№ 11

Съобщения на в. Право за отпечатани материали в гръцката преса за арестуването на д-р Хр. Татарчев от гръцката полиция и за освобождаването му от затвора поради липса на доказателства.

София, 20 октомври 1902 г.

Гръцките вестници пак се пълнят със сведения за Татарчева, както и в първите дни на неговото арестуване. Печатат дълги разговори с него било за живота му в затвора, било за Македония и за решението на македонския въпрос, под девиза „Македония за македонците".

* * *

В петък, на 11 октомври, прокурорът внесъл предложение да се прекрати следствието против Татарчева и да се освободи. Обвинителната камара, под председателството на г. Велизели и в присъствието на прокурора Лукарези и следователя Ангелея, след като се съвещавала по-надълго, издала резолюция, в която казва, че заповядва да се прекрати следствието и да се освободи Татарчев от затвора, ако не е задържан и за друга някоя причина, защото „изказаните отначало подозрения от свидетелите за съучастието на Татарчева в покушението против Сакелариос и изказаното убеждение от тях не се придружи с показания за определение факта".

Радостно е посрещнал Татарчев това неочаквано известие, защото когато преди десетина дена той запитал, кога ще се тури край на неговото дело, и да му се яви, дали е виновен или не, били му отговорили, че още не били пристигнали очакваните сведения...

* * *

„С пускането на Татарчева -, казва „Емброс", - туря се край на един епизод, който не трябваше да се яви, ако е нямало основателни причини и неоспорими доказателства. Правосъдието не намери елементи за обвинение. Толкоз по-добре за Татарчева. И толкоз по-зле за самото правосъдие, щом не е можало да намери доказателства, ако е имало такива. Както и да е, то изпълни своя дълг. Било виновен, било невинен остави го на свобода, щом не можа да се убеди в неговата виновност."

Завършва с една псувня против „българските колеги на Татарчева, по професия псувачи против всичко елинско в София".

„Пускането на затворения българин лекар Татарчев, като убиец на доктор Сакелариос, - казва „Акрополис" - още един път доказва великата истина, че правосъдието не трябва да бърза в своите решения и съждения и че много пъти бързината може да причини голямо зло. Затварянето на българина лекар предизвика силно възбуждане в България, дето имаме толкоз интереси, върху които можаха да се прострят следствията от туй възбуждение. Додето затварянето можеше да се претьлкува като политическо отмъщение, гръцкото правосъдие трябваше да се залови за работа много внимателно. Туй казваме, защото ето се доказа, че не се намериха доказателства за обвинението на Татарчева."

„Сигурно българите — разпалените между тях — ще допуснат, че от страх от варварски отплати, с които ни заплатиха, пуснахме Татарчева."

Не, това не било вярно, а вярно било, че гръцкото правосъдие, щом не могло да се убеди за виновността на Татарчева, изпълнило своя дълг, като го пуснало.

Нека и така да е!

В. Право, Орган на Македоно-Одринските интереси, г. II, бр. 34 (42). С., 20 октомври 1902,с. 4.

[Previous] [Next]
[Back to Index]