№31

Писмо от Борис Мончев до д-р Хр. Татарчев за състоянието на революционното движение в Дедеагачко н уточняване подробности по воденето на кореспонденцията.

Дедеагач, 30 септември 1903 г.

До Господин д-р Татарчев

В Ст[олицата] София.

Почитаеми господин Татарчев,

Преди няколко време Ви бях писал, в кратце, за положението на тукашната организация. Изложих Ви причините, които не позволиха на нашите работници да направят нещо, с което да се управдае тяхното назначение, а същевременно и искането на общото движение. Станаха няколко несполучливи опити, които произведоха афери не навремето си. Арестуваният Вълчо Атанасов - учител - откри много неща - документи, лица и пр., вследствие на което пострадаха много души - почти за нищо. Арестите не се прекратяват.

От организаторите В. Антонов както Ви писах замина, преди два месеци за България. Наскоро направи същото и Килев. Остана тук войводата Нунков с няколко четници и много селяни, избягали от селата, които търсят прибежище при него. Друг войвода е Таньо - стар четник, който, като не е искал да се присъедини или покори на Нункова образувал е своя чета и скита по селата. Обстоятелствата не дават на казаните да извършват някоя постъпка, защото се предвижда, че ще бъде съвсем безполезна при това ще станат много жертви. Те могат да работят само при една война между Б[ългария] и Т[урция]. Понеже не можем да предвидим бъдещето, то Нунков ни задължава да Ви попитаме: Имали се надежда за едно стълкновение и да чакат ли още четите или да си заминат за Бълг[ария]. Да ни отговорите в едно скоро време. В едно от тукашните села има събрани около двеста и петдесет [и] три; в едно друго, което по канала има сто [и] три;последните са изпратени за оръжие, но са спрени в казаното село, защото канала бил затворен. Като се съберат всички ще стане една сума от 400 л[ири] т[урски]. Какво да се прави с тези пари? В лицата, които се намират има съмнение. В очите на другите те са подозрителни, а обстоятелствата са критически. Ако няма война що да се прави?

За всичко това особено за четите - за тяхното стоене тук ще отговорите с първа поща турска и алегорически. Писмото ще адресирате до г[оспо]жа Шумлянска [8]; то може да бъде или затворено или отворено - карта, но всичко предпазливо. Между думите на писмото ще подчеркнете някои слог „да", от което ще разбираме, че четите трябва да заминат; от някой подчеркнат слог „не" ще разбираме, че трябва да чакат. Що се отнася до парите ще ни известите тъй: Ако сте съгласни да се повърне всяка сума в селото, от което е земена ще ни говорите тъй: Г[оспо]жата да показва често момиченцето си - Мина - на доктора и да се грижи за здравето й. Ако ще ни заповядате тази сума да се събере на едно място в града и да се изпрати срещу нещо друго при Вас, то ще ни кажете: Мина да посещава редовно училището. Ако ли пък оставате всичко на тукашното разпореждане ще ни пишете тъй - това е моя съвет. За да разберем, че е от Вас писмото ще се подпишете - Шопова.

За да се уверите в честността на пишущия Ви тия редове можете да се отнесете - ако искате - до същата фамилия, която добре познавате.

Извинете за голямата ми откровеност. Правя това под влияние на нуждата и като имам пред вид сигурността на пощата.

Отговорът ще ни изпратите с първа - турска поща и много предпазливо.

Извинете за всичко и приемете най-искреното ми почитание и дълбока признателност към Вас:

Б.М.

Р.S. Ако нуждата иска да ни съобщите по-големи подробности пишете с австр[ийската] поща с адрес, какъвто пише К. Христов. Адресът да бъде само по французки и вътре в друг плик приключен и надписано тъй: - Индже. Сега за сега и за по-скоро пишете ми тъй както Ви казах по-горе.

Пак Ваш.

ЦДИА, ф. 1932, оп. 1, а.е. 67, л. 2-3. Оригинал. Ръкопис.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

8. Става дума за учителката Захария Шумлянска. Тя заедно със съпруга си полякът Юлиан Шумлянски сътрудничат на ВМОРО, а Захария Шумлянска след въстанието създава Битолското сиропиталище за децата на пострадали в него дейци.