобни изображения в Русия, после в България (89), Сърбия и Македония (90). Напълно компилативен характер имат дадените от него сведения за изображенията в Гърция, Света гора и Мала Азия, заети от познатите досегашни изследвания (91). Интерес представя писаното за Йесеевото дърво (92), чрез което се изобразяват нагледно лицата, които са „предсказали Въплощението на Христа и неговото родословие”.
Появата на изображенията на езически философи и писатели в „неовизантийската” живопис Гр. Нандриш тълкува в светлината на хуманистическото движение (93). Неговите разсъждения в тази насока се характеризират с известна едностранчивост и непълнота, но все пак заслужават да бъдат припомнени. По негови думи, „хуманистическите идеали” са били тълкувани по различен начин в Запада и в Изтока през периода след завладяването на Цариград от турците (1453 г.) и са поели различни насоки на развитие. „Главното различие между Запада и Изтока, изглежда, се състои в това — настоява той (94) — че докато в Изтока изворите на хуманизма, общочовешките ценности на гръцката и източната философия са били впрегнати в богословската колесница на Църквата, на Запад тези извори на размисъл са се превърнали в движеща сила на едно мирско схващане за живота, независимо от богословието”. „Наличието на гръцки философи, трагици, поети и историци в неовизантийската живопис свидетелствува — по негови думи — за едно хуманистическо възраждане на културата в Източна Европа”, и не представя нещо привнесено от Запада.
Докато някои от общите разсъждения на автора относно появата и същината на въпросните изображения могат да бъдат оспорени или поне приети само след допълнения и изменения, полезен принос той ни дава по въпроса за отъждествяването на имената на изобразените личности, на което е посветил доста много страници (95). Материалите за тези тълкувания са взети предимно от художествените паметници в румънските земи, обаче са привлечени и аналогии от други области. Някои от споменатите имена се четат и върху стенописите от Бачково и Арбанаси, докато други са напълно нови.
34
Някои пък остават неразгадаеми — очевидно поради погрешен напис.
За отбелязване е, че при много от имената стои изричното определение „Елин” в смисъл „езичник”, чрез което се е целяло да се посочи, че става дума за прорицател от предхристиянската епоха или непокръс-тен.даже когато е живял след началото на нашата, християнската ера. Удивление предизвиква обстоятелството, че всред изобразените „езичници” се намират някои от наистина най-видните, но сравнително по-слабо познати представители на езическата гръцка древност — например авторът на трагедии Еврипид (96). Противно на посочването на Гр. Нандриш (97), трябва да се каже, че неговото изображение липсва всред стенописите на трапезарията в Бачковския манастир, но затова пък то се среща в редица други църковни сгради, както това е добре изтъкнато. Някъде името е променено напълно и дадено в почти неразгадаема форма, например ОгIлид, ОрIлид, ОрIпид. В такъв погрешен надпис е дадено също и името на Софокъл: Еллин Софок, или Елин Софоклис (98). Що се отнася до първоначалната поява на изображенията на езическите философи и писатели, свързани с Йесеевото дърво, Гр. Нандриш изказва неприемливото предположение, че тази иконографска тема е била създадена първоначално във влашките области и оттам е била пренесена на Света гора Атонска, както и, разбира се, другаде (99). Тази иконографска тема представя един резултат от хуманистичните тежнения на византийския свят, тя се заражда — като обща концепция и образ — в същинските средища на византийската култура и то през една много по-ранна историческа епоха. Именно като отражение на византийското културно влияние схващането за езическите философи и писатели като предвестници на християнството се явява в писмени паметници и произведения на изкуството и в руските области. Полезни сведения по въпроса ни дава една кратка статия на познатата ленинградска изследвачка на старата руска литература Н. А. Казакова (100). Като отбелязва наличието на изображения от този род в произведения на изкуството от XVI—XVII в., Н. А. Казакова търси обяснение в разпространението на текста, надсловен „Пророчества на елинските мъдреци” (101). Отгласи от този текст се намират и в руски историографски паметници, например в руския „Хронограф”: там е изтъкнато, че елинските мислители и писатели са изказвали пророчества за Христа преди времето на старозаветните пророци („и еллини преже пророк пророчествоваху”), като „отчасти са се докоснали до истината” и са „прославили бога” („бог прославляше сим отчясти коену-тися истинне”).
