ОТ СЪЩИЯ АВТОР
ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ И МОНОГРАФИИ
Сияние пред залез. Исторически очерк за Лондонското евангелие. Издателство на Отечествения фронт, 1963.
Живият въглен на словото. Десетвековна борба за българска книга. Народна просвета, 1965.
Климент Охридски. Исторически профил. Народна просвета. 1966. Второ издание 1967.
Светлините на Атон. Исторически очерк. Издателство на Отечествения фронт, 1966.
Велико Търново. Исторически очерк на руски, френски, немски и английски. Издателство на чужди езици. 1967. На български — Издателство на Отечествения фронт, 1967.
Хайдути. Исторически очерк. Военно издателство, 1967.
Въстаници. Исторически очерк. Военно издателство. 1969.
Патриарх Евтимий. Исторически профил. Издателство на Отечествения фронт, 1970.
Български твърдини. Книжовни огнища, крепости и манастири в София и Софийско. Народна просвета. 1971.
124
Д-р Никола Пиколо. Исторически профил. Медицина и физкултура. 1972.
Авицена. Исторически профил. Медицина и физкултура. 1974. Второ издание. 1977. На чешки език. Прага, 1978.
Симеон Велики. Епоха и личност. Народна просвета, 1974.
Хан Аспарух. Книга за неговите прадеди и неговото време. Издателство на Отечествения фронт, 1975. Второ издание, 1981.
По българската земя. Исторически пътепис. Медицина и физкултура, 1976.
Прабългари. Произход, етническо своеобразие, исторически път. Народна просвета. 1976.
Трявна през Възраждането. Исторически принос. Издателство на Отечествения фронт, 1977.
Епопея от подвизи и слава. Исторически очерк за Освободителната война. Издателство на Отечествения фронт. 1978.
Другото лице на Леонардо да Винчи. Исторически очерк. Медицина и физкултура. 1979.
Именник на българските ханове. Критическо издание с коментар и обяснителни бележки. Издателство на Отечествения фронт, 1981.
Залог за историческо безсмъртие. Единение народно между земя, народ, държава и култура. Издателство на Отечествения фронт. 1985.
ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ
Илия Блъсков. Народен просветител и писател, Хемус, 1940.
125
Стоян Михайловски. Поет, трибун и мислител, Хемус, 1947.
Спътници на първенците. Очерци за литературния живот в началото на века. Български писател, 1960.
Чудомир. Литературно-критически очерк. Български писател. 1961.
Жанровото многообразие на литературата. Народна младеж, 1962.
Българската комедия. Развой и съвременно състояние. Наука и изкуство, 1962.
От наблюдение към творчество. Популярна психология на литературното творчество. Народна младеж. 1963.
Елин Пелин — художник на българското село. Народна просвета, 1964.
Литературни студии. Профили и проблеми. Български писател. 1966.
Българската литература в дати и характеристики. 817—1965. Народна просвета. 1966.
Критика и аптикритика. Литературни въпроси. Народна просвета. 1967.
Кратка история на българската литература. Народна просвета. 1969—1970. Част I. Стара българска литература. Литература на Възраждането. 1969. Част II. Нова българска литература. 1970.
Българска литературна периодика. 1878—1944. Издателство на Отечествения фронт. 1972.
Безсмъртни слова. Коментирани литературни паметници. Издателство на Отечествения фронт 1980.
Тринадесет века българска литература. 681—1981. Събития, автори, произведения, библиография. Синхронен репертоар в две части. Наука и изкуство. 1983. Част I. Стара българска литература. Литература на Възраждането. Част II. Нова българска литература.
126
Същност и значение на литературната критика. Беседи с един млад приятел. Наука и изкуство, 1985.
КНИГОЗНАНИЕ
Речник на българските псевдоними. Писатели, публицисти. карикатуристи. Наука и изкуство, 1961 Второ основно преработено и разширено издание 1978
Българската книга през вековете. Културно-исторически принос. Народна просвета, 1978.
ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА
Между примирието и мира. Беседи с един приятел. Хр. Г. Данов. 1946.
И те са хора. Трагикомични истории с български писатели. Профиздат, 1965. Второ разширено издание. Български писател, 1978.
Василий Врач. Романизован живот. Народна младеж, 1967.
Хан Крум. Романизован живот. Народна младеж, 1980.
Неизбледняващи спомени. Срещи и разговори с български писатели и учени. Български писател, 1981.
И други.
Адрес на автора: София—1000, ул. „Княз Борис I“, 84