№45

Писмо от Атанас Шопов до Александър Малинов за опита на турските власти да бъдат убити д-р Хр. Татарчев, Христо Матов, д-р Костов, д-р Никола Генадиев и проф. Атанас Ишнрков чрез анархиста Кирил Петров.

Солун, 20 декември 1910 г.

Господин А. Малинов, министър-председател и министър на външните работи и на изповеданията - София.

Тв[ърде] поверително.

Господин министре,

Лицето, което съм поставил да следи тукашните млади, които много често прибягват до анархистически деяния ми е представил следующата записка с дата 18 декември т.г.:

„Преди 7 дена тук дойде Кирил Петров, един от ония, които обраха касата на Солунския „Гранд хотел"; напоследък той е бил открит от българската полиция в едно бургаско село. Той разправя следующето: Бях отишал при Магдалина Трандафилова, учителка в с. Български Легюм, Бургаско. Един ден дохождат двама конни стражари и предложиха мен и на Магдалина да отидем под стража в Бургас.

В Бургас ни казаха, че инспекторът на тайната полиция ни викал в София, дето бяхме принудени да отидем под стража. В София се яви при нас Белев, състави ни акт и на другия ден ни изпратиха за Радомир и от там през Кочериново ни предадоха на турските власти в Джумая.

Щом Кирил и Магдалина пристигнали в Джумая, някой си Айдин бей ги посрещнал любезно, купил им зимни дрехи и им дал по пет лири. Те били пуснати на свобода и след като се срещали с Блъскова и Стоимен Трайчев, с пайтон заминали за Мелник, дето Магдалина останала да търси учителско място, а Кирил тръгнал за Солун, дето баща му е обущар. В Солун той се е срещал и разговарял надълго с някои полицейски. Носи у себе си револвер „Парабел" с 80 патрони и кама. Доста добре е облечен. По-напред имаше дълга коса, а сега се е остригал и си е обръснал и мустаците. Иван Пецков е изпратен от турските власти да живее при родителите си в Кукуш. Кирил Петров явно се заканва, че по какъвто и да било начин, пак щял да се върне в България и щял да убие най-напред Велева. В разговора, който са имали с Хамид бея, член в „Истилият комисиони", било уговорено всячески да се действува, за да се убият: Хр. Матов, д-р Татарчев, д-р Костов от Пловдив, Н. Генадиев, Ляпчев и професор Иширков. По-рано им били дадени много пари, но тъй като Пенков и другарите им ги похарчили без да могат да направят нещо, решили да ограбят някоя банка, едно за да опетнят България пред външния свят и друго да извършат поне една акция, за да спечелят доверието на младотурците и да могат да теглят пари. Зная, че Гайдов и Смилов са увлечени да действуват уж за македонското дело, обаче Пенков и другите от Македония ги лъгали защото е положително, че те, заедно с Блъскова, са оръдия на младотурците. Стоимен Трайчев сега се навъртал по дупнишките села; приготовляват се и тукашните да отидат изново в България и да правят атентати. Българският цар е на първо място от осъдените от тоя кръжок да се убие, но по нямане опитност и възможност да изпълнят плана си, та всякога следят и търсят случай. Ще имам случай да Ви дам сведения кои именно са преследвали да убият царя при едно негово пътуване за Варна.

Приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Генерален консул: А. Шопов

Вярно.
За секретар: С. Тодоров

[Встрани на рапорта има отбелязано следното: „Копие в Тайния кабинет на Негово величество царя"].

(Печат: Царско българско генерално консулство - Солун).

ЦДИА, ф. З, оп. 8, а.е. 1703, л. 115-116. Препис. Ръкопис.

[Previous] [Next]
[Back to Index]