Изоставяйки временно разглеждането на въпроса за многобройните
35
писмени свидетелства от този род, запазени на гръцки и славянски, нека припомним по-скоро сведенията на съветската изследвачка за намиращите се в руските области изображения. Така изображения на езически гръцки писатели и на Сибила се явяват най-рано в стенописите на Благовещенския събор в Кремъл, който е бил изографисан последователно неколкократно — в 1564 г., после през 1648 и 1667 г. (102). Отъждествяването на отделните фигури е улеснено от добавените надписи с името и текстовете, написани върху свитъците, които образите държат в ръка. Докато някои от представените тук езически „мъдреци” и писатели се срещат и другаде, напротив, някои се явяват за първи път в живописта, а текстовете по свитъците се отличават от всички познати сродни текстове както на гръцки, така и на славянски. Така над средния пиластър в храма е изобразен Омир („Омирос”), който държи в ръка свитък, върху който се чете интересният надпис: „Светило земный возсияет во языцех. Христос ходити начнет странно и съвокупити хотя земная с небесными”. Над пиластъра в ъгъла на храма е изобразен мъж, който по всяка вероятност трябва да бъде отъждествен съобразно поставения надпис с древния атински поет Менандър (роден в 342 г., умрял през 291 г. пр. н.е.). Той държи свитък, върху който е написано: „Неизследованно и неизреченно и неразрушенно божество Трия”, сиреч едно определение на трисъщния християнски бог.
Изображения на езически мислители и писатели се намират и по металическите обкови на църковната двер. Тук е изобразен, между другото, философът Афродитиан, със свитък, на който има надпис с пророчество за рождението на Христа: „Богу родитися от девица чистыя Мария, в него же и аз верую”, който надпис има аналогии сред другите познати надписи (103). Изобразен е също Хермес Трисмегистос, който държи свитък с надпис: „Бога убо разумети неудобно, сказати же невозможно: есть бог трисъставен и не сказанен, существо и естество неимущее в человецех уподобление”. Върху дверите на западния вход се намират други изображения — на Сибила, Еврипид, Плутарх, Платон и Диоген, заедно със свитъци с надписи. Н. А. Казакова съобщава също за изображенията на езически „мъдреци” и писатели, които са изписани върху южните порти на Успенския събор в Кремъл, които отчасти са тъждествени с някои от изображенията в Благовещенския събор. Интерес представят и дадените от нея сведения относно стенописите с подобно съдържание, които през 1689 г. били нарисувани в Новоспаския манастир (Москва) (104). Там се намират образите на Платон, Аристотел, Птолемей, Плутарх и др. Всред изображенията в някои от руските църкви образите на езически „мъдреци” са изрисувани в най-тясна връзка
36
с образи на християнски светци: в т.н. Николаевска църква на Отенския манастир под иконата на Христос-Спасител е нарисуван образът на Делфийската Сибила, под изображение на св. Николай — образът на Омир, а под изображение на Богородица — образ на друга Сибила. Такова „съжителство” между езически мъдреци и християнски светци се вижда и на икони във Вяжицкия манастир: там под иконите са нарисувани Платон, Еврипид, Хермес (Ермий) и други личности от езическата древност.
Дирейки първичния извор, от който са вдъхновени тези изображения на езичници в християнската живопис, Н. А. Казакова правилно посочва, че това са на първо място анонимните и апокрифни текстове, обичайно надсловени „Пророчества на елинските мъдреци” (105).
За изобразяването на Хермес Трисмегистос са дадени други наставления относно неговия външен изглед: „Ермий Тривеликий. Сед, брада Сергиева, повились; в венце, риза бакан, с кружевом, испод вохра, персты вверх. Рече: Заклинаю тя, небо, великого бога дело”. В заключение съветската изследвачка съобщава своето наблюдение, че надписите, които са изписани върху свитъците в ръцете на античните „прорицатели”, представят само цитати от текстовете на „Пророчества на елинските мъдреци”. Нека бъде припомнен общият извод от изследването на Н. А. Казакова (106): „Така, в историята на руската култура съдбата на един литературен паметник се оказва тясно преплетена със съдбата на живописта. Това преплитане не е случайно: то било обусловено от ролята, която се паднала на „елинските мъдреци” както в литературата, така и в живописта на древна Русия. И в литературата, и в живописта „елинските мъдреци” били използувани за обосновка и защита на догмите на християнската религия. Въпреки обстоятелството, че Църквата извращавала наследието на античните философи и писатели, като им приписвала чужди мисли и изречения, самият факт на насочване към техните имена свидетелствува за онова непреодолимо обаяние, което културата на далечната античност е имала даже в очите на представителите на руската феодална Църква”.
Тези иначе напълно правилни изводи се нуждаят обаче от едно съществено допълнение (107). Това интересно явление на приобщение на езическите философи и писатели към учението на християнската църква не представя нещо отличително само за руската църковност, а е било формулирано още твърде рано във Византия и е намерило разпространение в целия свят на православното християнство. То представя крайният извод в развоян а схващанията и отношението на Източната църква спрямо духовното наследие на езическата гръцка древност.